Вторник, 26 Октомври 2021 10:53

No-till е въглеродно щадяща практика

Жалко е, че негативният процес да се пренебрегват родните продукти за вътрешно потребление се разви най-силно в нашата страна, за разлика от всички съседни балкански държави, споделя инж. Ангел Вукодинов

Интервю на Петър Кръстев
На състоялата се неотдавна среща в стопанството на „ВУКИ“ ООД в гр. Съединение с акцент върху No-till, за която подробно ви информирах, разговарях с домакина – инж. Ангел Вукодинов. Земеделецът потвърди убедеността си в тази технология, израз на което бе и гостуването в неговото стопанство на украинеца Михаил Драганчук, пионер в безорната обработка в Украйна, да сподели опита си с българските си колеги. „Възможността всички ние – настоящи и бъдещи нотилъри, да се срещнем с г-н Драганчук е голяма чест за нас, защото от него има какво да се научи“, каза събеседникът ми. Инж. Вукодинов сподели вижданията си по някои глобални проблеми, както и в частност за земеделието у нас специално за читателите на нашия вестник.
– Г-н Вукодинов, какво показахте на вашите полета на колегите си, интересуващи се от No-till, които се срещнаха на живо с Михаил Драганчук и се запознаха с технологията от първа ръка?
– Сезонът не е най-подходящият за преглед на полето, защото повечето култури са прибрани. Но българските ми колеги можаха да видят, че слънчогледът като втора култура може да се държи много добре. От него аз очаквам да се прибера и прилична реколта. Видяхме и покривните култури и как те съхраняват влагата в почвата.
– Впечатляващ е интересът към технологията No-till, на какво според вас се дължи това?
– За пореден път се убедихме, че интересът към на No-till е много голям. Технологията е сериозно предизвикателство и все повече колеги ще поемат по този път. Определящи в това отношение са два фактора, които стават все по-осезаеми. Единият са климатичните промени – всеки може да види, че зимите, летата, есените вече не са същите. Тази година имахме почти рекордни температури. В продължение на няколко седмици температурата стигаше до 45-47°С, които са непознати за нашите ширини. Валежите са доста неравномерни, редуват се с дълги сухи периоди. Появиха се явления, които бяха непознати за нашата територия – торнадо, смерчове, наводнения. Всичко това е следствие от климатичните промени. Другият фактор, който ще трябва да решим, е политиката по отношение на въглеродните емисии. Виждаме, че в новата ОСП отношението към тях е много сериозно. Не на последно място галопиращата напоследък инфлация както в Европа, така и в Българи, е предизвикана и от възходящите цени на горивата. Тя също ще ни накара да променим цялостно отношението ни към въглерода, а от друга страна, ще ни насърчи да търсим оптимална себестойност в производството.
– В тази връзка практикуването на No-till, създава ли и някакви проблеми?
– Вече трета година аз съм почти изцяло на No-till и на този етап мога да кажа, че вече има предизвикателства, за които ще трябва да намерим решения. Определено някои неща ще трябва да променим. В житните култури нямаме отстъпление, независимо че тази технология ни дава възможност дори с малко по-ниски добиви да бъдем конкурентни.
– Има ли голяма разлика в добивите?
– На практика при пшеницата с нищо не отстъпваме от добивите нито на регионално, нито на национално ниво. На по-слабите ми места получих малко под 600 кг/дка, а от по-добрите имах до 800 кг/дка. Средно за стопанството добивът бе над 600 кг/дка, от което съм много доволен. От рапицата получихме над 300 кг/дка, също добра реколта. Малко по-големи са предизвикателствата при пролетните култури, по-конкретно при слънчогледа. Проблемите при културата са свързани с растителните остатъци. От тях почвата трудно просъхва и затруднява сеитбата, която закъснява, семенното легло също не е добро. Но смятам, че ще преодоблеем тези проблеми, като намерим решение как да почистваме сеялката от остатъците с подходящи чистачи на сеещия апарат. Не сме решили още и начина за запасяване с фосфор. Елементът е трудноподвижен и затова трябва да се сложи по-дълбоко, за да може да бъде достъпен за слънчогледовите корени, които проникват надолу.
IMG 1248– Мислите ли, че в скоро време ще намерите решение на изброените проблеми, свързани с прилагането на технологията No-till?
– Аномалиите са доста сериозни, но се надявам, че с времето почвата ще придобива все по-добра структури и ще можем да си позволяваме по-късни сеитби с по-добро качество. От агрономическа гледна точка знаем, че слънчогледът трябва да заема по-малка площ в структурата на всяко стопанство, защото културата е доста проблемна откъм болести, което всъщност не зависи от вида на технологията.

– Да се върнем към ОСП и по-конкретно към въглеродните емисии. Какво е мнението ви за мерките за решаване на този глобален проблем?
– В новата ОСП се обръща доста голямо внимание на въглеродно щадящите практики, каквато всъщност е No-till технологията за земеделието. Надявам се, че тези практики ще бъдат застъпени все повече, но и ще бъдат компенсирани по някакъв начин.
– Тук насочвате към темата субсидии.
– Субсидиите са доста трагична тема. Защото станахме мързеливи едва ли не като земеделци, като разчитаме основно на субсидиите. А те, особено в зърнопроизводството, отдавна не са такъв фактор и съвсем некоректно в някои медии се спрягат едни числа – умножават се милиони декари с десетки левове и се твърди, че всичко отива в един човек. Това изобщо не е вярно, чест прави на вашата медия, че прави изключение, защото вие имате най-акуратно отношение към този въпрос. Ако човечеството иска да оцелява и ако иска да спре тези драстични климатични промени, действително ще трябва да намери начин. Трябва да се предприемат мерки и всички отговорни за това, в т.ч. и земеделците, да поемат своя дял решаването на проблема. Но ако ние, земеделците, предприемем драстични мерки, които неминуемо ще намалят нашите доходи, естествено, че ще трябва да бъдем компенсирани. Защото пазарът трудно може да компенсира особено такива стоки като зърнените, които са борсови, и цените се определят от световни фактори. Нашият сектор е пазарно ориентиран.
IMG 1200– Как гледате на субсидиите и какво е мнението ви за таваните?
– Първо за субсидиите. От икономическа гледна точка това е вредна практика, но на ниво Европейски съюз мерките трябва да са еднакви за всички, независимо със или без тях. По отношение на таваните наблюдавам едно изкривено разбиране – някои очакват, че ако има тавани, дори без да произвеждат, ще се облагодетелстват. Дори да са много тези пари, те не носят устойчивост в едно стопанство, защото лесните пари развалят бизнеса. Нещо, което не си го изстрадал и създал сам, няма как да ти е мило. Лично аз смятам, че създаденото в зърнопроизводството не бива да бъде разрушавано.
IMG 1143– Трябва ли да бъдат подпомагани и другите отрасли в земеделието?
– Да, определено трябва! Има ли бюджет и европейски мерки, които, за съжаление, не са еднакви за всички страни, трябва да се подпомагат и другите сектори. Но най-голямата помощ за всеки сектор и за всеки един производител е пазарът. Когато производителят има осигурен пазар, той може да си прави сметка да произвежда печеливша и конкурентоспособна стока. И това е най-големият проблем, защото нашите и европейските политици са много големи популисти по отношение на производителя. От една страна, уж се дава нещо, от друга страна – сме разграден двор за внос, за налагане на чужди марки и продукти, които през последните години завладяха нашия бит с големите търговски вериги. Създадоха други вкусове в поколения българи – не към нашето, българското. Сега дори да има кой да произвежда нашите продукти, те вече не са търсени от новото поколение. Нещата са много дълбоки – имаме проблеми както в здравеопазване и образование, така и в спазване на традицията и създаване на консумативно отношение към родните продукти. И най-лошото е, че това, за съжаление, е вече пропуснато и почти няма шанс да се използват наши продукти за вътрешно потребление. Жалко е, че този негативен процес се разви най-силно в нашата страна, за разлика от всички съседни балкански държави. Те съумяха да съхранят традициите си към характерните за всеки народ и регион хранителни продукти.

Публикувана в Растениевъдство
Четвъртък, 21 Октомври 2021 08:50

Бъдещето принадлежи на No-till

Зърнопроизводството е стратегически отрасъл у нас, но рестрикциите от страна на държавата са повече, отколкото помощта – казва земеделецът Тодор Христов, прилагащ безорната технология

Интервю на Петър Кръстев
Тодор Христов е земеделец и управител на фирма „Агротим“ ООД в Централна Северна България от 25 години. Обработва земя в землищата на селата Писарево и Върбица и още 5 землища. Стопанисва около 30 хиляди декара, на които отглежда основно полски култури – царевица, пшеница, слънчоглед, рапица и 2000 декара люцерна. От 6 години Христов е преминал на 100% от площите на системата No-till. „Агротим“ е на първо място в България по семепроизводство на пъпеши на площ от 100 декара. Сортовете „Кехлибар“, „Кристал“ и още 3-4 са собствена селекция и са лицензирани.
„Първите 3-4 години резултатите бяха много добри, но след това в резултат на внедряването на No-till се появиха проблеми. Сега търсим решения да пригодим технологията към нашите условия, за да се за справим с възникналите проблеми“, сподели Тодор Христов за читателите на в. „Гласът на земеделеца“. Споделянето на опита му е полезен за всички земеделци, които решават да прилагат тази технология.
– Г-н Христов, казвате, че с прилагането на No-till при вас са възникнали определени проблеми. Бихте ли дали по-подробна информация за тях?
– Технологията No-till е много добра и работи успешно както в целия свят, така и в България. Но навсякъде условията за развитие на културите са различни – има различно заплевеляване, неприятелите са различни, което е във връзка с конкретния местен климат. Проблемите са в три направления – заплевеляването, неприятелите и покривните култури.
– Какви проблеми възникват с неприятелите?
– Технологията при неприятелите предразполага за намножаване на много голи охлюви, щурци, мокрици, пясъчници, телени червеи, хоботници, мишки. С всичко това ние трябва да се справим, за тях все още нямаме намножени достатъчно полезни видове – т.е. техни врагове – хищници, които да ги изяждат и да ги унищожават, за да намалят плътността им до под прага на икономическа вредност. Това ни пречи нормално да си отглеждаме посевите и да вземаме нормален добив. В случая неприятелите започват много да ни вредят.
– Какви проблеми срещате с плевелите?
– В блоковете, в които преди години практикувахме конвенционално земеделие, плевелите бяха под контрол. Сега след 5-6 години работа по No-till технологията, плевелният състав се смени. Намножиха се много коренищни плевели. Намножи се райграсът, срещу който няма препарат – двукратно пръскане с глифозат в доза 600 мл/дка не го унищожава. Противожитните хербициди, които унищожават балура в царевица и слънчоглед, също не действат срещу райграса и той остава. Когато презимува и направи коренище, той може да провали основната култура. Увеличи се много и поветицата, за която също няма достатъчно ефикасен хербицид, когато е в голяма плътност. Без обработка се намножиха още троскот, паламида и др., които смениха плевелния състав, с тях борбата също е много трудна.
– Третият проблем, който споменахте, са покривните култури. Какви са последиците от тяхното отглеждане?
– Покривните култури, които сеем, наистина облагородяват почвата. Но от друга страна, те създават първите два проблема, защото са гостоприемник на плевелите и на неприятелите, тъй като в покривните култури не внасяме хербициди. Това пък позволява на неприятелите успешно да се развиват цяла есен и зима, тъй като зимите при нас са топли и напролет рано-рано нападат културата. Това са проблеми, които ние се опитваме да решим, и пригаждаме технологията към нашите условия, за да може културите да се развиват нормално.
– Споделихте, че глифозата не може да унищожи плевели като райграса в късна фаза, а предстои и неговата тотална забрана за употреба. Има ли продукти на пазара, които биха го заместили?
– При всички видове плевели досега не сме имали проблем с ефикасността на глифозата. Но райграсът пониква есента и остава цяла зима, прави много силно и здраво коренище и напролет дори с 4 третирания не успяваме да го унищожим. След като забранят глифозата, ще ползваме други противожитни хербициди – балурициди, макар те да нямат достатъчно добър ефект върху стар, добре развит райграс
IMG 1191– При технологията No-till има няколко проблема, които търсят решение и не само в България, предполагам?
– На всички места е различно, според конкретните условия. Примерно на Север, където е по-студено може би тези неприятели ги няма, плевелният състав също е различен. Ние минахме на 100% No-till още първите 3-4 години, защото след като спряхме да обработваме, първите 2 години нещата вървяха много добре, добивите бяха много добри. Миналата година беше суха, имахме първите признаци, че нещата не се получават. Тази година беше още по-суха, проблемите се проявиха в силна степен и ние трябваше да се справяме с тях.
– Това означава, че проблемите, които изброихте, са се засилили в последните две сухи години?
– Може би се засилиха от спазване на технологията, независимо че употребяваме препарати. Тенденцията е, че проблемите продължават да се засилват. Коренищните плевели с малки дози глифозат не се унищожават. Не се унищожават и с нормалните препарати –унищожават само част от листната маса и веднага избиват нови издънки от коренищата, които силно конкурират основната култура – царевица или слънчоглед. Няма как да ги унищожим.
– При покривните култури, които сеете след жътвата на есенниците, има ли проблем с поникването, когато е сухо?
– Когато стърнището е празно от покривна култура и е сухо, плевелите и неприятелите не се развиват. Но покривните култури обогатяват почвата и трябва да си зададем въпроса дали искаме покривни култури, или искаме да получим нормален добив. Защото трябва да сме икономически стабилни, за да можем да продължим да се развиваме. Ние не сме социална структура, а работим за печалба, т.е. трябва да намерим начин да се справим с проблемите. Когато в чужбина обикаляхме за проучване на технологията, там на няколко пъти ни казваха – при вас ще изникнат проблеми, които при нас ги няма и с които трябва да намерите начин да се справите. Тогава още не го осъзнавахме, но фактите вече са налице. Аз съм убеден, че заедно с колегите, които прилагаме тази технология от 5-6 години, ще намерим решение на проблемите. Защото бъдещето е на No-till. Може леко да върнем крачка назад, но ще продължим напред.

– Кандидатствате ли по мерките по ПРСР?
– Ние сме зърнопроизводители и тези мерки не стигат до нас, защото не можем да се класираме по нито една от тях. Към нас се прилагат много по-големи рестрикции, отколкото помощи. А реално данъците се внасят основно от големите зърнопроизводителни агрофирми. Нека правителството да се вгледа в този аспект, не само да мисли как да ни рестриктира и да ни намалява субсидиите – става въпрос за таваните. По мерките не само аз, но и другите ми колеги не могат да се класират. От друга страна, нормално е и така трябва – зеленчукопроизводството и животновъдството, които са в тежка ситуация, да получават подкрепа, но тя не трябва да е за сметка на зърнопроизводството. Не трябва да се спира помощта на зърнопроизводството, защото трябва развитие в тази област. В общи линии, зърнопроизводството е стратегически отрасъл, такива са и даденостите в България. За да произведеш нещо, трябва първо да помислиш къде ще го продадеш. Ние произвеждаме зърно, защото има борси и в общи линии знаем каква ще е цената във всеки един момент. По този начин си правим сметка на каква цена трябва да го произведем и на каква цена можем да го продадем.
– Все пак смятате, че и другите отрасли в земеделието трябва да се подкрепят?
– Ние сме колеги и сме толерантни към тях. Производителите на плодове и зеленчуци са в немилост – те няма къде да си реализират продукцията, нормално би било преди да я произведат, първо да помислят къде ще я реализират. Това е нормалният начин. Те са поставени в трудна ситуация, защото преработвателните предприятия за плодове и зеленчуци у нас се унищожиха. Останаха много малко, които не могат да поемат това производство. Затова трябва да се стимулира създаването на предприятия за преработка на плодове и зеленчуци. За износ е трудно да се говори, защото ние не можем да се кооперираме. За да правим износ, трябва да има количество и качество, а ние още не сме достигнали този етап. Животновъдството също става все по-зле, не се подпомага. Вкарва се евтина чужда продукция, защото това е свободен пазар и ние не можем да го спрем. Затова отрасълът трябва да се подпомага. При животновъдите е доста трудно, особено с тези скъпи фуражи, те едва оцеляват.

Публикувана в Растениевъдство

Не можем да повлияем на цените, не можем да повлияем на климата, но можем да влияем на себестойността на продукцията, казва земеделецът от Украйна Михаил Драганчук, практикуващ No-till

Интервю на Петър Кръстев
Украинският земеделец Михаил Драганчук e известен в страната си като пионер на технологията No-till, която практикува повече от десетилетие. Той гостува у нас през септември при един от най-големите привърженици на земеделие без обработка на почвата инж. Ангел Вукодинов, който организира серия от срещи със съмишленици в стопанството си „ВУКИ“ ООД в гр. Съединение за обмяна на опит и запознаване с тънкостите на тази технология. Имах възможността да присъствам на една от тези срещи, за която писах в предишен брой. Тогава разговарях с Михаил Драганчук, който с удоволствие сподели опита си с читателите на „Гласът на земеделеца“.
– Г-н Драганчук, как стигнахте до идеята да преминете към технология без обработка на почвата?
– В постсъветското пространство има голям интерес към запазването на почвата и ефективната икономика, а всичко това съчетава технологията No-till. Просто казано, аз помагам на фермерите по-малко да работят, повече да получават и при това да съхраняват драгоценната почвата.
IMG 1182– Какво представлява за вас No-till?
– No-till е най-щадящата технология за земеделие. Тук не става въпрос само за технология в растениевъдството, а за такава с грижа за почвата. Ако си зададем въпроса защо през последните години нашата почва деградира, на първо място изниква интензивната механична обработка. Тя намалява органичните вещества в почвата и живеещите в нея полезни микроорганизми. А нашата почва е произведена от дейността на микроорганизмите, затова колкото по-малко я безпокоим, толкова по-добре за нея и обитаващата я биота.
– Какъв е размерът на вашето стопанство и на каква част от него прилагате No-till?
– Моето стопанство е 34 хектара. От 2006 година на 100 процента от площта аз прилагам No-till. Път назад няма! Когато ме попитат дали искам да се върна назад, отговарям, че връщането назад означава да закрия стопанството си. Защото No-till ми помага да реша много сериозни проблеми с почвата, като ерозията например. При нас, в Украйна, имаме голям проблем с водната и ветровата ерозия, но също и с работната ръка. Ако днес трябва да намеря хора, които да обработват земята ми, аз няма откъде да ги взема, защото проблемът с кадрите е много голям. А No-till ми позволява и аз да работя по-малко, и да използвам много по-малко работници. Имам лоши каменисти почви, където и слънчоглед не може да се отглежда. Ако ги обработвам, разходите ми ще бъдат много повече от приходите, а с No-till аз влагам минимум разходи.
– Какви култури отглеждате и какви торове използвате?
– Отглеждам зимен ечемик, зимна пшеница, лен, слънчоглед, царевица, кориандър. Използвам торове, които използват всички – сложни, амофос, амониева селитра. Но искам да подчертая, че торове влагам само при зимните култури. При пролетните култури не правя торене, защото от него няма ефект, тъй като при нас няма влага или тя е много малко. Затова аз давам торовете на зимните култури, с разчет и за пролетните, които оползотворяват това, което е останало в почвата от тях. Аз експериментирах и сам стигнах до този извод, който е оптимален за мен.

– Какви средни добиви получавате?
– От зърнените култури получавам 200 – 300 кг/дка, а от лена 100 – 120 кг, от царевицата в добра година от 500 до 1000 кг/дка. Нямаме поливни площи и затова с No-till не губим и малкото влага от валежите при царевицата. От слънчогледа: 150 – 300 кг/дка в различните години, а от неплодородната земя – до 200 кг/дка.
– Критерий ли е за вас високият добив?
– За мен високият добив не е най-добрият критерий. Аз не получавам рекордни добиви, но мога да си позволя да инвестирам в модерна и скъпа техника, да плащам достойни заплати на нашите работници и да плащам конкурентна рента за земята. Познавам хора, които получават високи добиви, но когато завършват годината, джобовете им са празни.
Ние не можем да повлияем на цените, не можем да повлияем на климата, но можем да повлияем на себестойността на продукцията. И това ни дава възможнсот да съхраним почвата, което е много важно. Позволява ни да бъдем ефективни, защото в аграрния бизнес, за разлика от всички останали, където важен критерий е печалбата, важна е не само печалбата, но и състоянието на почвата. No-till ни позволява да съхраним почвата и да запазим нейното плодородие. Практиката за това са покривни култури, с които влияем на подобряване на плодородието.
IMG 1234– Какви покривни култури използвате?
– При нас голям проблем е поникването на покривните култури, защото влагата е малко. Затова експериментираме не само с летни покривни, а и със зимни покривни култури. Важно е цялата есен и зима в почвата да има максимално дълго време живи корени, които са необходими за почвената биота. За тази цел използвам зимна ръж, зимен фий, зимна рапица. Колкото по-голямо е разнообразието от културите, толкова по-добре е за почвата и микроорганизмите в нея.
– Какво трябва да знаят българските земеделци, които са решили да се насочат към No-till технологията. Препоръчвате ли им да я прилагат?
– Виждам, че в България има опит с No-till. Когато говорим за САЩ, че използват No-till, ние казваме – там условията са други. Но като видим, че нашият съсед използва тази технология, започваме да се замисляме. Когато има засушаване и в нашите полета с конвенционално земеделие културите изсъхват, а в неговите полета виждаме зелени култури, е редно да се поучим. Защото резултатите сами говорят. Ето, в стопанството на Ангел Вукодинов виждаме нова техника – комбайни, трактори, което показва, че всичко с икономиката му е наред. Всяка година той идва на конференциите при нас в Украйна, а и сам организира тук свои мероприятия. Това е взаимен обмен и аз не се учудвам, че Ангел има такива резултати. Така че, в България има опит, от който всеки може да се поучи. Най-успешното обучение е, когато самият ти видиш успешното приложение на тази технология.
– Чувал съм наши земеделци да казват – на моите почви земеделие без обработки не може да се прави. Има ли непригодни типове почви за No-till?
– Непригодна за No-till е само земя, непригодна за земеделско използване – заблатени почви, солонци и др. подобни. Там може да бъде пасище. А ако почвата е пригодна за земеделие, тя става и за No-till. Пътувал съм в ЮАР, Аржентина, САЩ, в Татарстан и Украйна… срещал съм се с хора, които смятат, че земята им е непригодна за No-till и трябва да я обработват. А на същата земя съседите им прилагат успешно тази технология.
– Г-н Драганчук, какво ще пожелаете на нашите читатели?
– Желая успех на всички български земеделци. Искам да им кажа да не се боят от технологията No-till. Имат отличен български опит и много добри примери, които вдъхновяват и мен самия!

Публикувана в Растениевъдство

По-лесно е да кажеш: това не е за нас! По-трудно е да опиташ! Но ако успееш, даваш добър пример на младото поколение земеделци! – Това е кредото на практикуващия ноутилър инж. Ангел Вукодинов

Интервю на агр. Петър Кръстев, гр. Съединение
В град Съединение през май т.г. се състоя Открит ден, посветен на технологията No-till. Тя бе организирана от екипа на фирма „Вуки“ ООД, чийто мотор е убеденият и практикуващ ноутилър инж. Ангел Вукодинов. С подробности за събитието вече ви запознахме с репортажи в нашия вестник. Разговарях с Ангел Вукодинов за същността и детайлите на безорната технология, която той прилага на обработваните от неговата фирма 17 000 декара.
- Г-н Вукодинов, защо решихте да осъществите Открит ден, посветен на No-till във вашето стопанство?
- Това мероприятие беше замислено, от една страна, от организираните групи за No-till във фейсбук от Веселин Спасов, който го прави от чист ентусиазъм. Тази група от стотина човека всъщност бе и основната аудитория на Открития ден. Бях обещал на колегите да им покажа полетата, където практикувам No-till. Другата причина е, че преди няколко месеца ние станахме представители на украински сеялки за директна сеитба. Веднага искам да уточня, че единствената ни цел не е да печелим на гърба на нашите колеги. Истината е, че ние, като земеделци, смятаме, че тази технология има все по-голямо бъдеще.
- За какъв мащаб земеделие са подходящи тези сеялки?
- Предлагайки тези сеялки, които са доста прости и сравнително евтини, смятам, че давам възможност на колегите с по-малко площи, по-малки възможности и с по-малки мощности от наличните машини да агрегатират тази сеялка. Създаваме им условия да помислят и да опитат. Например сеялката с три метра работна ширина по препоръка на производителя изисква мощност до 65 к.с. Аз давам малко повече – 70-80, за да има някакъв запас, а на тези с работна ширина 3,60 м – 90 к.с. Нормално е всяко едно стопанство с производствена дейност да притежава такъв трактор. Т.е. дори хора, обработващи 1000-2000 декара, могат да прилагат технологията, защото всеки има трактори с по 80-100 к.с.
- Прави впечатление, че интересът на младите хора към технологията No-till е много голям. На какво се дължи това?
- Най-приятно съм впечатлен от младите хора – това е нашата смяна. Ние сме от последната генерация земеделци, които започнахме преди около 30 години. Но ето, вече идват връстниците на нашите деца и то с по-голям хъс и с нови умения – виртуални и дигитални. Виждаме, че тези хора са заинтересовани от новите технологии, които, от една страна, са щадящи за стопанството, от друга, – за природата.
- На каква площ от земята, която обработвате, прилагате No-till?
- От 17 хил. декара над 15 хил. са по No-till и под 2000 декара стопанисваме по конвенционална, по-скоро минимална технология. Още преди 14 години изхвърлихме оранта и закупихме стърнищни култиватори. Признавам, че това стана по прагматични причини, а не че толкова разбирахме.
- Българският земеделец готов ли е вече за No-till технологията?
- Лесният отговор е да кажеш: „Това не е за нас, не е за нашите условия“. Трудният е – „Хайде да опитам!“ Да направя анализ къде са силните и къде са слабите страни, какво е възможното, къде е заплахата, какво съм готов да рискувам, колко пари мога да загубя. Да направя анализ – какви грешки съм допуснал и по какви причини, т.е. да вложа не малък труд и да загубя пари. Когато искаш да направиш опит, се изискват усилия, въпреки че тези усилия човек е готов да ги прави, когато е натрупал критична база знания на съответната тема – в случая No-till. Тогава човек много по-лесно започва да си обяснява процесите. При мен се получи нещо подобно.
- Как поставихте началото?
- Преходът при нас премина по прагматичен начин преди около 14-15 години. През 2007-а ние направихме решителна стъпка към земеделския бизнес. Оказа се, че част от земите, които сме взели, са лоши и нископродуктивни, трудни за обработка, много енергоемки. Положихме огромни условия да ги почистим от хиляди тонове камъни, хиляди кубици храсти и дървета, които изкоренихме.

Въпреки всичко не се получаваше добър резултат. На най-слабите площи се получаваше успешно рапица. Имаме сравнително добра рапица на сравнително слаби площи. Затова аз казвам: „На слаби площи става или рапица, или нищо“. Подготовката на площите за рапицата обаче се прави в най-сухите месеци – юли, август. Много мъки изпитвахме, когато започвахме тази подготовка – амортизация на машините, огромни разходи, изчислявахме над 3 лв./дка само за консумативите, които изразходвахме за обработване на земята. Без да говорим за работни заплати и ремонт на трактори. Става въпрос само за машините, които обработват земята– плугове, култиватори и дискови брани. Тогава по съвета на една от фирмите, с която работим добре и сега, закупихме един шведски стърнищен култиватор и преминахме на минимални обработки. И днес още ползваме този култиватор. Вертикалните обработки със стърнищни култиватори толкова ни харесаха, че ние започнахме да обработваме земята в цялото стопанство. От друга страна, ние не се занимаваме с добиване и продажба на слама, обикновено давахме тази дейност на специализирали се фирми. Те обаче не успяваха да спазят условията, които ние поставяхме, и се наложи да преустановим работа с тях. Включихме раздробяващите механизми на комбайните и започнахме да насичаме сламата и да я разпръскваме. Това се оказа, че е втората ни правилна стъпка, която, разгледана и към днешна дата, е била в правилна посока – да оставим растителните остатъци в почвата. Трепна ми сърцето, когато прочетох статията във в. „Гласът на земеделеца“ за оптимизиране на разходите. Така постепенно преминахме към No-till и не виждам причини да се откажем. Добивите ни не намаляват, в житните култури нямаме сериозни проблеми и при тях последните три години имаме ръст на добивите. Големите предизвикателства са с пролетните култури и най-вече с окопните. С пролетни култури като кориандър, грах, ряпа, нямаме проблеми. По-голямо предизвикателство е слънчогледът, тъй като царевицата ни е само на поливни площи, които са ограничени.
- Какви реално са положителните резултати от прилагането на No-till във вашето стопанство?
- Ние успяхме да намалим с над 40% горивото, зад които стоят хиляди часове работа на машините и на хората, които сега са много по-спокойни. Общо взето, при нас хората ни работеха 200 дни и почиваха 160. Тази година се надявам, че момчетата ще почиват толкова, колкото работят като време. И дори в момента, в който не работят, ще получават едни нормални доходи. Надявам се, че това го оценяват. След като натрупахме тази база опити и след като разровим земята, виждаме, че отпечатъкът върху природата и върху климата е доста по-добър в сравнение с практиките от конвенционалното земеделие. Защото земеделието се оказа един от най-сериозните замърсители на природата и водите. Ако спестим едно оране и 2-3 дискования и култивиране, можем да говорим за 500-600 до 800 кг/дка, в зависимост от условията, намалено излъчване на въглероден диоксид в атмосферата.
- Какви са правилата, които задължително трябва да се спазват при практикуване на No-till?
- Тук е място да обърна внимание на принципите на No-till, този метод е като една пирамида:
 Първо – отказ или в краен случай минимални обработки. Защо отказ? Защото ако безпокоим почвата, с всяка една обработка унищожаваме микроорганизмите, които живеят в горните 12-15 см. Всяко едно нагряване над 40°С за повече от 2 часа унищожава 75% от тях. За повече от два часа при 60°С ги унищожаваме всички. Всичко това става в конвенционалните технологии. Ако не безпокоим почвата, в нея се създават благоприятни условия за микроорганизмите.
 Второ – оставане на целия растителен остатък върху почвата. По този начин почвата е покрита – зимата е по-топло, лятото е по-хладно. От друга страна, тази органика е храна за микроорганизмите и за останалата биота.
 Трето – възможно по-дълго време живи корени. Микроорганизмите живеят в симбиоза с живите растения, т.е. ще имаме повече микроорганизми, когато има повече живи растения.
 Четвърто – максимално добър сеитбооборот, за да можем да компенсираме някои недостатъци от различните физиологии на растенията.
 Пето – интегриране на животните. Оказа се, че това е най-трудно за осъществяване при нас.
- Какви са преките ползи от прилагането на тези принципи?
- Че има живот в почвата. При копване с лопата винаги се виждат червеи, виждаме, че при засушаване растенията се държат по-добре. Чисто прагматично, виждаме, че има агрегатиране на почвата, корените на оставащите растения образуват своеобразна „арматура“ за агрегатиране, повишава се многократно инфилтрацията в почвата – задържането на водата. В полета, в които по-рано затъвахме, сега машините ни преминават свободно дори след големи дъждове.
Така че път назад няма! Ние се опитваме да разясним технологията и на нашите работници – да я разберат, да я осмислят и да я предадат на своите деца. Все още се надявам, че има какво да дадем на хората като знания и опит и ще продължаваме да го правим.

Публикувана в Растениевъдство

Независимо от внасянето на по-малко количество храна, растенията са напълно задоволени с необходимите им елементи, твърдят от фирма „Вуки“ ООД

Агр. Петър Кръстев

На Открития ден в гр. Съединение, посветен на технологията No-till, бяха засегнати най-важните теми, свързани с отглеждане на земеделските култури. Сред тях доста съществената – за торенето, закономерно предизвика интереса на земеделците, привърженици на иновативната технология.
„Ако питате дали след като въведохме No-till, сме намалили торовете – отговорът е „да“, беше категоричен домакинът на събитието инж. Ангел Вукодинов, управител на фирмата „Вуки“ ООД. Пред земеделската аудитория той сподели опита си, че внасяйки торовете заедно със сеитбата, количеството им е намаляло наполовина. И подкрепи думите си с конкретни факти: докато по-рано при слънчогледа са внасяли по 15 – 20 кг/дка NPK, сега слагат по 8 – 10 кг. При пшеницата са внасяли 20 – 24 кг, а сега при внасянето им със сеитбата в реда количеството им е наполовина: 10 – 12 кг/дка.
При торенето заедно със сеитбата във „Вуки“ внасят формулации с повече фосфор, поради това, че той е слабо мобилен в почвата и трябва да се достави близо до корените. Азотът е елемент, който при покълването може да причини фитотоксичност, затова внасянето му със сеитбата е ограничено в минимални количества.
Директна сеитба на слънчоглед със сеялка за житни култури
S d No till siteУчастниците в Открития ден в Съединение в стопанството на „Вуки“ ООД имаха възможност да посетят и поле със слънчоглед, засят на 4 и 5 април със сеялката за директна сеитба за житни култури. Растенията бяха в първа-втора двойка листа, като сеитбата бе направена през ред, въпреки че имаше следи от ботуша. „Ние не повдигаме ботушите, за да се износват равномерно“, обясни инж. Вукодинов. Разстоянието между редовете е 38 см, а вътре в реда растенията са хаотично разположени. Миналата година от този начин на сеитба добивът е бил 201 кг/дка, а най-силният добив по No-till технологията в стопанството е бил 301 кг/дка.
Ангел Вукодинов обясни, че през миналата година са имали и конвенционално отглеждане на слънчоглед. Технологията е била осъществена със стърнищен култиватори и е включвала две култивирания, сеитба и две вегетационни култивирания. Средният добив е бил 265 кг/дка, което е било почти съизмеримо с резултатите от безорната технология.
За да няма риск, царевицата е само на поливни площи
Стопанството все още няма специализирана сеялка за сеитба на пролетни култури и собствениците се колебаят дали да си купят, защото отглеждат царевицата по конвенционалната технология. Причината е, че в този регион разполагат с канал за напояване, от който собствениците на „Вуки“ ООД могат да поливат няколко от полетата си гравитачно. „Дали от страх, или по други причини, нямаме излужени черноземи, които да задържат почвена влага. И малко трудно се навиваме да отглеждаме царевица при неполивни условия“, откровен беше пред колегите си Ангел Вукодинов.
Затова отглеждат царевицата само на поливни полета по гравитачен начин, което е и причината тези полета да бъдат обработвани по конвенционална технология.
Богато разнообразие от култури
В стопанството на „Вуки“ ООД прилагат максимално разширен сеитбооборот: повече от 12-13 култури. Това е една от големите разлики в иновативния подход, който отличава земеделците от семейната фирма в Съединение от останалите. Много земеделски стопанства в България имат по 2-3, максимум 4 култури.
От житните култури отглеждат пшеница, ечемик, тритикале; от пролетните – царевица, слънчоглед, рапица, кориандър, лен; от бобовите – грах, соя, люцерна; стопанисват и пасища. В резултат от този доста широк сеитбооборот в стопанството остават сравнително малко площи за слънчоглед. „От всички стопанисвани от нас площи в размер на 17 хиляди декара, все още продължаваме да отглеждаме 2-3 хиляди декара по конвенционалната технология“, уточни Ангел Вукодинов. И това до голяма степен обяснява защо няма да инвестират в добра сеялка за No-till за пролетни култури.
Според инж. Вукодинов добра сеялка няма! Всички сеялки имат предимства и недостатъци. И с лека ирония подкрепи тезата си с реален пример: „Един колега има сеялка за директна сеитба на окопни култури на един от най-известните брандове, но все още не си е засял слънчогледа!“

Публикувана в Растениевъдство
Петък, 27 Ноември 2020 12:11

Изборът на разумните земеделци

Земеделска кооперация „Таньо Енчев“, с. Отец Кирилово, обработва 18 000 по технологията No-till с машини New Holland и Kinze

Ася Василева
Да правиш земеделие в землището на село Отец Кирилово, община Брезово, не е лесно. Почвите са бедни, добивите няма как да са впечатляващи. Тази година природата е била благосклонна към земеделците и в тукашната кооперация „Таньо Енчев“ са получили добиви от пшеницата по 560 кг/дка. „Това е максимумът, който някога сме имали“, казва Веско Пищийски, който работи в кооперацията. И въпреки това кооперацията работи добре и инвестира в развитие и нова техника. Защото земеделието тук се прави с ум.
IMG 0951 siteКооперацията обработва 18 000 дка с традиционните култури – пшеница, рапица, тритикале. От две години работи по технологията No-till. “Технологията ни помага да спестим много разходи от гориво, обработки, работна ръка. Начинаещи сме в технологията, но досега сме много доволни. Нашите почви са слаби и за да излезе сметката накрая, няма как да произвеждаме с високи разходи“, обяснява Веско Пищийски.
С всяка година разходите за основните производствени средства на земеделците се увеличават. Поскъпват торове, семена, препарати, гориво. Цените на земеделската продукция обаче не растат. Затова оптимизирането на разходите е единственият път пред земеделците днес. Земеделската техника е важно звено във веригата на оптимизиране на производствения процес. Тя не бива да е евтина, защото това винаги води до повишаване на разходите за производство. Затова в ЗК „Таньо Енчев“ са избрали оптималния вариант – техника на New Holland и Kinze от фирма ИнтерАгри.
– Защо залагате на техника от Интерагри? – питаме Веско Пищийски.
– Залагаме на техника от ИнтерАгри, защото е надеждна и има оптимално съотношение цена – качество. Много важен фактор за решението ни е, че всички машини New Holland имат 5 години гаранция.
1455 siteИмаме сеялка Kinze 12-редова, комбайн New Holland CX 6.90 и трактори New Holland. Най-големият е от серия 8 с мощност 300 к.с., както и няколко по-малки машини, които използваме за пръскане и по-леките работи. Тракторите са много надеждни и икономични.
Сеялката Kinze се справя отлично с директната сеитба, много сме доволни. С нея засяхме 15 000 дка рапица, слънчоглед и царевица.
Комбайнът е закупен тази година. Машината е с мощност 340 к.с. Представи се отлично в Жътва 2020, като ожъна 10 000 дка – - 5000 дка бяла жътва, 4000 дка слънчоглед и 1000 дка просо, и отработи 400 моточаса без никакви проблеми. Производителността е много добра, качеството на ожънатото зърно е отлично. С комбайна New Holland приключихме жътвата бързо и навреме. Планираме да закупим още един такъв комбайн за догодина.
– Как работите с фирма ИнтерАгри?
– Нямаме никакви проблеми с фирма ИнтерАгри. Отзовават се на всяко обаждане веднага. Частите са гарантирано оригинални. Работим много добре заедно. Знаем, че винаги можем да разчитаме на тях. Препоръчвам ги на всички колеги.
Повече за машините в ЗК „Таньо Енчев“ научихме от
ЗДРАВКО ГЕРЧЕВ, Регионален мениджър „Земеделска и строителна техника“, ИнтерАгри:
Работим много, за да са доволни клиентите ни
Фирма ИнтерАгри е единствен официален вносител на марката New Holland земеделска и строителна техника за България от 2013 г. досега. Това са 8 години успешна работа на българския пазар. Фирмата се развива непрекъснато и работим много, за да са доволни нашите клиенти и работата им да не спира. ИнтерАгри има 12 търговско-сервизни бази на територията на цяла България.
Разчитаме на лоялни клиенти като ЗК „Таньо Енчев“. Кооперацията разполага с един от най-големите трактори в производствената гама на New Holland – модела от серия Т8 – Т 8.300. Машината е оборудвана с преден навес, активен преден мост, активна кабина. Всички тези неща помагат значително на операторите, намаляват тяхната умора и способстват за продължителна и производителна работа. Експлоатационните им разходи са изключително ниски. Тракторите могат да бъдат оборудвани с вериги на задния мост, т. нар. система Smart Tracks, която увеличава до 325 процента контактната площ със земята и намалява натиска върху почвата. Друго важно нещо е, че междуосието на предния и задния мост е с 50 см по-дълго от това на останалите машини, което ги прави изключително стабилни. Тракторите се оборудват с навигационни системи с точност на сигнала от 15 см до 2,5 см в зависимост от нуждите на клиента.
113 siteФирма ИнтерАгри е официален представител на марката Kinze за България. Световноизвестната американска марка е лидер в производството на сеялки за директна сеитба. Сеялката, която работи в ЗК „Таньо Енчев“, е 12-редова Кinze 3600. Машината е оборудвана с бункери за течна тор, като те могат да се заменят и с бункери за суха тор. Това е високоскоростна прецизна сеялка. При скорост между 15 и 18 км/ч може да поддържа точност на изсяване до 99 %. Натискът на дисковете достига до 230 кг.

Публикувана в Агротехника

Водната и ветровата ерозия на почвата, недостигът на работна ръка, високите разходи за производство – това са все проблеми, които технологията може да реши

Тази година в северната част на Одеска област загина една трета от посевите, а в южната част ситуацията е още по-сложна. Влага в почвата просто няма. Украинските фермери казват, че нормален дъжд не са виждали от 2 години.

Но фермерът-блогър, автор на YouTube канала No-Tiller Михаил Драганчук е убеден, че тази ситуация може да се окаже от полза, тъй като много земеделци ще се замислят за промяна в начина на обработване на земята.

В интервю за украинското агроиздание Agroportal Михаил Драганчук разказва за перспективите на нулевата почвообработка, откъде да се започне и как може да се отглеждат култури без използването на пестициди. И защо технологията No-Till е интересна за младото поколение.

Как стигнахте до решението да правите No-Till? Какви грешки направихте и какви резултати постигнахте?

Започнах да се занимавам със земеделие с 30 дка земя. Постепенно ги увеличих до 7000 дка. Това беше традиционна технология, оран, многобройни почвообработки. И това увеличаване на площите не ми донесе нищо, освен икономически проблеми. Разбирах, че повече така не може да продължава и това е път към банкрута.

Наложи се да се откажа от половината земя. Това беше крачка назад, но без нея нямаше как да направя следващите две крачки напред. Точно тогава попаднах на конференция по минимално земеделие. В тази технология видях възможност за решаването на икономическите ми проблеми. И един от първите резултати беше, че още през първата година почувствах стабилизиране на доходите си, което ми позволи не само да върна размера на земята си, но и да я увелича до 15 000 дка.

Появи се възможност всяка година да подобрявам техническото оборудване на стопанството ми. Ако преди пределът на мечтите ми беше ЮМЗ, то тогава си купих трактор John Deerе и друга съвременна техника.

Що се отнася до грешките, то оглеждайки се назад, не мога да си спомня някакви сериозни такива. По-скоро имах трудности при отглеждането на някои култури. Например, беше трудно да намеря решение за защита на нахута от плевели, отказвайки се от брануването на почвата.

Един от проблемите на земеделието е почвената ерозия. Решение ли е No-Till?

Един от най-големите проблеми в растениевъдството в Крим е ветровата ерозия на почвата. Прашните бури, които отнасят горния почвен слой, който е най-плодороден, тук се наблюдават всяка година и то по няколко пъти.

И дори отказът от оран и преминаването на минимална технология на почвообработка не решават този проблем. Едва след като се отказахме напълно от почвообработката, успяхме да спрем отнасянето на почвата от нашите полета. Сега при нас долита почва само от полята, които се обработват.

И въпреки че дъждовете са малко, много често те са поройни, което води до водна ерозия на почвата. Този проблем също се реши. И ако дори технологията да не носеше никакви икономически резултати, а позволяваше само да защити почвата от ерозия, то преминаването към нея пак би си заслужавало.

Защо технологията No-till не е твърде популярна сред украинските земеделски производители?

Какво значи популярност? Ако имате предвид широка известност, то едва ли има земеделец, който да не е чувал за тази технология. Ако говорим за необходимостта от въвеждането на No-Till, то за внедряването на нещо ново винаги е необходима силна мотивация. Ако в стопанството има високи добиви, ниски разходи, достатъчно влага, няма водна или ветрова ерозия, няма проблеми с работната ръка, почвата не деградира, то защо да се променя нещо?

Но ако в стопанството присъства поне един от тези проблеми, това е достатъчно основание за внедряването на нещо ново.

Освен това традиционно, земеделците са доста консервативни. Някои от тях направо ми напомнят на динозаврите. Те упорито се държат за старите традиционни технологии, не виждат, че животът върви напред, но при това не пропускат възможност да се оплачат колко трудно се работи в земеделието днес. Ако земята не е тяхна собственост, това също е проблем. Земята става средство за производство, което може да носи пари сега. Никой не знае чия ще е в бъдеще. Поради това е необходима еволюция и съзнание.

Въпреки това популярността на технологията расте с всяка година. Съдя по ръста на аудиторията на моя YouTube канал No-Tiller.

Коя страна може да служи като пример за внедряването на No-till?

Днес лидери във внедряването на нулевата технология на почвообработка са Аржентина и САЩ. Добър опит има в Австралия и в някои европейски страни. Опитът на всички страни е интересен във всяка в тях има местности с подобни на нашите почвено-климатични условия и може да се открие нещо полезно.

Но невинаги решенията трябва да се търсят в чужбина, тъй като те може и да не се подходящи за нас. Примери трябва да се търсят там, където климатичните условия са максимално подобни. А най-добре е да гледате как работят съседите ви но-тилъри. Познавам много украински фермери, които работят на световно ниво.

Зависи ли внедряването на технологията от размера на стопанството?

За малките и средните стопанства е по-лесно да преминат на нулева почвообработка, тъй като минава по-малко време от идеята до нейната реализация. Но и при големите стопанства всичко зависи от това доколко бързо се вземат и изпълняват решенията.

- Какъв съвет бихте дали на тези, които се замислят за въвеждането на No-Till?

Този, който иска да премине на нулева почвообработка, първо трябва да събере и изучи цялата информация, която съществува по темата. Когато има пълно разбиране на тази технология, тогава земеделците я усвояват бързо и успешно. Сега има много достъпни източници на информация. Но на първо място трябва да се обърне внимание на опита на нотилърите, които работят във вашия район при вашите почвено-климатични условия. Ако има съмнения, на No-till може да се преминава постепенно, започвайки с една част от площите. И тогава може да се сравнят резултатите. Ако всичко се прави както трябва, икономически провали няма да има.

Наблюдавам голям интерес от страна на младите земеделци към технологията No-till. Това е поколението на децата на Youtube, които възприемат информацията не само от учебниците, а и от екрана на телефона. Днешните млади хора не искат да работят от рано сутрин до късно вечер. Всички искат да имат свободно време и ефективен резултат. С помощта на No-Till се появява много повече свободно време при земеделеца, тъй като не му се налага постоянно да обработва почвата. Колкото и да е съвременна техниката, почвообработката винаги означава големи разходи, както на време, така и на ресурси.

Възможно ли е прилагане на технологията без използването на пестициди?

За подхранването на културите може да се използват химически торове, а може и покровни култури, които освен това оказват положително влияние върху плодородието на почвата. Минералните торове влияят съществено върху добивите, но не правят почвата по-плодородна. Те могат да се определят като „наркотици“ за растенията.

За защита на растенията от болести и вредители всяка година излизат все повече биологически препарати. Днес за мнозина е трудно да си представят как могат да се откажат от хербицидите за контрол на плевелите, но и някога за хората е било трудно да си представят, че ще летят в Космоса. Ние търсим решения. Вече има много изследвания, насочени към създаването на препарати за борба с плевелите на биологична основа.

Необходима е симбиоза на биологичното земеделие и No-till. От една страна, да се откажем от химическите препарати за растителна защита и торове, а от друга, – да излекуваме почвата. Занимавам се с покривни култури вече 5 години. Всяка година залагаме опити в търсене на срокове на сеитба, подбор на култури. Но дори първите опити показват позитивен резултат, признаци на активиране на биотата и подобряване на почвената структура.

Как ще оцените ситуацията със сушата тази година и как земеделците могат да се справят с нея?

Ситуацията, в която се оказаха земеделците от Одеска област тази година, е много сложна. Еднозначно трябва да се промени подходът към земеделието и да се акцентира върху запазването на влагата. Тоест, да се намали до минимум количеството на почвообработките, дори брануването е загуба на влага. Като максимум – да се откажат напълно от почвообработките. Но това е еволюционен процес, No-till не е панацея, а осъзнат път.

Неизбежно ли е преминаването към No-Till за всички в бъдеще?

Дарвин е казал, че оцеляват най-приспособимите. Според мен No-till е въпрос на еволюция. Ако хората не приемат предизвикателствата на природата, ще загубят.

Публикувана в Растениевъдство

Аргументи „за“ и „против“ No-Till се публикуват достатъчно често. Но само малка част от тях са балансирани и отделят достатъчно място не само на предимствата, но и на недостатъците на системата.


Поради несъвършенства на технологиите земеделието всяка година губи 23 млрд тона плодородна почва. Ако това продължи, то след 150 години на Земята няма да остане плодородна почва. Една от основните причини за загуба на плодородна почва е оранта. Тя от една страна осигурява заораването в почвата на растителните остатъци, плевелите и органичните вещества, както и оздравява почвата посредствам аерирането и. Но от друга – постепенно намалява здравето и плодородието на почвите.


За

1. No-Till пести средства

Изключвайки оранта от списъка на полските работи, земеделците пестят от гориво и работни заплати. Едно работно преминаване на полето увеличава разходите с до 50 щатски долара на хектар. Големите стопанства могат да постигнат забележими икономии.

  1. Намалява необходимостта от вода за отглеждане на културите

    При No-Till растителните остатъци не се заравят в почвата, за да изгният и да запасят почвата с хранителни вещества, а се оставят на повърхността. Наличието на такова органично вещества водш до това, че влагата се поглъща по-интензивно от почвата. По този начин намалява изтичането на водата от склоновете. Поради това, колкото по-често в местността има засухи, толкова по-ефективно ще бъде преминаването на No-Till.


    3. При No-Till по-малко хербициди попадат в околната среда

    Това е характерно не само за хербицидите, но и за пестицидите и торовете. Съответно, намалява замърсяването на подпочвените води с химически вещества. Ако повече стопанства преминат на No-Till, то това може да спомогне за оздравяване на околната среда.


    4. Повишават се добивите

    Когато в дадена местност обичайно не достига влага, то преминаването на No-Till може да доведе до съществен ръст в добивите. Например, в щатите Канзас, Небраска и Айова не е рядкост и 50-процентно увеличаване на добивите след преминаването на стопанството на No-Till. Това ускорява възвръщането на допълнителните инвестиции, необходими за подмяната на машинно-тракторния парк при преминаването на нулева почвообработка.


    5. Сформирано общество на фермери, работещи по No-Till, готови да споделят опит

    Масовото внедряване на нулевата почвообработка в САЩ започва в края на 70-е години на миналия век. През 1988 г. тази технология са прилагали 5 % от стопанствата, а днес – 30 %. И всички тези фермери са готови да споделят своя опит, което помага на новаците да избягват проблемите на етапа проба-грешка, през който са преминали пионерите на тази технология.

    6. No-Till способства за нарастването на количеството на полезните микроорганизми и насекоми

    След преминаването на No-Till е фиксиран ръст на популацията на полезните насекоми и почвени микроорганизви. Особено видим е той, там където No-Till се прилага в комбинация с почвопокривни култури.

    7. Цената на техниката за No-Till е съпоставима с тази на цената на останалите земеделски машини

    Капиталните разходи за No-Till зависят от няколко фактора, но всеки от тях може да се контролира. Цената на повечето машини е съпоставима с аналогичната техника за традиционното земеделие, ако се пресметне за срока на служба на машината и ако той не превишава 10 години. Например, за площ от 800 ха царевица или соя са необходими две директни сеялки, а цялата техника е на стойност над 100 000 щатски долара. Но пресметно на всяка година експлоатация на техниката това е едва 10 000 щатски долара.

    8. No-Till спира ерозията на почвата

    При оран горният пласт почва губи влагата, особено при вятър. А при проливни дъждове почвата не може бързо да попие влагата, и тогава възникват ерозия и наводнения. Но мулчирането със слой от растителни остатъци предпазва от студове и стабилизира поглъщането на водата.

    Против

    1. Цената на специализираната техника може да е непосилна за някои фермери

    Преминаването на No-Till изисква специална директна сеялка, способна да сее в миналогодишни растителни остатъци. Цената на такава сеялка често превишава 100 000 долара. Дори с оглед на икономията от оранта, такива разходи не могат да си позволят всички фермери.


    2. На полето може да има по-активно разпространение на гъбните заболявания

    Въпреки, че задържането на влага в почвата се отнася към предимствата на No-Till, то също така може да благоприятства разпространяването на различни плесени и гъбни заболявания. Тези проблеми по-лесно се контролират при оран. Фермерите трябва да вземат мерки, ограничаващи потенциалните загуби от гъбни заболявания, например, подобряващи аерирането без загуба на плодородна почва. Проблемът е особено остър в места с влажен климат.


    3. Увеличаване на необходимостта от хербициди

    Оранта унищожава плевелите, а при No-Till те растат по-интензивно, отколкото културните растения. Това принуждава земеделците да засяват устойчиви към хербициди ГМО сортове.


    4. Положителните резултати може да се забавят

    Ако земята е орана повече от 100 години, то пълното й възстановяване може да продължи 15-20 години. Така растежът на добивите може да не изплати разходите за нова техника. По тази причина търпението е неизменна част от прехода към No-Till. Фермерът трябва да дава всичко от себе си, и въпреки това няма стопроцентова гаранция, че преминаването към No-Till ще повиши доходите на стопанството. Може да минат 3-4 години, преди земеделцът изобщо да види някакви резултати. Технологията може да повиши рентабилността на стопанството само при дългосрочно виждане за преминаване на стопанството към нулеви почвообработки.

    5. Технологията изисква адаптиране към всяко конкретно поле

    Технологията No-Till може да се опише с израза: „Докато си жив, се учиш“. И въпреки, че днес тя е много по-лесна за усвояване отколкото преди 40 години, работата по No-Till предполага постоянно учене. В процеса на работа се появяват много нюанси в зависимост от условията на полето, влагата и т.н. Много фермери се разочароват, тъй като мислят, че само промяна в технологията ще бъде достатъчна за решаването на всичките им проблеми. А успех постигат тези, които непрекъснато адаптират начина си на работа.

    6. При някои почви фермерите никога не постигат предимства от преминаването на No-Till

    Към тях се отнасят тежките глинести, както и силно преуплътнените почви. Силно преуплътнените почви изискват обратно разуплътняване и разкъсване на плужната пета. И въобще е добре фермерите да се посъветват с консултанти и агрономи относно възможните ползи от преминаването на No-Till на всяко конкретно поле.

    7. No-Till ограничава възможностите за използване на земята

    В Средния Запад на САЩ обикновено не се практикува отглеждането като междинни култури на фуражни треви. Без оран е невъзможно да се отглеждат овощни култури. Най-голяма полза от растителните остатъци фермерът получава тогава, когато те са равномерно разпределени по повърхността на полето. Поради това стопанствата с ограничени площи може да нямат полза от преминаването на No-Till.

    8. Понякога растителните остатъци могат да станат развъдници на болести

    Рискът от акумулиране на патогени на растителните остатъци е един от най-големите проблеми при No-Till. Това е основната причина поради която при тази технология не се препоръчва да се отглежда една култура повече от 2 години поред на едно и също поле. Поради тази причина консултантите препоръчват да се практикува сеитбооборот въпреки по-ниските доходи от реализиране на продукцията.

Публикувана в Растениевъдство

Добрата технология е в основата на успеха на зърнопроизводството. Икономическите закони казват, че печалбата на зърнопроизводителите винаги ще е от порядъка на 15 %. Но рискът е огромен. No-till изисква по-малко време на полето и много повече време пред компютъра и книгите.

Интервю на Ася Василева

  • Господин Вукодинов, каква е 2020 г. за българското земеделие?

  • Годината, както всяка година в земеделието, е предизвикателна. В различните региони тези предизвикателства са по-големи или по-малки. Имахме много трудна есен. В Южна България нямаше почти никакви валежи. Дъждовете заваляха през ноември и точно тогава поникнаха есенниците. В Северна и Източна България тогава имаше малко по-добри валежи, но после нещата се смениха. През зимата в нашия район имаше нормални валежи, а понякога дори и по-добри. В част от районите, обаче, имаше много оскъдни валежи и там има доста сериозни проблеми в момента.

  • Тази година предизвикателствата са от една страна сушата. От друга страна общественият катаклизъм, който настъпи с коронавируса. Вярно, че пандемията не рефлектира пряко върху земеделското производство. Нашата работа е сред природата, хората са много по-изолирани така или иначе, и Слава Богу до момента няма сериозни проблеми в земеделските фирми. Но независимо от това, ние сме една свързана система, а нещата в обществото се наслагват, проблемите рефлектират и върху нашия сектор.

  • Според мен, очакванията в България в момента са доста полюсни. В райони, които през годините се славят като Житницата на България, тази година има доста проблеми. Миналата седмица бях на обиколка в Централна Северна България и наистина видях недобри картини. При нас е по-шарено, но на фона на колегите Господ е по-благодатен към нас.

  • Имате ли вече някакви очаквания за цени?

  • Трудно може да се каже. Ние работим с борсови стоки. При тях цените се определят на световните борси, а цените в България са следствие. За момента има индикации за част от реколтата, че ще бъде на малко по-добро ценово равнище. Но нека да изчакаме жътвата, да видим как ще тръгне пазара и тогава ще правим прогнози.

  • По отношение на дежурния въпрос, който ми задават винаги, за зърнения баланс, мисля, че тук няма никакво място за притеснение. Ние работим и живеем в пазарна икономика и всеки дефицит винаги може да бъде компенсиран с внос от друго място.

  • От друга страна, дори и да има проблеми с реколтата, те ще бъдат за сметка най-вече на отделните производители, които евентуално ще приберат по-малко реколта и е възможо някои от тях да не могат да си върнат дори себестойността на производството. Но балансът в държавата винаги ще се върже, защото на нас ни трябват 1,7-2 млн. тона за хлебопроизводството и животновъдството. При всички положения ние ще произведем поне 2-2,5 пъти повече зърно.

  • Но пак повтарям – тежко и горко на този, който не успее да прибере нормална реколта. Говори се, че на места въобще няма да се прибира пшеницата от някои площи. На тези колеги трябва да се намери начин да се помогне.

  • Трудната година ще се отрази ли на инвестиционните намерения на българските земеделци?

  • Предполагам, че да. От една страна са климатичните промени. От друга – трябва да видим какъв ще бъде пазара. Защото в края на краищата нашите приходи са произведение от количеството на продукцията, която прибираме умножено по цената, по която продаваме. Понякога дори и добрата реколта не е гаранция, че ще имаме добри приходи, ако цената е много ниска. А някога дори средна реколта с по-добра цена може да даде по-добър резултат.

  • При зърнопроизводителите има общо-взето четири възможни варианта. Единият е много добра реколта с много добра цена, което аз в моя 30-годишен опит почти не съм преживявал, да се е случвало 1-2 пъти. Другото, което се случва най-често, е добра реколта с нормална цена. Или с малко по-ниска, но все пак компенсирана от добрата реколта. Имало е случаи, в които реколтата е по-ниска, но цената е по-добра. И това е положение, което се преживява. И много тежко положение, когато се случи, е ниска реколта с ниска цена. А има опасност, ако се срутят цените, колегите от районите, които страдат в момента да попаднат точно в тази ситуация. Това не го пожелавам на никого.

  • Доколко добрата техника е фактор в рентабилното земеделско производство?

  • Аз бих казал – добрата технология. Защото техниката е елемент от технологията. Българските зърнопроизводители спокойно можем да кажем, че стоим на едно добро световно равнище. И това се дължи именно на добрата технология, която се прилага. В последните десетилетия тази технология се разви много и не случайно резултатите в нормални от климатична гледна точка години, вече са доста прилични. Ако преди си мислехме, че при пшеницата добиви от 500-600 кг/дка са възможни само в Житницата на България, в момента това е стандарт за добив. А на места, където има добри условия, с добрите технологии се постигат много по-високи резултати, съпоставими с европейските и световните. Независимо от хаоса, в който се развиваше земеделието през тези години, знаете, че и тези дни има доста брожения около Министерството на земеделието, около това как се развиват различните подсектори, зърнопроизводството е изключение и се разви наистина добре. То се разви добре от една страна, благодарение на това, че стоката е борсова и се продава на световни цени. От друга страна, без да е нескромно, се разви и благодарение на нас земеделците и търговците на техника, които ни дадоха възможност не само да се докоснем, а и да внедрим всички световни технологии. Да, техниката е много важна. Всичко това, което ние преди виждахме само по панаири и в пресата, сега вече го има и в България.

  • Каква технология използвате във вашето стопанство?

  • От 2 години прилагаме минимални почвообработки. По-скоро No-Till. Ние сме изхвърлили оранта от около 10 години. В началото го направихме поради това, че една голяма част от земите ни са в необлагодетелствани полупланински райони със силно абразивен характер на почвите. Каменисти, песъкливи. Традиционните технологии, особено в сухи години, водеха до огромни разходи и амортизация на машините. Беше ни неизгодно да продължаваме да произвеждаме продукция по наложената технология – оран, дисковане, култивиране, засяване, уплътняване и т.н. В един момент това стана много скъпо. Още повече, че на тези бедни почви ние не успявахме да произведем добра реколта. И тогава се принудихме да минем на стърнищни култиватори, с които да заменим оранта. Разходите по амортизация на машините и директно на инвентара паднаха около 3 пъти. От сегашна гледна точка се оказва, че това е бил един добър ход. Защото това е една добра предпоставка за преминаване към последващи, още по-минимализирани технологии. Както казах, от 2 години прилагаме технологията No-till. Закупихме специализирана сеялка. Миналата година вече прибрахме някакви реколти. Тази година сме на по-големи площи, около 70 процента от стопанството. Засега нещата се развиват нормално, но времето ще покаже.

  • Доволни ли сте от добивите при No-till?

  • По-скоро човек трябва да си отговори по другия начин. Дали може да направи добра оптимизация на производството. Добивите са важно нещо, но те не решават доходността на едно стопанство. Ако добивите са постигнати с прекомерно високи разходи, може да се окажат безмислени. Лично аз преди няколко години прочетох една статия за двама братя, фермери от Русия. Те бяха правили различни експерименти и бяха получили много висока за онова време в Русия реколта. Обаче единият брат, който разказваше своите наблюдения и опити, каза една мисъл, която до ден-днешен ми е в главата: „Накрая като теглих чертата, се оказа, че съм нахранил всички освен себе си“. Не е важно колко са добивите, важно е каква е разликата между приходи и разходи.

  • Истината е, че през годините, в които правим производство, забелязваме, че ние никога не можем да спечелим повече от едни нормални около 15 процента. Независимо дали сме правили производство със себестойност 60 лв, както беше преди 15 години и сега, когато себестойността в зависимост от културата е 150-180 лв. Ако тогава сме печелили 10 лв, сега при 150 лв разходи имаме възможност да спечели 20-25-30 лв., не повече. И то само при благоприятни условия. Икономическите закони казват, че ние винаги ще печелим от порядъка на този процент. Но рискът е огромен.

  • А когато прилагаме минимални обработки, или в нашия случай No-till, ние имаме възможност да си намалим риска. И вместо да влагаме 150-180 лв до 200 лв в зависимост от културата, ние може да влагаме 120 лв. или 100 лв. Тогава рискът за мен е 100 лв. И ако се запазят същите 15 % печалба, дори и малко по-малко да са, е по-добре. Естествено, че ние се целим в печалбата, ако не печелим, няма да можем да се разплащаме с партньорите си. Но в един момент ще се окаже, че ние сме в по-благоприятна ситуация.

  • Не на последно място, в света се говори усилено за вредните емисии. Въглеродът е главната съставка на вредните емисии. С всяка обработка, която ние правим на полето,отделяме от 80 до 400 кг въглерод обратно в атмосферата. Всеки от нас знае, че основната функция на фотосинтезата на растението е да акумулира въглерода, да го обработи, да изхрани себе си, да го транспортира до корените си и до почвата и да го складира там. И след това да нахрани добрите микроорганизми. Защо трябва да го връщаме обратно във въздуха? Още много може да се говори за биоразнообразие, за живи корени, за микориза, за бактерии и т.н.

  • За да реши да прилага минимални технологии човек трябва да почете 2-3 години и вътре в него нещо да му трепне и да си каже – да аз мога да направя толкова рентабилно или по-малко рентабилно производство, но за сметка на това ще спестявам повече ресурси, ще рискувам по-малко, ще пазя повече природата и евентуално ще оставя по-добра почва като наследство за следващите поколения. Всеки от нас трябва да бъде и еколог. Но ние сме принудени първо да помислим през джоба си, защото трябва да спечелим. Ако не спечелим, ние ще фалираме. Но ако можем да печелим и да пазим донякъде природата, какво по-хубаво от това...

  • Казват, че No-till е повече работа с главата, отколкото на полето...

  • В никакъв случай да си купиш една сеялка за No-till не означава, че вече си но-тилър. Първо трябва да прилагаш всички необходими изисквания. А те са - никакво безпокоене на почвата; максимално дълго време да има живи корени; максимален растителен остатък да има върху почвата, за да може да се осигури храна за микро- и макрофауната и чрез това да постигнем вече намаляване на използването на пестициди, торове и изобщо на химизацията в производството. Но за да се постигне това трябва първо, както казахме, технология. И второ – малко по-малко време на полето и много повече време пред компютъра и книгите.

  • Тоест намаляване на химизацията при No-till е възможно...

  • Възможно е, но изисква път. Трябва да се мине този път и да възвърнем естественото плодородие на почвата.

Публикувана в Бизнес

На гости в стопанството на Андон Чемширов

Photo 7 saitСрещаме се с Андон Чемширов, управител на АГРОЗЕМ-АВ, в началото на май по време на сеитбата на памука в неговото стопанство. Тази година е поредната за него, в която той използва no-till в стопанството, като разнообразието от култури при него е голямо.
Земеделският производител Андон Чемширов, управител на фирма АГРОЗЕМ – АВ ООД, стопанисва около 30 хил. дка земя в 10 землища около село Скалица. Автопаркът и стопанството са образцови, като от няколко години в стопанството се прилага и поливно земеделие на две полета с помощта на пивотни поливни системи на американския бранд Valley. Това позволява и отглеждането на 2 култури за една селскостопанска година.
В последните години Андон Чемширов залага на no-till – минимизирани обработки на почвата и директна сеитба. През тази пролетна кампания той открива своето решение за перфектна сеитба, благодарение на НИК и технологиите на Precision Planting, вградени на неговата сеялка John Deere.
Photo 13 sait“Нашата сеялка е закупена от САЩ. След като работихме 2-3 години с нея, преценихме, че точността на изсяване не е достатъчно добра. Ние търсим по-точна сеитба и с по-добри показатели. И така решихме да потърсим фирма НИК, за да направим едно цялостно обновяване на сеялката”, разказа земеделският производител.
Технологиите на американската компания Precision Planting, които могат да бъдат внедрени при голяма част от пролетните сеялки, дават възможност на земеделските стопани да работят с по-висока скорост, като в същото време да повишат параметрите на сеитбата и да я направят по-качествена. Оборудването на сеялката с технологии като vDrive, SpeedTube, vSet и Delta Force позволява контролирано поставяне на семената на еднакво разстояние едно от друго, на еднаква дълбочина и мониторинг на уплътняване на почвата в зоната, в която се поставят, като при нужда семето може да се постави и по-дълбоко или по-плитко. Практиката у нас потвърждава, че с тези технологии сингулацията на семената варира между 97-99% в различните участъци на полето.
“През тази пролетна кампания постигнахме доста добри резултати, след като сменихме апаратите на сеялката. Вече имаме ясна картина какво се случва на полето, с какъв натиск сее сеялката, както и каква е влагата. Това е много важно. Ако няма влага на места, слизаме на по-дълбоко. Snimka Andon saitТова го имаме като карта на целия парцел и с времето можем да контролираме евентуално и за променлива норма на торене”, допълни Андон Чемширов.
Всяка година климатичните условия са различни. В последните години обаче неблагоприятното време принуждава фермерите да изчакат подходящия момент за сеитба. А когато той настъпи, земеделците трябва да бъдат изключително бързи, за да успеят да засеят колкото се може повече декари, преди да са изпуснали най-благоприятните условия за бърз старт на посева. В тези ситуации на помощ идва Precision Planting.
“Качеството и бързината на сеитбата се повишиха доста, може би с 20% отчитаме по-добри резултати като цяло. Но най-важното за нас не е бързината, а качеството на сеитбата. Сеялката е голяма, така че нямаме нужда от много голяма скорост. Искаме точна сеитба, колкото е възможно повече”, категоричен е Андон Чемширов.
Photo 16 saitТочността на сеитбата е едно от предпоставките с най-голямо влияние за реализирането на по-висок добив. Липсата на пропуски и презастъпвания, както и прецизното засяване в прави редове, не само улесняват последващите обработки, но и подпомагат равномерното развитие на растенията.
В какво се състои оборудването Precision Planting, с което е снабдена сеялката на Андон Чемширов?
ИЗСЯВАЩА СЕКЦИЯ PRECISION PLANTING
Сеялката на Андон Чемширов e цялостно обновена, като всички 16 секции на оригиналната конфигурация са подменени с изсяващи редове с вакуумно засмукване на Precision Planting с 56 литра вместимост на бункерите и сеитбени апарати vSet II, оборудвани с разнообразни дискове за сеитба на култури като сорго, царевица, рапица, слънчоглед и памук.
ИЗСЯВАЩ АПАРАТ VSET II
Изсяващия апарат vSet II на Precision Planting е с дозиращо устройство, което предотвратява пропуските и двойно поставените семена, които влияят негативно на добива или създават преразход на семена. Качеството на сетибата при различни култури се гарантира чрез 13 вида специално разработените дискове за различните култури в зависимост от формата и големината на семената. Въпреки това обаче, дисковете на vSet са плоски и качеството на сеитбата при царевица и соя не се влияе от големината на семето, а точността се постигна благодарение на сингулатор, който е в края на диска и отстранява ненужните семена. Сингулацията при царевица и соя е над 99% без корекция на вакума, диска или сингулатора.
VDRIVE
SmartFirmer furrowuniformity 1050x600 saitvDrive замества системата за механично задвижване и опростява устройството на вашата сеялка. vDrive мотор се монтира на всяка vSet секция и го превръща в индивидуално контролируема сеялка – редовете не зависят един от друг. Така секциите могат да се изключват една по една в края на полето или при окрайчване при засичане на зона, в която вече е засято. Икономията на семена е осезаема, а резултатите на полето – по-прецизни. При завои индивидуалните мотори позволяват коригране на популацията на семена във всяка от секциите на сеялката, за да се компенсира завоят и по-дългата траектория на движение, която имат крайните секции.
Променливата норма на сеитба с vDrive е другата възможност, която се предоставя с монтирането на индивидуални мотори на всяка секция, които контролират популацията.
МОНИТОРИНГ НА СЕИТБАТА С ДИСПЛЕЙ SEEDSENSE 20/20 И FIELDVIEW
Технологиите на Precision Planting се наблюдават и контролират посредством допълнителен дисплей в кабината, разработен специално за целта и даващ подробна информация за всяка една от системите. SeedSense 20/20 дава в реално време информация на механизатора за скоростта на работа, сингулацията и популацията на семената, дълбочината на сеитбата и натиска, който се прилага, както и информация от всеки един от сензорите, монтирани на секциите.
СЕНЗОР SMARTFIRMER
SmartFirmer е един от последно разработените от Precision Planting сензори, като той предоставя информация за почвената влага, температурата, органиката (растителните остатъци) и хумуса във всеки един от редовете и за дълбочината, в която се поставя семето. На база на неговите показатели може да се промени дълбочината на сеитбата, ако влагата на е достатъчна.
МОДУЛ FURROWJET
furrow jet saitFurrowJet e модул, който позволява внасяне на течен тор директно в почвата в три зони около позицията, в която се поставя семето, като така се подобрява неговата кълняемост и скорост на развитие в началния стадий.
Благодарение на тези технологии, Андон Чемширов постига изключителни резултати при сеитбата, което в съчетание с no-till му позволява по-висока ефективност, по-качествена сеитба за по-кратко време.
“С това оборудване, ако поддържаме средна скорост, достигаме до 95-98% точност на изсяване. Резултатът е добър в момента, бих казал дори много добър”, категоричен е той.
Photo 41 saitКакви са впечатленията на Андон от сервизния екип и какво споделя той на своите приятели:
“Сервизният екип на НИК е един от най-добрите в страната. Винаги се отзовават, когато има нужда, независимо от времето - дали е почивен ден, или неработно време. Доста добре работим с тях. Още от самото начало от създаването на фирма НИК, ние работим заедно. Така че нямаме никакви проблеми и бих ги препоръчал на всички клиенти”.

Публикувана в Агротехника
Страница 1 от 5

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: +359 895 451 986
Факс: +359 895 451 986

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта