Моето усещане е, че от време на време дискусиите в Европейския парламент за Общата селскостопанска политика приличат малко на пазар и всеки тегли чергата не само към своята страна, но и към своята специфична дейност, казва проф. Анджей Ковалски, директор на Институт по икономика на селското стопанство и продоволствие (IERiGŻ-PIB), Варшава

Интервю на Лили Мирчева

  • Проф. Ковалски, сега в повечето европейски държави кипи дебат за бъдещето на Общата селскостопанска политика (ОСП). Как ще изглежда тя в контекста на променящите се условия в Европа и света?

  • Още от самото начало на дебатите за бюджета на Европейския съюз през следващия програмен период бяхме наясно, че икономиката на селското стопанство ще бъде предмет на най-тежки преговори. Неведнъж съм предупреждавал за подводните камъни, които се крият във финансирането на селското стопанство и опасностите, които носи ОСП за развитието му. Моето усещане е, че от време на време дискусиите в Европейския парламент приличат малко на пазар и всеки тегли чергата не само към своята страна, но и към специфичната си дейност. Но това ни пречи да се съсредоточим върху глобалните проблеми. Разглеждаме фактите в новата карта на света все едно, че нищо не се случва и нищо не работи на добре. Ще се опитам да обобщя – възникват нови консуматорски центрове, за които се говори във връзка със световната прехрана, но от друга страна не се говори достатъчно за създаването на нови производствени центрове. Преди 25-30 години над 60% от световното производство се произвеждаше в развитите страни, а в рамките само на едно поколение нещата се промениха така, че над 60% от световното производство вече се прави в страните от Третия свят, в развиващите се или в по-бедните страни. Сега само 36%-37% от производството се случва в богатите страни. Традиционно гладуващи държави станаха износител на хранителни продукти и нямам предвид само и единствено Китай. Можехме ли доскоро да допуснем, че Индия ще се превърне във втори – трети износител на пшеница в света, че само за 4 години ще увеличи производството на мляко с 25% и ще стане един от най-големите производители на мляко в световен мащаб. Доскоро само ни разсмиваше предположението, че Русия може да има мощна хранителна индустрия. По време на посещението в Япония на президента Путин една от основните теми на разговорите бе възможността за експорт на суровини и храни за японския пазар. Дори няма да говоря за конкуренцията от страна на Украйна в хранително-вкусовия пазар. С една дума - свършва фазата на трактатите.

  • Какво имате предвид?

  • След изборите в демократични страни като Франция, Германия, Холандия, Италия, може да се види, че в никоя от тези държави не се изпълни мрачният сценарий, но тези страни вече не са същите, каквито бяха преди изборите. А преди години никой не се интересуваше кой ще спечели изборите в САЩ – републиканец или демократ, почти нямаше значение. Дали Америка след победата на Тръмп е същата? Нещо повече - президентът на САЩ вече обмисля страната му да излезе от Световната търговска организация (СТО). Сега най-голямото икономическо споразумение НАФТА практически не работи. Неотдавна разбрахме, че нито в САЩ, нито в Канада са предвидени средства в бюджета, предназначени за това споразумение. Френският президент Манюел Макрон заяви, че трябва да бъде преосмислено и отново обсъдено съучастието на Канада и САЩ в търговските взаимоотношения с Европа. Още по-далеч отиде външният министър на Германия, който заяви, че трябва да се създаде противотежест срещу Съединените щати. Можем още дълго да изброяваме факти като този как едно решение на Путин доведе до ембарго, което промени изцяло картината на пазара. Има наблюдатели, които казват, че вече се води Трета световна война или ако не – тя тепърва предстои. Аз не бих отишъл толкова далеч, но съм съгласен с твърдението, че всички военни конфликти започват с война на цените. След като Великобритания напусне ЕС трябва да се помисли откъде ще се вземат сумите, които бяха нейната вноска в съюза. За мен това не е най-важното. В края на краищата до 2027 г. в бюджетите на най-богатите европейски страни тези пари ще се намерят. Много по-сериозни са според мен предизвикателствата, които стоят пред международната търговия и сътрудничеството. В случая с Полша, Великобритания беше вторият по големина адресат на продукти от хранително-вкусовата промишленост. Един от обсъжданите варианти е Великобритания да създаде свой собствен пазар, подчинен на изцяло нови правила.

  • Какво означава брекзит - дали това е само началото на разпада на Европейския съюз или е само инцидентна случка, която никой не очакваше?

  • Само година преди референдума във Великобритания проучване сред населението показваше, че англичаните са сред най-доволните хора от мястото си в Евросъюза. Именно това задоволено общество изведнъж гласува, че би било по-щастливо ако излезе от ЕС.

  • Какво предвиждате, че ще се промени във финансирането на селскостопанската политика след 2020 г.?

  • В различните страни по различен начин се предвижда бюджетът за селско стопанство спрямо предходния период. За Полша се смята, че ще бъде близо 20% по-малък. С това се приема, че достъпът до средства както от Първия, така и от Втория стълб на ОСП, ще бъде по-труден. Ще продължават да се поддържат двата основни стълба. За първи път в разглежданата проектодиректива се обръща внимание на неизпълнението на критерии и създаване на съответни структури за контрол.

  • Какво имате предвид?

  • До този момент, ако в някаква ситуация проверяващите органи установят неизпълнение или несъответствие на условията, започва дълга процедура по доказване дали има неизпълнение и какво е то. А сега би трябвало да има ясно определяне в какво се състои дадено неизпълнение на условията, какви структури на контрол трябва да има. Ще бъде ясно определено в какви ситуации плащанията ще бъдат спирани, т.е. като първо условие страната членка трябва да изработи и предостави декларация за изразходваните средства. Ако не предостави такава, те ще бъдат спирани. Но няма да е достатъчно само да се представи план „на хартия“. Трябва да бъдат посочени всички цели, които ще се изпълняват. Ще се следи дали те са изпълнени, но ако няма успех в изпълнението им, плащанията също може да бъдат спрени. Същото ще бъде и ако има ситуация, в която създадените структури не работят или дадената организация не върши своята работа.

  • Какви още нови идеи за финансирането пред следващия програмен период се лансират сега?

  • Всяка държава ще трябва да изработи собствен стратегически план.

  • Но и досега имаше такива планове, ако може да се нарече така Програмата за развитие на селските райони, където парите се разпределят по дадени мерки.

  • Да, по Втори стълб бе задължително да се изработят стратегически планове. Но сега наличие на стратегически план ще е задължително както по Втори (ПРСР), така и по Първи стълб (директните плащания). Много важна новост, свързана с международните отношения, е създаването на комисия, която ще следи дали всяка страна в ЕС работи съгласно правилата на Световната търговска организация (СТО) и дали се ангажира с тях. Въвежда се и наличие на четири показатели за производство. Първият ще е за качеството на продукта, за резултата, за въздействието му върху икономиката, околната среда или други обществени аспекти. Всички тези показатели ще бъдат доказвани в текущ режим. Ще бъдат вземани предвид взаимоотношенията между общата политика на ЕС и съответната локална политика на всяка държава членка. Сред промените е и премахването на износните мита. Ще се постави акцент върху качеството и гаранцията в хранителната промишленост.

  • Свикнахме да мислим, че директните плащания са „едни сигурни пари“. Достатъчна е да се попълни съответната документация, за да се получат субсидиите. Какво ще се промени в плащанията по Първи стълб?

  • В проекта на ЕК се предвиждат пет вида директни плащания, като е посочен и какъв дял ще има всяко едно от тях в общия бюджет на Първи стълб. Превес ще има за преките плащания, свързани с опазването на околната среда. Подкрепата, свързана с производството, също подлежи на нова трактовка. За пореден път, за радост на бюрократите, ще се търсят нови дефиниции на земеделски стопанин. Имахме досега различни тълкувания, но сега той ще бъде „истински“.

  • Какво точно ще означава това?

  • Предстои да бъде дефинирано в близко бъдеще. По същия начин стои въпросът за плащанията на хектар. Но към тези предложения за промени трябва да се гледа в контекста на досега прилаганите практики в съответните страни. Оценката на тези промени може да е различна в различните държави, но най-важното е, че най-накрая ще настъпи отдалечаване от историческия поход, какъвто съществува в Полша.

  • Исторически разрешителни в Полша притежаваха стопани, които отдавна не обработват земята, но по исторически причини имат право на това. Засега ЕК си отваря малка вратичка, за да види дали този вид разрешителни ще бъдат използвани или не.

  • Каква е визията на Полша относно дефиницията реален фермер?

  • Това е за бюрокрацията. Ако питат мен, трябва да се вземат предвид две неща. Първо е, че фермерът трябва да работи в своето стопанство, а вторият показател е той да има доходи от дейността си.

  • Съществува ли в Полша таван на директните плащания?

  • Да, имаме такива тавани и те са два – горен и долен. Засега не е ясно дали ще има горен таван, какъвто у нас вземат само няколко процента от стопанствата. Става въпрос за долния – от 3 ха до 30 ха, каквито са повече полски ферми. Обикновено като ме питат колко стопанства има в Полша, аз не мога да отговоря. Всеки се чуди как професор по икономика на селското стопанство не знае цифрите. Тези фермери, които имат нотариален акт, са около 2 милиона в Полша. А право да получават директни плащания имат само 1.4 млн. от тях. От тях 700 хиляди имат продукция, която продават на пазара. А едрите фермери, които оказват значително влияние в изхранването на обществото, са около 300 хиляди. Кой трябва да е верният отговор – дали да има тавани? Дали тези, които притежават 2 хиляди с нотариален акт или тези 300 хил., които са едри фермери. Съществуват въпроси и като тези – ако даден фермер няколко години не е продавал продукция или не се изхранва от селското стопанство, дали има право на субсидии? Според мен – не трябва. Но другите, които остават, трябва да получават плащания, свързани с обществената политика, а не със социалната. Преди години имах среща с професор от Финландия. В разговора ни стана ясно, че един от най-важните показатели за ефективността на труда в селското стопанство показва, че в Полша е много по-нисък в сравнение с Финландия. Това ни озадачи много, още повече, че тогава още бяхме кандидат член на Европейския съюз. В Полша се отглежда добре пшеница и ръж, и тъй като те определяха показателя за ефективност въз основа на площи, където се отглеждат тези зърнени култури, и броя на селските стопанства, се получиха много ниски резултати. Просто разделиха площта на 2 млн. селски стопанства и затова получиха нисък коефициент. Във Финландия климатът е по-студен и там просто не се отглежда пшеница. Искам да кажа, че няма общ аршин, по който да измерваме ефективността.

  • Какви мерки за контрол предлагате да има в Полша след 2020 г.?

  • До този момент действа контролът на място, т.е. определен брой стопанства се проверяват през определен срок. А в новите перспективи този контрол ще се упражнява без предварително известие и по всяко време може да се види как даден земеделски стопанин върши работата си и как действа неговата система.

  • Сега говорим, че икономиката през XXI век трябва да се развива чрез иновации, че трябва да се прилага принципът за устойчиво развитие. И това ли са относителни понятия?

  • Не знам как в България първоначално бе превеждан терминът „устойчиво развитие“, но в Полша се превеждаше като дълготрайно развитие. Целта е публични средства да се дават така, че те да оставят дълготрайна следа, т.е. резултатът да надхвърля периода на тяхното предоставяне, но политиците мислят в кратки периоди – от избори до избори. Затова ние, учените, тепърва трябва да обясним какво означава устойчиво развитие. Обикновено казваме, че акцентът трябва да е разпределен между развитието на околната среда, обществото и икономиката. Но опитайте се да намерите една дефиниция за това. Има над 20 дефиниции какво е това устойчиво развитие. Ще се окаже, че не сме в състояние да кажем кои типове стопанства са устойчиви и кои – не. Що се отнася до иновациите, чудя се дали сега да въведем дефиниция или да изчакаме 20-30 години? Дали земеделието и селското стопанство трябва да е иновативно или традиционно? Вече съществуват храни, които са принтирани на 3D принтери, но не само това. Има и такава на 4D принтери, които се развиват с хода на времето. Има роботи, които са в състояние да събират меки и крехки плодове, като разпознават степента на тяхната зрялост. От друга страна сме предупредени. Може би всеки един от нас е гледал поне един филм, в които е показан бунтът на роботите. Когато бях млад светът се вълнуваше от шахматна партия между робот и човек, но вече това не се прави, защото предварително се знае, че машината ще спечели, дори в отборни игри, каквато е бриджът. Ако се окаже, че роботите са в състояние да комуникират помежду си, да се разбират, може би е време за тяхното ограничаване.

  • Какви иновации можем да очакваме в областта на генетиката?

  • Що се отнася до генно модифицираните организми, въпросът е дали те са иновация, която ще помогне на хората или са заплаха за човечеството. Дали на някой учен няма да хрумне да създаде човек с рибешка опашка или с крила, както е в античната митология. Що се отнася до средствата за защита на растенията, все по-често се надигат гласове, че трябва да се ограничават в земеделието. Дали иновациите са извор на напредък или са заплаха? Ако са заплаха – защо да ги финансираме? Аз лично съм за финансиране на иновациите.

Публикувана в Бизнес
Фермерите, засегнати от сушата в цяла Европа, които не могат да използват земята за земеделски и селскостопански цели заради сушата, ще получат по-рано директната подкрепа. Сушата в няколко европейски държави има сериозен негативен ефект върху земеделските култури, което също оказва влияние върху животновъдния сектор. Експертите очакват по-напред през годината да се усети липса на фуражи в цяла Европа.

„Силно съм загрижен относно проблемите свързани с климатичните промени. Бях в контакт с няколко министри от различни държави, с които обсъдихме ситуацията и направихме оценка на щетите. Както винаги Комисията е готова да подкрепи фермерите, засегнати от сушата, като използва различни инструменти, включително по-високи предварителни плащания, дерогации от изискванията за зелените плащания и държавна помощ. Общата селскостопанска политика вече е предоставила защитна мрежа за фермери, на които се налага да се справят с непредвидими събития. Насърчавам всички държави членки да разгледат всички възможни мерки за подкрепа в нашето законодателство.“, каза еврокомисарят по земеделие и развитие на селските райони Фил Хоган, цитиран от пресцентъра на Европейската комисия.

Две допълнителни мерки са предприети в допълнение на съществуващото законодателство относно Общата селскостопанска политика, за подкрепа на фермерите. Най-късно до средата на октомври 2018 г. фермерите ще получат до 70% от своите директни плащания и 85% от плащанията по Програмата за развитие на селските райони, вместо да чакат до декември. Страните-членки могат също така да направят дерогации от зелените изисквания, диверсификация на културите и екологично насочените площи (земята под угар), за да може земята да се използва за производство на фуражи. Освен това се обмислят дерогации от зелените мерки, които да дадат на фермерите повече свобода да произвеждат фуражи.

Актуалната помощ по ОСП е следната:

Според сегашните правила за национална помощ се дава подкрепа за доказани до 80% щети, причинени от суша (или до 90% от зоните с природни ограничения). Закупуването на фуражи може да се подпомага, тъй като ще се води материална щета или загуба на доход.

Компенсация за щети се дава също, без за това да бъде нотифицирана Европейската комисия, което е така наречената помощ de minimis. Държавите членки може да дадат до 15 000 евро на фермер за период от 3 години.

Действащото законодателство предвижда няколко възможности за помощ по Програмата за развитие на селските райони:

  • В случаите, когато Комисията оцени сушата като естествено бедствие, подкрепата за възстановяване на земеделската продукция може да достигне до 100%. Средствата може да се използват например за повторно засаждане на пасища. Тази мярка може да има ретроактивно действие.
  • Фермерите могат да уведомят националните власти за извънредни обстоятелства и може да бъдат освободени от спазването на ангажименти по определени схеми, като например употребата на буфери за фуражи.
  • Страните членки могат да подкрепят фермерите и чрез различни инструменти за справяне с рискове. Те например може да осигурят средства за финансови компенсации на засегнатите фермери. Също така фермерите, които загубят над 30% от средно годишния си доход, ще получат финансова компенсация.

Всяка страна членка може веднъж годишно да променя своята програма за развитие на селските райони, за да включи мерките, описани по-горе.

Освен тези мерки и постоянното проследяване чрез сателити на ситуацията със сушата Комисията поддържа контакт с всички страни членки и получава от тях актуална информация за ефектите на сушата върху дейността на фермерите. До 31 август страните членки трябва да изпратят информация, която да помогне на Комисията да вземе решения и да промени мерките, които вече се взимат така, че да отговарят на реалността.

Публикувана в Бизнес
Земеделието е един от най-силно покровителстваните сектори в световен мащаб. Дори активните подръжници на свободната търгови променят принципите си, когато става дума за селското стопанство. В съответствие с нормативните документи на СТО мерките за държавна подкрепа на земеделието се разделят на три категории .
"Кехлибарената кошница" включва различни продуктови дотации и субсидии, тоест мерките, които непосредствено изкривяват пазарната среда. Нейният размер се регулира от нормите на организацията и е предмет на международни дискусии.
В "Синята кошница"  са програмите, насочени към намаляване на производството, те също могат изкуствено да изкривяват конкуренцията, но по-непосредствено.
И накрая, "Зелената кошница" включва мерки, несвързани с финансирането на земеделските производители - отпускане на средства за развитие на инфраструктурата в селските региони, научни изследвания в аграрния сектор, ветеринарни дейности, екологични програми, падабряване на плодородието на почвите и т.н. Тази подръжка не се поддава на регулиране в рамките на международната търговия и може да се отпуска във всякакъв обем без специално разрешение.
Основният начин на протекционизъм се изразява в огромните субсидии
ЕС, САЩ и Япония ежегодно насочват в земеделието си десетки милиарди долари. Там нивото на държавната подкрепа достига до 35-40 на сто от стойността на земеделската продукция.
Класически пример на протекционизъм е случилото се на пазара на памук в САЩ през последното десетилетие. За да се подобри положението на 40 000 фермери, отглеждащи културата, правителството на САЩ отпуска огромни средства - 4 милиарда щатски долара субсидии. Препроизводството, дъмпингът от страна на националните производители и протестите на международните организации не промениха стратегията на американското правителство, която нанесе смъртоносен удар по памукопроизводството на Мали и други бедни страни по света, като постави под заплаха живота на над 3 млн. души в Западна Африка, зависещи напълно от производството на памук.
Освен това, за да защитят различни сегменти от селското си стопанство, някои страни поставят различни бариери пред вноса. Така например, данъците, митата и таксите върху вносните месни продукти във Финландия и някои продукти на растениевъдството в Япония достигат няколкостотин процента.
Използват се и различни немитнически бариери, като например фитосанитарни изисквания.
Субсидирането в развитите страни не е насочено към увеличаването на производството, а към това отрасълът да стане по-екологичен, а фермерите - по-благополучни. В САЩ, например, по линия на "Зелената кошница" се отделят 30 млрд. щатски долара. По данни на американските изследователи впечатляващият ръст на селското стопанство на страната през последните десетилетия на 50 % е осигурен благодарение на държавното финансиране на земеделската наука.
В същото време най-ефективните земеделски производители - тези в Австралия, Канада и Ново Зеландия работят прекрасно с минимални субсидии.
Публикувана в Бизнес

Те отговарят на виртуални животни, за които могат да получат огромни субсидии, но дали има злоупотреби със средства, не мога да кажа, коментира Деян Тодоров, съпредседател на НОКА

  • Г-н Тодоров, от НОКА настоявате да се въведе равнопоставеност между трите направления в овцевъдството и козевъдството – отглеждане на млечни, месни и автохнонни породи. Защо смятате, че доказването на животни само с ушна марка, е неправилно?

  • Най-малко 300 хиляди са фиктивните ушни марки в България. Колко са точно – трябва да попитате компетентните органи, които поддържат ветеринарната система. По наша информация и предположения са най-малко 300 хиляди и това са виртуални животни.

  • Каква е схемата за измама?

  • Най-често става чрез умрели от старост или от болест животни, тъй като повечето от екарисажите не работят и няма държавна политика в това отношение. Имаме данни за случаи, в които мъртви животни се изписват от един ветеринарен обект и се вписват в друг, който е фиктивен. Същите тези животни остават във ветеринарната система като налични, а дали оттам нататък се злоупотребява със средства за субсидии, не мога да кажа.

  • Законът за Ветеринарно-медицинската дейност не предвижда ли санкции за фиктивни ушни марки?

  • Предполагам, но не съм запознат в дълбочина.

  • Знаете ли някой да е наказан за подобен случай?

  • Не съм чувал за такова нещо.

  • Каква е субсидията, която може да се получи за едно виртуално животно?

  • Две са помощите, които касаят овцевъдството и козевъдството – едната е от националния бюджет и тя е фиксирана – по 40 лв. за животни, които не са под селекционен контрол. А за тези, които са под селекционен контрол, помощите са разделени на две и общо взето там средно е около 75 -76 лв. на овца и коза. Казвам средно, защото за първите 300 животни ставката е 83-84 лв., а над 300 бройки пада на 65 лв.

  • Може ли да се получат още субсидии и в кои случаи?

  • Не са само преките плащания от националното подпомагане. Едно животно води със себе си допълнителни плащания – за животно от млечното направление се полага по декар и половина пасища, а за тях се получава субсидия от 30 лв. на декар. За автохтонните породи, които и тук са облагодетелствани, се плаща допълнително по 45 лв. на дка пасища. Принципът на изчисление на пасищата е, че на всяка животинска единица се полага определена площ. Ще отбележа, че една животинска единица се равнява на около 6.7 дребни преживни животни и на едно едро преживно животно, т.е. един бивол или крава се приравнява на 6.7 овце. Автохтонните породи получават двойно повече субсидии за пасища, но има плащания и за застрашени от изчезване животни, т.е. ако фиктивните животни се водят от такава порода, сумарно получават над 200 лв. субсидии за всяко едно. Но пак казвам - не сме сигурни дали въобще се водят такива животни и дали получават подпомагане.

  • Каква формула предлага НОКА за отчитане на животните и съответно – за получаване на субсидии за тях?

  • Предложихме вариант, в който да има равнопоставеност между трите направления – млечни, месни и автохтонни животни. Сега при овце и кози, млечно направление, се изисква по 70 литра мляко годишно, които се доказват с фактури за реализирана продукция. Но това изискване ни изви ръцете по много причини и най-вече заради липсата на пазар за прясно овче и козе мляко. В същото време, в месодайно направление се изисква само ушната марка на животното, регистрирана във ветеринарната система. Една ушна марка струва 2.50 лв. Примерно за 100 животни давате 250 лв. и сте доказали. Автохтонните породи животни не доказваха нищо под предлог, че са нископродуктивни и няма какво да доказват. Ние предложихме варианта да се плаща за 20% ремонтни животни, защото подпомагането е за овце-майки и кози-майки под селекционен контрол. Идеята на селекцията е да се произвеждат млади животни, които да са по-добри от родителите си. Затова предложихме да се субсидират 20% ремонтни животни – да се оставят младите и да се бракуват старите. Това е постижимо за всички и лесно се проследява от контролните органи. Но отново имаме разногласия с колегите, които отглеждат автохтонни животни под предлог, че не им трябвали млади животни. Те така или иначе ги произвеждали и защо трябвало да ги доказват. Не знам какъв е проблемът – тези животни ги има във всяко стадо и могат да се доказват, но явно фермерите отказват да са обвързани с някакви условия. Ние не искаме да ги ощетим. Разбираме, че не могат да докажат 70 литра мляко, въпреки че някои породи автохтонни породи могат да получат и толкова. Не искаме да продават агнета за месо, защото има породи които са с по-ниско тегло и по-трудно растат. Затова предлагаме варианта да се доказват 20% ремонтни животни в стадо.

Публикувана в Животновъдство

В Брюксел се обмисля възможност в бъдеще средствата по директните плащания да не се разпределят линейно, а да се обвържат или с размера на стопанствата, или да се орежат, пише DerTagesspiegel. Причината за това е убеждението за неравномерното им преразпределение досега, тъй като беше доказано, че около 1/5 от фермерите прибират 80% от субсидиите. 

Предложението на ЕК се подкрепя от Германия, като новата федерална министърка на околната среда Свеня Шулце заяви: „Старият принцип при който най-големите получават всичко, вече се е изчерпил”. Според нея в бъдеще земеделските производители трябва да получават подпомагане, съобразено с приноса им за общността. Идеята се подкрепя и от Европейския парламент в лицето на експерта по земеделие Норберт Линс, който е на мнение, че по-малките стопанства трябва да получават повече пари под формата на директни плащания. Според него фермерите с по-малки стопанства използват по-скоро методи за запазване на биоразнобразието. Мартин Хойзлинг също смята, че ограничаване на директните плащания е логично. „Аз обаче не виждам политическа воля за промяна на този принцип”, казва експертът. Причината е, че в ЕС като цяло директните плащания формират около 46% от доходите на фермерите. 
В Германия обаче се чуват и гласове срещу евентуално орязване на директните плащания, като основната причина е разликата в представите за това какво всъщност представлява голямо стопанство. Докато в някои северни и източни провинции на Германия за такива се считат стопанства с до 58 хектара обработваеми земи, то средно за ЕС за големи стопанства се считат такива, обработващи до 16 хектара, а в Баден Вюртемберг например дори стопанства с до 33 хектара обработваеми площи се считат за по-малки от средните за страната стопанства.

Брюксел дава право на отделните страни да прилагат или не мерки за агроекология

Като единствената до момента изцяло определена от Брюксел политиката в аграрния сектор се очаква да претърпи промени, защото в бъдеще ЕС има намерение да прехвърли част от отговорностите си на отделните страни членки като само ще контролира дали и как се изпълняват общите за ЕС цели. Според неназовани източници, Фил Хоган е предложил в бъдеще зелените плащания да не са предпоставка за получаване на директните плащания. 

Предвижда се прилагането на зелените мерки на полето с цел запазване на биоразнообразието да лежи на съвестта на отделните страни членки, които сами ще преценяват дали и до каква степен да ги прилагат, или да изискват от фермерите да оставят площите под угар с цел обогатяване на почвеното разнообразие, за което да получават субсидии от националния   бюджет. Срещу подобна ренационализация на аграрната политика в частта и за прилагане на зелените мерки се обявяват политически кръгове в Германия- основно представители на зелените и християндемократите.

Според Хойзлинг това би възпрепятствало разрешаване на належащите проблеми като тези, свързани със справяне с климатичните и екологични изменения, както и би довело до загуба на биодиверсификацията. Според Линс „не трябва да се допуска прехвърляне на отговорностите по субсидиране или не на агроекологичните мерки върху отделните страни членки на ЕС”. Той не изключва, че подобен сценарий би довел до там, че някои страни членки да въведат занижени или почти никакви екологични стандарти.

Резултатите от тихата битка на финансовия фронт ясни в края на май

В края на май предстои в Брюксел да бъдат представени първите реални предложения за архитектурата на многогодишната финансова рамка, която ще е в основата на европейския бюджет до 2027 година. Комисарят по бюджет и финанси вече дава индикации за умерено съкращаване на средствата за субсидии на земеделските производители за сметка на по-високи вноски на отделните страни членки, с които да се запълни бюджетния дефицит в резултат на излизането на Великобритания. Според източници на DerTagesspiegelв Брюксел се готви проектобюджет, според който намаляването на средствата за земеделие ще е 8%, което означава, че за следващите седем години ОСП ще разполага с 368 млрд. евро.

Зад европейските кулиси вече седмици се води тиха битка както за размера на субсидиите като цяло, така и за това, колко пари да получават земеделските производители под формата на директни плащания за хектар. Тези плащания, които не са обвързани с производството, са между 280 евро в Германия и 180 евро в Австрия, но повечето източноевропейски страни искат изравняване. Аграрният комисар Фил Хоган подкрепя известно сближаване на плащанията, нещо срещу което се противопоставя Германия, аргументираща се с различия в разходите и нивото на надниците в страни като Полша, Чехия и останалите източноевропейски страни.  

Превод: Мартин Иванов

Публикувана в Бизнес

Сред тях е самата кралица и редица други високи особи на Обединеното Кралство

Заможни представители на аристократични семейства от Великобритания и принц от Саудитска Арабия продължават да получават стотици хиляди паунди от субсидиите, отделяни от Европейския съюз за селското стопанство, заявяват от организацията Greenpeace. За това съобщава The Guardian.
В списъка на получателите на субсидии влизат кралицата на Великобритания, херцог Уестминстерски, граф Нортумберленд и други особи на Обединеното Кралство.
16 от стоте най-големи получатели на финансова помощ също така са собственост или се контролират от лица или семейства, влизащи в списъка на най-богатите граждани на Обединеното Кралство според Sunday Times за 2016 година. По данни на организацията, такива лица и семейства са получили за 2015 година 10,6 млн. фунта стерлинги, само „по схемата за еднократни помощи“ от 13,4 млн. от общите фермерски субсидии.
Получател на помощи от ЕС е и принцът на Саудитска Арабия - Абдулла ибн Абдул-Азиз Ал Сауд, на който чрез офшорни компании принадлежат редица ферми. За 2015 година ЕС е превел на арабския принц 406 хиляди лири стерлинги фермерски субсидии, от които 378 хиляди в рамките на еднократно плащане.

Публикувана в Бизнес
Станаха ясни победителите от второто издание на конкурса за Европейските награди за субсидии за изкопаеми горива. Тези антинагради изобличават противообществени практики, чрез които националните правителства прахосват парите на данъкоплатците, за да поддържат остарели и замърсяващи технологии за производство на енергия. В челната тройка се наредиха Португалия, Полша и Испания.

Номинацията на „Грийнпийс“ – България – държавната подкрепа за въглищната мрежа на Христо Ковачки се класира на шесто място и получава „значка на безчестието“. Победителите бяха избрани след  публично онлайн гласуване през месец март.
„Тази значка напълно заслужено отива в българските държавни институции, които продължават да подкрепят замърсяващи въглищни практики, които не отговарят на новите екологични норми. Призоваваме вместо това държавата да подкрепи правото на гражданите да произвеждат сами енергията, която консумират“, коментира Деница Петрова от „Грийнпийс“ – България. 

19-те компании от мрежата развиват дейност във въгледобивния сектор и производството на топло- и електроенергия. Те бяха обект на разследване на „Грийнпийс“ – България, публикувано по-рано тази година.  Тези фирми са сериозно задлъжнели и са натрупали близо 400 млн. лева загуби, а неизплатените от тях данъци, заплати и осигуровки възлизат на над 230 млн. лева. Случаите на  работници, които протестират срещу изключително опасните условия и липсващите заплати, са се превърнали в нормално явление за мрежата. Eнергийните централи, които са собственост на мрежата, са  сред най-големите замърсители в Европейския съюз, според данни на Европейската агенция по околна среда. Оценката показва още, че сумарните разходи за покриване вредите от това замърсяване възлизат на между 664 млн. и 2 млрд. евро. 

В замяна на това,  тази въглищна империя получава от държавата субсидирана цена на електроенергията, тъй като заедно с нея произвежда и топлинна енергия. Резултатът е, че електричеството излиза с 32% по-скъпо от това на вятърните централи и с 7.6% от соларните.  Това не е единствената държавна подкрепа – тецовете  в мрежата получават и плащания за поддръжка на студен резерв (мощностите, които трябва да се включат при енергиен дефицит). Размерът им достига до около 70% от предвидените 40 млн. лв. за всички подобни дружества в страната. Припомняме, че през януари 2017 г. и трите централи от мрежата: ТЕЦ „Бобов дол“, ТЕЦ „Марица 3“ и ТЕЦ „Русе“ не успяха да активират този резерв. Въпреки това те продължават да печелят търгове за участие в студения резерв и да получават съответните плащания.
Португалия спечели първото място с разрешението за националните петролни и газови компании да извършват сондажи в морето, близо до Алентежу – защитена зона за биоразнообразие и популярна туристическа дестинация.

Полша се класира втора благодарение на упоритата финансова подкрепа, която оказва на отдавна остарелите си въглищни централи, подобно на България.

Испания е на трето място, което дължи субсидиите си за въглищни предприятия на Балеарските острови и на настойчивото си блокиране на опитите на местната власт да използва 100% възобновяема енергия.

Европейският съюз получи специална награда за похарчените в периода 2014 г. – 2016 г. около 4 млрд. евро за изкопаеми горива, голяма част от които, бяха вложени в проекти за газова инфраструктура.
Публикувана в Бизнес

По Схемата за млади земеделски стопани досега младите фермерите до 40 години получаваха надбавка от 25% към плащането на хектар по Схемата за единно плащане на площ (СЕПП), но от 2018 година този процент се вдига двойно,  на 50 процента.  Това ще важи за първите 30 хектара съгласно обнародвания в Държавен вестник Закон за изменение и допълнение на Закона за подпомагане на земеделските производители. Стопанството трябва да е създадено преди не повече от 5 години преди кандидатстването по схемата. Така се създава допълнителен стимул за задържане на младите хора в сектора на земеделието и селските райони.

С предложените промени се прецизират текстове в закона, които касаят подаването на общо заявление за подпомагане. Съгласно приетите промени, земеделските земи включени в заявленията за подпомагане на площ на регистрираните земеделски стопани, трябва към 31 май на календарната година да бъдат на разположение на кандидатите, което се удостоверява с регистрирано в общинските служби по земеделие по местонахождение на имотите правно основание за ползването им.

С оглед избягване на потенциални непълноти отпада изброяването на видовете правни основания, чрез които се доказва ползването на завените площи, като се запазва необходимостта от тяхното регистриране съгласно Закона за собствеността и ползването на земеделските земи по съществуващия до момента ред.

Предвидена е и процедура за установяване наличието на правно основание за ползване на земеделските земи в случаи на заявяване на площи в размер, надхвърлящ регистрираното правно основание и санкционирането на кандидати при липса на такова.

Публикувана в Бизнес

В днешния Европейски съюз исканията взимат превес над убежденията. Едните не искат да плащат повече, другите не искат да получават по-малко... Вярвам, че можем да постигнем невъзможното и да се споразумеем за бюджет, при който всички да бъдат нетни получатели, обяви председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер по повод финансовите проблеми на Общността и бъдещото финансиране на селскостопанската политика

Лили Мирчева

Колкото и пари да пръснем за европейски чиновници у нас и в Брюксел, за да се представим подобаващо като домакини на Съвета на ЕС, все някой ще ни напомни да си стоим в ъгъла и да не прекаляваме с мечтите. Въпреки еуфорията на управлящите, баварският финансов министър отсече: „Не на България в еврозоната!“
Финансовият министър на германската провинция Бавария Маркус Зьодер отхвърли каквато и да е възможност за разширяване на еврозоната към нови членове като България и Румъния, предава Ройтерс. Политикът, който е определен да стане следващият премиер на процъфтяващата германска провинция отбеляза, че неговата партия се е противопоставяла преди години на идеята за членство на Гърция в еврозоната.
„Не искаме още един подобен дебат и още мошеничества. Не желаем разширяването на еврозоната да включва страни като България и Румъния. Ние сме против общи еврооблигации и против въвеждането на европейски финансов министър“, добави той.

Холандците пък са неотклонни в позицията, че България и Румъния трябва да останат извън Шенген (не че вече няма бодлива тел по границите на почти всички европейски държави).

В такова време българските фермери въртят кристална топка и гадаят за бъдещето на Общата селскостопанска политика на евросъюза и ще има ли субсидии след 2020 г. Разбираемо е, че всеки вижда нещата от собствената си камбанария – едрите стопани искат да няма таван на субсидиите, дребните дърпат чергата към себе си с твърдението, че са в основата на европейското земеделие и трябва да получават повече помощи, а средните ... просто такива у нас почти няма.

След като Великобритания сътвори своя Брекзит, зейна огромна дупка в бюджета на ЕС, която някои изчисляват на 50 милиарда евро годишно. По-широкоизвестното твърдение е, че 12 млрд. евро ще трябва да се наваксват всяка година заради отказа на англичаните да пазаруват с евро и да участват в икономическия съюз, който преди 60 години изправи Европа на крака.

Сега се говори за членството на Западните Балкани, но колкото по-бедни страни влизат в общността, толкова тя е по-безпомощна. При това икономическите дисбаланси отдавна излязоха наяве и вероятно станаха причина за напускането на Великобритания.

Висшите европейски чиновници търсят решения за запълване на дупката в хазната, още повече, че тя се разшири неимоверно след неконтролируемото нашествие на бежанци, бягащи от глад, мизерия, войни и разрушение в родината си. Председателят на ЕК Жан-Клод Юнкер обясни в тази ситуацията, че „не говорим за счетоводство, а за приоритети и амбиции. Чрез тях нашето бъдеще намира израз в конкретни цифри. Така че нека първо поговорим за това каква Европа искаме. След това страните членки трябва да подкрепят амбициите си със съответните финансови средства. И въпреки че всички ние трябва да сме наясно, че обичайната практика не е сред вариантите, които ще се разглеждат в тази предстояща дискусия. Аз твърдо вярвам, че можем да постигнем невъзможното и да се споразумеем за бюджет, при който всички да бъдат нетни получатели“, заяви шефът на ЕК. Юнкер също така подчерта, че „в днешния ЕС исканията взимат превес над убежденията. Едните не искат да плащат повече, другите не искат да получават по-малко“. Както се казва – почти революционна ситуация.

Каквито и аритметики да правят в Брюксел, каквито и предложения за увеличаване на вноските на всяка страна членка на ЕС, или пък намаляване на парите за кохезионната политика и за земеделие, България все ще остава отвъд чертата – и на Шенген, и на еврозоната, и за адекватни субсидии на фермерите, както е в останалите европейски страни.

А статистиката сочи, че всяка година 20% от фермерите губят повече от 30% от доходите си заради природни бедствия, вредители и болести по реколтата. Това обяви зам.-директорът на Генералната дирекция АГРИ към ЕК Михаил Думитру по време на Националната среща на земеделските производители. Доста пожелателно прозвучаха думите му, че трябва да се повиши фокусът върху преразпределителното плащане, както и да се гарантира, че субсидиите се получават от реални фермери, които активно се занимават със селско стопанство. „Не искаме да плащаме на голф клубове и летища, искаме да плащаме на фермери“, каза Думитру. Познайте в коя държава в ЕС е най-разпространена тази практика!

А това че директните плащания стабилизират доходите, подобряват положението на земеделските производители и не трябва да се намаляват, си го мислят и желаят всички фермери.

Еврочиновниците пък вече признава своето безсилие. „Ние отидохме прекалено далеч в ликвидирането на механизмите на пазара, като изграждането на мрежи за безопасност, които не са до край ефективни. Знаем каква беше ситуацията в предишния период, що се касае за пазара на млякото. Този положение се стабилизира, но за млечните продукти е много важна ценовата стабилизация на пазара. Имаме прекалено малко промени, що се отнася до застъпването на поколенията и проблемът със застаряването на съсловието в Европа е цялостно наблюдение“, коментира Чеслав Адам Шекерски, председател на Комисията по земеделие и развитие на селските райони към Европейския парламент. По думите му фермерите трябва да упражняват натиск върху министрите и депутатите за повече реформи на бюджета след 2020 г. Добри пожелания.

Публикувана в Бизнес

Министрите по земеделие и рибарство заседаваха в Брюксел на 29 януари, съобщиха от пресцентъра на Министерския съвет. Министрите обмениха мнения по Съобщение на ЕК, в което е изложена визията й за Общата селскостопанска политика (ОСП) за периода след 2020 г. Министрите приветстваха предложението за увеличаване на сегашното ниво на субсидиарност, но в същото време изтъкнаха значението на опростяването и достатъчната гъвкавост за държавите-членки.

Публикувана в Бизнес

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: +359 895 451 986
Факс: +359 895 451 986

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта