Министерският съвет прие годишните разчети за средствата от Европейския съюз, които  Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ) ще отпусне на българските селскостопански производители за 2019 гПланирани са общо 2,99 млрд. лева за финансиране на директните плащания на площ, пазарните мерки, Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) и Програмата за морско дело и рибарство. От тях 2,69 млрд. лв. са за сметка на ЕС, а 300 млн. лв. са от националния бюджет, съобщи правителствената пресслужба.

За субсидии по Първия стълб от Общата селскостопанска политика (ОСП) са определени 1,554 млрд. лв. по Схемата за единно плащане на площ (СЕПП), както и за обвързано с производството подпомагане за животни, плодове, зеленчуци и други.

По ПРСР са предвидени 985,9 млн. лв. Плащанията ще са насочени главно по мярка 4 „Инвестиции в материални активи“, мярка 6 „Развитие на стопанството и стопанската дейност“, мярка 7 „Основни услуги и обновяване на селата в селските райони“ и мярка 19 „Родено от общностите местно развитие" (ВОМР)/ЛИДЕР.
 Също по ПРСР са заложени 274,6 млн. лв. за отпускане на финансова помощ по направленията Агроекология и климат, Биологично земеделие и Натура 2000.
 Отделно 135,5 млн. лв. са предвидени за пазарни мерки, включително за Националната програма по пчеларство, схема „Училищен плод“, схема „Училищно мляко“, Националната програма за подпомагане на лозаро-винарския сектор и други.

.

Публикувана в Бизнес

Министърът на земеделието, храните и горите заяви, че предстоr да бъдат преведени малко над 600 милиона лева на земеделските стопани като базово плащане. Той уточни, че към момента ставката е 19,30 лв/декар.

„Тук не искам да се похваля с някакви пари, които са дадени, защото това е работата на самите земеделски производители и административната обработка, която е доста отговорна работа“, допълни още министър Порожанов.

По повод предстоящото изплащане на средства, беше уточнено, че 6 от схемите за обвързано подпомагане вече са платени, а 15 хиляди земеделски стопани получиха 116 млн. лв. по други две схеми.

Публикувана в Бизнес
  • Допустими за подпомагане са земеделските площи, върху които се извършва земеделско производство или се поддържат в състояние, което да я прави подходяща за паша или обработване. За поддържането на земеделската площ в състояние, което да я прави подходяща за паша или обработване, в съответствие с предназначението на площта, трябва да бъде приложена поне една от следните дейности:
    • изораване;
    • дисковане;
    • подрязване на тревата и/или премахване на плевели и храсти;
    • почистване и обработка с хербициди.
  • Земите под угар са допустими за подпомагане, когато върху тях е извършена най-малко една почвена обработка до 31 май на годината на кандидатстване и се поддържа максимална височина на тревостоя от 0.5м.
  • Допустими за подпомагане са постоянно затревените площи, когато:
    • на тях има не повече от 100 броя дървета и/или храсти на хектар с височина над 0.5 м (за клек и хвойна - независимо от височината), които са с мозаечно разположение;
    • на тях има мозаечно разположени сгради, съоръжения, скали, скални участъци, ерозирали или оголени терени, които заемат не повече от 10 % от общата площ на пасището, след изключване на неподходящите за подпомагане площи.
  • Постоянно затревени площи са::
    • Постоянните или временни пасища, които са допустими, в случай че се използват за паша на минимум 0.15 животински единици на хектар;
    • Ливадите за косене, които са допустими при поддържане на максимален тревостой от 0,7 м. във всеки момент от годината;
    • Постоянно затревени площи, поддържани в състояние, позволяващо извършване на паша или косене, които са допустими при поддържане на максимален тревостой от 0,35 м. във всеки момент от годината.
Публикувана в Бизнес

 Управителният съвет на ДФ „Земеделие” разпредели допълнителен ресурс от 1,7 млн. лева за развъдните асоциации по схемата „Държавна помощ за създаване и поддържане на родословна книга и за определяне продуктивността и генетичните качества на животните“ за 2018 г.

   С отпуснатите допълнителни средства бюджетът по държавната помощ се увеличава от 5 500 000 лв. на 7 200 000 лв.

   Увеличението се налага поради факта, че заявената сума от развъдните организации за извършени дейности през 2018 г., надвишава одобрения през март тази година бюджет. Припомняме, че тогава с решение на УС на ДФЗ бяха утвърдени 5 500 000 лв. за създаване и поддържане на родословна книга и за определяне продуктивността и генетичните качества на животните.

   По линия на помощта се подпомагат до 100 % от административните разходи за водене на родословна книга и до 70% от разходите за определяне на продуктивните и генетичните качества на животните. Бюджетът на помощта за периода на прилагане 2015 - 2020 г. е в размер на 35 689 883 лв.

Публикувана в Бизнес

Европейският парламент предлага всяка една страна членка на ЕС да определя праг на таваните на директните плащания, над който да се намалява техния размер. Този праг не може да бъде по-нисък от 100 000 евро. Средствата, които надхвърлят този праг следва да се намалят по решение на Държавата-членка с най-малко 25% и най-много 100%.

Това става ясно о доклад  с предложения за промени по предложения регламент за стратегическите планове в ОСП, на испанската евродепутатка Естер  Гарсия. Тя е предложила общо 48 промени в текстовете, като най-интересните касаят освен директните плащания и обвързаната подкрепа.

Интересното е, че от обхвата на таваните Европейския парламент предлага да се изключат единствено  плащанията за допълване на доходите на млади земеделски стопани и плащанията за схемите за климат и околна среда. Всички останали плащания, включително обвързаната подкрепа  ще бъдат включени в калкулацията на сумите, на които ще се налага таван на плащанията.

Обосновката на Европейския парламент за тези изменения е:: Предлага се механизъм, който да се адаптира към производствените структури на всяка държава. От друга страна, намалението не следва да засяга подпомагането на екосхемите, тъй като това би било в противоречие с екологичните цели на настоящия регламент. Подпомагането на младите земеделски стопани също следва да бъде изключено. Тези два типа плащания трябва да се изключат от ограничаването (capping), за да се избегне ефект, който противоречи на целите в областта на екологията и приемствеността между поколенията.

По отношение на приспадането на разходите за труд Европейският парламент предлага да се добави възможността да се приспадат и реално направените трудови възнаграждения, а не само средната стойност. Предложението също така включва и възможността Държавите-членки да могат да използват и показатели за стандартни разходи за трудови възнаграждения за различните видове стопанства.

Промяна е направена и по отношение на остатъчния ресурс след налагането на тавана на плащането. Предложението на Европейската комисия предвиждаше този ресурс да се използва с предимство за преразпределителното плащане, като единственото ограничение беше неговия размер да не надвишава средното плащане на хектар за всяка една Държава-членка. Предложението на Европейския парламент казва, че този ресурс трябва да се използва приоритетно за необвързаните с производството плащания.

Интересното по отношение на преразпределителното плащане е, че Европейският парламент предлага размера на това плащане да не бъде по-висок от 25% от  основното подпомагане на доходите за устойчивост, съответстващо на средното на национално равнище. Предлага се също така да се предвиди финансов таван, над който стопанствата да не получават преразпределително плащане.

По отношение на обвързаното с производството подпомагане предложението на Европейския парламент е да се запази сегашния размер на това подпомагане, а именно 13%, като единственото изменение по отношение на обхвата на тази подкрепа е свързано с маслиновите насаждения.

По отношение на самите Стратегически планове Европейският парламент предлага те да започнат да действат от 2023 г. и да бъдат за пет годишен период, а не както Европейската комисия предлага да бъдат за седем годишен период от 2021 до 2027 г.

 

 
Публикувана в Бизнес

До дни ще бъде платен и първия транш на подпомагането за овце и кози, а останалото- през януари, съобщи министърът на земеделието, храните и горите Румен Порожанов на среща със земеделски производители в Търговище. Преди това той откри обновените офиси на общинската земеделска служба в гр. Омуртаг и на Областната дирекция “Земеделие” в Търговище.
Тази година беше спазен индикативния график на разплащателната агенция, средствата на земеделците бяха изплатени регулярно до края на май, заяви още министър Порожанов. Той увери фермерите, че средствата за директни плащания през новия програмен период за България се запазват и дори има леко увеличение от 0,79%. Въпросът е как по-ефективно да бъде разпределен ресурсът в сектора, коментира Румен Порожанов. Според него трябва да отидат повече пари за биологично земеделие, а не за мерки като сеитбооборот и ерозия за агроекология. Стопаните задаваха въпроси за новия закон за поземлените отношения, подпомаганото на пчеларството, наредбата за горивата, тавана на плащанията в ОСП.

Новият офис на Областната дирекция “Земеделие” в Търговище е с площ от 340 кв. м и се намира на ул. “Христо Ботев”, 3. В откриването му участваха и областният управител Митко Стайков и директорът на главна дирекция “Земеделие и регионална политика” в министерството Николай Маринов

Публикувана в Бизнес

Започна изплащането на субсидиите по схемите на директните плащания за Кампания 2018 г. ДФ „Земеделие“ преведе първия транш от 19 055 079 лева на 4855 животновъди, заявили Схемата за преходна национална помощ за говеда, необвързана с производството (ПНДЖ1). Ставката за плащането на едно допустимо за подпомагане животно за първия транш по тази схема, е определена със Заповед на № РД 09-952 от 26.10.2018 г. на министъра на земеделието и храните, както следва:

    * за говеда – по 90.72 лв.

    * за биволи – по 158.76 лв.

    Право на подпомагане по схемата за Преходна национална помощ за говеда, необвързана с производството, имат земеделските стопани, които са отглеждали 10 или повече говеда и/или 10 или повече биволи, регистрирани към 28 февруари 2009 г., и към последния ден за подаване на заявленията за подпомагане от текущата кампания отглеждат в стопанствата си поне 70% от референтния брой животни.

    Преходна национална помощ се отпуска само за секторите, за които са предоставяни национални доплащания през 2013 г. като максималният бюджет представлява намаляваща функция от одобрения от ЕК бюджет за схемите за национални доплащания за 2013-та.

Публикувана в Бизнес

При положение, че сме получили субсидии през януари тази година, защо трябва да ги декларираме в декември 2017 година?

Въпроса задава Венцислав Митков

Щом парите от субсидиите са получени през януари тази година, те трябва да се декларират за данъчната 2018 година, а не за 2017 година. Това отговори за в. „Гласът на фермера“ Росен Бъчваров, говорител на Националната агенция за приходите (НАП). По думите му данъчната година съвпада с календарната, а не със стопанската година, която е до 1 октомври. Затова всички финансови приходи на фермерите се обявяват в данъчната декларация, като в нея се съблюдава срокът от 1 януари до 31 декември на годината, за която се подава декларацията.

Росен Бъчваров каза още, че близо 20 хиляди земеделци, получили субсидии през миналата година са подали декларации за доходите си след писмена покана или телефонно обаждане от НАП в последния месец. Информационната кампания на приходната администрация продължава, като се очаква броят на декларациите значително да нарасне до края на годината. 

Общият брой на земеделските производители в България, които изобщо не са подали данъчни декларации през 2018 г., е приблизително 50 хиляди, чиито общ сбор на получените субсидии, е на приблизителна стойност от около 120 млн. лв. Данните бяха са предоставени от Държавен фонд „Земеделие“. Към тази група се добавят още около 20 хил. земеделски производители, които са декларирали по-малко. Тоест подали са данъчна декларация, но в нея е отбелязана по-малка сума от получената субсидия. Най-голям брой отклонения са засечени в Кърджали, Хасково и Благоевград, сочи анализът на данъчните.

Общият брой пък на лицата, които имат несъответствия в данъчните декларации или изобщо не са подали такива за цялата страна, е около 70 хил. души. От тях около 13 000 земеделски производители са от Благоевград и региона.

Национална агенция за приходите провежда и в момента информационна кампания към всички земеделски производители, които са допуснали неточности в данъчните си документи. Заедно с уведомленията за корекции, земеделците получиха и специална брошура, която подробно обяснява данъчните и осигурителните им ангажименти към бюджета.

НАП обменя данни с много институции и в резултат от това разполага с информация за доходи, които подлежат на облагане. В момента  приходната агенция изпълнява програма за подобряване данъчната дисциплина  в земеделския бранш.

Публикувана в Бизнес

Субсидии няма да се дават според това кой колко земя има, а в зависимост от това дали фермерът помага за опазването на почвата, въздуха и водите

Лили Мирчева

Докато в ЕС обсъждат бъдещето на селскостопанската политика, на Острова вече очертаха приоритетите пред фермерите – биоразнообразие и екосистемни услуги, като подобряване на качеството на въздуха и водата, подобряване на здравето на почвата, обществен достъп до природа и мерки за намаляване на наводненията.

Ако за болшинството от българските стопани т. нар. „зелени плащания“ са предимно неясни изисквания за сеитбооборот и прилагане на нитратни директиви, английските им колеги знаят, че трябва да превключат „на зелена икономика“.

„Екосистемнитеуслугиседефинираткатоползизахората, коитотеполучаватотоколнатасредадиректноииндиректно“, обяснява Петър Маринов от Института за аграрна икономика. По думите му някоиекосистемниуслугипосвояхарактер представляватпубличниблага, коетоналагадасеосмислятначинитезатяхнотопредоставяне. „Земеделскитестопани, вролятасинаглавнидействащилицапоотношениенауправлениетонаагроекологчнитеекосистеми, попадатвъвфокусанааграрнатаполитиканаЕвропейскиясъюз, катоеднаотцелитейпопътянаустойчивоторазвитиееименнонасърчаванепредоставянетонаагроекологичнипубличниблагаотземеделскитестопанства. НанивоЕвропейскисъюзагроекологичнитедейности, субсидираниотОСПвповечетослучаисевнедряватсамостоятелноидоброволноотфермерите“, коментира още Маринов.

Затова британското правителство обмисля въвеждане на стимули, които ще заменят досега прилаганата система от земеделски субсидии на Европейския съюз. При новия подход ще се подпомагат земеделските производители и собствениците на земя въз основа на „обществените блага“, които предоставят под формата на екологични и социални ползи.

Тази система за управление на земите ще замени сегашната системата за директни плащания по Първи стълб на Общата селскостопанска политика (ОСП) на ЕС, при която на земеделските стопани се плаща въз основа на количеството земя, която обработват или притежават.

Сега прилаганият подход на ЕС води до изкривявания, защото най-големите собственици на земя получават най-много финансиране, малките – нищожно, а опазването на природата не носи стойност. Статистиката показва, че водещите 10% от получателите на субсидии вземат почти 50% от общите плащания. В същото време последните 20% получават само 2 процента.

„Устойчивото управление на природните ресурси е свързано с генерирането на разнообразни публични блага, за които земеделието има значителен принос. Публичните блага са следните: качество и наличност на водата, хранителна сигурност и условия за почивка, свързани с ландшафта“, обясни проф. Димитър Николов, директор на Института за аграрна икономика по време на българо-полска научна конференция.

„Природните ресурси са не само ограничени, но и намаляват, което увеличава предизвикателството пред обществата да гарантират своята продоволствена сигурност и жизнен стандарт. Неустойчиви производствени модели са влошавали количеството и качеството на земните ресурси, водата, въздуха и биологичното разнообразие в продължение на много години и са допринесли за появата на необратими климатични промени“, коментира доц. Димо Атанасов от Института по аграрна икономика. По думите му настоящите политики все повече се фокусират върху устойчивостта на микро и макро ниво. „Икономическо развитие при ограничени възможности на екосистемите, което осигурява и социални ползи, би било възможно, ако производствените технологии и управленските практики станат по-ефективни и екологосъобразни. Нужни са усилия в съчетаването на научни знания, практически опит, технологични и управленски иновации, за да се произвежда повече с по-малко“, обясни доц. Атанасов.

„Екологичната ефективност представлява съотношение на икономически показател към индивидуален или комплексен показател за натиска на земеделската дейност върху околната среда. За да се изчисли каква е тя, се използват показатели като брутната добавена стойност, азотен излишък (азотен баланс), ерозия, емисии на парникови газове (въглероден диоксид), емисии на амоняк и относителен дял на използваната земеделска площ в специализираните растениевъдни стопанства“, обяснява Нина Котева от Института по аграрна икономика. По думите й определящо за подбора на показателите е интензивното използване на азотни торове, монокултурното земеделие, незадоволителното управление на почвите и оборския тор. Това води до излишък на азот в почвата и замърсяване на водите, значителен обхват на деградация и ерозия на почвата, емисии на парникови газове и амоняк. А в България се наблюдава приоритетно използване на земеделската земя за растениевъдни култури за сметка на свиващото се животновъдство. Затова констатацията на българските учени е, че екологичната ефективност за България е малко над средната за ЕС-28, което се дължи на ниските нива на емисии от амоняк, заради незначителния дял на животновъдството в агросектора или както учените казват „поради ниската плътност от преживните животни“. Обратно, към снижаване на екологичната ефективност действат основно високите нива на ерозия на почвата и най-високия за Европейския съюз дял на растениевъдни стопанства.

За да балансира вредите от човешката намеса в промените на климата, британското правителство ясно дава да се разбере, че загърбва досегашния модел на подпомагане на земеделските стопани и проправя пътя на нова система на субсидиране. Тя ще финансира само фермерите и собствениците на земя въз основа на способността им да предоставят екосистемни услуги. Както вече обяснихме, това са примерно подобряване на качеството на въздуха и водата, подобряване на здравето на почвата, обществен достъп до природа и мерки за намаляване на наводненията. Целта на управляващите във Великобритания е да насърчат земеделските стопани да работят за по-добро улавяне на въглерода от атмосферата, за намаляване на вредните емисии и развитие на „зелена икономика“ с нетни нулеви емисии.

Публикувана в Бизнес
Сряда, 26 Септември 2018 11:38

Кой е истински и кой - фалшив фермер

По-голям контрол за разграничаване и пресяване на реалните стопани от измислените заради усвояване на земеделски субсидии. Това обмисля Европейската комисия през следващия програмен период на Общата селскостопанска политика след 2020 г. 

Лили Мирчева

Може ли с промяна на една дефиниция да се спрат измамите при усвояването на европарите за земеделие в Европейския съюз? Според Брюксел – може, но самите държави членки трябвало да си я измислят тази дефиниция, за да е ясно кой ще има право на заветните субсидии. Така с един замах ще отпаднат измамниците, а останалите „реални“ стопани ще продължат спокойно работата си.

„Истински фермери“ са тези, които създават стопанства само за целите на някоя мярка от ПРСР или схема от директните плащания, за да получат финансиране. „Неистинският фермер“ не получава субсидии, но продължава да работи, докато другите /истинските/ след 5-6 години ликвидират стопанствата като изтече програмата!“ Такова обяснение направи в интернет пространството неизвестен стопанин.

„Упражнение за чиновници“, нарече цялата работа полският проф. Анджей Ковалски в интервю за в. „Гласът на фермера“  и уточни, че тепърва ще се обмисля дефиницията. Сега усилията на учени, на агроадминистрацията, на браншовите и още куп неправителствени организации, са впрегнати в измисляне на заветната дефиниция. А извън дискусиите хората си казват: Ха дано, схемите с тикви, зайци, калифорнийски червеи, наемане на пасища и ливади от хора без животни и т.н. да спрат, ама надали, като знаем колко изобретателен е българинът. „Всичко е въпрос на информация“, ще каже чиновникът, който контролира парите и знае цената на информацията.

А представяте ли си какво ще стане, когато всяка държава членка представи своята дефиниция и после тя се преведе на брюкселски език?

  Според ЕК проблемът ще се реши с промяна в дефиницията „активен фермер“. След 2020 г. това определение ще носи името „истински фермер“. Как ще стане това, по какви признаци ще бъде определян и разграничаван истинския от фалшивия фермер обаче все още никой не знае.

Този път фермерите имат думата. Вижте какво трябва да бъде определението за „истински фермер“ според Димитричка Търпанова, председател на Добруджански овощарски съюз, Павел Стоименов, зърнопроизводител и член на Националната асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ) и съпредседателят на Националната овцевъдна и козевъдна асоциация (НОКА) Янка Попова.

„Първо трябва да се реши на национално ниво как ще се формулира понятието „истински фермер“.  В предишния програмен период тези фирми, които имаха по-голям дял на приходи от други дейности – неземеделски, отпаднаха от подпомагане. Първо би трябвало да се определи кои са малките. Така че те да са по други схеми и да бъдат по-облекчени по отношение на подпомагането. Тогава да се прецени кой ще бъде финансиран като реален производител“, коментира Търпанова.

Според Павел Стоименов истинските фермери се познават като отидеш на полето. 

„Истински фермер значи сутрин да става, да вижда изгрева на слънцето, да ходи на полето, да си гледа работата – растенията, обработките, и да бъде иновативен. Истинските фермери се познават като отидете на полето“, каза той.

На въпроса какви трябва да са нормите и правилата, по които да се разграничава „истинския“ от „фалшивия“ фермер, той също има отговор.

„Правилата са на полето, на нивите, всичко се вижда там, а също така могат да се видят и по декларациите за доходите. Там всичко пише, просто е, вижте и ще разберете кой е истински и кой не е“, категоричен е Стоименов.

По думите на Димитричка Търпанова тази дефиниция ще определи какво ще бъде подпомагането за различните земеделски производители, като заедно с това ще се изчистят и изкривяванията в бранша. 

От своя страна Янка Попова каза: 

„В първия програмен период – 2007 -2014 г.,  дори го нямаше понятието „активен фермер“. Това беше напълно разграден двор. Кой ли не беше бенефициент, включително и летища.  После обръчът беше свит и влезе понятието „активен фермер“. Явно сега още повече трябва да го свием. Този активен фермер явно не е достатъчно обстоятелствено понятие и трябва да се мисли в още по-тесни граници. Още не мога да кажа какво точно трябва да влиза в това понятие, но може би трябва да е ясно, че този бенефициент реално се занимава със селско стопанство.  В „активен фермер“ имаше едно условие – 1/3 от доходите му да са от селско стопанство, но може би тук трябва да се задълбае от каква точно селскостопанска дейност, защото пак наблюдаваме бенефициенти, които не са реални. Да си зададем въпроса „Какво благо създава този бенефициент?“. Със сигурност понятието „активен фермер“ трябва да бъде редактирано". 

По този начин го вижда и ЕК, но до колко едно определение може да има подобна тежест у нас. Ще има ли заобикаляне на определението и с какво по-различно ще бъде това за „истински фермер“ от „активен фермер“ предстои да разберем.

Публикувана в Бизнес

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: +359 895 451 986
Факс: +359 895 451 986

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта