Според официалната статистика кралицата не само, че е фермер, но и получава най-големите директни субсидии за обработвана площ в страната си. Малко след нея се нареждат един куп херцози, графове и друга поземлена аристокрация. Такива са традициите в страната и те прекрасно се вписват в европейското законодателство - субсидира се всеки декар обработваема или подобна земя.
Кризата в Европа накара част от държавите-членки на ЕС, които внасят повече в Общността отколкото получават, да поискат намаляване на бюджета, особено в областта на селското стопанство. А това означава преди всичко да се „резнат“ директните субсидии.
Стъпка в тази посока бе определянето на „горен таван“ на обработваема земя за субсидиране. Но как да направиш това на практика, след като трябва да засегнеш интересите на толкова много влиятелни хора? - аристократи, многонационални корпорации, муниципалитети на редица градове, които така са оформили градските гробища и дори голф игрища, че се субсидират като обработваема земя.
Както е известно брюкселският чиновник не обича да си разваля отношенията със силните хора на деня. Ето защо изобрети йезоитското понятие „активен фермер“, т. е. той ще бъде субсидиран. Но какво представлява това определение, Брюксел не пожела да каже. И отстъпи това право на националните правителства. Един изключително труден въпрос, който те по всякакъв начин ще избягват да намерят неговото решение. Спомняме си последния министър на земеделието Мирослав Найденов, който непрекъснато разказваше за една фирма, която е получила под формата на директни субсидии над 30 млн. лева, но на настойчивите въпроси на журналистите коя е фирмата, не се реши нито веднъж да спомене нейното име.
Когато Брюксел решава такива „смешни“ въпроси като големината на кривите краставици, можем само да се посмеем, но когато не определя ясно и отчестливо правилата на играта с директните субсидии той пряко посяга към хляба на милионите европейски земеделци, прави по-неясна и тъжна европейската перспектива.

Публикувана в Коментари

В редакцията получихме няколко запитвания от фермери, относно субсидиите, които ще се дават по мярка 214 „Агроекологични плащания“- „Въвеждане на сеитбообращение за опазване на почвите и водите.“ Земеделските производители не са много наясно с изискванията, въпреки че срокът за подаване на заявленията изтече.
За съжаление, от тази нова възможност, която се дава за първи път у нас, няма да се възползват много производители. Причината е, че още от началото не станаха ясни правилата, по които ще се кандидатства,.Дори повечето от фермерите предположиха, че отпусканите средства им се полагат, и ще бъдат прибавени към субсидиите за площ. Докато всичко се изясни, срокът напредна, а земеделците не успяха да подготвят документите, за да се включат.
Все още няма данни колко земеделски производители са кандидатствали по мярката, но със сигурност повечето от дребните производители, не са успели. Това не е добре, тъй като именно по-малките ферми са тези, които е логично да се възползват от парите, давани за агроекология, в случая за отглеждане на културните растения, така че да се опазват максимално околната среда, почвата и водите.
За да се получат тези пари, земеделските производители трябва много скритно да изпълняват определени правила, разясняват експерти. Разбира се, всеки фермер трябва да е регистриран в Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК) и да притежава, арендува или наема минимум 5 декара земя, при минимален размер на земеделския парцел 1 декар: да спазва изискванията на избраната от него агроекологична дейност за период от 5 години. Освен това е необходимо земята да се поддържа в добро земеделско и екологично състояние, като се спазват правилата за добра земеделска практика, която включва и предварително одобрен сеитбооборот. За целта полето, за което ще се изпълнява програмата, трябва да се раздели на парцели, и да се изработи таблица, изготвена от дипломиран инженер-агроном, която да посочва редуването на културите. Освен зърнено-житните култури, които в момента са преобладаващи в страната, задължително трябва да се включи и бобова култура – люцерна, детелина, соя и др., тъй като бобовите са съставна част от правилния сеитбооборот.
Акцент се поставя и при торенето на културите, което ще става възоснова на препоръки, дадени след направен почвен анализ. За целта ще се вземат проби в началото и в края на периода на прилагане на дейността (първата и петата година) за почвени анализи за установяване на запасеността на почвата с азот, фосфор и калий. На база на почвения анализ се подготвя и спазва 5-годишен план за управление на хранителните вещества, който трябва да е заверен от дипломиран инженер-агроном.
Сред другите важни изисквания е да се поддържа растителната покривка през зимата на минимум 50% от цялата земеделска площ в сеитбообръщението от блока на земеделското стопанство, както и да не се разорават почвите с растителната покривка преди 1-ви април.
Мярката дава възможност да се стимулират и фермерите, чиито стопанства са разположени на проблемни участъци, например почви, засегнати от силна ерозия или застрашени от замърсяване с нитрати или други вредни вещества в резултат от селскостопански дейности.
Това става чрез подмярка 4 „Опазване на почвите и водите“, но направлението е „Контрол на почвената ерозия“. За да кандидатстват по нея, земеделските производители могат да изберат да прилагат една или повече от следните дейности:
 Създаване на тревни буферни ивици, с ширина 8 м, разположени перпендикулярно на склона и отстоящи на разстояние 20-80 м една от друга, в зависимост от типа почва, наклона и други фактори. Тези ивици трябва да покриват между 10 и 30% от обработваемата площ.

 Въвеждане на почвозащитни предкултури.
 Изграждане на оттокоотвеждащи бразди - ориентирани перпендикулярно на склона, на разстояние 20-40 м една от друга.
 Поясно редуване на културите - перпендикулярни на склона и с ширина 30-100 м с различни окопни култури, засадени по контурите.
 Превръщане на обработваеми земи в пасища.
 Извършване на подобрителни мероприятия в пасищата – разчистване на камъни и частично подсяване и торене на пасищата.
 Извършване на противоерозионни мероприятия в междуредията на лозя и овощни насаждения. (ГФ)

 

Размерът на компесаторните плащания по отделните дейности ще намерите в новият брой на вестник Гласът на фермера

Публикувана в Бизнес

Земеделските производители, които получават европейски субсидии над 5000 евро годишно, да получат с 5% по-малко плащания за 2013 година, за да могат фермерите да се вместят в предложения редуцирани бюджет на ЕС, предложи Европейската комисия, предаде Ройтерс.


Европейската комисия прави това предложение в движение, след като прогнозите сочат, че земеделските субсидии, които ще бъдат изплатени за 2013 година от бюджета за 2014 г., надхвърлят договорения лимит от европейските лидери на срещата през февруари.

Според запознати с предложението на Комисията, чрез освобождаване на първите 5000 евро, изплатени на земеделските производители, намалението ще засегне само 20% от фермите в Европа, които в момента получават всяка година над 5000 евро.

Това предложение може да предизвика недоволството на държавите-членки с по-висок дял на големите фермери,

Организацията на европейските фермери COPA-CОGECA разкритикува предложението да се намалят директните плащания за фермерите с 5 на сто през 2013 година. Това орязване не е било планирано, когато фермерите са вземали своите инвестиционни решения за 2013 година и на фона на продължаващата икономическа криза би било пагубно за тях, предупреди COPA-COGECA.

Генералният секретар на организацията Пекка Песонен заяви: „Фермерите вече са сключили своите инвестиционни договори за 2013 г като не са включили в сметката това намаление от 5 %.  За тях то е пълен шок. С производствени цени почти равни на пазарните и нестабилността на пазарите това е равносилно на колапс за тях. Доходите на фермерите и без това вече драстично са намаляли, а много от тях, особено в южните страни са пометени от кризата. С помти 40 милиона души, заети в земеделския сектор на Европа, това решение заплашва самият просперитет и работните места на континента. Настоявам членовете на Европарламента и европейските министри на земеделието да преразгледат това решение и да направят така, че в бъдеще да има силен европейски бюджет, който да осигури жизнен земеделски сектор”.

Предложението на ЕК е прагът на директните помощи, при който фермерите се освобождават от намаляване на директните субсидии да е 5 000 Евро, така се предвижда да бъдат спестени от бюджета на ОСП след намаляването на плащанията около 472 милиона евро. Новото ограничение ще важи за субсидии, за които фермерите ще кандидатстват през май 2013 г и които обикновено се изплащат през декември (от бюджета за 2014 година). Но няма да важи за Румъния, България и Хърватия, тъй като там системата на директните плащания по ОСП все още не е приложена напълно.

Този ход следва тенденцията и желанието на ръководителите на правителствата на страните членки на ЕС да поставят таван на бюджета на ЕС за 2014 година, грубо около 800 млн. евро по-нисък от предложението на Еврокомисията и да се създадат нов резерв за кризи на пазара (на стойност около 124, 5 млн. евро). Предложението трябва да бъде одобрено от Европейския парламент и Съвета на министрите до 30 юни 2013 г. Ако те не могат да се споразумеят в този срок, Комисията е свободна да приеме свои собствени предложения.

Публикувана в Коментари
Проф. д-р Атанас ГАНЕВ Доц. д-р Въто ХРИСТОВ Доц. д-р Желю ДОБРЕВ Проф. д-р Трифон ДАРДЖОНОВ
От историческа гледна точка българското земеделие има своята специфика, основа на която са почвените, природо-климатичните особености и националните традиции, предоставили възможност да се развиват основните отрасли в растениевъдството, животновъдството и птицевъдството.
Независимо от различните исторически етапи от развитието на земеделието в нашата страна, обобщените резултати показват, че то е поддържало прилични пропорции и баланс в пет основни традиционни направления:
 
- зърнено и маслодайно;
- животновъдство и птицевъдство;
- зеленчукопроизводство;
- трайни насаждения;
- тютюн.
 
Благодарение на тази структура в земеделието, която се е поддържала през различните исторически етапи с пазарни механизми, централизирано или субсидирано, страната ни е осигурявала своите вътрешни потребности и износ, средствата от които създадоха промишлеността и туризма в страната.
 
 Това съотношение и пропорции между отделните отрасли и подотрасли, което в повечето случаи е почивало на научно обосновани критерии, независимо от мащабите на концентрация и специализация, спомагаше да не се допуска нарушаване в задоволяването на народа с отечествена продукция от растителен и животински произход. Нещо повече. За осигуряване на стабилно национално производство малкият бизнес в лицето на личното стопанство имаше спомагателен, а в някои случаи и решаващ дял.
Какво е положението в земеделието след 23-годишен период в условия на пазарна икономика?
 
- Вместо да се предостави възможност, наред с едрите притежатели на земя, да се развиват малките и средните собственици, като резултат на грешна държавна политика и липса на професионализъм се допусна да се създадат едри и свръхедри притежатели на земя в лицето на арендатори, кооперации и фондове за недвижими имоти. Освен това вече има хора с лична собственост на земя от 35 000 до 500 000 декара. Само за сведение, през първите години на XX век най-големият личен собственик на земя в България е бил добруджанецът Пенчо Кьорпенчев от село Люляково - Добричко с 12 600 декара собствена земя;
 
- Създаде се огромна пропаст между богатството на едрите арендатори, председателите на кооперации, на фондовете за недвижими имоти и обикновения трудоспособен българин, при което богатите стават все по-богати и изкупуват земята на дребните
собственици, при това в неограничени размери, защото няма никакви законови ограничения;
 
- Групата, обработваща над 1000 дка земя - собствена и арендувана, притежава над 78,2% от земята, а 583 едри стопани (355 арендатори и 228 кооперации) обработват 12 000 000 дка земя (при 31 625 000 дка обработваема земя в страната), или 38% от нея, със среден размер на стопанство от 24 200 дка земя. На практика от 996 милиона субсидии за 2011 година те са получили 38%, или над 378 000 000 лева.
 
И това също е една от причините за обезлюдяването на селата.
 
За сведение в 27-те страни на Европейския съюз има 7 311 600 фермери със среден размер на стопанствата от 221 декара.
 
Данните показват, че в основата на земеделието и в САЩ стоят дребните и средните ферми - 90,1% от всичките, със среден размер на обработваемата земя от 352 до 2012 декара.
 
- Грешна е системата на субсидиране на площ, която е в основата на дебаланса в развитието на интензивните традиционни отрасли в страната, при което се стигна до монокултурно производство в растениевъдството и безпрецедентно наливане на средства в едрите собственици на земя.
 
От 54 929 000 декара земя със селскостопанско предназначение се използват 50 519 000 декара, от които 31,625,000 обработваема, 1 636 000 трайни насаждения, 17 020 000 декара пасища. Субсидират се 36 209 000 декара.
 
- Упадък в животновъдния отрасъл. Свинете от 4 000 000 броя в началото на преходния период сега са 608 000 броя, говедата от 1 587 000 броя сега са 650 000 броя, овцете майки от 6 579 000 броя сега са 1 173 000 броя.
 
Резултатът от тази унищожителна политика в животновъдството е загубата на хиляди работни места, фалитът на стотици фермери и вносът на 75% от собственото производство от говеждото месо и 141% от свинското месо (72 506 тона наше производство и 102 173 тона внос) за 2011 година, при овцевъдството сме нетен вносител.
 
При 89 кг месо на човек от населението през периода 1986-1989 година, сега на човек се падат 30 кг месо, млякото и млечните продукти от 275 кг спаднаха на 165 кг при по-малко население за сравнявания период от над 1 700 000 души.
 
- Пълен е провалът в производството на зеленчуци и плодове.
 
За периода 1986-1989 г. сме произвеждали по 92 кг домати на човек, сега по 15 кг, ябълки - 46 кг, сега по 5 кг. Вносът на домати, пипер и ябълки в страната е над 80%.
 
В резултат на това консервната промишленост е на ръба на съществуването, и то благодарение на вноса от съседните страни.
 
- Едрите собственици на земя на практика задушават конкуренцията, създават негласно картели, които монополизират ценовия пазар на земята, продукцията и услугите и пазара на работната сила, диктуват арендните заплащания по този начин.
 
Като последствие те лишават от работа потенциални арендатори по места, което може да бъде демонстрирано с 583-те едри стопани, които притежават 12 000 000 декара земя. При условие че се приеме 10 000 декара среден размер на притежавана обработваема земя от един субект, то техният брой ще нарасне на 1200, а при 5000 декара - на 2400.
Кои са основните причини за това състояние в българското земеделие?
 
1. Липсата на държавна стратегия за развитието на земеделието при конкретните български условия.
2. Отсъствието на професионализъм на държавно ниво по ръководството на земеделието.
3. Погрешна политика на субсидиране.
4. Нихилистично отношение към международния опит.
5. Дискриминацията на земеделските кооперации.
Мерки за подкрепа на малкия и средния бизнес и на интензи^ите отрасли в земеделието в съотжтствие с конкретните български условия.
 
На сегашния етап мерките следва да имат като основа следните важни елементи:
 
- приоритет на малкия и средния бизнес чрез ограничаване размера на горната граница на притежаваната лична и за ползване земя, и обвързването й с определени нормативи за животни, зеленчуци и трайни насаждения в зависимост от района;
- коренно нов подход в политиката за субсидиране с оглед възстановяване баланса и пропорциите в основните интензивни отрасли - животновъдство, зеленчукопроизводство и трайни насаждения;
 
- на малкия и средния бизнес трябва да се гледа като на опора на българското село и на населението, което живее там;
 
- малкият и средният бизнес в земеделието трябва да е решаващ фактор за преодоляване на безстопанствеността и кражбите;
 
- подкрепа и стимулиране развитието на всички видове кооперации в това число и на обслужващите кооперации.
Какво конкретно да се извърши в страната чрез законодателни и съгласувателни процедури с Европейската комисия?
 
Първо. Ограничаване размера на горната граница на притежаваната лична, арендувана и кооперирана земя.
Второ. Поставяне на задължително условие за минимум животновъдни единици, зеленчуци или трайни насаждения на притежаваната земя в зависимост от региона.
 
Трето. Въвеждане на нова система на субсидиране, основана на две главни условия:
- субсидиране за произведена продукция от животновъдството, зеленчуци или трайни насаждения;
- субсидиране за произведена продукция.
 
Четвърто. С оглед преустановяване на по-нататъшното раздробяване на земята да се приеме правилото за един наследник.
 
Пето. Възприемане правилото за уседналост от притежатели на земя и животни.
 
Шесто. Приемане на нова законова постановка за кооперациите с оглед усъвършенстване на първо време на контрола, управлението, организацията и финансите.
Седмо. Възстановяване на поливното земеделие.
Осмо. Преференциални данъчни и кредитни облекчения за младите фермери. В страните от Европейския съюз само 6% от фермерите са до 35-годишна възраст, което е много лош сигнал за бъдещето на земеделието.
Девето. Организирането на нова образователна и практическа подготовка на млади фермери за земеделието при създаването на национален паричен фонд с отчисления от продажбите на селскостопанска продукция. 
Публикувана в Бизнес

Евродепутатите настояват за изравняване на директните плащания в страните – членки. Те са категорични, че различията в нивата на финансиране от ЕС за земеделските производители от различни държави трябва да се намалят в по-кратък от предложения от Европейската комисия срок. Решението е записано позицията, гласувана в Европарламента. В нея се казва, фермерите не трябва да получават под 65% от средните плащания за ЕС до 2020 г. Това обаче ще облагодетелства държаните, които тепърва ще влязат в общността. По този начин България и Румъния пак ще останат най-необлагодетелствани по отношение на компенсаторните плащания, чийто пълен пакет ще получат през 2016 г. Прието бе и предложението всяка страна публично да оповестява  имената на кандидатите, които са получили финансова подкрепа от ЕС, а собствениците на земи, върху които са изградени летища и спортни клубове да се вкарат в списък, който автоматично ще ги лишава от субсидии. Изключение ще има само за онези от тях, които успеят да докажат, че земеделското производство формира значителен дял от доходите им. Всяка държава - членка ще може да разширява така наречения „Черен списък”. За да стимулират младите земеделски стопани, депутатите приеха те са получават 25% допълнителни плащания за площи до 100 хектара.

За да осигури стабилност в доставките на висококачествени храни за потребителите от ЕС и да гарантира същевременно по-добра защита на околната среда, „зелените мерки” стават задължителни в новата селскостопанска политика. Депутатите приеха, че 30% от националните бюджети за директни плащания трябва да бъдат зависими от задължителните мерки за „екологизиране”, но подчертаха, че тези мерки трябва да бъдат по-гъвкави и да се въведат постепенно. Решението има за цел да осигури подкрепа на фермерите по отношение на пазарните предизвикателства и постигане на баланса между сигурност на доставките и подобряване защитата на околната среда. Това е първата реформа на общата селскостопанската политика на ЕС, в която парламентът участва като пълноправен законодател успоредно със Съвета на ЕС. Счита се, че приетите механизми в новата аграрна политика, която ще влезе в сила от 2015 г., ще гарантират повече обществени блага на гражданите. Тя трябва да бъде по-малко бюрократична и по-справедлива за стопаните, като същевременно ги улеснява при справянето с кризисни ситуации. По думите на председателя на комисията по земеделие Паоло де Кастро това е договорената позицията при воденето на преговори за окончателния вид на законодателството с държавите членки.

Парламентът подкрепи планираното от Комисията ограничение за директните плащания за всяко отделно стопанство до 300 000 евро. Това означава, че крупните зърнопроизводители в България ще се радват на милиони левове субсидии за предпоследна година, тъй като компенсаторните плащания ще се прилагат и през 2014 г. Гласуваните правила обаче, няма да се прилагат за кооперациите, които преразпределят плащания към своите членове.

За да могат фермерите да се справят с нестабилността на пазара и за укрепване на позицията им при договарянето на цените, техните организации трябва да притежават нови инструменти. Те трябва да могат да договарят от името на членовете си цени на суровини, материали и доставки, заявиха депутатите. Тези правила не трябва да „водят до образуване на картели, но силните организации на производителите ще позволят на земеделските стопани да се измъкнат от икономическата си зависимост и ще им гарантират приличен стандарт на живот, заяви докладчикът за организацията на пазарите Мишел Дантен.
За да се гарантира, че изтичането на срока на квотите за мляко няма да доведе до хаос в отрасъла, депутатите предложиха фермерите от млечния сектор да получават най-малко три месеца финансова подкрепа. Тя ще се предоставя целево на онези от тях, които доброволно намалят производството си с най-малко 5%. Така свръхпроизводството на суровината ще бъде контролирана. Предложенията за удължаване на млечни квоти, които приключват през 2015 г., бяха отхвърлени в залата.

Европейският парламент наложи вето върху планираното премахване на квотите за захар през 2015 г., така че производителите на цвекло да бъдат подготвени за либерализацията на сектора през 2020 г. Правата за засаждане на лозови масиви също следва да бъдат удължени поне до 2030 г. Депутатите подчертаха необходимостта да се намали бюрокрацията и да се гарантира, че санкциите за нарушаване на правилата са пропорционални.
Трябва да намалим времето, необходимо на фермерите за подготовка на документи. Държавите членки могат да създадат процедура за заявяване на интерес за земеделски помощи, която да обхваща период от няколко години, така че да не е нужно земеделските производители да се регистрират всяка година, а единствено когато има промени. Окончателният вариант на новата обща селскостопанската политика на ЕС ще бъде приет за първи път съвместно от Европейския парламент, ЕК и Съвета на земеделските министри на държавите членки.

Нова мярка ще подпомага биофермери
Биоземеделци предлагат в новия програмен период на общата селскостопанска политика на ЕС да влиза специална подмярка „Биоземеделие”, която да включва подпомагане за модернизиране и доизграждане на производството при фермерите, които произвеждат екологично чисти продукти. Това съобщи Албена Симеонова, член на управителния съвет на асоциация „Биопродукти. Тя коментира, че няма конфликт между асоциациите на биоземеделците и зърнопроизводителите, които няколко седмици си разменяха декларации.  Едните се опасяваха по-големите да не изчерпат средствата по мярката, другите пък, категорично опровергаха подобни опасения и подкрепиха колегите си. Според изменената на наредба 11 се запазва правилото биопроизводителите да имат предимство при кандидатстването за субсидии за агроекология. Радетелите за запазване на природата и екопродукцията настояват да се осъществява реален контрол, който да гарантира въвеждането на междинни култури. За следващия период на новата селскостопанска политика биоземеделците настояват 50% от средствата на европейския земеделски фонд да отиват за Програмата за развитие на селските райони.

Субсидиите за памук у нас си поделят 7 стопани
Производството на памук ще бъде субсидирано, реши Еврокомисията. Влакнестата култура вече е включена в схемите на държавните помощи, а становището е публикувано в регистъра на държавните помощи на ЕК. Началната дата за кандидатстване е 1 април 2013 г., а помощта ще прилага до 31 декември 2013 г.
Тъжното е, че у нас са останали едва седем памукопроизводители, които събират продукция от около 4000 дка. Черната статистика съобщи за „Гласът на фермера” Димитър Костадинов, който миналата година отгледа над 2000 дка от пухкавата култура в полетата около Димитровградско. По-миналата година в бранша са работели около над 20 души, днес последните мохикани вече се броят на пръсти. Отказали са се, заради високата себестойност на културата, малките субсидии и ниските изкупни цени.
Производствената цена на килограм памуков цвят миналата година е била около 1,20 лв., а изкупната - 0,90 лв., казва Костадинов. Това е една от най-трудоемките култури у нас, които се прибират предимно ръчно. Един човек може да събере около 20 кг дневно.

В България през 60-те години на миналия век памук се е отглеждал на над 1 млн. декара, разказа Костанидов. Тогава страната ни е заемала 17 място място в света по производство на памук и първо в Европа. След промените през 1989 г., памуковите плантации в страната рязко са спаднали. През 2001 г. са били засети 147 000 дка, които намаляват през 2009 г. до 7 000 дка, а през 2012 г. – до 4 000 дка. 

Албена Филипова

Публикувана в Бизнес

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: +359 895 451 986
Факс: +359 895 451 986

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта