Нови такси, без реални услуги зад тях,  изпразват портфейла ни, предупреждават адвокати от Българския финансов форум

Лили Мирчева

Как банките постепенно и неотлъчно се настаниха във финансовите дела на всеки човек – от заплати до преводи, кредити и т.н., дори искат заеми от 5 хил. лв. пак да минават през тях? Добре, стига наистина това да е в ущърб на т. нар. сива икономика, която най-много пречела на легалния бизнес и на която се крепи съществуването на много българи. Дори социалните плащания за безработица, по майчинство, болнични, минават през търговските банки, а както знаете, всяко чукване на банкомата се заплаща...

Трупайки лихви, такси или както си искате да се наричат тези вземания, банките съществуват на гърба на цялата система, т.е. яхнали са вълната и по никакъв начин няма да отстъпят сърфа си на друг. Едва ли някой ще даде извлечение (не че не съществува такава), колко печелят банките от проекти на земеделски производители или да го кажем по друг начин – от  Програмата за развитие на селските райони?

Със сигурност

те са най-печеливши от еврофондовете

защото на всеки инвестиционен проект те осигуряват на фермерите 50-60 и повече процента от парите, като останалата част доплаща ЕС, но пък банковите кредити си имат съответните лихви. Затова и финансовите институции са сред най-заинтересованите да има субсидии за селското стопанство. А иначе, следейки зорко всяко движение на парите, уж преборвали сивата икономика, с която сме широко известни. Да се зачуди човек преди фалита на КТБ, как никой от надзорните органи не видя „отгоре“ по какви магистрали са профучавали не отделни товари, а цели парични потоци? Но това е друга тема.

Наскоро стана ясно, че

банките са въвели нови такси - обработка на запор и обслужване на запор

чрез които реално не се предоставят услуги. По този повод адвокат Станислава Виткова изпрати писмо до Министерския съвет, до председателя на правната комисия в Народното събрание и до омбудсмана на Република България, в което търси обяснение за двете нови такси. Първата е еднократна за обработка на запор от 15, 20 и 30 лв., и месечна такса за обслужване на запор от 8-10 лв. Според юристите, с тях банките излизат от понятието трето лице, което има задължения и получават неочаквани права и приходи. Адвокат Виткова се обръща към институциите и по повод гласувания на първо четене законопроект за промяна в закона за платежните услуги и платежните системи. Според нея там трябва да има текст, който ясно да показва принципа за въвеждане на видовете такси, които банките имат право да събират.

„На практика около две трети от таксите им не представляват такси за реални услуги“, коментира адвокат Валентина Иванова, зам.-председател на Българския финансов форум.

Според нея банките се опитват по един или друг начин да си набавят допълнителна печалба.

„Няма вече никакво ограничение пред тях,

подкрепяни от банковото лоби сред депутатите“

коментира Иванова. „Нека, например, някой от банкерите да ми обясни какво означава такса „дебитен оборот”, която плащаме от няколко години насам. Тя се удържа месечно от клиента, когато през сметката си извършвате плащания, отделно от таксата, която се взема за всеки превод на средства. Няма услуга тук. А какво означава таксата за поддръжка на сметката? Каква е тази поддръжка, какво й поддържат след като това се прави през софтуера? Когато е въведен софтуера в банката той е бил заплатен, оттам нататък имаме годишна такса и се предполага, че разходът на банката е компенсиран. Откъде накъде следва да се плаща и всеки месец такса поддръжка“, пита адвокат Валентина Иванова, цитирана в медиите.

За кой ли път, а и защо ли, пак се питаме и ние - докога банките ще ни вземат такси без да предоставят реални услуги срещу тях? Преди няколко години от Българския финансов форум направиха 7 предложения, едно от които се отнася за банковите такси. Още тогава юристите констатираха, че „освен чрез едностранна манипулация на лихвите, банките в България реализират

несъразмерни печалби чрез огромен брой “такси” в нереално висок размер

спрямо извършваните дейности и реалната им стойност”.
Непременно трябва да отчетем, че българинът плаща средно около 19% лихва за сумите по кредитни карти, ползвани извън гратисния период. През миналия месец средният лихвен процент е бил 18.21% за левове и 18.36% за суми в евро. Такива са ставките по кредитните карти на физически лица. За фирмите те са дори по-високи - средният процент за усвоени суми, непогасени в гратисния период, е 18.84% за левове и 19.41% за евро, сочат данните на  БНБ за месец юли. Лихвите по кредитните карти не само са  високи, но и почти не помръдват от години насам.

Но по-интересното е, че досега  Българската народна банка срамежливо криеше тази информация. Едва на 25 август 2016 г. открехна „смокиновото листо“ за лихвените проценти по кредитните ни карти. От информацията изскочиха за първи път цифрите за заеми, предоставени чрез кредитни карти, в безлихвен гратисен период и извън безлихвен гратисен период. Но картината е доста мъглива и неясна заради осреднените данни в тази статистика. Както знаем, различните банки си имат свои оферти за клиентите си  и съответно - различни видове кредитни карти.

За потребителя става все по-трудно да надникне в джунглата от лихви и такси. Осведомените хора ни съветват

да следим ГПР - годишният процент на разходите

който показва и всички такси, които банките допълнително събират. Има например кредитни карти, при които годишният процент на разходите надхвърля 60 на сто и то е тъкмо заради таксите. ГПР може да е много висок и заради годишната такса по картата. Има случай, цитиран в пресата, в който банката на всеки 12 месеца прибира по 260 лв. за поддръжка.

Малко хора знаят, че кредитната карта не е създадена за вземане на пари в брой и че там също са заложени капани. Ще припомним реклама, която се върти в националния ефир в последно време. Можем да я наречем „Кеш или Бонус?“ Задавайки този въпрос, двама актьори влизат с доста хумор в ролите на  героите Джони Кеш и Джеймс Бонус. Смисълът й е да отърве и банките, и клиентите, от стотинките и банкнотите,

да се насочат хората към виртуално плащане

- на сметки в магазини и заведения, онлайн резервации и покупки на самолетни билети, нощувки, екскурзии, коли и т.н. Затова тегленето на пари в брой не се толерира от банките и ако човек е взел заем по картата си от банкомат, гратисен период няма и лихвите веднага започват да текат.

Самите лихвени проценти са различни и най-често са по-високи за ползване на пари кеш, а по-ниски за плащане на битови сметки и покупки по електронен път. Но в крайна сметка, колкото и да внимаваме като потребители, винаги оставаме от "другата страна", защото банково-валутният съюз, какъвто е Европейският съюз, отдавна ни е стиснал за гушата и  ни отпуска по глътка въздух, но само дотолкова, че да имаме сили да продължим да плащаме.

Публикувана в Коментари

Сред тях са самата кралица и други високи особи на Обединеното Кралство

Осигурените представители на аристократичните семейства на Великобритания и принц от Саудитска Арабия продължават да получават стотици хиляди паунди от субсидиите, отделяни от Европейския съюз за поддръжка на селското стопанство, заявяват от организацията Greenpeace. За това съобщава The Guardian.
По данни на проведеното от организацията разследване проведенного организацией расследования, най-малко един от най-крупните получатели на субсидии от ЕС във Великобритания е селскостопанско предприятие, което е собственост или се контролира от членове на аристократични семейства. В това число влизат и кралицата на Великобритания, херцог Вестминстерски, граф Нортумберленд и други особи на Обединеното Кралство.
16 от стоте най-големи получатели на финансова помощ също така са собственст или се контролират от лица или семейства, влизащи в списъка на най-богатите граждани на Обединеното Кралство според версията на Sunday Times за 2016 година. По данни на организацията, такита лица и семейства са получили за 2015 година 10,6 млн. фунта стерлинги, тсамо „по схемата за еднократни помощи“ от 13,4 млн. от общите фермерски субсидии.
Получател на помощи от ЕС е и принцът на Саудитска Арабия, Абдулла ибн Абдул-Азиз Ал Сауд, на който чрез офшорни компании принадлежат редица ферми. На него за 2015 година ЕС е превел 406 хиляди лири стерлинги фермерски субсидии, от които 378 хиляди в рамкте на еднократно плащане.

Петър Кръстев

Публикувана в Бизнес

Държавна помощ de minimis, съгласно Регламент (ЕС) 1408/2013, в размер на 13 130 979 лева ще получат животновъдите, реши Управителният съвет на Държавен фонд „Земеделие“, съобщи БГНЕС.

Минималната помощ de minimis се предоставя на регистрирани по Наредба 3 от 1999 г. стопани, отглеждащи крави и/или юници, и/или биволици, и/или малакини, овце-майки и/или кози майки. Размерът на индивидуалната помощ е определен на 25 лева за крава/юница/биволица/малакиня и 6 лева – за овца-майка/коза-майка.

На de minimis подлежат земеделски стопани, които са заявили животни по поне една от схемите за обвързано с производството подпомагане или по схемата за преходна национална помощ за овце-майки или кози-майки за Кампания 2016.

Фермерите трябва да отглеждат в стопанствата си минимум 5 крави, юници, малакини или биволици, като максималният брой на подпомагане е до 200 животни. Изискването за овцевъди и козевъди е да отглеждат най-малко 10 животни, като на подпомагане подлежат не повече от 500 овце-майки или кози-майки за едно стопанство. За всички кандидати за държавна помощ важи изискването да имат заявени не повече от 10 декара постоянно затревени площи за едно животно или да не са заявили такива площи за подпомагане.

Заявления за държавна помощ de minimis животновъдите могат да подават от 11 до 21 октомври 2016 г. в отделите „Прилагане на схеми и мерки за подпомагане“ (ПСМП) на областните дирекции на ДФ „Земеделие“. Срокът за изплащане на помощта е до 4 ноември 2016 г.

Индивидуалният таван за подпомагане по de minimis за един земеделски стопанин, както и за едно и също предприятие, не може да надхвърля левовата равностойност на 15 000 евро (29 337.45 лв.) за период от три бюджетни години (2014-2016 г.). 

Публикувана в Бизнес

Преди точно 20 години в ирландския град Корк делегати от цяла Европа подписват декларация, която впоследствие води до промени в Общата селскостопанска политика. Новостите тогава са основно в посока директни плащания и развитието на селските райони. Днес по всичко личи, че е време за нова равносметка и нови насоки в европейската земеделска политика. През септември бе изготвена и подписана нова „Декларация от Корк“, озаглавена "По-добър живот за селските райони". Документът представя възможните начини за справяне с икономическите предизвикателства, пред които са изправени селските райони, а именно: инвестициите и създаването на работни места, опазването на околната среда, изменението на климата, както и ефективното прилагане на политиките. Декларацията също така се отнася до необходимостта от проверка и евентуални промени на други области на политиката на ЕС, като се вземат предвид селските райони. Тя подчертава значението на разработването на политика, отразяваща местните нужди и възприемането на „подхода отдолу-нагоре" за развитието им.

10 политически насоки

Участниците във Втората европейската конференция за развитие на селските райони в Корк, заявяват в приетата Декларация, че иновативната, интегрирана и приобщаваща селскостопанска политика на Европейския Съюз следва да се ръководи от следните десет насоки:

  • Насърчаване на благоденствието в селските райони

  • Укрепване на добавената стойност по цялата верига на земеделското производство

  • Инвестиране в жизнеспособността на селските райони

  • Запазване на селскостопанския ландшафт

  • Управление на природните ресурси

  • Насърчаване на дейности, свързани с адаптиране към климатичните промени

  • Увеличаване на подкрепата за науката и иновациите

  • Подобряване на управлението на селските райони

  • Опростяването на прилагането на политиките

  • Подобряване на ефективността и отчетността

Препоръки

Тези "насоки за политиката" са последвани от серия заключителни препоръки от конференцията, с които делегатите призовават за подкрепа от страна на политиците в ЕС. Сред тях са нуждата от подобряване на обществената осведоменост за потенциала на селските райони, инвестирането в "идентичността" на селските общности и необходимостта да бъдат привлекателни за хората, които живеят и работят там през целия си живот. В документа се посочва още, че политиката за развитие на селските райони трябва да премине към "ориентиран към резултатите, опростен и гъвкав подход, основан на партньорство, който същевременно да отразява целите на ЕС, както и нуждите и стремежите на земята".

Освен това в декларацията се казва още, че другите макро и секторни политики трябва да бъдат преразгледани през призмата на селското стопанство като се вземат под внимание потенциалното и реалното въздействие върху работната заетост в селата, социалното благополучие и състоянието на околната среда в селските райони и общините. Документът призовава също така политиците да включат постулатите на декларацията в бъдещото развитие на политиката.

Политика

Еврокомисарят Фил Хоугън подкрепя насоките на новата Декларация от Корк, заставайки зад призива за признаване на потенциала на селските райони да доставят иновативни, приобщаващи и устойчиви решения за настоящите и бъдещите предизвикателства пред обществото. Той заявява, че тази декларация ще бъде включена в обсъжданията за бъдещето на ОСП. Хоугън подчертава още, че публичните средства трябва да създават обществени услуги, "които са едновременно подходящи и с добавена стойност". Еврокомисарят подчертава също необходимостта от опростяване и прозрачност на администрирането на селските райони, като в същото време се запазят високите наложени стандарти. По думите му приетата декларация е "важен крайъгълен камък", но подчертава, че "истинската работа започва сега".

В отговор на въпрос по отношение на това какви промени в селските райони се очаква да бъдат видяни в следващите 10 години, Фил Хоугън очертава редица проблеми, на които се надява да бъде обърнато внимание. Той посочва продоволствената сигурност като най-голямо предизвикателство пред човечеството и че ЕС трябва да гарантира осигуряването на висококачествена храна не само за своето нарастващо население, но и за гражданите по целия свят. На второ място той посочва повишената грижа от страна на фермерите към поддържаните от тях обществени блага, така че те да отговорят на промените в околнота среда и изменението на климата. Еврокомисарят подчертава, че „ако искаме да прегърнем технологиите на бъдещето“, би искал да види производството на храна като професионална заетост на младите хора, което да доведе до смяна на поколенията в селското стопанство. По отношение на агро технологиите той е категоричен, че след 10 години те ще бъдат "неузнаваеми", в сравнение с днес, позовавайки се на повишено използване на нано-технологиите, фотониката и сензорите.

Фермерски реакции

Европейските неправителствени организации приветстват приемането на плана от десет точки от Корк. От фермерската организация Копа-Коджека посочват, че декларацията признава необходимостта от опростяване на политиката за развитие на селските райони и намаляване на бюрокрацията и че е необходимо да се преодолее цифровото разделение, за да може селските райони да се възползват от потенциала на цифровизацията, така че земеделските производители да могат да използват най-новите технологии. От европейската организация на биологичните производители IFOAM определят декларацията като своевременна, тъй като налице е "нарастващо признание, че европейската политика за земеделието и селските райони вече не може да продължава по старому". IFOAM посочват, че малки промени в политиките няма да имат ефект и ОСП има нужда от „основен ремонт".

Бившият еврокомисар по земеделие, Франц Фишлер, който председателства конференцията, която произвежда оригиналната „Декларация от Корк“ преди 20 години и е считан от мнозина за архитект на политиката за развитие на селските райони като част от ОСП, също призова след тазгодишната конференция, ролята на селските райони в Европа да бъде доминираща в напредъка на Общата селскостопанска политика на ЕС.

Материалът е предоставен от Институт за агростратегии и иновации, по материали на Agra Europe.

Публикувана в Бизнес

Брюксел подготвя сериозни промени в европейското финансиране. Фондовете след 2020 г. няма да са същите или поне достъпът до тях няма да е толкова лесен

Лили Мирчева

Подготвят се сериозни промени в европейското финансиране. Обсъжда се отделянето на страните от еврозоната в отделен пакет. Фондовете след 2020 г. няма да са същите или поне достъпът до тях няма да е толкова лесен. Това са сред основните акценти от конференцията за бъдещото финансиране на Eвропейския съюз, която се проведе в Брюксел. Това бе последната среща на високо равнище, преди финансовата комисия на ЕС да представи доклад за новите правила за управление на парите в общата хазна. Документът трябва да е готов до ноември. Основната му цел е да се намери начин за увеличаване на собствените приходи на Общността, а не от вноски на държавите членки във време на нестабилност и недоверие на хората към управляващите – както на европейско, така и на национално ниво.

Представители на Европейската комисия, Европейския парламент и депутати от националните парламенти, обсъдиха новите правила, по които ще се финансира Общността след 2020 г. Участници в срещата от българска страна бяха Димитър Главчев и Евгения Ангелова.

Европейският бюджет е около 140 млрд. евро

В сравнение с българския, който е 33 млрд. лева, това са много пари, но всъщност страните-членки харчат за общите си политики само под 1% от произведеното от европейската икономика. За разлика от българския, който финансира всички публични сфери, европейският бюджет е предимно инвестиционен. Само 6% от него отиват за пенсии и заплати.

Основната част от средствата се използват за модернизиране на икономиката, за развитие на земеделието, за опазва на околната среда, за сигурност и миграция, борба с тероризма, като и за подпомагане на по-бедните държави по света.

ЕК прогнозира разходите и подготвя бюджета, който след това трябва да бъде приет от страните-членки и от Европейския парламент. По правило държавите-членки внасят около 80% от средствата в общия бюджет. Останалите 20% идват от собствени приходи, предимно от мита и глоби, както и отчисления от ДДС.

ЕС е замислен така, че да може да се финансира сам. За разлика от националните бюджети, европейският бюджет

не може да излезе на червено

ЕК го управлява, но с основната част от средствата се разпореждат страните-членки, определяйки кои проекти да бъдат платени по еврофондовете.

Националните вноски са се появили през 80-те години на миналия век, заедно с политиката за сближаване, когато се е наложило плащане на по-големи суми „за догонване” на по-изостаналите страни, каквато е и България.

Отдавна е видно, че европейският бюджет е недостатъчен за финансиране на политическите и икономически амбиции на Съюза, но страните не желаят да дават повече пари в общата каса. Ето защо

трябва да се увеличат собствените приходи

За да измислят как да става това европейските институции назначиха през 2014 г. група от експерти, начело с бившия италиански премиер Марио Монти. Тя е единственият консултативен съвет на високо равнище в ЕС, в която участват двама българи – Кристалина Георгиева и Ивайло Калфин.

На конференцията в Брюксел стана ясно, че няма да бъде лесно увеличаването на европейския бюджет, тъй като мненията на отделните държави са много различни. Представителите на Източноевропейските страни смятат, че парите за догонване са много необходими и трябва да не бъдат намалени. Западните държави, които са основните донори на бюджета, смятат, че фондовете не се разходват рационално и че тяхното използване постепенно трябва да се намали.

Депутатите и членовете на групата Монти са се обединили около мнението, че сегашният вариант за финансиране на бюджета е неадекватен и не би могъл да предвиди извънредни разходи. Това на практика означава, че ще бъдат приети нови правила за отпускане на пари към отделните държави.

По правило бюджетът на ЕС се определя на 7 години, а това е дълъг период, за да се предвидят харчове, каквито трябват за справяне с бежанците, борбата с тероризма и ред още проблеми, струпали се над главите на европейските граждани. Това налага да се вземат пари, които не са предвидени, от други програми и фондове.

Бюджетът не е прозрачен, т.е. всяка страна се опитва да договори някакви условия, които да са удобни за нея, като настоява за намаляване на собствената си вноска, коментираха евродепутати.

Друг проблем, обсъден в Брюксел, бе напускането на Великобритания. Тя е вторият нетен вносител на европейския бюджет и това налага да се промени цялата система на бюджетиране. Вероятно след 2020 г.

ще има отделен бюджет на еврозоната

Така се давали много по-големи възможности за финансиране, отколкото сега позволяват бюджетните правила. Примерно този бюджет ще може да взема заеми на световните пазари и така да финансира нуждите на държавите. Но това пък означава, че страни като България, които са извън валутния съюз, ще останат много назад от богатите членове на ЕС или Европа твърдо ще премине на две скорости на развитие.

Обсъден е и вариант за създаване на схема за застраховане срещу безработица. Предлага се въвеждане на

нови данъци, който да се събират от всички европейски граждани

Те после щели да влизат в общия бюджет. Тук мненията се разделят на две - едните смятат, че средствата трябва да се събират от всички европейски граждани, но като цяло се приема, че това е невъзможно. Другият вариант е данъците да се събират в отделните държави членки и после да се внасят в общата хазна. Идеите, които витаят в Брюксел, са свързани с няколко вида такива данъци. Единият е въвеждане на корпоративен данък за мултинационалните компании. Мотивите са, че те печелят от общия европейски пазар. Друга идея е да се облагат финансовите транзакции, а също така и на средствата от т. нар. синьораж, т.е. печалбата от емисиите на еврото, която досега се даваше на националните банки.

„Кохезионната политика не е за благотворителност. Тя е за това да помогне на по-изостаналите региони да се вдигнат, но това помага на целия Европейски съюз и отделните му региони като увеличава покупателната им способност”, обясни в ефира на BIT еврокомисарят Кристалина Георгиева за това какво ще стане с еврофондовете и има ли шанс бюджетът да се реформира в сегашната ситуация на нестабилност. По думите й досега е имало повече пари и по-малко проекти, които да бъдат финансирани. „Затова се случваше да отиват пари в не най-добрата посока за тяхното използване. Но това е минало. Ние гледаме на този проблем като в огледало за обратно виждане в колата. Настоящето на ЕС има много ясно определени приоритети, много силен контрол за това, как се използва финансирането”, заяви Георгиева.

Оценката на миналия програмен период 2007-2013 г. е показала, че с около 350 млрд. евро, отделени за кохезионната политика, са създадени допълнителни инвестиции в Европа за един трилион евро. С всяка следваща година качеството на усвояването на европарите върви нагоре, увери още еврокомисарят.

„В този период мога да кажа отрито, че парите по кохезионната политика ще ги има. Концентрирайте се върху качеството на усвояване. Не се тревожете, парите са там”, добави още Георгиева.

Колкото до това откъде ще дойдат повечето пари, които настоящата ситуация в Европа изисква, тя заяви, че ще се приложи по-голяма гъвкавост в бюджета, а това позволява да се пренасочват финанси там, където се появяват нови приоритети.”Например по отношение на мигрантите ние вдигнахме двойно финансирането за засегнатите страни. Разбира се, и това има предели, и по тази причина иновацията в бюджета е да вземаме пари, за да привличаме частни инвестиции в европейската икономика”, обясни комисарят, отговорен за финансовия контрол в ЕС.

Създава се

Европейски фонд за стратегически инвестиции

с бюджет от максимум 16 млрд. евро. Целта е чрез него да се привлекат в икономиката 315 млрд. евро частни инвестиции. Вече над 100 млрд. евро са постъпили в този фонд. Благодарение на тази нова функция на бюджета на ЕС, в България се очаква над половин милиард лева да се влеят в икономиката, изчисли Кристалина Георгиева.

Относно новите данъци, които се обмислят от групата Монти, тя заяви, че сега парите за европейския бюджет идват от граждани и фирми, преминават първо през националните бюджети и после постъпват в европейския. „Много хора смятат, че е по-добре да има директна връзка между данъкоплатеца и европейския бюджет. Ние не говорим за повече пари, за това че по-прозрачно и демократично да се финансира европейския бюджет и да знаем всички откъде идват парите, къде отиват и какви са резултатите от тях”.

Публикувана в Коментари

2/3 от бюджета за селекционно племенна работа се усвоява за аборигенни породи

Йордан Малджански

Откровението, което направи проф. Васил Николов в интервю за в. „Гласът на фермера”, ме изненада много.

Озадачих се от изказването му, че „автохтонните и местните породи са с ниска продуктивност и няма смисъл да се стимулира масовото им отглеждане”. Трябва само да поясня на читателите, че лично аз имам 5-6 публикации на тази тема и че тъй наречените автохтонни и аборигенни породи са лично негово дело. Професорът ги откриваше по всички градове, планини и паланки. Така за 6-7 години успя да регистрира 28 автохтонни и аборигенни породи, а развъдните асоциации достигнаха 39 на брой.

Отговорно твърдя, че всичките породи са определяни на маса, по външни белези и по спомени на овчарите. За нито една от породите няма нищо написано черно на бяло от авторският колектив , как е създадена и коя комисия по пробация ги е признала. Няма никакви племенни книги от миналото, за да се видят бройките животни и ареала на разпространението им, както и как се поддържа породата в чисто състояние.

Образно казано 22 породи в овцевъдството просто излязоха от гората и проф. Николов ги подреди по породи.

Ние, от по-старото поколение селекционери, се блъскаме като щури да осеменяваме изкуствено, да контролираме млечност, вълнодайност, плодовитост, живо тегло и да бонитираме, т.е. оценяваме стопанската производителност на животните.

В това време Главният селекционер в животновъдството Николов, вместо да се занимава със селекция, се насочи към автохтоните и аборигените породи и кръстоските им. Ние, от по старото поколение, правехме кръстоски и ги наричахме ползвателни типове и стокови стада.

Стигна се до такива пълни абсурди да се определя Селекционер на годината. Познайте кой бе избран - председателят на развъдната асоциация на автохтонни и аборигенни породи. Нищо, че в развъдната им програма е записано, че тези животни се развъждат без човешка намеса. Не без усилието и подкрепата на Главния селекционер на държавата автохтонните и аборигенните породи се подпомагаха повече от държавата. На практика те усвояваха почти 2/3 от бюджета за селекционно племенна работа. Това демотивира хората, които отглеждаха т.н. комерсиални породи. Стопаните се принудиха да ги унищожат и да преминат на аборигени.

Това изроди и обезсмисли селекцията, чиято основна цел е да повишава продуктивността от животните, използвайки различните методи на развъждане, отбор и подбор.Така за 6-7 години „целенасочена селекционна дейност”, средната млечност при кравите е паднала на 2500 литра, а при овцете е 35 литра. В същия момент субсидиите в животновъдството са се утроили.

Всичко това показва, че водене на селекция от един единствен „Главен селекционер”, е неефективно, порочно и не стимулира производството на животновъдна продукция. Затова този начин трябва да бъде променен. Изпълнителната агенция по селекция и репродукция в животновъдството (ИАСРЖ) трябва да остане само с техническите функции, каквито си е имала и преди. Цялата дейност по селекцията да се предаде на научни колективи в институтите, които да работят с породите.

В интервюто, публикувано във в. „Гласът на фермера”, се споменават пак бройки, докато в цял свят се води т.н. едромащабна селекция, където единствено и само мъжкият разплодник е важен.

За каква селекция става въпрос в говедовъдството, като няма изградена структура на стадото, така че да има обособени и ясни НУКЛЕУС, РЕПРОДУКТИВЕН СЕКТОР и СТОКОВИ СТАДА. Сега само 28% от стадото се осеменява изкуствено, а останалите разчитат на някакви биклета. Каква е тази селекция, когато средната млечност е 3500 литра, което показва, че има крави с по 2000 литра, но вземаме млечни проби и контролираме млечността. За цялата тази идиотщина държавата олеква с

85 милиона лева. Контролират се само кравите с млечност над средната за стадото, и то - само 3 проби и млечни контроли, защото по тях може да се предвиди млечността с достоверност 99%. Какво е това влачене на едни куфари с млечни проби, които са взети от една или две крави.

И това ние наричаме селекция! Над 90% от хората в селата използват тази дума, без да знаят какво е нейното значение и го бъркат със секс на животни. Ако има поне един, само един останал експерт, който да разбира за какво става на въпрос, трябва да спре това безумие и пилеене на държавни пари.

В интервюто има още нещо шокиращо, и то се казва ДНК лаборатория. Тази лаборатория е получена по програма за биоразнообразието от Швейцария. Това е поредното доказателство, че проф. В. Николов не е на ясно каква е ролята на агенцията, която ръководи. На кого са необходими тези ДНК-тестове на автохтонни и аборигенни породи, като никой не се интересува от тяхната производителност, освен проф. Николов.

Приканвам и други колеги да се изкажат по този проблем, защото с мълчанието си стават съучастници в тази голяма лъжа и кражба на държавни средства.

Бел. Ред. Редакцията е готова да публикува и други мнения по темата.

Публикувана в Животновъдство

Когато при проверки фонд „Земеделие” установи, че по линия на обвързаната подкрепа е платил субсидии, за които фермерите са представили фалшиви фактури за продадена стока, автоматично ще предприеме действия за тяхното събиране. Или ако касовите бележки за продадени домати, ябълки или мляко, са недействителни и това се установи от инспекторите, фермерите ще връщат получената помощ. Това гласят новите промени в наредбата, регламентираща условията и реда за прилагане на схемите за директни плащания, които са предложени за приемане.

Измененията се отнасят и до задължителните документи, с които фермерите ще доказват минималните добиви от заявените площи плюс продукцията, реализирана на пазара

С предложения проект се прецизират текстове от наредбата, като се уточнява, че изискваният минимален добив от изброените плодове и зеленчуци трябва да бъде и продаден на пазара.

За целта стопаните трябва да представят следните документи, които доказват реализация на произведената от тях продукция.

Фактури и/или фискални касови бележки, издадени от касов апарат (фискално устройство), когато кандидатите са търговци по смисъла на Търговския закон.

Документи с реквизитите по чл. 6, ал. 1 от Закона за счетоводството – това са фактури, първични и вторични документи плюс електронни фактури, ако кандидатите за субсидии са лица, регистрирани по чл. 9, ал. 2 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица.

Документи с реквизитите по чл. 6, ал. 3 от Закона за счетоводството, когато кандидатите имат обекти за производство или пакетиране на храни от плодове и зеленчуци, регистрирани по чл.12 от Закона за храните в група 02 от регистъра на храни от неживотински произход към националния електронен регистър на обектите за производство и търговия на едро и дребно с храни от животински и неживотински произход на Българската агенция по безопасност на храните.

Публикувана в Бизнес

Автохтонните, местни породи са с ниска продуктивност и няма смисъл да се стимулира масовото им отглеждане, твърди проф. д-р Васил Николов, изпълнителен директор на Изпълнителна агенция по селекция и репродукция в животновъдството

Интервю на Лили Мирчева

- Проф. Николов, кои ще са основните промени в субсидирането на животновъдството след въвеждане на схемите за обвързана подкрепа през 2017 година?

–                  Първо – създава се нова схема за крави от 5 до 9 броя, отглеждани в планинските региони. Досега се подпомагаха ферми с над 10 животни. Втората схема е за подпомагане на овце до 50 броя в стадо. Преди беше за цялата страна, а сега ще важи само да планинските райони. Що се отнася за животните под селекционен контрол, ставката ще е минимум два пъти по-голяма от тази на останалите. Досега се допускаше абсолютното безумие в стада от минимум 10 крави, само една да е под селекционен  контрол. Същото важи и за овцете. От 2017 г. ще се подпомага отглеждането на минимум 20 крави от една порода под селекционен контрол. Примерно в дадена ферма има три породи крави, но от всички трябва да има минимум по 20 броя. Второ – всички говедата в стадото трябва да бъдат записани в главния раздел на родословните книги, което означава поне два пояса на родителите им, т.е. да се знаят техните баби и дядовци. Но трябва да стане ясно, че ще признаваме само родители, записани в регистрите на Изпълнителната агенция по селекция и репродукция в животновъдството. Трето – и за кравите, и за останалите животни, трябва да има доказана реализация на мляко, т.е. обвързване с производството, което се доказва с документи. Това не се отнася за месодайните животни, тъй като у нас все още няма достатъчно опит и ясни правила за подпомагане. За овцете ще се изисква 50 и повече в стадото да са от една порода, с известен произход, т.е. минимум един родословен пояс. За млечните породи – доказване на продадено поне 90 л мляко. За автохтонните породи овце засега няма да има токова изискване. Примерно една каракачанска овца може единствено да изхранва малките си.

–                  Как ще се определя т. нар. диференцирана ставка в обвързаната подкрепа?

–                  Това е доста интересно. Въвеждат се прагове за подпомагане според броя на животните, примерно – до 250 крави. Субсидията под селекционен контрол е 410 лв., над 250 животни ставката е 318 лв., т.е. за по-едрите ферми ставката е по-ниска. Ако фермата има 1000 крави – първите 250 вземат по 410 лв, останалите – по 318 лв. Това вече са реални стимули за развитието на семейното фермерство.

–                  Как ще се доказва произхода и родословието на животните?

–                  Чрез изграждането на Националната генетична лаборатория  лаборатория, оборудвана с помощта на Българо-швейцарската програма "Да свържем опазването на природата с устойчивото развитие на селските райони", ние можем да доказваме породите чрез ДНК анализ. Лабораторията позволява да използваме модерни методи за идентификация на селскостопанските породи, да изпълняваме развъдни програми, да селектираме високопродуктивни животни за месо и мляко, както и да съхраняваме силно застрашеното биоразнообразие на добитъка в България. В страната официално са признати 33 автохтонни породи, от които 22 овце. Новата генетична лаборатория ще позволи и да се идентифицират гените на местните породи. Вече имаме  възможност да правим диференциация между отделните породи. Оттам нататък когато ни представят животно, примерно от порода Родопско късорого говедо, ще сме убедени, че е точно такова. Но когато ни се предлагат някакви кръстоски, ние ще можем да докажем това. Много от моите колеги са скептични и твърдят, че голяма част от нашите породи са създавани чрез кръстосване. Аз съм обнадежден, защото в рамките на проекта изпратихме 50 проби за анализ в Германия от Родопско късорого говедо, от които бяха изследвани 40 проби. Оказа се, че от тях само една е кръстоска, а всички останали са оригинална порода.

–                  Лабораторията бе открита, но защо все още не работи?

–                  Така е така защото искам да присъствам лично при вземането на проби от всички породи животни. С председателите на развъдните организации ще отидем в най-типичните стада, за да отберем образци от най-типичните животни. Според проекта трябва да направим ДНК анализ на 27 породи. Вече има интерес и от други центрове към нашата лаборатория. За съжаление тя трябваше да съществува още преди 3-4 години. Не успях да убедя земеделските министри оттогава досега колко е важно това, защото ги заблуждаваха, че в институтите имало лаборатории. Но не може една институтска лаборатория всеки ден да върти по 1000 проби. В Германия при слагането на ушна марка, парченцето кожа, което се отделя от ухото, веднага се пуска в епруветка и се прави ДНК анализ, а пробата се замразява. Нашата идея е постепенно да вървим към този вариант. Първоначално ще започнем с доказване на произхода на 10% от популациите. Ще направим на мъжките животни, а след години – всяко ново животно ще бъде записано в племенната книга и ще бъде доказан неговия произход. Постепенно всички животни в страната ще преминат ДНК тест.

–                  Колко време ще е необходимо да се случи това?

–                  От много неща зависи, но се надявам да е по-бързо. С въвеждането на схемите за обвързано подпомагане искаме животните да са вписани в главния раздел на родословните книги.

–                  Какво означава това на практика?

–                  Трябва да имат ясен произход, поне до втори родословен пояс, а за овцете – поне един пояс. Развъдните организации ще показват кои са тези животни, а ние ще започнем да ги тестваме. Това ще стане в рамките на 5 до 7 години.

–                  От 2017 г. обвързаното подпомагане ще бъде ли свързано с тези изисквания?

–                  Ние в момента променяме схемите и след нотификацията на Брюксел ще действат при тези условия. Трябва да бъдат разработени технологични карти за всички животни в България. Целта е субсидията да е процент от определени разходи на животновъда, за да има определена рентабилност и съответно – печалба от работата си.

–                  Участваха ли експерти от агенцията при определяне на новите правила за обвързана подкрепа?

–                  За съжаление при определяне на досегашните правила, действали през миналата и тази година - не. Дори не знаехме, че има обсъждания. В резултат бяха заложени  абсурдни неща. Примерно да се субсидират 10 и повече крави, от които поне една е под селекционен контрол. По същия начин бе при овцете. Това бе премахнато. Досега бюджетът се разпределяше „на калпак“, но вече се въвеждат икономически правила. Бройката говеда, която се подпомага под селекционен контрол, е 7 500.

–                  Имаше период, в който се смяташе, че агенцията за репродукция и селекционен контрол е излишна и дори, че може да бъде закрита. Как стоят нещата сега?

–                  През юни излезе европейски регламент, който иска от всички държави-членки да създадат контролен орган в областта на селекцията. Ако бяхме се подвели и ликвидирали агенцията, сега трябваше да създаваме ново звено. В регламента са залегнали изисквания кой извършва дейност, кой контролира,  какви са механизмите на търговия с племенни животни и т.н. У нас досега с това се занимаваха предимно браншовите организации, а те воюваха с  развъдните... Затова компетентен орган трябва да контроли процеса на издаване на лицензи, да ръководи развъдната дейност, да следи как се води документация, какви са правата и задълженията на фермерите, на развъдните организации и т.н. Досега всички проблеми бяха довеждани до знанието на ЕК и се търсеше нейния арбитраж.

–                  Предвиждат ли се някакви промени относно изискванията за развъждане на местните, автохтонни  породи животни?

–                  Целта на подкрепата на местните застрашени породи е съхранение на генофонда. В бъдеще ще бъдат ограничени и бройките на отглежданите редни местни породи животни. Но тъй като се наслагват субсидии – по 400 лв. за агроекология плюс 385 лв. за животни под селекционен контрол, добавя се и 195 лв. за преходна помощ, получава се почти 1000 лв. на крава. Това кара много фермери да търсят автохтонни породи. Няма смисъл да се стимулира масовото им разпространение, защото имат ниска продуктивност.  Би трябвало да се отглеждат в естествения им ареал или в близките. Примерно Родопско късорого говедо да е в Родопите и високопланинските региони, но в никакъв случай в равнини, Медночервена шуменска овца – нека е в Шуменския край и в Търговище, във Видин и Монтана, но не в Петрич. Ако някой иска да отглежда в друг ареал - да не получава субсидия за автохтонни породи, а само за агроекология. По едно време започна едва ли не война срещу автохтонните породи и големите субсидии, които получавали. Това не е истина и пример за това е, че нито един едър фермер в говедовъдството не започна да гледа Късорого говедо. Трябва да има чисти породи и ясни схеми на подпомагане. В момента е доста голям хаос, но все отнякъде трябва да се тръгне. Контролът да започне отдолу – от самите развъдните организации. Държавната помощ за тях става все по-малка. В момента е фиксирана на 4 милиона лева годишно, като относителен дял намалява и фермерите също плащат за селекционен контрол. Но колкото повече плащат, полкова повече питат: “А за какво плащам?“ И в момента има развъдни организации, които не са успели да си съберат приходите от фермерите. Обяснението е, че най-вероятно не са вършили дейност и като са отишли да си искат пари, са им отговорили: „А за какво да ти платя?“  Ние при всички положения трябва да стимулираме развитието на млечното овцевъдство в страната. На запад развъдните организации имат над 100-годишна история. Не може да искаме за 10-15 години да ги стигнем, но е факт, че вървим тази посока. Има възможност да се изчистят популациите на животните под селекционен контрол и да останат най-чистите.

–                  Ще остане ли Източно-балканската свиня и в кои региони ще се отглежда?

–                  Това е голямата ми болка. Ако ме питате – бих разрешил навсякъде в България да се отглежда породата, но хората по места няма да я пуснат. Ние можем да възстановим истинските й ареали – Шуменска, Варненска, Бургаска област, особено надолу към Странджа. В момента дали фермерите, които я отглеждат, ще получат разрешение за отдаване на пасища, зависи от местните съвети. А те не дават защото пречели на ловците, унищожавали посевите и т.н., но за мен Източно-балканската свиня е едно от най-големите ни национални богатства и унищожаването на породата ще тежи на всички нас.

–                  Какво трябва да се направи, за да се спаси породата?

–                  Много и комплексни мерки са необходими. Първото нещо е земята за пасища да се отдава не за една, а за 5 години, за да участват стопаните в програми. Трябва да се вземе централно решение и да се определят ареалите на тази порода, а не да се остави на местните съвети да определят. Освен Източно-балканската свиня, за никоя друга порода кметовете не определят дали да се отглежда или не. Но най-важно е да се патентоват уникални продукти от породата и да се рекламират по света. Примерно Смядовската луканка трябва да се прави само от тази свиня. Натам трябва да вървят нещата.

Публикувана в Животновъдство

Британското правителство обяви, че смята да изплаща в областта на селското стопанство, научните изследвания и за инфраструктури проекти същите субсидии като тези, които сега предоставя Европейския съюз, с надежда да намали опасенията в тези сектори, възникнали след референдума за Брекзит през юни, предаде БТА като се позова на Франс прес.

Сумата на субсидиите може да достигне около 4.5 милиарда лири (5.2 млрд. евро) годишно, каза министърът на финансите Филип Хамънд, който огласи правителственото намерение.

Мярката засяга селскостопанския отрасъл до 2020 г., инфраструктурните проекти, одобрени преди поправката в бюджета през октомври миналата година. Но към това се включват и проекти за университетски изследвания, които се покриват от европейската програма за научни изследвания и иновации "Хоризонт 2020".

В кампанията за референдума поддръжниците на оставането на Обединеното кралство в ЕС изтъкваха именно финансовите ползи за ключови сфери като селското стопанство и научните изследвания, произтичащи от членството на страната в съюза.

Публикувана в Бизнес

Държавен фонд „Земеделие“ информира, че на 26 юли 2016г. започнаха кръстосани проверки на подадените заявления за директни плащания в Кампания 2016.

Съгласно чл. 14, ал. 7 от Наредба 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания, „не се приемат искания за оттегляне на заявления за подпомагане в периода на извършване на кръстосани проверки на тези заявления”.

Публикувана в Бизнес

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: +359 895 451 986
Факс: +359 895 451 986

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта