През м. август 2016 г. пред ЕК са нотифицирани следните схеми за обвързана подкрепа, които ще се прилагат в периода 2017-2020 г.:

• Схема 1 за обвързано подпомагане за млечни крави – подпомагат се земеделски стопани, които отглеждат 10 (включително) и повече млечни крави с предназначение за производство на мляко в Интегрираната информационна система на БАБХ;

• Схема 2 за обвързано подпомагане за месодайни крави и/или юници – подпомагат се земеделски стопани, които отглеждат 5 (включително) и повече месодайни крави с предназначение за производство на месо в Интегрираната информационна система на БАБХ и/или юници;

• Схема 3 за обвързано подпомагане за месодайни крави под селекционен контрол – подпомагат се земеделски стопани, които отглеждат 20 (включително) и месодайни крави (с предназначение за производство на месо) под селекционен контрол от една порода;

• Схема 4 за обвързано подпомагане за овце-майки и кози-майки в планински райони – подпомагат се земеделски стопани, които отглеждат от 10 (включително) до 49 (включително) овце-майки, и/или кози-майки, чийто животновъден обект е разположен в планински район;

• Схема 5 за обвързано подпомагане за овце-майки и кози-майки под селекционен контрол – подпомагат се земеделски стопани, които отглеждат 50 (включително) и повече овце-майки под селекционен контрол от една порода и/или 20 (включително) и повече кози-майки под селекционен контрол от една порода;

• Схема 6 за обвързано подпомагане за биволи – подпомагат се земеделски стопани, които отглеждат 10 (включително) и повече женски биволи на възраст 18 месеца и повече;

• Схема 7 за обвързано подпомагане за плодове (основна група) – право на подпомагане имат земеделски стопани с допустими площи от минимум 0,5 хектара (заедно и поотделно) от следните плодове: ягоди, малини, ябълки, круши, кайсии и зарзали, праскови и нектарини, череши, вишни;

• Схема 8 за обвързано подпомагане за зеленчуци (основна група) – право на подпомагане имат земеделски стопани с допустими площи от минимум 0,5 хектара (заедно и поотделно) от следните зеленчуци, които са полско производство: домати, пипер, краставици, корнишони, главесто зеле, кромид лук (зрял), патладжан, моркови, чесън (зрял), картофи и/или зеленчуци, които са оранжерийно производство: домати, пипер, краставици;

• Схема 9 за обвързано подпомагане на оранжерийни зеленчуци – право на подпомагане имат земеделски стопани с допустими площи от минимум 0,5 хектара (заедно и поотделно) от следните зеленчуци оранжерийно производство: домати, пипер, краставици и/или зеленчуци (полско производство): домати, пипер, краставици, корнишони, главесто зеле, кромид лук (зрял), патладжан, моркови, чесън (зрял), картофи;

• Схема 10 за обвързано подпомагане за протеинови култури – право на подпомагане имат земеделски стопани с допустими площи от минимум 0,5 хектара (заедно и поотделно) от следните протеинови култури: фасул (зърно), леща, нахут, грах (фуражен за зърно),  239 фъстъци, соя, бакла, люцерна, еспарзета, фий, детелина, вигна, бурчак, лупина и звездан.

• Схема 11 за обвързано подпомагане за млечни крави под селекционен контрол – подпомагат се земеделски стопани, които отглеждат 20 (включително) и повече млечни крави (с предназначение за производство на мляко) под селекционен контрол от една порода;

• Схема 12 за обвързано подпомагане за млечни крави в планински райони – подпомагат се земеделски стопани, които отглеждат подпомагат се земеделски стопани, които отглеждат от 5 (включително) до 9 (включително) млечни крави с предназначение за производство на мляко, чийто животновъден обект е разположен в планински район;

• Схема 13 за обвързано подпомагане за плодове (сливи и десертно грозде) – право на подпомагане имат земеделски стопани с допустими площи от минимум 0,5 хектара (заедно и поотделно) със сливи (Prunus domestica) и/или десертно грозде;

• Схема 14 за обвързано подпомагане за зеленчуци (зеле, дини и пъпеши) – право на подпомагане имат земеделски стопани с допустими площи от минимум 0,5 хектара (заедно и поотделно) от следните зеленчуци, които са полско производство: зеле, дини и/или пъпеши.

Средствата по схемите за преходна национална помощ, които България има право да прилага през 2017 г. са в размер на:
• Плащане на площ, необвързано с производството – 22 млн. лева;
• Плащане за тютюн, необвързано с производството – 100 млн. лева;
• Плащания за животни – 77 млн. лева.

Предложеният от ДФ „Земеделие“ бюджет за държавни помощи в земеделието за 2017 г. е в размер на около 150 млн. лева. 

Публикувана в Бизнес

Вчера, 6 декември, Държавен фонд „Земеделие“ изплати втория транш от субсидията по схемите за обвързано с производството подпомагане за животни. През октомври бяха извършени авансови плащания в размер до 70% от средствата, а сега се превеждат останалите 30% субсидии за отглеждането на животни по схемите за директни плащания.

12 511 земеделски стопани, отглеждащи крави, 8 533 собственици на кози и овце, както и 289 фермери, които гледат биволи, получават подпомагане по схемите за обвързана подкрепа.

Близо 29 млн. лева е общият размерна изплатените средства по схемите за обвързано подпомагане за млечни крави (СМК), за обвързано подпомагане за месодайни крави и/или юници (СКЮ) и за обвързано подпомагане за млечни крави и/или месодайни крави под селекционен контрол (ЕЖСК).

По Схемата за обвързано подпомагане за овце-майки и/или кози-майки (ДПЖ) и Схемата за обвързано подпомагане за овце-майки или кози-майки под селекционен контрол (ДЖСК) субсидията е в размер на близо 7 млн. лева Животновъдите, които отглеждат биволи, получават близо 2 млн. лева.

Публикувана в Животновъдство

Националните доплащания отиват при хора, които може отдавна да не се занимават нито с животновъдство, нито с тютюн и в крайна сметка да не се занимават дори със земеделие, коментира Николай Вълканов, директор на фондация ИнтелиАгро

Интервю на Лили Мирчева

  • Г-н Вълканов, експертите от Института за пазарна икономика (ИПИ) представиха по традиция своя, алтернативен на правителствения бюджет за следващата година. Каква е оценката Ви за финансовата рамка на държавата за 2017 г., предложена от ИПИ?

  • Аз съм разочарован от алтернативния бюджет на ИПИ и съм сигурен, че всички фермери ще се съгласят с мен, защото са работодатели. Истината е, че ние имаме огромно облагане върху труда в България. Забележете каква е ситуацията у нас - имаме растящи разходи за труд при дефлационна спирала. Ние все още сме в дефлация, а разходите за труд непрекъснато нарастват. Това обрича бизнеса в България, защото работна ръка няма. Работодателите се конкурират за работна ръка, предлагат все по-големи заплати, но получават все по-малко за продукцията си. Това е огромен проблем за всички работодатели в България и тук е мястото да се потърси решение за понижаване на осигурителната тежест, защото това е огромно бреме върху труда. Следващите, които и да се те, които ще спечелят изборите, трябва да зададат в техния дневен ред и да предложат това, от което има нужда бизнесът – да се намали осигурителното бреме върху бизнеса. Който и да е, нека спечели с такова обещание – аз ще намаля данъците за работодателите и за работещите, защото в крайна сметка, това ги удря пряко по джоба.

  • Все пак правителството спази обещанието си и осигури близо 600 млн. лв. на държавен фонд „Земеделие“, за да се изплатят парите по Схемата за единна плащане на площ (СЕПП). Ще припомним изказването на министъра в оставка Десислава Танева преди месец, че още през декември ще бъдат изплатени тези субсидии. Щеше ли да е политическа грешка, ако не беше спазено това обещание?

  • Обикновено преките плащания за стопанската година се правят в края на януари през следващата година. Няма законово изискване, което да казва, че субсидиите трябва да се изплащат в края на същата година. В крайна сметка правителството следва собствената си фискална позиция и собствената си политика, която винаги е била политика на предвидимост. Тя предвижда през януари -февруари да се изплатят субсидиите. Никога досега субсидиите по СЕПП не са се плащали през декември. Това е мое лично мнение. Проблем бе на политическото ръководство да го разреши. Обещанията на финансовия министър бяха дадени в друга политическа ситуация. В крайна сметка фермерите знаят, че винаги са си получавали парите в началото на годината. Аз съм сигурен, че не всички държави-членки на ЕС си ги плащат преди това.

  • Прави ли Ви впечатление, че в проектобюджета за 2017 г. бе орязан само сектор „Земеделие“? Как си обяснявате това?

  • По един много прост начин, тъй като се намаляват държавните помощи. Голяма част от тези плащания са национални доплащания за животни, за тютюн и т.н. По правилата на ЕС тези доплащания трябва да се понижават с определен процент всяка година до 2020 г. и след това да изчезнат. Това не е орязване на бюджета. Това е таванът на бюджета, който можем да си позволим за тези плащания за 2017 г. Националните доплащания ще намаляват всяка следваща година и това не е никаква драма. Съвсем друг е въпросът, че повечето такива доплащания се базират на исторически периоди, които нямат никаква връзка с реалността и при животните, и при тютюна. Тези плащания отиват при хора, които може отдавна да не се занимават нито с животновъдство, нито с тютюн и в крайна сметка да не се занимават дори със земеделие. Така идва големият въпрос – защо ние ги плащаме тази субсидии и на кого помагаме с тях?

  • Тъй като тези пари се дават въз основа на заявките на фермерите през 2009 г., съвсем вероятно е голяма част от тях наистина да са вече извън агробизнеса. Не може ли да се промени това?

  • Референтната 2009-та година не може да бъде променена. Имаше опит на земеделското министерство през 2013 г., ако не се лъжа, това да се промени, но по правилата на ЕК това не бе възможно. Да плащаме помощи на някой, който преди 10 години е правил нещо, е просто абсурдно.

  • Какво бихте предложили Вие за бюджетната рамка на държавата догодина?

  • Незабавно трябва да се намали осигурителното бреме върху бизнеса. Огромното облагане на труда в съчетание с по-големите разходи на работодателите ще ги принуди да приключат или да сменят посоката на бизнеса си.

Публикувана в Бизнес
Понеделник, 28 Ноември 2016 14:31

Оптимистично за органичното

България единствена в ЕС въведе с новата ПРСР 2014-2020 г. субсидии за биоживотновъдство. Австрия търси сертифицирани наши продукти

Лили Мирчева

Миналата година Швеция се похвали, че средните добиви от пшеница при биопроизводството и при конвенционалното, са изравнени, съобщи Стоилко Апостолов, управител на фондация „Биоселена“, на Втората национална кръгла маса на тема "Производство и маркетинг на български биопродукти", организирана от БСК и фондация ФАЕЛ. Това означава, че има опит и техники, които идват от Европа и те могат да направят българските биоферми също така модерни и ефективни. Сега дори сеибообращенията у нас се правят „про форма“, сподели той. А това са необходими практики, които биофермерите в ЕС са доказали, че допринасят за увеличаване на добивите. Затова като кажем био, не бива да мислим, че е остаряло и допотопно производство.

За 20 години нагласите на фермерите и на потребителите на биологична продукция в България коренно се промениха. От недоверие и приказки на производителите „Аз знам как, дайте ми пари“, в крайна сметка се стига до днешната картина, която е доста оптимистична, коментира д-р Апостолов. 
През 2001 г. са публикувани първите български наредби за биоземеделие, които са директен превод от европейските регламенти, но пък поставиха началото на на този вид производство у нас. Докато в Европа истинското или т. нар. сертифицирано биоземеделие бележи началото си от 70-те години ХХ-ти век, то българските фермерите реализираха огромно развитие за едно десетилетие. През 2003 г. на пазара се появиха първите лястовици – представители на сертифицираните биохрани у нас. Още тогава страната ни участва на специализираното изложение БИОФАХ в Германия и оттогава нашият щанд става все по-голям и по-хубав, съобщи д-р Апостолов.  
До 2008 г. нараства продукцията и вече става разпознаваема за потребителите. Парадоксално е, но държавата започна да подпомага първо реализацията и представянето на изложения и чак след това се появиха субсидиите за фермерите.
Бумът от 2008 г. обаче започва да стихва, защото ентусиазмът бързо се стопи – имаше много наказани от фонд „Земеделие“ фермери, наложиха им санкции, за които дори не са подозирали. През 2009 г. се появи асоциацията „Биопродукти“, учредена в Карлово. С началото на новата Програма за развитие на селските райони 2014-2020 г. нещата отново тръгнаха нагоре и това се обяснява с увеличението на субсидиите за биопроизводство и изкарването му сред приоритетите в работата на МЗХ.  Особено се нароиха в този период пчеларите, тъй като плащането по 35 евро за пчелно семейство се оказа апетитна хапка за фермерите. В резултат най-голям ръст от 24% е отчетен в този сектор – от 46 хил. през 2010 г., пчелните семейства се увеличават до 178 хил. през 2015 г.
България е единствена в ЕС, която въведе с новата селска програма и субсидии за биоживотновъдство. 
В резултат на това вече се отчитат сериозни промени. В периода 2006 – 2015 г. броят на биологичните производители се е увеличил около 28 пъти, в годините от 2009 до 2015 г., когато влиза в сила европейското законодателство, броят на биофермерите се е увеличил повече от 13 пъти. От 2006г. до 2015 г.,площта на сертифицираната земеделска земя се е увеличила повече от 20 пъти, сочат данните на асоциация „Биопродукти“. 

В момента най-много се сертифицират ливади и пасища. След Чехия, която има най-много сертифицирани ливади и пасища, и българите се усетиха къде има най-много субсидии. Следваща група са зърнените култури, които са 220 хил. дка у нас, последвани от орехи, лешници, бадеми и кестени, които бележат най-голям ръст има при трайните насаждения. Най-малък ръст е отчетен при пресните биоплодове и зеленчуци (пъпеши, ягоди, култивирани гъби и др.), сочат данни на МЗХ.

Сега България е на първо място в света по износ на биосертифицирана маслодайна роза, лавандула и билки. Поради повишения интерес към производството на биовино през последните няколко години има увеличаване на площите с винени сортове грозде, отглеждано по биологичен начин.

Основен проблем са добивите от биопроизводство, които са около 25% по-ниски от конвенционалните. Но пък за сметка на това цената на биопродуктите е два пъти по-висока от тази на останалите, стига да се намерят пазари. Към това трябва да се добави субсидията, която е компенсаторно плащане заради по-ниските добиви. В научния институт в Садово са правени опити, които доказват, че разликата в добивите е около 15%, но това са почти идеални примери. В практиката изводите са, че разликата надскача 25 процента и дори достига до 50% по-ниски добиви.

В регламентите на биологичното производство няма нито един разрешен хербицид. Особено в борбата с плевелите при житните култури, а това е съществен елемент. Голяма част от снижението на добива се дължи на почистването на плевелните семена и вместо стандартните 12%, отиваме на много по-голям процент плевелни семена и загуба на теглото при отчитане на добива. Затова не ме учудва, че добивът при житните култури на биопроизводството е доста по-нисък от конвенционалното. Всичко е ограничено само до естествени вещества и до добра агротехника“, коментира проф. Христина Янчева , ректор на Аграрния университет в Пловдив. Тя даде пример с това, че лимецът и ръжта като стари житни култури се използват от фермерите за борба с плевелите.

България се изравни с останалите страни в ЕС по субдидиране на биопроизводството. По данни на фондация „Биоселена“ годишно сега пасища и ливади в преход получават по 128 евро/ха, а приключилите сертификацията – 112 евро на хектар. При полски култури, включително фуражните, съотношението е 284 евро в преход и 168 евро годишно на ха биопроизводство.
Трайни насаждения като овощни градини, лозя и
роза (Rosa Damascena) получават по 736 евро на ха в преход и 557 евро/ха за сертифицирано производство. Ароматни и медицински растения получават съответно по 515 и 405 евро на ха годишно. За зеленчуци, включително култивирани гъби и картофи, фермерите са подкрепени с 575 евро на ха в преход и 399 евро на ха годишно, ако вече са сертифицирани. За пчелни кошери субсидията е съответно по 35 евро и 25 евро. 
Млечни крави и биволици получават по 230 евро на ха пасища в преход и по 77 евро на ха сертифицирани биопасища и ливади. Разбираемо е, че отглежданите ливади и пасища са вързани с по една животинска единица. За месодайни крави и биволи помощта съответно е 160евор на ха и 63 евро на ха. Овце и кози получават по 122 на ха в преход и 90 евро при получен сертификат.
В момента има търсене на всякакви животински продукти, които са биосертифицирани. Това доведе до двойно нарастване на сертифицираните овце и през 2017 г. се очаква сериозен ръст в предлагането овче мляко, сирене и месо. 
Сред най-сериозните слабости на биопроизводството винаги се отбелязват ниските добиви, достигащи дори до половината от конвенционалното. Все още малък брой животновъдните ферми в България, а те са естествен производител на оборска тор, необходима за органичното земеделие. В момента у нас има около 6 хил. големи стопанства, от които може би около 50 са животновъдни. Затова е много трудно да се набави оборски тор за биопроизводство. Налага се дори да се внася сертифициран биотор от Австрия, Холандия и други европейски страни, което пък рязко увеличава себестойността на биопродуктите още на полето. Да не говорим колко скача тя до магазина.
Сега в България има 15 сертифициращи компании и те могат да се открият на сайта на МЗХ. Но страната ни изостава по отношение на маркетинга на органични продукти. Любопитно е, че от 2009 г. не е правено изследване на потребителските нагласи на българите към биопродуктите. Липсва и статистика за вноса и износа им, тъй като се води търговия в рамките на ЕС, а това е от огромно значение за планирането на биопроизводството, така че да се превърне в доходен бизнес.Австрия търси български биопродукти“, съобщи Улрике Щрака от търговския отдел на Австрийското посолство. Тя предложи логистична помощ и  конкретни връзки на български биопроизводители с австрийски търговци и преработватели. За целта нашите стопани, които вече имат сертификат за производство на органична продукция, могат да се обърнат към търговския отдел на посолството у нас.

Сред ключовите проблеми за развитието на биопроизводството е и липсата на целенасочена подкрепа за преработката на първичната биологична продукция. Това е причина добавената стойност от този вид производство да се изнася извън страната, посочи Ели Илиева от Българската асоциация "Биопродукти". Според нея проблем е и недостатъчната информираност на потребителите за предимствата на биохраните, отсъствието на мерки за реклама, промоция и развитие на вътрешния пазар на биологични продукти, липата на специализирана борса. Експертите от асоциацията настояват биопродуктите да бъдат по-широко застъпени в обществените кухни и в националните програми "Училищно мляко" и "Училищен плод". От асоциацията предлагат детските храни и менютата в здравните заведения да включват поне 5% биопродукти, което би било сериозен тласък за фермерите, дръзнали да заложат на органичното производство.

Световният пазар се оценява на 80 млрд. долара

България има потенциал да се включи в глобалния пазар на биохрани и напитки, който през 2014 г. 
се оценява на 80 млрд. долара. От тях близо 40 млрд. се реализират в Северна Америка,
а 35 млрд. - в Европа. Официални данни за България няма.
Обикновено биопродуктите са с около 30% по-скъпи от техните конвенционални еквиваленти
и затова все още не намират широк пазар у нас. Въпреки това потребителите вече ги търсят
на фермерските пазари, в профилираните магазини и дори на специализираните щандове на
големите търговски вериги. Не са за подценяване и он лайн продажбите на органични храни,
коментират от асоциация „Биопродукти“.
 
Публикувана в Бизнес

Фермерите първи ще пострадат от политическите сътресения, тъй като 600 млн. лв. по СЕПП (Схема за единно плащане на площ) не са заложени в Бюджет 2016 и едва ли служебният кабинет ще ги „извади от шапката“.

Сега най-голямата тема е базовата ставка по СЕПП с близо 600 млн. лв. очакван бюджет. Сигурна съм, че това е най-голямата тема. Плащането обаче на тази базова ставка не е бюджетирано за 2016 г. Това каза пред журналисти бившият вече министър на земеделието и храните Десислава Танева веднага след одобрението на проектобюджета за 2017 г. в ресорната парламентарна комисия. От думите й става ясно, че парите по Схема за единно плащане на площ, които първо трябваше да се платят на фермерите от хазната до края на годината, а след като ЕК ги одобри, да се върнат от Европейските структурни и инвестиционни фондове, не са налични. 

ВСИЧКО ПО ТЕМАТА - САМО В СЛЕДВАЩИЯ БРОЙ НА ВЕСТНИК "ГЛАСЪТ НА ФЕРМЕРА"
Публикувана в Бизнес
Сряда, 16 Ноември 2016 10:35

Не ни трябват субсидии, а пазари

Стоян Пелтешки - икономистът, дръзнал да стане фермер:

Не ни трябват субсидии, а пазари

Във фермерството има бъдеще. Едно семейство може да преживява чрез устойчив бизнес като хем опазва природата, хем произвежда качествена храна

Лили Мирчева

Стоян Пелтешки е сред малкото примери как столичанин може да се върне към своите корени, да зареже професията на икономист и да стане фермер. „Който се захване с това, трябва да знае, че е сериозна работа – по 365 дни в годината. Не питайте експертите какво да правите, защото ще ви объркат повече, просто работете”, посъветва той в Деня на отворените врати в своята ферма „Угърчин”, организиран от фондация „Биоселена”в рамките на българо-швейцарския проект „За Балкана и хората”. Стоян разказа на своите гости, как преди четири години купил 20 овце в опита си да възроди родовата памет. Прави го в буквалния смисъл на думата като възстановява старата фамилна къща и я превръща в минимандра. В нея всичко напомня за живота на предците му – животновъди, които прекарвали по-голямата част от времето си по колибите наоколо. Посочва мястото, където баба му преди век по цял ден е прела вълна от овцете, а овчарското му куче играе пред старинна ярмомелка. Пелтешки наследява и 250 декара земя, които са му достатъчни за пасища и за земеделие. Сега отглежда пасищно 14 крави и 350 овце. Част от годината овцете прекарват на пасищата, стопанисвани от фермера в Каварна. Всъщност

оттам е съпругата му Детелина, която по професия е детска учителка, но също е спряла да се занимава с педагогика, тъй като времето й е изцяло посветено на работата във фермата и продажбата на сиренето, произведено в нея.

Братът на дядото на Стоян е бил интербригадист в Испания, но последвал тъжната съдба на тези революционери, които връщайки се в родината, биват арестувани и екзекутирани. Сега малка паметна плоча напомня за него, но пък къщата му отдавна пустее и започва да се руши. В съседство с нея е родовата къща на Стоян Пелтешки, която вече е част от фермата. Тук се преработва млякото от неголямото стадо на фермера.

Угърчин“ е създадена преди три години, а от 26 юни 2015 г. с помощта на Фондация „Биоселена” получава регистрация по Наредба 26 на Министерството на земеделието и храните.

Този човек е луд за работа”, така го определи експертът от фондацията Тенчо Тенев. Затова дори правят изключение за Стоян, като го включват в проекта „За Балкана и хората”, тъй като фермата му не отговаря на географските изисквания на българо-швейцарския проект.

В малката мандра се произвеждат само два продукта – овче и краве сирене. Те носят името на опитния сиренар Дачо, който е и баш майстора на млечните деликатеси. Всъщност Дачо Кочевски е един от редките технолози, завършили специализирано образование в Плевен. Работи само с „истински, натурални” продукти, които заквасва с троянска мая.

Като отидеш сега в магазина, почти всичко е имитиращи продукти. Все едно да ти дават да пазаруваш с имитиращи пари”, коментира Стоян Пелтешки.

Отначало начинаещият фермер продавал произведеното мляко на изкупвач, но бързо разбрал колко зле платен е българският млекопроизводител. Затова предприел следващата стъпка – да изгради собствена мандра. В резултат - за последните 12 месеца цената на суровото мляко се е увеличила с 62 % в сравнение с тази, на която тя щеше да бъде продадена на изкупвачи. За този период са преработени 39 523 л краве мляко и 7 666 л овче мляко. Произведени са 5 949 кг краве сирене и 2 010 кг овче сирене и е осигурен допълнителен приход за фермата 29 616.66 лева, изчисляват ефекта от преработката експертите от „Биоселена”.

Сега фермата осигурява работа на 11 души, като седем от тях са в Угърчин, общината, която е с най-високия процент безработни в Ловешка област – над 50%. „Всъщност това си беше село, но по протекцията на мощен държавен велможа от времето на социализма, стана град за гордост на жителите си. Сега Угърчин е областно селище със затихващи функции”, обяснява Пелтешки.

В близост до фермата е защитена зона Студенец – един от най-добре запазените карстови комплекси в България, където каньоните се редуват с пасища, ливади, крайречни гори. Стоян е убеден, че поддържането на традиционното пасищно животновъдство опазва природата. А в района има грабливи птици, синявица, черен щъркел. Мястото е обявено за Натура 2000 зона и заради гнезденето на световно застрашения ливаден дърдавец.

Близостта до зона от Натура 2000 не е пречка, а възможност и гаранция. Във фермерството има бъдеще. Едно семейство може да преживява чрез устойчив бизнес като хем опазва природата, хем произвежда качествена храна”, твърди Стоян Пелтешки. По думите му фермата сега продава продукцията си с по-висока добавена стойност заради запазената природа. Както и други фермери от районите на Натура 2000 и Стоян е убеден, че бизнес моделът му зависи от устойчивото използване на природните ресурси и най-вече от начина, по който поддържа пасищата си.

Сиренето с марката „На Дачо“ те продават от мобилна хладилна витрина на фермерски пазари и изложения в София и страната. Фермерската марка вече е позната в региона, в София, Каварна, Варна, Бургас, Пловдив. Популярността на сиренето, произведено в Угърчин расте бавно, макар и не с темповете, които биха искали собствениците на мандрата.

Най-силни според Стоян са били Коледното и Великденското издание на Фермерския пазар в центъра на София, зад храма „Св. Александър Невски“. Затова настоява „Подкрепете българското” вместо да е временна кампания, да се превърне в постоянна подкрепа към дребните фермери. „Нужни са повече фермерски пазари и то постоянно действащи пазари“, убеден е Стоян. По думите му българинът все още няма култура на пазаруване на храна и не би пропътувал 20 км извън града, за да си купи сирене, картофи, лук, домати и каквото щете, но произведено във ферма.

Въпреки това, нещата бавно се променят, независимо от всички трудности за производителите. Една от основните грижи на Стоян Пелтешки е да намери работници във фермата си. Въпреки че е осигурил достойна заплата и къща с всички удобства край Угърчин, никога не знае кога пастирите от поредното ромско семейство ще го напуснат. Не помагат нито финансови стимули, нито бонуси като да им осигури кокошки и прасета за лично ползване... Животновъдите знаят за какво става дума.

Публикувана в Животновъдство

Държавен фонд „Земеделие“ преведе над 14 милиона лева на 8 169 земеделски стопани, отглеждащи овце-майки и/или кози-майки и заявили подпомагане по някоя от схемите за обвързано подпомагане за овце-майки и/или кози-майки или за обвързано подпомагане за овце-майки и/или кози-майки под селекционен контрол.


По Схемата за обвързано подпомагане за овце-майки и/или кози-майки (ДПЖ) са наредени  6 066 693 лева. По Схемата за обвързано подпомагане за овце-майки и/или кози-майки под селекционен контрол (ДЖСК) оторизираната сума е 8 292 791 лева. 

Фондът изплати и 3 554 358 лева на 279 кандидати по Схемата за обвързано подпомагане на биволи.


Припомняме, че авансовите плащания са с максимален размер до 70% от сумата, изчислена по съответната схема и могат да се извършват след 16 октомври до 30 ноември, съгласно чл. 1 на Регламент № 1617/2016 на Комисията.


Изчисленията за трите схеми за подпомагане са извършени по ставки, определени със Заповед № РД 09-814 от 26.10.2016 г. и Заповед № РД 09-815 от 26.10.2016 г. на министъра на земеделието и храните.

Публикувана в Бизнес

95 животновъди заявиха участие в третия транш за доброволни ангажименти за хуманно отношение към прасета за угояване. Заявени за подпомагане са 422 170 животни. Помощта се предоставя за заявен брой животни при спазване на изискванията, включени в указанията за прилагане на Схемата „Помощ за реализирането на доброволно поети ангажименти за хуманно отношение към свинете“.


Изплащането на подпомагането в третия транш по схемата ще се извърши след проверка на реализираните (продадените) от 1 септември 2016 г. угоени прасета и на наличните животни в стопанството, които предстои да бъдат реализирани до 31 декември 2016 година. Срокът за сключване на договорите и за изплащане на помощта за отглеждане на прасета за угояване е до 1 месец след крайната дата за подаване на заявления.


Схемата подкрепя фермери за реализиране на доброволно поети ангажименти за хуманно отношение към животните в сектор „Свиневъдство“. Помощта покрива направени разходи или пропуснати приходи, свързани с ангажименти за хуманно отношение към свинете, поети за най-малко 5 години. Държавната помощ по схемата е със срок на прилагане до края на 2017 година.
На 21 октомври приключи приемът на документи за участие в последния транш за доброволни ангажименти за хуманно отношение към прасета за угояване. В трите транша за 2016 г. по схемата свиневъдите подадоха заявления за подпомагане на близо 1 100 000 прасета за угояване, отглеждани по хуманен начин. След обработката на данните за страната най-голям интерес е регистриран в областите  Велико Търново, Русе и Шумен.

Публикувана в Животновъдство

През тази година за пчеларите се отвори програмата de minimis, но субсидиите по тази програма, а и не само по тази, се вземат от около 10% от пчеларите в страната. Това каза пред Радио „Фокус” – ПазарджикАнгел Благов, председател на регионалната структура на Съюза на българските пчелари в Пазарджик. „Този въпрос беше поставен и на провела се наскоро в Пазарджик дискусия с участието на зам.-министър Свилен Костов. Хората, които вземат субсидиите, са пчелари с голямо количество пчелни семейства – над 100, и които е оправдано да се регистрират като земеделски стопани. Ако един пчелар с 30 - 40 пчелни семейства се регистрира като земеделски стопанин, има повече вноски отколкото е това, което дават в момента на едно пчелно семейство. И това е при положение, че успее да си подаде документите, защото тази година изискванията са много завишени и е много сложно”, коментира Благов. Той добави, че според изнесената информация има значително увеличение на пчелните семейства в страната, но става въпрос само за биологичното пчеларство. „Биологичното производство не е толкова важно, а са важни пчелните семейства, които опрашват. При биологичното пчеларство по-важна е продукцията и на тях им дават доста средства. Не е все едно да има 200 кошера на едно място и да опрашват едва 30 квадратни километра и да има 20 пчелни семейства, разположени на 10 места и в разстояние на километри, които обхващат да опрашват стотици квадратни километри”, каза още Благов.

Публикувана в Пчела и кошер

Инж. Димитър Зоров, председател на Асоциацията на млекопреработвателите в България, за натуралните и имитиращи продукти на родния пазар, за неравностойното субсидиране на фермерите у нас и за вялата им защита в Европейския съюз. „Нашите политици трябва да се научат да удрят по масата” – убеден е той

Интервю на Петър Кръстев

- Г-н Зоров, какви са впечатленията ви от Първия национален събор на млекопреработвателите в Луковит, в който вашата Асоциация бе от основните съорганизатори?

  • Благодарен съм на всички колеги, които участваха в това първо по рода си събитие на нашия бранш, което ще помогне за скъсяване на пътя от производителя до българския потребител. С настоящия национален събор на млекопреработвателите искаме да поставим началото на една традиция, която да се провежда всяка година. Смятаме, че времето е назряло за това, защото в момента сме на кръстопът – ние, като производители, и гражданите като потребители. А киселото мляко, сиренето, българската роза и розовото масло са визитната картичка на България за целия свят. Но все по-малко ние, гражданите на България, оценяваме богатството, което имаме. Виждате колко много имитации се правят с млечните продукти. Ето защо изложения като това в Луковит имат своята роля – за да могат потребителите да опитат истинските продукти и да оценят разликата, да се видят с производителите. Това е една ползотворна стъпка към популяризиране на истинските продукти.

  • И все пак немалко български потребители продължават да си купува имитиращи продукти, въпреки различните кампании за популяризиране на натуралните продукти.

  • Имитиращите продукти настъпват все повече заради спекулацията с ниската цена. Причините за това са слабата информираност и култура на хранене на нашия потребител. Имам предвид, че водното съдържание в тези продукти достига до 70 – 72%, т.е. все едно си купувате бутилка с вода, която има вид на желе. Докато в продуктите по БДС водата е около 52%. На база сухо вещество това прави цената на имитиращите продукти двойно по-висока. Това означава, че ако си купиш сирене от 5 лв., на практика си дал 10, защото другото е вода, а организмът усвоява сухото вещество, вода има и на чешмата.

  • Какъв процент от пазара е залят с имитиращи млечни продукти?

  • Точна статистика няма, но преди 4 – 5 месеца кметът на Община Луковит Иван Грънчаров на пресконференция на Асоциацията на млекопроизводителите каза, че около 60% от бялото сирене е имитация. Простичко е – написана е рецептурата по БДС за производство на сирене – от 7 литра мляко излиза 1 кг. Сирене и то от качествено мляко, което не струва 40 – 45 ст. Така че една проста сметка показва, че истинското сирене няма как да е под 10 лв./кг на пазара.

  • Каква е вашата рецепта?

  • По-добре е българинът да инвестира в профилактика и здраве чрез нормална натурална храна, вместо да си купува медикаменти. Защото в аптеките дори най-бедните хора дават по 40-50 лв. за лекарства, а когато отидат в магазина за храна, гледат да дадат не повече от 5 лв. В това отношение и ние, а и медиите имаме вина за недостатъчната информираност на потребителите. Ние скоро ще заприличаме на американците. Америка сега даде 20 млрд. долара за информационни кампании за промотиране на натуралното хранене, за да върне нормалното състояние на своите граждани. Трябва ли и ние да стигнем до дъното и чак тогава да търсим спасение?

  • Според вас държавата трябва да даде допълнителни средства за промотиране на качествена храна?

  • Да, държавата и в момента дава средства за промотиране на български продукти, но го прави за други държави, а трябва да го прави за нашите граждани.

  • Споменахте че около 60% са имитиращи продукти, а каква част от хората ги предпочитат? И значи ли, че сирене под 10 лева за килограм не е истинско.

  • Сами разбирате, че точна ценова бариера няма, но тя е ориентировъчна. Дори социологическите компании не могат да отговорят каква част от хората консумират имитиращи продукти, но смятам, че голяма част от тях го прави.

  • Има ли криза за качествено мляко в България?

  • Освен млекопреработвател, аз съм и млекопроизводител и мога да кажа, че криза за качествено мляко в България има. Друг е въпросът, че в определен период през годината има мляко в излишък, но от него не могат да се направят качествени и трайни продукти.

  • Това означава ли, че българското саламурено сирене се прави с вносно мляко?

  • Не е тайна, това могат да го кажат и ветеринарните органи – че сурово и концентрирано мляко се внася и от Европа – вътрешнообщностните сделки са 10 – 15% от общото мляко. Ако питате каква част от качественото мляко е вносно, то сигурно е около 25%. А иначе около 10% от преработеното мляко е вносно.

  • В кои страни изнася България млечни продукти?

  • България не е никак малък износител, ние изнасяме дори за Австралия. Извън страните от ЕС сме на трето място по обем на изнасяните млечни продукти. Освен в ЕС, изнасяме за Америка, за някой от руските републики, за Близкия изток. Най-експортно ориентирания продукт е българското саламурено сирене. Но именно по-ниското качество и влагането на имитиращи протеинови заместители подкопават доверието в българските млечни продукти навън както ценово, така и имиджово.

  • Какво трябва да се направи, за да е по-качествено млякото?

  • Държавата трябва да гледа на този сектор като бизнес, а не като на социална помощ. В момента МЗХ се разкъсва между социалната политика, която трябва да се извърша от Министерството на труда и социалната политика, и чисто млечната политика, която в цял свят е бизнес политика. Защото държавата отделя доста средства, но както казват и колегите, голяма част от тях изтича в канала – те не водят до никакви подобрения, защото компенсират социални необходимости на хората с по-малко животни. Това е основната причина да нямаме достатъчно качествено мляко. Дори средните и големите производители на краве мляко се приемат като чужди в сектора от Министерството на земеделието. При субсидирането голяма част от животните над определена бройка не се подкрепят, което за нас е учудващо, защото именно тези производители са в светлия сектор и те внасят данъците. Подпомагането е сбъркано – 300 лв. ще получат хората, които отглеждат под 200 животни, а 200 лв. ще получат тези с над 400 животни. Излиза, че тези, които работят в светлия сектор и произвеждат качествено мляко, са неконкурентоспособни, защото държавата не гледа достатъчно сериозно на тях. А тя трябва да гледа на този бранш като бизнес и подпомагането да е бизнесориентирано.

  • Каква е ситуацията в Европа? Там как се подпомагат фермерите

  • Ще ви дам пример за Гърция и Италия. Там за 1 декар царевица фермерите получават 38 евро на декар или 76 лв/дка. Ние получаваме 28 лв. Оттук тръгва цялото неравноправие, защото в края на краищата цената на млякото е еднаква навсякъде – разходи, приходи, субсидии и пазарна конюнктура.

  • Това не ви ли прави неконкурентни на пазара?

  • В Македония за едно агне фермерите получават държавна субсидия от 65 евро, а в Румъния дават по 1 евро на килограм живо тегло. Сметката показва, че само субсидията в тези страни е по-голяма от реализационната цена у нас. Нашите производители имат проблем с реализацията, защото има евтин внос. Не можем да се абстрахираме от заобикалящите ни фактори. Щом сме едно семейство със старите страни членки на ЕС и щом те могат свободно да внасят продуктите си у нас, трябва да имаме еднакво подпомагане, за да сме равностойни. България също има право да подпомага производството от националния бюджет на декар земя, но няма възможност и не прилага тази опция.

  • Къде е България на картата на Европа в млечния сектор?

  • По-далече сме, отколкото географски. Нашите политици трябва да се научат да ударят по масата, а не когато ножът опре до кокала.

  • Кое е най-важното според вас, за да е устойчив този бизнес?

  • Най-важно е законодателната власт да има дългосрочна визия, а не да се гасят пазари на парче. Това е истината, защото когато един човек инвестира в даден бизнес, той взема кредит за своя бизнесплан, който трябва да върне за 3 – 5 или 7 години. Ако ние му променяме в годината по три пъти закона и правилата, каква устойчивост ще има той и коя е банката, която ще има основание да му даде кредит. Това е простичко, но ясно. 

Публикувана в Животновъдство

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: +359 895 451 986
Факс: +359 895 451 986

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта