На 31 януари Държавен фонд ,,Земеделие” ще изплати втория транш по Преходната национална помощ за говеда, необвързана с производството. Това е доплащането, което ще извършат от схемата, започнала през изминалата година.

През месец февруари ДФЗ ще започне с първите плащания по мярка 10 „Агроекология и климат“.

На 21 февруари бенефициентите може да очакват плащане по две направления – за пасторализъм и редки местни породи. Доплащанията и по останалите направления по мярка 10 ще стартират на 1 април и ще продължат до 20 април. Плащанията отново са свързани с окончателния слой.

На 28 февруари се очаква да бъде изплатена Преходната национална помощ за тютюн.

Обвързана подкрепа за плодове и зеленчуци- схемите за плащане са 8, те ще бъдат разположени поетапно във времето между 13 март и 20 март 2020 г.

На 23 март ще започне плащането на Схемата за преразпределително плащане (СПП). Индикативният бюджет е от 109 млн. лева.

За 17 април е планирана Схемата за зелени директни плащания. 467 млн. лева е нейният бюджет.

Плащанията по Мярка 12 "Плащания по „Натура-2000” и Рамковата директива за водите" ще започнат от 4 май.

Схемата за протеинови култури е заложена за плащане на 8 май. Следва плащането по схемата за памук на 10 май.

Плащанията по мярка 11 ще стартират на 20 май. Като е необходимо регистърът, който се изготви през 2019 г., да бъде абсолютно оперативен и пълен с данни за всички наши земеделски производители. Той трябва да бъде наличен на 100% към края на месец март.

В средата на месец май ще бъдат извършени и окончателните плащания по НР1 и НР2.

В началото на юни ще бъдат направени и всички окончателни, изравнителни плащания по СЕПП, по Схемата за дребни земеделски стопани и по Схемата за млади земеделски стопани.

На 10 юни за млади земеделски стопани, на 20 юни за дребни земеделски стопани и в периода 1–10 юни - окончателното плащане заедно с изравнителнатата ставка по СЕПП.

Публикувана в Бизнес

Земеделските производители ще получат директни плащания на обща стойност 1,5 млрд. лв. за Кампания 2020. Това е видно от проектобюджета на Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ). Предвижда се тази сума да се запази в този размер и през първите две години от новия програмен период в ЕС - през 2021 г. и 2022 г.

Без промяна остава и разпределението на средствата за директните плащания. 1,2 млрд. лв. са предвидени за директни плащания, отделени от производството, а 300 млн. лв. - за всички други видове директни плащания.

Увеличава се бюджетът за държавните помощи. През миналата година по това перо в ДФЗ е имало 150,150 млн. лв., докато за тази година, както и за следващите две, сумите са с 11% по-големи - по 166,750 млн. лв. годишно.

С близо 9 млн. лв. намаляват парите за преходната национална помощ – от 134,251 млн. лв. през 2019 г., на 125,231 млн. лв. за тази година, като се очаква този вид субсидии да запазят размера си до 2022 г. включително.

Спад с 10 млн. лв. има при средствата за краткосрочни и инвестиционни кредити. Те намаляват от 130 млн. лв. през миналата година на 120 млн. лв. през тази.

В съответствие с договореностите с пчеларския бранш е предвидено увеличение на парите за националните програми по пчеларство. Бюджетът за тях се вдига от 5 млн. лв. на 6,4 млн. лв.

Увеличение на парите има по училищните схеми. Субсидията за „Училищен плод“ и „Училищно мляко“ нараства от 26,790 млн. лв. на 29,595 млн. лв.

По-малко плащания се очакват по Програмата за развитие на селските райони (ПРСР). В бюджета за миналата година по това перо са били предвидени близо 1,030 млрд. лв., докато за тази година сумата е 926,273 млн. лв. или с 9% по-малко.

В съответствие с преговорите за новата Обща селскостопанска политика (ОСП) на ЕС е заложен и по-нататъшен спад на средствата по селската програма. За 2021 г. намалението ще бъде незначително –близо 1% до 917,694 млн. лв., докато за 2022 г. се предвижда понижение с 15% до 778,367 млн. лв.

Силно намаляване на субсидиите предстои през тази година по направлението „Оперативни програми и групи производители в сектора на плодовете и зеленчуците“ - от 24 млн. лв. на 14 млн. лв., а през следващите две години бюджетът ще слезе на 12 млн. лв.

Публикувана в Бизнес

Конкретика по параметрите на новата ОСП ще има след като бъде гласувана многогодишната финансова рамка, казва директорът на дирекция „Развитие на селските райони и предприсъединителна помощ“ в Генерална дирекция „Земеделие и развитие на селските райони“ на ЕК

Интервю на Анета Божидарова


- Г-н Милушев, в каква степен можете да дадете яснота за следващата Обща селскостопанска политика?

- Имаме яснота какво предлага Европейската комисия. На първо ниво – ще има нова система от задължителни предварителни условия. Тя включва
онова, което в момента наричаме кръстосано съответствие + екологизацията. Мерки, които и в момента се прилагат. ЕК иска тези мерки да бъдат задължителни за изпълнение, за да бъдат субсидирани фермерите по линия на директните плащания. Второто ниво, което се предлага, е да има екосхеми както в Първия, така и във Втория стълб на ОСП – директни плащания и ПРСР. Задължителните елементи изглеждат така: 30% за агроекология във Втори стълб и като цяло – всички мерки трябва да имат дял от 40% в борбата с климатичните промени. Това най-общо е сложила до момента Европейската комисия на масата.

- Какви са настроенията в Брюксел по тази рамка?

- Финландия иска да се определи по-висок процент на финансиране за по-зелени политики - с цел опазването на климата и околната среда. Този процент не може да бъде ясен, преди да бъде гласувана европейската многогодишна финансова рамка. Това, което е бъдещ предмет на дебат в Европейския съвет – дали да има предварително договорен пакет от мерки между държавите – членки, от които всяка страна да може сама да избира какво да прилага или да се заложат по-високи цели? В Европейския парламент има спор между две комисии – между комисията по земеделие и комисията по околна среда. Те имат сравнително различни виждания по това как точно ще изглежда зелената архитектура на бъдещата
ОСП. Още не е ясно къде точно ще намерят точката на консенсус помежду си. Новият председател на Европейската комисия недвусмислено даде се разбере, че приоритет за Европа е опазването на климата и на околната среда. А това означава последователна зелена политика. В ЕК вече е гласуван Зеленият пакт, предложен от Урсула фон дер Лайен. Голямата цел, заложена в него, е Европа да се превърне в „климатично неутрален“ континент до 2050 година.

- Какво ще струва на българските фермери да прилагат зелената архитектура, ще бъдат ли нужни инвестиции за специфична техника, например?

Не мисля, че задължителните предварителни условия ще изискват такива инвестиции. Вярно е, че за определени мерки, които са по-скоро надграждащи, може да се изисква определена техника, но така или иначе фермерите вече прилагат тези изисквания – по кръстосаното съответствие и екологизацията. Това не е нещо ново за тях. Заплащането на 30-те процента по Втори стълб ще се прави на база на пропуснати ползи и на направени разходи. В Първи стълб заплащането може да става и на базата на поощрението – ако започнете прилагането на земеделска практика, която е добра за климата и околната среда, ЕК ще ви плати, без това непременно да е свързано с пропуснатите ползи и с направените разходи. Тоест, плащането може да е дори по-голямо. Затова си струва фермерите да разгледат всичко, което Комисията предлага – то е интересно, по-скоро трябва да се мисли върху това какви са възможностите, отколкото веднага да се протестира срещу него.

- Ще има промени в европейския бюджет за България по линия на директните плащания?

Първо да видим какъв ще е бюджетът. Ако той е поне това, което е предложила Европейската комисия, намаление на директните плащания за България няма да има. Ако към 2019 г. плащането е около 215 евро на хектар /100 евро СЕПП + преразпределителното плащане + младите фермери + агроекология и т. н. /, с намалението на бюджета за новата ОСП, плащането за България би паднало до 206 евро на хектар. Но с външната конвергенция, при която се предвижда старите страни – членки да прехвърлят средства на новите, плащането за България става 220 евро на хектар. Нека уточня, че това е симулативен процент, но е видно, че плащането отива нагоре, а не надолу.

- Ако бъдат въведени тавани в подпомагането, това как ще се отрази на сегашния модел на земеделие в България?

- Зърнопроизводството е един от най-конкурентноспособните браншове в България. Не би било добре страната да изгуби такъв сектор. Същевременно, не трябва да се върви към монокултурност в земеделието. Трябва да се търси баланс. Предложението на ЕК е над 60 хил. евро да започне намаление на плащанията – това е т. нар. таван в подпомагането. Абсолютният таван е 100 хил. евро. Предлага се също преразпределителното плащане, което сега съществува, но не е задължително, в бъдеще да стане задължително. Още е рано да се каже дали тези предложения ще бъдат приети от Европейския съвет. По-скоро голяма част от държавите-членки не са склонни да бъдат въведени задължителни тавани и задължително преразпределително плащане, но има и такива, които настояват за обратното. Различни са и настроенията в Европейския парламент, там като че ли везните натежават в полза на таваните. Тези мерки не за първи път се предлагат от Европейската комисия, но досега не са приемани. Вероятно е отново да бъдат отложени, въпреки че Комисията твърдо стои зад своята позиция за въвеждането на тавани. Но съществува съпротива от всички държави, в които има мащабни земеделски стопанства. В тази връзка, може би е добре отново да обясним как се взимат европейските решения. ЕК предлага, решават в Европейския съвет и в Европейския парламент. Как става това – съветът и парламентът първо приемат свои отделни позиции и след това се срещат в диалози и в триалози, като в последните участва и ЕК. Така протичат
преговорите, търсят се компромиси и накрая се излиза с общо, съвместно решение. Това е т. нар. Механизъм за взимане на съвместно решение, който беше въведен с Лисабонския договор.

- Какви нови инструменти се обсъждат на ниво Европейска комисия по отношение на младите фермери?

Ние предлагаме и в Първи, и във Втори стълб да има финансови стимули за младите фермери. Тези инструменти и сега се прилагат. Новият елемент е, че за тези плащания вече се планира задължителна сума от еквивалент на минимум 2% от директните плащания. Всяка държава-членка задължително трябва да задели тази суми за младите фермери. ЕК предлага и финансови инструменти за закупуване на земя. В тази връзка, в новите стратегически планове по ОСП е необходимо всяка страна да направи описание по отношение на достъпа до земя, на достъпа до финанси и на данъчното облагане. Ние, в ЕК, си дадохме сметка, че само да се дават пари е задължително и е много хубаво, но далеч не е достатъчно. Понякога пречките в националното законодателство са много по-големи и подпомагането с европейски средства не решава някои проблеми.

- Що е то национален стратегически план – кой ще участва в неговото списване и как ще се контролира на европейско ниво изпълнението му?

- Изготвянето на стратегическите планове е приоритет на отделните държави, но те ще се приемат съвместно с Европейската комисия. Без одобрение от комисията, за което в момента се създава специална организация, стратегическите планове няма как да влязат в ход на изпълнение. Вече има доста определени елементи на ниво Брюксел, които в голяма степен диктуват съдържанието на този документ. Това са 9-те специфични цели на ОСП, показателите, по които те ще бъдат оценявани и интервенциите, които са указани в най-общ план в европейските регламенти. Подробностите по тяхното прилагане трябва да бъдат разписани в националните стратегически планове. По повод европейският контрол върху тяхното изпълнение – ежегодно страните – членки ще трябва да докладват за хода на изпълнение на стратегическите планове. Този доклад, на базата на показателите на постигнати резултати – по междинните цели, ще дава яснота дали се изпълнява онова, което е заложено. Брюксел стриктно ще следи за това.

- Ще има ли наказани държави, ако не изпълняват своите стратегически планове и какви са санкциите?

- Брюксел няма за цел да налага санкции. В зависимост от това, което правят одиторите и европейските отдели и политически дирекции, има различен вид рестрикции. Преди обаче да бъдат наложени такива, има поредица от процедури: да се даде обяснение за непостигнати резултати, като се представи план за действие, да се модифицира стратегическият план, за да постигне целите си. Едва ако държавата – членка не предприема никакви действия по тяхното постигане, тогава ще се пристъпи към санкции. В момента има доста запитвания към ЕК как точно ще става годишното отчитане по изпълнението на плановете, дори има възражение срещу това то да е ежегодно. Както казах – рамката на бъдещата ОСП е на масата, дебатите предстоят.

Публикувана в Бизнес
Понеделник, 23 Декември 2019 10:18

Земеделската 2019 – диви разкази и боза

„Диви разкази“ на Хайтов и боза. С такива неочаквани подаръци земеделското министерство изненада аграрните журналисти на традиционна почерпка във ведомството. На прага на всяко ново начало човек има склонност да разчита знаците.

Къде сме ние и къде е българското земеделие? Не пребиваваме ли още в един див разказ, написан по нашенски? Самобитно вкусен, нищо, че е боза. Бозата пък вече е био.

А светът вече е друг. Предстои пренареждане. Със световни лидери като Доналд Тръмп, Владимир Путин, Ким Чен Ун, Реджеп Таип Ердоган, Борис Джонсън и Еманюел Макрон бъдещето изглежда меко казано непредсказуемо.

Със сигурност обаче идват интересни времена. Защо китайската поговорка: „Дано живееш в интересни времена“ се определя като едно от най-жестоките проклятия, предстои сами да разберем. Едва ли ще се случи в рамките на следващата 2020 година, но знаците за бъдното време ще бъдат поставени.

Населението на планетата расте, расте и нуждата от неговото изхранване. В този контекст не е логично да се очакват особени сътресения в сектора на земеделието. Земята остава най-важният ресурс. Както и всички стоки и продукти, които тя произвежда.

България е периферен пазарен играч

в световната търговска надпревара. Тя е силно зависима от европейската конюнктура и Черноморския регион. При силно субсидирано земеделие в съседна Турция и в Русия, родните фермери срещат силна конкуренция на всички фронтове. В рамките на Европейския съюз, България не се очертава като мащабен конкурент по една проста причина – българските земеделски производители играят индивидуално на пазара. Включително и в сектор „Зърнопроизводство“. Всеки се спасява поединично. В съседна Румъния например, местните зърнопроизводители продават по-успешно своята продукция – играят екипно на пазара, гонят партидност, количество и не на последно място – качество. У нас стопаните са брокери на собствената си продукция. Затова често изпадат в ситуацията „Хитрата сврака – с двата крака“. Въпрос на узряване е това да се промени, да се гледа в една посока, да се мисли и да се действа екипно. В останалите сектори картината е още по-критична. По същата причина. Вместо качествените български плодове и зеленчуци, месни и млечни продукти, билки и мед да търсят заедно общ пазар, всеки прави опити да пробива сам. Някои успяват, но това не носи ползи за цялостната картина в българското земеделие. И държавната политика не помага. Още се умува по темата нужен ли е Закон за браншовите организации и как точно да изглежда той? Пореден дебат по темата показа, че още сме диви и в този разказ.

Следващите две години се очертават неясни по отношение на бъдещата Обща селскостопанска политика /ОСП/. Онова, което наблюдаваме, е свързано предимно с натрупване на

страхове от промяна на сегашното статукво

Малко вероятно е обаче да очакваме радикално нова ОСП, защото Брюксел едва ли има интерес да предизвика сериозни сътресения в националните икономики. Предвид цената, която ще се плати за БРЕКЗИТ и въпреки амбициите на Холандия, Франция и Германия за по-твърд курс по отношение на борбата с климатичните промени. Въпреки предложеният Зелен пакт от желязната лейди Урсула Фон дер Лайен, когато нещата опрат да бюджет и до сметки - какво ще струва това на европейските фермери, параметрите вероятно ще претърпят промени. Европейските производители вече дадоха знак, че не са съгласни да платят толкова висока цена за позеленяването на ОСП, като излязоха многократно на протести.

В българската земеделска къща през 2019 година имаше

бурни скандали и кротки развръзки

След като стана ясно, че построените с европейски пари къщи за гости всъщност са къщи за тъщи, земеделският министър Румен Порожанов подаде оставка. Последва го шефът на ДФЗ Живко Живков, след като във фонд „Земеделие“ бяха извършени арести и проверки. Последваха кротки развръзки. На горещия стол в аграрното ведомство седна старият нов министър Десислава Танева, а ДФЗ беше поет от Васил Грудев. Държавата ще си търси 46 млн. лева от нарушения при къщите за гости и 80 млн. лева от скандалните заменки, направени преди повече от 10 години. Трудно е да се каже колко от тези пари ще бъдат върнати. Ясно е, че се задава сага от дълги съдебни дела, в които санкциите ще се обжалват. Бозата е гъста, трудно ще се излезе от нея.

Към днешна дата картината изглежда повече от кротка, с едно малко изключение – Африканската чума по свинете разваля целия комфорт. И въпреки, че министър Танева обеща реорганизация в работата на Българската агенция по безопасност на храните, като започна със смяна на изпълнителния директор, при повсеместното настъпление на АЧС в цялата страна, малко вероятно е ведомството да се справи с проблема. А дали предприетите до сега мерки са били ефективни, ще стане ясно напролет – когато ветеринарите тръгнат да проверяват колко са домашните прасета в личните стопанства. И дали българинът е успял да се пребори със себе си и да наруши извечната традиция да отглежда прасе за Коледа. Ако за някого не е ясно, да обясним за пореден път – битката с Африканската чума ще отнеме години, вирусът е упорит, пренася се бързо и срещу него няма ваксина. Европейските правила разписват в такива случаи евтаназия. Междувпрочем, защо спря да се върти онзи постен клип, свързан с информиране на населението за заболяването АЧС? Някой да не се окаже изненадан напролет, когато започнат да гърмят поредните свиневъдни комплекси от влязлата зараза?

В Държавен фонд „Земеделие“ цари мир и спокойствие. Новият изпълнителен директор Васил Грудев има амбицията фондът да заработи на пълни обороти и в пълна прозрачност. Един от начините за това е

дигитализация на процесите

По тази причина от 2020 година всички заявления за кандидатстване по директните плащания и по мерките от Програмата за развитие на селските райони ще се подават само по електронен път. Да му мисли който няма достъп до интернет. Но нали се славим като една от държавите в света с най-високоскорстна интернет мрежа? Значи извинения не се приемат. Кол центърът за фермери в ДФЗ все още е само една идея в процес на разработване, но пък горещите телефони във ведомството бяха увеличени с още два – за въпроси от животновъди по обвързаната подкрепа. И това е нещо, нали?

В законодателен и нормативен план повечето браншове очакват промени. За пореден път бяха отложени във времето мегазаконът за поземлените отношения, за градушките, за розата. За браншовите организации казахме вече. Животновъдите перманентно нищят на работни групи промени в някоя наредба. Изобщо, създава се впечатление, че се работи на парче, според моментната конюнктура. Липсва единно мислене.

Дано не изглежда така и националният ни стратегически план. Него поне ще го одобряват в Брюксел. Бюрократите там не си поплюват. Дават, но в кошара не вкарват. Ако бъде прието държавите всяка година да се отчитат за постигнатото според написаното в плана, може би този път ще се наложи да сме по-внимателни. Нека си признаем обаче – докато сме подвластни на мисленето, че е важно

да се докопаме до едни субсидии

няма как да очакваме по-светла картина в земеделието. Показват го и последните данни на Националния статистически институт: крайната продукция по базисни цени от отрасъл „Селско стопанство“ за 2019 г. възлиза на 8, 318 милиарда лева. Това е с 1,7% по-малко в сравнение с предходната. Намалението се дължи на спад с 1,9 % на обемите на производство на земеделска и животинска продукция. По-малко произвеждаме, повече субсидии искаме. Обичаме я тази боза и това е.

Каква 2020 да си пожелаем? Бедна на климатични промени, бедна на промени изобщо. За да не попадаме в онова страшно китайско проклятие: Дано да живееш в интересни времена! Светът определено е интересен, но ние не. На фона на фамозните Тръмп и Джонсън, на вълците единаци Путин и Ердоган, на мистичния Ким, на агресивния Макрон, на онова плашещо до абсурдност момиче Грета Тунберг, понесло на плещите си битката срещу климатичните промени, нашите хора изглеждат скучни до смърт. Така и се справяме, по нашенски: бурни скандали и кротки развръзки. Световно пренареждане със сигурност предстои, ние вероятно ще останем на място. В един самобитен и див разказ, пред чаша боза. Крайно време е да направим опит и да променим картинката.

Анета Божидарова

Публикувана в Коментари

Според графика на ДФЗ днес, 18 октомври ще бъдат платени 16 млн. лв. от преходната национална помощ за дребните преживни животни овце и кози.

В седмицата 2 -6 декември фондът ще преведе на животновъдите 121 милиона лева по обвързаното производство – това са 100% от полагаемите средства за 2019 г.

От 9 – 13 декември всички земеделски производители ще получат първия транш по Схемата за единно плащане на площ (СЕПП) – около 640 милиона лева.

Между 16 и 20 декември ще бъдат платени средствата за необлагодетелстваните райони НР1 и НР2, чийто бюджет е съответно 83 млн. лв. и 17 млн. лв.

Публикувана в Бизнес
„Плащания, в размер до 1 млрд. лв. ще получат до края на годината българските земеделски производители. Сумата включва плащанията по схемите за директни плащания, както и очакваните плащания по инвестиционните мерки от Програмата за развитие на селските райони (2014-2020 г.)“. Това съобщи министърът на земеделието, храните и горите Десислава Танева по време откриването на 15–тото юбилейно ,,Национално животновъдно изложение Сливен 2019”, което се провежда в с. Мечкарево. Тя и премиерът Бойко Борисов разгледаха животните на Изложението. 
Министър Танева посочи, че е планирано на 18 октомври Държавен фонд „Земеделие“ да започне плащанията  по Националната преходна помощ за говеда, овце-майки и кози-майки, които не са под селекционен контрол. През ноември ще бъдат изплатени средствата по de minimis, както и държавната помощ за зимните пръскания, чиито прием е отворен и в момента. „На 1 декември ще започне изплащането по всички схеми по обвързаната подкрепа за животни на 100%. Планираме това да приключим до 9 декември. След това ще стартира най-голямото плащане за всички земеделски стопани – по Схемата за единно плащане на площ“, обясни Десислава Танева. Тя увери, че работата по картата за допустимия слой върви по график и именно това ще направи възможни плащанията.  
Министърът на земеделието подчерта, че е планирано за първи път до 20 декември да се изплатят средствата по мярка 13.1 "Компенсационни плащания в планински райони" – НР 1 и НР 2. 
Десислава Танева каза още, че предстои финализирането на  първия SWOT анализ, а до края на годината ще бъдат представени другите два. „Благодаря на браншовите организации за добрата комуникация и предложенията, които получихме от тях за първия анализ. Вярвам, че в режим на такъв креативен диалог ще постигнем полезни мерки в новата Oбща селскостопанска политика“, допълни министърът. 
Министърът на земеделието приветства участниците в Изложението и подчерта, че това е празник за българското елитно животновъдство. „Радвам се, че независимо от трудностите, можем ежегодно да се срещаме тук, за да покажем най-доброто от селекционните животни у нас“, каза още министър Танева.
15–тото юбилейно ,,Национално животновъдно изложение Сливен 2019”. Събитието се организира от Министерство на земеделието, храните и горите и Изпълнителна агенция по селекция и репродукция в животновъдството.
На изложението се представят над 600 селскостопански животни, демонстриращи богатото биологичното разнообразие на страната ни и достиженията на селекцията, провеждана от развъдните организации в областта на говедовъдството, овцевъдството, козевъдството и коневъдството.
Публикувана в Бизнес

Битката за голямата баница ОСП започна. Крехкият земеделски министър Десислава Танева трябва да убеждава аграрните министри на развитите европейски икономики колко много страната ни се нуждае от запазване на досегашните схеми на подпомагане и в новата Обща селскостопанска политика. Дали е така?

Първо да погледнем в нашата собствена градина. Близо 19 млрд. лева е общият финансов ресурс, който страната ни получава за земеделие в рамките на един програмен период от 5 години – европейски субсидии и национални доплащания. С тези пари до сега да сме станали райска градина. Да, ама не.

Според данните на първия swot-анализ, изготвен от Института по пазарна икономика, българското земеделие не само, че не е мръднало и на йота, а напротив – то се свива и заема все по-малка част от икономиката на страната. Показателен в това отношение е фактът, че

страната ни е на опашката по брутна продукция

Ако средната за ЕС е 940 евро от хектар, то у нас тя е 350 – близо три пъти по-ниска. Единственият безспорно рентабилен и пазарно ориентиран сектор е зърнопроизводството. Критични остават плодовете, зеленчуците, животновъдството.

На фона на тази картина всички реват за пари и искат колкото се може по-голямо парче от баницата. Хубаво, но какъв ще е ефектът?

На човек може свят да му се завие от десетките схеми за подпомагане в земеделието. Има ли схеми, появяват се и схемаджиите. Ако и в следващия програмен период плащанията към българските земеделски стопани продължат да се определят въз основата на подадени документи, трудно ще се похвалим с по-различна картина на родното селско стопанство след 5 или 7 години.

Преди да се създават схеми, трябва да се изработят успешни модели. Да се работи по опростени и ясни правила. С минимален риск от изкривяване.

Държавата трябва да си подреди политиките. Няма логика големите и рентабилни големи стопанства да бъдат пренебрегвани, защото са печеливши. Те обаче трябва

да бъдат стимулирани да диверсифицират

да отглеждат плодове и зеленчуци, както и животни. Да създават нови работни места. И без друго селата обезлюдяват, ще бъде глупаво на устойчивите зърнопроизводители в тях да се гледа като на бездушни земеделски капиталисти. По-умно е да се помисли как те да бъдат полезни за създаването на цялостен и работещ модел в селата. Как около тях да се завихрят съответните дейности, които ще имат и социален ефект – инфраструктура, образование, местни пазари на земеделска продукция, създаване на затворен цикъл на производство, къси вериги към крайни клиенти. Този модел може да сработи първо на местно ниво и това не би било трудно.

Първо обаче трябва да се намерят съответните стимули. Малцина са зърнопроизводителите днес, които се занимават и с животновъдство. Примерите се броят на пръсти. Затова не е трудно от тях да се потърси акъл като как да се изработят въпросните стимули, които да мотивират хората в тази посока да се увеличават.

От години секторите „Животновъдство“ и „Плодове и зеленчуци“ са в графата „чувствителни“. Ако погледнем обаче докладите на аграрното ведомство, повече от ясно е, че т. нар. чертожници са превзели тази територия.

Казахме вече –

има ли схеми, появяват се и схемаджиите

Затова е резонно предложението на Националния съюз на градинарите в България подпомагането да се опрости – да бъде базово, за вид стопанство. Така то има шанс да е по-прозрачно и по-честно. И в него да е заложен един единствен критерий – ефективност, добавена стойност. Но не на документи, а след проверка на терен. Лесно може да се случи – като се намали излишната бумащина в работата на местната администрация.

И без друго новият председател на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен призова бъдещия еврокомисар по земеделие Януш Войчеховски да се работи за модерна и опростена ОСП. Ключови думи са климатичните промени и технологиите. Новата ОСП няма как да бъде поставена извън този контекст.

В него и България трябва да намери своето място. Като определи ясни приоритети и заложи дългосрочни политики. В поредна битка за по-голямо парче от баницата няма да стане. С гледане в паницата на другите – също. Всеки бранш прекрасно познава собствените кривици. Затова промяната трябва да започне от там. Вместо т. нар. работни групи и консултативни съвети да се превръщат в говорилни, нека всеки има доблестта да признае първо каква е картината в собствената му къща, кое има смисъл да се подпомага и с каква цел.

Да се мисли за само за днешния ден не е достатъчно. Стратегии дал Господ, стига да има кой да ги прочете и да ги приложи. С предварително постигнато съгласие и заявена воля обаче от страна на всички браншове, че трябва и може да се върви в една посока – към ефективно и модерно българско земеделие. Иначе, за пореден път всеки ще се натъпче с отреденото му парче от баницата, наречена ОСП, но накрая мнозина ще останат гладни, а на други ще им приседне.

Анета Божидарова

Публикувана в Коментари

Ребека Уилямс, министър на земеделието на Уелс, призова местните фермери да се приспособят към реалните пазарни условия. От съветите й за ефективен и печеливш бизнес могат да се възползват и родните производители

Farmers Weekly

За всички вече е очевидно, че златните дни на Европейския съюз, когато в различни сектори на икономиката, включително земеделието, се наливаха милиарди евро, свършиха. С хубавото бързо се свиква, но след две – три десетилетия щедри субсидии европейски фермери ще трябва да се примирят и с по-лошото. Субсидиите повече няма да растат. Дори все по-често се говори за тяхното премахване. Земеделието все някога ще бъде оставено да работи в реални пазарни условия и фермерите, включително българските, ще трябва да се приспособят към тях. Особено остро този въпрос стои във Великобритания, в навечерието на Брекзит.

На фона на очакваните и неминуеми промени свои съображения изказа министърът на земеделието на Уелс Ребека Уилямс на земеделска конференция, която се състоя неотдавна на Острова. Тя призова местните фермери да забравят „златните дни от миналото“ и да започнат да планират бъдещето си, тъй като занапред публичното подпомагане за тях ще намалява. Усилията им трябва да бъдат насочени към създаването на по-печеливш, устойчив и независим земеделски сектор.

Ребека Уилямс предупреди, че предстоящият референдум за бъдещето на Европа и непредвидимостта на цените и климата оказват голямо въздействие върху бизнеса на фермерите и правят още по-значима необходимостта от по-гъвкаво земеделие в бъдеще.

„Ясно е, че в бъдеще фермерите няма да могат да живеят за сметка на субсидиите, както правят много от тях сега – цитира списанието думите на министъра. – Трябва да се инвестира в устойчиво производство, достатъчно гъвкаво, за да устои на турбулентността на цените и времето. То трябва да е в много по-малка степен зависимо от субсидиите в земеделието досега.“

Министърът на земеделието на Уелс посъветва фермерите да погледнат в бъдещето с жизненоспособни бизнесидеи, вместо да се взират в „златните дни“ на миналото, защото то вече няма да се върне.

Ето някои ключови момента, върху които Ребека Уилямс акцентира вниманието на фермерите, за да станат те печеливши и финансово стабилни:

. Увеличаване на устойчивостта – икономическа, социална и екологична.

. Разнообразяване на произвежданата в стопанството продукция. Производство на стоки с висока добавена стойност, които отговарят на текущото търсене на пазара.

. Превръщане на фермера в ефективен производител с високи стандарти за здравето и хуманно отношение към животните. Ефективно и изключително отговорно използване на природните ресурси – почва, вода, естествени организми, което увеличава продуктивността, но и подобрява състоянието на околната среда в дългосрочен план.

. Активно проучване на новите методи и технологии и внедряването им в практиката.

. Фермерството трябва да се превърне в индустрия, която произвежда здраве и дава възможности за развитие на образовани специалисти.

И най-важното: фермерите да бъдат реалисти! Да отчитат всеки момент, че с предвиденото постепенно намаляване на плащанията на площ, ограничените възможности за печалба от земята и депресираните стокови пазари, днес атмосферата в земеделието е много различна от преди, счита министърът на земеделието на Уелс.

Публикувана в Бизнес

Публична електронна система ще следи усвояването на европейски средства от българските фермери. Това заяви от ефира на БНТ директорът на Държавен фонд “Земеделие” Васил Грудев. Тя трябва да осигури прозрачност на дейностите по проектите и да улесни проследяването на изплатените суми.

Новата система също така трябва да позволи на земеделските производители у нас да подават електронно заявленията си за кандидатстване по европейски проекти. В системата ще се публикува и подробна информация за обработваемите земи, производителността и финансирането.
„Моята визия е изцяло свързана с възможно най-пълна електронизация на процесите, което би било панацея в отношенията между служителите на Фонда и бенефициентите. Пътят няма да стане революционен – от днес за утре, но стъпките са тези и те трябва да бъдат направени”, обясни изпълнителният директор на фонд “Земеделие”.

Той уточни, че за по-пълна информация относно усвояването на парите на терен Фондът ще работи със сателити, които ще правят по 10 снимки месечно на обработваемите площи. Чрез тази система ще се съкратят проверките на място и ще се добива яснота относно цялостните процеси в земеделието.

Публикувана в Бизнес

За 12 години членство на България в Европейския съюз българското земеделие остава неконкурентно, със силно застаряваща работна сила и ниска производителност на труда, а колкото до квалифицираните кадри, то там положението е направо катастрофално. Ако в Европейския съюз средният процент на заетите с основно образование е 54 на сто от всички фермери, то в България този процент е 72,3 на сто. И това е само елемент от изводите за състоянието на селското стопанство и хранително-вкусовата промишленост, подготвен от Института по аграрна икономика, т.нар. SWOT-анализ, представящ данните за развитието на сектора от присъединяването на страната през 2007 г. в ЕС до 2017 г.

Анализът беше представен на браншовите организации от земеделието преди месец, като до 23 август те трябва да направят своите препоръки по него.

До края на годината пък учени от Аграрния институт в Пловдив и Университета за национално и световно стопанство ще подготвят останалите два SWOT-анализа, които да дадат пълна картина за социалния и икономически ефект, въз основа на които ще бъде подготвен и Националния стратегически план за подпомагането на българското земеделие след 2020 г.

Според данните на статистиката за 10 години – от 2007 до 2017 г. делът на селското стопанство в брутния вътрешен продукт БВП на страната е намалял съществено от 5% през 2007 на 3,9% - през 2017 г. Сравнен със средния за ЕС през 2017 г., страната ни е в по-добро положение, тъй като при 27-те държави членки делът на земеделието в БВП на ЕС е 3,2%, посочи Божидар Иванов, директор на Института по аграрна икономика.

Ако сравним обаче брутната добавена стойност, която българските фермери получават от единица площ и я сравним с тази в ЕС, ще видим колко неефективно се използва земята у нас. Което от своя страна води и до изключително ниските доходи на българските земеделци.

Според статистиката брутната стойност от един хектар в държавите от ЕС достига 1 180 евро, докато в България тя се движи между 200 и 400 евро от ха.

Още по-страшна е разликата  при съотношението между растениевъдство и животновъдство в брутния вътрешен продукт на родното селско стопанство. Ножицата там е огромна, защото докато през 2000-та година делът на двата подсектора е бил почти 50 към 50, то през 2017 г. растениевъдството вече държи 70% от БВП в земеделието, докато животновъдството – 30 процента.

По отношение на индекса на цените на производствените и инвестиционните разходи в селското стопанство България държи последното място, сравнено с Гърция, Франция, Полша и средният показател за ЕС-28. Докато Гърция е на първо място с индекс от 113 пункта през 2017 г., то България е със 104. Средният за ЕС е бил 110, сочи Евростат.

На този етап износът на селскостопанска продукция отчасти спасява бранша, но независимо от положителния търговски баланс, вносът плавно и много устойчиво расте. Или, ако износът на селскостопански стоки от България през 2007 г. е надхвърлял 1,2 млрд. евро, то през 2017 г. числата вече са над 4,112 милиардалева. Сериозен е ръстът при вноса – през 2017 г. той е съставлявал над 1,3 млрд. евро, а през 2017 г. 3,1 млрд. евро. Или в проценти, ако през 2007 г. вносът на земеделска продукция  е съставлявал 6 на сто от общия внос, през 2017 г. вече е 10 на сто.

За 12-те години членство в ЕС единственият конкурентен подсектор е зърнопроизводството, докато при производството на мляко и на зеленчуци сривът е значителен.

Към 2017 г. като конкурентни подсектори се водят свиневъдството и птицевъдството, но данните от последната година коренно променят ситуацията, но все още не са отчетени от НСИ.

Вътрешният пазар продължава е подвластен на силната асиметрия в цените на производител и крайните пазарни цени, което допълнително отблъсква фермерите от животновъдството, плодовете и зеленчуците, където себестойността е висока заради големия ръчен труд.

Колкото до участието на младите хора, то и по този показателстраната ни рязко изостава, въпреки субсидиите, които уж приоритетно трябваше да се насочат към хората до 39 години, работещи в земеделието.

Към 2016 г. делът на младите хора в родното земеделие е 14 на сто, при 10,6% средно за ЕС. Въпреки лекия ръст страната ни остава с най-висок дял на възрастните хора над 65 години, които са заети в агросектора. През 2016 г. у нас заетите над 65 г. са били 36,4 на сто от общо заетите в сектора, докато средно в ЕС възрастните хора са съставлявали 32,8%.

Родният агробизнес е на опашката по доста от икономически показатели, които се следят в ЕС, затова и основните изводи по три от целите, които страната ни си е заложила да постигне с европодпомагането, не са изпълнени. Според експертите от института отрасълът ни страна не само заради ниските доходи, слабата производителност на труда, но и от ограничения достъп до кредити и все още ниското ниво на механизация в сектора.

Засега основният интерес е към производството на зърнени и маслодайни култури, докато екстензивните дейности не са привлекателни за нов бизнес.

Публикувана в Бизнес
Страница 1 от 31

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта