Благодарение на силната реколта от 2019 г. и привлекателната цена за износ от началото на настоящия селскостопански сезон (юли 2019 г.) до края на февруари Франция е доставила за трети страни 7,82 млн. тона пшеница, което е с 34% повече, отколкото през същия период на сезон 2018-2019 г., съобщи електронното издание УкрАгроКонсалт, позовавайки се на свои анализатори. Основните клиенти за френската пшеница през посочения период са били Алжир, Мароко и Китай.

Само през февруари износът на пшеница от Франция за трети страни достигна рекордните за последните 10 години през този месец 1,46 млн. тона, от които 122 хил. тона са заминали за Китай. Това е и ваксимален месечен резултат от началото на сезона. През февруари миналата година доставките за трети страни възлязоха на 860 хил. тона.

Силният износ през февруари е следствие от намалелия брой стачкуващи срещу пенсионната реформа във Франция.

Същевременно износът на пшеница от Русия през първите 7 месеца от настоящия сезон отчита спад от 18% до 22,5 млн. тона, сочат данни в доклад на руския център за анализи на селскостопанския пазар СовЭкон, позоваващ се на официалната статистика и цитиран от Ройтерс.

Публикувана в Бизнес

Бързото разпространение на короновирусната зараза засили паническите настроения на финансовите и стоковите пазари и провокира ново рязко понижение на цените на основните зърнени и маслодайни култури в САЩ и на Стария континент. Пшеницата беше най-слабият елемент от зърнения пазар в Щатите. След кратка възходяща корекция в края на предходния седмичен период, котировките на мека червена зимна пшеница на борсата в Чикаго и на експортния пазар пикираха стремително надолуи седмичният период (21-27.02.) завърши с отрицателно отклонение от 10-11 долара, на равнище $194,75/г. за мартенския фючърс и $244FOB ($169,40и $207/т FOB – 27.02.19 г.). Анализаторите коментират, че спекулантите, в това число и инвестиционните фондове засилиха ликвидирането на дългите си позиции в Чикаго, притеснени от влошените перспективи за развитие на износа. С 5-6 долара спадна и цената на американската царевица – до $143,50/т на борсата в Чикаго и $272/т FOB($143,20и $177/т FOB – 27.02.19 г.).

На изразен тренд бяха подчинени цените на мелничарското и фуражното зърно в Европа. Мартенският контракт мелничарска пшеница на борсата в Париж завърши седмичния период с отрицателно отклонение от 4,5 евро, на равнище EUR191,50/т. С 6-7 евро поевтиня френската хлебна пшеница (11,5-12,5% протени) на експортния пазар – до EUR194FOB Руан. Отрицателното отклонение при царевицата беше в рамките на 1,5-2,0 евро – до EUR167,50 на борсата в Париж и EUR173-174,00/т FOB Бордо/Рейн (EUR164,00 и EUR167,00/т - 27.02.19 г.).

Рязко понижение на експортните стойности наблюдавахме и в черноморския регион. Според търговски източници цените на руската и украинската мелничарска пшеница през изминалия период спаднаха с 4-6 евро и към 28 февруари бяха както следва:$214-215т FOB за пшеница 12,5% протеин и $211-213/т FOB за зърно с 11,5% протеин ($233-235/т и $230/т FOB към 28.02.19 г.).С 2-3 евро спадна и цената на царевицата на украинския пазар – до $180-182FOB черноморско пристанище (EUR174-27.02.19 г.).

В търговските среди в момента определено преобладават нагласи за продължаване на низходящия тренд, тъй като участниците в зърнената търговия поне засега не виждат признаци за активизиране на търсенето и респективно износа и вноса.

Актуализираните прогнозни данни на Международния съвет по зърното, оповестени на 27 февруари, също са с негативен за ценовото развитие нюанс. В новата редакция на глобалния зърнен баланс виждаме увеличение на оценката за добива от пшеница през текущия сезон 2019/20 г. от 761 млн.т на 761 млн.т (733 млн.т – 2018/19 г.), придружено с прогнозата за натрупване на рекорден преходен запас от 275 млн.т (265,0 млн.т в края на 2018/19 г.). Освен това Съвета очаква през следващата маркетингова 2020/21 г. глобалният добив от пшеница да достигне нов исторически връх от 769 млн. тона.

Игор Валентович

Публикувана в Бизнес

За да развият потенциала си, грижите по тях тепърва предстоят, посочи Милен Мильов, регионален мениджър на Байер КропСайанс за Централна Северна и Западна България

Агр. Петър Кръстев

На срещата със земеделските производители от Централна Северна и Западна България в Правец, Милен Мильов, регионален мениджър на Байер КропСайанс за региона, представи екипа за тази част на страната. Той подчерта, че екипът на компанията за региона се състои от експертно подготвени професионалисти, способни да решат всякакви проблеми на своите клиенти. Г-н Мильов увери земеделците, че с опита и знанията екипът на Байер КропСайанс ще бъде на тяхно разположение по всяко време на годината, така че да могат да получат оптимални решения на производствените задачи в стопанствата си и производството им да бъде рентабилно. След това Милен Мильов направи обстоен анализ на състоянието на есенниците, акцентите от който ви представям в детайли.

Актуалното състояниена посевите с пшеница и ечемик в региона

Миналата година по това време в целия регион с малки изключения пшениците току-що са били поникнали. В момента посевите с културата изглеждат много по-добре и потенциалът е налице. Има пшеници, които масово са били поникнали през ноември и началото на декември и към момента тези посеви са в начало на братене и активно братене. Има растения и с по3-4 братя в зависимост от типа на почвата и от началото на старта на пшеницата. След последния дъжд и сняг посевите определено дават надежди за много добър потенциал. Дори преди тези дъждове влагата в кореновия слой на пшеницата е била налична и достатъчна за нормалното развитие. Проблеми създават отделни повреди от замръз по листата. На някои места пшениците са леко полилавели, стигнало се е до некроза и отмиране на растителни тъкани (най-често по връхните части на първите 2-3 листа). Но това е нещо нормално, което се случва през зимата. При посевите в по-напреднала фаза и добре братили, тези повреди са много по-слаби.

Плевелите бързо завземат пространства

В различна плътност, според заплевелеността на блоковете в пшениците, вече се виждат ефемерните плевели, които се опитват да навлязат в пространството, което не е заето от културата. Могат да се открият великденче, теменужка, а също така и малко по-топлолюбиви плевели като мак, подрумче, лютиче. След преваляванията и предстоящото топло време тези широколистни плевели ще придобият по-голяма плътност и ще се развият по-активно. При внимателен оглед на полетата могат да се видят и първите житни плевели, които поникват заедно с пшеницата – например див овес, разположен в междуредията. Той е във фаза поникване до фаза братене. Същото важи и за другите житни плевели – райграс, овсига и др., които вече могат да бъдат открити на полето.

Неприятелите са в посевите още от есента

В по-рано поникналите посеви е имало и житна муха, която е успяла да развие свое поколение, направила е какавида. Очакванията са, че тези какавиди ще дадат пролетно поколение, което дори да не е толкова опасно за посевите в напреднала фаза, трябва да се следи. За да се контролира популацията на този неприятел, вероятно ще се наложи едно първо вегетационно пръскане с инсектицид.

Болестите са адаптивни и се развиват дори при сухи условия

Друг проблем, който е наблюдаван и констатиран по сигнали от обследване на земеделски производители, е ризоктонията по пшеницата. Въпреки изключително сухите условия на есента този патоген е успял да се развие. Твърде възможно е през пролетта той да продължи да се развива и може да обхване долната част на стъблото на пшеницата – първи стъблен възел. При развитие на ризоктонията се получават язви във вътрешността и епидермиса на корена, които могат да стигнат до сърцевината и да причинят нарушаване на храненето на растенията, дори полягане на посева. Байер има отлично решение и за този проблем. Обективната ситуация в полето показва на компанията как трябва да действа, която вече има предложения за възникналите проблеми – завърши професионалното описание на състоянието на посевите Милен Мильов.

За решаване на проблемите с плевелите, болестите и неприятелите в житни култури, Байер КропСайанс има иновативни и надградени продукти, които предлага в пакетни предложиния. С тях ще ви запознаем подробно в следващите материали.

Публикувана в Растениевъдство

Веднага след дългия уикенд (17.02. -Денят на президентите в САЩ) котировките на пшеницата в Щатите избиха нагоре и в рамките само на един ден борсата в Чикаго компенсира едноседмичния ценови спад. На 18 февруари мартенският контракт мека червена зимна пшеница поскъпна там с близо 9 долара – до $208,35/т.

Вълна от спекулативни покупки на фючърсния пазар се надигна след като Министерството на селското стопанство и водните ресурси на Австралия (The Australian Bureau of Agricultural and Resource Economics and Sciences) редуцира прогнозата си за добива от пшеница в страната през 2019/20 г. – до 15,85 млн.т, а независимите експерти свалиха планката още по-надолу – до 14,5 млн.т, а това е най-ниското равнище от 12 години насам. Това е трета поредна година, през която реколтата на Зеления континент е компрометирана от силна суша, но сегашната ситуация се оценява като катастрофална. За сравнение, през 2018/19 г. австралийските фермери ожънаха 17,3 млн. т пшеница; 2017/18 г. – 20,9 млн.т и 2016/17 г. – 31,8 млн.т.

В края на седмицата котировките отстъпиха от пиковите стойности, но все пак Чикаго. завърши седмичния период с положително отклонение от 6,30 долара на равнище около $206,00/т. През същия период на борсата в Париж мелничарската пшеница поскъпна с 3 евро – до EUR196/т. С 2-3 евро се покачи и цената на мелничарското зърно на експортния пазар. На 20 февруари френска пшеница 11,50-12,50% протеин се предлагаше за износ по EUR 200-201FOB Руан; а германска пшеница мин. 12,5% протеин, по EUR 198-203/т СРТ Хамбург и EUR 208-213/т FOB Балтийско море (EUR 200FOB Руан, EUR 203/т СРТ Хамбург и EUR208/т FOB Балтийско море на 21.02.19 г.).

Цените на пшеницата в Русия и Украйна се задържаха около по-ниските стойности от края на предходната седмица - $218-220т FOB за пшеница 12,5% протеин и $217-218/т FOB за зърно с 11,5% протеин ($240-242/т и $25/т FOB съответно на 21.02.19 г.). Повечето европейски анализатори са на мнение, че сегашният ценови възход има предимно спекулативен характер и няма да продължи дълго предвид големите наличности от пшеница в глобален мащаб и очертаващата се голяма руска реколта 79,5-82 млн.т (73,5-74,5 млн.т).

Въпреки динамичните промени в цените на пшеницата, пазарът на царевицата остана в застой.

На 20 февруари фуражното зърно се търгуваше на борсата в Париж по EUR168,50 /т, в сравнение с EUR168,25 /т на 13.02.20 г. и EUR173,50 /т на 21.02.19 г.На експортния пазар в Западна Европа и черноморския регион цената на царевицата също остана непроменена - около EUR 175т FOB Бордо и $182-184/т FOB черноморско пристанище (EUR170/т FOB Бордо и $178/т FOB Одеса -20.02.19 г.).

Цената на суровото слънчогледово масло на пазара в Ротердам през миналата седмица се стабилизира след продължителен спад и в момента се колебае около $760/т за тон, а на украинския пазар – $710-725/т FOB(купува-продава).

Игор Валентович

Публикувана в Бизнес
Понеделник, 17 Февруари 2020 13:57

ПШЕНИЦА 2020 г. – състояние и торене

Сортовете, създадени в България, притежават генетична защита и се отличават с максимална приспособителна способност към рязко променливите условия на страната

Проф. д-р Иван Панайотов

ОСЗ-Дунав, Свищов

Причината, която ме накара да напиша следните редове, е необходимостта от подхранване на посевите и страхът от т. нар. „прерастване” на пшеницата. Независимо от наивните забрани за подхранване до 6-и февруари, трябва да изтъкна, че краят на януари – началото на февруари е най-подходящото време за внасяне на допълнителен азот за посевите. Нормата е в зависимост от състоянието на посева, почвата, сорта и е в рамките на 5 до 8 кг/дка акт. в-во азот. Допълнително количество може да се внесе в края на март. Отделно е хербицидното третиране, съчетано с листни торове и фунгициди.

Относно   изказванията за прерастване мога да дам следното теоретично пояснение. Зимните сортове пшеница притежават сложен генетичен комплекс за температурно-светлинна чувствителност. При наличие на растежна температура над 4 градуса и дължина на деня под 8-9 часа, растенията братят, но не преминават във фаза вретенене, както е в момента. Яровизационният стадий е преминал, но няма достатъчно продължителност и интензивност на светлина, необходима за начало на фаза вретенене или образуване на стъбло и клас. С други думи, зимните сортове имат генетическа защита срещу прерастване при топло време, недостатъчно светлина и повреди от студове.

Противоположно на тях са пролетните и полупролетни (алтернативни) сортове. Те са нечувствителни към светлината, а изискванията към студ са минимални или отсъстват. Такива сортове са селекционирани за южни, топли райони, където няма зимни студове. При наличие на повишени зимни температури, каквито са настоящите, и недостатъчно светлина тези сортове образуват стъбло и клас. Преди години имаше един сорт – „Златоструй”, който, при подобна топла зима, изкласи по Ивановден, пожънаха го, образуваха се нови братя и бяха получени известни добиви. В повечето случаи такива сортове измръзват, изтъквал съм вече случая със сорт „Сан Пасторе”, продуктивен и полупролетен сорт.

Накратко, няма опасност от прерастване при типично зимните сортове пшеница, при ечемика състоянието е почти същото. Сортовете, създадени в България, гарантирам за пшениците, притежават генетическа защита и се отличават с максимална приспособителна способност към рязко променливите условия на страната. Новите сортове превишават по добив и качество най-добрите западни сортове, скоро ще ги видим по полетата на България.

Публикувана в Растениевъдство

Увеличеният интерес към продажбите беше основната характеристика на американските зърнени пазари през изминалите седем дни, но в Евросъюза наблюдавахме стабилизиране на ценовата картина благодарение на активизирането на експортния фронт. На борсата в Чикаго пшеницата завърши седмичния период (7-13.02.20 г.) с отрицателно ценово отклонение от 4-5 долара, на равнище малко под $200/т за доставка през м. март. В същото време мартенските котировки на мелничарската пшеница на борсата в Париж запазиха нивата си от края на предходния седмичен период – около EUR203/т. Въпреки натиска отвъд Океана, непроменени останаха и експортните цени на френското и германското хлебно зърно в европейските пристанища. На 13-14 февруари френска пшеница 11,5-12,5% протеин се предлагаше за износ от Руан по EUR 198FOB, а германска пшеница мин. 12,5% протеин се котираше по EUR 198-202/т СРТ Хамбург и EUR 208-212/т FOB Балтийско море (EUR 205FOB Руан, EUR 209/т СРТ Хамбург и EUR214/т FOB Балтийско море на 13.02.19 г.).

Както вече коментирах по-горе основен фактор за твърдото развитие на европейския зърнен пазар бяха окуражаващите новини от експортния фронт и най-вече успешното представяне на френското зърно в алжирския търг – продажба на680 хил. тона за товарене през април при средна цена $ 237,50-238 за тон CFR. Анализаторите отбелязват, че търсенето на европейското зърно за износ за трети страни нарасна благодарение на валутния фактор и понижението на курса на еврото спрямо щатската валута. Въпреки стабилизирането на житните котировки повечето авторитетни анализатори са на мнение, че потенциалът на позитивните за ценовото развитие фактори е ограничен, предвид големите наличности от зърно на пазара. На 11 февруари Министерството на земеделието на САЩ (USDA) публикува редовния си месечен доклад за състоянието на световния зърнен пазар. В новата редакция на глобалния баланс липсват значими изненади, но в раздела за пшеницата има „лек негативен за ценовото развитие нюанс”. Става въпрос за запазване на януарската оценка за рекордния размер на преходните запаси в края на текущия сезон (288 млн.т, спрямо 278 млн.т в края на 2018/19 г.), при положение че повечето експерти залагаха на редуцирането на тези числа. Междувременно според водещите специалисти агрометеорологичните условия почти във всички основни страни производителки са благоприятни за развитието на новата реколта. Търговците коментират най-вече високите очаквания за размера на новата руска реколта от пшеница – 81-82 млн.т, в сравнение с – 73,5 -74,0 млн.т ожънати през миналата година.

Експортните котировки на руската и украинската пшеница през изминалите седем дни се понижиха с минималните 1-2 долара за тон и към 14 февруари 2020 г. са били както следва: $221-223/т FOB за пшеница 12,5% протеин, $219-220/тFOB за зърното с 11,5% протеин и около $218/тFOB за фуражната пшеница ($242/т; $238/т и 228-230/т FOB съответно на 14.02.19 г.).

Експортните котировки на френската и украинската царевица през изминалите седем дни също останаха почти непроменени, около EUR 175т FOB Бордо и $183-185/т FOB черноморско дълбоководно пристанище (EUR170/т FOB Бордо и $178/т FOB Одеса -14.02.19 г.).

Игор Валентович

Публикувана в Бизнес

През изминалите седем дни (31.01.-06.02.19 г.) наблюдавахме едно по-спокойно развитие на зърнените пазари след намаляване на силния спекулативен шум, свързан с разпространението на короновирусната зараза. Търговците определено започнаха да обръщат по-голямо внимание на фундаменталните (балансови) фактори и предстоящото публикуване на важни за ценовото развитие прогнозни данни обуслови стабилизиране на цените на пшеницата и царевицата на пазарите в САЩ и Евросъюза.

На 6 февруари мартенският контракт пшеница затвори в Чикаго на равнище около $204/т, а на експортния пазар цената на американската мека червена зимна пшеница се задържа на равнището от края на предходния седмичен период - $255FOB ($228/т FOВ -06.02.19 г.). На борсата в Париж пшеницата завърши седмичния период с минимално положително отклонение от 0,75 евро, на равнище EUR193/т за доставка през м март. Спечелването на египетския търг окуражи френските продавачи и през миналата седмица наблюдавахме възстановяване на експортните цени на френското мелничарско зърно до EUR 197-198FOB Руан, за пшеница 11,5-12,5% протеин в сравнение с EUR 194-195/т FOB Руан в края на януари и EUR 209/т FOB Руан на 6.02.19 г. В същото време експортните котировки на германската пшеница „В” качество, мин. 12,5% протеин останаха почти непроменени EUR 198-203/т СРТ Хамбург и EUR 208-213/т FOB Балтийско море (EUR 209/т СРТ Хамбург и EUR214/т FOB Балтийско море на 06.02.19 г.).

До края на януари експортните котировки на руската пшеница бяха подчинени на стръмен възходящ тренд и този фактор до голяма степен беше основна причина за януарското поскъпване на пшеницата в цяла Европа, а до голяма степен и на пазара в Щатите. През втората половина на януари средната експортна цена на стандартна руска пшеница 12,5% се покачи от $224-226/т до $233-235/т FOB дълбоководно руско черноморско пристанище, но след загубата в египетския търг, към 6 февруари пазара коригира до $224-225/т FOB ($247-250/т FOB –06..02.19 г.). Експортните цени на украинската пшеница следваха динамиката на руските котировки и на 6.02.20 г. бяха както следва: $223/т FOB за пшеница 12,5% протеин, $221/тFOB за зърното с 11,5% протеин и около $219/тFOB за фуражната пшеница ($244/т; $239/т и 228/т FOB съответно на 06.02.19 г.).

На пазара за фуражно зърно в ЕС през изминалите седем дни също липсваха значими ценови промени, като на експортния пазар цената на френската царевица зацикли на равнище около EUR 175-176/т FOB Бордо/Рейн (EUR118-183/т – 06.02.19 г). Украинската царевица запази високите стойности от края на януари - $183-185/т FOB черноморско дълбоководно пристанище ($173/т FOB- 06.02.19 г).

Според европейските анализатори затишието на зърнените пазари се обяснява с изчаквателната позиция на повечето основни играчи на фючърсния пазар предвид предстоящото публикуване на доклада на Министерството на земеделието на САЩ (USDA) за състоянието на глобалния зърнен баланс, с актуализирани прогнозни данни за основните страни производителки и износителки на зърно.

Игор Валентович

Публикувана в Бизнес

В рамките на изминалия седем дневен период (24-30.01.) градусът на напрежението на международните зърнени пазари рязко се покачи. До 23-24 януари цените на основните зърнени култури в САЩ и Евросъюза следваха възходящия тренд, обусловен от активизирането на експортната дейност на фона на спада в експортния потенциал на Русия и Австралия, логистичните проблеми във Франция, въвеждането на експортни мита в Аржентина и др. Информациите за бързото разпространение на короновирусната зараза обаче предизвикаха прекъсване във възходящия тренд и насочиха цените рязко надолу.

 

Притеснени от влошените перспективи за развитието на потреблението и износа на аграрни продукти за Азия и най-вече за Китай участниците в борсовата търговия започнаха трескаво да прибират печалбите, продавайки купените на значително по-ниски цени контракти. Под пресата на масираните спекулативни продажби цената на пшеницата в Чикаго през последните 3-4 дни се понижи с 7-8 долара (до $206/т за доставка през март), а на борсата в Париж мелничарското зърно поевтиня с 4 евро – до EUR 192(EUR 204,25 – 31.01.19 г.).

 

Експортните котировки на френската и германската пшеница следваха динамиката на фючърсите. Към 31 януари цената на френската пшеница 11,5%-12,5% протеин на база FOB Руан ерозира до EUR194/т, в сравнение с EUR199-200/т в края на предходния седмичен период и EUR 210/т FOB на 30.01.19 г. С 3-4 долара в рамките на изминалите седем дни спадна и цената на германското хлебно зърно – до EUR 197-202/т СРТ Хамбург и EUR 207-213/т FOB Балтийско море (EUR 210/т СРТ Хамбург и EUR215/т FOB Балтийско море на 30.01.19 г.). Междувременно експортните цени на руската и украинската пшеница (12,5%) вследствие на по-ограниченото предлагане на зърно от Русия останаха почти непроменени - $229-231FOB ($245-250FOB – 30.01.19 г.).

 

Задържането на черноморските котировки около пиковите месечни стойности осигури ценовото предимство за френската пшеница на международния пазар и резултата последва веднага. На 30 януари Държавната египетска агенция GASC информира за покупката на 180 хил. тона само френско мелничарско зърно за доставка 11-25 март 2020 г., при средна цена $246,10C$F (стойност и фрахт). От началото на маркетингова 2019/20 г. досега Египет напазарува от Франция 720 хил.тона пшеница, а това според европейските анализатори е ”много значим обем и плътно доближава високите показатели от 2014/15г.” За сравнение, на 29 януари 2019 г. Египет напазарува 120 хил. тона френска пшеница по $262,50C$F.

Поевтиняването на пшеницата и най-вече рязкото понижение на цените в соевия комплекс оказаха силно депресиращо влияние и върху цените на фуражното зърно в Евросъюза. На 30 януари мартенският контракт царевица затвори на борсата в Париж на равнище EUR169/т, в сравнение с EUR172,50/т на 23.01.20 г и с EUR172,50/т – 30..01.10 г. С 3 евро се понижи и цената на френската царевица на експортния пазар – до EUR 175-176FOB Бордо (EUR185/т – 30.01.19 г). На украинския пазар цената на царевицата обаче остана почти непроменена - $182-184/т ($182/т – 30.01.19 г.).

Игор Валентович

Публикувана в Бизнес

С мощния си корен маслодайната култура извлича голямо количество хранителни елементи и влага от почвата и я оставя бедна и суха

Агр. Петър Кръстев
За пшеницата най-добри предшественици са тези, които рано освобождават площите и позволяват лесна и навременна обработка на почвата преди сеитба. Най-добри са бобовите култури. Но в условията на пазарно стопанство стремежът е в произвеждане на бързо ликвидна и рентабилна продукция. Затова все по-често предшественик на хлебната култура става слънчогледът, който няма репутацията на добър предшественик за нея.
С растежа на цените на торовете, препаратите за растителна защита и горивата, земеделските стопанствата приоритетно отглеждат само икономически изгодни култури. Такъв подход, разбира се, в повечето случаи не съответства на научнообоснован и агрономически издържан сеитбооборот. В последните години посевните площи със слънчоглед в страната ни непрекъснато нарастват и през 2019 година превишиха 8 милиони декара. Това е обусловено от доходността на културата и значителното й търсене в световен мащаб за растително масло. И така, в много зърнопроизводители възниква въпросът, възможно ли е благодарение на промяна в технологията на хранене да се намали негативното влияние на добивите при зимните житни култури, най-вече на пшеницата, от такъв неподходящ предшественик като слънчогледа.
ВРЕДАТА ОТ СЛЪНЧОГЛЕДА КАТО ПРЕДШЕСТВЕНИК НА ПШЕНИЦАТА
pshe6 2Слънчогледът изнася от почвата голямо количество минерални елементи, затова сеитбата на пшеница след него води до нарушаване на сеитбооборота, изтощаване на почвата и намаляване на нейната производителност. Доброто развитие на кореновата система на слънчогледа, която прониква на дълбочина 3 – 4 м и в хоризонтално направление се разпространява на 1 – 1,2 м, позволява на растенията да усвояват големи количества хранителни вещества и влага от дълбоките слоеве на почвата. Особеност на слънчогледа е и това, че той изнася в особено големи количества калий от почвата – значително повече, отколкото други елементи. Така за формиране на 1 т слънчоглед и аналогичното за това количество зелена маса, растенията усвояват от почвата до 50 – 55 кг азот, 25кг фосфор и до 100 – 150 кг калий. Всичко това трябва да се има предвид при планиране системата за хранене на пшеница, която се сее след него.
При агробиологични изследвания е установено, че през вегетацията си слънчогледът поглъща неравномерно хранителните елементи. В първия месец от вегетацията културата усвоява 10 – 15% азот, 10% фосфор и такова количество калий. В течение на следващите 1,5 – 2 месеца, когато протича бутонизацията (формирането на питата) и до края на цъфтежа, слънчогледът поглъща хранителни елементи интензивно, използвайки до 80% азот, 70% фосфор и до 50% калий. Още 40% калий поглъщат растенията във фаза наливане на зърното и до началото на узряване. След завършване формирането на питата този процес се забавя.
ПОЛЗАТА ОТ СЛЪНЧОГЛЕДА КАТО ПРЕДШЕСТВЕНИК НА ПШЕНИЦАТА
Без оглед на всички посочени недостатъци, като предшественик за пшеницата, слънчогледът има и някои положителни качества. Тази култура оставя след себе си големи количества растителни остатъци, които намаляват или напълно предотвратяват вероятността от образуване на ледена кора в зимния период. На всички е известно каква вреда на пшеничните посеви нанася ледената кора вследствие повреждане на кореновата система на растенията при рязко колебание на температурите в зимно-есенния период. Растителните остатъци от слънчогледа имат мулчираща и слънцезащитна функция напролет и в летния период. Освен това те не са така твърди като царевичните, които затрудняват сеитбата на пшеницата, ако е необходимо тя да се сее по технологията No-till. В последните години вече се създават ранозрели по-нискостъблени хибриди слънчоглед, които по-малко изтощават почвата и с това характеризират слънчогледа като добър предшественик. Ранното прибиране на тези хибриди от полето дава възможност сеитбата на пшеница да се направи в оптимални срокове, което влияе положително върху добива от зърно.
При сеитба на пшеница след слънчоглед трябва да не се забравя, че след неговото прибиране в почвата остава голямо количество семена (самосевка). По време на есенната вегетация на пшеницата поникващият слънчоглед е голям проблем, докато полето не се освободи от него с първия замръз. В пролетно-летния период използването на хербициди срещу самосевката от слънчоглед е задължително. Ненавременно проведената борба с плевелите и самосевките води до значително заплевеляване на посевите и затруднява прибирането на пшеницата.
ДОБИВЪТ ОТ ЗЪРНЕНО-ЖИТНИТЕ КУЛТУРИ СЛЕД СЛЪНЧОГЛЕД ВИНАГИ Е ПО-НИСЪК ОТ ЖЕЛАНИЯ
Намаляване на добива от пшеницата с предшественик слънчоглед може да достигне 20 – 35%. След слънчогледа в почвата остава малко продуктивна влага. Това е свързано с мощната коренова система на културата и недостатъчно плътния слой следжътвени остатъци, което води до пресушаване на почвата. Запасите от продуктивна влага в почвата в значителна степен влияят на ефективността от внесените торове за пшеницата. Зърнопроизводителите могат донякъде да намалят негативното влияние относно съдържанието на продуктивна влага от слънчогледа, оставяйки възможно по-високи стъбла при прибиране на културата. По-голямото количество следжътвени остатъци ще способстват натрупването на влага, а високите стъбла на слънчогледа – по-голям слой сняг в зимния период. Систематичното използване на слънчогледа в сеитбооборот с пшеница води до постепенно намалява не добивите от хлебната култура. Дори при сеитба на пшеница четири години след слънчоглед и в случай че в сеитбооборота е включена чиста угар, нейната добивност е намалена средно с 20%. Намаляване добива от пшеница след предшественик слънчоглед е свързано не само с усвояването на голямо количество хранителни елементи и продуктивна влага от него, а защото се намалява съдържанието на органично вещество в повърхностния слой почва. Затова на такива полета е важно периодично да се внасят органични торове, което обаче не всяко стопанство може да си позволи, като се има предвид съвременното състояние на животновъдството.
МИНЕРАЛНИ ТОРОВЕ ЗА ПШЕНИЦАТА
В есенния период след прибиране на слънчогледа минералните торове за пшеницата трябва да се внасят в достатъчно влажна почва. Преди сеитбата на пшеницата добри резултати се получават след внадяне на N3P3K4 в акт. в-во на фона на внесени 3 т/дка органичен тор. Присеитбено торене в количество N1,5P1,5K1,5 в акт. в-во стимулира развитието на пшеницата в началните етапи на вегетацията, защото не само дълбоките слоеве, но и връхният слой почва е загубил значително количество минерални елементи и органични вещества. След размразяване на почвата е желателно да се внесат 3 кг/дка азот в акт. в-во. Същото количество азот се внася и във фазите братене и вретенене. За обезпечаване на пшеницата с пълния спектър от минерални елементи добри резултати дава листното третиране с комплексни микроторове. Такова подхранване е особено ефективно при недостатъчно количество валежи.
За да се доведе до минимум негативното влияние на слънчогледа като предшественик за пшеницата, добре е да се имат предвид следните фактори:
 Сеитбата на пшеница след слънчоглед трябва да се прави само в краен случай и в райони, където количеството валежи за годината е не по-малко от 500 мм, където внесените торове ще могат ефективно да се използват от пшеничните растения.
 Необходимо е периодично обновяване на баланса в почвата с основните макро- и микроелементи (с торене), особено на калия, тъй като именно този елемент най-много се изнася от слънчогледа.
Като цяло, при съблюдаване на всички необходими агротехнически изисквания за отглеждане на пшеницата и осигуряване на минерално хранене на достатъчно ниво, слънчогледът може да бъде използван като предшественик. Трябва обаче да се има предвид, че в напредналите стопанства в света възгледите за съвременното селско стопанство се променят, при което важен е не само икономическият, но и агроекологичният аспект. Деградацията на почвите и у нас вече придобива застрашителни размери. Затова при отглеждането на зимни житни култури, в т.ч. пшеница, е необходимо да се придържаме към почвозащитни сеитбообороти, където честотата на сеитба на слънчогледа в полето трябва да става не по-рано от един път на четири години.

Публикувана в Растениевъдство

През изминалия седмичен период (17-23.01.10 г.) цените на пшеницата на пазарите от двете страни на Атлантическия океан продължиха да се изкачват стремително нагоре. Анализаторите коментират, че ценовото рали е предизвикано от спада в експортния потенциал на Австралия и Русия и логистичните проблеми пред френския износ на фона на увеличеното търсене на пшеница от страна на големите купувачи на европейско мелничарско зърно - Египет, Алжир, Йордания и др. На 22 януари цената на мелничарската пшеница на борсата в Париж се изкачиха до най-високите стойности от януари 2019 г. насам – EUR 199,75/т (EUR 205,75/т – 22.01.19 г.). На 22- 23 януари френска мелничарска пшеница 11,5-12,5% протеин се предлагаше за износ от Руан по около EUR 200-204 за тон FOB а германската пшеница (мин 12,5% протеин) се котираше поEUR 200-205/т СРТ Хамбург и EUR 210-218/т FOB Балтийско море (EUR 210/т FOB Руан EUR 211/т СРТ Хамбург и EUR216/т FOB Балтийско море на 23.01.19 г.). В предишния ни пазарен обзор коментирахме големите покупки на мелничарско зърно извършени от Турция и Египет на 14.01. (общо близо 750 хил. тона), а в момента се провеждат търгове за внос на над 500 хил. тона пшеница от Тунис и Алжир. И всичко това става на фона на огромен логистичен проблем пред доставките на френска пшеница предизвикани от стачката на железничарите. Ораганизацие на френските производители и експортьори на зърнени храни Intercereales информира в началото на седмицата, че пристанищата на страната са блокирани с 450 хиляди тона зърнени храни предназначени за износ на стойност 100 млн. евро. Търговците алармират, че сключените договори са пред провал и те са принудени да изпълняват поетите ангажименти с товарене от германски пристанища, което е крайно неизгодно за тях. В същото време експортният потенциал на Русия се стопява, което води до изразено поскъпване на пшеницата в целия черноморски регион. На 22-23 януари експортните цени на руската пшеница с 12,50% достигнаха $229-231FOB, черноморско пристанище, а на украинската пшеница - $ 227-228/т FOB, в сравнение с $234-240FOB през същия период на миналата година. Водещите руски анализатори очакват по-високи цени през близките дни – до $235-237FOB.

Тези дни един от най-известните американски анализатори Джак Сковил от The PRICE Futures Group коментира, че Щатите вече губят позицията си на лидер, а „световните цени на пшеницата ще се определят от случващото се в Европа и Черноморския регион, а американските котировки ще ги следват”.

Поскъпването на пшеницата стабилизира пазара на фуражното зърно в ЕС, като цените на царевицата на борсата в Париж се задържаха около високите стойности на предходния седмичен период – EUR172-173/т. В Украйна, основен доставчик на царевица от черноморския регион, цената й обаче продължи да се покачва и в момента фобните котировки там вече се движат в диапазон $182-184/т ($178-180/т – 23.01.19 г.).

Игор Валентович

Публикувана в Бизнес

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: +359 895 451 986
Факс: +359 895 451 986

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта