Учени са разработили компютърен модел как реагират основните земеделски култури на постепенното повишение на температурата, а след това проверили това в реални примери.

Оказало се, че прогнозираните реакции съвпаднали с действителността. И са стряскащи. Ако не се намалят значително топлинните емисии, добивът на царевица до 2100 година в САЩ може да намалее с почти 50%.

Соята ще дава примерно с 40% по-нисък добив, а пшеницата – с 20%. И тъй като САЩ са един от най-големите в света износители на селскостопанска продукция, рязкото намаляване на добивите сериозно ще покачи цените на хранителните продукти в цял свят. Това може да причини недостиг на продоволствие в развиващите се страни. Верижната реакция няма да закъснее, убедени са изследователи. Недостигът на храна може да увеличи миграцията, защото хората ще се отправят да търсят храна, което може да предизвика конфликти и дори пълномащабни войни.

Бернхард Шаубергер от Потсдамския институт за изследване въздействието на климата ръководи опити на международна група учени. Той описва моделирането така: "Благодарение на наблюденията ние разбрахме, че високите температури носят вреда на културите. А сега вече успяхме да разберем как точно се случва това. Компютърните симулации, които проектираме, са основани на стабилни знания по физика, химия, биология и на голямо количество данни и разработки на алгоритми. Разбира се, ние ги наричаме модели, защото те не могат да представят цялата сложност на посевните системи".

Въпреки това изследователите заявяват, че фермерите могат да предотвратят загубите на добива за сметка на увеличаване на напояването, ако, разбира се, имат достатъчно вода.

"Загубата на добив може значително да бъде намалена, когато увеличим поливането на полето в нашите симулации, поради което направихме извода, че недостигът на вода, причинен от повишението на температурата, е по-вредоносен фактор, отколкото самото повишение на температурата, смята изследователят Джошуа Елиът от Чикагския университет. – Напояването може да стане важно средство за адаптация на културите към затоплянето, което ще смекчи неговите най-сериозни последствия. Този път към спасението обаче е ограничен от липсата на водни ресурси в някои региони."

Такива модели отчитат множество различни фактори: от водоснабдяване и използване на торове до нивото на въглеродния диоксид. От една страна, последният води до глобалното затопляне, а от друга, – поглъща се от растенията, защото е необходим за техния растеж. Но в случая учените отчитат непосредственото влияние на температурата. Ако всеки ден тя се задържа на 30°C, царевицата и соята могат да губят около 5% от добива.

Благодарение на моделите учените от Потсдамския институт установили, че дори незначително увеличение над тази температура може да доведе до „по-резки и значителни загуби на добив“.

От своя страна, привържениците на климатичния скептицизъм (отхвърлящи антропогенния фактор в изменението на климата) тръбят в един глас, че ефектът от повишения въглероден диоксид във въздуха води до съвсем други последствия. Те смятат, че затоплянето ще доведе до „глобално озеленяване“ – примерно към 2050 година дърветата и храстите ще разширят своите владения в Арктика с повече от 50%. Въпреки това изследователите твърдят, че влиянието на допълнителния въглероден диоксид в атмосферата е недостатъчно, за да противостои на намаляването на добивите от селскостопанските култури от повишението на температурата.
Освен това учените все още не са изучили ефекта от „извънредно високи температури – 36°С“. Подобна температура вероятно ще навреди още повече на добивите.

Учени от Южното полукълбо вече се готвят за глобалното затопляне.

Австралийски селекционери са изобретили изкуствена среда с подобрено осветяване за създаване на интензивни дневни режими. Това значително ускорява търсенето на по-добри и устойчиви на жега сортове селскостопански култури.

Публикувана в Растениевъдство

Направените досега инвестиции за формиране на добър и качествен добив трябва да се защитят с последните операции при културата

Агр. Петър Кръстев

През вегетацията на пшеницата, в зависимост от нейните конкретни фази, грижите за посевите с културата имат своите особености. Основната задача за производителя на зърно още в есенния период е да подготви добре посева за презимуване. Пролетта, след възобновяване на вегетацията, пшеницата трябва да е в състояние колкото се може по-бързо да формира вегетативна маса и генеративни органи. Сега е времето да се направи всичко за съхраняване на продуктивния потенциал на културата, да се подобрят качествените показатели на бъдещата реколта до последната фаза от вегетацията и до нейното прибиране.

В късни фази от вегетацията вече е невъзможно да се постигне увеличаване на добива на пшеницата чрез внасяне на торове. Както е известно, в този период торовете повишават само качествените показатели на зърното. При добиви от пшеницата от порядъка на 500 – 600 кг/дка основна и допълнителна продукция се изнасят от 0,350 до 0,450 кг азот – неговият дефицит, както и този на други хранителни елементи в късни етапи на вегетацията, се отразява негативно на наливането на зърното. Пшеницата притежава висока способност към реутилизация на азотсъдържащите вещества от вегетативните органи, но като правило, този азот не е достатъчен за формиране на зърно с високо съдържание на протеин и суров глутен.

Основен начин, който повишава качествените показатели на зърното на пшеницата, е листното подхранване с азот

Установено е, че ефективността на листното подхранване на пшеницата се повишава благодарение на азотното хранене на растенията в началните фази на вегетацията. Затова задачата за повишаването на добива и получаването на качествено зърно от пшеницата с показатели за първа-втора група е невъзможно да се реши единствено чрез листно подхранване. Следователно трябва да се търси оптимално съотношение между дозата на азота при кореновото и листното подхранване. При внасянето с първото и второто подхранване съответно на 3,5 и 5,0 кг/дка активно вещество азот желаните резултати са налице при листно подхранване с N4,0. Такова разпределение на азота през вегетацията позволява да се получи достатъчно висок добив с високи качествени показатели на зърното. Оптималният срок за листно внасяне на карбамид в посевите с пшеница е периодът от края на цъфтежа до началото на фаза млечна зрелост на зърното. Прилагането на листно подхранване в стадий млечна зрелост води до намаляване съдържанието на глутен, тъй като се скъсява периодът за образуване на пластични вещества и тяхното натрупване в зърното.

В края на вегетацията за получаване на висок и качествен добив от пшеницата трябва да се отделя внимание не само на минералното хранене, но и на защитата на посевите от неприятели, болести и плевели. Обикновено в този период в зимните посеви няма проблеми с плевелите, защото културата е силно конкурентна към нежелана растителност.

Контролът над развитието на болести и неприятели в този период е изключително важен. Като повечето съвременни сортове, пшениците от високоинтензивен тип са устойчиви и средноустойчиви на брашнеста мана и кафява листна ръжда. Но въпреки това мощната биомаса, която вече е формирана за завършване на вегетацията, се нуждае от надеждна защита както от многобройните причинители на болести, така и от неприятели.

Нежелана и значителна вреда върху вече формирания добив често нанася фузариумът по класа на пшеницата

Причинителят на фузариума – Fusarium culmorum, и останалите гъби от този род са способни да проникнат в растенията още в ранни стадии на развитие (братене). Развитието на конидиоспорите на гъбите става в основата на стъблата на пшеницата. При топло и влажно време този процес често завършва във фаза изкласяване и цъфтеж. По време на продължителни дъждове зрелите конидии се разнасят от дъждовните капки от ниските етажи на посева към по-високите етажи и класа.

Ако това се случи в периода на цъфтеж, конидиите попадат на прашниците на цветчетата, които съдържат голямо количество хранителни вещества. При повишена влажност и топло време спорите бързо прорастват. Гъбата поразява първо цветните плеви, след което прониква в самото зърно. При по-нататъшното разпространение причинителят на болестта (мицелът на гъбата Fusarium) попада във вретеното на класа и препятства придвижването на асимилати към зърната. Затова в посевите се появяват класове с бели върхове – в зависимост от степента на поражение от гъбата, класът става наполовина или дори напълно бял (известно като белокласие). В такива класове зърното не се развива. Фузариумът по класа води не само към значително намаляване количеството на зърното, но уврежда и неговото качество, замърсявайки го с редица микотоксини. Интензивното развитие на фузариум по класа се благоприятства от температура над 20°С и повишена влажност на въздуха – над 70%. В рискова зона от масово нападение от фузариум по класа са посеви, разположени в низини, долини, по бреговете на реки или на други водоеми. Вследствие на масово нападение от фузариум по класа загубата на зърно достига до 70%.

Поради високия вредоносен потенциал на фузариумните гъби от тях не трябва в никакъв случай да се допускат епидемии. Особено важни за намаляване количеството на епифитотиите са агротехническите мерки като: избор на сорт, предшественик, вид обработки, а също и своевременна обработка на пшеницата с фунгициди в началото на цъфтеж. При необходимост, в години, които са благоприятни за развитие на причинителите на болести, се прилага и повторна обработка във фаза млечна зрелост на зърното. Ефективни срещу гъби от род Fusarium са фунгициди от групата на триазолите, съдържащи активни вещества от най-новата група – SDHI, и комбинации между тях.

Септориозата по класа, благодарение на своите възможности повторно да заразява растенията през вегетацията, също е способна в значителна степен да намали добива на културата. Особено голяма опасност от епифитотии възниква в стопанствата, практикуващи ресурсоспестяващата технология No-Till през първите години. Това заболяване при благоприятни природни условия бързо се разпространява в посевите с пшеница и води до намаляване на добива с над 30%. За съжаление, още не са създадени устойчиви пшеници на септориоза, която силно засяга растенията в периферията на полето и на по-бедните участъци. По-склонни към нападение са сортовете пшеница с големи сочни листа.

Профилактични пръскания на растенията със септориозата по класа е целесъобразно да се правят в години с топло и влажно време при температура на въздуха над 25°С и висока влажност – 80-100%, при чести дъждове в периода показване на класа с флаговия лист. За химическа защита на посевите с пшеница е целесъобразно да се използват фунгициди с контактно-системно и системно действие. Сроковете на внасяне на фунгицидите трябва да се планират така, че да бъдат защитени връхните три листа, които играят най-важна роля във формирането на бъдещата реколта. Най-добър ефект се получава при трикратно внасяне на фунгициди във фази: вретенене, цъфтеж и наливане на зърното.

Брашнестата мана, както и фузариумът рязко намаляват добива от пшеница. При силно поражение на посевите от брашнеста мана се повреждат не само долните, но и по-високите листни етажи, а накрая и целият клас. В значителна степен развитието на брашнеста мана в посевите на зърнените култури се благоприятства от гъсти посеви и прекомерно внасяне на азотни торове. Спазването на сеитбената норма, количеството на внасяните торове и използването на фунгициди в подходящите фази от вегетацията на пшеницата намаляват риска от масово разпространение на болести до минимум.

В генеративната фаза на развитие на пшеницата трябва да се отделя голямо внимание на неприятелите, по-точно на пшеничния трипс. Максималната численост на имагото на този вредител в посевите с пшеница се наблюдава в началото на изкласяване. Най-голяма вреда нанасят ларвите, хранещи се с класовите плеви и зърното. При широко разпространение на трипс, добивът от зърно намалява с 200 – 250 кг/дка.

Вредната житна дървеница е от типа на смучещите фитофаги и е един от най-опасните неприятели по пшеницата. В късни фази на вегетацията, освен листата, дървениците повреждат стъблата и класовете. Ако стъблото е повредено от вредителя до началото на изкласяване, това води до празнокласие и значително намаляване на добива. Въпреки това най-голяма вреда нанасят ларвите в зависимост от тяхната възраст. Повредените от ларвите зърна се деформират, тяхната маса намалява до 60%, едновременно с това се влошават и хлебопекарните показатели на зърното. Добри резултати осигуряват инсектициди с продължителен период на защита.

Целият комплекс от мероприятия по хранене на пшеницата, защитата й от гъбни болести и неприятели позволяват да се удължи функционирането на фотосинтетичния апарат до 10 – 12 дни, а това, от своя страна, способства доброто наливане на зърното и повишаване съдържанието на протеин и суров глутен.

Значително намалява кълняемостта на зърното на пшеницата и неговото качество от преждевременното му покълване в класа. Този проблем е характерен при обилни валежи по време на жътва. В отделни години загубата на зърно от преждевременното покълване на корен може да стигне над 40%. Известно е, че при едва забележимо навлажняване на зърното добивът на брашно рязко намалява, физическите свойства на тестото се влошават, еластичността му се губи, хлябът от такова тесто е с изключително лошо качество. Най-голяма склонност към покълването на корен имат сортовете пшеница с бяло зърно. Това обикновено е обусловено от активността на ензима алфа-амилаза, който разрушава брашното в ендосперма на зърното. Такъв процес започва след завършване на покоя. Преждевременното прорастване на семената на пшеницата се провокира не само от морфологични признаци (бяло зърно, плътност на придържане на плевите в класа), а така и от външни фактори: чести дъждове, резки колебания в температурата, наличие и количество на хранителни вещества. Важно значение в устойчивостта към прорастване на семената имат фитохормоните (абсцизова киселина и гиберелин), а така също и специфичните гени, които са налични в генотиповете на всички сортове пшеница.

Тъй като диагностиката на пшеницата към преджътвено покълване непосредствено в полето е затруднена, обикновено този показател се анализира в лабораторни условия с помощта на падащи числа, които корелират обратно с активността на aлфа-амилазата. Понижението на падащото число означава по-висока активност на амилазата и обратно. Други разпространени показатели за устойчивостта на пшеницата към прорастване в класа е индексът на прорастване – той зависи от природните условия, при които е протекло формирането на семената. Определено е, че сортове пшеница, устойчиви към прорастване на корен, имат падащо число в границите 250 – 450 с. На този факт следва да се обърне внимание при избора на сорт преди сеитбената кампания.

Устойчивостта на сортовете пшеница към преждевременно покълване в класа е свързана и с друг показател – продължителност на следжътвеното доузряване на семената. Отсъствието на този период в дъждовни години предизвиква преждевременно прорастване на семената. Освен това, ако срокът за доузряване се увеличава, е възможно да се намали полската кълняемост на свежоприбраните семена.

Следжътвено доузряване

Следжътвеното доузряване е сложно явление, продължителността на което може да е от няколко дни или да се проточи с месеци. На тези процеси оказват значително влияние особеностите на сорта, грижите за семепроизводните посеви и природните условия в периода от наливане на зърното до пълното му узряване. Според някои автори, при сеитба на семена, реколтирани предишната година, се наблюдава по-ранно и дружно поникване, осигуряващо формиране на добър посев до началото на зимата. Към момента няма еднозначна информация за относителното влияние на агроекологичните условия на периода на покой на семената. По данни от наблюдения, продължителността на следжътвения покой се влияе от природните условия в периода на зреене и прибиране. При голямо количество дъждове и понижение на температурата на въздуха, периодът на следжътвено доузряване на семената се увеличава.

Такова въздействие на природните условия се отразява особено на сортове, в които генетично е обусловен кратък период на следжътвено доузряване на семената.

Тези сортове притежават висока устойчивост към преждевременно прорастване на семената в класа, затова този показател е тясно свързан с периода на следжътвено доузряване на семената. Обикновено в последните години восъчната и пълната зрялост на зърното на пшеницата настъпва още в началото на юли. Затова дори при сортовете с продължителен период на доузряване на семената, който може да продължи до 60 дни, този процес приключва до настъпване на оптималните срокове за сеитба, не оказва негативно влияние на кълняемата енергия на семената и не причинява „шарени“ посеви.

Прибиране на реколтата

По време на прибиране на реколтата трябва да се отчитат не само природните условия, но и особеностите на сорта. Да, всеки сорт има своя устойчивост към прорастване на корен и оронване при достигане на пълна зрелост на зърното. Ако се подценят тези условия, няма да се избегнат значителните загуби на зърно и влошаването на неговите качествени показатели. Пшеницата няма дълъг период за оптимално прибиране на реколтата. След настъпване на пълна зрелост на зърното за прибиране на реколтата има по-малко от 10 дни. Затова, особено при неблагоприятни природни условия, загубите на добив рязко нарастват. По-ранно започване на жътвата също не бива да се прави, защото нарастват енергийните разходи за сушене на зърното. Ако жътвата трябва да започне по-рано, в случаи, когато посевите зреят неравномерно или са заплевелени, е наложително да се направи разделна жътва. Косенето на пшеницата при такива условия започва от три до пет дни преди пълна зрелост на височина най-малко 20 – 25 см за добро проветряване и сушене на откосите.

Не трябва наведнъж да се коси голяма площ, която превишава дневната норма за работа на комбайна с подбирач. В случай на закъснение с вършитбата и попадане на откосите под дъжд, добивът и качеството на зърното намаляват.

Разбира се, в случаи на нормални посеви, където пшеницата узрява равномерно, най-добрият икономически ефект обикновено се постига при директна жътва в първите пет дни след настъпване на пълна зрелост на зърното. За увеличаване скоростта на прибиране и намаляване на енергийните разходи за сушене на зърното в някои случаи преди жътвата е целесъобразно използването на препарата Раундъп. Хербицидът се използва седмица преди жътвата при влажност не по-голяма от 30%. Други положителни фактори от това приложение са допълнителният контрол на плевелите за следващите култури. Посевите, които са били нападнати от болести (фузариум по класа), трябва да се прибират колкото може по-бързо и да се съхраняват отделно.

Количеството на прибраната реколта от пшеница и нейното качества са тясно свързани с природните условия, използването на минерални торове, биопрепарати, химични средства за защита на растенията и внимателния избор на сорт. Всичко това дава възможност да се получи максимален добив при минимални разходи.

Публикувана в Растениевъдство

В края на миналата седмица, на 10 май, Министерството на земеделието на САЩ публикува първата си прогноза за състоянието на световния зърнен баланс през следващата 2019/20 маркетингова година. Цифрите на USDA за глобалните добиви от пшеница (777,50 млн.т) и царевица (1,13 мрд.т ) бяха забележимо по-високи от пазарните нагласи и оказаха силно депресиращо влияние върху котировките на основните зърнени култури на световния пазар.

Най-ниски ценови стойности на борсата в Чикаго юлските контракти на зимна пшеница и царевица маркираха в началото на деня на 13 май - $153,75/т и $135,05/т съответно. В края на същия ден обаче ситуацията рязко се промени.

Публикуваните в по-късните часове оперативни данни на Министерството показаха драстично изоставане на темповете на сеитбата на царевица в Щатите от нормалните за този период нива – 30% срещу 66% и всичко това на фона на крайно неблагоприятна метеорологична дъждовна прогноза. Последва рязко нарастване на спекулативните покупки на фючърсния пазар и на 16 май юлският контракт царeвица затвори в Чикаго на равнище $149,20/т, с 11 долара положително отклонение в рамките на седмичния период. Търговците коментират, че това е най-голямото седмично ценово отклонение, регистрирано на пазара на царевицата от 4 години насам. Рязкото поскъпване на фуражното зърно раздвижи и житните котировки, като цената на юлския контракт зимна пшеница в Чикаго в рамките само на една седмица се покачи от $157,80/т до $171,60($181,50 – 16.05.19 г.).

Ценовото рали в Щатите се отрази здравословно и върху зърнените пазари на Стария континент. При откриване на борсата в Париж мелничарска пшеница се търгуваше по EUR174,25/т, в сравнение с ценовото дъно от EUR 167/т, регистрирано на 13 май 2019 г. (EUR 171,50 – 16.05.18 г.). До нивата от началото на май се възстановиха и котировките на мелничарското зърно реколта 2018 г. на физическия пазар – до около EUR190/т FOB Руан за френска пшеница и EUR191/т FOB Балтийско море за германска пшеница мин. 12,5% протеин (EUR171 FOB Руан r EUR177 FOB Балтийско море – 17.05.18 г

С 2-3 долара през изминалите седем дни се повишиха и експортните цени на руската и украинската пшеница (12,5% протеин) нова реколта до $182-185/т FOB черноморско пристанище ($190-200/т16.05.18 г.).

Твърд тон през изминалите седем дни характеризираше и развитието на пазара на сурово слънчогледово масло. Към 17 май 2019 г. цената му на пазара в Ротердам се изкачи до $725/т, в сравнение с $705/т на 9 май 2019 г. Средно с 20 долара според търговски източници поскъпна маслото и на украинския пазар – до $675-685FOB, в сравнение с $663-670/т в края на предходната седмица и $760-770/т – 17.05.18 г.

Игор Валентович

Публикувана в Бизнес

Българските сортове, освен че са качествени, се възстановяват много по-добре в екстремни условия

Иван Панайотов, професор, дссн, селекционер

Опитна станция по земеделие – Дунав, България

специално за "Гласът на земеделеца"

Тази година е изключителна за есенните култури – суха есен и поникване през февруари-март, недостатъчен зимен запас, ранна пролетна суша, валежи в начало на вретенене, хладно време до 24 април. До средата на февруари полетата бяха като угар, приблизително 75 – 80% от площите с пшеница и ечемик.

След това започна покълване и поникване, ускорено братене и вретенене. Сега, в края на април, нормално поникналите посеви образуват 3-ти – 4-ти възел, а тези, поникнали през март, – 2-ри – 3-ти възел, което определя закъснение в изкласяването с 2 – 4 дни.

Критичният момент ще настъпи след началото на цъфтежа, когато   пшениченото растение изразходва най-много вода –- 4 литра на кв.м. в денонощие. Пролетните валежи досега са около 55 – 70 л/кв. м, които ще стигнат до изкласяване-цъфтеж. Ако паднат допълнително валежи, процесите на формиране на зърното и неговото наливане ще протекат нормално, ако няма валежи, зърното ще е сбръчкано и леко.

Сравнително прохладното време и наличието на влага в почвата сега спомагат за формиране на продуктивен клас, но неговото проявление до изкласяване и след това ще зависи от времето – влага и температура. Общото мнение за пшеницата в страната е благоприятно – от Добруджа, Централна и Западна България и тракийските полета. Трябва да имаме предвид, че статистически всяка 5-а или 6-а година в нашата страна е сушава – или за пшеницата, или за царевицата. Трябва да си припомним, че през 1948 г. пшеницата не е била жъната, а скубана с ръце.

Ние, производители на зърно и селекционери, се увлякохме за високи добиви, а забравихме за сушата и за качественото зърно. Нека Агенцията по безопасност на храните да провери как се произвежда хляб от нискокачествени пшеници, какви добавки се слагат в брашното и тестото. Освен това трябва да отбележа, че българските сортове, освен че са качествени, много по-добре се възстановяват в тези изключителни условия.

В моите опити като стандарти използвам някои западни сортове и разликата в развитието е голяма. Моето внимание е насочено главно към новия материал, в който се съчетават положителните показатели на западните и българските сортове. Не съм привърженик на сортовете, създадени преди 15 – 20 години, които са качествени, но неустойчиви на полягане. Но те притежават висок генетичен заряд, натрупан в продължение на повече от 60 години. Този потенциал сега се използва за създаване на нова генерация сортове, които са по-продуктивни, качествени и устойчиви на полягане. Чрез тях ще се намали вредното влияние на почвената и въздушната суша.

Скоро тези нови сортове ще се появят по родните полета, продуктивни и с качествено зърно, ефективни за производство, с по-малко разходи. Нека всеки разумен производител да си направи изводи, че няма фуражна пшеница, има хлебна пшеница.

Публикувана в Растениевъдство

През последните две седмици публикуването на оптимистични прогнози за добивите и запасите от основните зърнени култури в света през 2018/19 г. оказаха силно депресиращо влияние върху цените на основните зърнени култури на международните и представителните регионални пазари. В същото време, липсата на дългоочаквания напредък в преговорите между Щатите и Китай допринесе за отрицателните отклонения в цените на соята и царевицата. Пресата на фундаменталните фактори върху международните котировки се засили в края на март след оповестяването на новите прогнозни данни за размера на руската реколта от пшеница 2019 г. - 81- 82 млн.т, с 10 млн.т повече в сравнение с 2018 г. Преди десетина дни аналитичната агенция SovEcon вдигна прогнозната планка още по-високо - до 83,4 млн.т, а това е само с 1,6 млн.т под нивото на историческия връх от 85 млн.т, регистриран през 2017/18 г. (72,5 млн.т – 2016/17 г., 61,0 млн.т – 2015/16 г.). Промяната в прогнозните данни е много значима, тъй като само допреди два месеца оценките на повечето експерти за добива от пшеница в РФ през 2019 г. гравитираха към 72-75 млн.т

Прогнозите за добива от пшеница в Украйна през следващия сезон се движат в границите 26,5-28,5 млн.т (25,0 млн. т - 2018/19 г.), а експорта се оценява на 17.0 млн.т, в сравнение с 16,5 млн.т – 2018/19 г.

Тези дни Европейската комисия увеличи прогнозата си за производството на мека пшеница в Евросъюза с 1,2 млн.т в сравнение с мартенската прогноза – до 141,3 млн.т, а това е с 10 на сто повече, в сравнение с резултата от настоящия сезон.

Експортните цени на украинската и руската пшеница на база FOB черноморско пристанище за товарене през май на 30 април са били както следва: $218-220/ т за зърно 12,5% протеин; $211-215/т за 11,50% протеин и $204-210/т за фуражна пшеница, в сравнение с $210/т ; $ 205/т и $200/т към 30.04.18 г.

През последните две седмици започнахме да получаваме и първите представителни индикации за експортните цени на пшеницата от новата реколта в региона. По данни на Института за конюнктура на аграрните пазари (ИКАР – Москва ) руска пшеница 12,5% реколта 2019 година за товарене през юли-август в момента се предлага за износ по около $185/т FOB. В същото време украинските търговски източници коментират, че цената на пшеницата 11,5% протеин за товарене юли-август през миналата седмица ерозира до около $170/т FOB черноморско пристанище.

Публикувана в Бизнес

Четвъртият макроелемент е важен за културата, защото е ключов участник във фотосинтезата и влиза в състава на протеина

Учени от Северна Америка отбелязват, че сярата е не по-малко важна за храненето на пшеницата, отколкото класическата триада NPK. Затова смятаме, че препоръките на канадски експерти към земеделците са актуални и ще бъдат полезни и за зърнопроизводителите в нашата страна.

Експерти от правителствата на канадските провинции Алберта и Саскачеван напомнят най-напред на местните земеделски производители, че сярата е ключов компонент при образуването на хлорофила и строителен материал за протеините в зърнените храни. Оттук следват и препоръките за торене на пшеницата със сяра. На този факт трябва да обърнат внимание и нашите производители, защото конкуренцията в световния зърнен пазар е базирана най-вече на качеството и при недостатъчно съдържание на протеин, цената рязко пада.

Без необходимото количество сяра пшеницата не може да реализира своя добивен потенциал, да достигне необходимото съдържание на протеин и ефективно да усвоява азот, фосфор и други хранителни елементи. Впрочем, както добавя Фред Воцасек, главен агроном на американската фирма Servi-Tech Laboratories, базирана в щата Канзас (един от водещите селскостопански щати – бел. ред.), ефектът от внасянето на сяра при пшеницата зависи от съдържанието на органично вещество, структурата на почвата и климатичните условия. Ако почвата съдържа гипс или сулфати например, сярата е напълно достатъчно за реколтата.

Внасянето на серни торове чрез повърхностно разхвърляне помага на пшеницата да е наситенозелена рано напролет, но не е достатъчно за повишаване на добива.

Сярата се съдържа в органичното вещество на почвата. Тя преминава в достъпна сулфатна форма, когато почвената микробиота преработва растителните остатъци и други органични вещества. Активността на микроорганизмите зависи от температурата, затова усвояването и достъпността на органична сяра за растенията намаляват рано напролет, когато почвата е студено. Същото се наблюдава, когато зимната пшеница възстановява вегетацията си прекалено рано.

Сярата не повишава добива значително, но влияе на качеството на зърното

Затова Фред Воцасек съветва внасянето на сяра в почвата, където съдържанието на органично вещество не превишава 1,5-2%. Там елементът лесно се измива в по-ниските зони от разположението на кореновата система на растенията. Ефектът от внасянето на сяра е по-осезаем в по-студени пролети и при прохладен климат.

Това се потвърждава и от изследвания в Университета Гуелф (Канада) и Асоциацията за подобряване на селскостопанските култури и почвите в провинция Онтарио, проведени през 2011 и 2012 години. Изследванията показали, че внасянето на 22,4 кг/ха (2,24 кг/дка) сяра през 2011 г. повишило добива от пшеница с 3,5 ц/ха (35 кг/дка), а през 2012 г. – с 1,7 ц/ха (17 кг/дка). Изследователите свързват тези резултати с това, че пролетта на 2011 г. е била прохладна и много влажна, а през 2012 г. – топла и суха. Изнасянето на сяра с пшенична реколта при добив от 27 ц/ха 1270 кг/дка) е 11,2 кг/ха (1,12 кг/дка), в т. ч. около 4,5 кг/ха (450 г/дка) със семената и 6,7 кг/ха (670 г/дка) със сламата.

Дефицитът на сяра задържа развитието на културата толкова интензивно, колкото и дефицитът на азот – обобщават канадските специалисти в препоръките си за фермерите. И допълват, че дефицитът на сяра влошава брашномелните и хлебопекарни качества на пшеницата.

 

Цялата статия четете само в хартиеното или електронното издание на вестник "Гласът на земеделеца"

Публикувана в Растениевъдство
Според учените от Ланкастърския университет във Великобритания, културата може да трансформира слънчевата енергия с 21 на сто по-ефективно
Фотосинтезата има силно влияние върху формирането на добивите от земеделските култури. Затова управлението на този процес е важно не само за научни цели, но и за практиката.
 
За съжаление, все още не е възможно да се използва на 100 процента потенциала на процеса на фотосинтезата. Проблемът е там, че след настъпването на утрото или излизането на листа от сенчестата зона е необходимо известно време, преди процесът на трансформиране на слънчевата енергия да достигне пика на своята ефективност. И в течение на този период ценната енергия на слънцето е загубена за растението.
 
Фактът, че това намалява ефективността на растенията е известен, но преди провеждането на тези експерименти не беше известно за мащабите в загубите на добивите по тази причина.
При опитите си, учените са използвали инфрачервени газови анализатори, съединени към миниатюрна капсула с контролирана среда. В нея са симулирани внезапни проблясци на светлина, редуващи се с неочаквани затъмнения. Измервало се е колко време е необходимо на растението, за да достигне пика на активната фотосинтеза. При експериментите е използвана пшеница, като най-важната земеделска култура.
В резултат на тези опити е изяснено, че на пшеницата са й необходими около 15 минути, за да достигне максимума на фотосинтезата.
 
Използвайки тези данни, учените са успели да пресметнат колко по-малко въглеоден диоксид растението консумира за ден поради забавянето на процеса на фотосинтезата. И въпреки, че се е смятало, че смяната на деня и нощта не оказва голямо влияние върху добивите, то в реалността се получава, че растенията биха могли да бъдат с 21 на сто по-продуктивни.
 
Ботаниците от университета смятат, че това са много значителни загуби, поради което следващата им стъпка ще бъде търсенето на видове пшеница, които се адаптират по-бързо към смяната на деня и нощта с цел селекция на сортове за повишаването на добивите.
 
Според тях, това откритие може да спомогне за повишаване на добивите от земеделските култури навсякъде по света. През 20-и век добивите от пшеница се увеличиха драстично, но през 21-и ръстът в продуктивността на тази култура, въпреки значителният прогрес в селекцията и генното инженерство, остана незначителен. Но това може да се промени. Още повече, че повишаването на ефективността на фотосинтезата не изисква използването на вода и торове, което е добра новина.
Публикувана в Растениевъдство

Търговската активност на европейските зърнени пазари през изминалите седем дни (19-25.04.) беше силно намалена поради дългия празничен период (19-22.04.). Веднага след католическия Великден цените на пшеницата в Чикаго и Париж подновиха плъзгането си надолу.

Търговците коментират, че новата вълна на продажби на фючърсния пазар беше предизвикана от информациите за много добро състояние на посевите от пшеница в Русия, Украйна и САЩ. Оптимистичните перспективи за новата световна житна реколта се оказаха по-силни от безпокойството за продължителната липса на валежи в редица ключови за европейското зърнопроизводство региони.

„На пазара преобладават нагласи за продължаване на низходящия тренд и то въпреки заплахите от суша в Европа. В Русия положението е добро и в крайна сметка това в момента е основен определящ ценовата посока фактор”, коментира пред Ройтерс брокер в Париж.

Майският контракт мелничарска пшеница затвори в сряда на борсата в Париж на равнищеEUR181,50/т,в сравнение с EUR183,50/т на 18.04.19 г. (EUR163,5024.04.18 г.). Само за три работни дни (23-25 април) цените на френската мелничарска пшеница (11,5-12,5% протеин) ерозира с нови 2-4 евро, до EUR177/тСРТ Руан и EUR187-188/т FOB Руан (EUR 169/т – 24.04.18 г.). С 4-5 евро в рамките на седмичния период спаднаха и котировките на германска пшеница (мин. 12,5% протеин) - до EUR191/т СРТ Хамбург и EUR 196FOB Балтийско море (EUR 175/т – 25.04.18 г.).

Мониторингът на Института за конюнктура на аграрните пазари (ИКАР - Москва) демонстрира понижение на експортните котировки „купува” за пшеница 3 клас (12,5%) средно с 2 долара – до $219-221/т FOB Новоросийск ($214/т на 25.04.18 г.).Според местните експерти при тези цени не могат да се намерят значими количества за износ, тъй като наличностите от хлебното зърно пшеница в складовете на експортните терминали са ограничени и ценовите идеи на продавачите се задържат на равнище около $224-225FOB. Украинската пшеница 12,5% в момента се котира за износ при средна цена около $221FOB черноморско пристанище, а пшеница 11,5% протеин – по $215-217/т FOB ($210 и $203FOB -25.04.18 г.).

Пазарът на царевицата отново е без значими промени. В края на изминалия период френското фуражно зърно се предлагаше за износ от Бордо по ЕUR 169-170/т FOB, а в Украйна цената на царевицата се стабилизира на равнище $171-173FOBОдеса/Николаев.

Суровото слънчогледово масло 2-3% FFA в Ротердам също запази цената си от края на предходния период $705-710/т ($800-805/т25.04.18 г.) В Украйна експортните котировки на суровото слънчогледово масло се покачиха с 5-10 долара - до $660/т FOB „купува” и $670/т FOB „продава” ($760/т FOB – 25.0418 г.).Според украинските експерти повишението на експортните цени се обяснява с „намаление на предлагането, на фона на ниската рентабилност на производството”.

Игор Валентович

Публикувана в Бизнес

За да я спечелят, добрите производители се вслушват в съветите и предупрежденията на агрономите

Агр. Петър Кръстев

Безспорна е ролята на теоретичната подготовка във всяка една област, в т. ч. и в земеделието. Но не по-малка е ролята на практиката, която сблъсква производителите с реалността и ги кара не само да прилагат знанията си, но и да търсят оптимални решения, които доста често са нестандартни.

Ще си позволя да споделя размисли на колеги агрономи, с които съм разговарял или които съм слушал при многобройните ми срещи с тях. Естествено, най-често те говорят за пшеницата, защото тя е най-масово отглежданата култура у нас. И веднага бързам да уточня, че като такава, често на културата се гледа като на средно дете. Вниманието на родителите в семейството е приковано към по-големите и най-малките, а средният расте, както дойде! Т. е. фермерите отделят повече внимание на пролетните култури, като правят всичко възможно да ги опазят от плевели, болести и неприятели, защото ги смятат за по-висш клас култури. Там те се стремят да покажат професионализъм и майсторлък в производството. Това, разбира се, не е лоша практика, защото и цените на зърното от тези култури са по-високи, друг е въпросът, на каква цена е получено то.

Но да се върнем към пшеницата. Първото нещо, което трябва да направи производителят на пшеница според агрономите е да отстрани плевелите от полето до сеитбата.

Плевелите са гостоприемници на силно заразни болести

Един от основните проблеми е вирусната мозайка по пшеницата. Тя е силно вредоносна и може да намали добива до 60%. За жизнеността и предаването на вируса е необходимо живо растение-гостоприемник, което прави изключително важен контрола на плевелите, особено на житните. Оставени в полето до сеитбата, те създават ефекта на „зелен мост“ за болестта.

Плевелите се контролират чрез механична обработка на почвата или с хербициди. Растенията-гостоприемници на вирусни болести трябва да бъдат мъртви най-малко две седмици преди сеитба на културата. Досегашната практика показва, че обработката на почвата за унищожаване на нежеланите растения е по-ефикасна в сухи условия, а използването на хербициди има по-добър резултат при влажни условия. Важен е контролът и на широколистните плевели, осъществяван при предшестващата култура.

Правилното време на сеитба и устойчивите към вируса сортове могат да намалят риска от заразяване.

Изборът на сорт е важен фактор за добива

Производителите следва да подхождат разумно към избора на най-подходящи сортове пшеница за конкретната географска област и конкретното поле, единодушни са агрономите. Тук може да помогне консултацията с опитни специалисти-селекционери, а консултацията със специалисти по растителна защита ще внесе яснота трябва ли да се правят допълнителни обработки с инсектицид на обеззаразени с фунгицид семена. Вече се предлагат и комбинирани препарати – инсекто-фунгициди, които могат да се прилагат след достатъчно аргументирана препоръка. Ако купувате обработени семена, убедете се в качеството на покритието, като за целта може да използвате независима лаборатория за изследване. В американския щат Канзас през 2014 година е проведено изследване на проби от обработени семена, което показало, че 42% от тях са имали недостатъчен слой от препарати за продължителна защита на семената.

Също не забравяйте да настроите добре сеялката, ако работите с третирани семена. Обработените с препарати семена имат по-голям размер и по-голямо тегло, отколкото необработените, което е важен фактор за определяне скоростта на изсяването.

Дълбочина на сеитбата трябва да е еднаква

Според агрономите дълбочината на заравяне на семената има важно значение за добрия посев. Често фермерите смятат, че при сеитбата на пшеница различната дълбочина на сеитба не е критична. Това схващане е погрешно, защото ако семената се засеят по-дълбоко, отколкото е необходимо, това задължително се отразява негативно на тяхната кълняемост. Семената, засети по-плитко, поникват по-бързо, а засетите по-дълбоко, отколкото трябва, се развиват по-бавно и поникват по-късно. Това води до различия във времето на поникване на семената от няколко дни. Такива посеви са недобре гарнирани и нееднородни, защото растенията в тях се конкурират помежду си.

Неравномерното поникване и неравномерният растеж могат да донесат на фермера неприятни изненади доста по-късно през вегетацията. Например, ако има различия във времето на формирането на класа от пет-седем дни, прилагането на фунгицид за контрол на фузариума по класа ще бъде затруднено и неефективно.

Пролетната суша оставя трайни негативни последици върху добива

При възобновяване на вегетационния период главна роля играят температурата, влагата и доброто хранене на растенията, единодушни са агрономите. Сухата пролет обаче винаги ограничава добива на зърнените култури, смятат те и са прави. Това схващане се потвърди и от настоящата реколта 2018 – въпреки по-късните обилни валежи, сухата пролет отне значителна част от добива на пшеницата. Използването на препарати за растителна защита като фунгициди и достатъчното торене през вегетационния период могат да разкрият максималния потенциал на пшеницата дори при неблагоприятен старт напролет, но сушата в началото на сезона е нещо сериозно, смятат специалистите.

Затова е важно производителите на зърно да отделят голямо внимание на мониторинга и на прогнозата на времето. Ако се задава трайна сушау нормите на торене трябва да се редуцират, препоръчват агрономите.

Обеззаразяването на семената е инвестиция в бъдещето

Някои фермери сеят във влажна почва с необработени с фунгициди семена. Когато агрономите ги предупреждават за риска от кореново гниене, смелчаците твърдят, че тяхната пшеница ще преодолее болестите, защото за гъбните причинители е сложно да проникнат в по-стари и твърди корени. Когато във влажни условия се сее пшеница с необеззаразени с фунгициди семена, това винаги води до бъдещи загуби, категорични са специалистите.

Обеззаразяването на семената невинаги води до повишаване на добивите, но винаги, когато това се направи, кореновото гниене значително намалява. Здравите растения имат редица предимства, свързани с вегетацията и производството на качествено зърно, съветват агрономите.

Необходим е баланс в храненето на растенията

За разлика от времето, храненето на растенията може да се контролира. Списъкът от макро- и микроелементи, необходими за получаване на висок добив от пшеница, се оглавява от азота, калия и магнезия. Азотът и магнезият поддържат производството на хлорофила. Този богат на азот и магнезий белтък придава на растението зеления цвят, продуциран от двата главни елемента на фотосинтезата.

Управлението на азота оказва най-голямо влияние върху размера и теглото на зърното на пшеницата, а също и на количеството зърна в класа. Много важно е да се знае правилното време за внасянето на азота. Количеството зърна се залага рано, следователно ранното подхранване с азот осигурява на растението достатъчно енергия, необходима за този процес. Навременното азотно подхранване на пшеницата може да увеличи добива до 60%.

Калият играе важна роля в способността на растенията да извличат хранителни вещества от почвата, и също като азота, влияе на количеството зърна в класа, като предотвратява и полягането на посевите по време на суша.

Най-голямо потребление на всички макроелементи има в периода на бърз растеж на пшеницата през пролетта. Затова агрономите препоръчват да се направи анализ на почвата за определяне на правилното съотношение на всички необходими хранителни вещества.

И така, зърнопроизводители, избирайте правилно семената, контролирайте болестите, следете за нивото на хранителните вещества и уповавайки се на милостта на времето, разчитайте на печеливша реколта.

Публикувана в Растениевъдство

Оповестените в петък, 29 март, данни за запасите от пшеница и царевица и соя в САЩ (USDA Quarterly Grain Stocks report) надминаха пазарните нагласи и предизвикаха рязкото понижение на цените в САЩ, което се отрази негативно и върху европейските пазари.

Раздвижването на експортния фронт, поройните дъждове в царевичния пояс на САЩ и логистичните проблеми в най-голямото френско пристанище Руан бяха основните фактори за възстановяване на цените в Щатите и Европа през първите дни на април. И този път сигнал за ценовото покачване дойде от борсата в Чикаго. Американските агроспециалисти предупреждават, че опасността от забавяне на сеитбата на царевица „ става все по реална” предвид дъждовната синоптична прогноза за близките 6-10 дни. Напоследък подкрепа на цените на пшеницата и царевицата на американския пазар оказа и поскъпването на соята, провокирано от официалните коментари от Вашингтон за „забележим напредък” в преговорите с Китай.

В рамките на изминалите седем дни майският контракт пшеница в Чикаго поскъпна с 3 долара, до $173/т. С 2-3 долара се покачиха и експортните котировки в САЩ – до $214/т FOB за мека червена зимна пшеница и $226/т FOB за твърда червена зимна пшеница($201/ти $257/т – 04.04.18 г.).

Цената на френската мелничарска пшеница (11,5%) през същия период се покачи с около 4-5 евро – до EUR 189,50/т на борсата в Париж и EUR197/т FOBРуан (EUR 166/т и EUR 169 съответно на 4.04.18 г.).

Слабият курс на еврото спрямо американката валута в значителна степен допринася за активизиране на износа на пшеница от ЕС за трети страни. С всяка изминала седмица негативната разлика в темпото на европейския износ спрямо миналогодишния график се стопява, коментират експерти. От началото на 2018/19 маркетингова година (1.07.) до 31 март 2019 г. експорта на мека пшеница от ЕС за трети страни възлезе на 14,13 млн.т, което е само с 7 на сто по-малко в сравнение със същия период на 2017/18 г. За справка,в края на 2018 г. тази разлика доближаваше 25%.

Анализаторите обаче, поне засега, не виждат причина за изразен ценови възход при положение, че прогнозите за размера на новата реколта са благоприятни. Международният съвет по зърното на 28 март увеличи прогнозата си за добива от пшеница в ЕС през 2019 г. с 700 хил. тона – до 149,0 млн.т, а това е с 11,1 млн.т (8 на сто ) повече в сравнение с настоящия сезон.

Експортният пазар за френската царевица е стабилен. На 4 април фуражното зърно се котираше за износ от Бордо по EUR172-173FOB(EUR167FOB - 04.04.18 г.).

На руския и украинския пазар през миналата седмица липсваха значими промени. Експортните котировки на мелничарската пшеница (12,5%) там се задържаха в границите $225-227FOB и $215-217/т FOB за фуражна пшеница ($205-208/т и $193-197/т съответно на 04.04.19 г.).

Цената на френския слънчоглед през изминалите седем дни се покачи с нови 5 евро, до EUR 330/т СРТ Saint-Nazaire(EUR 320/т – 05.04.18 г.)., но експортните котировки на слънчогледовото семе в Украйна отбелязаха спад с 5 долара до $365/т FOB черноморско пристанище, а това са стойности от същия период на 2018 г.

Игор Валентович

Публикувана в Бизнес

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: +359 895 451 986
Факс: +359 895 451 986

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта