УС на ДФ „Земеделие одобри финансов ресурс от 18 600 000 лева за 2020 г. по схемата „Помощ за инвестиции в материални активи в земеделски стопанства, свързани с първично производство на растениевъдна земеделска продукция”.

По предложение на браншовите организации в сектор „Растениевъдство” в схемата се включват инвестиции в машини, оборудване и съоръжения за защита от слана и градушки. В тази връзка е изготвено изменение на схемата и е нотифицирано пред Европейската комисия на 10.01.2020 г. Срокът й на действие е до 30.06.2021 г. Бюджетът по схемата е увеличен, като максималният нотифициран бюджет е определен на 18 600 000 лева. С този ресурс ще бъдат финансирани поетите ангажименти по сключени договори от 2019 г. в размер на близо 4 млн. лева, както и одобрените проекти от предстоящия нов прием за 2020 г. по схемата за държавна помощ.

Помощта покрива до 50% от разходите за инвестиции за такава техника, но не повече от 120 хил. лева. Тя се предоставя под формата на капиталова субсидия за покриване на част от разходите за реализация на инвестиции в машини, оборудване и линии за подготовка, охлаждане, съхранение, както и за машини, оборудване и съоръжения за защита от слана и градушки при производството на собствена първична земеделска продукция в сектор „Растениевъдство“.

Целта на подпомагането е да стимулира земеделските стопани да направят инвестиции за подобряване на общата производителност и устойчивост на стопанствата си и по-специално - да намалят производствените разходи или подобрят производството.

Кандидати по схемата могат да бъдат земеделски стопани, малки и средни предприятия, признати групи или организации на производителите.

Предстои да бъдат утвърдени указания по схемата, след което в рамките на месец февруари ще бъде отворен и прием за кандидатстване.

Публикувана в Новини на часа

Форумът за продажби на плодове и зеленчуци събира производители и търговци на 31 януари в София

Един от водещите търговци на плодове и зеленчуци в Европа – швейцарската Bardini+KellerAG, идва на InteliFresh 2020 в търсене на българска продукция и партньори. В зоната за B2Bсрещи на форума участниците ще могат да установят директен контакт с представител на компанията и да обсъдят изискванията и възможностите за сделки и дългосрочни партньорства.

На 31 януари в Интер Експо Център София InteliFresh 2020 ще срещне производителите с големите търговски вериги в страната, други български и международни търговци, преработватели и доставчици на технологии, продукти и услуги от градината до щанда.

Berdini+Keller вече има 60 години опит в търговията с плодове и зеленчуци. Асортиментът включва над 60 разновидности плодове и над 100 вида зеленчуци. Търгува с конвенционална продукция, но преди 10 години, разчитайки тенденциите в търсенето в премиум пазарите, започва програма за предлагане на био плодове и зеленчуци. Днес те заемат все по-голям дял в портфолиото ѝ.

Компанията продава плодове и зеленчуци в Швейцария, Германия, Полша, Австрия, Италия, Швеция, Унгария и др. Закупува продукция целогодишно и от контрагенти от цял свят – от Италия и Испания, през Турция, до Чили и Перу. Освен купувач, Bardini+Keller е и инвеститор в различни производства заедно с местни партньори.

Постоянно високото качество и стриктните мерки за безопасност на продукцията са сред основните ѝ принципи на работа. Bardini+Kellerе сертифицирана по редица международни и швейцарски стандарти: GlobalGAP, SwissGAP, ISO 22000, BioSuisseKnospe. Сертифицирането по международни стандарти е задължително условие и за нейните доставчици, а компанията прави редовни посещения при производителите.

Bardini+Keller изисква от доставчиците си високо качество, пълно отговаряне на търсената от клиента спецификация на продукцията, активна комуникация и планиране на наличните количества и качеството, пълна проследимост на продукцията. В замяна, компанията предлага достъп до едни от най-добрите пазари в Европа, трайни и лоялни търговски ангажименти, посещения и техническа експертна помощ при производството и подготовката на продукцията, инвестиции в съвместни проекти.

На InteliFresh 2020 нови доставчици и разширяване на портфолиото си от прясна продукция ще търси и един от водещите български търговци – Арон. Благодарение на партньорите си в България и цяла Европа, компанията предоставя на производителите възможности за добра реализация на продукцията. В B2Bзоната ще можете да договорете партньорства и сделки директно с мениджмънта на Арон.

Традиционно, InteliFresh 2020 ще даде възможности за срещи и сделки с големите търговски вериги в страната –Кауфланд, Билла, Т Маркет, Фантастико и Лидл.

Участието в InteliFresh 2020 е само с предварителна регистрация на www.agroevents.eu. Местата са ограничени, а крайният срок за записвания е 27 януари.

Публикувана в Бизнес

InteliFresh 2020

Николай Вълканов, управител на ИнтелиАгро:

Всяко производство трябва да бъде изцяло ориентирано към пазара

Интервю на Анета Божидарова

78191099 10218166821556271 8717371988273790976 o

- Г-н Вълканов, за трета поредна година организирате форума InteliFresh – какво постигнахте до сега и с какво надграждате тази година?

- Участници в предишните два форума вече успешно реализират своята продукция в големите търговски вериги. Тази година, в активния летен сезон, по щандовете на супермаркетите видяхме български череши и български малини - в мащаби и качество, каквито до момента не бяхме виждали. Това ни вдъхновява. Това ни радва. Имаме вече добри примери и бихме искали те да се увеличават. Същевременно, даваме си сметка, че една част от производството в страната на плодове и зеленчуци още в самия си зародиш не е структурирано така, че да може бързо да се появи на щандовете в търговските вериги. В тази посока са необходими по-дългосрочни усилия. Затова един от новите акценти в тазгодишното издание на InteliFresh е върху новите сортове и новите технологии в производството.

- Какъв е ключът за успеха на българското производство на плодове и зеленчуци?

- Когато се планира създаването на една овощно стопанство с хоризонт от 20-30 години напред, изключително важно е то да бъде създадено по най-ефективните методи за отглеждане и с най-новите сортове. Потребителското търсене в Европа се променя, все по-силен е интересът към пазара на прясна продукция. Изискванията към качеството, към вкусовите характеристики са изключително завишени. Сортовете, които масово са заложени в България, просто не отговарят на новите пазарни изисквания. Ние работим в посока на това българският производител да се цели нависоко – във висококачествено производство, в пресен пазар – там, където цената и съответно печалбата са най-високи за производителите, където надниците са най-високи за работниците. Затова на изложението искаме да покажем кои са новите сортове, на които трябва да се заложи в овощарството. Ще говорим за овощарството на бъдещето. Поканили сме някои от най-големите специалисти, производители на посадъчен материал от Италия и смятаме, че те имат ценен опит, който да споделят с нашите фермери – в посока на това как и в какво трябва да се инвестира.

- Мотото на вашия форум е „От градината до щанда“ – кои са най-големите препятствия по този път?

- Всяко производство трябва да бъде изцяло ориентирано към пазара – това е най-важното послание, което искаме да стигне до производителите. Едно производство не бива да бъде ориентирано към получаването на субсидии, към работа с наличен посадъчен материал и т. н. . Когато искаме да работим успешно и да печелим повече, трябва да се съобразяваме с глобалните изисквания. А те са: модерна сортова структура, интензивно и ефективно производство, сертифициране по международните стандарти, заготовка на продукцията, добра опаковка. Всичко това продава – продава навън, продава и на вътрешния пазар. Изискванията на търговските вериги по отношение на вътрешния пазар вече се изравняват с тези в Западна Европа и българският производител трябва да е готов за това. И трябва да го направи не само, за да продължи да съществува като производител в този бизнес, а и за да бъде по-успешен и да не е толкова зависим от субсидиите. Българският производител трябва да бъде зависим единствено от това какво произвежда и колко може да спечели от него.

- Обичайната представа на българския фермер е, че пътят до голямата търговска верига е сложен и труден – вярно ли е това?

- През последните години виждаме, че търговските вериги се отварят към земеделските производители. Смея да твърдя, че за това известна заслуга има и форумът InteliFresh. И тази година ще имаме присъствие от повечето големи търговски вериги. Хората ще могат да се срещнат на живо с представители на Кауфланд, на Била, на Т-маркет, на Фантастико и на още няколко големи търговци в страната. Производителите ще могат директно да разберат какво точно се търси от веригите, какви количества и т. н. Това е важен първоначален контакт, който всеки може да направи по време на форума, за да могат всички след това да работят по-лесно.

- Означава ли това, че на форума на InteliFresh контактите между производителите и търговските вериги могат да стигнат до контракти, до подписване на договори?

- Разбира се, това зависи и от двете страни. Производителите трябва да имат предвид изискванията на веригите: вид на продукцията, което означава, че тя трябва да е сортирана. Тя трябва също да е преминала през заготовка, тоест – да е охладена. Няма как от полето директно да се отиде на щанда. Изисква се сертификация – поне по стандарта GLOBALG.A.P. На миналогодишния форум на тази тема беше отделено специално внимание. И от там нататък – въпрос на цена.

- С какво още ще изненадате участниците в InteliFresh?

- Изненадите са много. За първи път сме поканили маркетингова агенция, която да покаже какви са потребителските нагласи при покупката на пресни плодове и зеленчуци. Последните данни показват не толкова голяма ценова чувствителност на българския потребител. Той търси хубав и качествен продукт и е готов да плати за него. Което означава, че факторът „цена“ не трябва вече толкова да ни притеснява.

Друга изненада е, че всички посетители на InteliFresh ще имат възможност да получат напълно безплатно нашия нов анализ, който е свързан с пазарите на череши, сливи, кайсии, домати, краставици и пипер – международните пазари, платежоспособните пазари, пазарите с най-голям обем търгове на продукция, движение на цените и количествата по месеци. Това е основна и съществена информация за всеки, който иска да произвежда за износ – да има ориентир за европейските пазари и да вземе по-лесно решение към кои точно да се насочи.

- От няколко години сектор „Плодове и зеленчуци“ е поставен в графата „чувствителни“. До колко европейските и национални политики на подпомагане изкривяват пазарната картина и в каква степен българският фермер трябва да разчита на субсидиите?

- Нашето мнение относно политиката на подпомагане е малко по-различно от стандартното. Ние вярваме, че средствата, дори и тези по обвързаната подкрепа, могат да бъдат разходвани много по- ефективно през Втори стълб – чрез Програмата за развитие на селските райони, като отново бъдат изцяло заделени за сектор „Плодове и зеленчуци“ и то за инвестиции. Единственият начин едно стопанство да бъде конкурентноспособно, устойчиво на пазарните колебания, на капризите на времето – това е чрез инвестиции, които покриват всички възможни рискове. Инвестиции в нови сортове, в напояване, в защита против градушки, в заготовка и в пакетиране. Това те прави силен и устойчив, атрактивен за търговците – в България и по света. Прави те печеливш в дългосрочен план. Няма държава или производител, който да е бил успешен просто защото са му давали едни пари.

- Според вашите анализи, какъв е профилът на едно устойчиво стопанство в сектор „Плодове и зеленчуци“?

- Зависи към какви пазари е ориентирано. За европейските търговци интерес представляват едри за нашия мащаб овощни и зеленчукови стопанства – от порядъка на 400-500 дка. Имаме добри примери за такива успешни стопанства в страната. Те активно изнасят в Германия, Англия, Холандия. Това са стопанства с по 600-700 дка овощни или зеленчукови насаждения. Когато говорим за вътрешния пазар, стопанства от порядъка на 300 до 500 дка са с подходящ обем, който да задоволява растящото търсене от търговските вериги. Но нека не забравяме, че има и други начини на реализация и в този смисъл малките производители изобщо не са обречени. Било чрез директни доставки, било чрез попълване на количества на големите производители, те имат варианти за реализация на своята продукция. Не винаги един голям производител е в състояние да изпълни всички поръчки, за които е поел ангажимент. Затова големите не могат без малките и малките не могат без големите. Това е важно да бъде осъзнато от всички. Не е нужно всеки да обработва големи площи и да прави големи инвестиции. Можеш да бъдеш успешен дори и с 20-30 дка - ако заложиш на правилните сортове, (един или два, а не 22), ако ги отглеждаш както трябва, можеш да ги реализираш при някой голям производител. Той при всички случаи ще даде по-добра цена от един прекупвач. Това е добър пример за пазарно мислене. Важно е българските производители да имат такова.

Публикувана в Бизнес

Анета Божидарова

Нови 15 млн. лева отиват в сектор „Плодове и зеленчуци“ през 2019 година. Новината съобщи за „Гласът на земеделеца“ зам.-министърът на земеделието, храните и горите Чавдар Маринов. Решението за допълнителните средства идва след проведена среща с бранша. Парите ще се отпускат под формата на държавна помощ – за съхранение, пакетиране и калибриране на продукцията. Със средствата производителите на плодове и зеленчуци ще могат да си закупят мини хладилници и необходимото оборудване за процесите на калибриране, съхранение и пакетиране. Браншът трябва да даде предложение конкретно в каква посока да бъде отпускана новата държавна помощ, за да може до края на месец декември тя да бъде нотифицирана пред Европейската комисия. Земеделското министерство вече е определило критериите за допустимост на кандидатите – регистрирани земеделски производители, както и групи и организации на производители. „Тези 15 млн. лева са адекватна и целева подкрепа към сектор „Плодове и зеленчуци и имат задачата да повишат качеството на предлаганата от фермерите продукция, което да им гарантира по-висока цена“, убеден е Чавдар Маринов.

Обратното начисляване на ДДС в сектор „Плодове и зеленчуци“ засега остава на ниво намерение. Предложението за подобна мярка в момента се обсъжда във финансовото министерство, обясни ресорният зам.-министър. „Ние сме си свършили работата, механизмът за доказване на тези данъчни измами е труден и върху това работят във финансовото министерство. Считаме, че до месец февруари ще имаме готовност по мярката и след това ще можем да я подадем за одобрение към Европейската комисия“, уточни Маринов. Намаляване на ДДС не се обсъжда, в оборот е единствено темата за обратно начисляване на данък добавена стойност при плодовете и зеленчуците. Анализите на Националната агенция за приходите показват, че този механизъм от години работи успешно при зърнените и техническите култури, така че е въпрос на време да бъде въведена и при градинарите, каза още Чавдар Маринов.

Екипът на ресорния зам.-министър продължава да работи и по темата „Пазари“. Местата за търговия трябва да бъдат ясно урегулирани, а стоковите борси и тържищата – ясно позиционирани. В момента нормативната уредба / Наредба Н-18 / позволява регистриран земеделски производител със 100 квадрата домати да продава целогодишно всякакъв вид продукция /включително цитруси/ и в неограничени количества, без да е задължен да издава фискални бонове. Става дума за безпроблемното сдобиване с т. нар. „зелени картончета“, с които търговците се представят за производители. Чавдар Маринов признава, че тази битка няма да бъде спечелена лесно, но вижда решението в създаването на регистър на търговците на плодове и зеленчуци. Регистърът все още е в проект, проведена е работна среща и има схема за неговото създаване и функциониране, предвид сложната миграция на данни между Агенция „Митници“, НАП, БАБХ. Регистърът трябва да бъде вързан и с МЗХГ, както и с всеки земеделски производител. До края на тази година заданието по създаването на регистъра трябва да е готово. Процедурата след това е дълга, защото и свързана и с промяна в законодателството – ще се наложат промени в Закона за обща организация на пазарите на земеделска продукция. За Чавдар Маринов е важно, че е проявена воля да се работи в тази посока. А на земеделските производители им остава само едно – да чакат. Дали всички тези добри идеи и намерения ще сработят добре на терен – времето ще покаже.

Публикувана в Бизнес

Световни имена на третото издание на форума в София представят дългосрочни решения

InteliFresh 2020 ще представи решения за качествено производство и добра реализация на български плодове и зеленчуци на международна конференция на 31 януари 2020 в Интер Експо Център - София. Следвайки мотото си „От градината до щанда“, третото издание на престижния бизнес форум отново срещне производителите на плодове и зеленчуци с всички големи търговски вериги, български и чужди търговци и преработватели, както и с доказани доставчици на технологии и услуги.

Събитието се организира от Фондация ИнтелиАгро с подкрепата на Посолството на Кралство Нидерландия. За първи път гостуват водещи експерти от Италия и Унгария, традиционно във форума участват и холандски анализатори. Регистрациите за InteliFresh 2020 вече започнаха на www.agroevents.eu.

През последните пет години площите и производството на плодове и зеленчуци в България растат, увеличава се и износът, а все по-често първокачествена българска прясна продукция с международни сертификати намира място по щандовете на търговските вериги в страната. Делът ѝ, обаче, все още е малък. Продължават и хаотичните и морално остарели инвестиции, които насищат вътрешния пазар с нискокачествена стока. Външните пазари остават химера. Форумът InteliFresh 2020 ще представи успешни и дълготрайни бизнес решения.

Преминаването към качествен растеж в сектора започва още със самото планиране на производството. Пиет Схотел от Fruit Consultancy Europe (Холандия) ще запознае участниците с потенциалните печеливши ниши в Европа. За да се възползват от тях, българските производители следва да са в крак с тенденции в производството. Макар и новите градини да са много, огромната част от тях са създадени със сортове, които са били „нови“ някога. Затова на InteliFresh 2020 идват експерти на два от най-големите овощни разсадника в Италия – Salvi и TopPlant. Гостите на форума ще могат да научат от тях кои са сортовете, покоряващи европейския пазар днес, какви са последните достижения в селекцията и производството на посадъчен материал, както и да разберат ценно know-how за създаването и поддръжката на една модерна овощна градина.

Водещи български и международни доставчици на технологии ще са на разположение на участниците в InteliFresh, за да споделят своя опит в грижата за овошките и зеленчуците, иновациите за прецизно и автоматизирано производство, подготовката на продукцията за пазара - от следберитбената обработка, през окачествяването, сортирането, опаковането и съхранението. Финансовите експерти на ДСК Агро отново ще са в готовност да подпомогнат цялостното осъществяване на успешна инвестиция – от градината до щанда.

Организаторите обръщат специално внимание през това издание на оранжерийното производство, а какъв по-добър източник на знания и опит в тази сфера от Нидерландия и Rabobank, световния лидер във финансирането на агробизнеса. Синди ван Райсвик ще представи спецификите и глобалните тенденции при оранжеристите.

Все още голяма част от българското производство на плодове и зеленчуци е насочено за преработка, а преходът към премиум пресни пазари изисква време, затова програмата на форума предвижда дискусии по коренно различен бизнес модел. За изискванията и тенденциите в отглеждането на череши и сливи за преработка ще говори най-големият преработвателв България - Микеле Санторели. Той ще представи и възможностите, които разкрива съвместен проект с италианския гигант Фереро за развитие на лешникови насаждения в България.

InteliFresh ще предостави на над 400-те участници възможности за преки бизнес контакти с всички компании на форума в специалната зона за B2B срещи. Производителите ще могат директно да договорят сделки с търговските вериги, други български и чуждестранни търговци и преработватели, както и да поставят началото на дълготрайни партньорства с водещи доставчици на технологии, техника и услуги.

Виждаме все повече положителни ефекти от InteliFresh и примери за успех в развитието на редовните производители, участващи във форума. Това ни мотивира да предложим още по-интересна и полезна програма и специални гости, както и да достигнем до повече производители. Вярваме, че ще помогнем българските плодове и зеленчуци да стъпят по-уверено на световната карта, а потребителите да имат по-голям избор на качествена родна продукция“, казва Николай Вълканов – директор на ИнтелиАгро.

Публикувана в Бизнес

Псевдоземеделски производители продават тонове прекупена продукция като земеделски производители

Агр. Петър Кръстев

Когато тръгнеш да пътуваш из страната ни, навсякъде продавачи-прекупвачи зад крайпътни сергии предлагат от пиле мляко, все представящи се като „земеделски производители“. Прави впечатление, че както в Северна, така и в Южна България предлаганите плодове и зеленчуци са едни и същи сортове – странно, така ли всички отглеждат едни и същи домати, ябълки и др., как са постигнали тази унификация?! Още от пръв поглед става ясно откъде е стоката – от борсите в Гърция и Турция.

Кой кого лъже или по-точно – докога ще ни лъжат?

Едва ли някой вярва на тези некоректни прекупвачи, че действително са производители! Но въпреки това те се възползват от законови облекчения и директно ни бъркат в джоба – веднъж с цената и кантара (който никой не проверява) и втори път, че не плащат данъци като търговци, защото нито са регистрирани като такива, нито имат касов апарат. Но пък зелени картончета на производители имат! Питаме чиновниците от МЗХГ – докога ще се допуска тази порочна, дори криминална практика да се осъществява из цялата страна.

Създават се нови дирекции в ресор „Растениевъдство“ в МЗХГ, какво точно правят тези експерти?! Къде са резултатите от работата им?! Дирекциите да свършат работа ли се създават или…да се намери работа на „наши“ хора!?

Тази продължаваща с десетилетия недомислена практика пречи на истинските земеделски производители да осъществяват своята дейност и да получават цената, която заслужават. Впрочем, по тези места, за които говоря – крайпътните сергии, едва ли ще срещнем реалните производители. Те са заети с отглеждане на културите си на полето и не са на сергиите, където изкупената на безценица тяхна продукция се продава 4-5 пъти по-скъпо. Този прекупвачески алъш-вериш обезсмисля труда им и вложените средства, защото производителите получават минимална стойност, която често не покрива разходите им. А печалбата отива в мнимите наши герои със зелените картончета.

Каква е цената на зеленото картонче?

Зам. -министър Чавдар Маринов обяви, че в МЗХГ се работи по регистър на търговците на плодове и зеленчуци, както е в цяла Европа. Създаването му ще позволява да се прави пълно проследяване на стоката – къде е произведена, откъде идва и т. н. Но кога ще е готов този регистър, той безкрайно много закъсня. И още един важен въпрос: кои са тези чиновници, дето безогледно раздават зелените картончета, без да се помръднат от бюрата си и да удостоверят дали ги дават на производител, или не? Видели ли са градината му, с какво я е доказал? Вероятно картончето си има цена… Дали тя е кеш или в натура?! Колко ли струва едно такова картонче, с което се продават стотици тонове плодове и зеленчуци (в т.ч. цитруси, банани и други екзотични плодове, които у нас не виреят) не само по пътищата, но и по всички общински пазари в страната?

То, ако се види и етническият състав на тези „земеделски производители“, ще излезе, че всички мургави братя са наследили пословичната в миналото слава на българите като зеленчукопроизводители! А някой да ги е видял по полето да произвеждат?! Изключение правят бостанджиите в Добруджа, които действително отглеждат дини и пъпеши там. А пипер, домати, картофи, грозде, ябълки и др., мнимите производители не знаят дори как изглеждат като растения. Но на пазара идват и вадят зелените картончета!

В Европа за търговците на плодове и зеленчуци е абсолютно задължително да имат регистрация като търговец в съответната община и касов апарат. За земеделските производители във всяка община има ден от седмицата и специално определено място за пазар, на който директно да предлагат продукцията си. А не както нашите търговци – отидат примерно в Солун, напълнят цял бус със стока и след това със зеленото картонче я продават като производители.

Питаме отговорните инстанции: докога ще позволяват да ни лъжат и на практика – да ни крадат?

Публикувана в Коментари

Зам.-министърът на земеделието Чавдар Маринов разказва за подготвяния регистър на търговците на плодове и зеленчуци и за предимствата от съюзяването на индивидуалните земеделски производители в общи структури

Интервю на Петър Кръстев

След 12-годишна пауза във Велинград бе възобновен Празникът на картофите. Възраждането на тази добра традиция бе съчетано и с делово събитие – Кръгла маса по актуални въпроси на картофопроизводителите, състояла се в зала „Велинград“ на Бизнес центъра в града. Възползвах се от участието на зам.-министъра по земеделието Чавдар Маринов, с ресор политиките в областта на растениевъдството и биологичното производство, който бе любезен да отговори на въпросите ми за в. „Гласът на земеделеца“.

  • Г-н Маринов, по време на Кръглата маса с картофопроизводителите обявихте, че започва анализ на стопаните, заявили участие в мярката за обвързана подкрепа, тъй като се е оказало, че 28 хил. декара са били на мними стопани.

  • Както вече знаете, риск-анализът беше увеличен от 5 на 20%, което даде своите резултати. Проверките са приключили, в момента резултатите се обобщават и след като имаме окончателно данни, ще се направи анализ колко точно ще бъдат „хванатите“ мними земеделски производители. В хода на проверките се установи, че има доста такива подадени декари с култури, които на практика не са засявани или засаждани.

  • Означава ли това, че за обвързаната подкрепа ще се получи по-високо заплащане за тази година. Говори се, че за картофопроизводството сумата ще е от 160 лева?

  • Все още не мога да дам конкретни данни за размера.

  • Ще защитите ли по-голяма обвързана подкрепа в новата ОСП?

  • Да, това е обща политика на МЗХГ, целим се в по-високи нива на обвързаното подпомагане. Очакваме поне да бъдат запазени, а не да бъдат намалявани, защото ще бъде трудно да обясним на земеделците защо има колебания в техните доходи по отношение на субсидиите. Така че считам, че вървим в правилната посока – обвързаната подкрепа е изключително важна за нашите земеделски производители.

До 3% от директните плащания могат да бъдат предоставяни на организациите на производители от всички 11-12 подотрасъла, от които се изготвят оперативни програми. Това е финансов инструмент за въвеждане на капиталови разходи за закупуване на необходими съоръжения, което ще подпомогне съюзяването и сближаването на индивидуални земеделски производители в общи структури.

  • Вие призовахте фермерите да се сдружават, по каква причина и защо?

  • Да, за да може, когато почука новата ОСП на нашата врата, ние да сме подготвени, а не тепърва да създаваме организации. Опита го имаме, имаме доста създадени организации на производители. Вратите на МЗХГ са отворени, и ако на някого нещо не му е ясно, да заповяда, експерти ще му отговорят на всички въпроси.

  • Казахте, че ще има нов бюлетин за аналитична информация и база данни, както и регистър на търговците на плодове и зеленчуци?

  • Да, това е наша инициатива и Бюлетинът за плодове и зеленчуци вече има две издания, които са на страницата на Министерството на земеделието. Това е начин за адекватна корективна връзка със земеделците. Хората не искат само таблици, искат и анализ. По отношение на регистъра на търговците на плодове и зеленчуци в министерството работим по инициатива за въвеждане на промяна в Закона на общата организация на пазарите за земеделски продукти в ЕС. Там ще бъде отразено, че ще има такава база данни и ще бъдат упоменати санкциите за търговците, които не са се вписали и не са в режим на регистрация.

  • Какъв ще е ефектът от този регистър?

  • Регистърът ще урегулира търговците на плодове и зеленцуци. Ще се знае всеки един откъде ги доставя и дали са спазени всички правила. Ако търговецът не е регистриран, той няма право да продава тази продукция, която според законодателната инициатива ще бъде конфискувана или унищожавана. Всеки един търговец трябва да знае, че е необходимо да има склад, пакетираща техника… и че не може да продължава по този начин. Българските земеделски производители трябва да имат място на нашите пазари. Не да отиде някой в Гърция, да мине границата с тон и половина продукция и след това да покаже картончето, че е земеделски производител. Много често освен домати и краставици се продават дори и банани от т.нар. земеделски производител.

  • Докъде стигна разработването на експортната стратегия и какво включва тя?

  • В момента сме изградили скелета за експортната стратегия. Според ангажимента, който сме поели, тя трябва да бъде финализирана до края на годината. Стратегията включва конкретни мерки, дейности и продукти, на които искаме да повишим износа. Всичко това ще бъде обсъдено със земеделския бранш. За повишаване обема на търговията на наши плодове и зеленчуци трябват няколко стъпки. Най-напред трябва да осигурим защита на земеделските производители от нелегален внос, да имат адекватно подпомагане и да промотираме нашите продукти на външни пазари. Това е целта на стратегията.

  • Има ли развитие в процедурата по създаване на браншовите стандарти?

  • Обмисляме и отново подканваме с писма всички браншови асоциации, ако имат предложения, да ги дадат, и се залавяме за работа. Заедно с Агенцията по храните да изработим такива стандарти, за да може българинът да знае, че като види определено лого, то му гарантира високо качество и сигурност, че ще консумира здравословни продукти.

  • Докъде стигна обратното начисляване на ДДС?

  • Ние сме подали акуратна информация към Министерството на финансите, разширили сме списъка и конкретно сме посочили кои продукти да влязат. Предстои да видим как ще се реши този проблем.

  • Създадохте дирекция „Биологично производство“, какви са нейните функции?

  • Новата дирекция включва два отдела. В „Политика и методология“ е предвидено да има 6 щатни бройки. Там ще се формират политиките и ще се изработват процедурите за работа. В дирекция „Делегиране контрол на надзора“ е предвиден числен състав от 14 експерти. Това е звеното, което ще извършва надзорните проверки на контролиращите лица и операторите.

  • Тези контролиращи лица са извън структурите на държавните органи?

  • Да, това са частни фирми, които кандидатстват по определена процедура, след което министърът на земеделието им делегира правото и им дава разрешение да упражняват този контрол.

  • Смятате ли, че тези фирми имат експертния капацитет да преценят доколко производството е биологично?

  • Да, те са компетентни. Разбира се, би следвало да имат достатъчно наличен персонал, за да могат да обхванат многото оператори, които вече са 6660, да имат необходимото оборудване и система на контрол, така че контролиращите лица работят в тази насока. Това е и целта на нашата надзорна дейност – ако има нещо некоректно, да бъде отстранено и да вървим в правилната посока. Нашата задача е да гарантираме тази верига на доверие между производител и потребител.

  • Кога ще бъде готова да заработи тази дирекция?

  • Тя е създадена, но сме задействали процедура за назначаване на нови кадри.

  • Какви професионалисти трябва да бъдат тези кадри?

  • Трябват ни агрономи, животновъди, икономисти и юристи, разбира се – одитори задължително. Просто проверките, които се извършват, са всеобхватни и е необходимо да имаме различни специалисти.

Публикувана в Бизнес

ДФ „Земеделие“ ще одобрява заявления по схемата „Помощ за инвестиции в материални активи в земеделски стопанства, свързани с първично производство на растениевъдна земеделска продукция", подадени през 2019 г., които надвишават разпределения бюджет от 3.6 млн. лв. за тази година. Средствата за тяхното обезпечаване ще бъдат осигурени в рамките на общия бюджет от 7.2 млн. лв., одобрен за 2019 и 2020 г. Тези заявления ще се разглеждат и одобряват в съответствие с указанията по схемата за 2019 г., като договорите по тях ще се изплащат от бюджета за 2020 г. Това реши на свое заседание УС на ДФЗ.

Припомняме, че схемата е разработена по предложение на браншовите организации в сектор „Плодове и зеленчуци“. Срокът й на действие е до 31.12.2020г. Нотифицираният максимален бюджет за периода, в който схемата ще се прилага, е до 7,2 млн. лева. С предходно решение на УС на ДФЗ половината от тях, в размер на 3, 6 млн. лева, бяха разпределени за тази година.

УС на ДФЗ реши още заявленията по схемата „Инвестиции за закупуване на съоръжения за добив и съхранение на сурово мляко и съоръжения за изхранване на новородени животни с мляко", подадени през текущата 2019 г., надвишаващи бюджета от 1 млн. лева, но в рамките на общия бюджет от 2 млн. лева, да се разглеждат и одобряват по условията на указанията за 2019 г. Плащанията по тях ще бъдат извършени също от бюджета за 2020 г.

Публикувана в Бизнес

Да бъде въведено базисно плащане на стопанство, искат от браншовата организация

Интервю на Анета Божидарова

- Г-жо Милтенова, какви политики трябва да бъдат заложени в националния стратегически план по отношение на сектор „Плодове и зеленчуци“?

- Изминалите два програмни периода, в които започна прилагането на Общата селскостопанска политика у нас, не бяха с особено добри политики към нашия сектор. За съжаление, философията, заложена в тях, се запазва и в сега декларираната от земеделското министерство позиция по отношение на ОСП – запазване на директните плащания на единица площ /СЕПП/. Ние, градинарите, смятаме, че именно тази политика доведе до унищожаването на сектор „Плодове и зеленчуци“.

- В бъдещата ОСП е заложен принципът на субсидиарност – всяка държава да има свободата сама да определя политиките в земеделието, съответно да носи и пълната отговорност за тях. В тази връзка какви са възможностите за градинарите?

- Освен политиката по СЕПП - директни плащания на единица площ, земеделските производители могат да бъдат подпомагани с базисно плащане към стопанство. Това е добра новина за нас, макар все още да не знаем страната ни какви политики ще заложи в националния стратегически план. Държавата трябва да реши дали е важно за нея да се развива сектор „Плодове и зеленчуци“. Ако той наистина се счита за приоритетен, нека бъде подпомаган адекватно.

- Какъв е работещият вариант на подпомагане в сектор „Плодове и зеленчуци“?

- В политиката на подпомагане трябва да се намери баланс. Процентът на подкрепа трябва да е еднакъв спрямо себестойността на продукцията - както за сектор „Зърнопроизводство“, така и за плодовете и зеленчуците. При СЕПП-политиката плащането е на единица площ и то е еднакво за всички, независимо каква култура се отглежда. От там се получава силен дисбаланс и огромна несправедливост към българските градинари.

- Схемите за обвързано подпомагане с какво помогнаха в тази посока?

- Те наистина бяха опит да бъдат коригирани плащанията към част от българските производители на плодове и зеленчуци. Но това не решава проблемите на бранша. Първо, защото по схемите за обвързана подкрепа се подпомагат само няколко култури и второ, условията и условностите в тях са твърде много. Крайният резултат е, че процентът на подкрепа отново е твърде далеч от онова, което е необходимо за стопаните, за да се развиват.

- Продължава ли битката с т. нар. „чертожници“ в земеделския сектор?

- Ако политиките в земеделието през следващия програмен период останат принципно същите, този проблем едва ли ще може да бъде решен лесно. Чухме вече за дигиталните наблюдения при контрола върху всяко едно поле, дано тази мярка сработи. Аз лично смятам, че справянето с „чертожниците“ е въпрос на политическа воля. И в Държавен фонд „Земеделие“, и в аграрното министерство са наясно с този проблем и при добро желание, много бързо могат да се справят с него.

- Вие, браншовиците, не сте ли първите хора, които виждат тези лоши практики? Сигнализирате ли за тях в ДФЗ, в министерството, чуват ли ви?

- Ако бъде въведена минимална продажбена цена на продукцията, „чертожниците“ лесно ще бъдат хванати. В момента те „продават“ домати на 5 стотинки, или краставици на 7, или картофи на 6 стотинки. Всички сме наясно, че такива цени няма и че това са проформа документи, само за да се вземе субсидията по линия на обвързаната подкрепа. Тези документи отиват в ДФЗ и там бързо могат да бъдат проверени, ако има изискване за минимална продажна цена. Когато един „четрожник“ трябва да внесе ДДС-то върху тази сума, то може да се окаже по-голямо от субсидията, която трябва да получи по схемите за обвързана подкрепа на базата на произведената и реализираната продукция. И тогава защо ще си прави изобщо труда?

- Фермерското сдружаване ли е ключ към отвоюването на по-добри политики за сектор „Плодове и зеленчуци“ и за по-успешно присъствие на пазара?

- Няма спор, че сдружаването е изключително важно. Нашият сектор още по времето на изпълнението на програма САПАРД предлагаше създаването на организации на производителите, на пазари на производителите, на логистични центрове, в които да се сортира и провежда заготовка на продукцията – охлаждане, пакетиране и т. н. Тези мерки са част от изхода за решаване на проблемите на сектор „Плодове и зеленчуци“. Всичко това обаче може да се случи с финансовата подкрепа на държавата, с целеви програми. Работих по един германски проект през 1998-99 година и още тогава се опитахме да създадем едни от първите организации на производители. На онзи етап българският фермер не беше узрял за това. На базата на анализ на нашия опит, тогава направихме предложение до земеделското министерство какъв да бъде режимът на регистрация на организациите на производители, за да се случва това по-лесно, но не бяхме чути. Опряхме се и на опита на Полша, която въведе донорска помощ, за да се улесни този процес и в момента страната има едни от най-успешните групи и организации на производители.

- Колко са в момента групите и организации на производители в сектор „Плодове и зеленчуци“?

- Близо 40, но цифрата не е толкова важна. По-важен е въпросът колко от тях работят реално и с какъв обем от продукция разполагат. Само една регистрация не означава нищо. Много от групите и организациите на производители се оказват неработещи на практика. А онези, които са наистина действащи, са на прага да се разпаднат – заради липсата на адекватно подпомагане в сектора.

Публикувана в Бизнес

За 12 години членство на България в Европейския съюз българското земеделие остава неконкурентно, със силно застаряваща работна сила и ниска производителност на труда, а колкото до квалифицираните кадри, то там положението е направо катастрофално. Ако в Европейския съюз средният процент на заетите с основно образование е 54 на сто от всички фермери, то в България този процент е 72,3 на сто. И това е само елемент от изводите за състоянието на селското стопанство и хранително-вкусовата промишленост, подготвен от Института по аграрна икономика, т.нар. SWOT-анализ, представящ данните за развитието на сектора от присъединяването на страната през 2007 г. в ЕС до 2017 г.

Анализът беше представен на браншовите организации от земеделието преди месец, като до 23 август те трябва да направят своите препоръки по него.

До края на годината пък учени от Аграрния институт в Пловдив и Университета за национално и световно стопанство ще подготвят останалите два SWOT-анализа, които да дадат пълна картина за социалния и икономически ефект, въз основа на които ще бъде подготвен и Националния стратегически план за подпомагането на българското земеделие след 2020 г.

Според данните на статистиката за 10 години – от 2007 до 2017 г. делът на селското стопанство в брутния вътрешен продукт БВП на страната е намалял съществено от 5% през 2007 на 3,9% - през 2017 г. Сравнен със средния за ЕС през 2017 г., страната ни е в по-добро положение, тъй като при 27-те държави членки делът на земеделието в БВП на ЕС е 3,2%, посочи Божидар Иванов, директор на Института по аграрна икономика.

Ако сравним обаче брутната добавена стойност, която българските фермери получават от единица площ и я сравним с тази в ЕС, ще видим колко неефективно се използва земята у нас. Което от своя страна води и до изключително ниските доходи на българските земеделци.

Според статистиката брутната стойност от един хектар в държавите от ЕС достига 1 180 евро, докато в България тя се движи между 200 и 400 евро от ха.

Още по-страшна е разликата  при съотношението между растениевъдство и животновъдство в брутния вътрешен продукт на родното селско стопанство. Ножицата там е огромна, защото докато през 2000-та година делът на двата подсектора е бил почти 50 към 50, то през 2017 г. растениевъдството вече държи 70% от БВП в земеделието, докато животновъдството – 30 процента.

По отношение на индекса на цените на производствените и инвестиционните разходи в селското стопанство България държи последното място, сравнено с Гърция, Франция, Полша и средният показател за ЕС-28. Докато Гърция е на първо място с индекс от 113 пункта през 2017 г., то България е със 104. Средният за ЕС е бил 110, сочи Евростат.

На този етап износът на селскостопанска продукция отчасти спасява бранша, но независимо от положителния търговски баланс, вносът плавно и много устойчиво расте. Или, ако износът на селскостопански стоки от България през 2007 г. е надхвърлял 1,2 млрд. евро, то през 2017 г. числата вече са над 4,112 милиардалева. Сериозен е ръстът при вноса – през 2017 г. той е съставлявал над 1,3 млрд. евро, а през 2017 г. 3,1 млрд. евро. Или в проценти, ако през 2007 г. вносът на земеделска продукция  е съставлявал 6 на сто от общия внос, през 2017 г. вече е 10 на сто.

За 12-те години членство в ЕС единственият конкурентен подсектор е зърнопроизводството, докато при производството на мляко и на зеленчуци сривът е значителен.

Към 2017 г. като конкурентни подсектори се водят свиневъдството и птицевъдството, но данните от последната година коренно променят ситуацията, но все още не са отчетени от НСИ.

Вътрешният пазар продължава е подвластен на силната асиметрия в цените на производител и крайните пазарни цени, което допълнително отблъсква фермерите от животновъдството, плодовете и зеленчуците, където себестойността е висока заради големия ръчен труд.

Колкото до участието на младите хора, то и по този показателстраната ни рязко изостава, въпреки субсидиите, които уж приоритетно трябваше да се насочат към хората до 39 години, работещи в земеделието.

Към 2016 г. делът на младите хора в родното земеделие е 14 на сто, при 10,6% средно за ЕС. Въпреки лекия ръст страната ни остава с най-висок дял на възрастните хора над 65 години, които са заети в агросектора. През 2016 г. у нас заетите над 65 г. са били 36,4 на сто от общо заетите в сектора, докато средно в ЕС възрастните хора са съставлявали 32,8%.

Родният агробизнес е на опашката по доста от икономически показатели, които се следят в ЕС, затова и основните изводи по три от целите, които страната ни си е заложила да постигне с европодпомагането, не са изпълнени. Според експертите от института отрасълът ни страна не само заради ниските доходи, слабата производителност на труда, но и от ограничения достъп до кредити и все още ниското ниво на механизация в сектора.

Засега основният интерес е към производството на зърнени и маслодайни култури, докато екстензивните дейности не са привлекателни за нов бизнес.

Публикувана в Бизнес
Страница 1 от 32

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта