За всеки литър от млякото на здрави, продуктивни крави получаваш 40 евроцента...Възможно ли е? Германският фермер Клаус Епле преди 5 години започва да произвежда мляко „от сено“

Agrarhaute
Крава на име Айлин консумира сено. Много сено. „Това е любимата й храна“, казва Клаус Епле, наблюдавайки с умиление 4-годишната си питомка. Той току-що е започнал храненето на стадото си от 70 глави.
С помощта на телескопичен товарач фермерът разтоварва кръгла бала сено. А силаж или фуражи в стопанството на 33-годишния Клаус няма да намерите – той е участник в програмата за производство на мляко от крави, хранени само със сено.
„Дажбата на стадото на 85 на сто е съставена от трева – през лятото пасищна, а през останалото време – сушена, тоест сено“, обяснява той.
Ферментирали продукти, влажно сено и фуражи са забранени от условията на програмата. Освен това всички храни са свободни от генетично модифицирани компоненти. Не се допуска и употребата на минерални торове, както и на глифозат – такива са изискванията на млекопреработвателя. На немския пазар само 1 процент от млякото е от „сено“. А това не е много.
Тази ниша има своите плюсове. Например: Клаус получава за литър мляко гарантирано 40 евроцента. И това е за целия срок на договора с продължителност 3 години.
„Високата изкупна цена е основната причина, поради която реших да участвам в програмата“, обяснява фермерът. Преди 4 години германецът се е сблъскал със същия проблем както и много негови колеги – през 2016 г. цената на млякото пада до 24 евроцента. „Към това се прибави и проблемът с тревните силажи – стрес при прибирането, залагането, появата на плесени. Всичко това ме натоварваше, спомня си Клаус. – Поради това през януари 2017 г. подписах договор с нов млекопреработвател – „Алгойер Хоф Милх“, като станах четвъртият им доставчик. Днес сме десетина.“
КРАВИТЕ ПАСАТ ПРЕЗ НОЩТА
Преминаването към производство на мляко по новите правила е станало гладко. „И преди през лятото държахме кравите на пасището“, обяснява Епле. А и установките за студено сушене на сеното – две на брой, в стопанството вече са били налични. „Единственото, което трябваше да направим, беше да построим покрив над силозната яма, сега в нея се съхраняват рулоните и балите сено. И това беше единствената ни инвестиция“, обяснява фермерът.
Около сто дни през годината кравите се намират на пасището – от април до октомври. Младите животни през пролетта се отправят на алпийското пасище с площ 80 дка, разположено на 25 км от стопанството. А дойното стадо се разполага на участък с площ 50 дка недалеч от фермата.
„Практикуваме порционната паша. Веднага след като животните изпасат тревата на един участък, ги премесваме на друг“, разказва фермерът. – Като правило това се случва на всеки 4-6 седмици. През деня кравите се намират в помещение, където получават сено и се доят. В 7 вечерта излизат на пасището и прекарват там до 6 сутринта на следващия ден. Така те са предпазени от слънчевите лъчи, а в помещението освен сено получават концентрати и трева под формата на тревни гранули. „Само на трева кравите дават твърде малко мляко“, разказва Клаус.
Кравите получават от 2 до 5 кг концентрат за денонощие. В тях влизат раздробено зърно, грах, бобови, царевица и захарно цвекло. Тревните гранули се дават по 3 кг на глава за денонощие.
„В гранулираното тревно брашно има много бета-каротин и белтъчини, като резултат средният млеконадой в стадото е 7500 кг на глава“, резюмира Клаус. Миналата година младият фермер е заготвил 300 тона сено и грумет – така в района наричат тревата от втори и последващи откоси. И 30 тона тревни гранули.
„Притежавам 600 дка земя и ги кося на части – средно по 150 дка на един път. Но започвам работа преди да започнат да цъфтят повечето култури – заготвеното в този период сено съдържа повече хранителни вещества“.
СУШЕНЕ: ВИСОКИ РАЗХОДИ
След окосяването на зелената маса Клаус обръща завехналата трева на следващия ден. След още един ден, привечер, той откарва заготвената суровина в ремаркето.
„Ако няма слънце, то пълното изсушаване трябва да се чака дълго – понякога и 4 дни. Растат загубите в резултат на пречупване на листната част, сеното обеднява на хранителни вещества, резултатът е намаляването на млеконадоя“, обяснява начинът си на работа Епле.
Растителната маса се разпределя върху дървени решетки в четири отсека. Всеки от тях има обем от 1150 куб. м. Под две решетки са разположени сушилни с мощност 8 и 12 кВт. След като тревите са разположени, Клаус включва системата за студена вентилация.
„Тя взема въздух отвън и продухва през отсеците. Разбира се, ако навън вали, то и въздухът, който постъпва, е влажен, сеното се суши зле, има риск от плесенясване. По тази причина установките се включват само при сухо време“.
За спестяване на време и намаляване на загубите на храна е добре да се инвестира в по-съвременна система за сушене, способна да улавя кондензата, но засега Клаус се съмнява в резултата.
„Един колега похарчи 750 000 евро за система за сушене с топъл въздух, разказва той. – Това са много пари, а и консумацията на електричество е висока. Това няма нищо общо с устойчивото развитие на стопанството. Но се замислям за малка сушилня, за да завися по-малко от времето.“
„Сенната“ програма има и други положителни страни. Например кравите започнали по-ярко да показват разгонването.
„Много съм доволен от решението си да премина в програмата за производство на мляко от сено. Благодарение на нея, дори в кризисни времена, когато поради коронавируса цените на млякото паднаха под 30 евроцента, мога да бъда сигурен в печалбата си“, споделя младият фермер.
ЗА ПРОЕКТА HEUMILCH
Проектът „Алгойско мляко от сено“ и едноименното млекопреработвателно предприятие са основани през 2016 г. от Матиас Хауг и Йоханес Нусбаумер, технолози по преработка на мляко с над 20-годишен опит в млечната промишленост. Днес фирмата се ръководи от Матиас заедно с Куно Линдер.
Идеята се ражда от разбирането, че в такъв млекопроизводителен район като Алгой няма собствено млекопреработвателно предприятие, което да превръща качественото мляко в ценни продукти. През декември 2016 г. е пусната преработката на пълномаслени млечни продукти, а през май 2018 г. – на сирена и масла.
Проектът за създаването на млекопреработвателното предприятие е финансиран от Европейския съюз (Европейски фонд за развитие на селските райони ELER) при съфинансиране от страна на правителството на провинция Бавария в рамките на Програмата за развитие на селските райони 2014 – 2020 г. и федералния бюджет на ФРГ (в рамките на програмата за подобряване на аграрната инфраструктура). Продукцията на предприятието е удостоена със знак за качество „Традиционен продукт с гарантирано качество“.
Изкупната цена за млякото, произведено по стандартите на преработвателя, превишава 40 евроцента за кг, а ако се изпълняват и изискванията на екологичното земеделие, фермерът получава по 10 евроцента допълнително. 3 евроцента за килограм се добавят към цената, ако фермерът не отделя телетата от кравите веднага след отелването, още 3 евроцента – за сертификация по стандарта за хуманно отношение към животните VIERPFOTEN.

Традиционното изложение в София на агрохранителната индустрия тази година е под знака на Ковид. Първото впечатление е тягостно – малко на брой посетители, липса на форуми и семинари по важни за фермерите теми. Традиционните изложители обаче са по местата си и всеки разговор с тях е полезен. Защото въпреки Ковид, земеделието е бизнес, който няма как да спре. По една проста причина – всеки ден слагаме храна на масата. Това е и добрата новина за целия бранш. Тя се потвърждава от бързо проучване - по сектори в рамките на изложението в столицата.

Месопреработвателните фирми не отчитат спад в продажбите. Засегнати са единствено онези, които имат работещ сегмент в хорека сектора. Но пък продажбите в магазинната мрежа компенсират загубите. Никой не се оплаква и от липса на суровина. Поне фирмите, участници в Месомания, не правят компромиси и работят само с българско качествено месо.

„Не сме спирали да работим, нямаме спад в продажбите“, казват от щанда на големия и доказан български агробизнесмен Недко Митев. Затвореният цикъл на производство, брандиран с високата марка на екстра качеството е гаранция, че „Добротица“ трайно се е настанила на пазара. Както и на трапезата на българина. Българските преработватели отчитат интересна тенденция по време на ковид кризата.

Хората са започнали да търсят качествената храна, дори и тя да е по-скъпа

Затова от сектор „Мляко“ се радват на интерес към сирената, кашкавалите и на млечните продукти, изработени от свежо българско мляко. „Срещаме трудности със суровината, с качественото българско мляко“, казва младият Иван Глухаров, който с усмивка посреща посетители на щанда на фирмата от Плевенско. Продуктите са повече от интересни – сирена и цедено кисело мляко с билки и подправки, пушен кашкавал, краве масло – всичко само от свежо краве мляко. „Трябва

да бъдат въведени високи стандарти при българското бяло саламурено сирене

казва Иван Марков по повод битката в бранша – какво е мястото сред висококачествените млечни продукти на такива с по-ниска хранителна стойност. „Нека си съществуват, но изрично на етикета да е обозначено, че те са извън стандарта“, казва младият мъж.

На това мнение са и Дора и Иван Мутафчиеви от Банско. За поредна година те участват в изложението със своето уникално козе биосирене, което истинските ценители отдавна познават. Градчето е първото, което още през март беше изцяло затворено заради Ковид, но Мутафчиеви не паднаха духом. Пандемията, оказва се, проработила в тяхна полза – продажбите им скочили, козето сирене добре се продава в една от големите търговски вериги у нас, 5-звездните хотели имат клиенти и го купуват през глава. Сега Мутафчиеви правят планове да реновират фермата – с проект по подмярката 4.1, която в този прием е само за животновъдни стопанства.

На изложението в столицата е и неуморната Албена Симеонова, председател на Българска асоциация „Биопродукти“. Браншът в момента е под пара –

трябва да се преработи наредбата за късите вериги и фермерските пазари

Изискванията към фермерите пак се разминават с реалностите, но всичко това е поправимо, когато между МЗХГ и земеделците има диалог, казва Албена.

На изложението е и Станимир Статев – производител от Добричко, който стопанисва 10 хил. дка земя и отглежда 12 култури. Завоювал е трайно място на пазара на храни - с традиционните добруджански боб и леща. Дълго разговаряме с него за модела на земеделие у нас и за нуждата на земята да се погледне с друго око – тя е ресурс, който трябва да се щади, за да изхранва и следващите поколения българи.

Не пандемията, сушата е страшна

за нас, земеделците“, категоричен е Станимир Статев. И въпреки, че ковид кризата изобщо не е повлияла на продажбите на компанията, а напротив – за един месец тя е продала толкова боб, колкото за цялата предходна година, Станимир Статев е угрижен – за бъдещето на земеделието. Фермерите трябва да бъдат подготвени за предизвикателствата на времето.

„Ковид пандемията изобщо не е случайна. Само след 2 години ще имаме тотална промяна на икономическите модели и субекти“, убедена е Мариана Кукушева, председател на Националния браншови съюз на хлебарите и сладкарите у нас. „Добрата новина е, че човечеството винаги ще има нужда от хляб на масата“, казва колоритната дама.

Този неоспорим израз носи спокойствие за целия бранш. Ковид може и да убива изложенията, но производствата – не.

От 5 до 31 октомври 2020 г. включително животновъдите, които са кандидатствали по схемите за обвързана подкрепа за Кампания 2020 г., трябва да докажат реализация на мляко и млечните продукти, които са произвели. В този период фермерите трябва да докажат и реализираните на пазара животни.

Реализацията на млякото и млечните продукти се доказва за периода от 01.10.2019 г. до 30.09.2020 г., съгласно разпоредбите в чл. 27в, ал. 1 от Наредба № 3 от 17.02.2015 г. за условията и реда за прилагане на схемите за директни плащания.

Документи за реализация на мляко и млечни продукти се подават по четири схеми: Схема за обвързано подпомагане на млечни крави - СМлК, Схема за обвързано подпомагане за млечни крави под селекционен контрол - ЕЖСК (мляко), Схема за обвързано подпомагане за овце-майки и/или кози-майки под селекционен контрол – ДПЖСК (с реализация на мляко или комбинирана реализация) и Схема за обвързано подпомагане за биволи – Биволи. Бенефициерите следва да реализират на пазара определените в нормативната уредба количества мляко и млечни продукти на глава допустимо животно по съответната схема. При попълване на документите кандидатите трябва да използват съответната бланкова таблица, според регистрацията им в ИСАК – като физическо лице, юридическо лице или едноличен търговец.

Реализираните на пазара животни се доказват по три схеми - Схема за обвързано подпомагане за месодайни крави и/или юници – СМКЮ, Схема за обвързано подпомагане за месодайни крави под селекционен контрол – ЕЖСК (месо), Схемата за обвързано подпомагане за овце-майки и/или кози-майки под селекционен контрол – ДПЖСК (с реализация на месо или комбинирана реализация). В зависимост от това къде са реализирани животните – в България или извън страната, се попълват различни типови образци.

Животновъдите могат да изтеглят и попълнят образците на документите, с които доказват реализация на произведената от тях продукция от интернет страницата на ДФ „Земеделие”. Към приложените файлове е изготвена и подробна инструкция за тяхното попълване.

Попълненият опис по образец се подава на електронен носител в областните  дирекции на ДФ „Земеделие“. Стопаните трябва да предоставят и заверени копия на документите, доказващи реализацията на продукцията си.

През 2019 г. добивът на мляко в ЕС е нараснал с 0,4% - най-ниският от 2012 г. насам. Очаква се през тази година стойностите му да са подобни. Сезонният пролетен пик в производството съвпадна с пандемията от коронавируса. Ограничителните мерки могат да смутят събирането на суровината и доставките на храни. Освен това ограниченият достъп до работна ръка може да обърне производството към не толкова трудоемки млечни продукти.

Потреблението на сирена през 2020 г. в ЕС може слабо да се увеличи с 0,3%. Търсенето на азиатските пазари се очаква да доведе до нарастване на износа. Тези два фактора прогнозно ще породят ръст в производството. Луксозните сирена обаче ще бъдат повлияни негативно от затварянето на заведенията за хранене.

Продукцията на говеждо месо в ЕС намалява през 2019 г. заради понижение на цените и свиване на стадата. Тази тенденция ще продължи и през 2020 г., повлияна от същите фактори. Корона-кризата се отразява най-вече в отрицателно въздействие върху търсенето на по-високостойностни меса поради затварянето на ресторантите и ограничението на продажбите им в супермаркетите. Слабото търсене и достъп ще доведе до последващо намаление на потреблението в ЕС.

Производството на птиче месо продължава да расте и през 2019 г. благодарение на увеличеното търсене. Нарастването се очаква да продължи и през 2020 г. поради заместването на по-скъпите меса с птиче. И този сектор обаче ще бъде засегнат от затварянето на ресторантите, което ще се отрази най-вече на някои видове меса като патешко.

Устойчивото азиатско търсене слабо увеличава производството на свинско. Пазарът на жълтия континент все още страда от недостига на свинско, предизвикан от Африканската чума по свинете. Очакванията са износът да нарасне с 12%, след като през 2019% отбеляза 17% увеличение. Настоящата пандемия не би следвало да засегне особено сектора. Потреблението в ЕС обаче ще намалее заради повишените цени и преориентирането към други видове меса.

Овцевъдството и козевъдството бяха засегнати от корона-кризата, тъй като сезонното търсене около Великден и Рамадан не се случи в традиционните мащаби. Продукцията на сектора обаче се очаква да остане стабилна и през 2020 г.

Браншът е единен и стои зад земеделския министър Танева в битката с търговските вериги, казва председателят на Националната асоциация на млекопреработвателите в България

Интервю на Анета Божидарова

- Г-н Зоров, има ли достатъчно българско сурово мляко като суровина - за да може да се гарантира, че общото предлагане на млечните продукти в търговските вериги не трябва да бъде по-малко от 90% - както е записано в министерското постановление?

- Не е вярно, това, което твърдят търговските вериги – че няма достатъчно българско сурово мляко. Даже напротив. Проведохме пореден видео конферентен разговор с премиера Бойко Борисов, в който се включиха много представители от бранша. Колегата Недко Митев от Добрич каза, че има 100 тона сурово мляко и се чуди какво да го прави. Така че, българско сурово мляко има, всички да са спокойни. Само декларираното е 600 хил. тона годишно. Досега не съм чул от някой мандраджия да търси българско мляко и да не може да намери.

- Пада ли неговата изкупна цена?

- Има такива данни и това е още едно доказателство, че мляко има, дори е в излишък. Изкупната цена при суровото краве мляко, което отговаря на европейските изисквания и е конкурентно, преди десетина дни варираше от 0.70 до 0.80 лева без ДДС. Говорим за мляко от порядъка на 200 - 300 тона от ферма. Какво обаче се случва? Веригите натискат мандрите да свалят от цената на продуктите, мандрите натискат животновъдите – това е целият порочен кръг, в който се въртим от много години. Затова сегашните мерки са насочени към българския животновъд – за да може да реализира своето мляко.

В Европа в момента е хаос в сектор „Мляко“, цените падат надолу. А това е суровина, която не може да се съхранява дълго време. Това е мляко, не е желязо. Но колегите мандраджии веднага се възползват от конюнктурата. Като виждат, че цените в Европа падат, те веднага натискат нашите животновъди да свалят цената надолу. Щом даже на Недко Митев миналата седмица са му предлагали цена от 0.50 – 0.55 лева, представете си за какво става дума. Той затова започна и да преработва. И на видео конферентната среща попита премиера Бойко Борисов: „При себестойност на млякото от 70 стотинки, какво да правя – да скачам в лайната ли?“

- Още през есента на миналата година от няколко бранша бихте барабана, че търговските вериги прилагат нелоялни практики и това ощетява българските преработватели от секторите „Мляко“, „Месо“ и „Хлебни изделия“. Не е ли стара битката с търговските вериги?

- Битката с търговските вериги е постоянна. Да, бихме барабана още миналата година и нямаше никакъв резултат. В сегашната ситуация на извънредно положение е още по-сложно. През последните две-три седмици българският потребител е започнал да консумира с 20-30% по-малко. И това е очаквано – поради наложените карантинни мерки. Но на българския земеделски производител трябва да се помогне.

- Преди да се стигне до споразумение между правителството, земеделския министър и търговските вериги, имаше доста остра реакция от страна на Сдружението за модерна търговия – заговори се за лобизъм, за интереси на олигарси, вашето име също се завъртя в медийното пространство?

- Ако някъде моето име е споменато в такъв контекст, веднага отговарям – аз работя само със собствено мляко. От 5-6 години не изкупувам мляко. Ако това е олигархия – да заповядат при мен и да станат олигарси.

- Колко животни имате в момента във вашите ферми?

- Около 3 хил. овце, 500 кози и близо 4 хил. говеда.

- Вие всъщност от години работите с търговските вериги, какъв интерес бихте имали от тази битка?

- Реално, с тази акция, мога само да си навлека проблеми. Но аз съм председател на две браншови организации - на Националната асоциация на млекопреработвателите в България и на Националния говедовъден съюз и нося отговорност за тези хора. А те в момента са в затруднение и аз не мога да стоя безучастен. Не съм такъв човек – да потърквам ръце и да чакам да отмине кризата.

- Къде е проблемът тогава – защо веригите толкова остро реагираха в началото?

- В България трябва да се продават български млечни продукти и да има реализация на суровото мляко като суровина. Търговските вериги си търсят своите печалби, не виждам какъв им е проблемът да предлагат и български продукти.

- Според постановлението на МС, ако преработватели искат да стъпят в търговските вериги, трябва да работят само със 100% сурово българско мляко, нали така?

- Точно така.

- А ще бъдат ли по джоба на българина тези продукти?

- Защо да не бъдат. Клиентът сам решава – дали да консумира качествен млечен продукт или имитиращ, който съдържа 70% вода.

- И този разговор е стар, г-н Зоров.

- Стар е, но като избие циреят, търси се лек.

- Единен ли е животновъдният бранш по отношение на позицията на министър Танева за подкрепа на фермерите чрез осигуряване на по-голямо присъствие в търговските вериги?

- Единни сме, всички го виждат. Може и да има колеги – преработватели, които преди са работили с каращък, както се казва на наш език и които да не са много доволни от тези мерки. Но те имат за цел наистина да окажат подкрепа на реалните фермери, особено на малките. И млякото им да бъде изкупено. Като се стимулират мандрите да работят със 100% българска суровина и този продукт да се предлага в търговските вериги.

От 25.03.2020г. стартира прием на заявления по схемата за държавна помощ "Инвестиции за закупуване на съоръжения за добив и съхранение на сурово мляко и съоръжения за изхранване на новородени животни с мляко"

Приемът е до 15.04.2020г. Документи ще се приемат в областните дирекции на ДФ „Земеделие“ по място на осъществяване на дейността по проекта.

Целта на държавната помощ за доилна техника е да стимулира земеделските стопани да направят инвестиции за подобряване на общата производителност и устойчивост на стопанствата си и по-специално – да намалят производствените разходи.

Предвижда се да се възстановяват до 50% от разходите за инвестиции, като максималният размер на помощта е не повече от 25 хил. лева. Подпомагането се предоставя под формата на субсидия за покриване на част от разходите за реализация на инвестиции в стационарни и мобилни доилни съоръжения, оборудване за съхранение на мляко и съоръжения за изкуствено изхранване на новородени животни с мляко.

Кандидати по схемата могат да бъдат земеделски стопани, регистрирани по реда на Наредба № 3 от 29 януари 1999 г. за период от най-малко 3 (три) години назад, считано от датата на кандидатстване, както и организации и групи производители, признати със заповед на министъра на земеделието, храните и горите.

Утвърденият от УС на ДФ „Земеделие бюджет на помощта за 2020 г. е в размер на 2 000 000 лв., който ще се разпределя до изчерпването му по реда на кандидатстване.

Държавната помощ за минимандрите е предназначена за малки и средни фермери и организации на производителите, които да преработват и реализират сами продукцията си на фермерските пазари и по този начин да увеличат доходите си.

По схемата се възстановяват до 50% от извършените разходите за инвестиции, като максималният размер на помощта е до 60 000 лв. Подпомагането се предоставя под формата на капиталова субсидия за покриване на част от разходите за реализация на инвестиции за изграждане на обект за преработка и/или обработка на сурово мляко с необходимото оборудване (мини мандри) или закупуване на временен обект за търговия на дребно за преработка и/или обработка на сурово мляко с необходимото оборудване (преместваеми модулни обекти, които могат да се транспортират). Средствата ще се изплащат по банкова сметка на кандидата след доказване на целевото изпълнение на инвестицията.

Утвърденият бюджет по схемата за 2020 г. от УС на ДФ „Земеделие” е 1 452 500 лв. С този ресурс ще бъдат финансирани поетите ангажименти по сключени договори от 2019 г. в размер на близо 720 хил. лева, както и одобрените проекти от предстоящия нов прием за 2020 г. по схемата за държавна помощ.

Кандидати по схемата могат да бъдат земеделски стопани, регистрирани по реда на Наредба № 3 от 29 януари 1999 г. за период от най-малко 3 (три) години назад, считано от датата на кандидатстване, както и организации и групи производители, признати със заповед на министъра на земеделието, храните и горите. Фермерите следва да са регистрирани и съгласно Наредба № 26 за специфичните изисквания за директни доставки на малки количества суровини и храни от животински произход.
https://www.dfz.bg/…/darzhavni-po…/invest-doilni-suorajenia/

Как църковна земя може да се превърне в печеливш и екологичен агробизнес. Репортаж от бивше монашеско стопанство в Бургундия, едно от първите в страната, специализирало се в биологично производство

Фермата Пиер-Куи-Вир (Pierre-Cui-Vir) се намира в селцето Сент Анян (705 жители) в Северна Бургундия. В нейната история има две важни дати. През 1938 г. тя е купена от монасите на местното абатство, а през 1969 г. започва нейното екологично чисто производство, което я превръща в един от пионерите на това щадящо природата направление във Франция.

Така започва репортажът на независимия френски агрожурналист Филип Калди от стопанството в Бургундия, чийто 50-годишен опит в биопроизводството на мляко може да бъде взаимстван.

Началото

През 1994 г. монасите сами прекратяват дейността си във фермата и младият амбициозен мъж Филип Абраамс започва работа като управител. Той уточнява: „По онова време имаше три сценария за бъдещата ферма. Продажба, превръщането й в горско стопанство или търсене на други възможности за развитие“. Като краен вариант залагат на млякото, създавайки стадо от 80 кози и 80 крави от породата Кафява швейцарска. Причината за този избор е следната: фермата се намира в Природен парк „Морван“, в регион с бедни земи, но подходящ за производство на фураж.

Днес фермата се управлява от гражданско земеделско дружество SCEA (специфично френско сдружение, което се състои от не по-малко от двама партньори; няма минимален или максимален капитал, възможни са депозити в натура или в техника – б. ред.). Стопанството с новото име Pierre-qui-Vire се ръководи съвместно от трима мениджъри: Филип Абраамс, съпругата му Вероника и монах, представляващ абатството.

„Нашата философия е да произвеждаме мляко на ниски цени и да осигурим на животните възможно най-дълъг живот“, казва Филип. Фермата днес заема 1700 декара площ, от които 1500 дка са ливади, а останалите са зърнени култури (тритикале + грах).

Млечното стадо произвежда около 450 000 литра мляко годишно, от които 300 000 литра се преработват във фермата, а около 160 000 литра се продават в Biolight, компания, която изкупува биомляко във Франция.

Стадото кози произвежда от 35 000 до 40 000 литра мляко годишно, а в бъдеще се планира млеконадоят да достигне 50 000 литра.

Особена грижа към храненето на животните

Кравите пасат от април до средата на октомври, като грижата за животните е на преден план. „Най-старата крава във фермата е на 12 години и тя е една от най-добрите в стадото! – хвали я Филип. – Целта е всяка крава да се отели един път годишно. През зимата, при отглеждането на закрито в обора, на кравите се дават порции от висококачествено сено. През 2016 г. фермата инвестира в собствена сушилня.“

„Минералното хранене за кравите е много важно“, добавя управителят на фермата. Тъй като калцият не е достатъчен в местните почви, а има и недостиг от него в растенията, на животните се дават 25 – 50 г/ден от определен минерален фураж, произведен от Symbiopole.

Symbiopole е местна компания, която произвежда специализирани фуражи и минерални добавки от разнообразни растения, като коприва, хвощ (едно от най-богатите растения на силиций, а силицият позволява да се фиксира калция – б. а.), бодил, глухарче, артишок. Като профилактика срещу паразити на животните се добавят кестени.

„Ако кравите се хранят правилно, те ще имат по-малко здравословни проблеми“, напомня Филип. Минералните добавки се прибавят към концентрата, приготвен във фермата (на базата на грах, дехидратирана люцерна, ечемик), и се разпределя на животните с помощта на автоматични хранилки. С този рацион кравите произвеждат от 5000 до 6000 литра мляко годишно с 4,6 – 4,7% мазнини и 3,5 –3,6% протеин.

Отглеждането на козите се осъществява по същия принцип на балансирана дажба. Доенето става два пъти на ден, със среден годишен млеконадой на стадото – 400 литра. „Нашата цел е да достигнем между 500 и 600 литра в периода на кърмене“,разкрива Филип Абраамс.

След издояването козите се хранят със сено от люцерна плюс концентрат (800 г/ден), който се състои от смес натрошени зърнени храни (царевица, ечемик, овес) плюс грах.

Един от ключовите фактори на работата е поддържането на продуктивни пасища с голямо биологично разнообразие на смески от треви – от ливадна тимотейка до бяла и червена детелина, както и от други растения, които са били отглеждани от монасите в древни времена.  

Френският Национален институт за изследване на земеделието (INRA) провежда редовни проучвания на тези ливади с голямо разнообразие на флората.

Производство на биосирена и йогурт

Основните млечни биопродукти, които фермата произвежда, включват краве и козе сирена, обикновен и ароматизиран йогурт от краве мляко.

„Трима души участват в производството на сирена и ние преработваме от 500 до 600 кг сирена на ден“, обяснява Филип с подробности за етапите в производството на сирене.

Всяка седмица фермата има заявки от близо 50 клиенти. Продуктите се изпращат до магазини, ресторанти и пунктове за търговия на едро както в региона, така и в цялата страна.

По пътя към автономията

През изминалото десетилетие във фермата са направени две значителни инвестиции – съоръженията за производство на биогаз и за сушене на трева. „Те ни позволиха да се приближим до заветната цел – пълната автономност на фермата – споделя Филип и добавя: – Автономността от местни възобновяеми ресурси е мечтата на абатството от много години.“ Така през 1968 г. стартира хидравлична централа с мощност 450 kWt, а от 2005 г. абатството се отоплява с котел на дървени стърготини с мощност 1200 kWt.

През 2012 г. след модификацията на част от краварника е инсталирано оборудване за метанизация. Съоръжението позволява съхраняване на суспензията от отходи за производство на енергия за сиренарския цех – по 140 000 куб. м биогаз годишно. В биогаз се преработват 2000 тона тор от добитъка и 200 тона растителни отпадъци..

През 2016 г. фермата се сдобива със сушилня за трева

„Качеството на събраното сено зависи от много фактори, включително от времето, казва Филип. – Искахме да оптимизираме процеса на производство на сено от добитите треви и успяхме.“

Обектът, който работи един месец в годината по време на събирането на тревите, се състои от 4 камери, където тревата се съхранява на височина от 2 до 3 м. Преди да постъпи в сушилнята, тревата се оставя на полето в продължение на 2 дни и може да се събира, когато съдържанието на сухо вещество е 70%. Режимът на работа на сушилнята е прост и автоматично контролиран: въздухът, който влиза под покрива, се нагрява от слънцето, въздухът отдолу се затопля от работещ според нуждите котел. Средно са необходими два дни, за да се изсуши тревата и да се получи сено от много високо качество.

„Днес работим за удължаване на полезния период на пасището. Например, със сеитбата на късни сортове върху освободени парцели. Това ще ни позволи да се запасим с повече качествени фуражи “, заключава Филип.

През 2019 г. фермата отбеляза 50 години успешно биологично земеделие.

В стопанството на швейцарското семейство Буркалтерови в кантона Берн кравата Титан премина заветната бариера като майка си, баба си, прабаба си и пра-прабаба си. Истински подвиг!

Мила Иванова

Всеки животновъд се гордее, ако има поне една крава, която произвежда заветните 100 000 кг мляко. Емоцията е още по-силна, когато този феномен се възпроизвежда пет поколения подред, което е уникален случай в световното животновъдство.

Такава гордост изпитва наследственият швейцарски животновъд Жан-Пиер Буркалтер, чието стопанство се намира в село Курт (1420 жители), кантон Берн. Той самият като че ли не може да повярва на чудото и простичко споделя: „То си е направо налудничаво: историята с нашите крави продължава вече 40 години!“. Комуналната територия е благоприятна за животновъдство – селото се намира в долината на река Бирс, приток на Рейн, заобиколено от хълмовете на Бернска Юра, с 61% площи, заети от гори и пасбища.

„Налудничавата“ история започва

от прочутия швейцарски Панаир на животновъдите в Шендон през 1977 г., на който била изложена Трим, юница в края на бременността си. „Цял ден се колебаeх дали да я купя и накрая, привечер, се реших. Два дни по-късно Трим роди Тюлипа“ – припомня си животновъдът.

Трим е първата крава на семейство Буркалтер, която преминава бариерата от 100 000 кг мляко през 1991 г. Жан-Пиер и съпругата му Козет никога не са си представяли, че следващите поколения ще поемат по същия път. Първата дъщеря на Трим – Тюлипа, през второто си лято е дадена за отглеждане на един съсед. „Той ни каза, че тази крава никога няма да се отели. А освен това тя имаше много нездрава космена покривка, не беше никак красива“ – уточнява Козет. Но това не попречва на Тюлипа на свой ред да премине бариерата от 100 000 кг още през 1993 г. Тара, деветото теле на Тюлипа, постига заветния млеконадой през 2003 г. После пък седмото теле на същата – Тизан, поставя своеобразен рекорд през 2011 г. със 123 551 кг произведено мляко. Последната по време – Титан, родена на 4 май 2004 г., преминава този праг през 2018 г.

Такъв млеконадой в продължение на пет поколения е изключително постижение, експерти предполагат, че това явление е единствено в света! Най-голямата федерация по говедовъдство в Швейцария Swissherdbook проведе анкети чрез социалните медии и няколко специализирани издания, за да се открие друга крава по света с пет поколения с по 100 000 кг млеконадой. „До този момент Swissherdbook не е открила прецедент. Така че можем да предположим, че кравата Трим вероятно държи световния рекорд в това отношение”– коментира експертът от федерацията Марсел Егли (вж карето – б.а.).

Титан и нейните предшественички са крави в много добро здраве, които износват теленцата си относително лесно и не създават особени проблеми. „Но това също е поколение твърдоглавки. Мисля си, че и затова подобна продуктивност продължава толкова дълго време“ – допълва с умиление стопанинът им.

Страст към животновъдство

Стопанството на Буркалтерови се намирав колибарската махала на село Курт на 820 м надморска височина. Обхваща 400 декара: 10 дка царевица, 10 дка тритикале, останалото са ливади и пасбища. Семейството отглежда 30-ина крави, в обор и на открито, от породите Холщайн, Червено-шарен Холщайн и Швейцарски флеквих. Синът Джон помага в стопанството, но се занимава допълнително и с механика – продава и поправя моторни шейни.

Животновъдството си остава истинската страст на Жан-Пиер и Козет. „Ако в един и същи ден у нас пристигнат модно списание и каталог за бикове, изборът ми е направен предварително“ – шегува се швейцарската селянка. В стопанството именно тя избира биковете за осеменяване. Знае ги поименно, познава и качествата им, и слабостите им. Следи всички поколения животни, може да си припомни специфичните раждания и чертите на характера на всяка крава, която е пребивавала в обора. Козет се е нагърбила с административната дейност и изхранването с фураж на животните. Жан-Пиер и Джон пък са поели издояването и всички по-трудни дейности в стопанството. Дажбата на кравите се състои от една трета сено и две трети отава (трева, пораснала отново след косенето). През лятото животните са на свободна паша, а през зимата се хранят с царевица и фураж.

Критерии за селекция

Животновъдите са си поставили за цел първото отелване да става на 26-ия месец. Кравите се осеменяват 2,5 пъти средно. Стопаните използват най-напред сексирана сперма, а после избират бик Лимузин за третото заплождане. Пресушаването на кравата трае приблизително 6 седмици. Средният интервал между отелванията през 2018 г. бе 369 дни. Жан-Пиер и Козет си имат принципи, на които не изневеряват: готови са за специални грижи при ражданията, на които присъстват винаги; веднага дават на родилките калций.

При селекцията фамилната двойка е особено внимателна към млечната продуктивност и морфологията на животното. „Обичаме красивите и в добро здраве крави. Следя много критерии, не само един специално. Ето например, не харесвам високите задници“ – уточнява Козет. Буркалтерови са създали досега 10 животновъдни семейства. Те продават крави за отглеждане – между 12 и 15 всяка година.“Принудени сме да го правим, за да компенсираме много ниските цени на млякото. Но най-добрите екземпляри запазваме за себе си“ – допълва стопанинът. Фермерите комерсиализират също един бик за разплод всяка година. Всички първотелки преминават теста Оценкапо тип и екстериор (линейна класификация), на такъв тест са подложени редовно и кравите.

В близко бъдеще шесто поколение със 100 000 кг годишен млеконадой засега не се задава. „Не бяхме сигурни дали тази авантюра ще продължи и ние продадохме първите „момичета“ на Титан“ – обяснява Козет. В момента в стадото има три нейни потомки – Циган, Тифан и Тибан, респективно в 3-та, 2-ра и 1-ва лактация… Синът Джон Буркалтер, който от Новата 2020 г. поема юздите на фамилното стопанство, не крие надеждата си да открие сред тях евентуалната 6-а героиня в славния млечен сериал.

Мнение на експерта

Изумително постижение!

Марсел Егли, отговорен служител в Swissherdbook, най-голямата федерация по говедовъдство на Швейцария, коментира за изданието Agri:

Пет поредни поколения с млеконадой от 100 000 кг е изключително постижение. То е още по-знаменателно, защото 5-те крави са постигнали този резултат в едно и също стопанство. Необходими са много елементи за този рекорд, и по-специално условията в стопанството. Кравите на семейство Буркалтер трябва сами да търсят фуража си, понякога много далече. Много от пасбищата се намират на стръмни склонове, което придава още по-голяма стойност на това постижение. Петте крави са произвели млякото си с това, което имат на разположение! Важна е и генетичната характеристика: представителките на тази фамилия са дълголетни и много плодовити, защото всички те практически са раждали всяка година. Функционалните критерии са също важни, за да се получат силни и здрави крави, без мастити и метаболични болести. И накрая – управлението и добрите грижи към стадото. От само себе си се разбира, че за една крава с такава доживотна продуктивност се изискват много любов и всеотдайност в отглеждането на стадото.

Секторите „Хляб“, „Мляко“ и „Месо“ скочиха срещу нелоялни търговски практики на магазинните вериги, които поставят браншовете на колене. Каква е картината и какви са исканията на браншовиците? Мариана Кукушева, председател на Националния браншови съюз на хлебарите и сладкарите в България пред „Гласът на земеделеца":

Търговските вериги за пореден път прилагат нелоялни търговски практики. Идентична ситуация имахме преди няколко години. Тогава беше направена законодателна поправка, но толкова йезуитски и в услуга на търговските вериги, че това изобщо не реши проблема и днес отново сме в подобна криза. Няма български доставчик, който да разкрие и да пренебрегне конфиденциалността на договора, който е подписал и да разкаже какви са клаузите, които са залегнали в него. Този договор е разписан априори, с доброволно съгласие.

Нашите искания са в две посоки. От една страна – пакетът от бонуси, отстъпки и търговски надценки, който търговските вериги формират, да не надхвърля 30%. Така изглежда лоялната търговска практика в отношенията между веригите и доставчиците в цивилизования, в белия свят.

Второ – трябва да има индиферентен срок, отнасящ се и до двете страни – при подаване на проектно предложение за смяна на цените при форсмажорни обстоятелства.

В България такива обстоятелства са налични – както по отношение на земеделските растителни суровини, които са борсови стоки – зърнено-житните култури вече се търгуват с 30% нагоре, при млякото, при говеждото и особено при свинското месо също имаме ръст в цените, който надхвърля 50%.

Каква нелоялна практика наблюдаваме днес – обикновено търговските вериги променят своите цени в рамките на една нощ - в ущърб на нетната цена на доставчика. Проектни предложения за нови цени не се разглеждат с месеци, няма никаква гаранция дали те ще бъдат или не променени.

Какво се получава– след няколко месеца форсмажорните обстоятелства са съвсем различни – цените на тока са различни, цените на труда са различни, цената на транспорта е различна, цената на суровината е различна. Тоест, предложенията за нови цени вече не са актуални. От друга страна, доставчикът няма право да спре да зарежда търговската верига, защото ще дължи огромни неустойки – в някои случаи в пъти по-големи от общата стойност на договорните цени.

За секторите „Хляб“, „Мляко“ и „Месо“ тази картина е меко казано неприемлива. Не тръгваме на война, а питаме: кога и как трябва да се променят нещата, така щото да се разбере, че няма рецептура, която да пази живота на магарето, при положение, че то е спряло да яде. Магаретата, които спират да се хранят, винаги умират. Затова бием тревога – ако трябва ще сезираме и марсианците, и американците, и Путин, и г-н Бойко Борисов.

Филип Гарние управлява две стопанства, отглежда 120 крави с храна домашно производство и следи зорко за рентабилността

Френският фермер Филип Гарние от две десетилетия се занимава с животновъдство. Неговите крави Лимузин, еднатипично френска млекодайна порода, са симпатични и приветливи, добре гледани с храна „домашно“ производство. Към фермата на родителите си в региона Бретан, Западна Франция, той добави и имението на съпругата си, така че сега управлява две стопанства.

Фермерът произвежда собствен фураж

и само понякога му се налага да купува допълнително храна. На двете локации той отглежда 520 дка царевица за силаж, 310 дка зърнени култури (със среден добив 750 кг/дка), а останалите свободни пасища предоставя на лимузините . Общо Филип отглежда сега 120 крави и разполага със 1350 декара земя. Много би му се искало да закупи още (желанието му е да има за своето стадо 1600 – 1700 дка), но си дава сметка, че няма да му стигне работна ръка, която сега поскъпна много.

Сега на двете ферми се произвеждат ежегодно близо 1 милион литра мляко (производителността е до 8 хил. л. на крава), които стопанинът реализира по контракт с местния кооператив SODIAAL по цена 340 евро/хил.л. Филип се колебае колко точно е неговият доход – движи се между 1000 и 1500 евро на месец. Разходите обаче се увеличават (за логистика, отопление, услуги, работна ръка) – повишават се с 5 –7% годишно, докато цените на млякото се увеличават едва с 1%.

За да запази рентабилността, фермерът взе решение да увеличи обема на производството на мляко. Ето защо започна глобална реконструкция на родителската ферма. Подобриха се условията за животните и технологията за отглеждане на царевицата за фураж, защото качеството на получената продукция е също важна съставка в цената.

След окрупняването на фермата Филип Гарние разчита, че още от следващата 2020-а ще получава над 1 милион литра мляко годишно. За реконструкцията той похарчи 260 хил. евро и инвестира още 200 хиляди. Всички средства са получени чрез заеми. Креди (сега лихвите са под 2%) фермерът ползва вече от 15 години. Признава, че със собствени пари

можеш криво-ляво да преживееш, но не и да се развиваш

До 2015 г. във Франция действаха квотите, които ограничаваха количествено производството на фермерското мляко. Те бяха обвързани включително и с количеството декари: от общия масив трябваше да се произвежда по-малко мляко. Затова формално семейното имущество си оставаше раздробено.

Благодарение на отменянето на квотите, в стопанството започнаха да произвежда два пъти по-голяма продукция. Но семейство Гарние не бърза с оформянето на обединението, тъй като бюрократичната система си остава дълга и скъпоструваща.

Важно е, че самият Филип и неговата съпруга имат специално агрономическо образование. Без него на фермерите не отпускат дотации за хектарите земя и за млечните крави.

С отмяната на квотите, разказва Филип, много от неговите съседи преминали към производство на биомляко. Тогава маржът е по-голям. Но разхвърляните участъци усложняват много сертификацията. Затова Гарние засега няма да се заеме с органика.

Технология срещу рисковете

Своята силажна царевица с различна генетика фермерът отглежда по три различни технологии, за да избегне рисковете от променливото време. Климатичните промени са много забележими. Така например през последните години времето за сеитба и прибиране на реколтата се измести с 10 дни. Фермерът експериментира със сроковете и с хибридите с различни срокове на зрялост. С избора на генетика помагат експерти от специализирания институт ARVALIS – фермерът се доверява повече на независимите експерти, отколкото на представителите на компаниите производители.

Част от културите е покрита със специална синтетична материя, която се саморазлага. Такава царевица се засява в средата на май. Фермерът съзнателно отива на по-големи разходи: в технологията с покривния пласт той инвестира 400 евро повече на хектар. Твърди, че толкова му струват спокойствието и сигурността. Получава се и повече сухо вещество под пластиката. Цялата реколта се събира в края на септември.

На съседното поле фермерът е засял участъци по традиционната технология през юни. Културите там ще узреят до средата на октомври.

Съществуват много ранни хибриди в сеитбооборота след ечемика. Фермерът разказва, че тази царевица се адаптира добре към биогазовото производство и неговите съседи практикуват и това направление. Но това е отделен бизнес. Фермерът не планира да се занимава с нишови култури. Смята, че почвите и климатът способстват най-вече за растежа на фуражната култура, защо да се товари и с други грижи.

Филип сам разработва рецептурника на храните на своите любими лимузинки. Разбира се, той кани специалисти за консултации, заедно внимателно следят за влиянието на дажбата върху състоянието на животните и качеството на млякото.

Най-животновъдният регион на Франция

Фермерското семейство Гарние е типично за района Бретан, разказва Сабин Батеж, управителка на Асоциацията на производителите на царевични семена (A.G.P.M.)

В исторически план районът е бил много беден, докато държавата не започнала да подкрепя нови направления в развитието на селското стопанство. В резултат на това 4% от населението на Бретан сега работи в селскостопанския сектор, въпреки че общият показател за Франция е два пъти по-малък, или 2%. По-специално, регионът е лидер в иновативното развитие на млекопроизводството. И още: тук се отглежда всяко трето френско пиле. Общо в региона работят 26 хиляди ферми.

Сабин Батеж е уверена, че основните предимства на региона са комбинацията на земеделските и животновъдните стопанства и преработвателната инфраструктура – млекозаводите, кланиците и пр.

Знаменателно е, че именно в централния град на региона – Рен, се провежда ежегодно едно от най-големите изложения за животни във Франция, SPACE. То сериозно претендира за международен статут и допринася за развитието на Бретан.

Популярни и в Париж

Кооперативът SODIAAL не щади средства, за да промотира продукцията си и всяка година участва в трите най-големи селскостопански изложения във Франция. Мениджърът на кооператива Оливие Гафе казва, че фермерското обединение прави производителите по-силни и им помага активно да излязат на пазара. „Успяхме да обединим нашите усилията с големите преработватели, да привлечем мениджъри по продажби не само на вътрешния, но и на външния пазар“ – допълва Гафе.

Сега SODIAAL е добре позната марка, търсена от много клиенти, включително и от парижани. Купуват неговите млека, йогурти, сухите детски смески, сирената. Бретанецът Филип Гарние е горд, че с труда си е причастен към този популярен бранд.