Парите ще стигнат за още 11 проекта

С допълнителни 3 196 655 лева се увеличава бюджетът по процедурата за прием на проектни предложения по мярка 9 „Учредяване на групи и организации на производители“ по ПРСР 2014-2020 г. Така общият размер на безвъзмездната финансова помощ по процедурата достига 17 937 417 лева.

Промяната ще осигури възможност за одобрение на още 11 проектни предложения с включени в тях дейности, които се извършват в сектори „Медицински и етерично-маслени култури“, „Плодове“, „Зърнено-житни култури“, „Технически култури“, и „Винено грозде“.

Целта е максимално усвояване на средствата по Програма за развитие на селските райони (ПРСР) 2014-2020 г. при оптимално използване на административния капацитет.

Публикувана в Агроновини

Цели три подмерки по ПРСР им дават предимство - да подобряват биосигурността – 4.1, 5.1 и 6.3

Анета Божидарова

Българските животновъди нямат никакво извинение, ако фермите им не са по правилата. Опасните заразни болести през последните няколко години поставиха остро въпроса за биосигурността в стопанствата. Затова на заседанието на Комитета по наблюдение от 15 януари, тази година, бяха гласувани нови критерии по три от подмерките на Програмата за развитие на селските райони: по 4.1 „Инвестиции в земеделски стопанства“, по специално създадената 5.1 „Инвестиции в биосигурност“ и по 6.3 „Стартова помощ за развитието на малки стопанства“.

Всички те безусловно дават предимство на онези, които отглеждат животни и искат да го правят по правилата – за да бъдат по-трудно уязвими за опасните заразни болести. Няма какво да се лъжем – те все повече ще зачестяват и причините за това са много и комплексни. Затова е по-добре превантивно да си защитим фермите. Такава възможност се отваря.

Задължително условие да кандидатствате по някоя от трите подмерки е да отглеждате животни в стопанството.

Нови критерии по подмярката 4.1

Въпреки, че подмярката 4.1 е популярна като инвестиционна, за земеделска техника, през 2020 година предимство са дава на фермите, които отглеждат задължително и животни. Остатъчният бюджет по нея е около 31 млн. евро, възможно е да бъде и увеличен. Най-много точки /25/ ще получат стопанства с икономически размер, измерен в СПО /стандартен производствен обем/ под 38 хил. евро. С 15 точки ще се оценяват стопанства с над този обем. Допълнителни 10 точки ще се дават на биологичните стопанства. Критериите за откриване на работни места са занижени – предвижда се откриването на най-малко едно работно място. Стопани, които не са навършили 40 години към момента на подаване на проектното си предложение, ще получат допълнителни 5 точки. Населено място – 15 точки, община – 10, област – 5 – това са част от териториалните критерии. Допълнителен бонус по тази приоритет има за Северозападна България – 5 точки за областите Видин, Враца и Монтана, 3 – за Ловеч и 2 за Плевен.

Животновъдите, чиито стопанства се намират в район с епизоотия и искат да инвестират в биосигурност, ще получат допълнителен брой точки. 10 – ако смятат да инвестират 50% от допустимите инвестиционни разходи в тази посока и 5 точки, ако са заложили 25% за по-добра биосигурност. И за да няма сърдити сред отделните въдства, на Комитета по наблюдение беше гласувано да бъде въведено следното уточнение: животновъдният обект трябва да бъде в район с епизоотия, която е обявена след 1 януари 2014. И още едно важно уточнение: животните, с които кандидатствате, трябва да отговарят по вид на съответното обявено заразно заболяване. Което означава, че тук не става дума единствено за Африканската чума по свинете, но и за останалите епизоотии: чума по дребните преживни, инфлуенца по птиците, нодуларен дерматит по говедата.

Допълнителни 10 точки ще получават групите и организациите на производителите при кандидатстване по подмярката 4.1. Детайли по критериите ще бъдат изчистени на предстоящи тематични работни групи, а приемът по 4.1 трябва да отвори в края на месец февруари или най-късно през март.

Изисквания по 5.1

Подмярката е създадена с превантивна цел и има дългото наименование „Подкрепа за инвестиции в превантивни мерки, насочени към ограничаване на последствията от вероятни природни бедствия, неблагоприятни климатични явления и катастрофални събития“. С 40 точки ще бъдат оценявани проекти, които се намират на територия, в която е обявена епизоотия - огнище на заразна болест по свине, птици, овце или кози. Въведен е и териториален критерий за по-висок епизоотичен риск, който също носи 40 точки. Такива ще получат свиневъдни стопанства от областите Добрич, Стара Загора, Варна, Шумен, Бургас, Разград, Пазарджик, Ямбол и Русе. За овцевъдите максимален брой точки носят областите Хасково, Благоевград, Бургас, Добрич, Кърджали, Шумен, Пловдив, Сливен, Враца, Търговище, Силистра. За птицевъдите - Разград, Стара Загора, Велико Търново, Търговище, Шумен, Пловдив, Сливен, Враца, Търговище, Силистра.

20 точки ще получат проекти, подадени от стопани, чиито ферми са пострадали в резултат на усложнена епизоотична обстановка – ако всички животни са били евтаназирани. Точките падат на 10, ако само част от тях са унищожени. Този критерий предстои да бъде прецизиран, преди да бъдат изготвени окончателните насоки и указания по подмярката 5.1.

Предвиденият прием отново е в периода февруари-март 2020 г., като общият бюджет по подмярката 5.1 е 23 млн. евро. Максималният размер на финансиране за едно проектно предложение е в зависимост от животните, които отглеждате: 700 хил. евро за свиневъди, 500 хил. евро за птицевъди и 200 хил. евро за стопанства с дребни преживни животни (ДПЖ). По мярката ще могат да бъдат закупувани и животни за репопулиране на стопанствата, засегнати от съответната епизоотия.

Подмярка 6.3 – за малките стопанства

Общ бюджет от 6 млн. евро и индивидуално финансиране на проект от 15 хиляди евро – такива са финансовите параметри по подмярката 6.3. Тази година обаче приемът по нея също е целево ориентиран – към малките свиневъдни, птицевъдни, козевъдни и овцевъдни стопанства. И отново с приоритет – повишаване на биосигурността във фермите. Той се превръща в задължителен елемент от критериите. За сметка на това – отпада изискването за 33% доход от земеделска дейност. Бонус точки ще има за кандидати с ветеринарно медицинско образование, както и за такива, които са учили в областта на животновъдните науки.

Най-голяма яснота по този прием фермерите могат да получат от Националната служба за съвети в земеделието, която има териториални офиси във всеки областен град. Нейните експерти работят безплатно със земеделските стопани – от консултацията, през изготвянето на бизнес-плановете и по време на целия период на изпълнение на проектите, както и на мониторинга върху тях.

Добре е земеделските производители отсега да се стягат за предстоящото отваряне на трите подмерки. Въпреки, че не са с голям бюджет, те ще дадат възможност на мнозина да вземат по-добри мерки за биосигурност в своите ферми и да минимизират риска от опасни зарази. Защото те тепърва ще ни нагазват. За любителите на конспирации това ще е пореден повод да си чешат езиците. Реалните животновъди обаче са наясно, че с тези работи няма шега. Затова да готвят проекти и да си стягат фермите.

Публикувана в Животновъдство

През 2020 г. ще стартират целеви приеми по три подмерки по Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) 2014-2020 г. за повишаване на биосигурността в животновъдните стопанства. През настоящата година собствениците на животновъдни обекти ще могат да кандидатстват с проектни предложения по подмерките 4.1 „Инвестиции в земеделски стопанства“, 5.1 „Подкрепа за инвестиции в превантивни мерки, насочени към ограничаване на последствията от вероятни природни бедствия, неблагоприятни климатични явления и катастрофични събития“ и 6.3 „Стартова помощ за развитие на малки земеделски стопанства“. Критериите за подбор на проектите бяха одобрени на днешното заседание на Комитета по наблюдение на Програмата.

Приемът по подмерките е насочен към сектор „Животновъдство“ и дава възможност за инвестиции в превантивни действия срещу епизоотии. Приоритет отново ще бъде даден на животновъди, които предвиждат да повишат биосигурността в стопанствата си.

В периода март-април 2020 г. се планира прием по подмярка 4.1. Той е насочен към модернизиране на физическите активи на земеделски стопанства. Минималният размер на проектното предложение е 15 хил. евро, а максималният 1 млн. евро.

По подмярка 5.1 приоритетни ще са проектните предложения, които се реализират в райони в близост до зони в епизоотична обстановка, такива с по-висок риск от епизоотии, както и вече пострадалите животновъдни стопанства. Предвиденият прием е в периода февруари-март 2020 г., като общият бюджет по процедурата е 23 млн. евро. Максималният размер на едно проектно предложение за частни бенефициени е 700 хил. евро за кандидати, отглеждащи свине, 500 хил. евро за отглеждащи птици и 200 хил. евро за стопанства с дребни преживни животни (ДПЖ). Във връзка с усложнената епизоотична обстановка по мярката ще могат да бъдат закупувани и животни за репопулиране на стопанствата, засегнати от епизоотията.

Тази година е предвиден и прием по подмярка 6.3 „Стартова помощ за развитие на малки земеделски стопанства“. По него ще се предостави възможност на малките свиневъдни, птицевъдни, козевъдни и овцевъдни стопанства да преодолеят неблагоприятните икономически последици. Чрез осигурената подкрепа те ще могат запазят конкурентните си предимства спрямо по-големите земеделски стопанства. Общият размер на безвъзмездната финансова помощ по процедурата е 6 млн. евро. Максималният размер на едно проектно предложение е 15 хил. евро.

Публикувана в Бизнес

По Програмата за развитие на селските райони 2014-2020 г. са договорирани  71,2 % от бюджета, включващ многогодишните ангажименти. Разплащането е достигнало 42,4 %, като в значителна степен е наваксано изоставането.Това съобщи министърът на земеделието, храните и горите Десислава Танева на заседание на Министерски съвет днес.  „Останаха само две мерки, които трябва да се финализират през януари месец. По Програмата за морско дело и рибарство договорирането е 69%, а разплащането - 23,2%,  от което 16,2% е в 2019 г.“, посочи министър Танева. По думите й, одитът за биологичното производство, по предварителни данни от заключителната среща, е  преминал успешно, вследствие на което ще може да се проведе дебата за мярка 11 „Биологично производство“.

Земеделският министър подчерта, че изпращаме годината с една изключително добра реколта в областта на зърнените култури. Пшеницата достигна 6,1 млн. тона, по прогнозни данни, което е с 5% увеличение, а при ечемика с 20%. Брутната добавена стойност в аграрния сектор, по резултати за деветмесечието,  има ръст на всяко тримесечие. Стокообменът при външната търговия достига 3,4 млрд. евро, като има 7,4% ръст положително външно търговско салдо в размер на 823 млн. евро. Най-голям дял има увеличението при износа на зърнени култури, които като темп е значително по-висок от предходни години.

Министър Танева каза, че предизвикателството в земеделието за тази година беше заболяването Африканска чума по свинете (АЧС). Тя обобщи, че приключваме годината с 42 регистрирани огнища на болестта, от които само 8 са в производствени комплекси. Около 140 хил. са засегнатите домашни свине, а близо 200 са случаите на засегнати диви прасета. В момента е ловен сезон и се изпълнява Планът за депопулиране. „За тази година приключваме с са изплатени 70 млн. лв. за превенционни дейности, дейности по унищожаване на огнищата и компенсации, свързани с заболяването АЧС. От тях 9 млн. евро са предоставени от Европейската комисия, като се очаква постъпване още 22 млн. евро съфинансиране.

Десислава Танева благодари на всички стопани, които изпълниха препоръките на държавата  и благодарение  на тях болестта беше овладяна. Тя посочи, че в света към тази година са засегнати 51 страни и са унищожени  6,6 млн. свине.

Земеделският министър припомни, че миналата седмица приключи конференцията за АЧС, от където заедно с цялата научна общност, беше изготвен заключителен доклад и препоръки. В момента се изготвя план 2020 г. за превенция и борба със заболяването, който предстои да бъде представен и приет на Централната епизоотична комисия.

В началото на следващата година, предстои приемането на нормативни изменения, включително в Закона за ветеринарномедицинската дейност, които уреждат условията за отглеждане на домашни свине. Всички те са изготвени в посока повишаване на мерките за биосигурност. Министър Танева посочи, че в процес на отваряне са шест мерки от ПРСР за подкрепа на животновъдството.  Две от тях за обучение вече са отворени, а още четири предстои да бъдат отворени през първите месеци на следващата година. Тя обобщи, че за първи път засегнатите от АЧС свинекомплекси ще могат да ползват европейски средства за репопулиране.

Публикувана в Агроновини

От днес, 16 декември 2019 г., (понеделник), стартира прием на проектни предложения по подмярка 1.1. „Професионално обучение и придобиване на умения“ от ПРСР 2014 - 2020 г. Подпомагането е насочено към повишаване на знанията и уменията на земеделските и горските стопани, както и заетите лица в стопанствата им . Това ще бъде възможно чрез постигане на подходящо ниво на техническо и икономическо обучение и увеличаване на капацитета за достъп на знания в областта на селското и горското стопанство.

По процедурата могат да кандидатстват висши училища, професионални гимназии, центрове за професионално обучение, научните институти, Държавно предприятие „Научно-производствен център“ или опитни станции, създадени съгласно Закона за Българската академия на науките.

Процедурата за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ се осъществява с финансовата подкрепа на Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и с национални средства. Общият размер на средствата, които могат бъдат предоставени за всички одобрени проектни предложения възлиза на 15,646  млн. лв. Тя е с определен целеви бюджет, за кандидати висши училища, научни институти и Българска агенция по безопасност на храните (БАБХ), за провеждане на курсове и семинари, свързани с предотвратяване и/или преодоляване на усложнена епизоотична обстановка, включително и подобряване на биосигурността в стопанството в размер на 6 млн. лв.

Проектните предложения по процедурата могат да бъдат подадени от кандидатите чрез попълването на уеб базиран формуляр за кандидатстване и подаване на формуляра и придружителните документи чрез Информационната система за управление и наблюдение на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове за периода 2014 – 2020 г. (ИСУН 2020) с използването на Квалифициран електронен подпис (КЕП), на следния интернет адрес: http://eumis2020.government.bg/.

Кандидатите могат да задават допълнителни въпроси и да искат разяснения във връзка с Условията за кандидатстване до 3 (три) седмици преди крайния срок за подаване на проектни предложения. Допълнителните въпроси могат да се задават само на електронната поща: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите., като ясно се посочва наименованието на процедурата за подбор на проекти.

Разясненията се дават по отношение на Условията за кандидатстване. Те не могат да съдържат становище относно качеството на проектното предложение и са задължителни за всички кандидати.

Пълният пакет документи по процедурата (Условията за кандидатстване, Условията за изпълнение и приложенията към тях) е публикуван на интернет адреса на Министерството на земеделието, храните и горите: www.mzh.government.bg и на Единния информационен портал за обща информация за управлението на Европейските структурни и инвестиционни фондове: www.eufunds.bg.

Задължително условие за подаване на проекти по подмярката е да се изпълняват на територията на Република България. Крайният срок за подаване на проектни предложения е 17:30 часа на 16 март 2020 г.

Публикувана в Агроновини

Общо 230 са селските общини, които са се възползвали от възможностите, които предоставя Програмата за развитие на селските райони през двата програмни периода 2007-2013 г. и 2014-2020 г. Това заяви министърът на земеделието, храните и горите Десислава Танева по време на форум на Националното сдружение на общините в Република България.

209 общини са получили европейски и национални средства през първия период на програмата 2007-2013 г., като са им изплатени над 1 млрд. евро. Това са 33% от целия бюджет на Програмата за този период. Министърът посочи, че  със средствата са изградени 2431 километра улици и 2056 километра ВиК инфраструкстура, а 2 460 000 души е населението в селските райони, което се е възползвало от тези услуги в първия период. Това е 90% от населението на общините, определени като селски и допустими за подпомагане по програмата.

162 са общините - бенефициенти със сключени договори през настоящия период 2014-2020, като договорените средства са 654 млн. евро. Разплатени в момента са над 150 млн. евро, което представлява 15% от всички разплатени средства, съобщи още министърът. Тя уточни, че настоящата програма е договорена на 73% и са разплатени около 40% от средствата. Изградени към момента през втория програмен период по Програмата са 719 км пътища и 1108 км ВиК инфраструктура, построени и реновирани са общо над 250 училища, детски градини и друга социална инфраструктура. Населението, което се е възползвало от подобрените условия на живот през втория програмен период, е 1 600 000 души или 61% от населението в селските райони.

Министърът информира и че има значително наваксване в темпа на обработка на процедурите по договаряне по подхода Лидер – ВОМР за настоящия програмен период. До края на годината ще бъдат обработени входираните процедури, като са планирани и 35 за януари 2020 г., като до края на месец януари се надяваме да приключим със забавянето. Приключва работата и по мярка 6.4 за неземеделски дейности, като уточни, че и тук забавянето в обработката на проектите в значителна степен е компенсирано. В края на месец януари 2020 г. се очаква да бъдат обработени и проектните предложения по мярка 8.6 за бенефициенти в дървопреработвателната промишленост, обясни Десислава Танева.

Министър Танева благодари на НСОРБ за ползотворното партньорство за прилагане политиките за развитие на селските райони. Относно заболяването Африканска чума по свинете, което засегна и България, земеделският министър информира, че се подготвя стратегически план 2020. Пикът на заболяването започва след около 8 месеца и ние следва всички пропуски, които установихме този сезон, да сме готови да ги преодолеем през следващия. Тя информира, че по време на всеки ловен уикенд, се отстрелват по 2300-2500 диви свине и от 2 до 8 проби показват наличие на заболяването. Положителни проби излизат вече в цялата страна, включително в Източна България. В този контекст тя припомни подготвените промени в Закона за ветеринарномедицинската дейност, по които заинтересована страна е и сдружението на общините и се очаква разбиране за важността на превенцията.

Публикувана в Агроновини

Догодина - по-голяма държавна помощ за първично производство на растениевъдна продукция

През следващата година ще бъдат отворени приеми по 11 мерки от Програмата за развитие на селските райони (2014-2020 г.) на стойност 52,5 млн. евро. Това съобщи министърът на земеделието, храните и горите Десислава Танева по време на дискусия в столицата.

България е изпратила шестата нотификация на Програмата, а на страницата на МЗХГ е публикуван индикативния график за следващата година. „С това приключват приемите по настоящата Програма и тя ще продължи в частта одобрение, договориране и разплащане на проектите“, уточни аграрният министър.

По график, всяка седмица до 20 декември ще има плащания към земеделските производители. „В началото на декември ще бъдат изплатени средствата по всички схеми за обвързана подкрепа на животновъди.  След това предстоят директните плащания на площ, а през третата седмица ще приключат плащанията за необлагодетелстваните райони – НР 1 и НР 2“. .

В отговор на необходимостите на сектор „Плодове и зеленчуци“, догодина по линия на държавните помощи ще бъде отворен прием по държавна помощ „Помощ за инвестиции в материални активи в земеделски стопанства, свързани с първично производство на растениевъдна земеделска продукция“, която преди това ще бъде пренотифицирана пред службите на ЕК, каза още Танева. Помощта ще бъде с разширен обхват, два пъти по-голям бюджет и нов срок на прилагане - до 2021 г. и ще бъде обсъдена с бранша. Промени ще има и при допустимите активи за подкрепа.

Публикувана в Агроновини

Вече е ясно, че се очертават 2 години на преход период, преди да започне да действа новата Обща селскостопанска политика. Причините за това са известни на всички – окончателно не е ясно колко ще струва разводът на ЕС с Обединеното кралство и как това ще повлияе на Общата европейска финансова рамка. Тя може да бъде гласувана едва в средата на 2021 година, заяви пред земеделската общност на форум в столицата земеделският министър Десислава Танева.

Добрите новини

Сегашният бюджет за директни плащания, с който страната ни разполага в рамките на 7 години е 5,4 млрд. лева. Заради външната конвергенция, той ще скочи на 5,6 млрд. лева, съобщи аграрният министър.

Въпросителните на бранша, свързани с т. нар. зелена архитектура в земеделието, остават. В тази връзка България ни е инициирала европейска среща на експерти от 14 държави, които са на обучение в ЕК по повод зелените практики и различния инструментариум на подкрепа. Страната ни се надява, че ще има свободата сама да определя тяхното прилагане през политиките, заложени в националния стратегически план.

Битки на няколко фронта

Битката на България в момента е да бъдат запазени схемите по Преходната национална помощ, както и да бъде увеличена ставката по схемата за обвързана подкрепа. В момента процентът по последната е 13+2. Страната ни настоява той да скочи на 16+2 процента. Аргументите: обвързаната подкрепа е изключително важна за чувствителните сектори „Животновъдство“ и „Плодове и зеленчуци“. Не такива са настроенията обаче в Брюксел. ЕК обмисля процентът за обвързана подкрепа да падне на 10+2%, защото анализите показват, че прилагането на схемата изкривява пазара. Германия, например, не прилага този тип европейско подпомагане.

Възможни решения

Въпреки, че се очертава спад на бюджета по Програмата за развитие на селските райони през следващия програмен период, България вече има вариант да попълни липсващите нива в него. Общините ще имат опцията да кандидатстват по линия на оперативната програма „Региони в растеж“, а МЗХГ ще настоява категорията „Селски район“ да бъде извадена от обхвата на прилагането на ОСП. Това ще отвори по-широка възможност за земеделските производители да кандидатстват по мерки от ПРСР.

За пореден път земеделският министър Десислава Танева припомни колко е важно земеделското сдружаване. През него земеделските политики се случват по-лесно, а финансирането е по-високо.

Въпреки очертаващото се мъртво време около новата ОСП, страната ни всъщност ще разполага с близо 2 години време, в които внимателно да изготви националния стратегически план. Консенсусът в земеделската общност е важен. Иначе битките са безсмислени.

Анета Божидарова

Публикувана в Коментари

В рамките на проведеното на 7 ноември 2019 г. 13-то заседание на Комитета за наблюдение (КН) на ПРСР 2014-2020 бяха обсъдени и гласувани предложение на Управляващия орган (УО) на Програмата за актуализация на ИГРП (Индикативна годишна работна програма на ПРСР 2014-2020) за календарната 2019 г. и одобрение на ИГРП за календарната 2020 г., както и за прехвърляне/преразпределяне на средства в рамките на предложеното 6-то изменение на Програмата.

Съгласно решенията на КН, касаещи актуализираната ИГРП за 2019 г., до края на годината ще стартират следните подмерки на ПРСР 2014-2020:

  • Подмярка 1.1 „Професионално обучение и придобиване на умения“
  • Подмярка 4.3 „Подкрепа за инвестиции в инфраструктура – развитие, модернизация или адаптиране на земеделската и горска инфраструктура“
  • Подмярка 16.4 „Подкрепа за хоризонтално и вертикално сътрудничество между участниците във веригата на доставки“
  • Подмярка 5.1 „Подкрепа за инвестиции в превантивни мерки, насочени към ограничаване на последствията от вероятни природни бедствия, неблагоприятни климатични явления и катастрофични събития“
  • Подмярка 7.6 „Проучвания и инвестиции, свързани с поддържане, възстановяване и подобряване на културното и природно наследство на селата“.

Продължителността на приемите по подмерките ще е 2 месеца, с изключение на подмярка 4.3, чийто прием ще бъде 3 месеца. Общо 3 от предстоящите за отваряне до края на годината 5 подмерки ще се администрират от УО на ПРСР 2014-2020 г.

Съгласно решенията на КН, касаещи одобрението на ИГРП за календарната 2020 г., през първото шестмесечие на 2020 г. ще стартират следните подмерки на ПРСР 2014-2020:

  • Подмярка 1.2. „Демонстрационни дейности и действия по осведомяване“- в периода май-юни 2020, с общ бюджет от 15 млн. евро;
  • Подмярка 2.2 „Създаване на консултантски услуги“ през май 2020 г., с общ бюджет от 6 млн. евро- Национална служба съвети в земеделието е единственият допустим кандидат;
  • Подмярка 4.1 „Инвестиции в земеделски стопанства“- целеви прием за земеделски стопани от сектор „животновъдство“ през март 2020 г., с индикативен бюджет от 31 млн, евро;
  • Подмярка 4.1.2. „Инвестиции в земеделски стопанства по Тематична подпрограма за развитие на малки стопанства“- през април 2020 г., с общ бюджет от 5 млн. евро и при облекчаване на изискванията към кандидатите;
  • Подмярка 5.2 „Инвестиции за възстановяване на потенциала на земеделските земи и на селскостопанския производствен потенциал, нарушени от природни бедствия, неблагоприятни климатични явления и катастрофични събития“- май 2020 г.;
  • Подмярка 6.3 „Стартова помощ за развитието на малки стопанства“ (ТПП)- целеви прием за земеделски стопани от сектор „животновъдство“ през януари 2020 г., с индикативен бюджет от 6 млн, евро и отпадне на условието за допустимост, свързано с доказването на 33 % доход за преходната година от земеделска дейност за животновъдни стопанства;
  • Подмярка 6.4.2 „Инвестиции в подкрепа на неземеделски дейности по Тематичната подпрограма за развитието на малки стопанства“- през март 2020 г., с индикативен бюджет от 5 млн. евро;
  • Подмярка 7.3. „Широколентова инфраструктура, включително нейното създаване, подобрение и разширяване“- втори прием през февруари 2020 г. с включване към допустимите разходи на разходи за „организация и управление на проекти“;
  • Подмярка 8.1. „Залесяване и поддръжка“- през май 2020 г., с общ бюджет от 8. 56 млн. евро;
  • Подмярка 19.1 „Помощ за подготвителни дейности“- през април 2020 г., с общ бюджет от 647 544 евро; допустими кандидати са МИГ, преминали оценка за административно съответствие и допустимост по реда на Наредба № 22 от 2015 г. за прилагане на подмярка 19.2, но нямат одобрена за финансиране стратегия за ВОМР през програмния период 2014 – 2020 г.;
  • Подмярка 19.3  „Подготовка и изпълнение на дейности за сътрудничество на местни инициативни групи“- текущо през 2020 г., с индикативен бюджет от 4.47 млн. евро; допустими кандидати са одобрени МИГ.

Очаква се публикуването на пълният пакет материали и анализи на УО на ПРСР 2014-2020, представени на 13-то заседание на КН, включително ИГРП за 2019г. и ИГРП за 2020 г., както и получаването на официално решение на ЕК за одобрение на 6-тото изменение на ПРСР 2014-2020./НСМ www.ruralnet.bg

Публикувана в Бизнес
Събота, 09 Ноември 2019 16:46

Прием по мярка 4.1 ще има през 2020 г.

Догодина ще има прием по мярка 4.1 „Инвестиции в земеделски стопанства“. Това стана ясно по време на Комитета по наблюдение на ПРСР. По предложение на Националната асоциация на зърнопроизводителите максимумът за проектите ще бъде намален до 500 хиляди евро.  До момента той беше в размер на 1 000 000 евро.

Подкрепата се предоставя на територията на цялата страна, за инвестиции в земеделските стопанства за материални и нематериални инвестиции за покриване нуждите на ниво стопанства, съобразени с неговия капацитет. Подкрепата ще бъде насочена към закупуване и изграждане на инвестиции, свързани с модернизация и механизация /инвестиции във физически активи/, пряко свързани с намаляване на производствените разходи и повишаване производителността на труда. Ще се допускат инвестиции за модернизация и механизация /инвестиции във физически активи/, пряко свързани с намаляване на производствените разходи и повишаване производителността на труда, свързани с изпълнение на дейностите по мярка „Агроекология и климат“ и мярка „Биологично земеделие“. Също и:
• Инвестиции за постигане съответствие с нововъведени стандарти на Общността, приложими за съответните стопанства;
• Инвестиции в съоръжения и оборудване за напояване/отводняване, включващи изграждането на нови и подобряване на съществуващи мрежи в стопанствата;
• Инвестиции, пряко свързани с подобряване на енергийната ефективност на стопанствата;
• Инвестиции за съхранение само на собствени земеделски продукти, както и подготовка на продукцията за продажба;
• Инвестиции в машини и съоръжения за опазване на околната среда, включително за съхранение на оборска тор;
• Инвестиции в недвижима собственост, свързана с дейността на земеделските стопанства;
• Инвестиции за създаване и/или презасаждане на трайни насаждения , десертни лозя, медоносни дървесни видове за производство на мед и бързорастящи храсти и дървесни видове за производство на биоенергия;
• Инвестиции за производство на биоенергия за нуждите на земеделските стопанства.

Бенефициенти са земеделски производители (физически и юридически лица) и групи на производители.

Допустими разходи са за:

• Изграждане, придобиване и подобряване на недвижимо имущество, включително чрез лизинг;
• Закупуване на нови машини, съоръжения и оборудване, включително компютърен софтуер до пазарната стойност на активите, включително чрез лизинг;
• Разходи за създаване и/или презасаждане на трайни насаждения, десертни лозя, медоносни дървесни видове за производство на мед и бързорастящи храсти и дървесни видове за производство на биоенергия;
• Общи разходи, свързани със съответния проект за предпроектни проучвания, такси, хонорари за архитекти, инженери и консултантски услуги, консултации за екологична и икономическа устойчивост на проекта, проучвания за техническа осъществимост на проекта;
• Разходи за ноу-хау, придобиване на патенти права и лицензи, разходи за регистрация на търговски марки и процеси, необходими за изготвяне и изпълнение на проекта”;
• Разходи за закупуване на земя до 10% от общия размер на допустимите инвестиционни разходи.

Критерии за допустимост на земеделски производители (физически и юридически лица):

1. Кандидатите за подпомагане следва да са регистрирани земеделски производители в съответствие със Закона за подпомагане на земеделските производители;
2. Минималният стандартен производствен обем на стопанството на кандидата следва да бъде не по малко от 8 000 евро;
3. Кандидатите, юридически лица, следва да докажат доход от земеделска дейност и/или участие и подпомагане по схемата за единно плащане на площ;
Критериите за допустимост по т.3 не се прилагат за кандидати с проекти в селски райони, създадени до 1 година преди кандидатстването, за проекти с инвестиции в: сектор „животновъдство”, сектор „плодове и зеленчуци”, производство на „етерично-маслени и медицински култури”.

Публикувана в Бизнес
Страница 1 от 22

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта