Земеделците очакват резултатите със свити сърца, опасявайки се за слаба реколта

Агр. Петър Кръстев

Необичайно рано започна основната жътва, която земеделците наричат „бяла“, – тя подрани почти с две седмици. При това не само на ечемика, който традиционно у нас се жъне в последната десетдневка на юни, но комбайните масово жънат и пшеничните ниви. Това подраняване, разбира се, не носи нищо добро и оптимистично, защото означава слаба реколта с неизхранено и нискокачествено зърно.

Картината не бива да се обобщава, защото има райони в страната като Централна Северна България и част от Южна България, където пшениците са в много добро състояние и добивите там ще бъдат доста добри. Очертава се и качеството на зърното там да е високо. Но горко на добруджанските зърнопроизводители, които започнаха толкова рано жътвата и прибират добиви от 50 до 300 кг/дка. Преобладаващ е добивът от 150 –180 кг/дка. Има и изключения – там, където е имало локални валежи, ще има и по-добра реколта, но тези места в Добруджа не са никак много.

Особено плачевни са резултатите от крайморските общини в североизточната част на страната Балчик, Шабла, Каварна. Жалко за труда на земеделците, които положиха всички грижи по отглеждане на реколтата, но природата и този път се оказа по-силна.

Е, не че нямаше и грешни технологични решения, като прекомерно гъсти посеви от високи сеитбени норми, ненавременно или прекомерно азотно торене и др. Но в земеделието не всичко може да се прогнозира, винаги има скрити „подводни камъни“. Лимитиращият фактор за земеделското производство у нас – влагата, по-скоро липсата й, съпътстваше основната житна култура още от сеитбата, та почти до края на активната вегетация на есенниците. Валежите, които паднаха през май и юни, бяха безвъзвратно късни и не подобриха състоянието на пострадалите от есенната и зимна суша посеви. Нещо повече, дори влошиха състоянието на изстрадалите растения.

Оплакват се земеделците, че класовете били почернели от прекомерната влага, но това е най-малкият проблем – това са чернилни гъбички, които се развиват само по плевите и не засягат зърното. Но в засегнатите от сушата райони зърното и без тези валежи вече бе с влошено качество, поради преждевременното изсъхване на листната маса, която трябваше да го изхрани.

Каквото и да е, колкото и да е, зърното трябва да се прибере от полето, независимо че това ще коства на земеделците още един разход, който няма да има възвръщаемост. Такава е съдбата на земеделието, когато е изцяло зависимо от природата.

Към този момент земеделците от пострадалите от сушата райони намират малко повече надежда в пролетните култури – царевицата и слънчогледа. Валежите през май и юни дадоха силен тласък за началното развитие на тези култури. Въпреки това пълна гаранция и там няма, защото, ако критичните фази на културите – изметляване, цъфтеж, бъдат съпроводени с високи температури и засушаване, добивите могат драстично да паднат.

Надеждата все пак остава, защото силно се надяваме, че в природата все пак има баланс – ако няма добив от есенниците, по-вероятно е да има добра реколта от пролетниците.

Публикувана в Бизнес
  • Очаква се до 300 000 дка да бъдат разорани, прогнозират учени от Добруджанския земеделски институт в гр.Ген.Тошево
  • Комисии обследват полетата, за да установят доколко е провалена реколтата

Габриела Събева

Тревожното състояние на пшеницата в Добричка област стана повод в полетата на Добруджанския земеделски институт да се организира Ден на отворените врати. Целта на инициативата беше не само да се представят постиженията на българската селекция, но и да се анализират причините за почти провалената зърнена реколта в Добруджа.

Susha pchenica 4 siteПожълтели полета, изсъхнали растения, на места пустинен пейзаж. Тази толкова нехарактерна за Добричка област картина предизвиква много въпроси, поражда много тревоги, създава сериозни опасения за последствията.

Добивите от пшеница ще бъдат с около 40 % по-ниски в сравнение с предходната стопанска година. Очаква се между 250 и 300 000 дка да бъдат развалени. Те представляват около една четвърт от засетите през есента 1 млн.245 хил.дка с пшеница в Добруджа. Състоянието на посевите е тревожно в цялата област, но особено критично е в крайморските общини, в които до 80 % от пшеничните площи са провалени, коментира проф.Иван Киряков от Добруджанския земеделски институт.

„Има полета, в които на кв.метър има запазени едва по 5-6 класа, които са наполовина озърнени. При около 30 % от площите с пшеница в общините Шабла, Каварна, Балчик, в районите без дъжд добивите ще бъдат между 50 и 150 кг от декар”, откровен беше ученият.

Проф.Киряков участва в комисията на ОД „Земеделие”, която обследва посевите в цяла Добруджа и която трябва да се произнесе за всяко поле в какъв процент са нанесените поражения. Подадени са заявления за разваляне на близо 300 000 дка, като броят им расте постоянно.

Редукцията на добивите ще бъде по-малка при сортовете пшеница от българската селекция. „Тези сортове са създадени с данъците на българските земеделски стопани. Ако те продължават да не харесват българската пшеница, защото не била високодобивна, не ставала, създавала проблеми, може да стигнем до там да изчезне изцяло”, не крие горчивата истина професорът. Той акцентира върху важен момент от земеделското производство - съобразяването с почвено-климатичните условия на района.

„Всички знаем, че засушаването стана характерно за Добруджа. Данните показват, че през последните 4 години през април почти няма дъжд. Затова българската селекция е насочена към нашите условия. Затова навремето са създадени два института за пшеница – единият е в Садово, а другия тук, в гр.Ген.Тошево, в които се копират условията съответно за Южна и Северна България”, подчерта още проф.Киряков.

„Суша и студ в Добруджа е имало и ще има”, присъедини се към колегата си доц.Галина Михова, селекционер по пшеницата. Тя изтъкна, че основните причини за състоянието на посевите в момента са две: влошена и неадекватна сортова структура и грешни технологични решения.

Institut pchenica 2 siteОще през есента стопаните са направили грешки в сеитбата, като голяма част от посевите са били засети извън препоръчителните за региона срокове. Последва нападение от житни мухи, късни реакции и отново неадекватни решения, допълва доц.Михова. През топлата зима посевите с пшеница са се развивали добре.

Тук обаче идва основният момент: ниските запаси от влага. Отчетените стойности на валежите в Добруджанския земеделски институт от септември до края на февруари са 120 мм. „Това е крайно недостатъчно. Разчитайки на добрия външен вид на пшеницата, много от производителите не оцениха този стрес. Вкараха се огромни количества азотни торови, което е абсолютно необосновано дори при супер интензивни сортове. Така резултатът е изсъхнали посеви”, категорична беше доц.Михова.

Последвалите студове през март и ниските температури до -5 градуса се оказват фатални за сортовете пшеница, които са неподходящ и за българските условия. „Те бяха навлезли във фаза вретенене и тези ниски температури нанесоха много сериозни повреди”, продължава с констатациите си селекционерът.

Основната поука, която трябва да си изведат земеделските стопани, е да изграждат коректно своята сортова структура, подчерта доц.Михова. Тя изтъкна, че при житните култури няма понятие „идеален сорт”. ”Това са култури, които се развиват почти 9 месеца, в няколко сезона, няма как да имат идеални условия и да бъдат идеални”, заяви ученият и продължи със съветите: „Когато се изгражда сортова структура, се избира един основен сорт, който да е адаптиран към конкретните условия и след това съпътстващи сортове според избраната технология”. При изграждане на сортова листа трябва да се съобразят рисковите фактори в дадения район, почвените условия, както и да се вземат пред вид студовете през март и условията през периода на наливане на зърното. Така ще се вземат под внимание ключови моменти като поражения от възвратни пролетни студове, както и високи температури и сухи ветрове в края на вегетацията.

Institut pchenica 4 siteСтремежът към високи добиви без оглед на качеството на зърното има лоши последствия. Земеделските стопани трябва да бъдат особено внимателни при избора си на селекция. „Пшеницата не е фуражна култура. Няма такова понятие. Пшеница с протеин от порядъка на 9-10, не е пшеница. Това е генотип, принадлежащ към рода Тритикум, но пак казвам, не е пшеница!”, категорична е доц.Галина Михова.

Тя смята, че българските сортове пшеница няма да дадат фрапиращо по-ниски резултати в сравнение с миналата година. „Има обаче посеви в Добруджа, при които понижението на добива ще бъде с повече от 30-40 %. Този процент на стерилност отново е свързан с генотипа на пшеницата. При сортовете, които пострадаха от възвратните мразове през март, много от братята отпаднаха. Впоследствие се оказа, че една трета от класа няма да формира зърно”, разясни още селекционерът.

Доц.Михова е основен автор на 3 нови сорта пшеница, които през настоящата година получиха одобрение след изпитване в ИАСАС. Тези сортове са насочени към по-висока устойчивост към биотични и абиотични стресови условия и се отличават с високо качество.

Пожълтялата и преждевременно изсъхнала пшеница в Добруджа ще бъде ожъната по-рано – между 20 и 30 юни.

Публикувана в Растениевъдство

През изминалите седем дни (24-30.04) цените на основните зърнени култури на пазарите от двете страни на Атлантическия океансе плъзнаха в низходяща посока. Рязката и до голяма степен неочаквана промяна в посока на ценовото развитие беше предизвикана от обилните напоителни валежи в засегнатите от суша обширни територии на Стария континент и най-вече в Германия, Франция, Южна Русия и Украйна.Анализаторите коментират, че за увеличения интерес към продажби допринесоха и информациите за „изненадващо благоприятните агрометеорологични условия в Австралия след поредните няколко много сухи години”.

Да припомним само, че вследствие на катастрофалната суша добивът от пшеница на Зеления континент през 2019 г. се срина до 15,2 млн.т, в сравнение с 17,3 млн.т през също неблагоприятната 2018 г.; 21,0 млн.т – 2017 г. и 31,8 млн.т – 2016 г. Правят впечатление по-значимите отрицателни отклонения при цените на пшеницата и царевицата в Щатите, които според пазарните участници се обясняват със задълбочаването на пандемичната криза там и „разочароващото ниско равнище на експортните продажби”.

През периода 24-29 април цената на меката червена зимна пшеница на борсата в Чикаго се срина с 10-11 долара – до $191/т. С 6-7 долара се понижиха и цените на щатската пшеница на експортния пазар – до $231FOB за мека зимна пшеница и $226/т FOB за твърда червена зимна пшеница ($195/т и $205/т FOB на 30.04.19 г.). През същия период цената на американската царевица спадна с 6-7 долара – до около $120/т на борсата в Чикаго за доставка през май и $146 FOB САЩ ($167/т – 30.05.19 г.). Основен депресиращ цените на царевицата фактор остават ниските цени на петрола, които съсипват етаноловата индустрия и драстично намаляват количествата на царевица използвани за промишлена преработка.

Европейският зърнен пазар изглеждаше по-стабилен. Цената на майския контракт мелничарска пшеница на борсата в Париж през разглеждания период спадна с около 4 евро, до EUR195/т, а на експортния пазар котировките на френската пшеница 11,5-12,5% протеин ерозираха от EUR 207/т до EUR 202/т FOB Руан (EUR 190– 30.04.19 г.). а пшеница нова реколта се предлагаше за износ през юли средно по EUR 195FOB.

Експортните котировки на царевицата в Западна и Централна Европа през изминалите седем дни останаха почти непроменени. На 29-30 април френска царевица се предлагаше за износ от Бордо/Рейн по EUR169 – 170/т FOB, а това съвпада със стойностите регистрирани на пазара през същия период на 2019 г.

На 26 април Министерството на селското стопанство на Русия информира, че квотата са износ на пшеница, царевица, ръж и ечемик и в държавите, които не членуват в Евразийския икономически съюз, е изчерпана изцяло и митническа служба на РФ спря издаването на нови декларации за износ. Търговците коментират, че това не изненада пазара, тъй като още на 17 април заместник-министърът на земеделието Оксана Лут заяви, че благодарение на интензивния износ определената до края на настоящия сезон квота (до 31 юни) може да бъде изчерпана още до средата на май. Все пак оттеглянето на Русия от пазара определено ще окаже стабилизиращ ефект върху европейските котировки през близките дни.

Валежите в Южна Русия и низходящата ценова динамика на международния пазара се отразиха негативно и върху котировките в черноморския регион . Към 30 април цената на руска и украинска мелничарска пшеница спадна с 2-3 долара в сравнение с нивата от края на предходния седмичен период – до $226-230FOB за пшеница 12,5% протеин, $223-224FOB за зърно с 11,5% протеин ($220 и $215FOB към 30.04.19 г.). Според търговски източници руска пшеница 12,5% нова реколта в момента се предлага за износ средно по $198 FOB.

Игор Валентович

Публикувана в Бизнес

Изминалият седмичен период (16-23.04) премина под знака на глобалната пандемична криза и се характеризираше с колеблива ценова конюнктура на зърнените пазари в Европа и САЩ.

Най-динамичният елемент в зърнения комплекс през изминалите две седмици беше пшеницата, която запази висок ценови волаталитет предвид засилената спекулативна активност на пазара. След двупосочни ценови колебания майският контракт пшеница на борсата в Чикаго завърши седмичния период с ограничено положително отклонение от 2,50 долара, на равнище около $201/т. На борсата в Париж цените на мелничарското зърно почти през целия изминал период се катериха нагоре, като на 20 април котировките на майския контракт се изкачиха до високите февруарски стойности – EUR206/т, но на 22-23 април борсата заличи голяма част от спечеления аванс и завърши седмицата на равнище EUR199,25/т, с положително отклонение от EUR4,50спрямо предходния седмичен период. Експортните котировки на френска пшеница 11,5-12,5% протеин останаха почти непроменени EUR207-209/т FOB(EUR188/т FOB - 23.04.19 г.).

В началото на изминалия седмичен период видяхме и първото от месеци насам много успешно представяне на френската пшеница в египетски търг.

На 16 април Държавната египетска агенция GASC информира за покупката на 240 хил. тона мелничарска пшеница за товарене 21 май - 5 юни 2020 г., в това число: 180 хил.т френска пшеница и 60 хил.т руска пшеница .

 

Количество

тона

Произход

Продавач

Цена FOB

$ за тон

Фрахт

$ за тон

Цена C&F

$ за тон

1

60 000

Франция

Glencore

239.80

12.00

251.80

2

60 000

Франция

Glencore

239.80

12.00

251.80

3

60 000

Франция

Hakan

239.80

12.00

251.80

4

60 000

Русия

Agro AST

242.45

9.30

251.75

Търговците очакват запазване на относително високите цени на мелничарското зърно в ЕС през близките дни.

- Липсата на валежи в Северна Европа вече създава проблем за производителите. Според европейските агроспециалисти „на първо място, това вероятно ще има негативен ефект за добивите от зимните култури в ЕС, но също така застрашава и нормалното провеждане на пролетната сеитба”

- Поради редуцирането на площи и сухото време експертите на Strategie Grains намалиха прогнозата си за производството на мека пшеница в ЕС през 2020/21 маркетингова година с 1,7 млн. тона, в сравнение с мартенската прогноза - до 135 млн. тона, а това което е с 8% по малко от прогнозирания резултат за настоящия сезон.

- В търговските среди на Запад усилено се говори, че квотата за износ на пшеница от Русия може да бъде изчерпана още в средата на май.

Експортните котировки на пшеницата на руския и украинския пазар през изминалите седем дни останаха почти непроменени - $228-231FOB за пшеница 12,5% протеин, $226-228FOB за зърно с 11,5% протеин и около $220/т FOB за фуражна пшеница ($221-223; $215/т и 210 FOB съответно към 23.04.19 г.).

Поскъпването на пшеницата се отрази здравословно върху цените на царевицата на европейския пазар. На 15 април цената на юнския контракт царевица се срина до месечното ценово дъно от – EUR161/т, но на 23 април борсата затвори на равнище EUR 166/т (EUR 164/т – 17.04.19 г.).

 

Игор Валентович

Публикувана в Бизнес

Бързото разпространение на короновирусната зараза засили паническите настроения на финансовите и стоковите пазари и провокира ново рязко понижение на цените на основните зърнени и маслодайни култури в САЩ и на Стария континент. Пшеницата беше най-слабият елемент от зърнения пазар в Щатите. След кратка възходяща корекция в края на предходния седмичен период, котировките на мека червена зимна пшеница на борсата в Чикаго и на експортния пазар пикираха стремително надолуи седмичният период (21-27.02.) завърши с отрицателно отклонение от 10-11 долара, на равнище $194,75/г. за мартенския фючърс и $244FOB ($169,40и $207/т FOB – 27.02.19 г.). Анализаторите коментират, че спекулантите, в това число и инвестиционните фондове засилиха ликвидирането на дългите си позиции в Чикаго, притеснени от влошените перспективи за развитие на износа. С 5-6 долара спадна и цената на американската царевица – до $143,50/т на борсата в Чикаго и $272/т FOB($143,20и $177/т FOB – 27.02.19 г.).

На изразен тренд бяха подчинени цените на мелничарското и фуражното зърно в Европа. Мартенският контракт мелничарска пшеница на борсата в Париж завърши седмичния период с отрицателно отклонение от 4,5 евро, на равнище EUR191,50/т. С 6-7 евро поевтиня френската хлебна пшеница (11,5-12,5% протени) на експортния пазар – до EUR194FOB Руан. Отрицателното отклонение при царевицата беше в рамките на 1,5-2,0 евро – до EUR167,50 на борсата в Париж и EUR173-174,00/т FOB Бордо/Рейн (EUR164,00 и EUR167,00/т - 27.02.19 г.).

Рязко понижение на експортните стойности наблюдавахме и в черноморския регион. Според търговски източници цените на руската и украинската мелничарска пшеница през изминалия период спаднаха с 4-6 евро и към 28 февруари бяха както следва:$214-215т FOB за пшеница 12,5% протеин и $211-213/т FOB за зърно с 11,5% протеин ($233-235/т и $230/т FOB към 28.02.19 г.).С 2-3 евро спадна и цената на царевицата на украинския пазар – до $180-182FOB черноморско пристанище (EUR174-27.02.19 г.).

В търговските среди в момента определено преобладават нагласи за продължаване на низходящия тренд, тъй като участниците в зърнената търговия поне засега не виждат признаци за активизиране на търсенето и респективно износа и вноса.

Актуализираните прогнозни данни на Международния съвет по зърното, оповестени на 27 февруари, също са с негативен за ценовото развитие нюанс. В новата редакция на глобалния зърнен баланс виждаме увеличение на оценката за добива от пшеница през текущия сезон 2019/20 г. от 761 млн.т на 761 млн.т (733 млн.т – 2018/19 г.), придружено с прогнозата за натрупване на рекорден преходен запас от 275 млн.т (265,0 млн.т в края на 2018/19 г.). Освен това Съвета очаква през следващата маркетингова 2020/21 г. глобалният добив от пшеница да достигне нов исторически връх от 769 млн. тона.

Игор Валентович

Публикувана в Бизнес

Веднага след дългия уикенд (17.02. -Денят на президентите в САЩ) котировките на пшеницата в Щатите избиха нагоре и в рамките само на един ден борсата в Чикаго компенсира едноседмичния ценови спад. На 18 февруари мартенският контракт мека червена зимна пшеница поскъпна там с близо 9 долара – до $208,35/т.

Вълна от спекулативни покупки на фючърсния пазар се надигна след като Министерството на селското стопанство и водните ресурси на Австралия (The Australian Bureau of Agricultural and Resource Economics and Sciences) редуцира прогнозата си за добива от пшеница в страната през 2019/20 г. – до 15,85 млн.т, а независимите експерти свалиха планката още по-надолу – до 14,5 млн.т, а това е най-ниското равнище от 12 години насам. Това е трета поредна година, през която реколтата на Зеления континент е компрометирана от силна суша, но сегашната ситуация се оценява като катастрофална. За сравнение, през 2018/19 г. австралийските фермери ожънаха 17,3 млн. т пшеница; 2017/18 г. – 20,9 млн.т и 2016/17 г. – 31,8 млн.т.

В края на седмицата котировките отстъпиха от пиковите стойности, но все пак Чикаго. завърши седмичния период с положително отклонение от 6,30 долара на равнище около $206,00/т. През същия период на борсата в Париж мелничарската пшеница поскъпна с 3 евро – до EUR196/т. С 2-3 евро се покачи и цената на мелничарското зърно на експортния пазар. На 20 февруари френска пшеница 11,50-12,50% протеин се предлагаше за износ по EUR 200-201FOB Руан; а германска пшеница мин. 12,5% протеин, по EUR 198-203/т СРТ Хамбург и EUR 208-213/т FOB Балтийско море (EUR 200FOB Руан, EUR 203/т СРТ Хамбург и EUR208/т FOB Балтийско море на 21.02.19 г.).

Цените на пшеницата в Русия и Украйна се задържаха около по-ниските стойности от края на предходната седмица - $218-220т FOB за пшеница 12,5% протеин и $217-218/т FOB за зърно с 11,5% протеин ($240-242/т и $25/т FOB съответно на 21.02.19 г.). Повечето европейски анализатори са на мнение, че сегашният ценови възход има предимно спекулативен характер и няма да продължи дълго предвид големите наличности от пшеница в глобален мащаб и очертаващата се голяма руска реколта 79,5-82 млн.т (73,5-74,5 млн.т).

Въпреки динамичните промени в цените на пшеницата, пазарът на царевицата остана в застой.

На 20 февруари фуражното зърно се търгуваше на борсата в Париж по EUR168,50 /т, в сравнение с EUR168,25 /т на 13.02.20 г. и EUR173,50 /т на 21.02.19 г.На експортния пазар в Западна Европа и черноморския регион цената на царевицата също остана непроменена - около EUR 175т FOB Бордо и $182-184/т FOB черноморско пристанище (EUR170/т FOB Бордо и $178/т FOB Одеса -20.02.19 г.).

Цената на суровото слънчогледово масло на пазара в Ротердам през миналата седмица се стабилизира след продължителен спад и в момента се колебае около $760/т за тон, а на украинския пазар – $710-725/т FOB(купува-продава).

Игор Валентович

Публикувана в Бизнес

В резултат от прекомерно влажните условия при прибиране на реколтата в САЩ и Канада, прибирането на пролетната и твърда пшеница закъснява, а качеството й силно се влошава. Това още веднъж доказва, че проблемът, за покълване на зърното в класа при влажни условия, за който писахме в последния брой на „Гласът на земеделеца“ от днес, е глобален.

Прекомерно влажните условия в северните равнини на САЩ и в канадските прерии оказаха негативно влияние на качеството на реколтата от пролетната и твърда пшеница в региона, което може да доведе до проблеми с доставката на зърно от висококачествени сортове, смятат търговци и агрономи

Дъждовете и голямата роса забавят прибирането на реколтата и което е още по-лошо - водят до това, че в някой райони зрялото, но неприбрано зърно пшеница започва да прораства в класа. Това сериозно е повредило качеството му и довело до значителни отстъпки в цената от страна на купувачите на зърно в размер на 1$ и повече за бушел.

„Това действително са лоши новини в такава година, когато цените на суровините са ниски от самото начало“, казва Джоел Ренс, агроном от Университета във Фарго, щата Северна Дакота.

Фермерите в Северна Дакота (щатът, безусловно е най-големият в САЩ по производство на мека пшеница) вече са преживели ниските цени на соята, основна култура в щата. Излишекът на соя в Северна Дакота и други американски територии е увеличен в резултат на многогодишните рекордни добиви в съчетание със забавяне на експортното търсене, както и търговската война между САЩ с Китай, главният купувач на соя, която продължава вече втора година.

Твърдата пшеница, отглеждана в северните равнини и преработвана в брашно за макаронение изделия, за пици и за смесване с други сортове пшеница, обикновено представлява от 20% до 30% от общата пшенична реколта в САЩ.

Като цяло доставката на пшеница в САЩ и в света остава достатъчна, но проблемите с качествто могат да вдигнат цените на качествените сортове, които мелниците търсят.

До средата на септември, 2019-а в Северна Дакота са били прибрани 73% от реколтата от пролетна пшеница. Останалата част от реколтата – около 86 милиона бушела – все още остава на полетата поради лошото време и вероятно ще е с влошено качество.

В Канада прибирането на реколтата от пшеница е с още по-бавни темпове, отколкото в САЩ. До средата на септември, 2019-а в провинция Саскачеван е прибрана едва 13% от реколтата на пролетна пшеница.

Качествените сортове американска и канадска пролетна пшеница „просто няма да бъдат достъпни в тези обеми, както по-рано“, коментира Чък Пенер, анализатор от агенция LeftField Commodity Research. Той допълва, че времето създава проблеми и за качеството на реколтата от твърда пшеница, използвана за производство на макаронени изделия. „Твърдата пшеница също изглежда ужасно… Половината от реколтата в крайна сметка може да отиде на фуражния пазар“, казва Пенер.

За селекционното разрешаване на глобалния проблем с покълване на узрялото зърно в класа при влажни условия, четете в днешния брой на „Гласът на земеделеца“.

Петър Кръстев

Публикувана в Растениевъдство

След като знаем какво има и какво няма в почвата, можем да оптимизираме хранителния режим на културите

Агр. Петър Кръстев

На прага сме на есенната сеитбена кампания. Сега, наред с избора на семена, тяхното обеззаразяване, подготовка на почавата и други, един от най-важните въпроси е формиране системата на хранене на културните растения. От това доколко те ще са осигурени с всички необходимими макро-, мезо- и микроелементи, зависи бъдещото качество и количество на реколтата.

Пред земеделците стои въпросът — как да се изчислят необходимите норми на внасяне на торове за планирания добив. Всяка култура се нуждае от различни елементи и съотношението помежду им. Освен това, необходимо е да се вземе предвид и износът на хранителни вещества от почвата с предшествениците.

Всяка култура изисква определено минерално хранене. Затова, за да й се осигурят оптимални условия за растеж и развитие, земеделецът трябва да знае, какво има и какво липсва в полето му. Благодарение на тази информация той отрано може да вземе мерки и да реши, какви торове да внесе за зимните житни култури, в какви норми и от кои въобще няма нужда. И съответно да може прецизно да планира своите производствени разходи. Освен това, своевременното внасяне на необходимите торове помага да се възстанови балансът, нарушен в резултат на изнесените от предшестващите култури различни елементи от почвата.

Всичко това трябва да е базирано на реална потребност, което няма как да стане по друг начин, освен чрез агрохимичен анализ на почвата. Чрез него всеки може да получи информация за количествените измерения на много показатели: азот, рН, органично вещество, подвижни форми (фосфор, калий, сяра), макро- и микроелементи. Освен това, при необходимост в лабораториите почвата може да се изследва за остатъчни количества пестициди, за да се избегне фитотоксичност към културните растения в бъдеще. Такъв комплексен анализ позволява точно планиране на производствените разходи и създава условия за получаване на планирания добив.

Не трябва да се забравя и да се подценява и извънкореновото подхранване, тъй като по-голяма част от микроелементите културните растения получават именно благодарение на това подхранване чрез листния апарат. Затова, агрономите знаят, че след възобновяване на пролетната вегетация трябва да направят листен анализ на растенията. По този начин всеки зърнопроизводител може да попълни дефицита от необходимите елементи за културата и да осигури своите посеви с всичко, от което те се нуждаят.

За съжаление, трябва да отбележим, че през последните месеци - август и до момента през септември, запасите с влага в почвата не се попълниха поради липсата на валежи. Почвата в площите предназначени за сеитба на зимни житни култури съдържа минимална влага или е суха почти в цялата страна. Това отново ще постави на изпитание нормалното поникване на есенниците – не само житните култури, но и рапицата, за която есенната суша често е фатална.

Публикувана в Растениевъдство

През миналата седмица цените на пшеницата на европейските пазари прекъснаха стръмния низходящ тренд. Повод за издигането на котировките над четиримесечното дъно стана раздвижването на експортния фронт, провокирано от продължителния ценови спад на фона на понижението на курса на европейската валута. Низходящата ценова тенденция започна да се формира в края на май под влиянието на благоприятните перспективи за новата европейска реколта. На 15 август европейската независима агенция Strategie Grains.

Рязко, с 2,3 мнл.т увеличи прогнозата си за добива от мека пшеница в ЕС – от 140,6 млн.т до 142,9 млн.т, с над 12 на сто ръст спрямо предходния сезон. Успоредно с това водещите европейски експерти увеличиха и износа на мека пшеница от ЕС за трети страни и то почти с 3 млн.т – от 21,5 млн.т до 24,8 млн.т, а това е с 18 на сто повече в сравнение с предходния сезон. Според друга авторитетна агенция - „Agritel”, най-големият производител на пшеница в ЕС Франция през 2019 г. реколтира 39,2 млн. тона мека пшеница, с 14,9% повече спрямо предходния сезон.

На 3 юни септемврийски контракт мелничарска пшеница се търгуваше на борсата в Париж по около EUR 185/т, а на 21 август цената му се срина до EUR 164,25/т. През същия период експортната цена на френското мелничарско зърно се понижи от EUR 190-192/т до EUR166-168FOB Руан.

През последните няколко дни наблюдаваме стабилизиране на пазара, като стойностите на септемврийските фючърси в Париж консолидират в диапазон EUR165-167/т, а експортните цени – около EUR167-169FOB Руан за френска пшеница 11,5%-12,5% протеин и EUR 171-174/т СРТ Хамбург за германска пшеница мин. 12,5% протеин (качество „В”). За сравнение, EUR197/т на борсата в Париж, EUR203/т FOB Руан и EUR 206-211/т СРТ Хамбург на 29.08.18 г.

Подкрепа на европейските котировки оказаха най-вече резултатите от последния мащабен египетски търг, където за пръв път от много месеци насам сред печелившите произходи се нареди и френската пшеница и то с най-конкурентната цена на база FOB – ЕUR 193,60/т. На 27 август Държавната египетска агенция GASC информира за покупката на 350 хил. тона мелничарска пшеница за товарене 1-10 октомври 2019 г.

Подробности от египетския търг

Количество

в хил. тона

Произход

Продавач

Цена FOB

$ за тон

Фрахт

$ за тон

Цена C&F

$ за тон

60

Франция

Glencore

193,60

21,49

215,09

60

Русия

Posco

199.40

16.84

216.25

55

Русия

Posco

199.40

17.22

216.62

55

Русия

Posco

199.40

17.90

217.30

60

Русия

Garant

199.40

16.47

215.87

60

Украйна

LDC

198.35

18.25

216.60

Средните експортни цени на стандартна руска и украинска пшеница със съдържание на протеин 12.5% през изминалите седем дни останаха непроменени $191-193/т ($225-227/т през същия период на 2018 г.).

За разлика от пшеницата, царевицата остана подчинена на негативния ценови тренд, обусловен от оптимистичната перспектива за производството на фуражната култура в Щатите и на Стария контенент. Само преди две седмици USDA увеличи прогнозата си за добива от царевица в Украйна до нов рекорден показател от 36,5 млн.т спрямо 34 млн.т очаквани само допреди един месец и 35,8 млн.т – 2018/19 г. (24,1 млн.т – 2017/18 г.). Новата реколта в ЕС в момента се оценява на около 65 млн.т с 0,6-0,8 млн.т повече спрямо очакванията отпреди един месец и резултата от предходния сезон.

На 29 август, цената на царевицата на борсата в Париж ерозира до EUR164/т, в сравнение с EUR165/т /т в края на предходната седмица и около EUR180/т в края на август 2018 г.

Игор Валентович

Публикувана в Бизнес

Фосфорът е хранителен елемент, необходим на всички растения без изключение. Въпреки че не предизвиква бърз ефект като азота той увеличават добива не само в количествени, но и качествени показатели. Плодовете стават по-вкусни, по-красиви, по-дълго се съхраняват и като цяло са по-здрави.
В същото време фосфорът повишава имунитета към болести и вредители, растенията понасят топлина и студ по-добре. Елементът трябва да се използва не само през втората половина на лятото, когато растенията цъфтят и наливат плодове, но и в началото на пролетта, тъй като стимулира растежа на кореновата система.

За многогодишните растения, фосфорът им помага да влязат в зимата с мощна коренова система.
Растенията поемат фосфора от почвата постепенно и продължително, а част от него се свързва с почвата и е слабо подвижен в нея. Затова внасянето му трябва да се направи, заедно с обработка на почвата или засаждане, така че гранулите да се доближат колкото е възможно по-близо до корените.
Внасянето на фосфора през есента е най-добрият вариант за трайните насаждения. Разхвърля се под короната на дърветата и малко извън нея и след това пространството се прекопава. Това ще осигури отличен резултат през пролетта, дръвчетата ще заложат много повече цвят и плодове.
Фосфорните торове са жизненоважни и за гроздето. Те ускоряват узряването, правят плодовете по-сладки, предотвратяват напукването на плодовете. От него се нуждаят и доматите, въпреки че изискват по-малко фосфор, отколкото калий.
Без торене с фосфорни торове е много трудно да се получи добра реколта както от зеленчуци, така и от плодове. Изборът на тор и дозировката му зависи от много фактори, но винаги използвайте дозата, посочена в инструкциите върху етикета.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина
Страница 1 от 25

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта