Механизмът на реакцията и последствията

Проф.д-р Янаки Караджов
Жилоносният апарат е присъщ на пчелите-работнички и на майките, докато при търтеите липсва. Неговото предназначение при тези две категории пчели е различно. Докато при пчелите-работнички се касае за защитно приспособление срещу враговете на пчелното семейство, при майките е орган за унищожаване на другите майки преди или след излюпването им. Медоносните пчели хилядолетия са били единствените продуценти на меда, сладка и желана храна, както за насекомите, така и за всички останали представители на фауната, включително и за човека, който до появата на бялата кристална захар в края на ХІХ в. не е имал на трапезата си друг сладък продукт. За опазването му е бил необходим сложен и безотказен защитен механизъм, възникнал и усъвършенстван в пода на еволюцията.
Какъв е този защитен орган, след чиято употреба пчелата умира?
Този въпрос е поставян още по времето на Дарвин. Неговото обяснение било следното: развитието и усъвършенстването на жилоносния апарат на пчелите е осъществено в рамките на общата еволюция на медоносната пчела, обществената структура и поведение на която достигат една от най-високите степени на развитие. Гибелта на отделните индивиди при ужилването не може да се отрази отрицателно на пчелните семейства като биологични единици, а действието на ужилването върху враговете на пчелите е изключително ефективно. Това е пример за целесъобразно приспособяване с относителен характер, изтълкувано от Дарвин в неговата теория за естествения отбор.
Макар и най-развити между насекомите, пчелите носят белезите на ранния си произход, когато техни врагове са били насекоми поради липса на живи организми с по-сложно развитие. Затова оръжието им е устроено като харпун, с който те пробиват хитиновата обвивка на враговете, след което впръскват пчелна отрова и лесно измъкват жилото си. След появата на по-висши организми с еластична кожа, жилото е невъзможно да бъде извадено от тялото на ужиления организъм и въпреки усилията на пчелата то е по-лесно да се откъсне, отколкото да бъде измъкнато и прибрано в жилоносния апарат. Пчелата отлита, а жилото заедно с последното коремно членче с отровните жлези и части от червата остават впити в кожата. В края на коремчето се отваря голяма рана и пчелата умира от кръвоизлив (по-точно от излив на хемолимфа, тъй като пчелите нямат кръв, защото липсват червени кръвни телца).
Пчелите не са единствените насекоми, които жилят. При повечето от родствените им жилещи оси жилото няма шипчета, затова те лесно го издърпват от кожата на бозайниците. Стършелите например могат да жилят няколко пъти поред. Взаимодействията между пчелите и млекопитаещите са претърпяли важни последствия. От една страна пчелната отрова се е усъвършенствала като фактор, действащ върху най-важните и уязвими системи на организма – нервната и кръвоносната, а от друга страна млекопитаещите са се приспособили да преодоляват токсичният ефект чрез мобилизиране на защитните си сили. Придобила качествата на специфичен дразнител, способен да мобилизира дори в минимални дози преустройството на имунните, нервните и хормоналните си прояви с цел запазването на жизнените си функции и регулаторни механизми. Защитата на ужиления започва от момента на внасянето на отровата. В мястото на ужилването възниква асептичен възпалителен процес с присъщите оток, зачервяване и болка и оформяне на защитен вал от клетки, който пречи на проникването на отровата. Хиалуронидазата, съдържаща се в отровата, предизвиква дифузионни процеси и улеснява проникването в дълбочина. Тогава в кръвта се появява ензимът антиинвазин, препятстващ разпространението на пчелната отрова, което е указание за еволюционнно възникналите приспособителни реакции между пчелите и млекопитаещите, които включват обща неспецифична защитна реакция – т.н. СТРЕС.
Ответната реакция на организма на млекопитаещите се оказва ефективна и срещу редица болестни симптоми. Този факт е известен отдавна и за премахването на алергизиращото действие на пчелната отрова се използваха нейни пречистени деривати.Използването на директното ужилване се оказа много по-резултатно и разшири спектъра на болестите лекувани с апитоксини. При това прилагаме с успех схеми на директно ужилване, които взаимстваме и от народната медицина.
През 1960 г. пчеларът-новатор Илко Лазов конструира уред за получаване на пчелна отрова чрез електрически шок, който оставя пчелите невредими. Уредът представлява правоъгълна гетинаксова рамка, върху която са опънати подобно на струните на китара жици, свързани през една с акумулаторна батерия. Под тях са вмъкнати стъклени плочки. Уредът се поставя пред прелката в топлите часове на деня. Попадналите между две жици пчели включват на „късо” токовата верита, получават електрически шок и реагират като отделят малка капчица отрова върху стъклената плочка. След 1-1,5 часа плочките се изтеглят и подсушават, след което изсъхналата отрова се изстъргва с ножче за бръснене. Токовият удар не оказва отрицателен ефект върху жизнените функции и продуктивността на пчелите, подложени през 3-4 дни на такова въздействие. Още през 1963 г. у нас беше организирано мащабно производство за научни и фармацевтични цели и нашата страна стана единственият в света производител и износител на пчелна отрова. Хората с повишена чувствителност към пчелна отрова развиват различна симптоматика: от локален сърбеж и оток, до астматичен пристъп и дори до анафилактичен шок. При ужилване на чувствителни към отровата незабавно трябва да се отдели жилото, да се превърже крайникът над мястото на ужилването, да се облее мястото с 0,1% р-р на адреналин и да се приложат антихистаминни и кортикостероидни препарати и сърдечни лекарства срещу съдовия колапс. Препоръчва се антихистаминния препарат димедрол, който подтиска алергичната реакция и е антагонист на пчелната отрова.