Дейности, от които зависи оцеляването на семействата през пролетта

Инж. Георги Русимов
И през октомври работата на пчелина продължава. Вярно, не е обемиста и тежка, но за сметка на това е важна и решаваща за осигуряване на добро презимуване.
Нека видим най-напред какви са природните дадености и статуса на пчелните семейства. Есента вече е в правата си. Дори да има циганско лято, природата не дава кой знае какъв шанс на пчелите да летят и събират зимнина. Първо, времето е хладно, второ, денят е къс и трето, почти няма цъфтяща медоносна растителност. Казвам почти, защото тук-таме можем да срещнем астра, синя жлъчка (цикория), есенен минзухар (кърпикожух), дива коприва и други, от които пчелите събират безценен прашец. Освен това, абсолютно не препоръчвам подхранване с каквато и да било храна, дори и с мед. Нектар няма, поради студените нощи и ниската средно денонощна температура. Осигурените зимни запаси до момента при нужда могат да се преразпределят между силните и слаби семейства при есенното (предзимно) стесняване.
Пчелните семейства са в своеобразна предзимна летаргия. Почти няма летеж, на прелките се суетят няколко пчели-стражи, в хубав ден може да се наблюдава и облитане на млади пчели. Майките по принцип са спрели яйцеснасянето, до 10-15 октомври се излюпва последното пило. Акарите вече са само по пчелите. Търтеите са изгонени от кошерите. Затваря се един извечен природен цикъл.
Ние можем само да помогнем на пчелите да приключат своя годишен жизнен кръговрат по най-добрия начин. Какво следва и можем да направим?
1. Да „зазимим“ пчелните семейства
Терминът „зазимяване“ се е наложил в пчеларския език и литература и звучи претенциозно и неясно. Огрев ли да осигуряваме на пчелите, климатици или санировка на пчелните жилища? Нито едното, нито другото! Просто трябва да оставим пчелите да образуват изключителния природен феномен – зимното си кълбо, гарнирано с достатъчно хранителни запаси над него. Всъщност основната дейност по зазимяването е да прегледаме всички пити в Дадан-Блатовите кошери, да преценим силата на пчелното семейство, запасеността с храна и да го стесним на толкова пити, колкото могат да се покрият с пчели. Ориентировъчно това значи:
за силни семейства – от 12 рамки се оставят 8-9 рамки
за средни – оставят се 7-8 рамки
за слаби – 6-7 рамки.
При многокорпусните кошери корпусът с мед се поставя над гнездото на пчелите и трябва да има достатъчно запаси от мед.
Изваждат се маломедните и негодни пити – черни, провиснали, продупчени, с много търтееви килийки и т.н. Така стесненото семейство се ограничава с преградна дъска, като зад нея не се слагат никакви парцали, възглавници или други затоплящи материали, както се препоръчва в старите справочници по пчеларство. Въздухът зад преградната дъска служи за страничен изолатор, а освен това способства за по-добър въздухообмен и микроклимат в кошера. С това стесняване решаваме следните задачи:
Премахваме негодните пити с цел обновяване на пчелното гнездо с нови пити през пролетта – виж 8-ми принцип от „Ръководство по рационално пчеларство“. Моментът за това изземване е най-подходящ в целия годишен цикъл, защото вече нямаме пило, което би ни попречило да елиминираме негодните пити.
Осигуряваме всички останали пити в кошера да бъдат покрити с пчели, което ще предпази меда и прашеца от разваляне (в непокритите от пчели пити в ранна пролет, когато се появи пило, вследствие на отделената от подновената жизнена дейност на пчелите влага, медът ферментира, а прашецът плесенясва).
Преценяваме запасите от храна и там, където не достигат, можем да придадем пита/и с мед от друг, силен и добре запасен кошер. Стремим се да осигурим поне 15-20 кг мед на семейство. Разбира се, в термина „зазимяване“ влиза и доброто уплътняване и изолиране на тавана с изолационни материали – възглавници, дрехи, велпапе, вестници, стиропор и др.
2. Другата дейност по зазимяването е да се сложат мишепредпазителите, защото през октомври полските мишки се насочват към домовете, мазетата, хамбарите и към пчелните кошери.
3. По възможност се осигурява заслон (завет) на пчелните семейства, защото ветровете влияят изключително негативно на презимуването им. На капаците се поставят тежести против ветровете. Това в общи линии е зазимяването.
4. Преди да затворим за последно кошера ни остава още една работа – да третираме семействата с оксалова киселина (ОК) против акара Вароа. Поради важността на това мероприятие ще се спра по-подробно на него. Преди всичко искам да кажа, че ОК е едно от най-ефикасните и екологични средства в борбата с Вароатозата. Тя се съдържа в малки количества и в самия натурален пчелен мед. Третира се след 15 октомври, когато вече няма пило, защото оксаловата киселина не може да действа на кърлежа, когато е скрит в запечатаното пило. Хубаво е кошерът да има мрежесто дъно или омаслена хартия, но паднали веднъж и на нормално дъно, акарите трудно биха се върнали в пчелното гнездо, още повече, че в този период няма летеж и пчелите не пълзят по дъното, за да прилепне по тях някой полумъртъв кърлеж.
И така, как процедираме? ОК се внася в пчелното семейство като разтвор в захарен сироп чрез накапване на пчелите в междурамията със спринцовка. Може и чрез пулверизиране, но това е по-трудоемък и неудобен начин.
След така свършената работа не ни остава нищо друго, освен да си вземем довиждане с пчелите до следващата пролет.