Дойде време да оценим своя труд. Защо трябва да се повишат цените на меда?

Българските пчелари открай време произвеждат и реализират своята пчеларска продукция нагаждайки се към изискванията на търговци и преработватели. Така беше в плановата икономика на социализма, по времето на прехода към пазарна икономика, та и досега. Как всъщност функционира българското пчеларство

Преценено през призмата на производството и реализацията на произведеното?
Вероятно всеки наш пчелар има готов отговор на това предизвикателство, но истината е малко по-различна и доста горчива:
 произвеждаме с усилия, труд и множество институционални ограничения;
 българският пчелар се води като производител в зоната между сивата и светлата икономика (за подпомагането е под въпрос), но е напълно в светлата зона по отношение на данъчната и осигурителна политика;
 дейността на пчеларя има силен социален ефект – върху подрастващото поколение, върху здравето на хората, върху поддържането и запазването на биологичното разнообразие и екоравновесието. То е щадящо природата занимание!
 същевременно трудът на пчеларя и неговите пчели са недооценени, подложени на постоянен стрес и даже подлагани на унищожение;
Основните икономически лостове в икономиката, наричани продуктивност и ефективност, сякаш не са валидни за пчеларския сектор, те нямат адекватно измерение и обществено признание.
Дори напротив!
Нека разгледаме някои особености на пчеларския труд и неговата парична оценка през пчелните продукти.
Основен показател е производството на пчелния мед – количество и качество (за което единствен контрол са нормативите на стандарта, съобразен с европейските такива). Когато произведеш пчелния мед от собствения пчелин обаче вече е късно да подобряваш неговите показатели – той е такъв, какъвто е. Стимулиране за производство по количество или качество у нас липсва. Също така липсва сигурността или поне информацията как ще го реализираш:
Сам, чрез директни продажби или доставки по дребни обекти за търговия;
Чрез посредник – търговска фирма преработвател или прекупвач.
В първия случай пчеларят е наясно с трудностите, които трябва да преодолява и по време на преодоляването им той влага допълнително ресурси време и пари. Това оскъпява продукцията му и прави реализацията по-ниско ефективна при равни други условия. Ето защо и цените при директните продажби са по-високи, за сметка на това, че приходите се разтеглят във времето и правят планирането почти невъзможно. А без планиране ефективността на цялата пчеларска дейност е наистина под въпрос, т.е. не е ясно дефинирана.
Във втория случа реализацията обикновено е бърза, еднократна, за сметка на по-ниската цена, която дава партньора в сделката. На пръв поглед ефективността е много висока поради това, че се пестят време и допълнителни ресурси, което в пчеларската дейност е много важно, но от друга страна брутният приход се намалява. В този случай производителността е най-важният фактор и се явява стимул за пчеларя.
Тези две възможности, описани по-горе, се разиграват в българското пчеларство вече от двадесетина години. Почти без изменения, като се изключи бавното покачване или спадане на цените в международен план. Тук се крие и обяснението защо преди десетина години се наблюдаваше такъв бум в създаването на нови пчелини и стремеж към подпомагане от ДФ „Земеделие“. Почти хазартно млади хора без опит се втурнаха в пчеларството за да печелят, а от друга страна земеделското министерство ги подведе с измислени слогани (призиви) за участие с осигурено финансиране.
Анализите относно производителността в сектора и ефективността на пчеларската дейност бяха значително подценени
Днес, когато има криза в сектора, в съчетание с още две-три общи кризисни ситуации в държавата, е редно да си зададем няколко въпроса, с които е свързано бъдещето на българското пчеларство:
1. Ясен ли е статутът на българския пчелар от гледна точка на законодателство, данъчна и осигурителна политика; съществува ли неравнопоставеност между различните пчелари-производители от такава гледна точка, защото по отношение на производството и реализацията те са равнопоставени?
2. Българският пчелар има ли адекватно обгрижване от различните институции на държавата му – административно обслужване в общината, принадлежност към браншови или съсловни организации; наясно ли е държавната и общинска администрация каква е обществената полза от практикуването на пчеларството (защото в много случаи пчеларят е обект на подигравки и неглижиране на дейността му, да не говорим за контролно и безконтролно санкциониране при всички случаи на възникнали противоречия с други земеделски производители);
3. Докога ще бъде подценявано извършваното опрашване от всяко отглеждано пчелно семейство (а точно в това отношение в България има много добро ниво и равномерно покритие от медоносните пчели на почти всички територии, особено важно е това за полупланинските и планински райони, в зоните с недотам интензивно земеделие). Оправданието, че от Европейския съюз „не разрешават“ вече не върши работа, време е за активно отношение към всички пчелари в тази страна. Дори законът за пчеларство дава такива възможности!
Очевидно е, че трупаните въпроси без отговори имат отношение както към производството на пчелни продукти, така и към ефективността на тази дейност, а в крайна сметка и към цената на продукта. Иначе не би съществувал днешният процес на отказ от „занаята“ пчеларство и хилядите изоставени и празни кошери!
(ПиК)