Проблем за пчеларите в цяла Европа, чието разрешаване изисква специално внимание

Петко Пурчев
Устойчивост на акара към акарацидите има сложна природа в своето развитие. Литературните данни сочат, че в началото на 90-те години е забелязано намаляване ефективността на доста акарациди, което доведе до епизоотическа ситуация по вароатозата почти във всички страни където масово се отглеждат пчели. Голяма роля в появата на подобна устойчивост имат презимувалите самки на Varroa, които са успели да презимуват даже след няколкократните третирания през есента. През пролетта, същите тези самки започват вече отглеждат устойчиви поколения към всички акарациди, които са били използвани при заключителното третиране. За бързото разпространяване на устойчиви форми на акар способства подвижното пчеларство, когато например в някой отдалечен район няма устойчиви популации на акар, внасят се с отделни пчелопакети или пчелни семейства устойчиви индивиди на Varroa destructor, които започват да завземат все нови и нови пчелини. За голямо съжаление, устойчивостта на един акарацид се разпространява към близкородствени вещества, каквито могат да бъдат и киселините. Това явление има и своето наименование
КРЪСТОСАНА УСТОЙЧИВОСТ

Често явление е, когато на един пчелин има по-големи загуби от акар на определени стойки заети с кошери, т.е. същият този „активен“ акар се пренася от пчели-крадци, търтеи или от самите пчели.
Съгласно някои научни публикации на руски и западноевропейски автори, устойчивостта на акара към мравчената киселина е довела до неговата устойчивост и към оксаловата киселина в някои пчеларски региони наситени с пчелни семейства, където не е провеждана на добро ниво борбата с Varroa destructor. В края на 80-те, началото на 90-те година доста пчелари от Франция, Италия, Германия, Испания, Русия са отчитали подобно намаляване на ефективността на тези две киселини. Първоначалната концентрация е била 1,5-2,0%, а тя е давала добър ефект при борбата с акара, но впоследствие резистентността е довела до използването вече на 3,0 и даже 4,0-4,5 % разтвор.
Не трябва да се допуска развитие на устойчиви към акара химически акарациди. Поради тази причина, от голямо значение е своевременното третиране през есента, когато в пчелното семейство цялото пило е излюпено. През пролетта, когато семействата започват да се развиват, се провеждат профилактични противовароатозни третирания с препарати с друга химическа формула и действащо вещество.