Това залагат промени в Закона за подпомагане на земеделските производители, които бяха гласувани на второ четене в комисия. За тях разговаряме с депутата от ДПС Бюрхан Абазов

126284602 409121116796332 3893867315052445166 n- Г-н Абазов, кои поправки в Закона за подпомагане на земеделските производители ще засегнат пряко бранша?

- Досега, за да се получава подпомагане, трябваше да се представи правно основание – документ за ползване, наем или за собственост. Тези два документа се считаха за достатъчно основание да се очертаят обработваемите площи и да се легитимира правото на ползване на земята и получаване на субсидии по директните плащания. От тук нататък това няма да бъде достатъчно. Освен документ за ползването на земята, трябва да има и доказателство за уредени отношения със собствениците на земя.

- Трябва да се докаже, че е платена рента?

- Да, ще се изисква документ за платена рента. Без него ще се счита, че липсва правно основание за ползване на земята.

- Къде и пред кого ще трябва да се представи този документ?

- В общинските служби „Земеделие и гори“ имат информация за платените ренти при ползването на земи от Държавния поземлен фонд. По-трудно ще стане при частно-правните отношения между ползватели и наемодатели на земя. Идеята е, при следващото внасяне на промените в Закона за подпомагане на земеделските производители, да бъде изработен конкретен механизъм – кой и как точно ще удостоверява дали частно-правните субекти в тези отношения са си платили рентата. Такъв механизъм е необходим, защото държавата не притежава документите нито на общините, нито на частните стопани.

- Не очаквате ли бурна реакция на тази законодателна промяна?

- От кого? Нали трябва да защитим и малкия собственик на земя. Срещу данъчните закони защо никой не скача? Някой оспорва ли всички други вещно-правни въпроси в страната? Всяка община издава съответен документ срещу платени данъци, нали? И никой не оспорва това. Ако отидете да си подновите шофьорската книжка и имате неплатени глоби, няма как да ви издадат нова, докато не се издължите, нали? В цяла Европа така работи системата – по правила.

- Бурна реакция вероятно ще има заради невижданата суша тази година, като прибавим и Ковид пандемията – не е ли логично да очаквате реакция?

- Тук сте права. Сушата тази година наистина ще затрудни много наши земеделци да платят рентите. Освен рентите, те имат да обслужват и кредити, да плащат на доставчици на семена, торове, горива. Годината наистина е тежка и в това отношение имате право – трябва още малко да се помисли. Дали от тази година да влязат промените или на по-късен етап. Ще мислим по този въпрос.

- Каква е процедурата от тук нататък, за да бъдат окончателно приети промените в Закона за подпомагане на земеделските производители?

- Влиза в пленарна зала за второ четене. Но няма административно фиксиран срок кога точно това трябва да се случи. Има закони, които чакат от 6 месеца да бъдат гласувани в Народното събрание.

Анета Божидарова

Публикувана в Бизнес
Четвъртък, 08 Октомври 2020 00:30

От фермата до вилицата - пътища много

Пътят от фермата до вилицата всъщност е къс. Ако говорим за устойчиво семейно земеделие, за изградени локални вериги, за прости и ясни правила. У нас такива неща няма.

У нас пиперът и доматите гният на полето, защото няма кой да ги обере. Въпреки Covid - 19, българите предпочетоха за поредна година да бъдат сезонни работници навън. И да лепнат вируса, поне ще си дойдат с пари.

Пшеницата почерня на полето, земята се разцепи от суша. Ще видим напролет дали зърнопроизводителите са научили един простичък урок – добивите и печалбата са важни, управлението на риска обаче е по-важно. Ако си твърде лаком, земята мълчаливо си отмъщава. Защото и след 20 години някой ще иска да сее.

Биопроизводителите се кротнаха. Пари за сектора има, даже и в училищните схеми са включени биопродукти и биомед. А според свръхамбициозните цели на Зеления пакт, през следващите 10 години страната ни трябва да увеличи биологичните площи на 25-30%. Леле, това се казва добра и светла новина!

През 2030 година симпатичната Грета Тунберг вече ще бъде зряла и улегнала жена. Като нищо можем да я поканим на гости. Ще плеснем с ръце и ще я прегърнем. Ще я заведем да види как агънца, яренца и теленца блеят по тучни пасища, във всяко село има живот, в местната кръчма се предлага автентична храна, а на огромните стадиони за милиони млади фермери ритат топка в свободното време. Или пък сърфират в интернет, широколентов при това. Ех, живот – здравей, здравей!

Но до тогава има толкова време – цели 10 години. Днес трябва да мислим за …днес. Политиците трескаво броят дните – колко остава до следващите избори, ще имам ли място в парламента или в европарламента?

Свикнали на тази игра, фермерите чакат субсидии, компенсации, de minimis, извънредна подкрепа заради Covid – 19 и т. н. С две думи - да се върже аритметиката и за тази година, пък другото ще почака. Като наближи 2030-а, все някак ще ги нагласим работите.

Пътят от фермата до вилицата всъщност е къс. Но ние сме тръгнали по дългия.

Анета Божидарова

Публикувана в Коментари
Сряда, 16 Септември 2020 16:09

Да живее Европа, но коя?

Да живее Европа! Така завърши своята първа реч за състоянието на Общността Урсула фон дер Лайен, първата жена председател на Европейската комисия, майка на 7 деца. Смела, амбициозна, изпълнена с непостижими цели – как да бъде определена речта на фон дер Лайен?

Каква е картината – имаме разклатена и разединена Европа, на прага на световна икономическа криза, породена от Covid пандемията. Заразата показа, че при кризи от подобен мащаб, Брюксел реагира бавно и не дотам адекватно.

Единен европейски здравен съюз, равна минимална европейска заплата, с 55% /вместо с 40/ да намалеят парниковите емисии до 2030 година – възможни ли са тези цели при сегашните европейски реалности? Трудно е за вярване.

Още не е гласувана Многогодишната финансова рамка /бюджетът на ЕС за следващите 7 години/, не е ясно планираните 750 млрд. евро /грантове и заеми/ - за вдигане на европейската икономика на крака след корона кризата, как точно ще бъдат разходвани. 37% от тези средства да се разпределят за проекти по Зелената сделка, призова фон дер Лайен.

Засушаването тази година несъмнено поставя въпроса за кардинална промяна в подхода към земеделието и в търсенето на алтернативни култури и производства. Европейските фермери биха го направили единствено срещу сериозно финансово обезпечение на риска, който ще поемат. Дали въпросните близо 40% за зелени проекти ще бъдат облечени в апетитни за устойчивите земеделци схеми и мерки, ще стане ясно едва след като средствата влязат в конкретни правила и регламенти. На този етап по-скоро се очаква съпротива и целите, очертани от председателят на Европейската комисия, изглеждат нереални.

Трудно ще бъде да се подреди европейската къща, няма да бъде по-лесно да подредим и собствената. Повече от 10 години родните фермери недоволстват, че липсва равнопоставеност в получаването на директни субсидии за стопаните в отделните страни-членки на Общността. Оказахме се и потърпевши от прилагането на двоен стандарт при храните. Европа продължава ли да работи на две скорости или пък ние не умеем достатъчно категорично да отвоюваме собствени позиции? Често се чуват твърдения, че сме лесен пазар за нискокачествена европейска стока и източник на суровини и евтина работна ръка. Сами ли сме се поставили в тази роля или наистина е нереално да се борим с големите и развити европейски икономики? Как правим аграрен бизнес – с пазарно мислене или с мисъл за едни субсидии?

Еднозначен отговор на този въпрос няма. Често си припомням думите на един ирландски говедовъд, когото срещнах на едно изложение. „Моите субсидии намаляват, защото трябва да има и за фермерите в Румъния и България. Разбирам обаче, че в тези държави част от парите се харчат неправомерно и това ме ядосва. Кога ще се научите на истинско говедовъдство? Никой не знае. Но субсидии трябва да има и за вас, нали? А дори не знаете един стек да приготвите като хората!“

До колко е прав ирландецът с пиперлив език, всеки сам да прецени. Важното е да намерим българския отговор на този въпрос. Да живее Европа, г-жо фон дер Лайен! Но коя Европа?

Анета Божидарова

Публикувана в Коментари

От ДФЗ отпускат 400 хил. лева извънреден deminimis за опожарените земеделски площи в Хасковско

Във връзка с възникналите пожари на територията на България и обявеното бедствено положение в някои общини, Държавен фонд „Земеделие“ призовава всички земеделски стопани, които са кандидати по схемите и мерките за директни плащания и чието стопанство е засегнато от пожарите, да уведомят Разплащателна агенция за наличие на форсмажор. Уведомяването следва да се извърши в областните дирекции на ДФ „Земеделие“ в срок от 15 работни дни от датата на прекратяване на фактическото събитие чрез попълване на формуляр по образец по реда на чл. 13, ал. 1 от НАРЕДБА № 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания. Със самата заповед за обявеното бедствено положение ДФЗ разполага по служебен път.

В случай че стопаните с опожарени площи не подадат уведомление до Разплащателната агенция за възникнал форсмажор, площите им ще се считат за недопустими за подпомагане.

Образецът на уведомлението за форсмажор е публикуван на сайта на ДФ „Земеделие“, от където може да бъде изтеглен.

Управителният съвет на ДФ „Земеделие“ утвърди бюджет до 400 000 лв. по помощта de minimis за компенсиране на щетите, които пожарите през август нанесоха на земеделските стопани в област Хасково.

Огънят е унищожил тревни площи на пасища и ливади, както и насаждения с люцерна, бадеми и винени лозя.

     Предвидените ставки за подпомагане са:

     - Трайни насаждения до 120 лв./дка;

   - Фуражни култури - до 40 лв./дка;

    - Постоянно затревени площи - до 30 лв./дка;

     Фермерите ще получат и компенсации до 1000 лева за една животинска единица.

На подпомагане имат право земеделци, с изгорели постоянно затревени площи и животни. Обезщетения ще получат стопаните с регистрирани и идентифицирани обекти с животни, въведени в системата на БАБХ към датата на възникване на пожарите.

Земеделските стопани претърпели щети, следва да предоставят служебна бележка, издадена от Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението" или от Районна служба „Пожарна безопасност и защита на населението".

Компенсациите няма да надвишават 80% от производствените разходи. Подпомагането се намалява с 50% в случаите, когато стопаните нямат застраховка. Предстои ДФ „Земеделие” и Министерството на земеделието, храните и горите да изготвят указанията за прилагане на помощта.

Източник: ДФЗ

Публикувана в Агроновини
Четвъртък, 23 Юли 2020 14:44

Милиардите не са отговор

Близо 30 млрд. лева ще се излеят в България през следващите няма и 10 години. Поне това обяви премиерът Борисов. Битката за контрола върху тези пари предстои – на ниво Брюксел. А ние твърде добре вече знаем как „да усвояваме“. В резултат на това, каква е картината днес:

  • 80% от европейските субсидии отиват при 6% от земеделските производители
  • Собственици на земя, за които е важна единствено рентата
  • Ползватели на земя, за които определяща е печалбата
  • Разрушени напоителни системи, скоро камили ще пият вода от Дунава
  • Пустеещи села със стадиони за милиони
  • Къщи за гости, превърнати в къщи за тъщи
  • Автентична храна, превърната в бутиков разкош, а не в местен бизнес
  • Над 100 браншови аграрни организации, всеки има нотариален акт върху истината и земеделските политики
  • Чертожници, схемаджии, тарикати, дето не знаят от коя страна се хваща мотиката
  • Мераклии за бързо забогатяване - с виртуални ферми и с нереални представи за това що е бизнес
  • Плаха местна администрация, която не смее да рита, за да не си ритне хляба
  • Политическо ръководство на МЗХГ, което трудно залага на експертиза, защото партийната воля е на първо място
  • Един самотен премиер, който си говори сам в колата, защото някои въпроси вече са станали твърде неудобни

Каква промяна е нужна в страната, за да се промени тази картина? Голяма промяна. Понякога въпросите са по-важни от отговорите. Милиардите обаче не са отговор.

Анета Божидарова

Публикувана в Коментари

Зърно за хляб ще има, но мнозина колеги ще са на ръба на фалита, казва Цветан Берберов, член на УС на НАЗ, председател на Тракийския съюз на зърнопроизводителите

Интервю на Анета Божидарова

- Г-н Берберов, критична година се очертава пред зърнения сектор – какво е положението при вас, в региона на Стара Загора?

- В момента сме изключително притеснени – времето е против нас, имаме проблеми с опрашването на пшеницата заради нетипичните застудявания през месец април и нещата никак не изглеждат добре. Ситуацията с коронавируса остава непредвидима. Лично аз съм затегнал мерките в стопанството, външни хора не се допускат, защото един да се появи с Covid-19 и това може да обърка всичко, а чакаме да жънем. Но като цяло моята прогноза не е добра – между 100-120 лева приход от декар, това виждам аз като средно число за страната. На места дори и по-ниско. Пролетните култури няма да могат да компенсират тази разлика.

- При добра година какви са приходите от декар и какво покрива субсидията?

- Между 150 и 170 лева. Субсидията е 30 лева на декар площ. Рентите се движат средно между 40 и 70 лева. Така че на много места субсидията не покрива дори 50% от рентите. Субсидията е толкова преекспонирана, а ние дори още не сме получили дори окончателните плащания по СЕПП.

- Само 100% пропаднали площи с пшеница ще бъдат компенсирани, по данни на МЗХГ това са близо 30 хил. дка. От НАЗ обявихте още близо 200 хил. дка, които са в критично състояние – какво ще се случи с тези производители, как ще оцеляват?

- Да уточним, че става дума предимно за Добруджа. Онези със 100% загуби поне няма да амортизират машините, няма да им се налага да влизат в полето. Най-критични са производителите със 75% загуби. Те няма да им бъдат признати като такива и въпреки това ще трябва да направят допълнителни разходи. Зърно за хляб ще има, но не вярвам да постигнем 5 млн. тона реколта тази година. Много от колегите ще изпаднат в неплатежоспособност. И с банките вече е трудно. Което означава, че много от зърнопроизводителите вероятно ще прибегнат до редукция на земеделските площи, които обработват. До месец всичко ще стане ясно.

- Защо има проблем с банките?

- Кредитните нива се вдигнаха и причините за това са комплексни, включително и Covidкризата. Рисковите климатични условия през последните 5-6 години сигурно също са повлияли на анализите на банките.

- Нервна е картината, а какъв пазар се очертава?

- И там не е лесно. Търговците се ослушват, предпазливи са по отношение на резервирането на контракти. Въобще – ситуацията е нестабилна за всички.

- Земеделският министър Десислава Танева обяви 9% увеличение по СЕПП – това няма ли да компенсира отчасти загубите?

- Раздробеното изплащане на субсидиите не ни помага. Това не дава добра индикация нито към нас, нито към банките. Паричният поток трябва да бъде по-добре планиран. Постоянно сме в някаква изчаквателна позиция и това е изнервящо. На нас сега са ни нужни пари – да заредим машините с гориво преди жътвата. Трябва да закупим торове, да плащаме работни заплати – да покрием режийните разходи. На много от колегите се наложи да преструктурират своите кредити, което също струва пари. И всички сме в тази ситуация от 5-6 години. Колко още ще издържим? В особено тежка ситуация са колегите, които плащат високи ренти. Ако нямат вариант за някаква комулация на средства, това означава да се отиде към фалити.

- В този смисъл не е ли належащ един обществен дебат за рентите?

- Изхожда се от позицията, че сектор „Зърно“ е пазарно ориентиран, рентите се договарят свободно. Има обаче т. нар. справедлива рента, средна рента, диференцирана рента. Още Маркс е писал за тези неща, има какво да се прочете по въпроса. Вярно е, че през последните 10-12 години българското зърнопроизводство се модернизира и стана конкурентоспособно, но през последните 4-5 години този мастодонт започна някак да се подяжда. И трябва да се разсъждава върху това. Защо нещо, което е изградено, тръгва да се руши, а не се надгражда върху него? Трябва ли да се върнем 22 години назад в земеделието? Нека бъдем много внимателни. При нас парите са ясни. Публична тайна е обаче, че парите, с които се купува земеделска земя, меко казано са завоалирани. Много от собствениците видяха спекулативна възможност за натрупване на капитал от земята – чрез ренти. Да заповядат да я работят – да инвестират в техника, в работна ръка, във всичко. И да видят как се изкарват пари от земеделие. Затова призовавам – нека всички бъдат внимателни по тази тема. Как се плаща рента след една тотална загуба?

- Как ще коментирате намеренията на Брюксел да прилага Зелената сделка в следващите 10 години?

- Ако трябва 25% от площите, които обработвам, да са екологично насочени, по-добре да не стопанисвам нищо. И веднага една проста сметка ще ви направя: при моя размер на стопанството, това означава около 2 хил. дка. За тях трябва да платя на собствениците минимум около 100 хил. лева рента. От къде да ги взема, кой може да обезпечи подобно нещо?

- Говори се за поетапност, за обезпечаване на тези европейски политики…

- Може ли някой да каже какво ще се случи до 2030 година? Едва ли.

Публикувана в Интервюта

ДФ „Земеделие“ преведе над 1,8 млн. лв. (1 809 128 лева) на 194 земеделски стопани, кандидатствали по мярка 14 „Хуманно отношение към животните“ от ПРСР 2014-2020 г. Заедно с разплатените на 4 юни средства, общият размер на плащанията по мярката достигна близо 4,5 млн. лв.  (4 477 423 лева)  изплатени на общо 441 земеделски стопани.

Припомняме, че 642 фермери подадоха документи за подпомагане по мярката за 2019 г. Финансовата помощ на останалите одобрени кандидати ще се изплаща поетапно след приключване на всички проверки.

Обработката на подадените заявления се извършва децентрализирано – на регионално ниво. Земеделските стопани – кандидати по мярка 14, могат да получат допълнителна информация за проектите си в областните дирекции на фонда (Отдел РРА - РА).

Мярка 14 има за цел да осигури по-добър здравен статус на животните и да подобри хигиената при тяхното отглеждане. Субсидиите следва да компенсират частично или изцяло земеделските стопани за направените от тях допълнителни разходи, свързани с отглеждането на едрите и дребни преживни животни (ЕПЖ и ДПЖ).

Публикувана в Животновъдство

Не може всички производители да се слагат под общ знаменател, когато става дума за измами, казва председателят на УС на НАЗ Костадин Костадинов

Интервю на Анета Божидарова

- Г-н Костадинов, как ще коментирате скандала с парите по обвързаната подкрепа за сектор „Плодове и зеленчуци“?

- Ще бъда откровен. Лъсна истината как от години т. нар. привилегировани сектори „усвояват“ подкрепата към тях, за която винаги са настоявали. За една година 121 млн. евро отиват само за сектор „Плодове и зеленчуци“ – по линия на обвързаната подкрепа.

От Националната асоциация на зърнопроизводителите винаги сме се обявявали за ред и за контрол. Всичко трябва да бъде прозрачно. Не може обаче всички производители да бъдат поставяни под общ знаменател. Какво значи 50% нарушения? Производителите на плодове и зеленчуци да имат куража да посочат кои сред тях са схемаджии, да не говорят на едро. Защото става дума за точно определени групи. Нека от ДФЗ изнесат всички данни от проверките – да се знае кои са нарушителите и в кои сектори. Последните чертожници са сред картофопроизводителите - да ги кажат кои са. Нали до скоро имаше специален ресорен зам.-министър на МЗХГ, със съветник тъкмо от този бранш. Как така се допускат подобни злоупотреби – при проверките какво се оказва - нито телени червеи, нито картофи, че накрая и фактури за продадени такива. Как става тази работа? И кой е виновен – пак зърнопроизводителите, защото имали консултанти и знаели какво да правят. Ние работим, дума не сме казали. За мен това е откровена атака към земеделското министерство – от онези, които видяха, че няма как да им минат далаверите. Атаката определено може да се определи и като политическа, но не е наша работа да се месим там. Ние реагираме като бранш.

Няма да допуснем някой да се заиграва със сектор „Зърнопроизводство“. Подкрепяме усилията на МЗХГ и на ДФЗ за всички видове проверки, които извършват. В земеделието се работи по правила – национални и европейски - и всички трябва да ги спазват. Т. нар. чувствителните и приоритетни сектори взимат 10 пъти по голяма субсидия от зърнопроизводителите. Но какъв е резултатът? Интересът към субсидията убива реалното производство. Сектор „Зърно“ е извън това.

- Тогава не е ли по-добре да няма субсидии – за да останат истинските земеделци?

- Земеделското министерство направи всичко възможно, за да защити обвързаната подкрепа в Брюксел. Големите европейски държави са против този вид подпомагане, особено Германия. Обвързаното с производството подпомагане изкривява пазара – това са аргументите на страните, които не прилагат тази схема. При зърнопроизводството подобна подкрепа има само за протеиновите култури. Но браншът почти не се възползва от нея, защото за нас не е важно да се вземат едни пари, а дали ще можеш да реализираш произведеното на пазара. От протеиновите култури икономическият ефект е нулев, залагаме ги единствено, за да покриваме зелените изисквания.

- Онези, които очертават постоянно затревени площи – пасища, за които взимат едни добри субсидии, съща са чертожници – те не трябва ли също да бъдат оповестени от МЗХГ и от ДФЗ?

- Не ми е известно сред тях да има зърнопроизводители. За нас, реалните производители, субсидията не е фактор, ние сме пазарно ориентирани. Ако тя се дава на базата на производство /на тон продукция, например/, европейските анализи показват, че това ще изкриви пазара. Затова се дава на единица площ. По отношение на измамниците, има ли такива – да се оповестяват, да се санкционират и да се предават на прокуратурата. Не е нужно да има конфронтация между отделните сектори. Измамниците навсякъде са измамници.

- Как да бъдат предотвратени измамите със земеделски пари?

- Когато контролът се осъществява изцяло на базата на сателитно и спътниково наблюдение върху земеделските площи, тогава всичко ще бъде видно – и за българските институции, и за европейските. Сателитните снимки са кристално ясни, там няма място за дребни лъжи и тарикатлъци, на каквито сме свидетели през последните години. Не може да искаш държавата да ти покрие 100% от разходите в производството на декар и вечно да си недоволен. На всичкото отгоре да не можеш и реално да излезеш на пазара. Ако всяка година се наливат 121 млн. евро в сектор „Плодове и зеленчуци“ за обвързана подкрепа, български картофи и български пипер ли ядем? Търговските вериги се раздвижиха, но май се оказва, че не можем да ги захраним с българска продукция. Защото ни куца количеството и качеството. Това е истината. Има съвестни и честни производители на плодове и на зеленчуци, но една определена клика мъти на всички водата.

Публикувана в Интервюта
Понеделник, 08 Юни 2020 14:27

Земеделието – стихия и съдба

В семейното стопанство на Светла, Георги и техният син Ради от Костенец

Анета Божидарова

Когато повече от 25 години работиш земя, това няма как да бъде случайно занимание. Това се превръща в съдба. Гостуваме на семейство Михайлови -Светла, Георги и техният син Ради – трима зърнопроизводители от Костенец, отдадени на своята стихия - земеделието.

Те са най-големите в региона – със 7 хил. дка земя. Тази година са засели пшеница, царевица, слънчоглед, просо. Земя, грижливо наемана парче по парче в този полупланински район, където хората само могат да мечтаят за добивите на своите колеги от златна Добруджа, от Дунавската равнина или от Тракийската низина. Когато обаче работиш, земята се отблагодарява.

„Най-добрата година в земеделието е следваща“, смее се Светла. Дама с изключителен вкус и финес, художник-дизайнер по образование, тя поддържа цялата документация на семейната фирма, с вечна усмивка ръководи парада и като малко дете се радва на всеки житен клас. А слънчогледът е най-голямата й страст. Затова често го рисува и той „наднича“ от неочаквани места в спретнатия офис на семейната фирма.

Вдъхновяващи хора са истинските земеделци

Човек плъзга поглед по зелената пшеница, която се люлее от вятъра и окото му се радва. Там, на полето, разбираш колко е малък човекът и колко важен е хлябът. И колко много труд стои зад цялата тази пасторална картина.

1 zemГеорги е моторът на фамилното стопанство. Зад прямият и твърд поглед, категоричност в изказа, всъщност се крие деликатна и чувствителна природа. Георги трудно се отпуска да говори публично, особено пред медии, неговата стихия е работата. „Всичко, което знам за земеделието, го дължа на Георги“, простичко обяснява Светла.

Устойчивите земеделски стопанства у нас са онези, в които вече са отгледани второ и трето поколение земеделци. По някакъв невидим, но естествен начин, силната връзка със земята като че ли се предава по наследство. 22-годишният Радослав, хубаво и кротко момче, се чувства по-силно свързан със земеделието дори от своите родители. Неговата страст са машините. „Качвам се в трактора - да си почина. И докато почивам – карам и си работя. Работата не ми пречи на почивката“, обяснява тихо Ради и не разбира моето учудване от онова, което ми казва. Че как така човек си почива в трактора? Явно има и такива хора. Младият мъж с часове се улисва около машините, замисля се когато го питам колко от неговите приятели по този начин прекарват своето време. „Май съм само аз“, премисля той.

Земеделието не е трудно, хората са по-трудни

усмихва се той. Някак му е тъжно, че ежедневният и упорит труд на полето не се вижда отстрани. „Хората виждат само една голяма и хубава машина, с която работиш, но не си задават въпроса как си изкарал парите, за да си я купиш, колко усилия струва това. А то никак не е лесно“, казва Ради.

2Светла и Георги, горди със своето момче, ме уверяват, че когато си науми с нещо да се справи по машините, няма земна сила, която да го спре. Упорит характер, кроткият му вид бил подвеждащ, казват те. Ради ще запише висша агрономия, но за момента счита, че е по-важно да бъде до своите родители – работата на полето няма край и точно тази година няма как да ги остави сами. А и такава страст се оказва пустото земеделие - за един млад човек, който не помни от кога е на полето и сред машините. Образованието няма да избяга, има време – само на 22 е. 

Модерно земеделие не се прави с каква да е техника

категорични са земеделските стопани от Костенец. Кризата с Covid -19 изобщо не е попречила на плановете им. „Тези дни си купихме нова сеялка и направо не можем да й се нарадваме“, казва Светла. За няколко часа Ради засял 200 дка със слънчоглед по технологията Strip-till. За първа година стопаните опитват този метод на работа. Наесен ще чакат резултати, за да решат дали ще заложат и отглеждат повече площи по Strip-till . Технологията определено спестява време и средства, обработките са по-малко /без оран и дисковане/ и това задържа влагата в почвата. „Земеделие без добра техника не става, но трябва да ти идва и отвътре.

Не разбирам хората, които гледат в чуждата паница

казва Георги. Ако човек работи – халал да му е спечеленото, заслужил си го е, показва житейската логика на земеделeца. По-страшни са чертожниците, категорични са двамата стопани от Костенец. И днес има хора, които не си знаят нивите, очертават постоянно затревени площи и просто точат едни пари от държавата. И Светла, и Георги недоумяват защо се допуска това. Ако някой краде пари, значи някой го е позволил, има законен начин това да се случва.

Бизнесът на българските зърнопроизводители е на светло. „Просто няма как да се скриеш. Произвеждаш количества, с които излизаш на пазара и няма как да продаваш без фактури“, казва арендаторката от Костенец. Затова се ядосва, когато някой седне да им пресмята субсидиите. Прозвището „зърнари“ е обидно. „Да заповядат, да видят как се работи“, кани отруденият Георги. Ако си мислят, че е лесно – сгрешили са.

Никъде няма лесно, ако има – няма да дойде при нас

смее се фермерът. „Много преди да се чуе за субсидии, сме се захванали със земеделие. Сложили сме си главата в торбата, теглили сме кредити, постоянно сме под напрежение, защото тази работа е риск“, обяснява Светла. Мнозина от зърнопроизводителите са готови да се откажат от субсидиите, на много места в страната само рентата не може да бъде покрита с тях. Единственото предимство е, че в момента те могат да послужат като гаранция за банков кредит – близо 90% от българските средни зърнопроизводители купуват техника на лизинг. „Цялата техника в стопанството ни е на лизинг. Купуваме модерни машини, иначе не сме рентабилни“, уточнява Светла. В повечето случаи обаче, като теглят в края на стопанската година чертата, излизат на нула. Времето все повече се превръща в най-големия враг на стопаните и често се отчитат пропаднали площи. Компенсациите дори не си струва да бъдат коментирани, всички обаче четат субсидиите на зърнопроизводителите. „По-добре да ги спрат, тогава ще останат истинските земеделци в България“, предполага Светла. Затова колкото и да коментират зърнения бранш, земеделците от Костенец си имат мир на душата.

Не искат помощ от държавата, искат само да не им се пречи

Ако пък най-сетне и излишната бюрокрация намалее, работата сама ще върви. Тъжно е да не можеш да стигнеш до полето, защото се налага дни наред да се занимаваш с документи, казва Светла.

Стопаните от Костенец не гледат в чуждата паница, молят се като всички за хубаво време и вярват, че земеделието е тяхна съдба. „Подпомагането за земеделците трябва да бъде реално, независимо какво отглеждат – зърнени култури, плодове и зеленчуци, животни или нещо друго. Просто трябва да са истински фермери, а не само на хартия“, категорична е Светла. „Да направят подпомагането на базата на произведена продукция и тогава ще ги видим чертожниците“, предлага Георги.

„Завинаги оставаме на полето, това е нашият живот. Това ни е стихията, това го можем. Щастливи сме, че и синът ни Ради тръгва по този път. Хубаво е да виждаш, че си отгледал дете, което дори повече от теб обича земята“, правят оценка на постигнатото до тук Светла и Георги. И смело заявяват, че с гордост могат да се наредят до онези, които произвеждат хляба на държавата.

Нищо, че малцина разбират, че когато всеки ден работиш под открито небе, няма гаранция за печалба. Когато обаче земеделието е твоя стихия и съдба, земята се отблагодарява. И надеждата никога не умира. Нали казахме вече, най-добрата година в земеделието е следващата.

Публикувана в Бизнес

Дай му на българския земеделец субсидии и компенсации да брои. А пък родните депутати някак се оказват леко непричом. На изслушване пред парламентарната земеделска комисия, въпроси към министър Десислава Танева от страна на ГЕРБ няма. Те хората всичко си знаят, какво има да й губят на министърката времето.

За да останат в опозиционен ритъм, от БСП винаги имат въпроси. Защо този път обаче са със стара дата, не е ясно. На Танева перушина й излезе на устата дни наред да обяснява едно и също – за градушките, за това какви пари сме изкрънкали от Брюксел по т. нар. вертикална мярка Covid-19, че те даже вече са скочили и двойно – от 50 на 100 млн. лева.

Правилата още не са известни, защото трябва да се гласуват първо в Брюксел, но направленията за отпускането на тези пари са две – при доказване на загуба на доход от поне 20% по време на пандемията, в сравнение с този от миналата година. Ще има и възстановяване на средства, похарчени извънредно от фермерите за спазване на наложените карантинни и санитарни изисквания, свързани с пандемията. Всичко това – с фактури.

За пореден път се претъркаляха и допълнителните близо 140 млн. лева, които българският земеделски бранш единодушно вече подкрепи да бъдат прехвърлени от ПРСР към директните плащания. 9% отиват по СЕПП, 13 % - по обвързаната подкрепа. Би трябвало всички да са доволни.

Едно не може да й се отрече на министър Десислава Танева – гъвкава е. Тя с лекота отговаря на депутатските въпроси в комисия, не се стряска и от журналистите.

Така например се оказва, че хубавите идеи на градинаря Красимир Кумчев за подкрепа на бранша в условията на пандемия, всъщност чудесно се вписват във вертикалната мярка Covid– 19. Как и дали ще сработи тя за плодовете и зеленчуците, ще стане ясно до края на годината. Нека припомним обаче, че схемаджиите там са едни от най-големите отличници в усвояването на европейски пари. До тях се нареждат и онези, които само чертаят постоянно затревени площи и даже не ги знаят къде са. Иначе първи подават заявления за подпомагане в местните земеделски служби. До кога ще съществува тази несправедливост, кой да ти каже.

За баснословните между 9 и 15 милиарда, които страната ни трябва да получи по линия на спасителния пакет за възстановяване на европейските икономики е рано да се точат лиги, предупреди Танева. Горчивата чаша, наречена Зелена сделка, няма да ни се размине. Въпреки, че конкретиката в европейските правила за отпускането на 750 млрд. евро – 500 от тях безвъзмездни, 250 – като нисколихвени кредити, изобщо няма да стане ясна скоро, никак не е зле страната ни да има план като как ще покрива подобни изисквания.

Защото Брюксел многократно предупреди: икономики се възстановяват с реформи, не с гълтане на пари нахалост.

Вместо да си блъскаме главите с разни предположения и анализи за новия европейски ред, по-добре да си направим собствени такива.

Страшна веселба ще настъпи, ако изведнъж се окаже, че зърнопроизводителите трябва да станат био, а градинарите – да стъпят устойчиво на един общ европейски пазар – с количество и с качество. Първите като нищо ще го направят, даже някои сигурно вече тихомълком са я свършили тази работа. Вторите обаче имат много работа пред себе си – един Кумчев изобщо не е достатъчен.

За да не сме голословни – една малка задачка за домашно – от отпуснатите 5 млн. лева подкрепа към локални търговски обекти за изкупуване, сортиране, опаковане и реализация на български оранжерийни домати, краставици и пипер, до момента са усвоени под 1 млн. лева. Защо ли? Струва си да разсъждаваме върху това.

И още една задачка – защо, например, години наред пренебрежимо малък брой фермери кандидатстват по т. нар. мярка за хуманно отношение към животните? Тук не става дума за някакви отвеяни природозащитни теории. Става дума за едно дълбоко погрешно на базисно ниво отношение към този вид бизнес. Една глава животно не е една торба с пари, а означава осъзнато решение за начин на живот и прехрана, които те правят щастлив. И върху това си струва да се разсъждава.

По-полезно е, отколкото да броим субсидии, компенсации и да точим лиги по поредните милиарди за земеделие. Този път могат и по-сериозно да ни приседнат. Ако не започнем с реформите първо в собствените си глави – от най-малкия фермер до последния депутат в българския парламент.

Анета Божидарова

Публикувана в Коментари
Страница 1 от 22

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: +359 895 451 986
Факс: +359 895 451 986

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта