Вторник, 17 Ноември 2020 16:20

Може да е лесно, ако има воля

Вдигане на прага на Стандартния производствен обем /СПО/ при кандидатстването по ПРСР и орязване на безвъзмездното финансиране по инвестиционни проекти - от 50 на25%. Тези идеи разбуниха духовете в земеделската общност. Атмосферата се изнервя допълнително от факта, че дебатите в т. нар. Тематична работна група, която работи по Националния стратегически план, стават известни постфактум и малцина имат търпението да четат стотиците страници протоколи. За да няма толкова емоции, полезно е да припомним – тези дебати нямат особено значение за списването на стратегическия план, защото участниците в работната група имат право на мнение, но нямат право на глас. Понеже от 30 години сме демократи, важно е да се чуят мненията на всички. Доколко те са експертни и аргументирани е друг въпрос.

Да бъдат подкрепени устойчивите земеделски стопанства – това всъщност е идеята на МЗХГ и на ДФЗ. Трябва да се признае, че в нея не липсва икономическа логика. Тя обаче среща социална съпротива – от малките и от т. нар. чувствителни сектори. Ако не беше допуснато да има такива, този разговор щеше да бъде несъстоятелен. Няма как обаче да върнем времето назад. Съсипахме животновъдството, плодовете и зеленчуците, малките семейни стопанства. Обезлюдихме селата. Ако в следващия програмен период трябва

да се работи с реалностите в земеделието

а не в сферата на добрите пожелания, първо е нужна безпощадна статистика в сектора. Сигурно не е трудно около 100 хил. регистрирани земеделски производители /ако наистина са толкова/ да бъдат класифицирани по мащаб и ефективност. И към всяка група да бъде приложен диференциран подход.

Индустриалните стопанства спокойно могат да минат без финансиране. Предполага се, че те са пазарно устойчиви. Големите сигурно ще се зарадват на идеята на изпълнителния директор на ДФЗ Васил Грудев – за 25% безвъзмездно финансиране, 25% кредит от фонда и 50 % собствено участие в инвестиционни проекти по ПРСР. Големите са викнали да работят с големи кредити, с банки и тази пътека би била утъпкана за тях. А и най-после ще им бъде даден достъп до ПРСР, какъвто им беше отказан през последните два програмни периода.

Средните стопанства са ключови

Тъкмо към тях подходът трябва да бъде силно премислен. Ако те често се люлеят и са на прага да изпаднат от бизнеса, струва си да бъдат подпомогнати адекватно, за да се превърнат в устойчиви. Не е лошо да имаме средна класа в земеделието. В този смисъл идеята за вдигане на прага на СПО е оправдана – така кухите проекти ще останат в историята, ПРСР ще спре да се използва за социален инженеринг. Тук управниците сами са си виновни, че допуснаха програмата да има такъв имидж. Впрочем, и в Брюксел имат вина за това. Няма защо да се чудим, че Европа обикновено тича след световните събития. Това е едно от обясненията защо Великобритания напусна кораба на Общността.

Малките, младите, планинските ферми, биологичните производства /производства обаче до краен клиент/– тук и 75% подкрепа би била малка. Затова заслужава адмирации идеята за 100% грантове за млади земеделци, която е обсъждана на последното заседание на Тематичната работна група – за мерки от бъдещата ПРСР в новата ОСП. Тя трябва да бъде такава и за останалите, посочени като силно уязвими. Каквато и да бъде подкрепата по размер, тя трябва

да стигне до малките, младите, планинските и затворените биопроизводства просто, лесно и без излишни условности

Към днешна дата тези проекти по ПРСР имат славата на коварен капан. И това изобщо не е случайно.

Важно е да се направи едно уточнение – още не разполагаме с европейски регламенти и конкретни бюджети. Когато обаче те станат ясни, добре е бюджетите да бъдат разделени – за да няма сърдити. Ако пък и властта най-сетне проумее, че е тъпо фермерите да тичат след парите, а парите трябва да отидат при фермерите, току виж сме сътворили един приличен програмен период.

Кривиците си ги знаем. Знаем и как да ги оправим – контрол, контрол, контрол. И прозрачност след това. Тази работа не е единствено в ръцете на институциите. Тя е обща задача пред целия земеделски бранш. Останалото е излишен плач. Може да е лесно, ако има воля.

Анета Божидарова

Публикувана в Коментари

Повече от половината проекти по Програмата за развитие на селските райони са останали неизпълнени, призна изпълнителният директор на Държавен фонд „Земеделие“ Васил Грудев – по време на традиционната годишна церемония по връчването на наградите „Агробизнесмен на България“. Затова ръководството на фонда предлага тема за дебат на земеделския бранш – в следващия програмен период безвъзмездното финансиране на инвестиционните проекти да падне от 50 на 25%. Другите 25 на сто от инвестицията фермерите да могат да получават под формата на кредити от ДФЗ, а останалите 50% да бъдат собствено финансиране. „Почти няма банка, която да финансира новопоявил се субект“, аргументира предложението на фонда Васил Грудев.

Темата подлежи на широк дебат с браншовите организации. От една страна, това ще даде по-голям шанс на повече земеделски производители да кандидатстват по ПРСР, като новият начин на финансиране би отсял т. нар. схемаджии, които подготвят проекти, за да вземат едни пари.

Предполага се, че за устойчивите стопанства, които са пазарно ориентирани, новите условия не биха били проблем. Така или иначе, те са свикнали да работят с кредити.

По-разумно би било финансирането по ПРСР да бъде диференцирано – според мащаба и рентабилността на стопанството, коментират анализатори.

Как ще реагира земеделският бранш и дали изобщо идеята на ръководството на ДФЗ ще бъде възприета – въпрос на време и на бъдещ дебат. Новата ОСП ще започне да се прилага от 2023 година.

Публикувана в Бизнес

Изпълнителният директор на ДФ „Земеделие“ – РА Васил Грудев подписа нови 103 договора по подмярка 6.1 „Стартова помощ за млади земеделски стопани" по ПРСР 2014-2020 г. Контрактите са с обща стойност на субсидията от над 5 млн. лв. (5 036 185 лв.). Те са от втория прием по подмярката, осъществен през ИСУН 2020, за които имаше недостиг на средства. Проектите са оценени с до 35,95 точки ранкинг. Новите договори ще бъдат изпратени в областните дирекции на ДФЗ, където бенефициентите ще бъдат поканени за подпис.

   Интересът на младите хора към финансовата подкрепа, насочена към създаването и модернизирането на жизнеспособни и устойчиви земеделски стопанства, винаги е бил огромен. Тъй като младите фермери са акцент в политиките за подкрепа в настоящия програмен период, със Заповед на Министъра на земеделието, храните и горите, бюджетът за последния прием по подмярка 6.1 беше увеличен с 12,9 млн. лв. Така от разпределените над 43 млн. лв. (43 027 600 лв. или 22 000 000 евро) средствата в помощ на младите стопани достигнаха до близо 56 млн. лв.

   От втория прием по подмярка 6.1 през есента на миналата година бяха подписани 853 договора. Към момента се финансират още 103. Подпомагането, което ще получи всеки един от тях е в размер на 25 хил. евро. Остават за разглеждане още 212 проекта, за които има наличен бюджет. Те са получили ранкинг от 35,95 до 35,02 точки, съгласно критериите за оценка. В тази група попадат и проектни предложения в обхвата на сектор „Животновъдство“.

    По подмярка 6.1 през настоящия програмен период на ПРСР, без новите 103 контракта, са сключени 2 094 договора за общо 102,386 млн. лв. Платената субсидия по тях е в размер над 82,6 млн. лв. (81 603 067 лв.)

  Всички сключени договори с младите фермери по подмярка 6.1 се публикуват на интернет страницата на ДФЗ - РА.

Публикувана в Бизнес

Подмярка 4.1 трябва да бъде отворена през май

Шестата нотификация на ПРСР eодобрена от Европейската комисия. Тя беше поискана от България през есента на миналата година. така 175 млн. евро ще бъдат пренасочени към няколко мерки от ПРСР, съобщи земеделският министър Десислава Танева на пресконференция в Министерския съвет.

40 млн. евро от одобрените средства отиват за мярка 11 „Биологично земеделие“, като приемът по нея е в рамките на Кампанията по директните плащания за 2020 година .

С одобрената шеста нотификация от Брюксел ще бъдат обявени приеми и по мерки, чиито срокове вече са изтекли според последния Индикативен график.

Такава е подмярката 4.1 „Инвестиции в земеделски стопанства“, която трябва да бъде отворена през месеца май. Тя е предназначена само за сектор „Животновъдство“, с приоритет – повишаване на биосигурността в стопанствата.

Специално предвидената подмярка 5.1, която отново е насочена към животновъдите, трябва да бъде отворена до две седмици, обяви още министър Танева.

Върви и прием по подмярка 6.3 - за подкрепа на малките животновъдни стопанства .

Преразпределянето на средствата по ПРСР, одобрено през шестата нотификация от Брюксел, ще даде шанс на още кандидати по подмярка 6.1 „Стартова помощ за млади земеделски стопани“, популярна като „Млад фермер“.

Публикувана в Бизнес

Близо 100 млн. лева ще бъдат инвестирани във възстановяване на инфраструктурата за напояване в страната чрез прилагането на подмярка 4.3 „Подкрепа за инвестиции в инфраструктура, свързана с развитието, модернизирането или адаптирането на селското и горското стопанство“ от Програмата за развитие на селските райони 2014 - 2020 г. (ПРСР). Целта е напоителните съоръжения да бъдат реконструирани и модернизирани в съответствие с идентифицираните нужди.

Предвид спецификата на мярката, са открити две отделни процедури чрез подбор, които се различават според допустимостта на кандидатите.

Първата процедура е „Проектни предложения от „Напоителни системи“ ЕАД“, по която ще се подпомагат само проекти, подадени от дружеството. Общият размер на финансовата помощ по тази процедурата е 45 419 274 евро. Максималният размер за едно проектно предложение е 6 млн. евро.

Втората процедура е „Проектни предложения от сдружения за напояване и други юридически лица за възстановяване на съществуващи хидромелиоративни съоръжения за напояване“. По нея допустими кандидати са юридически лица, учредени и регистрирани по реда на Закона за сдружения за напояване (ЗСН) и вписани в регистъра на Сдруженията за напояване и юридически лица, както и учредени и регистрирани по реда на Търговския закон (ТЗ) или Закона за кооперациите (ЗК).

Общият размер на финансовата помощ по процедурата е 5 046 586 евро. Максималният размер на допустимите разходи за целия период на прилагане на ПРСР 2014 - 2020 г. за кандидат е 1,5 млн. евро.

Подаването на проекти се извършва изцяло по електронен път чрез Информационната система за управление и наблюдение на Структурните инструменти на Европейския съюз в България (ИСУН 2020). Необходимо е използването на квалифициран електронен подпис (КЕП), чрез модула „Е-кандидатстване“ на следния интернет адрес: https://eumis2020.government.bg.

Крайният срок за подаване на проектни предложения е 3 юли 2020 г.

Публикувана в Бизнес

От днес стартира целеви прием на проектни предложения по подмярка 6.3 „Стартова помощ за развитието на малки стопанства от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 г. Във връзка с установените в страната през последните години огнища на силно заразни болести по дребните преживни животни, свине и птици, подмярката е насочена към сектор „Животновъдство“ с цел повишаване на биосигурността.

По този начин ще се предостави възможност на малките свиневъдни, птицевъдни, козевъдни и овцевъдни стопанства да преодолеят неблагоприятните икономически последици.

Общият размер на средствата, които могат да бъдат предоставени по процедурата за всички одобрени проектни предложения възлиза на над 11,7 млн. лв. Общият размер на финансовата помощ за един кандидат е 15 хил. евро. Помощта се предоставя за максимален срок от пет години при условие, че представеният към проектното предложение бизнес план е изпълнен коректно.

Проектните предложения се подават от кандидатите чрез Информационната система за управление и наблюдение на средствата 2020, на следния интернет адрес: http://eumis2020.government.bg/.

Кандидатите могат да се възползват от услугите на Националната служба за съвети в земеделието, която ще им окаже безвъзмездна подкрепа при подготовката на документите, необходими за участие в подмярката.

Крайният срок за подаване на проектни предложения е на 15.05.2020 г.

Публикувана в Бизнес

Още в началото сбъркахме с Програмата за развитие на селските райони, през годините изгубихме фокус, казва председателят на УС на Малките семейни ферми и преработвателите

Интервю на Анета Божидарова

- Г-н Хулиян, къде сгрешихме в прилагането на Програмата за развитие на селските райони?

- Ако имаше лесен и еднозначен отговор на този въпрос, щяхме много бързо да се справим с прилагането на програмата и през следващия програмен период. Комплексни са причините. Къде сгрешихме? Според мен сбъркахме още в началото - в точната идентификация на нуждата на потребителите и още повече сбъркахме в приоритизирането. Българската ПРСР и от този, и от предходния период, като че ли си постави прекалено големи цели – и в областта на земеделието, и в развитието на селските райони. През годините някак си изгубихме фокуса за това какво искаме България да постигне чрез прилагането на програмата. Това доведе до потъването на едни огромни суми пари в българското село и в българското земеделие. Много малко са аграрните отрасли, които могат да покажат ефект от прилагането на ПРСР. Хубаво е, че ги има, но те не доведоха до онзи очакван ефект и до съживяването на селата, в което всички вярвахме и сме работили през всичките тези години.

- Дефект ли е, че ПРСР работи някак си на парче, без да се мисли за една по-цялостна картина в българското село?

- Ако така го дефинираме – да, дефект е. Липсва цялостната визия, липсва концепция, липсва дългосрочно мислене. За съжаление, обикновено подходът и на земеделското министерство, и на браншовите организации е доста индивидуален и обърнат към отделния субект, без да гледаме по-общо на картината и без да гледаме към една обща цел. А тя е основополагаща и прилагането на ПРСР трябва да се ръководи от това: какво искаме заедно да постигнем – като общност или като отделни стопански отрасли. Такова осъзнаване липсва. И днес сме свидетели как обикновено се действа като при пожар. Пожар в био-то – действаме, пожар в зърното – действаме, пожар при животновъдите – пак действаме. Така обаче не се върви стратегически. Нямаме предвидимост в резултатите. И не можем да очакваме последователност в действия и политики. Това определено е проблем.

- Новата Обща селскостопанска политика ще бъде силно обвързана с т. нар. Зелена сделка. Очаквате ли промени в структурата на българското земеделие и ще се промени ли профилът на малките ферми у нас?

- Очаквам България ясно да защити своя национален интерес. Много често чуваме политиците да казват, че ние сме малка страна и от нас нищо не зависи. Има редица примери в Европа, от които е видно, че и по-малки страни от България успяват да защитят своя национален интерес. Така, че такова оправдание не е състоятелно. От там насетне въпросът какви национални политики ще провеждаме в земеделието зависи не толкова от това кой и как ще бъде притиснат, за да се наклонят везните в една или в друга посока, а да се търси и намери онзи баланс, който ще бъде най-добър за българското село и за хората, които живеят в него. Факт е, че България вече изгради структура на едно доста окрупнено земеделие и ще бъде грехота да кажа, че трябва да се разсипе онова, което вече е създадено – за хубаво или за лошо. Трябва обаче да помислим какво правим от тук нататък – за малкото останали хора в селата и как тази политика ще се отрази върху тяхната възможност да работят. Не го ли направим, миграцията ще продължи. От земеделското министерство обявиха, че на европейско ниво се търсят варианти малките фермери да бъдат изключени от схемата за условност, свързана със зелените политики. И това вероятно ще даде една малко по-широка перспектива пред тях. Но най-важно е как на национално ниво ние ще реализираме това. Защото и в настоящата ПРСР имаме една Тематична подпрограма за малките производители, която беше извоювана с големи усилия. За съжаление, резултатите от нея са по-скоро плачевни, отколкото обнадеждаващи.

- Каква е причината за тези лоши резултати?

При прилагането на ПРСР към малките фермери е важен подходът на администрацията. Досега не съм чул една нормално проведена и смислена кампания, която да стига наистина до малките производители и да ги насърчи, която наистина да ги запознае с техните възможности за развитие. Онова, за което всички обикновено чуват, е свързано с поредните рестрикции. Каквито в момента се налагат на животновъдите - във връзка с епизоотичната обстановка в страната и с Африканската чума по свинете.

- Те определено закъсняха, но не смятате ли, че са оправдани?

- Терминът „заден двор“ е обиден. Върви се към една все по-рестриктивна рамка за малките, като министерството се оправдава с биосигурността. Ще дам пример. Най-пострадали от чумата по свинете се оказаха големите свинекомплекси. А там е повече от логично мерките за биосигурност да са много по-завишени от онова, което в момента министерството се опитва да въведе като правила в „задните дворове“ . Аз не виждам разлика дали отглеждаш 3 или 30 животни. Ако ги намалим до 3, това с какво повишава биосигурността? Или целта е да се отнеме и последната възможност на тези малки стопани да изградят устойчивост по някакъв начин. Защото с 3 прасета устойчивост не се прави. Да, трябва да имаме правила, трябва да ги спазваме, но нека те са приложими при малките. Иначе просто ще ги откажем.

- Доста голям брой нерегламентирани стопанства лъснаха при проверките по селата, свързани с АЧС – в този смисъл не са ли оправдани подобни затягащи мерки?

- А защо се правим, че досега не сме знаели за тези стопанства? Кметовете не са ли знаели или пък в местните земеделски служби? През годините е трябвало да бъдат направени опити тези стопанства, до колкото те не отговарят на изискванията за производство и за реализация на някаква продукция, да им се въздейства по административен път. Защо трябваше да дойде чумата, почти да унищожим поголовието от свине на цяла Източна България, за да видим, че много отдавна е можело например да се въведе една облекчена регистрация на личните стопанства, която днес се въвежда на пожар. Вече стана дума за този лош навик. Това са пропуски и на държавата, и на животновъдите.

- Всички обичат да говорят за младите стопани, особено на прага на един нов програмен период. Има ли обаче реални политики към тях, разглеждат ли се те като част от цялата картина?

- С политика става, но не с такава, която е само на документи, а да се прилага на практика. За да могат да остават младите хора на село, са нужни три неща – да има образование, здравеопазване и работа. За първите две през последните 30 години наблюдаваме закриване, а не откриване. Ясно е, че това не помага. По отношение на заетостта мога да кажа следното – за да може да се прави бизнес в България от млади, от прохождащи фермери, от преработватели, държавата трябва да помисли как да ги стимулира. И това става не само чрез финансови средства. Това става с много други инструменти . За съжаление, картината е по-скоро негативна. Може би трябва да се започне първо от цялостната картина в българското село. Да се възстановят здравните пунктове, детските градини и училищата в селата. Има такива без личен лекар. Живеем в 21 век и знаем какво търсят младите хора – интернет, забавления, един по-съвременен начин на живот. И ако селата не се благоустроят, страхувам се, че тенденцията на обезлюдяване ще продължи. И накрая ще се концентрираме в няколко големи градове в страната. Дано да не съм прав.  

Публикувана в Интервюта

Много от стопаните ще се откажат от финансовите стимули по зелените политики и ще разчитат на пазара, прогнозира професорът

Интервю на Анета Божидарова

- Проф. Мишев, най-големите страхове на българските земеделци са свързани с т. нар. Зелена сделка – какво показва вашият поглед на икономист – това ще доведе ли до промяна на структурата на земеделието у нас, до свиване мащабите на стопанствата, до фалити?

- За мен лично, това позеленяване на ОСП малко е свързано с PR. Какви ли не мерки се въвеждат – с цел земеделието да се направи природно ефективно. Но то няма как да бъде ефективно, ако е позеленяло. Икономическите изисквания се бият с природните, с екологичните. Най-природосъобразно е примитивното. То обаче не е рентабилно, не намира добри пазари. Това се постига само с ефективно земеделие, с мащаб на производството. По-едрите стопанства са по-ефективни. Позеленяването на ОСП ще обремени нашите земеделски стопани, тъй като ще постави пред тях нови изисквания.

- Вече се говори за финансови стимули към фермерите – за да прилагат зелените политики. Къде е капанът?

- „Ще получите един пари, ако направите еди-какво си….“ – това казва Брюксел. Очаквам много от стопаните у нас да се откажат от тези пари. И да започнат да разчитат на пазара.

- Не граничи ли това с някаква истерия?

- То си е пълна истерия. За мен е икономически необективно. Но е модерно – всички говорят за зелен пакт, зелена сделка – каквото и да значи това. За да е ефективна обаче една икономика, тя натоварва природните ресурси. И няма как да бъде иначе – такава е икономическата логика на нещата. Брюксел явно следва друга логика. И затова по-вероятно е ограниченията към земеделските производители, свързани със зелените политики, да продължат.

- Възможен ли е по-разумен и по-спокоен отговор на климатичните промени и как би изглеждал той?

- Не вярвам, че разумът ще надделее. Промените в климата, намаляването на природните ресурси – всичко това се използва като аргумент за позеленяване. Въпросът се поставя ултимативно – ако не следваме зелените мерки, чакат ни катастрофи. За мен обаче има обективни фактори – просто няма валежи тази година, всички го виждаме. Тази зима още не сме видели сняг. Но дали човекът и неговите действия са единствените виновни за това? Брюксел казва: „Да!“ Затова нека не се надяват българските земеделци, че позеленяването ще ги отмине. Даже напротив – тази тенденция ще става все по-силна. И от една страна ще трябва да спазваме позеленяването, а от друга – да произвеждаме ефективно и да продаваме, да се борим с големите на световните пазари.

- Слаб пазарен играч ли е българският земеделец?

- Зависи за кое направление говорим. Големите зърнопроизводители у нас са много добри световни играчи. И ние сме известни с това. В сектор „Плодове и зеленчуци“ нямаме толкова големи успехи, там пазарът е труден. Ако фермерите се сдружават, по-лесно ще стигнат до пазара. Колкото си по-малък, толкова по-трудно стигаш до световния пазар. Затова съюзяването, кооперирането е добро решение за тях.

- Обвиняват зърнопроизводителите, че изнасят суровина, че не диверсифицират, не преработват, не произвеждат висока добавена стойност – това основателна критика ли е?

- Моето мнение е по-различно. Фактът, че страни като Австралия, САЩ, Канада изнасят зърно, значи това е стока, която се търгува. В какво да преработим зърното – в месо или в брашно? Брашното обаче не се търгува лесно. Ако се произвеждат фуражи за животновъдството, тогава става дума за съвсем друг тип производство. И щом българските зърнопроизводители не го правят, значи това не е рентабилно за тях, казано просто – не върви. Затова не мисля, че е лошо, че изнасяме зърно. Това производство е ефективно, за него има добър пазар и той е реален. Иначе тези приказки звучат хубаво, но не са много реални от гледна точка на икономическата ефективност.

- Всяка година милиарди се наливат в българското земеделие, но то остава слаб сегмент в българската икономика – каква е причината, защо се получава така?

- Вярно е, че се наливат много пари. Нашите земеделци никога не са получавали толкова голямо подпомагане, каквото има сега – от Европа и от националния бюджет. Големият процент от парите отиват при по-едрите стопани, защото такава е схемата на директните плащания – на единица площ. И малките се чувстват ощетени. За мен лично, субсидията не е добър елемент. Един човек свикне ли на субсидии, отпиши го като производител. Той започва да разчита на тях и да се оплаква. Лежи си пред телевизора, чака да му дойде субсидията и не се вълнува особено от това какво ще произведе. Какъв земеделец е това? Една от причините за недобрия ефект от наливането на средства за земеделие е начинът на тяхното изразходване и структурата на земеделието у нас. Парите отиват при големите. И те вече стигнаха до положението да казват, че не се интересуват от тези средства. Защото получиха достатъчно и каквото можаха – изградиха. Има и друг въпрос по отношение на субсидиите. Това са публични средства – защо не отиват за публични дейности? Няма друг сектор, в който публични средства да отиват за производствени дейности. Единствено в земеделието е така. Затова и тенденцията е дребните производители да намаляват, да остават едрите и средните стопанства, които са най-устойчиви икономически и по-ефективно използват тези средства. Но пък точно заради това ще им бъдат налагани различни ограничения от Европейската комисия – позеленяване, тавани и т. н. Така се борят в Брюксел с такива като нас. Нашите производители реват защо се внасят домати. Внасят се, защото под такъв договор сме се подписали, когато сме влизали в Европейския съюз. И Германия е подписала такъв договор, но тя произвежда и мерцедеси, които изнася. А ние нямаме мерцедеси, ние произвеждаме домати. Тежко е това положение, нали?

- Основната критика към Програмата за развитие на селските райони е, че тя работи на парче – какви са изводите от вашия swot анализ?

- Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) е полезна от гледна точка на това, че влизат пари в страната. Нашият анализ установява, че положителният ефект е свързан с увеличаване на броя на микропредприятията в селските региони, създават се заетост. По отношение на критиката, че програмата работи на парче – да, ПРСР финансира отделни дейности, за регионите като цяло има други програми – на Министерството на регионалното развитие и благоустройството например - „Региони в растеж“. И тъй като Програмата за развитие на селските райони работи на друг принцип, печелят най-инициативните. А след това по-малко инициативните възразяват. На тях им помагат Местните инициативни групи, които работят по подхода Лидер – Водено от общностите местно развитие (ВОМР). Те имат задачата да стимулират по-слабо активните фермери. И както се разбира – правят го успешно.

- Два програмни периода от прилагането на ОСП се говори за опростяване на административната тежест, фермерите постоянно се оплакват от твърде сложното администриране в земеделието, от две години проекти и заявления се подават само по електронен път – в тази посока какво може да се направи?

- Като чуя, че говорят за опростяване, знам, че всъщност ще стане по-сложно. Погледнете какво прави сега Брюксел с тези национални Стратегически планове, които изисква от държавите – членки на Европейския съюз. Администрацията в Брюксел реално облекчава своята работа, защото ще работи с 26 готови документа. Но така стоят нещата – който дава хляба, той държи и ножа. Хубаво е да има опростяване на ОСП, но нека не забравяме, че това е свързано с въвеждането на нови технологии. Това също обременява бенефициентите и администрацията, защото изисква от тях нови познания и компетентности. И те пак ще се оплакват. Все по-трудно всъщност става да се напише един проект. Все повече страни участват в него, изискват се техните подписи и т. н. Казвам го от личен опит. Така че, облекчаване на административната тежест няма да има, ще има въвеждане на нови технологии. Фермерите трябва да свикнат с тази идея. Електронизацията е неизбежна, от сега нататък всяко администриране ще бъде свързано с интернет и със съответните електронни платформи. Това е световна тенденция. Знам, че е обременително, защото голяма част от стопаните нямат достъп до интернет или мрежата е слаба, но такива са реалностите у нас.

Публикувана в Интервюта

Анета Божидарова

Формално сме готови да пишем националния Стратегически план. И трите swotанализа са налице. В средата на годината ще започне интензивната работа по него, а в края на 2020 трябва да е готов и да можем да го представим в Брюксел.

Това обяви по време на представянето на третия swotанализ земеделският министър Десислава Танева.

Впечатляващият труд от близо 600 страници

изследва ефекта от прилагането на Програмата за развитие на селските райони у нас в рамките на близо 10 години – от 2008 до 2017. Анализът е изготвен от екип икономисти от Университета за национално и световно стопанство /УНСС/, с ръководител проф. д. ик. н. Пламен Мишев.

Като изключим неудобството на оказалата се малка Голяма конферентна зала на УНСС, което принуди голяма част от дошлите да чуят представянето на swotанализа да стоят прави в продължение на часове, липсата на вентилация, лошата преценка за видимост и чуваемост в цялата зала, форумът имаше своята логика.

Интересните разговори обаче се случиха извън конферентната зала. „Аз нямам никаква идея какво е национален Стратегически план, но е страшно удобно за Брюксел да работи с 26 такива готови документа“, пошегува се духовитият проф. Пламен Мишев.

И за самия него се оказа трудно да представи есенцията от толкова мащабен труд, какъвто е третият swotанализ. Картината в българските селски региони е позната – те обезлюдяват, преобладаващото население е над 65-годишна възраст,

демографската катастрофа е базов фактор

в този процес, безработицата е трайна – между 30 и 50%. Въпреки липсата на работна ръка в земеделието, оказва се, че липсват специалисти между въпросните проценти и затова и двата проблема стоят нерешени. Което поставя на дневен ред въпроса за професионалното образование. Задължително трябва да се въведе дуалното обучение, смята проф. Мишев, защото то обвързва теорията с практиката на терен.

Все пак, има и

добри новини за българското село

През 2017 година броят на хората, които са се изселили от селските райони е равен на онези, които са се заселили в тях. Ако това се превърне в тенденция, има светлина в тунела. Рискът от бедност в селата остава, но всъщност в рамките на 10 години е намалял повече от 50%. Най-успешни в селата се оказват микропредприятията с до 9 човека наета работна ръка. Те представляват 93% от общия брой такива в страната. Това означава, че има предприемачи, които знаят как да се възползват от Програмата за развитие на селските райони – в сферата на търговията, услугите и преработвателната промишленост. Селата са атрактивни за туризъм, но лошата инфраструктура слага прът в колелата на този бизнес. На къщите за гости им се смачка фасонът - заради няколко драстични нарушения в тази посока, но това не бива да затръшва възможностите за подобен тип бизнес.

Отличници по ПРСР

се оказват Местните инициативни групи /МИГ/. „Има политическо съгласие МИГ-овете да усвояват по-голяма част от финансовия ресурс по Програмата за развитие на селските райони. Това са структури, които най-добре познават местната общност и най-успешно могат да работят в неин интерес“, заяви пред журналисти Десислава Танева.

Като се тегли чертата под вложенията, направени по линия на ПРСР и постигнатите резултати, трябва да бъдат определени новите политики на национално ниво за селските райони, посъветва проф. Пламен Мишев. Те, разбира се, ще трябва да бъдат поставени в контекста на новата Обща селскостопанска политика.

Какви ще бъдат политиките за селските райони – ще стане ясно в края на 2020 година. Когато националният Стратегически план вече е написан. Важният въпрос е: къде грешим, след като всяка година в българското земеделие и в селските райони се наливат милиарди, а делът на селското стопанство в образуването на брутния вътрешен продукт е едва 5%?

Публикувана в Коментари
Сряда, 22 Януари 2020 01:13

Греховете на ПРСР

И третият swot анализ е готов - за ефекта от прилагането на Програмата за развитие на селските райони. И без да сме го прочели, греховете на т. нар. Селска програма са известни.

Мнозина от онези, които са се излъгали да кандидатстват с проекти по нея, горчиво съжаляват. Капаните в ПРСР са безброй. Първият е свързан с периода на изпълнение на един проект. Ако си мислите, че ще грабнете едни пари и ще устискате фронта в рамките на 5 години, а после ще си питате шапката, дълбоко сте сгрешили. Проверките започват близо година преди подписването на договор с Държавен фонд „Земеделие“, а последващият мониторинг е също близо година, след като срокът на същия този договор е изтекъл. Така че годините, в които ви гледат под лупа, са близо 7, а не 5.

Една пчеларка от поречието на Дунав ми разказа, че направо си съкратила живота, докато изпълнявала бизнес-плана си по подмярката 6.3, по която получила финансиране от 30 хил. лева. Вместо да вади мед, единствената й грижа била да поддържа бройката на пчелните семейства. За да може да е изрядна при проверките от фонда. И така – 7 години.

Това ли е голямата идея за подкрепа на малките и средните стопани? Да треперят заради някакви измислени критерии, вместо да развиват стопанството си, да търсят път за производство на качествен продукт и най-вече – да търсят добър пазар за него. И как няма да ти излязат през носа въпросните 30 хил. лева?

Администрирането на един проект вероятно няма да затрудни що годе компютърно грамотните млади фермери. Онези, обаче, които хал хабер си нямат от компютър и от интернет, нямат никакъв шанс. И по-добре изобщо да не се захващат с тая работа. Ловя се на бас, че доста фермери не знаят какво означава ИСУН.

Големият грях на Селската програма, е че тя изобщо не мисли глобално за селата. По нея се дават пари на едни фермери, но никой не си прави труда да постави тези хора в контекста на една по-голяма картина. ПРСР е програма на парче. А с такива кърпежи трудно се постига обществен смисъл и благо за една цяла общност. Затова и селата ни продължават да обезлюдяват. Как да стигнат парите до тях, като няма път, няма училище, няма аптека. Къде са тези малки и средни стопани, решили да се борят с неволята, напук на реалностите? Такива почти няма, такава е истината. А последните останали земеделски мохикани сигурно не са и чували за ПРСР. Кажете им само, че за да тръгнат да изпълняват един проект, първо трябва да изтеглят банков заем, пък после, ако са изрядни, ще си получат парите и те ще ви се изсмеят в лицето. Защото така работят проектите.

За нарушенията няма смисъл да говорим. Печално известни са на всички. И къщите за тъщи, и неслучилите се проекти, свързани с преработване, иновации и т. н. Явно и в общините ПРСР не работи ефективно. Погледнете един Перник. Днес безводието там е господар, утре мълчаливо ще нагази и в други градове.

Пари, пари, пари - грешно наляти в ялови проекти и в още по-ялови политики. Вероятно единствените доволни са консултантите.

Ако утре ще пишем национален стратегически план, трябва по-честно да се говори за Програмата за развитие на селските райони. Ако и през следващите 7 години ще я прилагаме по подобен начин, ефектът ще е никакъв. Само ще натрупаме още политически грехове.

Анета Божидарова

Публикувана в Коментари
Страница 1 от 12

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: +359 895 451 986
Факс: +359 895 451 986

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта