ДФ „Земеделие“ преведе над 1,1 млн. лв. (1 112 640 лв.) по подмярка 21.1 "Извънредно временно подпомагане за земеделските стопани“ по ПРСР 2014-2020 г.

Субсидии получиха 625 земеделски стопани. Оторизираните средства са за извършени дейности в секторите "Растениевъдство" за културите от приложение № 1, "Животновъдство" (говеда, биволи, овце и кози) и "Пчеларство" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г., съгласно разпоредбите на НАРЕДБА № 2 от 5.08.2020 г.

    Изчисленията са извършени след обработка на допълнителна информация в заявленията на бенефициенти с действащ договор/ангажимент или одобрено заявление по мерките от ПРСР 2014 – 2020 г.

     Финансовата помощ се изплаща под формата на еднократна сума. Таванът на подпомагането за един земеделски стопанин по подмярка COVID 1 е не повече от левовата равностойност на 7000 евро.  

Публикувана в Бизнес

Утре, 25 ноември 2020 г. приключва приемът на заявления по de minimis за реализация на българско говеждо месо, както и по схемата за държавна помощ за подкрепа за осигуряване на ликвидност на земеделските стопани.

Припомняме, че бюджетът на помощ de minimis за животновъди за покриване на разходите за клане, транспорт и административни документи в сектор „Говеждо месо“ е 1,5 млн. лева. Финансовата подкрепа има за цел да подпомогне родните производители да реализират отгледаните от тях. Говедата, предназначени за клане следва да са отглеждани поне 6 месеца до датата на клане в стопанството на земеделския стопанин, кандидат по помощта. Те трябва да бъдат продадени от стопанството директно на кланица за клане, заклани на ишлеме или в собствения кланичен пункт на земеделския стопанин. Необходимо е продадените и заклани животни да бъдат на възраст от 12 месеца включително до навършване на 24 месеца. Помощта се предоставя за животните, заклани и реализирани в периода 1 август – 18 ноември 2020 г. Размерът на подпомагането е до 150 лв. на заклано говедо. Средствата ще бъдат изплатени на стопаните до 13 декември.

Държавната помощ „Помощ за подкрепа за осигуряване на ликвидност на земеделските стопани, извършващи дейност в първичното селскостопанско производство за преодоляване на последствията от негативното икономическо въздействие от COVID-19“ е с бюджет от 56,58 млн. лв. Тя е насочена към земеделски производители - животновъди, отглеждащи едри и дребни преживни животни и картофопроизводители, които са отсрочили кредитите си, предоставени от ДФ „Земеделие“ в периода 2008-2012 г. и са в невъзможност да ги погасят в условията на пандемията от COVID 19.

Публикувана в Новини на часа

Общата подкрепа за производителите на картофи през 2020 г. е в размер на 3706, 62 лв./ха. Тя включва директни плащания, държавни помощи, както и извънредни мерки за преодоляване на последствията от COVID кризата. От тази ставка допълнителните средства заради пандемията са в размер на приблизително 1000 лв./ха. За сравнение държавите членки, които произвеждат и внасят картофи в България, са предоставили по-ниска подкрепа за сектора, като не всички от тях имат предвидена извънредна помощ заради кризата. Това стана ясно от парламентарен отговор на министъра на замеделието, храните и горите Десислава Танева.

По линия на директните плащания за 2020 г. картофопроизводителите получават 1 856,62 лв./ха. за първите 30 ха и 1 252,02 лв./ха за следващите над 30 ха. Регистрираните земеделски стопани, отглеждащи картофи, са получили обвързано подпомагане в размер на 1 402,15 лв./ха за първите 30 ха и 934,77 лв./ха за над 30 ха. През настоящата година по СЕПП подпомагането за хектар е 194,58 лв., за Зелени плащания -122,67 лв./ха и за преразпределително плащане - 137,22 лв./ха за първите 30 ха.

Относно предприетите мерки от страна на Министерството на земеделието, храните и горите за подкрепа на доходите на производителите на картофи са в сила 9 държавни помощи, включително и нови схеми за подпомагане.

До момента за 2020 г. в търговските вериги са продадени 1 519 тона повече български картофи, или 18 400 тона до 31.10.2020 г. За сравнение през цялата календарна 2019 г., са реализирани 16 881 тона картофи от търговските вериги. Ръстът на продажбите на български картофи във веригите се дължи и на приетото Постановление № 70 на Министерския съвет за достъп на местните производители до обектите на търговските вериги. Поискана е справка от Националната асоциация на картофопроизводителите за наличните количества произведени картофи по области и общини. Към момента такава не е получена. След предоставяне на информацията, МЗХГ ще я изпрати към търговските вериги, с цел увеличаване количествата на картофите в обектите им.

По последни оперативни данни, произведените картофи през 2020 г. са 167 354 тона, което с 17,4% повече от предходната 2019 г. към същия момент. Наблюдава се увеличение при реколтираните площи, а така също и на средния добив с 16,3%. Като резултат от увеличеното производство на картофи в ЕС, където през 2020 г. се отчита ръст на засетите площи с картофи с 1,7%, пазарът там е с нарушен баланс, което оказва влияние върху ценовите нива и в страната ни. Основната причина е COVID-19 кризата и много по-малкото търсене в световен мащаб на пазара за картофени продукти. През летните месеци потреблението се увеличи, но не достатъчно, за да покрие липсата на търсене от хотелиерството, ресторантьорството и кетъринга. Налице е нарушаване на баланса между търсенето и предлагането, като това се отнася главно за преработката на картофи.

Публикувана в Агроновини

Поради усложнената епидемиологична обстановка в страната, Държавен фонд „Земеделие“ взе решение за удължаване на срокa за отчитане на документите по схемата „Помощ за компенсиране разходите на земеделски стопани, свързани с изпълнение на мерки по Националната програма за контрол на вредителите по трайните насаждения през зимния период” от 20 на 26 ноември. Крайният срок за подаване на заявления изтече на 10 ноември.

Финансовата подкрепа е в размер до 100 лева на хектар с ДДС. Средствата ще бъдат изплатени до 11 декември.

 Схемата има за цел да ограничи максимално загубите на земеделските стопани от разпространението на вредители по трайните насаждения.

Източник: ДФЗ

Публикувана в Новини на часа

От днес, 19 ноември 2020 г., стартира приемът на заявления по de minimis за компенсиране на щетите от сушата през 2020 г. за стопаните от областите Бургас, Варна, Добрич, Сливен, Силистра, Шумен, Ямбол.

Приемът ще продължи до 4 декември, а срокът за изплащане на средствата е 21 декември. Финансовият ресурс на помощта е  в размер на 13,4 млн. лева.

На подпомагане подлежат земеделци от изброените области, чиято реколта е със спад от над 30 %, отглеждащи пшеница, царевица за зърно, фуражни култури (люцерна, овес, царевица за силаж). Стопаните трябва да са с установени площи по СЕПП за 2020 г. при единична ставка в размер на 20 лв./ха за всички култури.

Общият размер на помощта по схемата de minimis, която един земеделски стопанин може да получи е до левовата равностойност на 25 хил. евро за период от три последователни данъчни години.

Публикувана в Бизнес

Общо 211 заявления за подпомагане са подадени по извънредната подмярка 21.3 "Извънредно временно подпомагане за малки и средни предприятия и признати групи и организации на производители COVID 3" от Програмата за развитие на селските райони 2014-2020 г.

  117 заявления са подадени в направлението за подпомагане за еднократно платима сума на база средносписъчен брой на персонала за периода март - юни 2020 г., а 94 са заявленията за подпомагане за еднократно платима сума на база 5% от стойността на декларираните нетни приходи от реализация на преработени селскостопански продукти за 2019 година.

  Най-много заявления по COVID 3 са подадени в област София град - 32, следвани от област Пловдив – 30, Варна и Велико Търново - 12, Стара Загора - 11, Търговище и Благоевград - 10.

  Периодът, в който кандидатите можеха да подадат заявление по подмярката бе от 26 октомври до 13 ноември 2020 г. Припомняме, че подмярка COVID 3 е обявена с бюджет от над 7 млн. лева (7 321 096 лв.).

  Подпомагането е предназначено за малките и средни предприятия, преработващи първична земеделска продукция:

   - мляко и млечни продукти, включително яйца от птици, с изключение на производство, преработка и/или маркетинг на продукти, наподобяващи/заместващи мляко и млечни продукти;

   - месо и месни продукти;

   - плодове и зеленчуци, включително гъби;

 - пчелен мед и пчелни продукти с изключение на производство, преработка и/или маркетинг на продукти, наподобяващи/заместващи пчелен мед и пчелни продукти;

 - зърнени, мелничарски и нишестени продукти с изключение на производство, преработка и/или маркетинг на хляб и тестени изделия;

 - растителни и животински масла и мазнини с изключение на производство, преработка и/или маркетинг на маслиново масло;

   - технически и медицински култури, включително маслодайна роза, билки и памук, с изключение на производство, преработка и/или маркетинг на тютюн и тютюневи изделия, захар и сладкарски изделия;

   - готови храни за селскостопански животни (фуражи).

  Таванът на финансова помощ за предприятията по подмярка COVID 3 е до 50 хил. евро.

Публикувана в Новини на часа

Специално сформирана комисия от Държавен фонд „Земеделие“ оцени и класира трите най-добри творби в конкурс за детска рисунка под наслов „Защо да хапвам плод, мляко и мед“.

Победител в 1-ва възрастова група (деца от І-ва до подготвителна група в детските градини, училищата и центровете за специална образователна подкрепа) e:

• Александър Петровски на 5 години от ДГ „Рая”, гр. Пловдив.

Победители във 2-ра възрастова група (ученици от 1-ви до 4-ти клас в училищата и центровете за специална образователна подкрепа) са:

• Йоанна Пашова на 9 години от НУ „Васил Левски”, гр. Пазарджик;

• Ния Пеева на 10 години от школа „Арт Попово”, гр. Попово. 

обедителите в конкурса ще получат таблети.

 ДФ “Земеделие” благодари на всички деца, техните учители и родители за изпратените хиляди рисунки за участие в конкурса.

 Инициативата е част от информационната кампания за популяризиране на „Училищните схеми“, които се прилагат в учебните заведения и детските градини.

 Европейските схеми за предоставяне на плодове, зеленчуци, мляко и млечни продукти се прилага успешно за единадесета поредна година. По тях и през настоящата учебната година документи за участие са подали над 90% от училищата и детските градини в страната. Право да получават продукти по схемите имат всички деца от I до подготвителна група в детските градини, както и учениците от І до IV клас. Основна цел на схемите е повишаване на информираността на децата, учениците и на техните родители, както и на учителите за принципите за здравословно хранене.

Публикувана в Новини на часа

Стартира приемът за изпълнение на малки пилотни проекти по подмярка 19.1 „Помощ за подготвителни дейности“ от Програма за развитие на селските райони (ПРСР 2014-2020 г.). Процедурата е част от мярка 19 „Водено от общностите местно развитие“ (ВОМР), като целта й е да се популяризира подхода ВОМР и местната идентичност.

Чрез изпълнението на малки пилотни проекти по обявения прием, териториите на тези МИГ ще получат европейско финансиране за важни за общността проекти, свързани с културния и социалния живот, местната идентичност, опазване на природните и исторически забележителности в общините, съхраняване на традиционни занаяти и др. С реализацията на проектите ще се популяризира подхода ВОМР, местната идентичност и местните инициативни групи /МИГ/, неполучили финансиране на изпълнение на стратегия за ВОМР през настоящия програмен период. Ще се запазят МИГ, като действащи субекти на съответните територии и ще се подкрепят иновативни практики.

Допустими кандидати са местни инициативни групи, които са разработили стратегии за ВОМР и са кандидатствали за одобрение по втори прием по подмярка 19.2 „Прилагане на операции в рамките на стратегии ВОМР“, но не са одобрени за финансиране.

Общият размер на безвъзмездната финансова помощ по процедурата е 1 752 106,25 лева. Минималната стойност на допустимите разходи е 5 000 евро, а максималната 100 000 евро за един проект.  Финансирането е до 100% от общите допустими разходи.

По процедурата е предвидено изцяло електронно подаване и оценка на проектните предложения, което ще се извършва чрез Информационната система за управление и наблюдение (ИСУН 2020) с използването на Квалифициран електронен подпис (КЕП).

Крайният срок за подаване на проектни предложения е 2 февруари 2021 г.

Публикувана в Агроновини

ДФ „Земеделие“ преведе над 24 млн. лв. (24 174 449 лв.) на 5 835 животновъди, заявили схемата за преходна национална помощ за овце-майки и кози-майки, обвързана с производството (ПНДЖ3), за Кампания 2020. Ставката за плащане за едно допустимо за подпомагане по ПНДЖ3 животно е в размер на 37,93 лв. и е определена със заповед на министъра на земеделието, храните и горите.

  Фонд „Земеделие“ имаше готовност да изплати субсидиите по схемата още на 26 октомври, както беше заложено в индикативния график, но се наложи да се изчака актуализацията на данните за животните в системата ВетИС на БАБХ.

  Право на подпомагане по схемата за преходна национална помощ за овце-майки и за кози-майки имат кандидати, които отглеждат в стопанствата си 50 или повече животни и отговарят на изискванията на чл. 39 от НАРЕДБА № 3 от 17.02.2015 г. за условията и реда за прилагане на схемите за директни плащания.

  Преходна национална помощ се отпуска само за секторите, за които са предоставяни национални доплащания през 2013 г., като максималния бюджет представлява намаляваща функция от одобрения от ЕК бюджет за схемите за национални доплащания за посочената година.

Публикувана в Новини на часа

Повече от половината проекти по Програмата за развитие на селските райони са останали неизпълнени, призна изпълнителният директор на Държавен фонд „Земеделие“ Васил Грудев – по време на традиционната годишна церемония по връчването на наградите „Агробизнесмен на България“. Затова ръководството на фонда предлага тема за дебат на земеделския бранш – в следващия програмен период безвъзмездното финансиране на инвестиционните проекти да падне от 50 на 25%. Другите 25 на сто от инвестицията фермерите да могат да получават под формата на кредити от ДФЗ, а останалите 50% да бъдат собствено финансиране. „Почти няма банка, която да финансира новопоявил се субект“, аргументира предложението на фонда Васил Грудев.

Темата подлежи на широк дебат с браншовите организации. От една страна, това ще даде по-голям шанс на повече земеделски производители да кандидатстват по ПРСР, като новият начин на финансиране би отсял т. нар. схемаджии, които подготвят проекти, за да вземат едни пари.

Предполага се, че за устойчивите стопанства, които са пазарно ориентирани, новите условия не биха били проблем. Така или иначе, те са свикнали да работят с кредити.

По-разумно би било финансирането по ПРСР да бъде диференцирано – според мащаба и рентабилността на стопанството, коментират анализатори.

Как ще реагира земеделският бранш и дали изобщо идеята на ръководството на ДФЗ ще бъде възприета – въпрос на време и на бъдещ дебат. Новата ОСП ще започне да се прилага от 2023 година.

Публикувана в Бизнес
Страница 1 от 18

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: +359 895 451 986
Факс: +359 895 451 986

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта