От ДФЗ напомнят: 1 февруари е крайният срок за доказване на обвързаната подкрепа за картофи, лук и чесън
ДФ „Земеделие” припомня, че до 1 февруари 2021 г. производителите на картофи, лук и чесън, кандидатствали по схемата за обвързано подпомагане Кампания 2020 могат да подават декларации по образец и документи за доказване на добиви и реализация на произведената продукция.
Във връзка с усложнената епидемична обстановка, ДФЗ предоставя възможност на кандидатите по схемата за обвързано подпомагане на картофи, лук и чесън да изпратят опис по образец чрез изпращане на имейл до съответната ОД на ДФЗ по постоянен адрес на кандидата (за физически лица) и адрес на управление на кандидата (за ЕТ и юридическите лица) не по късно от 27.01.2021 г. 17:30 часа. Контактите на областните дирекции са публикувани на сайта на ДФ „Земеделие“.
Утвърдените образци на електронен опис на документите, доказващи реализацията на произведената продукция, са достъпни за изтегляне и попълване на сайта на ДФ „Земеделие“.
Подаване на декларацията и електронния опис по схема КЛЧ се извършва в отделите „Прилагане на схеми и мерки за подпомагане“ (ПСМП) в областните дирекции на Държавен фонд „Земеделие”.
ДФЗ напомня, че допустимите документи по схемата СЗ-КЛЧ са фактури и/или фискални касови бележки, издадени от фискално устройство, складова разписка, договор за покупко-продажба, приемо-предавателен протокол или кантарна бележка от които да е видно вида, количеството и цената на произведената и реализирана култура, когато кандидатите са търговци по смисъла на чл. 1 от Търговския закон; документи с реквизитите по чл. 6, ал. 1 от Закона за счетоводството, когато кандидатите са лица по чл. 9, ал. 2 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица, кандидатите с обекти за производство и/или пакетиране на храни от плодове и зеленчуци, регистрирани по чл. 26 от Закона за храните в Националния електронен регистър на обектите за производство и търговия на едро и дребно с храни от животински и неживотински произход, в частта "Обекти за производство и/или пакетиране на храни от плодове и зеленчуци" - Група 2 на БАБХ, могат да представят и документи с реквизитите по чл. 6, ал. 3 от Закона за счетоводството за преработена от тях собствена продукция. Документите, доказващи произведената и реализирана продукция, следва да са издадени в периода от 01.02.2020 г. до 31.01.2021 г. за Кампания 2020.
Негово величество Картофът под короната на вируса
Ситуацията на пазара на тази култура в Европейския съюз – анализ на руски учен и препоръки на американски експерти към производителите и потребителите на продукта
Наричат картофа – пришълеца от Америка, най-успешният имигрант в света. Той е четвъртата по значимост култура в света след ориза, пшеницата и царевицата и първата от незърнените култури. Картофът се счита като нискорискова култура, която може да помогне на общества и региони с малки доходи в условия на хранителна криза. Въпреки благоприятните условия за отглеждане на тази култура в България, производството на картофи у нас намаля катастрофално и ние сме на последно място сред страните на Европейския съюз (28) по произведено количество на човек от населението. Амбициите на картофопроизводителите у нас обаче са да превърнат това производство в печеливш бизнес, който може да се развива в планинските и полупланинските райони, но с помощта на държавата. В най-големите производители на картофи в рамките на ЕС, като Нидерландия, Германия и Белгия например, държавата не само помага със субсидиите си – в тези страниреално действат принципите на плановата икономика, която ние продължаваме да отричаме изцяло. А те са спасителният пояс в оцеляването на бизнеса в условията на сполетялата Европа и света коронарновирусна пандемия.
Ето защо смятаме, че в полза на нашите читатели ще бъде актуалният анализ на руския учен Сергей Банадисев, доктор на селскостопанските науки и научен ръководител на програма в Селекционния генетичен център Doka-Gene, който се занимава и с генетика, селекция и семепроизводство на картофи.
Свободният пазар на картофи в Европейския съюз се срина поради пандемията от коронавируса. Котировките за цените на едро на картофи на специализираните борси в средата на март т.г. бяха спрени поради липса на сделки на свободния пазар. Това означава липса на търсене и спад на цените на едро.
Цени за сортове картофи в Нидерландияза м. март
Картофи (€/q) (1 q (квинтал) е равен на 50 кг) |
02/03 |
09/03 |
16/03 |
I . Кат. 1 – сипкави, 40 мм + дестинация (NL / B / D) |
14.00-17.00 |
12.00-14.50 |
Без договор |
II. Кат. 2 – сипкави, 40 мм |
16.00-17.50 |
15.50-18.00 |
Без договор |
III. Agria, Markies, Victoria за пресни пържени картофи |
15.50-17.50 |
15.50-18.00 |
Без договор |
IV. Group Innovator, Markies (дълги пържени картофи) |
15.50-17.00 |
15.50-15.50 |
Без договор |
V. Fontane, Challenger, Bintje (кръгли-овални) |
14.00-14.50 |
12.00-13.50 |
Без договор |
VI. Експорт 40 мм |
13.00-14.00 |
12.00-14.00 |
Без договор |
Според Ромен Кулс от Белгийската федерация за преработка и маркетинг на картофи „Белгапом“ (Belgapom ) сред производителите на картофи цари паника. Търсенето на пресни картофи рязко се увеличи с 50 –100%. Много опаковъчни компании вече работят без седмична почивка, редовите служители от офисите също участват в производството. Това изглежда като добра новина, но проблемът е, че увеличаването на търсенето се отнася само за трапезните сортове, а не за видовете Fontane или Bintje, които се отглеждат в най-големи количества, предназначени за общественото хранене.
В супермаркетите чипсовете вървят добре, може би хората искат да се поглезят, но от друга страна, най-важният канал за продажбата им е закрит. Чипсове се консумират най-много на обществени места. Затварянето на вериги за бързо хранене, кафенета, музеи, отлагането на мачове и дори на летните Олимпийски игри ще доведе до сериозен спад в продажбите.
Проблеми в най-големия пазарен дял в сектора
И накрая, има проблеми в третия и в същото време най-големия пазарен дял на картофите – замразените полуфабрикати. 90% от производството им отиват за експорт. Около две трети остават вътре в Европейския съюз, една трета се изнася извън ЕС. „Белгапом“ отбелязва, че белгийските компании за преработка на картофи продължават да изнасят продукция, но редица заводи в ЕС вече са спрели работа, възникват и логистични проблеми. Освен това цената за хладилен контейнер се утроява в сравнение с предшестващите месеци. На границата с Полша колоните не помръдват, получават се огромни задръствания. ЕС обещава да създаде зелени линии за транспортиране на храни, но все още не е известно дали те ще бъдат ефективни.
Всички тези фактори, взети заедно, намаляват търсенето в ЕС на обемите непродадени картофи. Понастоящем производителите, които все още имат много картофи в хранилищата си, предлагат масово своите партиди за търговия и преработка, в резултат на което цената може да се срине напълно. Сега производителите настояват за прилагане на схема на закупуване или се обръщат за субсидии. Експертите подчертават, че тези, които активно работят на свободния пазар, трябва да са наясно, че са изложени на същия риск както тези, които искат да правят пари на фондовата борса. От своя страна, „Белгапом“ ще направи всичко възможно, за да изпълни договорите, сключени между търговците и индустрията, от една страна, и производителите, от друга. Дано прогнозите за пазарната ситуация не се превърнат в гадаене на кафе. Всичко ще зависи от това докога ще продължи коронавирусната болест и как ще се развие новият сезон на картофите. Трябва да има разбиране, че този проблем може да стане много по-голям, отколкото е днес.
Сега печелят само производителите с договори
„Белгийският анализ на ситуацията на пазара на картофи в контекста на пандемията на коронавирус е актуален и за руския пазар. Факт е, че делът на свободното, недоговорирано производство на картофи в ЕС е ограничен. В Белгия реално действат принципите на планова икономика и картофите се отглеждат основно за конкретна поръчка, при фиксирани цени и обемни условия. Динамиката на търсенето и предлагането се отразява съществено само в сегмента на свободното производство. Още преди месец ЕС изрази загриженост относно недостатъка на картофи за пълноценно натоварване на картофопреработвателната индустрия. Това се дължи на намалените добиви поради силната суша и проблемите с прибирането на реколтата в много региони на ЕС през сезон 2019-а. Цените уверено надвишават традиционното ниво и се стремят към по-нататъшен ръст. В тази ситуация спечелиха само свободните производители, които не бяха обвързани с договори. Те бяха много доволни от перспективите за възможността да получат допълнителна печалба. И колкото по-дълъг се очакваше срокът за съхранение, толкова по-голяма можеше да бъде печалбата. Но буквално за половин месец пандемия всичко с картофите в ЕС стана точно обратно. Производителите с договори гарантирано продават стоките си и получават своите пари или пък договорна неустойка.. Докато свободните производители изпитаха срива от търсенето на картофи за промишлена преработка. Преработвателните предприятия не са задължени да купуват картофи от тях, а ако го направят, то само на най-ниски цени. По принцип това съответства на ситуацията на руския пазар за картофи. Разликата е само в пропорциите: обемът на договорираното производство в Руската федерация е незначителен, основните обеми са недоговорирани, т.е. свободни картофи при това в излишък на количество.
Коронавирус: какво трябва да вземат предвид фермерите
Много фермери си задават въпроса как да реагират на вируса COVID-19. В тази несигурна и тревожна обстановка от полза за производителите могат да бъдат съветите на американски експерти, предназначени да им помогнат да се ориентират в комуникацията, логистиката и планирането.
1. Добра комуникация с клиентите, усещане за общност
Поддържането на добра комуникация с клиентите (включително потенциалните) е едно от най-важните неща, които фермерите могат да направят в момента. Използвайте социалните медии, бюлетини и други маркетингови инструменти, за да уведомите клиентите си, че имате производство и планове. Споделянето на вашите планове с клиентите ви помага те да се чувстват свързани с вашия бизнес и да бъдат спокойни пред несигурността. Тези от вас, които продават чрез пазари на едро или на дребно, трябва да помислят как да се свържат с клиентите си. Плановете, които сте направили по-рано, може да се наложи да се коригират. Непременно се придържайте към фактите. Запазването на спокойствие и избягването на дезинформация е от решаващо значение. Въпреки че достъпът до свежи продукти е жизненоважен за общественото здраве, избягвайте да правите необосновани или надути изявления, като „Яденето на местни зеленчуци предпазва семейството ви от вируси“. Това е времето, в което много от нас се чувстват изолирани и сами. Колкото повече поддържаме връзки, толкова е по-добре. Споделянето на редовни актуализации на фермите с клиентите не само ще им повдигне чувството за сигурност, но и ще изгради усещане за общност.
2. Логистика и управление на продажбите
Има няколко практически решения, които можете да предприемете, за да помогнете на хората да бъдат в безопасност и те да поддържат социална дистанция при поръчки и доставки. Много ферми преминават към опции за онлайн продажби. В Китай, където хората бяха изолирани за известно време, онлайн продажбите се увеличиха значително, както и доставките на продукти. Много стопанства започват да разглеждат транспортирането на стоката до дома като подходяща опция за продажби, въпреки допълнителната логистична работа. Някои стопанства правят това за всички клиенти, а някои само за тези, които са идентифицирани като хора с отслабен имунитет. За транспортните услуги трябва да се определи приемлива цена. Помислете за партньорство със съседни ферми, за да намалите разходите и времето за доставка. Ако имате съседи, които отглеждат животни за месо или яйца, предлагат плодове или произвеждат други продукти с добавена стойност, помислете за съвместна дейност.
Освен това в момента местните куриерски фирми могат да работят непълноценно или изобщо да нямат бизнес. Може да потърсите други транспортни компании или дори таксиметрови шофьори, които искат да сътрудничат с вас в доставките на продукти. Ако се възползвате от тази възможност, трябва да осигурите безопасността на храните. Продуктът, който ще се транспортира, трябва да бъде в херметични, добре изолирани, безопасни за храните контейнери, които предпазват от прах и други потенциални замърсители, а превозните средства трябва да са чисти.
3. Помислете за доходите!
В момента наистина можем само да гадаем какво ще се случи с пазарите. Това може да създаде проблем за планирането на реколтата, особено ако значителна част от вашите продажби отиват в магазини за хранителни стоки, училища или пазари на едро. Американската администрация за малък бизнес предоставя заеми за малки предприятия и организации с нестопанска цел, които са силно засегнати от COVID-19. Ако прогнозирате по-ниски продажби за вашата ферма, има няколко варианта за засаждане с по-малък риск. Преминаването към сезонни култури, които могат да бъдат прибрани по-късно, ще даде допълнително време за намиране на резервни пазари. В допълнение, сеитбата на култури, които могат лесно да се съхраняват без интензивни разходи (като зърнени култури, бобови растения, билки), може да ви осигури по-голяма гъвкавост. В такива моменти тази година хората може да са по-заинтересовани от основните култури, отколкото от нови сортове. Ако прогнозирате увеличение на продажбите във вашата ферма, имайте предвид, че в момента не знаем колко дълго ще продължи настоящата ситуация. Ако това не ви плаши за евентуално увеличение на производството, отлично. Ако обаче планирането изисква значителна инвестиция в инфраструктура или работна ръка, е по-добре да се пристъпи внимателно, т. е. „бързай бавно”.
4. Поддържайте връзка!
Във времена на несигурност е важно да останете „на линия”. Общуването с колегите, за да научите нова информация, ще бъде един от най-добрите начини за адаптиране към новите системи, и най-важното – общуването с колегите фермери ще бъде напомняне, че не сте сами в несгодите.
„Може да се разберат притесненията на американските фермери, които бяха заплашени от унищожаването на планираната система за производство и търговия. Почти всички картофи в САЩ се отглеждат по договори, по поръчка. В условие на пандемия, системата за обществено и бързо хранене ограничава или преустановява дейността си, обемът на промишлената преработка на чипс и пържени картофи веднага започна да намалява. Към проблемите се прибавя и несигурността с новата реколта. Независимо от това, съветът от опита на американските фермери относно приспособяването на бизнеса по време на пандемия може да бъде полезен за руските производители на картофи (а също и за българските производители – бел. ред.) Недостатъчно се оценява несигурността на пазара в Русия, основните обеми картофи, добити по сегашния модел на пазарната система, традиционно се отглеждат при опасност и риск, делът на договорното производство е под 15%. Нежелателно е привикването на картофопроизводителите към устойчивост на стрес, тъй като периодично те са изправени пред резки колебания в търсенето, непрекъснато променящи се цени и дори изхвърляне на излишъци. Но да се обърне повече внимание на гореспоменатите аспекти на търговската дейност е препоръчително, това ще е от полза за каузата. Накратко, в пандемията на коронавируса производителите на картофи се насърчават да поддържат връзка, да бъдат активни, гъвкави и да мислят за доходите си. Последното е много важно на етапа на планиране на производството през предстоящия сезон. Необходимо е внимателно да се оценят рисковете от намаляване на покупателната способност на населението, от възможното увеличаване на обема на производството на картофи в селски дворове и вилни места и голямата вероятност от намаляване на нуждите от промишлена преработка. Не разчитайте на увеличение на цената на картофите от веригите на едро, но осезаемото увеличение на разходите за отглеждане в Руската федерация е неизбежно. Като се вземат предвид тези обстоятелства, трябва да формулираме производствена програма за следващия сезон, като обръщаме повече внимание не на растежа на брутните показатели (това е много, много рисковано), а на подобряване на качеството, продаваемостта, намирането на стабилни канали за продажби и гарантиране на приемлива икономическа ефективност.
Как да съхранявате картофите
Не охлаждайте и не замразявайте пресни картофи преди готвене. Съхранявайте картофите на хладно, тъмно и добре проветриво място, като избягвате високи температури, например под мивки или в близост до уреди. Уверете се, че въздухът свободно обтича картофите. Съхранявайте в открито състояние, в пластмасови или хартиени торбички с отвори. Не мийте картофи преди съхранение, тъй като влагата ще доведе до ранно разваляне. Проверявайте картофите редовно и отстранявайте всички, които имат признаци за разваляне, защото ще се заразят здравите грудки. Ако картофът започне да покълва, пак можете да го сготвите. Просто отстранете кълновете и отрежете всички зелени площи. Разбира се, можете да използвате и покълнали картофи като забавна детска дейност, като го поставите в съд с вода с кълнове във въздуха, наблюдавайки как те растат.
Картофите са една от основните храни в извънредни ситуации. Това се доказва от многобройни препоръки към населението на различни страни за това как, откъде да се формират хранителни резерви. Включването на пресни плодове и зеленчуци в диетата подобрява цялостното здраве, включително имунната система. Да останеш здрав, се постига чрез способността на организма да се бори с инфекциите. Освен това вирусите не се предават със зеленчуци. Следвайки определени предпазни мерки, като често миене на ръцете и обилно измиване на продуктите, потребителите могат да приемат ползите за здравето си, чрез пресни зеленчуци, без излишен риск от придобиване на COVID-19 – пише в заключение руският учен Сергей Банадисев.
Внимание! Прорасналите картофи могат да убият стоката ви
Соланинът в зеленясалия зеленчук поразява вътрешните органи и е възможно да доведе до летален изход
Картофите са едни от най-популярните и лесно достъпни продукти, с които стопаните изхранват стоката си – прасета, крави, зайци, кокошки и др. Много често обаче забравяме, че зеленясалите картофи съдържат опасното вещество соланин, което лесно може да превърне храната в отрова за домашните питомци. Това важи в особена степен за прасетата.
Картофите са ценен източник на въглеводороди за домашните животни. Техният състав приблизително е следният: 75,9% вода, 1,66% белтъци, 0,21% мазнини, 0,64% целулоза, 20,4% безазотни вещества, 1,15% пепелни вещества.
Въпреки че картофите много добре се усвояват от организма, то техният дял в порциона на животните, например на прасетата, не трябва да надвишава 35 на сто. Разтворимите захари в зеленчука са около 20 на сто, като до 14,1% това е нишесте. Обикновено картофите се дават на животните в сварен вид, смесени с концентрати и белтъчни добавки.
При прасетата се преработват до 90% от органичното вещество. В 1 кг сварени картофи се съдържат 0,36 КЕ и 14 г усвоим белтък. Смеските с картофи трябва да са добре балансирани по отношение на протеини, фосфор, калций и каротин, които в този зеленчук са в малки количества. Картофите се използват като източник на въглехидрати, а останалите вещества се набавят чрез богати на протеини храни, минерални вещества и витамини.
Смесите на концентрирани фуражи и варени картофи трябва да се дават на прасетата в следните препоръчителни количества:
- отбити прасенца – 1 кг;
- прасета за угояване – 2,5-3,5 кг;
- нерези и свине майки – 4-6 кг.
Да храним ли домашните животни със зелени картофи?
Когато клубените не се съхраняват правилно и са изложени на светлина, те повишават производството на гликоалкалоиди, в това число и соланин, и стават зелени. Това е защитна реакция на растенията, за да предпазят оголените и почистени от пръстта клубени. Зеленият цвят е следствие от повишеното количество хлорофил, който сам по себе си не е опасен, но е индикатор и за увеличаването на концентрациите на соланин. Отровното вещество до 50-80 на сто е концентрирано в кората и тънкия слой непосредствено под нея. Ако при повечето картофи концентрацията на соланин е около 0,2 мг/г, при зелените клубени този показател може да достигне до 1 мг/г и даже повече. За да не позволите отровата да достигне до животните ви, е нужно редовно да се претърсват хранилищата и да се почистват прорасналите „мустаци“.
Най-често картофените токсикози се срещат при едрия рогат добитък и при свинете, по-рядко се открива при кози, овце и коне. Причината може да е, че животните се хранят с некачествени клубени, с листата и зелените части от стъблото на картофите.
Зелени и прораснали картофи могат да се дават на животните само след като са почистени и обелени и да се варят минимум 1 час. Водата, в която са врели тези клубени, се изхвърля.
Какво е въздействието на соланина върху организма?
Соланинът оказва локално дразнещо и резорбционно въздействие. Попадайки в организма, той предизвиква възпаление на слизестата обвивка на стомаха и чревната лигавица. След като премине в кръвта, първоначално възбужда централната нервна система, а после започва да действа потискащо има хемолитично действие върху еритроцитите. При извеждането от организма отровата поразява бъбреците и кожата. Това важи в особена степен при хроничните отравяния.
Диагнозата се поставя чрез химико-токсикологични изследвания на храната, питейната вода и биологичен материал от поразените животни.
Сред характерните микроскопски изменения в органите и тъканите на починалите животни могат да се отбележат:
- поражения на слизестата обвивка на устната кухина, хранопровода, стомаха и тънките черва;
- напълване на стомаха с кръв;
- множество кръвоизливи и кръвонасядания по вътрешните органи;
- дистрофични изменения на вътрешните органи, особено на черен дроб, бъбреци и далак;
- събиране на течности в гръдната и стомашната кухини.
Отравянето със соланин при животните може да протече в три форми:
- Стомашно-чревна интоксикация. Проявява се като анорексия, подтиснатост, настръхналост на космената покривка на животните, диария, воднисти зловонни изпражнения, примесени с кръв и слуз. От устата се отделят слуз и слюнка. Животните през повечето време лежат, което води до поява на рани от залежаване.
- Нервна форма на интоксикация. Възниква вследствие на резорбция на соланина в нервните тъкани и проява на токсичното въздействие. Проявява се като подтиснатост на животните, липса на реакции към външни дразнители, парези и парализи на задните части на тялото и на задните крайници. При някои животни се наблюдава повишена двигателна активност.
И при двете форми на интоксикация се наблюдава ускорен пулс и учестено дишане, телесната температура е в норма или леко понижена. При нервната форма на отравяне смъртта настъпва след 18-24 часа, а при стомашно-чревната – в зависимост от нивото на интоксикация. Някои животни могат да починат до 48 часа, но при правилно и навременно лечение могат и да се излекуват.
– Кожна форма на интоксикация. При нея е характерна хроничността й. Първите признаци на отравяне се появяват след седмица, дори месец след започването на храненето с прораснали картофи. Наблюдава се язвен стоматит, конюктивит, везикуларен и струпеоподобен дерматит по крайниците, вимето, скротума, в основата на опашката и ануса.
Лечение на отравянията
Още при първите признаци на отравяне със соланин трябва да се пристъпи незабавно към лечение. Преди всичко трябва да се прекрати храненето със съмнителни фуражи и да се освободят стомахът и червата с помощта на средства, предизвикващи повръщане.
Препоръчват се и промивки на стомаха със суспензия от активен въглен, последвано от даването на препарат, образуващ филм по стомашната кухина. Доказано най-ефективен е 0,5%-ен разтвор на пектин – по 150 мл за крава и по 20-30 мл за свиня.
Като средство за детоксикация се използва изотоничен разтвор на натриев хлорид или 20-40%-ен разтвор на глюкоза в дози, препоръчани от ветеринаря. При съмнение за сепсис се назначават антибиотици, които се прилагат инжекционно. Също така могат да се дадат натриеви препарати (натриев цитрат, тетраацитат, натриев етилен диамин), витаминни препарати (Zoovit, Forvit, никотинамид, рибофлавин, рибофлавин-мононуклеотид, тиамин хлорид, пиридоксин хидрохлорид), средства, които активират обмяната на веществата (рибоксин, метилурацил и др.), лекарства срещу аритмия (лидокаин, дифенин, при брадикардия – атропин сулфат). За възстановяване на микрофлората се препоръчва имунобактерин-Д. (По материали от чуждестранния печат)
Трудно се прави земеделие в планинските райони
Разработват се практики за решаване на проблемите на стопаните с царевични и картофени ниви в полупланинските местности, близо до гори
Агр. Петър Кръстев
Известно е, че земеделските стопани, които упражняват земеделие на по-голяма надморска височина в припланинските и полупланински райони до гористи местности, срещат сериозни трудности, които сами не могат да решат. От една страна, става въпрос за набезите от диви животни, които опустошават картофените и царевичните ниви в тези райони и трудно могат да се вземат ефикасни мерки. Другата трудност е, че не е лесно да се намерят хибриди царевица, подходящи за отглеждане при голяма надморска височина.
С решаването на тази трудна задача се е заел д-р ЖЕЛЮ АВРАМОВ – от катедра Растителна защита в Лесотехническия университет (ЛТУ), който със съдействието на ловни дружинки от ЛРД Сливница и ЛРД Батак експериментира методи за опазване на посевите от диви прасета. С помощта на фирма Пионер Семена България, са осигурени подходящи хибриди царевица за експеримента. Специалистът, който отговорно е приел да сътрудничи в благородната кауза на д-р Аврамов за решение на проблема, е СНЕЖАНА ПРОДАНОВА,регионален агроном за CORTEVA Agriscience. Резултатите от проведените опити ще бъдат обобщени и предоставени за ползване на нуждаещите се земеделски производители.
Според д-р Аврамов два са основните фактори, които определят специфичните условия на земеделие в полупланинските райони, отглеждащи царевица: голямата надморска височина на площите и наличието на диви животни. Решението на първия от тях е в намиране на правилния хибрид царевица, който би могъл да се развива нормално в специфичните условия и да даде добра реколта (от зърно или за силаж). Другият фактор в тези райони са дивите животни, тъй като масивите са в непосредствена близост до горските масиви.
От разговора с д-р Аврамов разбрахме, че в експеримента са включени и студенти от ЛТУ, които на базата на опитите и резултатите са защитили дипломни работии се подготвят съвместни публикации с препоръки. Проучванията в тази област са много оскъдни, което всъщност е провокирало изследванията на младите хора. Нямаме описани динамиката на животните, които посещават земеделските посеви, повече информация има за повредите от зайци и дребни бозайници в овощни градини, поясни преподавателят. Екипът на д-р Аврамов за пръв път е описал повредите от диви животни при царевица и картофи в тези полупланински земеделски райони.
За да има експеримента представителна извадка, в двата района – на Батак и с. Василовци, общ. Драгоман, Софийска област, са използвани ловни камери, с които е заснемано движението на всички животни. Направена е статистика и са подбрани само тези, които имат най-чести посещения пред камерите, поставени на 200-300 метра от посевите, където са и хранилките за дивите животни. В резултат на тези наблюдения е направена статистика на 4-те или 5-те вида, които нанасят най-големи щети. Косвено е изведено съждението, че повредите са нанесени именно от тези животни, които най-често се явяват пред камерите. В района на Батак освен диви прасета са заснети благородни елени и мечка, а в района на с. Василовци са заснети язовци, която редовно посещавали хранилките с царевица.
Д-р Аврамов беше любезен да даде интервю за нашия вестник с презумпцията потърпевшите земеделци да получат актуална информация.
- Д-р Аврамов, какви са конкретните проблеми, които искате да решите на земеделските производители от полупланинските райони и по какъв начин ще го постигнете?
- Първият проблем, с който се срещаме, е надморската височина – над 750 метра, както например е районът на Драгоман в който се произвежда царевица за зърно и силаж. В случая трябва да подберем правилните хибриди царевица. Това можем да постигнем само благодарение на упътванията и препоръките на фирмите, като се вземат предвид всички абиотични фактори, характерни за дадения район – надморска височина, температури, валежи и др.
- Каква е ролята на ловните дружинки в експеримента?
- Ловната дружинка помогна за създаването на дивечови ниви, предназначени специално за изхранването на онези диви прасета, които мигрират. Тъй като нашият регион (Драгоман) е подбалкански, просто използваме възможността да задържим животните в него и така съчетаваме полезното с приятното. Очевидци могат да ви разкажат какво означава „вършеене“ на нива от диви прасета, но за съжаление, няма точно описание на т.нар. повреди, или по-точно щети на селскостопанската продукция.
- Освен в търсене на подходящи хибриди царевица, какво друго експериментирате?
- Бих могъл да се похваля, че в рамките на две години направихме опит с използване на репеленти срещу диви животни. Резултатите са много добри и може да се препоръчат на селскостопанските производители за райони, където има проблеми с дивеча. Тези репеленти са регистрирани в Българскатаагенция по безопасност на храните и са налични на пазара. През първата година в района на с. Василовци без прилагане на репеленти унищожаването на царевичния посев беше 92%. През втората година отчетените резултати показаха вреда до 10% спрямо общия брой. Опити с картофи и царевица изведохме до Батак, където тези две култури са най-уязвими към дивеч и по-точно към дивите прасета.
Велинград възроди „Празник на картофите“
По инициатива на Националната асоциция на картофопроизводителите (НАК) и със съдействието на Общинското ръководство, след 12-годишно прекъсване във Велинград отново е възроден Празникът на картофите. Слънчевият съботен 19 октомври, 2019 г., събра десетки картофопроизовдители от региона.
Специално за събитието в СПА столицата на Балканите бяха дошли гости от държавната администрация в лицето на двама зам. –министри от МЗХГ – д-р Лозана Василева и Чавдар Маринова, които откриха празника с кратки приветсвени думи. На тържеството присъсваха още зам. изпълнителният директор на БАБХ инж. Николай Роснев, кмета на Велинград д-р Костадин Коев, председателят на НАК Тодор Джиков и др.
Изпълненият с хора площад „Николай Гяуров“ в центъра на Велинград беше огласен от звука на уникалните родопски каба гайди и магичните родопски песни.
Заедно с богатата художествена програма на площада във Велинград течеше и делова дейност. Дванадесет фирми предлагащи консумативи за картофопроизводството бяха отворили щандове, на които специалсти посрещаха заинтересованите производители и отговаряха на техните въпроси. Най-посещавани бяха щандовете на фирмите „Еликсир БГ“, която предлага изключително разнообразие от висококачествени торове за всички видове култури ина BELCHIM– предлагаща богата гама от висококачествени и ефикасни продукти за растителна защита, вкл. за картофи.
По-късно в зала „Велинград“ на Бизнес центъра в града се състоя дискусионна пресконференция, на която присъстваха представителите на държавната администрация и картофопроизводителите. Обсъждани бяха проблемите, които стоят пред този важен за региона подотрасъл на растениевъдството и предложения за тяхното решаване. Стана ясно, че основните проблеми пред кapтофопpоизводството cа ниcките изкyпни цени, липcата на pаботна pъкa, непрекъснато наpаcтващите pазxоди за пpоизводcтво и др.
Петър Кръстев
Гъсеница, която поврежда клубените на картофа
Картофеният молец лети привечер. През деня и през нощта пеперудите остават скрити между клубените на картофите и по долната страна на листата. Излюпените млади ларви се вгризват близо до централния нерв и оттам започват образуването на мината. При храненето си гъсеницата образува ходове в клубена, изпълнени с извержения и паяжини, смесени с дребни частици от картофи. Повредените картофи са негодни за консумация и технологична обработка. Редовните третирания за колорадския бръмбар са ефикасни и срещу пеперудите на картофения молец.
Картофеният молец развива 4-5 поколения. Популацията достига максималната си плътност непосредствено преди изваждане на картофите.
Борбата основно се състои в навременно прибиране на реколтата и унищожаване на растителните остатъци.
При доказана висока плътност от неприятеля преди окосяване на листната маса се извършва химично третиране. Пръскането се провежда привечер с контактен препарат, с къс карантинен срок.
Всички клубени с видими повреди сеунищожат чрез изгаряне или пръскане с инсектициди и се заравят на дълбочина 30 см.
Петър Кръстев
Влажното време е предпоставка за болести при домати и картофи
Основна болест, която напада картофите и доматите е картофената мана. Тя напада всички надземни части на доматите и картофите и нанася сериозни щети, а в някой случаи компрометира напълно реколтата. Болестта особено силно се развива във хладно време с температури между 15 и 20 градуса и влага – каквато не липсва през последно време в страната.
Проявява се първо по листата от долните етажи като мокри зелени петна, които скоро покафеняяват. От долната страна на листата зеленото петно образува белезникъв, плесенов налеп. Постепенно петната преминават по листата и стъблата на горните етажи и растенията загиват.
По плодовете на доматите се появява ръждиво кафяво петно от към дръжката, което прониква дълбоко в плода.
При картофите освен надземните части се нападат и клубените.
Болестите причинени от различни бактерии са другият опасен бич по домати и картофи. Бактериозите поразяват всички надземни части на растенията, от което тъканите почерняват и се вдлъбват. По зелените плодове на доматите се появяват черни брадавички, които се разрастват и образуват струпеи. При вятър бактериите се разнасят от мястото на зараза на 500-1000 м. Това изисква строга профилактика, изразяваща се в пръскане с фунгициди преди и 1-2 дни след валежи.
Петър Кръстев
Картофи на аеропоника в Индия
Аеропониката е процес на отглеждане на растения във въздуха без почва и други хранителни среди. Индийските учени решиха да приложат тази технология на популярен зеленчук.
Специалисти от Центъра за технология за картофи със съдействието на Централния институт за картофи на Индия ще започнат проект за производство на картофи по метода на аеропониката.
„Ще създадем три подразделения за картофи на аеропоника: за производство на семена, за производство на ранни сортове и за производство на сортове, устойчиви на изменението на климата. Подписахме и меморандум за взаимопомощ с Международния център за картофи (CIP), Перу, за да подпомогнем изпълнението на проекта и да предоставим нови модерни топлоустойчиви сортове картофи с високо съдържание на сухо вещество и ранно узряване, ”казва д-р Сатиенд Ядава, заместник-директор на Центъра за картофени технологии.
Д-р П.К. Мехта, старши консултант в Центъра, заявявя: „Индия е вторият по големина производител на картофи в света. Тя произвежда около 46,4 милиона тона картофи, което е третата най-важна култура в страната след ориз и пшеница. В момента консумацията на картофи на глава от населението в страната е около 34 кг годишно. В бъдеще търсенето на картофи вероятно ще се увеличи, и за да отговори на нарастващото търсене, страната ще трябва да произведе 125 милиона тона до 2050 година. "
Ранните сортове, които сега са на разположение на земеделските производители, бързо влошават качеството на клубените и се съхраняват лошо поради ниското съдържание на сухо вещество.
Новият семенен материал, получен чрез аеропоника, ще позволи да се осигурят на производителите на картофи високопродуктивни сортове - 30-50 мини клубени на растение в сравнение с 8 мини клубена при отглеждане в почвата.
Що се отнася до агротехниката, растенията ще бъдат във въздуха в тъмна камера на оранжерията, а корените им ще бъдат обогатени с полезни микроорганизми.
Подаването на хранителни вещества към корените ще бъде през дюзи под налягане.
„Без почва няма опасност от болести, пренасяни от почвата. Този метод ще спести около 30-40 процента от хранителните вещества и торовете в сравнение с конвенционалния метод. С помощта на традиционния метод получаваме реколта за три месеца, но с помощта на тази техника, прибирането на реколтата може да се проведе до 180 дни”, казват индийските учени.
Петър Кръстев
Биологичен фунгицид за картофи показва добри резултати
По данни на Bayer Crop Science от Обединеното кралство, изследванията направени за ефиктивността на Serenade ASO - биологичен фунгицид на Bayer, съдържащ Bacillus subtilis QST 713, дава добри резултати при производството на картофи.
Въпреки че в почви, където има по-високо натрупване на патогенни микроорганизми, биофунгицидът работи по-добре в комбинация с традиционните химични обработки, при условия на по-ниско нападение е достатъчно той да се използва самостоятелно като отделно третиране.
Извършените досега тестове показват, че ефективността на биологичния продукт на различни места е различна, но винаги има положителен ефект върху добива на картофи: 10 от 13 проучвания във Великобритания и Европа показват увеличение на добива средно със 1,9 т/ха.
Използването на биофунгицида е довело до по-добри търговски сделки поради по-еднаквия размер на клубените.
„ На производителността често влият външните фактори като типа на почвата, влажност, температура и нападение от болести. Като се има предвид, че биофунгицидът е жив организъм, който ще взаимодейства с физическите и биологичните характеристики на културите и почвата, ние смятаме, че продуктът е многообещаващ”, казва Тим Лейси, мениджър на кампанията Bayer.
Петър Кръстев
Има ли начин за окончателна победа на най-големия враг на картофите
Отделни популации колорадски бръмбар са развили резистентност към приблизително 56 инсектицида, но не всичко е загубено.
Колорадският бръмбар притежава изключителната способност да развива бърза резистентност към обикновените инсектициди, благодарение на множество природни механизми, включително засилен метаболизъм, повишена екскреция (елиминиране на токсините) и по-слабо въздействие на инсектицидите, споделят ентомолозите Марк Миленски и Мануел Кампос от компанията BioSafe Systems.
Миленски и Кампос твърдят, че много традиционни инсектициди са показали бързо падане на ефективността, при различни популации колорадски бръмбар. В различни географски региони популациите са развили и продължават да развиват известна устойчивост към приблизително 56 инсектицида.
Например, тази група включва карбамати, органофосфати, синтетични пиретроиди/пиретрини и неоникотиноиди. Съществуват доказателства, че колорадските бръмбари развиват поведенческа резистентност, което означава, че ларвите и/или възрастните мигрират извън третираните зони, където са получили устойчивост към инсектициди.
В момента, въпреки че няма ефективен инсектицид или реална програма за 100% потискане на каолорадския бръмбар, учените се стремят да намерят нови стратегии, за да се отърват от неприятеля по картофите.
Някои от тези нови инструменти показват обещаващи резултати, когато са включени в интегрирани програми за борба с вредителите.
Продуктите, които са получили добра оценка в борбата с колорадския бръмбар се наричат микроинсектициди, съдържащи гъби от род Beauveria bassiana, и ботанически регулатори на растежа на насекоми, направени от екстракти от растения, такива като азадирахтин.
Петър Кръстев