Земеделските производители час по-скоро трябва да бъдат компенсирани за щетите от сушата, тази година имаме шанс да бъдем фактор на зърнения пазар

Интервю на Анета Божидарова

- Г-н Петков, невиждана суша тази година, сбъркаха ли някъде земеделците в агротехническите мероприятия?

- Никой никъде не е сбъркал съзнателно. Всеки разчита, че през февруари, март, април ще има валежи със стопанско значение. И когато те не се случат, а вече е наторено, става лошо. Като добавим и необичайно ниски температури през пролетта, става още по-зле. От много години прочутата със своето плодородие Добруджа се променя и днес не е това, което е била. Виждам, че колеги започнаха да изграждат ветрозащитни пояси, защото през годините много гори са изсечени в този район. И това оказва влияние върху климата, върху валежите. В момента говорим за стотици хиляди декари пропаднали площи с пшеница.

- При вас обаче картината е свежа, видно е от клиповете, които пускате в социалната мрежа. Работите от 5 години по No-Till технология – това ли спаси вашите посеви?

- Преди дни ми се обади една жена от Каварна, гледала клиповете. Искала да дойде при мен и да види на място как точно става. Разказа ми, че обработва 1000 дка земя с пшеница, 450 от тях трябва да презасява, защото зърното е погинало. Това е 50% тотална загуба, разбирате ли какво означава това за едно семейство? Тези хора са вложили по 60-70 лева на декар, за да засеят. Плащат по 120 лева рента. Как ще се справят, след като 50% от стопанството е ликвидирано?

- Как се плащат високи ренти при лоша стопанска година?

- Отдавна беше ясно, че рано или късно, този балон с надутите ренти ще се спука. При година като сегашната, масово земеделските производители ще изпаднат в невъзможност да продължат своя бизнес. В района на Шабла и Каварна стопанствата са от порядъка на 6 до 10 хил. дка, като собствената земя е по-малко от една трета. За останалата се плаща рента. При разходи от 100-110 лева за конвенционална пшеница и рента от 120 лева, стигаме до 230 лева. Каква трябва да е цената на пшеницата, за да се покрият тези разходи?

- А субсидията какво покрива и как трябва да се образува рентното плащане?

- Субсидията е 30 лева, кое по-напред да покрие? Според мен най-добрата рента е платената - към нея трябва да имат отношение както собственикът на земята, така и ползвателят. Ако единият печели и другият ще печели. Не може единият постоянно да бъде притискан. Икономически обоснованият принцип на образуването на една рента предполага цена от около 15% от стойността на добива. Така се образува рентата във Франция, в Германия. Ако получаваш 200 лева от декар, плащаш 30 лева рента. Това, разбира се, основано на принципа на свободното договаряне. Да се плаща 100 лева рента и нагоре при некомасирана и при неполивна земя е нереално. Медалът няма две страни, не е необходимо противопоставяне – трябва да се търси баланс. Бил съм председател на Асоциацията на собствениците на земеделски земи, познавам и тази гледна точка. Всички трябва да седнат на една маса и да се намери пресечната точка на интересите. А един бизнес е печеливш и реален тогава, когато можеш да го правиш и без да взимаш субсидии.

- Щети от сушата има, но няма заплаха за зърнения баланс – това обяви министър Танева на пресконференция в Министерския съвет. От вашата камбанария каква е картината?

- Да бъде така добра г-жа Танева, да отиде лично да види, на място. Попово, Кубрат, Исперих, Шумен, Провадия, Каварна, Добрич – посевите тотално са подгорени. Дали и по 100-200 килограма ще се приберат от декар? При цена от 30 стотинки, това са 60 лева приход. А разходите са от 180 до 240 лева – в зависимост от рентата. Кой земеделски производител ще издържи, дали няма да има фалити? При условие, че почти във всяко стопанство две трети от площите са с пшеница. Колко души ще издържат – 60-100 човека. А останалите? За мен няма проблем, аз отглеждам 21 култури в моето стопанство, но другите? И при мен пшеницата е основна култура, но благодарение но No-TiIl технологията, засега нямам щети. Земеделските производители, които търпят щети от сушата, трябва да бъдат подпомогнати адекватно. А това означава незабавно. Не след 3 месеца.

- Ваши колеги зърнопроизводители изразиха съмнение, че ще могат да бъдат адекватно компенсирани – най-малкото ще бъде трудно да се администрира този процес, защото става дума за стотици хиляди декари с пропаднали площи – как ще го коментирате?

- Който не може да администрира, да си ходи. Моите и вашите данъци нали отиват, за да плащаме заплатите на чиновниците? Както могат да администрират активите, така ще се справят и с пасивите. Има ли желание, има и начин. Извинявам се, но съм афектиран, защото постоянно чета всевъзможни идиотщини като мерки към производителите. В МЗХГ има и кадърни кадри, добри експерти, но по-голяма част са хора, които са се затворили в едни кабинети и искат да чуват определени неща – че няма проблеми в земеделието и всичко е ОК. Че ще се ожънат 5-6 млн. дка с пшеница. А че 500-600 хиляди декара са отишли по дяволите заради сушата – за тях това не е голям проблем. Вътрешният баланс ще бъде вързан, износът е друга тема. Но това не е така. Защото зад тези 500-600 хиляди декара загуби стоят човешки съдби. Малоумно е да не се проумява това. Ясно е, че България няма да остане без хляб. Ние сме нетен износител на пшеница. Но при тази суша, земеделските производители час по-скоро трябва да бъдат компенсирани за щетите. Колкото и да са трън в очите, зърнопроизводителите са сериозно перо от Брутния вътрешен продукт. Износът, който се прави, не е за подценяване. Нещо повече, тази година имаме възможност за много добър пазар – предвид данните за ситуацията в Румъния и Украйна, във Франция и в Италия. Имаме шанс да бъдем фактор на пазара.

- Увеличават бюджета със 140 млн. лева по директните плащания и по обвързаната подкрепа – това вече създаде напрежение, от сектор „Плодове и зеленчуци“ скочиха, че парите пак ще отидат при зърнопроизводителите. Има ли война между браншовете?

- Няма такава война. Ако има, тя се създава изкуствено, защото най-лесно се работи на принципа „Разделяй и владей“. Занимавал съм се със зеленчукопроизводство и знам колко е неблагодарна тази работа. Изцяло подкрепям исканията на колегите. От министерството трябва да ги подкрепят обаче реално – като субсидират сезонната заетост, например.

- На всичкото отгоре и пандемия…

- В която нямаме абсолютно никаква подкрепа на правителствено ниво – нито 60/40 има за сектор „Земеделие“, нито по отношение на сезонната работна ръка, нищо. Качествените български работници вече заминават за сезонна работа в чужбина, лично видях как 63 човека се качиха на бусчета и заминаха в Швеция – нещо да берат, няма значение какво.

- Прави впечатление, че в момента всички искат пари – заради кризата с коронавируса.

- Всеки вероятно ще претърпи някакви загуби заради тази криза. Важно е подкрепата да е адекватна. А ние какво правим? Задължаваме веригите да продават българска локална продукция. И какво постигнахме – удавихме се, преди да сме сложили спасителната жилетка. Дълги години съм бил служител на голяма търговска верига и знам, че те ще защитят своя търговския интерес. Ще сезират Брюксел и изобщо няма да се впечатлят от назидателния тон и размахания пръст от когото и да е премиер или земеделски министър. Ако управляващите искат да помогнат на българските производители на плодове и зеленчуци, не е ли по-добре да се забрани вноса – на турския домат, на египетския картоф? Могат да бъдат намерени хиляда причини за подобна мярка, особено при сегашната ситуация. Адекватна мярка е онази, която може да подейства днес и сега. Добре, че поне не обявиха извънредно положение за работата на полето.

- И тази година се зацикли с Кампания 2020 – в последния момент срокът за подаване на заявленията беше удължен, защо това се превръща в хроничен проблем?

- Бесен съм от всичко, което прави земеделското министерство. Действа се на пожар. В последния момент, в 6 без 10, както се казва, беше удължен срокът за подаване на заявления по директните плащания. Защо беше нужно това, след като повече от месеци всички алармират, че има проблем. „Не, няма проблем“, отговарят от аграрното министерство. И в последния момент се съгласяват с нас и удължават срока на кампанията. Ние някакви идиоти ли сме, какво точно се случва? На каишка ли смятат, че могат да ни държат. Не са познали, само това ще кажа.

- Защо толкова малко хора са се очертали сами, по електронен път – едва 4% - толкова ли е сложно?

- Не е сложно, изнервящо е. Една камара „стъпки“, с които трябва предварително да се запознаеш – сядаш и четеш, отнема време. Да, би било удобно всеки сам да го прави по електронен път, стига системата да работи както трябва. А тя не работи. Така или иначе, пак трябва да отидеш до земеделската служба – за да сложиш мерките и да финализираш заявлението. Самото очертаване, чисто географски, не е никакъв проблем. Ние имаме готови шейп файлове и ако всичко е наред със системата, очертаването става бързо. Но системата не работи, все нещо в нея свети в червено. Кой има толкова време да виси и да дебне, като трябва да е на полето. Хората на Луната кацнаха, ние една работеща система не можем да измислим.

- Още есента биопроизводителите алармираха, че ще има такъв проблем – и заради новия регистър, но от МЗХГ уверяваха, че всичко ще бъде наред.

- Аз съм и биопроизводител и казвам това, което казват и всички други колеги – за био-то системата за подаване на заявления не работи. Защо трябваше да се променят правилата, което реално скъси срока за кандидатстване до рамките на няколко дни, след като Кампания 2020 започва на 1 март и приключва на 15 май? Как по-точно да се справят биопроизводителите? С кого се оправдаваме – с коронавируса ли? Службите не са спирали да работят по места, хората изнемогват, вечер почти до полунощ стоят, но проблемът не е при тях, а в София – в МЗХГ и в ДФЗ. Това е истината. Моето заявление успях да го приключа на 14 май в 22.30 вечерта. Пред всяка общинска земеделска служба са наредени минимум по 50-60 човека, които чакат системата да „благоволи“ да тръгне, за да си подадат заявленията. Такива опашки не съм виждал от Татово време – когато се чакаше за банани. Искам само да попитам министър Десислава Танева тя колко пъти лично отиде до някоя от службите, за да види как става кандидатстването?

- Тазгодишната суша ще принуди ли земеделците да променят технологията на своята работа?

- Ще започне да се налага прилагането на нови технологии, които целят подобряване на почвата, влагозадържането. Всички ще тръгнат в тази посока. Напояването обаче е химера. При сегашната политика, то няма как да се случи. За да има напояване, трябва да има комасация. За да има комасация, трябва да има политическа воля. За да има политическа воля, на някой трябва да му стиска да го направи. Ако обаче наближават избори, изобщо няма да се случи. Проблемът със земеползването също остава нерешен – Законът за собствеността и ползването на земеделските земи в този му вид, в частта за споразуменията по чл. 37 В, работи единствено и само в полза на измамниците. Потърпевши са реалните земеделски производители. Има едни хора, които само очертават постоянно затревени площи, годни за изкосяване или т. нар. пасища. Крайно любопитно е: колко от земеделците, които миналата година са получили субсидии, са такива, които имат само и единствено постоянно затревени площи /пасища/ – без животни и без да отглеждат никакви други култури? В тази посока се трупа напрежение и в един момент ще ескалира. Но в министерството са си заровили главата в пясъка – като щрауси.

- Премиерът на няколко пъти напомни, че земеделието е силно субсидиран сектор и това беше една от причините храните да отпаднат от списъка за намаляване на ДДС – прав ли е Борисов?

- Много искам да спрат субсидиите в земеделието само за две години. Землищата ще се изчистят от измамници. Колко от държавните чиновници миналата година бяха ангажирани в проверката на т. нар. обвързана подкрепа при плодовете и зеленчуците, колко държавен ресурс се изхарчи, за да се разбере нещо, което и на слепите беше ясно – че парите по обвързаната подкрепа се крадат. Не е необходимо да ходиш на терен, схемаджиите са ясни само по подадените заявления. Защо проверяват хора с 20 дка, а не проверяват онзи, който е заявил 2 500 дка картофи? Не е ли очевадно, че второто е схема за източване? А и как, например, се гледат картофи край Елхово? Ами гледат се, щом субсидията е над 100 лева на декар. Ето това е нашето земеделие. Но аз не съм съгласен с това положение. Аз плащам данъци, осигуровки на 20 души, които работят при мен на трудов договор и работя. Измамникът няма мярка, която да не ползва, не произвежда нищо, не генерира брутен вътрешен продукт, не плаща ДДС, взима фалшиви фактури и си прибира парите по т. нар. „обвързана подкрепа“. Това не е реална конкуренция, това е измама. Ако в страната всяка година влизат 1 млрд. лева за земеделие, които отиват при 80-90 хил. земеделски производители, 25% от тях се „усвояват“ от измамници. Убеден съм в това.

- Какво точно правят тези хора?

- Ще ви нарисувам портрет на един такъв измамник. Той е очертал, примерно, 20 хил. дка пасища. През декември взима близо 20 лева на декар по директните плащания – хоп, 400 хил. лева по сметката. Без да има машини, работници, вложения и т. н. Той има само едно ЕООД и усвоява субсидии. После взима пари и по Натура 2000. Той даже предварително ги е проучил. Идва при мен и ми казва: аз тези блокове ги искам, защото са включени в Натура. А аз ги работя 10 години и не съм взимал тези пари, не съм се интересувал даже. Той обаче е наясно. И аз съм принуден да ги дам, за да сключа споразумение за ползване на земята. Иначе моята работа ще страда. После взима пари по линия на зелените плащания. И субсидията на декар отива на 60 лева. При 20 хил. дка това прави 1 млн. и 200 хил. лева. При нула лева разходи и вложения. И те не играят с едно ЕООД, играят с няколко и усвояват още повече пари. Затова ви казвам - няма битка между малки и големи или между отделните браншове. Има битка между реалните фермери и измамниците.

- Нима в МЗХГ и в ДФЗ не знаят за това?

- Не знам, сигурно знаят. Попитайте ги. Непростимо е да имаш финансови инструменти в ръцете си, необходимата администрация и да не правиш нищо. Ако не правиш нищо, значи не си за тази работа. От 2007 година правим кампании по директни плащания. И всяка година си чупим краката още на старта. Тази година просто беше върхът. От 6 години чакам обезщетение за едни 1000 дка пропаднала рапица. Даже не искам и да го получа. Толкова вече ми е гнусно. А се занимавам със земеделие от 17 години.

Публикувана в Бизнес
Вторник, 19 Май 2020 01:46

Писма до никъде

Тъжно му става на човек, като гледа как са се юрнали българските фермери писма да пишат. Кой ще ги чете е друг въпрос.

21 браншови организации искат намаляване на ДДС за храните – на 3 до 5%. Няма да стане. Аграрният бизнес, в сравнение с други сектори, ползва огромни данъчни облекчения. Осигурителният праг за регистрираните земеделски производители е обидно нисък - 420 лева, а за едно самоосигуряващо се лице е 610 лева. Всяка година в българското земеделие влизат 1 млрд. лева. Това, че някой източва част от тези пари е друг въпрос. Но мегдан да се искат още привилегии трудно ще се намери.

Младите фермери имат визия за справяне с кризата. Чудесно. В техните ръце е бъдещето на стопанския сектор. Защо обаче рядко се чува гласът им? И защо дори и сред тях вече има битка за представителност? Ударите под кръста са видни за всички. Никак не са красиви.

Истинските млади фермери смело скачат в капана на проектите по ПРСР. Докато вземат мизерните 50 или 30 хиляди лева, вече са се набутали с кредити и триста пъти се проклинат, че са се хванали на тази въдица. Тарикатите пък си прибират парите, купуват си лъскав джип и оставят мама и тате да изпълняват бизнес-плана по проекта.

Онзи симпатичен градинар Красимир Кумчев изживя своите 5 минути слава в Министерския съвет. Сега зеленчукарите ругаят министерството и питат защо не се изпълнява планът „Кумчев“? Защото никой не е слушал внимателно.

Министър Десислава Танева многократно и ясно заяви, че компенсации ще има само за онези, които имат 20% спад в доходите в сравнение с миналата година. Документирано с фактури.

Биопроизводителите луди станаха с тазгодишната Кампания по директните плащания. На всичкото отгоре кой да ги защити – скоро взеха главата на ресорния им министър Чавдар Маринов. Биопроизводителите обаче са интелигенти и възпитани хора. Благодарни са, че в 6 без 10 от МЗХГ ги чуха и удължиха кампанията с 5 дни. Не е ли ужасно тъжно да си принуден да бъдеш благодарен от безсилие?

Овцевъдите и козевъдите си траят. Ритаха срещу подкрепата за кланиците, но после се оказа, че стоката е разпродадена. Отново предимно на черно и то на добра цена. За това, че на места е имало дефицит на българско агнешко, карай да върви. Ами толкова си можем – по едно агне за Великден връзваме. Другото е статистика. То пък кой ли й вярва?

Говедовъдството крета и умува. Сектор „Мляко“ както винаги е на кръстопът, „Месо“-то още бистри политиката на основополагащите правила. Междувременно, всички пресмятат субсидиите. Нищо, че се пишат пазарно мислещи.

Зърнопроизводителите мълчаливо стискат зъби и се молят само за едно – за дъжд. Свикнали са всички да си играят политическата игра на техен гръб. Свикнали са да бъдат трън в очите. Страната без хляб няма да остане, но десетки малки зърнопроизводители тази година може и да ударят кепенците на своя бизнес.

Зад всяка фалирала ферма обаче стоят човешки съдби. Планове, надежди, мечти за по-добър живот.

Къде ги бъркаме нещата, пусто да остане? Защо никой не чете онези дълги и пълни с умни предложения писма? Може би никой не вярва на написаното в тях. А самите автори на писмата вярват ли си?

Златна пшеница, рози, вино, мед, бяло саламурено сирене, чисти биологични продукти – каква прекрасна земеделска визитка на България става от всичко това! Ако обаче браншовете бяха единни и под една шапка – Национална земеделска камара, например.

Когато едно писмо е подписано от национално представителна браншова организация и то само от една - с цялата и категорична тежест на всички сектори, които съставляват аграрния бизнес в България, писмото има шанс да бъде прочетено от властта.

А днес браншовите земеделски организации пишат ли, пишат писма, които никой не чете. Защото това са писма до никъде.

Анета Божидарова

Публикувана в Коментари

Вълнеста глушина

Отлична коренова система, голяма биомаса и пефектен азотфиксатор. Вълнестата глушина доказано оставя около 36 кг азот на 4 декара (80 паунда/акър) в безорна система. Всичко това я прави перфектната покривна култура.

При опит, проведен в университета в Мериленд в сравнение на вълнестата глушина с грах, детелини, пшеница и угар, тя се оказва най-ефективна и икономически изгодна. Освен, че осигурява покров, кореновата ѝ система оставя почвата в много добро състояние. Надземната ѝ маса може да достигне над 3 метра дължина и ефективно да потисне развитието на плевели. По-силен растеж се наблюдава напролет, но за да се развива безпроблемно е важно да се засее в подходящи срокове. Зимните студове могат да я повредят, ако не се е закалила добре. За условията на Мериленд сеитба се извършва не по-късно от 6-и октомври. Така покровът оцелява най-добре и дава максимум фиксация на азот през пролетта. За условията на Охайо обаче късната сеитба не е работеща. Там тя се извършва до август, защото след този срок оставя твърде малки количества азот след себе си. В по-сурови условия глушината не бива да се сее през есента.

Често се практикува засяване в смеска с ръж. Така фермерите си осигуряват плътна мрежа от коренови системи, както и по-добра аерация на почвата в последствие. Освен това дългите стъбла на глушината се увиват по тези на зърнената култура, което пък улеснява директна сеитба на касовата култура.

Въвеждане в ротацията за повече азот

Удачен метод за изсяване на глушина в соя е от въздуха, когато ½ от листата вече са пожълтели, но преди да са паднали. Тази ротация е изключително подходяща, ако е планувано на полето да се засее царевица през следващия сезон.

Чрез разпръсната сеитба глушината може да се сее в царевичен посев или житно стърнище. При нормална и навременна сеитба обаче посевната норма е по-ниска- 6-9 кг/4 дка (15-20 паунда/акър) срещу 9-12 кг/4 дка. Колкото по-късно се сее, толкова по-висока трябва да бъде нормата. Сеялката се настройва така, че семената да не попадат по-дълбоко от 2 см в почвата. Инокулация е добра практика и осигурява спокойствие.

Специалисти отбелязват, че подобно на повечето азотфиксатори глушината предпочита близко до неутралното рН и препоръчват варуване, ако е необходимо.

За да се извлекат ползи от този покров, той трябва да остане на полето максимално дълго време през пролетта. Царевица може да се изсява директно в него, а предварително третиране с хербицид също дава добри резултати. Във вторият случай се чака покафеняване на надземните части на глушината и тогава се пристъпва към изсаяване. Има опасност обаче изсяващите апарати да създават проблеми. Възможен и друг сценарии- изсяване на царевицата с едновременно внасяне на хербициди.

Ако покровът се запази, е твърде възможно да отнеме прекалено много влага, а в сухи години това ще компрометира покълването на царевицата. Покосен, той образува плътен килим, който задържа влагата и подтиска плевелите.

Семената на вълнестата глушина са твърди и не покълват равномерно. За култура като царевицата, това не представлява опасност за добивите, но при по-ниски зърнени култури не се препоръчва. Повечето хербициди действат ефективно, особено 2,4-D при млади растения.

Зелеви покрови

(Raphanus sativus- репички, Raphanus sativus var. oleiformis- фуражна ряпа, Raphanus sativus var. longipinnatus- дайкон/бяла ряпа, Brassica campestris var. rapa- турнепс и др.)

Като самостоятелен покров или в смеска с други култури, зелевите и по-конкретно репите, са чудесен избор за подобряване качеството на почвата, задържане на нутриенти и обогатяване с органика. Месестите корени на репите могат да проникнат до 80 см в дълбочина и да изградят до 5 тона биомаса на акър. Използват се предимно за аериране на сбити почви, като резервоар за хранителни вещества, подтискане на плевелната растителност. Те са изключително подходящи за създаване на „коктейли“ от покривни култури.

Репите „отварят“ почвата в буквалния смисъл на думата. Доказано е, че ако присъстват на полето, добивите от царевица и соя се увеличават значително. Но не всички репи са еднакви. Колкото по-дълго се оставят на полето, толкова по-дълбоко прониква кореноплода и корените му. Основното им предимство е, че служат като резервоар за нутриенти. Те нямат нужда от подхранване, но в по-бедни почви се препоръчва внасяне на минимлни количества хранителни вещества. Независимо от формулата и произхода на торовете, фермерите могат да са сигурни, че инвестицията им ще се върне.

Експеримент на университета в Охайо доказва, че репичките са способни да рециклират над 20 кг/дка азот.

За най-добри резултати

Добре е репите да се засяват между 4 и 10 седмици преди първите по-сериозни студове. Тоест, те се вписват идеално след касови култури като царевица, соя, пшеница и др. Обикновена сеитба е препоръчителна. Веднъж засяти, семената на репите ще се развият агресивно, ако може така да се каже. Така ще подтиснат заплевеляването с многогодишни. Разпръсната сеитба или такава от въздуха дава резултат, но той може да бъде незадоволителен. Климатичните промени оказват много голямо влияние- от оптимален ефект до пълен провал.

Семената на репите се засяват съвсем плитко между половин и сантиметър и половина при оптимални условия и в зависимост от почвения тип. В сухи райони и при неподходящи условия, сеитбата се извършва на 2-2,5 см дълбочина. Посевната норма зависи от конкретния вид.

Изсяването на дребните семена може да се окаже истинско предизвикателство за повечето традиционни сеялки. Затова много земеделци се спират на смески или смесват репите с натрошени царевични зърна. За прецизна сеитба се използват специални изсяващи апарати. Подходящи са такива за захарно цвекло.

Отлични резултати от репичните покрови се извличат, ако се съчетаят с грах или друга подобна култура. От една страна бобовата култура фиксира азот от въздуха, а от другата репите го съхраняват, за да го освободят за касовата култура, например царевица.

Контролът над този покров е лесен

Третиране с хербицид в периода на цъфтеж на зелевите култури е една добра стратегия. До този момент те са изпълнили изцяло ролята си. Ако се допусне изцъфтяване и образуване на семена е твърде възможно и самозасяване, пък и няма полза да се оставят по-дълго на полето. Унищожаването връща азота в почвата сравнително бързо, но сеитбата на основната култура не бива да се бави, защото елементът може да се измие.

Репите могат да се засеят и много рано напролет. Пространствата, където са били кореноплодите създават отличен дренаж, почвата се затопля по-бързо, просушава се по-рано и прави влизането на полето възможно по-рано.

За райони с по-сурови зими се препоръчва фуражната ряпа. Тя образува по-големи, по-дълги кореноплоди и може да проникне в по-дълбоки почвени слоеве, откъдето да извлече нутриенти. Културата задържа хранителните вещества дълго, като редуцира рискът от измиването им.

Неприятна страна на репичния покров е миризмата при разлагане. Използването на тези култури е ограничено само извън населените места поради тази причина. „Ароматът“ е съпоставим с този на оборския тор и е свързан най-вече със скоростта на протичане на процесите на разлагане, а също и с температурата. Ако покровът се унищожава през зимните месеци, миризма може и въобще да не се усети.

Зърнено-житни култури

(зимна пшеница, тритикале, овес, ечемик и др.)

Брадестата кренова система на тези култури е перфектна за борба с ерозията. Тя редуцира процесите на уплътняване на почвата, а и подтиска плевелите доста добре. Освен това зърнено житните култури рециклират хранителни вещества, задържат ги на място и изграждат големи количества биомаса.

В университета в Айова са доказали, че овесът в соево насаждение редуцира ерозията на почвата с 26 до 65%. Всеки отделен вид култура допринася различно за здравето на почвата и потребностите на земеделците. Например пшеницата и тритикалето са добър избор на полета с пролетни проблеми. Есенниците спомагат подтискането на зимуващите плевели. На засушени терени ечемикът се справя отлично. Той е много по-сухоустойчив от повечето такива култури.

Зърнено житните покрови успешно се съчетават с бобови култури.

Ечемик за покров в царевични и соеви ротации

Семената на ечемика са сравнително евтини. В повечето райони растенията загиват през есента, което изключва употребата на хербициди, но в същото време ползите от покрова са налице. Сроковете на засяване са особено важни, защото, ако се закъснее, се губи смисъла. Специалисти препоръчват сеитбата да се извършва, когато листата на соята започнат да пожълтяват, обикновено през август. Падащите листа на соята запазват влагата за ечемичените семена, които поникват докато дойде време за прибиране на реколтата. Растенията достигат 5-7 см до този момент. Същата процедура в царевично насаждение не е толкова ефективна.

Често се практикува смесено засяване на ечемик и ръж или лятна сеитба на ечемик с последващо есенно засяване на ръж.

Зимната пшеница пази от ерозия и задържа азота

След царевица и соя, пшеницата се представя перфектно. Засята през септември тя усвоява около 4-5 кг азот на декар до декември. Освен този елемент тя усвоява и запазва също фосфор и калий.

Пшеницата има множество предимства спрямо другите покрови. Едно от тях е, че при подходящи уловия от покров тя може да се превърне с основна култура, при това само ако се остави малко по-дълго на полето. Може да служи също за фураж или изпасване от селскостопански животни, стига почвата да не е много мокра.

Всички зимни житни култури, които се използват за покрови тябва да се засяват веднага след прибиране на реколтата от касовата култура. Стандартната сеитба е най-добрата практика, докато разпръснатата е възможна само в дъждовни условия. Висококачествени семена се изсяват на 1,5 до 3,5 см при нормални условия и по-дълбоко при засушаване. Посевната норма е 1,5 бушела (1 бушел пшеница е равен на 27,2155 кг)/акър.

За най-добри резултати се препоръчва покровът да се задържи максимално дълго на полето, но и да се държи под контрол, защото унищожаването може да се окаже предизвикателство. Ако биомасата се изпозва за сено или силаж, трябва да се изчака фаза изкласяване.

Унищожаването с хербициди е ефективно само в активната вегетация. Според много фермери пшеницата е по-популярна покривна култура, защото посевният материал е сравнително евтин, достига зрялост по-късно и се унищожава лесно. Има и по-малка опасност да предизвика проблеми при евентуално самозасяване.

Разграждането на биомасата от зърнено житни култури може да отнеме малко повече време в зависимост от почвено-климатичните условия. Затова се препоръчва стартово подхранване с азот на касовата култура.

Публикувана в Растениевъдство

В Европа преразпределянето на сеитбената норма в зависимост от почвените условия отдавна е станало ефективен инструмент за икономия на семена и оптимален баланс на добивите. У нас тази технология прави първите си стъпки. Какви са характерните особености на техниката за диференцирана сеитба и какво трябва да се знае при закупуването й?

Ася Василева

С терминът „диференцирана сеитба“ е прието да се обозначава коригирането на сеитбената норма в съответствие с предварително съставени работни карти, привързани към координати в пространството. С други думи това е увеличаване или намаляване на количеството на семената в зависимост от местоположението на сеялката.

Донякъде диференцираната сеитба се прилага отдавна, но преди всичко това се правеше в ръчен режим и се управляваше от механизатора. Технологията на диференцираната сеитба в съвременното й разбиране, тоест от гледна точка на цифровото земеделие, предполага автоматична промяна на сеитбената норма въз основа на работна карта без човешка намеса.

Основният фактор, оказващ влияние върху диференцираната сеитба в някаква степен, са почвите, които могат кардинално да се различават помежду по отношение на плородност, плътност, киселинност и влажност. И ако недостигът на химически елементи в почвата или уплътняването й могат да се компенсират за сметка на внасянето на торове или механично разрохкване, то такъв фактор като влагата се поддава на коригиране само с огромни разходи на труд. И ако земеделците са направили тези огромни разходи, то те биха искали да получат максимална възвръщаемост. Именно това е призванието на технологията на диференцираната сеитба, която позволява да се увеличи нормата и да се правят по-сгъстени посеви в благоприятните за растежа на културите условия, например, в зоните на полето, които се напояват, и по-разредени – в по-малко благоприятните. Така се повишават добивите в подходящите зони и се намаляват рисковете от конкуренция между растенията в неподходящите.


Защо?

Диференцираната сеитба се прилага най-често при напоявани площи. Напоителните установки обикновено са кръгови, съответно влагата се разполага по определен и постоянен радиус. Това означава, че вътре в кръга – на участъка с благоприятен воден режим, растенията могат да се засяват с висока или обичайна норма, а извън неговите предели (обикновено полята имат правоъгълна форма, поради това остава достатъчно много място извън ареала на напояването) – със занижена норма. Подобна практика е достатъчно широко разпространена при сеитбата на царевица в засушливи райони. Например, според препоръките на компаниите производители на царевични хибриди като

DuPont Pioneer, количеството на семена на напоявани площи може да бъде два пъти по-високо (около 100-105 000 семена на ха), отколкото извън техните предели (60-65 000 семена на ха), където водният режим не е така благоприятен. Тази технология е широко разространена в Америка, Израил, Арабските страни и т.н.

За засушливи райони това е преди всичко икономия на семена и едновременно увеличаване на добивите. Работата е там, че при недостиг на влага растенията започват да се конкурират помежду си и намаляват добивите, съответно сеитбената норма там трябва да се намали. Но в същото време там, където на полето има благоприятни участъци, е изгодно сеитбената норма да се увеличи. В крайна сметка добивите от цялата площ се увеличават с 10-30 на сто. Впрочем, същото диференциране може да бъде направено в райони с преовлажнени почви, но при обратен алгоритъм.


Диференцината сеитба може да се прилага и на площи с участъци, където почвата е преуплътнена, както и засолена. Там сеитбената норма може да се намали два пъти.


Съществуват почви, които са склонни към самоуплътняване. Това е поясът на географска ширина 45 градуса на север и юг от екватора, а площта на тази почва в света е 248 млн. ха. Тези почви са особено трудни за разрохкване, тъй като имат много тесен диапазон на оптимална за дълбоко разрохкване влага. Тяхното подобряване е практически невъзможно, нито фосфорът, нито органиката са в състояние да променят генетичната им структура. Единственото, което е възможно е сеитбените и торовите норми да се адаптират към тях с помощта на технологиите на прецизното земеделие.


Именно поради това една от основните задачи на агронома е да открие неплодородните зони и да зададе на тях минимални сеитбени норми. Да не се засяват изобщо тези площи не е решение, тъй като тогава ще бъдат превзети от плевели. А ако се зададе минимална сеитбена норма, то може ефективно да се спестят семена и в същото време да не се остави шанс на плевелите.

Началото е картата

Алгоритъмът на работа е сходен с диференцираното торовнасяне – заложената в компютъра работна карта, привързана към координатите и съответстваща на конкретен участък автоматично променяща се сеитбена норма.

Съответно, първото за което трябва да се погрижи стопанство, планиращо да приложи диференцирана сеитба е съставянето на работни карти. Днес с това се занимават много компании. И критериите за съставянето на картите могат да бъдат различни – основани на статистиката за добивите, почвен анализ, режим на влагата, радиусът на поливане и т.н.

Такива карти вече почти конвейерно се правят за диференцираното торене и пръскане на растенията, но в контекста на диференцираната сеитба могат да възникнат нюанси със сеялките за окопни култури. Това е свързано с факта, че препоръките за внасянето на торове и препарати за растителна защита се правят в кг на хектар, докато при сеитбата на окопните култури трябва да се оперира с хиляди семена на единица площ. Или в картата трябва да е зададено разстоянието между семената (сгъстен или разреден поток).


Пректиката показва, че фермерите, желаещи да прилагат технологията на диференцираната сеитба не могат да работят с картите за диференцирано торене – сеялката не ги чете, или по-точно не определя по тях сеитбената норма. Особено това се проявява при сеялките за окопни култури. Така че този аспект трябва да се уточни преди съставянето на работните карти.

Технически това се решава достатъчно просто. Съществуват формули за превод. А при кръгово напояване картите на добивите изобщо може да не бъдат необходими. Навигацията в този случай се прави по разположението на поливните кръгове.

При едновременна сеитба и торене трябва да се разполага с двуслойна карта, в която са заложени заданията за диференцираната сеитба и диференцираното торене. Този метод вече е изпробван в практиката. През 2019 г. компания AMAZONE демонстрира работа с едновременна промяна на сеитбената и торовата норми с едно работна преминаване на сеялка DMC PRIMERA 9001. Използвани са карти, съставени въз основа на многогодишни спътникови снимки и анализи на почвата.


Ако стопанството възнамерява да работи с диференцирана сеитба, то само картата на добивите от комбайна няма да е достатъчна. Освен нея трябва да има като минимум данни от минералния анализ на почвите и статистика на биомасата (спътникови снимки за период от 5 години). Или поне за периода на сеитбооборота. А колкото по-голям е периодът на проследяване, толкова е по-висока точността на картата.


Монитор

Мониторите на различните производители четат картите в определен формат и с определено разширение. И преди да се пристъпи към работа, трябва да се изясни в какви формати „общува“ наличното в стопанството оборудване и какви разширения на файловете чете, за да се избегнат излишни проблеми. За универсалност може да се използва конвертор или да се работи с файлове с отворен код, които се свалят от интернет порталите за техниката на всички производители.


Някой от големите производители вече създадоха програмни продукти, позволяващи да се адаптират карти с различни разширения за техните терминали. Например, новата система AG-DATA Integrator на база(съвместен проект на «ЦентрПрограммСистем» и John Deere) позволява да се използват практически всякакви карти и те да се четат на дисплея на тракторите на John Deere през собствената им операционна система.


Ключ

За да се осъществи промяната на сеитбената норма в автоматичен режим освен самата карта на полето е необходимо да се активира лиценза, тоест да се закупи ключ за разблокиране на програмата. Използват се две контролиращи машини заедно и трябва да се активират два ключа – на сеялката и на трактора. Това трябва да се направи както в случай, че сеялката има собствен монитор, така и когато е оборудвана с терминал на друг производител (например, Trimble или Raven). Впрочем, при топ-версиите на терминалите на производителите на електроника (например, Trimble) тези лицензи се активират при закупуването им.


Трактор

С цел икономия на средства е добре да се обърне внимание на ISOBUS-съвместими машини. В този случай няма да се наложи закупуването на допълнителен терминал за сеялката. Като правило съвременните трактори и инвентари поддържат този протокол. Но ако в машините няма такава система за общуване, то е препоръчително да се поставят външни системи за управление (например, Trimble).

Убедете се, че машината е действително ISOBUS-съвместима.Случва се, земеделецът да е напълно сигурен, че неговият трактор работи с ISOBUS-протокол и се отказва да купува допълнителен терминал за сеялката. Но при включването й се оказва, че машината има само подготовка за ISOBUS.

Още на етапа на закупуване на машините трябва да се предупредят доставчиците, че прикачната машина ще се използва без собствен монитор. Не е лошо да се уведоми и продавача на сеялката каква навигация използва клиентът.

Повечето трактори вече имат асистираща система и може да се използва навигацията на тази система. Но за всяка навигация сеялката се окомплектова с различни кабели и съответно, различни контактни точки. Например за техниката на John Deere и електрониката на Trimble те са различни. И ако се планира включването към тези навигационни системи, то трябва да се закупи комплект преходници предварително (не струва повече от €50).

Цялата статия - само в хартиеното или електронното издание на Гласът на земеделеца

Публикувана в Агротехника

Какво предлагат от КТ "Подкрепа" в становище до институциите у нас

Във връзка с извънредната ситуация, породена от пандемията с коронавируса, и проведеното извънредно заседание на Отрасловия Съвет за тристранно сътрудничество „Земеделие и горско стопанство“ на 22 април 2020 г. с участието на представители на браншови организации на хранително-вкусовия сектор и на Министерство на труда и насоциалната политика, и поради категоричната позиция на НФ “ЗГС“ на КТ „Подкрепа“ изразена и от представителя на МТСП за незаконосъобразността на предложението за „задължителен обществено полезен 14-дневен труд в земеделието на трайно безработни българи“, правим няколко предложения, които смятаме, че са задължителни и фундаментални за решаване на дългосрочния проблем със сезонната заетост в сектор „Селско стопанство“, както и за устойчивото развитие на браншовете, създаващи заетост в сектора – растениевъдство и животновъдство.

СЪСТОЯНИЕ

Очевидно основната причина да няма българи, желаещи да работят в българското земеделие и животновъдство, е невъзможността работодателите в сектора и най-вече тези в производството на плодове и зеленчуци, етерично-маслени и черупкови култури, както и животновъдния бранш да създадат условия за устойчива и добре платена заетост. Компенсацията на заетите лица като дял от брутния вътрешен продукт средно за ЕС е 47,6% (2019 г.)1 , в България този дял е 43,8%. В земеделието този показател е традиционно по-нисък, около 34-35% от факторния доход в отрасъла средно за ЕС, а в България е едва 25% – с десет процентни пункта по-малко . Успоредно с това трябва да се подчертаят и тежките условия на труд в сектора. Според изследване на НСИ, повече от половината от заетите в селското, горското и рибното стопанство (63%) са изложени на рискови фактори като шум (силни вибрации); носене на тежки товари; химикали, прах, изпарения или газове; неудобни работни пози и движения; риск от трудова злополука; извършване на дейности, изискващи силна зрителна концентрация (напрежение). За сравнение делът на този натоварващ тип работни места в останалите сектори е 24%. Спорадичните приходи – днес 50 лв., в следващите три дни без никакви приходи – и тежките условия на труд няма как да задържат българските работници и те винаги ще предпочитат да работят на френското, английското, германското поле. Наясно сме, че причина за това е и структурата на финансиране на тези браншове по Първи и Втори стълб на Общата селскостопанска политика, прилагана у нас.

ВЪЗМОЖНОСТИ

Днес, по време на тази безпрецедентна здравна криза, ни се отваря възможност да поправим грешките, породени от липсата на национална аграрна политика през всичките години на прехода. Необходими са спешни финансови мерки за подпомагане на всички малки семейни ферми и преработватели, както и на тези големи производители на плодове и зеленчуци, етерично-маслени и черупкови култури, които създават значима заетост и които са ощетени по линия на подпомагане по първи и втори стълб на ОСП по различни причини. ЕК предостави огромни възможности за гъвкаво използване на средствата по ОСП, както и възможността за държавни помощи, което е шанс за България да насочи тези средства и за подпомагане на доходите на заетите в сектора пряко чрез заплащане на работна заплата, например в размер на 60%. Масово фермерите изпитват трудност да платят работни заплати, отговарящи на нуждите на работниците, които впоследствие намират решение отивайки на работа в земеделието на страни от Западна Европа (пример: 10,15 евро на час за прибиране на плодове и зеленчуци във Франция). Като реакция за справяне с кризата свързана с вируса COVID-19 и негативния ефект, който тя има върху европейското земеделие, Европейската комисия предложи пакет от мерки, които обаче бяха свързани единствено с механизмите, предвидени в Регламент 1308/2013 г. Действително пазарните мерки като Общата организация на пазара на Европейския съюз са изключително бърз способ за реакция, но за съжаление те не са достатъчни, когато става дума за запазване на трудовата заетост в селските райони. Предвидените възможности за създаване на финансови инструменти могат да осигуряват ликвидност на земеделските стопанства, но в дългосрочен план те го лишават от възможността за инвестиции и гарантиране на заетост. В тази връзка Федерация „Земеделие и горско стопанство” на КТ „Подкрепа” предлага Министерство на земеделието, храните и горите да предложи на Европейската комисия да инициира промяна в Регламент 1305/2013 г., с който да се създаде възможност държавите членки да адаптират своите Програми за развитие на селските райони по начин, който да позволи на земеделските стопанства на тяхна територия да се справят с липсата на работна ръка в селските райони. Целта е да се позволи неизползваните до момента средства от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони да бъдат конкретно фокусирани за инвестиции в работна ръка. В условията на криза и постоянната заплаха от поставянето на цели стопанства под карантина, една такава мярка ще позволи на фермерите не само да запазят своя човешки ресурс, но и да създадат допълнителна заетост. Подобно на Инициативата за инвестиции, финансирана от неизползваните средства от Европейски структурни фондове, промяната в Регламент 1305/2013 г. може да стане в рамките на един месец. При експресната промяна на Регламент 1303/2013 г. двата съзаконодателя – Европейски парламент и Съвета вече показаха, че в условия на криза могат да работят изключително бързо и ефикасно в интерес на европейските граждани.

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

На първо място, промяна на цялостния подход на разхвърляна, неконтролирана заетост в селското стопанство. Агенцията по заетостта от относително пасивен участник на пазара на труда следва да поеме активна роля на посредник. Чрез дирекции „Бюро по труда“, агенцията да се свърже с всички безработни от конкретната община и да им предложи сезонна заетост с договор до края на сезона. Брутното трудово възнаграждение следва да е не по-малко от 900 лв. или приблизително 1,5 пъти минималната работна заплата. Анализът на селското стопанство на Института по аграрна политика показва, че, за да се намали острият недостиг на работници в отрасъла, има възможност за 50-60% увеличение на разходите за труд. Внимателно планиране на разполагаемите средства по ОСП ще оформи точния размер на финансовите средства, с които държавата да подпомогне покриването на разходите за труд на земеделските стопани. Агенцията по заетостта и нейните дирекции следва да работят съвместно със синдикатите и работодателите за локализиране на безработни и съответно работодатели по общини. Веднъж сключила договор с желаещите да се трудят в селското стопанство, АЗ сключва договор и с конкретния работодател за предоставяне на работна ръка. С добро планиране и засилени контакти между отделните страни може да се постигне до голяма степен непрекъсната заетост на едно лице, което ще полага труд при различни работодатели в зависимост от нуждите на сектора.

На второ място, да бъдат направени промени по отношение на обезщетенията за безработица и социалните помощи, така че получаващите ги в момента лица да бъдат мотивирани да се ангажират в селското стопанство. Гражданите, които имат право на обезщетения за безработица, при желание следва да имат възможност да работят в земеделието. През това време те ще получават заплата, но не и обезщетение за безработица. Това обаче не бива да води до загуба на осигурителни права, затова след края на кампанията изплащането на обезщетението следва да продължи толкова месеци, колкото са оставали преди да бъдат наети на сезонни договори. На гражданите, които получават социално подпомагане по чл. 9 от ППЗСП, и имат желание да бъдат наети от АЗ за сезонна работа, следва да им бъде прекъсната социалната помощ, тъй като ще получават заплата. След края на временната заетост обаче, социалното подпомагане следва да продължи, без при оценка на доходите да се вземат предвид доходите по сезонните договори. КТ „Подкрепа“ смята, че тези две промени биха били ключови за повишаване на мотивацията на безработни и социално слаби да подпомогнат селското стопанство в критичен момент. Само ако не загубят възможност да се изхранват и впоследствие.

На трето място, да се създаде със закон национална земеделска камара на трипартитен принцип, като в нея членуват национално представителните синдикати и по един представител за всеки бранш от хранителната верига. Всички фермери и преработватели, които получават финансиране, също трябва задължително да членуват в Българската земеделска камара в съответният бранш на дейност. Задължително е и участието на научни институти, изследващи хранителната верига. Пример за функционираща такава земеделска камара има във Франция. За целите на ефективното сътрудничество, земеделската камара може да координира нуждите от работна ръка във всички общини и при нужда една община да помага на друга. Камарата може да организира логистиката и реализацията на продукцията на дребните стопанства, които изпитват огромни трудности, тъй като преговорната им мощ е недостатъчна. Тези собственици са и най-уязвими в социално-осигурителен аспект, тъй като се осигуряват на нива под минималната работна заплата. В допълнение предвид това, че българските фермери и преработватели ползват публични средства от европейския земеделски фонд и бюджета на държавата, трябва да се гарантира възможност всички български граждани да контролират как се харчат тези средства. На четвърто място, следва да се създаде дигитална земеделска платформа – единно дигитално пространство, в което се събира цялостната информация и се провежда мониторинг на заетостта и нуждите от такава в България. В момента част от тази дейност се извършва от електронната платформа на Агенцията по заетостта. От друга страна има модул за българско производство на сайта на Министерството на земеделието, храните и горите. Разпръснатостта не позволява да се следва единна политика и да се следи за последователни действия, които да доведат до търсения национален резултат. Създаването на специална дигитална платформа, която да даде възможност и условия за връзка между търсещите и предлагащите работа в селското стопанство, към настоящия момент е единственото решение в краткосрочен план, което ще има дългосрочен ефект. Възможно е двете страни да се търсят по регион, бранш или професия. Федерация „Земеделие и горско стопанство” на КТ „Подкрепа” може да помогне на МЗХГ за създаването на тази платформа в кратки срокове. Допълнителната ангажираност на федерацията и на държавната администрация могат много бързо да създадат необходимите условия за популяризирането на платформата и нейното ефективно функциониране. Създаването на тази дигитална среща ще допринесе за изсветляване на заетостта в сектора, което ще го направи по-атрактивен за потенциалните заети в него. Важно е да се отбележи, че създаването на подобни платформи вече е стартирало в няколко държави членки на ЕС, като във Франция, една от страните с най-активна земеделска политика, подобна платформа е вече факт и работи. На пето място, въвеждане на електронна трудова книжка, в която се отчита всеки отработен час и по този начин работникът придобива възможност за натрупване на трудов стаж, което е по-правилният и честен подход за всички работещи в сектора. В България Кодексът на труда дава широки възможности за сключване на трудови договори, включително и за временна работа, които да отразят интересите на работниците и те да се почувстват защитени и оценени. Отново пример Франция нашите сънародници имат осигурителен номер в Земеделската осигурителна каса и всеки отработен час се натрупва. Това създава предпоставка за пълни осигурителни права. Време е недоносчето „еднодневен трудов договор“, за което държавните институции дори не успяват да публикуват адекватна и реална статистика на използване, да бъде премахнато от българското трудово законодателство. Предлагаме да се помисли също за преминаване на патентен данък за малките и средни ферми и преработватели. От години КТ „Подкрепа“ настоява и за диференцирано ДДС за стоки от първа необходимост. Необходимо да се положат значими усилия по отношение на техните доходи, тъй като това ще е следващата вълна социално слаби пенсионери, които ще тежат на националната осигурителна система. А биха могли да бъдат източник на приходи за държавния бюджет, НОИ и НЗОК.

Обръщаме се с призив към вас, управляващите, да подкрепите описаните по-горе предложения за излизане от дългогодишната патова ситуация в сектор селско стопанство. Тези предложения ще доведат до значително повишаване устойчивостта на бизнеса в сектора и до повече сигурност на заетите във всичките форми в него, а това ще бъде гарант за запазване на селските региони на България.

АНЕЛИЯ ИВАНОВА

ПРЕДСЕДАТЕЛ НФ“ЗГС“ НА КТ “ПОДКРЕПА“

Публикувана в Бизнес
6 трилиона евро спад на глобалната икономика чертаят специалистите. Не знам дали някои може да си представи колко е това.
На този фон новините за земеделието са оптимистични. Спад ще има, но със сигурност няма да е голям. Хората могат да се откажат от всичко, но не и от храна.
Днес нашият премиер Бойко Борисов няколко пъти каза в парламента, че земеделието е най-облагодетелстваният и подпомаган сектор в икономиката. И за първото, и за второто е прав.
Земеделието е секторът, който при каквато и криза да настъпи, няма да спре да работи. Сигурно само падането на метеорит може да го забави за малко. Колко и в какви условия ще работи е друг въпрос. Определено те не са благоприятни - коронавирус от една страна, суша - от друга.
Но не са фатални. Хората ще ядат и ще купуват храна. Много скоро земеделците ще се успокоят и ще наместят баланса. Дали ще затегнат колана и ще намалят разходите, дали ще заложат на нови технологии и пак ще намалят производствените разходи, времето ще покаже. Особено, ако природата се умилостиви и завали.
Вярно е, че секторът е и най-подпомаганият. През миналата година са подписани 1378 договора по Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) 2014-2020 г. Изплатени са 844 340 088 лв. Това сочат данни от Годишния отчет на Държавен фонд „Земеделие" и Разплащателната агенция за 2019 г., одобрен от Министерски съвет. Няма никакво съмнение, че тези пари са отишли в земеделието.
Колко от тях обаче са стигнали до проекти като тези по скандалния случай с купеното суперлуксозно возило на 18-годишният син на шефка на известен винпром, къщи за тъщи, консултанти, проекти за селски стадиони и колко до реалните фермери е съвсем друг въпрос.
Само че нито има кого да попиташ, нито кой да ти отговори.
А иначе земеделието ще е един от малкото сектори, който ще продължи да работи.  Със сигурност ще бъде и подпомагано като приоритетен сектор. Земеделците са свикнали да се оправят. Ще оцелеят и сега.
 
Ася Василева
Публикувана в Бизнес

Библейски глад се задава за цялото човечество, предупреждават от ООН. Европа още няма единен отговор на кризата с Covid-19. Кой ще плаща общата сметка за коронавируса? Грантове или кредити, каква да бъде многогодишната финансова рамка, откъде ще се вземат парите за т. нар. Фонд за справяне с икономическата криза от пандемията – все въпроси без отговори. Камо ли пък единен европейски. За пореден път се върви след събитията.

На този фон отделните европейски държави като че ли се спасяват поединично. Някои от мерките у нас по отношение на земеделието бяха определени като екзотични. И това е така, защото в дебата за подкрепа на селскостопанския сектор силно се включи политическото говорене. А то рядко решава реалните проблеми пред аграрния бизнес.

Най-мощният бранш – зърнопроизводството – работи. Земеделците от Североизточна България повече са притеснени от сушата, отколкото от ограничителните мерки заради въведеното извънредно положение. Поради силно механизираните процеси на полето, не е проблем да се спазват епидемиологичните мерки.

Не така стоят нещата в други сектори. На прага на розобера, производители тревожно питат: как точно да спазват мерките -предвид контингента, с който работят и естеството на работа? Като капак – срината изкупна цена на розовия цвят. Подобна е картината и при лавандулата.

Постигнатото споразумение с търговските вериги ще проработи само за големите в бранша. Колкото и да са гъвкави веригите, малките стопани трудно ще стъпят в тях. Производителите на плодове и зеленчуци се питат защо подкрепата отива при търговците, а не във фермите? Същото питаха и животновъдите – защо МЗХГ дава пари на кланиците? Земеделският министър Десислава Танева отговори, че насочването на подкрепата директно към фермерите няма да им продаде продукцията. Ако трябва да сме честни – субсидирането в земеделието у нас изначално е сбъркано, след като години наред броим схемаджиите. Този проблем едва ли може да бъде решен в рамките на взетите бързи мерки за справяне с икономическите последствия от пандемията. Впрочем, зависи колко дълго ще продължи всичко това. Понякога временните неща се оказват най-трайни.

В този трескав режим обаче на вземане на решения, се промъкват меко казано странни предложения. Като например полагането на обществено полезен труд в земеделието от трайно безработни. Терминът обществено полезен труд се среща в Наказателния кодекс – като санкция върху лица, извършили престъпление. Неслучайно на последния отраслов съвет по тристранно сътрудничество юристи предупреждават, че мярката може да бъде атакувана като противозаконна. Тя обаче може да бъде прокарана бързо през Закона за извънредното положение – подобно на вмененото задължение към търговските вериги да изкупуват българска продукция. Ако с веригите беше постигнато съгласие, как ще реагират трайно безработни хора, задължени да отидат да работят на полето? А ако откажат да го направят?

Темата със сезонната заетост в земеделието е сложна и наболяла от години. Затова ще бъде предмет на разговор и във втория уебинар, който организираме от „Гласът на земеделеца“ през следващата седмица. Важно е да бъдат чути повече гледни точки. Ако наистина се задава библейски глад за човечеството, може би спасението се крие в собствените ни ръце. И трябва да бъдат потърсени смислени и аргументирани, а не популистки решения. Най-малкото – нужен е диалог.

Анета Божидарова

Публикувана в Коментари
Вторник, 21 Април 2020 17:52

Нищо няма да се промени

С всеки изминал ден става безпощадно ясно, че нищо няма да се промени. Нищо. Защото в същината си оставаме такива, каквито сме – егоисти, водени от личен интерес, солидарни само на думи. Ако всяка криза е възможност, кой и как ще се възползва от нея? Епичната битка на правителството с веригите на пръв поглед приключи с победа за държавата. Защо обаче никой не се радва? И защо никой не вярва на вдъхновената по апостолски министър Десислава Танева? Браншът резонно пита: защо едва сега от МЗХГ се сетиха да защитават малките и средни земеделски стопани? И ако мерките са предвидени само за периода на извънредното положение, какъв е смисълът от подобна пирова победа?

Впрочем, целият земеделски бранш беше доволен когато Румен Порожанов подаде оставка и Десислава Танева се върна за втори път на поста като земеделски министър. Към днешна дата какво точно се промени? Нищо. Просто сме си същите. Наричаме Танева диалогичен и консенсусен човек, а в социалните мрежи я хулим. И дълго разсъждаваме върху скритата далавера зад драмата с търговските вериги. Дали има такава и каква точно е тя, времето ще покаже. Каква нужда имат от допълнителна подкрепа компании и фирми, които от години са устойчиви на пазара, особено в млекопреработвателния бранш? За чии интерес бие всъщност тази камбана?

Едрите и устойчиви стопанства бълха ги ухапала, хич не им дреме за някаква си карантина. И за какво да се тревожат? Субсидиите си вървят, даже ги плащат по-рано от всяка друга година. Европейският съюз определено се чуди накъде да хване в целия хаос. Щом стоманената Урсула фон дер Лайен публично се извини на Италия за липсата на адекватна подкрепа от страна на ЕС и за децата вече е ясно, че

прочутата европейска солидарност е с глинени крака

Очертава се запазване на статуквото от поне 2 до 4 години. Какво по-хубаво от това за онези, които се чувстват комфортно в същото това статукво?

Битките на роден терен изобщо не са нови. От 20 години слушаме, че в България няма Закон за браншовите организации и затова секторът е разединен. Тази мантра обаче изобщо не върши работа. Защо познати и популярни лица, представители на мощен и устойчив аграрен бизнес, дъвчат едни и същи приказки от години, но никой не се хване реално да го направи прословутото сдружаване? Отгоре – надолу. Не е ли нормално така да се случват нещата в едно зряло и демократично общество? Явно нито сме едното, нито сме другото. Ако се появят достатъчно на брой устойчиви земеделски сдружения, законът няма ли сам да се напише, дето се казва. Но днес българските закони обикновено са като врата в полето. А групите и организациите на производители са няма и 40 на брой.

Още водят битка малки срещу големи. До кога и защо? Не е ли безпощадно ясно, че ако работиш по правилата, ако залагаш на пазарно ориентиран бизнес, нещата се случват от самосебе си. Дори без да се разчита на субсидии. Както за всеки влак си има пътници, така за всяка стока си има купувач. В голямата търговска верига има място, както за млечните продукти на омразния на всички Димитър Зоров, така и за малкия биокозевъд от Банско Иван Мутафчиев. Междувпрочем, и двамата са стъпили в търговските вериги отдавна, без това да има връзка с извънредното положение и с въведените преди Великден нови правила.

Ако поне още стотина средни и малки български производители успеят да се промушат през иглените уши на изискванията на търговските вериги, това не би ли било успех? На онези, които смятат, че това ще стане някак си покрай извънредното положение, по втория начин, добре е да знаят – няма такъв филм, няма такива закони в свободната търговия. Ако не играете по правилата, няма как да се получи. И не закон за извънредното положение, ами и възкръсналият Исус не може да ви помогне.

Потресаваща е липсата на единство в земеделския бранш

Само един бегъл анализ върху поведението на нашите участници в първата интернет дискусия „Агнешко по време на криза“ е достатъчен, за да се очертаят цели пропасти. Кристално видни са чувството на безпомощност и липсата на хоризонт при малките животновъди. Още по-омерзителна изглежда за тях великодушната компетентност на браншовиците, седнали в удобни офис кресла. Това са хора, които живеят на различни планети, такова е усещането.

На различни езици говорят дори синдикатите в земеделието. По проблема със сезонната работна ръка няма единомислие. Липсват диалог и избистрени, премислени решения. Затова и проблемът от години стои нерешен. Само с декларации, изявления и отворени писма работата трудно ще бъде свършена. И това също е ужасно тъжно. Още едно основание за пореден път човек да си каже наум: Нищо няма да се оправи. Нищо.

Такова чувство създават и емоционалните реакции на земеделския министър Десислава Танева. В последното интервю за „Гласът на земеделеца“, тя споделя колко се натъжава от плуващите лебеди в празните канали на Венеция. И се пита ще научим ли добре урока, който ни задава природата? Кои уроци преди това обаче пропуснахме да научим, министър Танева, за да стигнем до тук? Отговорът на този въпрос не е ли по-важен? Защо беше нужно да има форсмажорни обстоятелства, за да се сети ръководеното от вас ведомство за малките производители? И не ги ли подвеждате, като толкова често ги споменавате, а пропускате да им обясните, че изобщо няма да е толкова лесно да стъпят в големите търговски вериги, колкото на тях им се струва?

Ясно е, че голямата европейска пара до нас няма да стигне, защото сме извън Шенген. Но

пак някой ще се възползва от едни определени за справяне с кризата национални средства

които едва ли ще бъдат изхарчени по предназначение. Този филм го гледаме толкова години… Ако правителството искаше реално да помогне на хората, да беше раздало макар и по 500 лева на семейство, но безвъзмездно. Да беше обявило, че ще изкупи продукцията на всички български производители и преработватели и с нея да подпомогне социално изпадналите в кризата българи, болниците, училищата, старческите домове. Още по-прозрачно и лесно това можеше да се случи през местната власт –кметовете. Ама и тук се знаем какви сме. Пак едни наши хора ще се уредят за сметка на други. И идеята няма да е хуманна, а с поглед към следващите избори. Нали ви казвам – нищо няма да се оправи. Защото сме такива каквито сме.

Анета Божидарова

Публикувана в Коментари

Има ли бъдеще прецизното земеделие в условия на криза

Ася Василева

Живеем в странни времена. Десетилетия наред Холивуд ни плашешe с катастрофални филми. Но те предимно залагаха на атаки от Космоса и нападения на зомбита. Дори американските военни служби имат разработен съвсем реален план CONOP 8888 за оцеляване в случай на нападение от зомбита от космоса. И въпреки предсказанията на много учени и на самия Бил Гейтс за това, че най-вероятният сценарий за заплаха срещу човечеството е от глобална пандемия, оказа се че функциониращ план за справянето с нея не съществува.

Засега е трудно да се предскаже как настоящата ситуация ще се отрази върху България като цяло и аграрния сектор в частност. След четири седмици карантина, обаче, може да се направят оптимистични и песимистични сценарии за развитие на събитията и за това как пандемията ще се отрази върху българското земеделие и по-точно върху сектора на прецизните технологии.

Първи ще пострадат всички решения, които земеделците не разбират и не оценяват

Да говорим за перспективи днес е трудно, най-вече защото не знаем кога ще свърши тази ситуация. Ако карантината се продължава отново и отново, или както прогнозират някои учени, има втора вълна, то положението ще се влоши. Но да разгледаме базовата версия, при която след няколко месеца ситуацията ще започне да се разрешава.

За агропазарът е присъща сезонността. Ще дойде есен и пазарът ще се оживи, земеделците ще започнат да продават каквото са отгледали и постепенно ще има връщане на позициите от преди кризата. Вече виждаме, че земеделският сектор е най-малко засегнат от кризата и един от малкото, които ще останат устойчиви. Това се отнася особено за растениевъдството. Да, може би цените ще паднат с около 10 на сто, но агробизнесът ще работи.

Интересно е да видим дали всички участници на пазара ще минат проверката на карантината и как настоящата ситуация ще ги промени

Когато дойде шокът от осъзнаването на нестабилността на баланса им, първата реакция на земеделците беше да не харчат пари за нищо! Това е което случва сега и ще бъде тренд докато ситуацията не се стабилизира – земеделците се отказват от всякакви разходи за проекти и решения. Първо се съкращават продуктите, които земеделците не разбират, ценността на които не чувстват и които не носят бързи печалби.

Какви продукти ще са интересни за земеделците?


Вероятно е сега парите да се насочват към тези решения, с които фермерите вече са работили, или с които е работил успешно някои от съседите им. Тук най-вероятни са три направления – контролиране на разходите, FarmManagement, картиране на площите.

Продукти, насочени към контрол на разходите: Това са GPS системи за техниката, датчици за контрол на горивото и т.н. Възможно някакви решения за прецизно земеделие – преоборудване на сеялките и пръскачките за прецизна работа. Това може да бъде дооборудване на вече наличната техника, внедряването на системи за контрол. Най-важното е тези решения да осигуряват икономия и да се изплащат бързо.


FarmManagement системи.Тези системи дават на земеделците чувство за контрол, понякога измамно, но в повечето случаи напълно реално. Те далеч не винаги променят бизнес процесите и дават очакваният от тях резултат, но правилно интегрираната FarmManagement система е мощен инструмент за вземането на управленски решения и оптимизиране на производството.

Системи за картиране на площите. Правителствата на различни страни се обединяват, за да подкрепят аграрния сектор. Вече е ясно, че глобалният пазар на земеделска продукция няма да прекрати съществуването си, поне не в обозримото бъдеще. А това означава, че за фермерите ще има утре, и това утре е същото, както и досега. И както и досега, всички свободни пари ще се насочват към покупката на земеделска земя. Земята е била и ще остане основният актив, в който ще се инвестира. Едва ли още тази година ще има някакви огромни инвестиции, но картиране и инвентаризация на площи и договори винаги ще е необходимо.

Перспективите на agtech компаниите в период на криза

В краткосрочна перспектива agtech сектора просто ще бъде забравен. За много земеделци IT-технологиите в земеделието са нещо неразбираемо, сложно за възприемане и употреба, а значи – незадължително. Компаниите, разполагащи с решения, които вече работят ще останат над водата. Но за стартъпите, които едва излизат на пазара, предстои тежко време.

Но колкото и да е парадоксално в средносрочна перспектива това е плюс за отрасъла. Кризата ще накара всички да си броят парите и земеделците, които преминат през тези трудности, ще се замислят сериозно за контрол на разходите. А мислейки за разходите, доходите, ефективността на управление, те еднозначно ще преминат към технологии, предназначени да ги направят по-ефективни. По време на карантината земеделците прекараха много време онлайн, което им даде възможност много да четат и да разберат. Така че след няколко години трендът на agtech технологиите ще се върне.

За производителите на решения това е отлично време, за да оптимизират продложенията си, да се избавят от ненужното. Важно е да се фокусират върху това, което реално носи пари на земеделците, създава добавена стойност, а от това, което не работи точно сега – да се откажат. Трябва да развиват продуктите си до края на периода на твърди икономии и след това да отидат при земеделците с готовите си решения. Компании, които създават реална полза за земеделците, могат да използват времето, за да направят продуктите си още по-прецизни. Но за да останеш в бизнеса и да продължиш работа е необходим някакъв запас от пари, какъвто начинаещите стартъпи нямат.


Вероятно ще изчезне за известно време нишата на агродроновете, тъй като днес те не дават очевиден ефект. Много земеделци все още не могат да трансформират информацията от заснемането на площите от дронове в конкретен резултат, което означава, че от тези разходи ще се откажат на първо място.

Ще продължат да се развиват технологиите на прецизното земеделие (диференцирана сеитба и торовнасяне, точно позициониране и т.н.), картирането – просто защото земеделците няма да имат друг избор, освен да пестят и управляват по-ефективно.

Ако трябва да обобщим всичко казано, то прогнозата за агросектора не е песимистична. През настоящата година, разбира се, ще има спад на пазара, но в следващите сезони той ще се възстанови като се фокусира в конкретни сегменти на развитието си. Ще има много посоки на agtech, които ще се развиват, тъй като те реално носят полза и към тях ще се насочи основната част от участниците на пазара.

Публикувана в Бизнес

Ранните пролетни студове нанесоха значителни поражения на част от посевите в Североизточна България

Проф. дсн. Николай Ценов

Житните растения през този период на пролетта би трябвало да понасят без проблеми ниски отрицателни температури През тази година меката зима способства за ранно разкаляване на посевите от житни култури. След начало на фаза вретенене зимната пшеница вече е пролетна и е чувствителна на ниски отрицателни температури под минус 5-6 градуса Целзий.

Периодът на фаза вретенене е критичен, защото класът вече е формиран и растението трябва да се развие, за да изкласи успешно. Колкото по-дълъг е периодът на протичане на тази фаза, толкова добивът е по-висок. Като сезонно време това съвпада с месеците март и април, когато денонощните температурни аномалии са най-големи. Преминаването на житните растения от вегетативна в репродуктивна фаза (процесът на вретенене) всяка пролет е подвластно на точно тези аномалии. Това означава, че растенията в посевите са под стрес дори и при нормални условия за тях.

Във вретенене житното растение вече не може да понася ниски отрицателни температури, характерни за зимата (под минус 6-10 градуса, Целзий) по-продължително от 2-3 часа. През последната десетдневка на месец март тази година в голям район на Североизточна България се получиха повреди от ранни пролетни студове (слани). Те причиниха пригори по листата на пшеница, ечемик и рапица. Това „опърляне” е различно и е в пряка връзка с няколко основни фактора.

slani4 1Първо. Колко ниска е отрицателната температура. Разликата между минус 2 и минус 10 градуса предизвиква различни по степен повреди. Продължителността на отрицателната температура е определяща за повредите. Най-силни са те, когато сланата действа цяла нощ. И на последно място е колко пъти се случват тези слани. Тази година паднаха няколко слани с амплитуда между минус 2 и минус 10 градуса Целзий, в период от една седмица.

Второ. Всяка повреда зависи от конкретната надморска височина на посева или част от него. Най-ниска и най-продължително се задържа отрицателната температура в ниските, защитени от вятър места. Там повредите са най-видими и силни.

Трето. Повредата зависи от моментното състояние на посева от гледна точка на фазата на развитие на растенията в него. Във фаза братене растенията са най-устойчиви. Посеви в начало на вретенене са вече по-чувствителни, а тези във „втори възел” още повече. Наборът от сортове в стопанството също е от значение. Огромна роля в подобни събития играе сортът, с неговата генетическа студоустойчивост. Сортове с високо ниво се разкаляват значително по-бавно и по принцип издържат ниски температури до минус 5-6 градуса Целзий и през вретенене.

Четвърто. Състоянието на посева до момента от гледна точка на извършените мероприятия от фермера през пролетта. Относително най-устойчиви на слана са посевите, които са подхранени на време и с достатъчно количество макроелементи (азот, фосфор и калий) и са в братене. И обратно, най-повредени са късно подхранените посеви, при които вече протича фаза вретенене. Третирането на посевите с хербицид по принцип създава стрес в растенията в продължение на 2-7 дни, когато вегетацията е силна. При денонощните температурни колебания през април този период може да протече и до 10-12 дни, в периоди на застудяване (началото на април). По-силна е повредата от силна слана при „прясно” напръскани посеви с хербицид (до 2-3 дни). Двата фактора взаимно се усилват и увеличават пригорите по листата.

Пето. Наличната продуктивна влага в почвата е фактор, който влияе върху цялостното състояние на пшеницата. В посеви с недостатъчно влага в активна вегетация употребата на хербициди има значително по-силен негативен ефект, в сравнение с тези с достатъчно продуктивна влага. Това е особено валидно за тези, третирани с хербицид срещу житни плевели или комбиниран за житни и широколистни плевели. При недостиг на влага в почвата се получава отпадане на братя от растенията и се скъсява фазата на вретенене. И двете водят до намаляване на добив зърно в различна степен.

Повредите от слана върху растенията имат степени. Според нас те са пет: 1-слаба, 2-средна, 3-силна, 4-много силна и 5-изключително силна.

Различията в степента се дължат на дела на засегнатите листа и тяхната цялост. При 3-та, 4-та и 5-а степени повредите са тежки и ще окажат съществено влияние върху добива зърно.

Във връзка с това предлагаме да се помогне ефективно на посевите с подобни повреди с растителни биостимулатор TRAINER, както следва:

1. Посеви с повреда от 3-та степен (силна) да бъдат третирани с 200 мл/дка. Самостоятелно (ако вече са третирани с хербицид) или в смес с запланувани от фермера фунгицид или инсектицид.

2. Повреда от порядъка на 4-та степен (много силна) да бъде преодолявана с 300 мл/дка TRAINER, самостоятелно. Не е препоръчително да се смесва с хербицид, ако не е приложен още.

3. Посеви или части от посеви с 5-а степен на повреда да бъдат НЕЗАБАВНО третирани с 300 мл/дка TRAINER, самостоятелно, без смесване с пестицид.

Анализираните степени на повреда не бива в никакъв случай да бъдат пренебрегнати, особено последните три, върху които акцентираме. Продължителната отрицателна температура има силно негативно въздействие върху житните растения, като намалява „невидимо” добива зърно. Считаме, че последните две степени ще намалят добива с 15% (4-та) и 20 (5-а)%, в случай че не се вземат мерки. Основните причини за това са повредите по листния апарат на растенията, временното блокиране на движението на макро- (N, P, K) и микроелемети (Mg, F, Zn, Mn), както и скъсяването на протичане на фазата вретенене. При последните две степени не са изключени директни поражения върху класа, в случаите когато посевът е във фаза „2-ри стъблен възел”.

Причините да предлагаме TRAINER са няколко.

На първо място той съдържа биологично активни вещества (полипептиди и аминокиселини, микроелементи), които са изцяло получени от растения. Затова те имат изключително бързо действие (няколко часа) върху листата на растенията след тяхното третиране. Полипептидите скоро образуват протеини и по този начин растението расте и се развива нормално, въпреки стреса преди това. Растителните субстанции са „познати” на всички растения без изключение, което им осигурява бърз и продължителен ефект върху стресираните, в случая от слана растения. Второ, част от полипептидите в разтвора притежават аналогични на растежните регулатори ефекти. Като фитохормони те действат пряко върху величината и скоростта на развитие на всички части на растението (корен, стъбло, листа, цветове, семена, плодове), през целия му жизнен цикъл. Особено важно е действието на установения от учените в него на един хормон, който стимулира допълнително формиране на коренови власинки. Трето, комплексът от жизненоважни за растението вещества предизвиква бързо усилване на техния имунитет към болести, неприятели, при нормални или неподходящи условия на средата. Това произтича от повишените нива на синтез на различни органични вещества в растенията, важни за всички физиологични процеси. Най-ефективното и комплексно е въздействието на TRAINER за коригиране на продължителността на фазите на развитие на растенията, дори в условия на стрес.

Публикувана в Растениевъдство

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: +359 895 451 986
Факс: +359 895 451 986

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта