От общо над 60 000 действащи земеделски производители най-много са дребните - над 54 000. Те обаче обработват близо 22% от селскостопанските терени. 90% от получателите на субсидии обработват под 1 000 дка земя. Това става ясно от писмен отговор от министъра на земеделието Десислава Танева на депутатски въпрос.

Фермерите, които обработват парцели с площ между 1 000 и 10 000 дка, са 5 288. Те гледат около 45% от земята, заявена за подпомагане.

Стопанствата, стопанисващи терени между 10 000 и 50 000 дка, са 709, като обработваните от тях земи са малко над 1% от всички.

 Най-големите земеделци, които се грижат за повече от 50 000 дка площи, са 21. На тях се пада близо 14% от заявената за субсидии земя. 15 фермери стопанисват между 50 000 и 100 000 дка, 4 - между 100 000 и 200 000 дка, а 2 - над 200 000 дка.

Общо обработваемата земя в страната възлиза на 38,7 млн. дка, от които 6,2 млн. дка са постоянни насаждения и затревени площи.

Публикувана в Бизнес
Петък, 12 Юни 2020 15:44

Винаги става дума за пари

Безпрецедентно обединение на земеделския бранш срещу твърденията и медийните изяви на организационния секретар на асоциация „Български пипер“ Георги Василев. Дори собствената му асоциация се разграничи от него.

Василев казва, че между 40 и 60% от парите по обвързаната подкрепа се крадат. Прокуратурата трябва да се самосезира по случая, смятат от близо 20 браншови организации в земеделието и животновъдството. Те твърдо се обявяват против „изявленията на един човек, който дори не е производител, а обикновен търговец“. По този повод бе дадена пресконференция в БТА.

Извън емоциите, нека бъдем честни – винаги става дума за пари. А когато става дума за много пари, тогава се намесва политиката. Политиката у нас е мръсна работа. Особено днес.

Както е вероятно Георги Василев да изпълнява политическа поръчка на БСП, също толкова вероятно е безпрецедентната земеделска подкрепа към министър Танева да е рожба на защитниците на статуквото. Как иначе да си представим, че на една маса ще седнат браншовите животновъдни босове Бойко Синапов и Симеон Караколев? Вторият свали земеделският министър Румен Порожанов със стачка, Синапов бе освободен като съветник от същия този министър. Но нека не се задълбаваме в подобни детайли – примерите от най-новата ни история са много, всеки може да се сети за няколко подобни.

Обективната журналистика изисква да бъдат чути всички гледни точки. Изводите остават за читателите. Изкушението да се правят внушения е голямо, всяка дума понякога е като ходене по тънък лед. Затова тази професия не е лесна. Още по-трудно става, когато медията, в която работиш е с конкретна политическа /което означава и финансова/ обвързаност. Тогава журналистите често са принудени да правят компромиси със собствената си професионална етика. Ако искат да имат работа. Това не е упрек, просто е всеизвестен факт.

Най-тъжното в цялата картина е, че след подобен скандал лъсва цялото дередже в родното земеделие. Всички признават, че у нас пари се крадат. Даже и министър Танева го казва. И, да, права е – това не е за хвалба. Не че в Брюксел не са наясно. Дълбоко се съмнявам, че на фона на цялата криза с Covid-19, някой в ЕК ще седне да се занимава с българските пунически войни. Тази попара си е наша и геройски ще си я изсърбаме сами. Колкото по-бързо го направим, толкова по-голям е шансът да се съсредоточим върху важните неща.

В края на годината близо 9 млрд. безвъзмездни европейски пари ще дойдат в България. Част от тях ще отидат и в земеделието.

Пак ли ще се води дебат как точно да се харчат? Колко от тях отново ще се окажат в ръцете на поредните чертожници?

Сегашната криза е знак, че е твърде възможно всичко това отново да се случи. И не защото статуквото е на път да смачка един устат пипераджия. А защото сме си такива - обвързани. И защото винаги става дума за пари. Междувпрочем, всеки сам отговаря за цената, която е платил.

Анета Божидарова

 

Публикувана в Коментари
  • В село Владимирово очакват добри добиви от пшеницата въпреки жестоката суша

  • Кампанията ще стартира в Добричко с десет дни по-рано, комбайните ще зажънат преди 30 юни

Габриела Събева

„Познавам всяко растение, всяка нива, всяка почва. Всеки ден ги обикалям и наблюдавам”, споделя Минко Желязков, председател на ЗК „Сплотеност” в село Владимирово, Добричка област. Превратностите на съдбата не са случайни. Завършва Математическа гимназия в Добрич, а след това висше икономическо. Никога не е предполагал, че ще се занимава със земеделие. Родом е от селото, но излиза от него преди 50 години. Образова се, започва бизнес в Добрич.

Minko Zheyazkov

„Цял живот съм се занимавал с програмиране и компютри. Съпругата ми също е математик, завършила Софийския университет. Преди 8 години дойдох съвсем случайно във Владимирово, защото почина старият ни председател, агроном с 40 години стаж. Тогава нямаше кой застане начело на кооперацията. Старият председател беше уважаван човек, професионалист, за когото нямаше тайни в селското стопанство. Аз пък нямах познания”, с усмивка си спомня Желязков. Той е категоричен, че когато човек иска, успява да се научи. И по-важното – да не спира да се учи.

„Родом съм оттук, но животът ми е минал извън Владимирово от 1970 г. насам. Така дойдох за малко, но останах за дълго. Аз съм на принципа, че човек трябва постоянно да се самообучава и така се захванах със земеделие. Без да учиш, не става, тъй като нося отговорност за 4000 дка земя”, допълва разказа си стопанинът. „Не твърдя, че съм станал агроном, защото това е цяла наука. Успях обаче от практиката през тези 8 години да натрупам опит и да успявам що-годе успешно да го прилагам. Много добре се научих и на още нещо - да преценявам кого да питам, ако не знам нещо. Това е от съществено значение. Работя много добре с регионалните представители на агрофирмите. Търся и получавам съвети от тях”, не крие Минко Желязков.

Резултатите от полето са най-добрият атестат за неговата работа: „На нивата грешките не могат да се скрият, там всичко се вижда. Става ясно какво си направил и какво не!”.

Pchenica Minko gl 4

 

В момента полетата с пшеница, царевица и слънчоглед изглеждат много добре, обещават добри резултати. „Каквото зависи от мене, съм го дал на културите. Аз всеки ден съм на полето, оглеждам всяко растение. Това ми доставя удоволствие. Не мога да си представя, че мога да се затворя между четири стени и да правя нещо друго”, категоричен е още председателят на кооперацията.

Неговият поглед на икономист и математик, логическите му разсъждения и натрупаният 8-годишен скромен опит го навеждат на следните изводи: „Има три основни момента в земеделското производство. Първият е ниска себестойност. Работиш и търсиш препарати за растителна защита, торове и семена на оптимална цена. Компромис в качеството не правим, но търсим ефективност. Тук вече влизат машини, горива, всички останали елементи на себестойността”, разкрива основните си принципи на работа Минко и продължава: „Вторият момент са високите добиви. Ако ги нямаме, няма да имаме и добри приходи. Третата точка са цените на земеделската продукция. Тук вече нищо не зависи от нас. Търговците идват, предлагат цена и са непоклатими. Така от тези три елемента – себестойност, добив и цена, ние можем да въздействаме на първите два и трябва да го направим”, категоричен е земеделецът.

Защото в края на стопанския сезон, след прибиране на реколтата, идва следващият основен момент - изплащането на рентите. „От години тук се е наложила практиката за високи ренти. В последните години даваме по 100 лв./дка на собствениците на земя. Какво ще се случи през тази година и как ще успеем да изплатим някаква сума, все още не мога да кажа. Едно е ясно - ще бъде много трудно с рентите. Миналата година за първи път свалихме на 90 лв./дка, тъй като беше с много трудна и нямаше добри резултати. През тази година проблемите ескалират”, анализира Минко Желязков.

Pchenica Minko gl 2

Настоящата година е много сложна за добруджанци. Всичко изцяло е подчинено на природните катаклизми, сушата, очакванията за дъжд и решенията на стопаните, смята още земеделецът.

„Постоянно се надявахме поне на 20-30 дни да вали, за да можем да очакваме някакви добиви. Сега имаме спешна нужда от дъжд. В противен случай ще заприличаме на 2001 г., когато земята беше напукана до 1 метър дълбочина. Тогава имахме слаби добиви от пшеница, никакви от слънчоглед и царевица. Това е много тежко, особено за хора, изплащащи кредити, лизинги и инвестиращи в машини и съоръжения”, не крие опасенията си Минко. Той допълва, че един добър стопанин след изплащане на рентата трябва да е предвидил и средства за инвестиции: „За изминалите 8 години изцяло съм сменил машинния парк. Нищо не е останало от старите машини, тъй като те не са рентабилни. В същото време обаче ако нямаш пари и нямаш идеи, тъпчеш на едно място. Новите машини подобряват работата и производството, но те изискват и нови инвестиции. Ако един председател на кооперация не си направи сметката и не инвестира, наистина работата ще буксува”.

В момента пшеницата на кооперацията е в добро до много добро състояние. Житните ниви с тежки класове рязко се открояват на фона на масовата тежка картина с изсъхнали полета в Добруджа. Дали е късмет, подарък от Господ или правилни агротехнически решения, питаме Минко Желязков?

Pchenica Minko gl 1

„Отвсякъде съм орязал торовите норми, защото ме е страх да не прегоря растенията. Може би затова нашата пшеница е жива и жизнена. Преди една седмица беше зелена. Сушата си казва думата, посевите вече са жълти. Чакаме дъжд, всичко сме направили като мероприятия, но с по-ниски дози.”, разкрива стопанинът. Той не крие, че масовата практика по селата за обилно торене понякога може да те вкара в грешки: „Свикнали сме когато дойде краят на февруари-началото на март, да се тори здраво. В края на април още веднъж. Тогава обаче беше най-сушавия период през тази година. Почти всеки ден бях по нивите, обикалях полетата, гледах, мислех как да торя при това положение без да си изгоря пшениците? И тъй като не съм агроном, притесненията бяха още по-големи да не допусна грешка”, не крие тревогите си Минко и споделя още за решенията си: ”На практика наторих след 8-10 май, когато паднаха 55 литра дъжд. Така всичко се разтвори и усвои. След това сложих биостимулатори за преодоляване на стреса, за стимулиране на кореновата система, по-доброто усвояване на хранителните елементи от почвата. Но пак казвам: дъжд трябва, много дъжд трябва в Добруджа! Ние имаме сумарно 60 литра за последните седем месеца”.

Според Минко Желязков настоящата стопанска година се отличава с още един важен момент - сланите през пролетта. Отрицателните сутрешни температури са редуцирали наполовина житните класове по някои полета в областта. Това автоматично води до по-нисък добив.

Земеделецът-икономист е оптимист, че ще има сравнително добри резултати от жътвата на пшеница. Той е един от малцината, които имат в нивите си пълни класове и добре изхранените растения, които да гарантират поне 400-500 кг/дка добив. Докато влезе зърното в хамбара обаче има още време. Според фермера жътвата в кооперацията ще започне през това лято по-рано, някъде преди 30 юни. Обичайно през последните години кампанията започва 5-8 юли във село Владимирово. Сушата и горещините обаче прегориха и без това изсъхналите посеви в цяла Добруджа.

Публикувана в Бизнес
Понеделник, 08 Юни 2020 14:27

Земеделието – стихия и съдба

В семейното стопанство на Светла, Георги и техният син Ради от Костенец

Анета Божидарова

Когато повече от 25 години работиш земя, това няма как да бъде случайно занимание. Това се превръща в съдба. Гостуваме на семейство Михайлови -Светла, Георги и техният син Ради – трима зърнопроизводители от Костенец, отдадени на своята стихия - земеделието.

Те са най-големите в региона – със 7 хил. дка земя. Тази година са засели пшеница, царевица, слънчоглед, просо. Земя, грижливо наемана парче по парче в този полупланински район, където хората само могат да мечтаят за добивите на своите колеги от златна Добруджа, от Дунавската равнина или от Тракийската низина. Когато обаче работиш, земята се отблагодарява.

„Най-добрата година в земеделието е следваща“, смее се Светла. Дама с изключителен вкус и финес, художник-дизайнер по образование, тя поддържа цялата документация на семейната фирма, с вечна усмивка ръководи парада и като малко дете се радва на всеки житен клас. А слънчогледът е най-голямата й страст. Затова често го рисува и той „наднича“ от неочаквани места в спретнатия офис на семейната фирма.

Вдъхновяващи хора са истинските земеделци

Човек плъзга поглед по зелената пшеница, която се люлее от вятъра и окото му се радва. Там, на полето, разбираш колко е малък човекът и колко важен е хлябът. И колко много труд стои зад цялата тази пасторална картина.

1 zemГеорги е моторът на фамилното стопанство. Зад прямият и твърд поглед, категоричност в изказа, всъщност се крие деликатна и чувствителна природа. Георги трудно се отпуска да говори публично, особено пред медии, неговата стихия е работата. „Всичко, което знам за земеделието, го дължа на Георги“, простичко обяснява Светла.

Устойчивите земеделски стопанства у нас са онези, в които вече са отгледани второ и трето поколение земеделци. По някакъв невидим, но естествен начин, силната връзка със земята като че ли се предава по наследство. 22-годишният Радослав, хубаво и кротко момче, се чувства по-силно свързан със земеделието дори от своите родители. Неговата страст са машините. „Качвам се в трактора - да си почина. И докато почивам – карам и си работя. Работата не ми пречи на почивката“, обяснява тихо Ради и не разбира моето учудване от онова, което ми казва. Че как така човек си почива в трактора? Явно има и такива хора. Младият мъж с часове се улисва около машините, замисля се когато го питам колко от неговите приятели по този начин прекарват своето време. „Май съм само аз“, премисля той.

Земеделието не е трудно, хората са по-трудни

усмихва се той. Някак му е тъжно, че ежедневният и упорит труд на полето не се вижда отстрани. „Хората виждат само една голяма и хубава машина, с която работиш, но не си задават въпроса как си изкарал парите, за да си я купиш, колко усилия струва това. А то никак не е лесно“, казва Ради.

2Светла и Георги, горди със своето момче, ме уверяват, че когато си науми с нещо да се справи по машините, няма земна сила, която да го спре. Упорит характер, кроткият му вид бил подвеждащ, казват те. Ради ще запише висша агрономия, но за момента счита, че е по-важно да бъде до своите родители – работата на полето няма край и точно тази година няма как да ги остави сами. А и такава страст се оказва пустото земеделие - за един млад човек, който не помни от кога е на полето и сред машините. Образованието няма да избяга, има време – само на 22 е. 

Модерно земеделие не се прави с каква да е техника

категорични са земеделските стопани от Костенец. Кризата с Covid -19 изобщо не е попречила на плановете им. „Тези дни си купихме нова сеялка и направо не можем да й се нарадваме“, казва Светла. За няколко часа Ради засял 200 дка със слънчоглед по технологията Strip-till. За първа година стопаните опитват този метод на работа. Наесен ще чакат резултати, за да решат дали ще заложат и отглеждат повече площи по Strip-till . Технологията определено спестява време и средства, обработките са по-малко /без оран и дисковане/ и това задържа влагата в почвата. „Земеделие без добра техника не става, но трябва да ти идва и отвътре.

Не разбирам хората, които гледат в чуждата паница

казва Георги. Ако човек работи – халал да му е спечеленото, заслужил си го е, показва житейската логика на земеделeца. По-страшни са чертожниците, категорични са двамата стопани от Костенец. И днес има хора, които не си знаят нивите, очертават постоянно затревени площи и просто точат едни пари от държавата. И Светла, и Георги недоумяват защо се допуска това. Ако някой краде пари, значи някой го е позволил, има законен начин това да се случва.

Бизнесът на българските зърнопроизводители е на светло. „Просто няма как да се скриеш. Произвеждаш количества, с които излизаш на пазара и няма как да продаваш без фактури“, казва арендаторката от Костенец. Затова се ядосва, когато някой седне да им пресмята субсидиите. Прозвището „зърнари“ е обидно. „Да заповядат, да видят как се работи“, кани отруденият Георги. Ако си мислят, че е лесно – сгрешили са.

Никъде няма лесно, ако има – няма да дойде при нас

смее се фермерът. „Много преди да се чуе за субсидии, сме се захванали със земеделие. Сложили сме си главата в торбата, теглили сме кредити, постоянно сме под напрежение, защото тази работа е риск“, обяснява Светла. Мнозина от зърнопроизводителите са готови да се откажат от субсидиите, на много места в страната само рентата не може да бъде покрита с тях. Единственото предимство е, че в момента те могат да послужат като гаранция за банков кредит – близо 90% от българските средни зърнопроизводители купуват техника на лизинг. „Цялата техника в стопанството ни е на лизинг. Купуваме модерни машини, иначе не сме рентабилни“, уточнява Светла. В повечето случаи обаче, като теглят в края на стопанската година чертата, излизат на нула. Времето все повече се превръща в най-големия враг на стопаните и често се отчитат пропаднали площи. Компенсациите дори не си струва да бъдат коментирани, всички обаче четат субсидиите на зърнопроизводителите. „По-добре да ги спрат, тогава ще останат истинските земеделци в България“, предполага Светла. Затова колкото и да коментират зърнения бранш, земеделците от Костенец си имат мир на душата.

Не искат помощ от държавата, искат само да не им се пречи

Ако пък най-сетне и излишната бюрокрация намалее, работата сама ще върви. Тъжно е да не можеш да стигнеш до полето, защото се налага дни наред да се занимаваш с документи, казва Светла.

Стопаните от Костенец не гледат в чуждата паница, молят се като всички за хубаво време и вярват, че земеделието е тяхна съдба. „Подпомагането за земеделците трябва да бъде реално, независимо какво отглеждат – зърнени култури, плодове и зеленчуци, животни или нещо друго. Просто трябва да са истински фермери, а не само на хартия“, категорична е Светла. „Да направят подпомагането на базата на произведена продукция и тогава ще ги видим чертожниците“, предлага Георги.

„Завинаги оставаме на полето, това е нашият живот. Това ни е стихията, това го можем. Щастливи сме, че и синът ни Ради тръгва по този път. Хубаво е да виждаш, че си отгледал дете, което дори повече от теб обича земята“, правят оценка на постигнатото до тук Светла и Георги. И смело заявяват, че с гордост могат да се наредят до онези, които произвеждат хляба на държавата.

Нищо, че малцина разбират, че когато всеки ден работиш под открито небе, няма гаранция за печалба. Когато обаче земеделието е твоя стихия и съдба, земята се отблагодарява. И надеждата никога не умира. Нали казахме вече, най-добрата година в земеделието е следващата.

Публикувана в Бизнес

Д-р агроном Ани Попова

Повече от всякога до сега, земеделските производители са изправени пред предизвикателствата на климатичните промени и постоянно нарастващите производствени разходи. Това от своя страна изисква прилагането на най-добрите практики в земеделието, за да бъдат успешни и печеливши. В последно време много фермери преоценяват прилаганите до момента практики за обработка на почвата и въвеждат промени в тях. Някои преминават директно към безоранна система (No-till), докато други предпочитат не толкова крайната Strip-till. Без значение коя система за поддържане на почвата ще изберете, важно е да подходите информирано и с достатъчно внимание към детайлите, за да може да вземете максимума за вашите посеви и поле.

KV Kultistrip 6000 Ferti 2017 field 0005

КАКВО Е STRIP-TILL?

Буквално STRIP означава лента, а TILL - обработка на почвата или иначе казано, STRIP-TILL е система, при която почвената повърхност се обработва на ивици с различна ширина, а зоната между тях се оставя покрита с растителните остатъци на предходната култура.

ПРЕДИМСТВА НА STRIP-TILL СПРЯМО ОСТАНАЛИТЕ ТЕХНОЛОГИИ?

Strip-till съчетава предимствата на безоранната технология (no-till) с тези на конвенционалната (оранна) обработка на почвата. Чрез strip-till почвата се предпазва от ерозия, а торовете от механично изнасяне. Посредством оставянето на растителни остатъци върху почвата между лентите се подобрява почвената структура, запазва се повече влага за по-дълъг период и едновременно с това имаме добре обработено семенно легло, което се затопля по-бързо през пролетта. Насоченото внасяне на торове повишава тяхната ефективност, което позволява намаляване с до 30 % на торовите норми. Обработване на почвата, торене и сеитба се извършват с едно минаване, което от една страна намалява разходите ни за гориво, а от друга намалява необходимостта от работна ръка. И всичко това без да се компрометират резултатите по време на жътва.

KV Kultistrip IMG 9101

КОИ КУЛТУРИ СА ПОДХОДЯЩИ ЗА ОТГЛЕЖДАНЕ ПРИ STRIP-TILL?

Strip-till е приложима при почти всички редови култури – царевица, сорго, соя, слънчоглед, рапица, захарно цвекло и др.

ЗА КАКВО ДА ПОМИСЛИМ, ПРЕДИ ДА ПРЕМИНЕМ КЪМ STRIP-TILL?

Информацията в днешно време е всичко и ако я имаме навреме, бихме си спестили много проблеми или най-малкото затруднения. А проблемите и затрудненията обикновено имат сериозен негативен отпечатък върху финансите ни. Затова, първите въпроси, които трябва да си зададем, без значение каква технология прилагаме или към каква сме се насочили, са:

КАКЪВ Е ТИПЪТ НА ПОЧВАТА?

Типът на почвата има пряка връзка с храненето на растенията, с възможността да задържа вода и хранителни вещества. В зависимост от това с каква почва разполагаме се определя стратегията за осигуряване на адекватно хранене на растенията. Типът на почвата се определя и от нейните физико-механични свойства, а от тях зависи кога ще можем да я обработваме и с какво време ще разполагаме за това. При тежки почви, с по-голямо съдържание на глина е препоръчително да оформяме ивиците през есента. Заради прекомерна влага през пролетта, при такива почви съществува вероятност да не успеем да обработим полетата навреме. Обратно на тежките, при по-леки и песъчливи почви, е препоръчително ивиците да се оформят през пролетта.Типът на почвата е и фактор при избора на подходящ инвентар, като едно от най-адаптивните решения на пазара в България е това на Kverneland. С него настройките се извършват лесно, което позволява работа в полета с различен почвен тип, структура и характеристики.

Strip till minesota

КАКВА Е ПРЕОБЛАДАВАЩАТА ПОЧВЕНА РЕАКЦИЯ (pH)?

Както при киселите, така и при алкалните почви са налице проблеми с усвояването на редица хранителни елементи. От една страна се затормозява развитието на кореновата система, а от друга се засилва фиксацията на част от тях.

При почви с pH > 8,0 обикновено има наличие на много калций в почвата, който се свързва с фосфора и образува неразтворими съединения, а при pH< 5,5фосфорът се свързва с желязото и алуминия. Колкото по-кисела е почвената реакция, толкова по-силна е фиксацията, като едновременно с това се проявява и токсичното действие на тези метали.

КАКВО МОЖЕМ ДА НАПРАВИМ, АКО ПОЧВЕНАТА РЕАКЦИЯ СЕ ОТКЛОНЯВА ОТ ОПТИМАЛНАТА?

Първо, при кисели почви можем да вземем решение да варуваме, за да подобрим качеството на почвата, а от там и условията за хранене на растенията. Второ, ще знаем какви торове са подходящи или не за нашите почви. Трето, има подходящи начини на внасяне на торовете при неблагоприятна почвена реакция. Например, насоченото внасяне в реда е за предпочитане, тъй като се повишава концентрацията на даден хранителен елемент (обикновено фосфор) в по-малък обем от почва и се забавя фиксацията му.

КАКВА Е ЗАПАСЕНОСТТА НА ПОЧВАТА С ХРАНИТЕЛНИ ЕЛЕМЕНТИ?

Преди да преминем към strip-till, а и ако вече практикуваме тази технология, е добре да знаем каква е запасеността на почвата с хранителни елементи в различните слоеве. Много често при консервационните технологии, хранителните вещества се разполагат в повърхностните 10-15 см, докато в дълбочина те са крайно недостатъчни. Важно е да знаем колко хранителни вещества има и къде са разположени, защото корените на растенията се стремят да достигнат зоните, където са разположени хранителните запаси. Ако те са в повърхностния слой, корените ще се разположат в него, а това не е добре, особено в условия на засушаване. Това се установява само чрез качествено извършен почвен анализ, който служи за отправна точка. Най-добре е да изградим запас от хранителни вещества по-дълбоко в почвата, където се запазва и по-голямо количество влага. По-този начин се осигурява по-голяма устойчивост на растенията при продължителна суша и по-дълъг период на хранене. Това е от особено голямо значение за бавно подвижните фосфор и калий. При подвижни елементи, каквито са азот и сяра, за предпочитане е по-плиткото им разполагане.

Запасяването на почвата е продължителен процес, който се извършва най-ефективно с помощта на променливо торене, прилагано година след година.

IMG 0322

ЗА ТОВА КАК ТЕОРИЯТА СРЕЩА ПРАКТИКАТА, ЗА СВОЯ ОПИТ СЪС STRIP-TILL И ПОЛЗИТЕ ОТ НЕГО, РАЗКАЗВА АЛЕКСАНДЪР ДИМИТРОВ, КОЙТО ОБРАБОТВА ОКОЛО 12 000 ДКА В ЗЕМЛИЩЕТО НА С. БРЪШЛЕН

Започнах да прилагам strip-till преди четири години и към момента близо 90 % от пролетниците, основно слънчоглед и царевица, отглеждаме по тази система. За втора година изпробваме strip-till и при рапица. В стопанството ни има различни типове почва. Преобладават черноземи, но има и сиви горски. Благодарение на почвените анализи, определихме подходящите торови продукти. Почвено-климатичните условия при нас налагат да оформяме ивиците през есента, което комбинираме с внасяне на фосфор. Така получаваме добре обработена почва и не губим натрупаната през зимата влага.

Финансовите предимства на strip-till в сравнение с конвенционалната, оранна технология са значителни поради няколко причини. Първо, за обработките ни е нужно по-малко гориво в сравнение с обработките при конвенционалната технология. За период от три години значително намалихме разхода на гориво, като вместо необходимите ни 11 л/дка от преди промяната, сега използваме около 6 л/дка. Поради по-малкия брой обработки, ни е нужно по-малко време за тях, а те се извършват и от по-малко механизатори. За всички дейности (обработки, сеитба и пръскане) върху цялата площ със strip-till са достатъчни трима. Сега работим с по-малко инвентар, като успяваме да спазим агротехническите срокове. Намалихме торовите норми, като фосфора внасяме през есента, съгласно препоръките за торене, базирани на почвени пробипрез всяка стопанска година. При азота отчитаме намаляване на нормата с до 50 %. Сега при царевицата използваме само около 10 кг/дка  активно вещество, с насочено в реда  приложение, в точния момент. След преминаване към strip-till,  добивите се запазиха на същите нива, но при значително намаляване на производствените разходи.

Инвестициите в нова система за почвообработки са стратегическо решение, чиито ползи стават видими във времето и след извършването на правилните анализи и сравнения. Своят опит може да споделите във Facebook групата „Добри практики в Strip-till обработките“, в която и нашият екип откри ценни съвети и полезна информация от опитът на фермерите с този тип технология.  

Публикувана в Агротехника

Дай му на българския земеделец субсидии и компенсации да брои. А пък родните депутати някак се оказват леко непричом. На изслушване пред парламентарната земеделска комисия, въпроси към министър Десислава Танева от страна на ГЕРБ няма. Те хората всичко си знаят, какво има да й губят на министърката времето.

За да останат в опозиционен ритъм, от БСП винаги имат въпроси. Защо този път обаче са със стара дата, не е ясно. На Танева перушина й излезе на устата дни наред да обяснява едно и също – за градушките, за това какви пари сме изкрънкали от Брюксел по т. нар. вертикална мярка Covid-19, че те даже вече са скочили и двойно – от 50 на 100 млн. лева.

Правилата още не са известни, защото трябва да се гласуват първо в Брюксел, но направленията за отпускането на тези пари са две – при доказване на загуба на доход от поне 20% по време на пандемията, в сравнение с този от миналата година. Ще има и възстановяване на средства, похарчени извънредно от фермерите за спазване на наложените карантинни и санитарни изисквания, свързани с пандемията. Всичко това – с фактури.

За пореден път се претъркаляха и допълнителните близо 140 млн. лева, които българският земеделски бранш единодушно вече подкрепи да бъдат прехвърлени от ПРСР към директните плащания. 9% отиват по СЕПП, 13 % - по обвързаната подкрепа. Би трябвало всички да са доволни.

Едно не може да й се отрече на министър Десислава Танева – гъвкава е. Тя с лекота отговаря на депутатските въпроси в комисия, не се стряска и от журналистите.

Така например се оказва, че хубавите идеи на градинаря Красимир Кумчев за подкрепа на бранша в условията на пандемия, всъщност чудесно се вписват във вертикалната мярка Covid– 19. Как и дали ще сработи тя за плодовете и зеленчуците, ще стане ясно до края на годината. Нека припомним обаче, че схемаджиите там са едни от най-големите отличници в усвояването на европейски пари. До тях се нареждат и онези, които само чертаят постоянно затревени площи и даже не ги знаят къде са. Иначе първи подават заявления за подпомагане в местните земеделски служби. До кога ще съществува тази несправедливост, кой да ти каже.

За баснословните между 9 и 15 милиарда, които страната ни трябва да получи по линия на спасителния пакет за възстановяване на европейските икономики е рано да се точат лиги, предупреди Танева. Горчивата чаша, наречена Зелена сделка, няма да ни се размине. Въпреки, че конкретиката в европейските правила за отпускането на 750 млрд. евро – 500 от тях безвъзмездни, 250 – като нисколихвени кредити, изобщо няма да стане ясна скоро, никак не е зле страната ни да има план като как ще покрива подобни изисквания.

Защото Брюксел многократно предупреди: икономики се възстановяват с реформи, не с гълтане на пари нахалост.

Вместо да си блъскаме главите с разни предположения и анализи за новия европейски ред, по-добре да си направим собствени такива.

Страшна веселба ще настъпи, ако изведнъж се окаже, че зърнопроизводителите трябва да станат био, а градинарите – да стъпят устойчиво на един общ европейски пазар – с количество и с качество. Първите като нищо ще го направят, даже някои сигурно вече тихомълком са я свършили тази работа. Вторите обаче имат много работа пред себе си – един Кумчев изобщо не е достатъчен.

За да не сме голословни – една малка задачка за домашно – от отпуснатите 5 млн. лева подкрепа към локални търговски обекти за изкупуване, сортиране, опаковане и реализация на български оранжерийни домати, краставици и пипер, до момента са усвоени под 1 млн. лева. Защо ли? Струва си да разсъждаваме върху това.

И още една задачка – защо, например, години наред пренебрежимо малък брой фермери кандидатстват по т. нар. мярка за хуманно отношение към животните? Тук не става дума за някакви отвеяни природозащитни теории. Става дума за едно дълбоко погрешно на базисно ниво отношение към този вид бизнес. Една глава животно не е една торба с пари, а означава осъзнато решение за начин на живот и прехрана, които те правят щастлив. И върху това си струва да се разсъждава.

По-полезно е, отколкото да броим субсидии, компенсации и да точим лиги по поредните милиарди за земеделие. Този път могат и по-сериозно да ни приседнат. Ако не започнем с реформите първо в собствените си глави – от най-малкия фермер до последния депутат в българския парламент.

Анета Божидарова

Публикувана в Коментари

Костадин Костадинов, председател на УС на НАЗ:

Брюкселските чиновници се оказват вредни за земеделието

Популизъм е в условията на криза да се говори за наливане на милиарди в т. нар. Зелена сделка

Интервю на Анета Божидарова

- Г-н Костадинов, на фона на кризата, причинена от Covid -19, в Европейската комисия отново се заговори за Зелената сделка – планира се финансиране от 20 млрд. евро годишно по две стратегии – „От фермата до вилицата“ и за опазване на биоразнообразието. Какъв е вашият коментар?

- Следим темата отдавна. По мое лично мнение, няколко брюкселски бюрократи и чиновници са решили, че с нещо трябва да се занимават по време на криза. Това е предложение на Европейската комисия. Европейската народна партия обаче предупреди, че сега моментът не е удачен за подобни стратегии. Сега е по-важно да бъдат възстановени работните места, да бъдат стабилизирани устойчивите стопанства. Това предложение първо трябва да мине през Европейския парламент и след това през Съвета на министрите. И понеже има голяма съпротива, включително от Копа и Коджека, то едва ли ще се случи във варианта, в който се предлага.

Контактуваме с колеги и от други страни, много от тях са против т. нар. Зелена сделка. Тези стратегии са правени от чиновници, които работят само на маса и боравят грубо с цифрите. Това са нереални неща. Как ще се залагат цели до 2030 година, след като се очертават поне 2 години преходен период до определянето на параметрите на новата ОСП? Това означава, че стратегическите планове ще се пишат през 2023, а новият програмен период трябва да започне 2024 г. И тези срокове също са условни, предвид кризата. Нужно ли е такова натоварване на земеделските производители, след като и сушата е проблем не само у нас, но и почти в цяла Европа? Ще се окаже, че брюкселските чиновници са вредни за европейското земеделие. Защото пишат популистки стратегии, а не се съобразяват с реалностите. А и какво ни показа пандемията – цяла Европа светна в „зелено“, а земеделието не е спирало да работи. Значи не то е основна причина за замърсяването на въздуха и на околната среда. Но най-лесно е да се посочи някой с пръст и той да е виновен.

- Какви са реалностите у нас, какъв трябва да бъде балансът в земеделието?

- Неслучайно Добруджа се нарича житницата на България. Какво биологично производство може да се прави там? Как между две полета с конвенционална пшеница сееш биологична? Кого лъжем? Могат ли да се гледат плодове и зеленчуци в Добруджа, след като напояването е невъзможно? Мястото на биологичното земеделие и животновъдство е в планинските и полупланинските райони. България е толкова богата на природни дадености – във всеки район може да бъде адекватно развиван и защитен съответният вид земеделски бизнес. Ние не сме против опазването на природата, ние сме против популистките мерки, които не почиват върху националните реалности. А те трябва да бъдат отчетени и според тях да се пишат стратегическите планове.

Има и друг въпрос: как ще бъдат стимулирани земеделците да прилагат зелени политики? Един път се иска от нас да произвеждаме - евтино и здравословно. Колко хора могат да си позволят да консумират био домати, например? Колко достъпна е биологичната продукция за крайния клиент? Не може по време на криза, в която голяма част от хората ще изгубят или ще намалеят доходите им, а всички бизнеси и национални икономики търпят загуби, да се планират нереални неща.

- Тежки загуби търпите в Добруджа тази година заради сушата, а рентите там са най-високи – как ще ги плащат зърнопроизводителите?

- Всичко се обърка още в началото, тръгнахме, водени от принципите на дивия капитализъм. Давай, давай, давай - вдигай рентите, за да наемеш повече земя. И тази година какво стана – няма резерв, някои хора са натрупали задължения за две години назад, за да плащат високи ренти и сега са в калта. Не в калта, защото кал в Добруджа няма – поради липса на дъжд. В прахоляка са. Рентата е пазарно измерение на добитото, на печалбата. Така е в целия свят. Само у нас нещата са различни.

- Не може ли това да се промени?

- Може, нужна е политическа воля. Във Франция например, наемът на земя е държавно регулиран. Защо? Защото селското стопанство е приоритет за държавата. Рентите се определят на базата на приходите, разходите и печалбата за всеки регион. Черно на бяло, по документи. Държавата на тази база определя средно рентно плащане. В САЩ няма субсидии за земеделците. Там има застраховка „добив“ или „ферма“. Те гарантират, че на определени нива, разликата в добивите или в продуктивността във фермата, се покриват от застраховката. Рентите са строго определени.

Не може селското стопанство в България да се сочи като приоритет от няколко правителства, а държавата да не участва в урегулирането на поземлените отношения. Собствениците на земя веднага ще ме обвинят, но до голяма степен и те са виновни за това положение в Добруджа – ако обаче една фирма винаги започва от 105 лева рента на декар, всяка година има арендатор, който е фалирал или се е отказал, защото не може да плаща толкова висока рента. Колкото и красиво да си говорим по форумите в интернет, нямаш ли първоначален капитал, не си ли теглил заем от банка, не можеш да правиш земеделие само с помощ от държавата. Европейският модел на земеделие всъщност е социален, той не подкрепя устойчивия бизнес, който работи на пазарен принцип. Това е истината.

- Мега законодателството за земята беше поставено във фризера доста преди кризата – защо?

- Защото там се преплитат големи интереси. От Асоциацията на собствениците на земеделски земи спряха закона и скочиха срещу „белите петна“. А те са гарантирано вземане за малкия производител. И тази година пак ще има война по сключването на доброволните споразумения. Защото няма адекватно законодателство. Имаме един многократно преправян в годините Закон за собствеността и стопанисването на земеделските земи, в който има неуредени отношения между собственици и ползватели на земя. Т. нар. споразумения са доброволни, но ако там не бъдат въведени правила, всичко се превръща в слободия. Българска слободия. Ние, от НАЗ, искаме да бъдат премахнати всякакви възможности за шикалкавене и за подмяна, за действие от позицията на силата. Това не се харесва на много хора. И затова законът беше спрян. От една клика хора, бивши номенклатурни кадри, които са големи собственици на земя. Техните апетити в момента са към „белите петна“. Фондовете, които изкупуват земя, искат да съберат „белите петна“ в собствен фонд, през който те да ги отдават под наем, а на когото на му се занимава – да им продаде „белите петна“. Това е цялата работа.

- За поредна година пчелари сигнализират, че заради пръскания по посевите, масово умират пчели. Имаше и протести в Плевен. Този проблем защо остава хроничен, няма ли как да бъде решен?

- Този проблем изниква всяка година и то в една и съща област – в Плевенско. Миналата година пчеларите получиха по 60-70 лева Deminimis за пропаднал кошер. И пак бяха виновни зърнопроизводителите, макар, че проверките нищо не доказаха. В момента очакваме прословутата Наредба 13, която трябва да сложи ред в тези отношения. Пчеларите ще бъдат уведомявани по електронен път – чрез SMS и на електронна поща - за предстоящи пръскания, като те ще бъдат съобразени с фенофазите на развитие на посевите. Така че, ясно да бъде указано кога и какви мероприятия ще се провеждат. Питам защо трябва да пръскаме нощем, когато една току що поникнала царевица трябва да се пръска срещу вредители през деня? Питам също какво правят пчелите върху една току що поникнала царевица, след като те търсят цвят? Същото се отнася и за слънчогледа. Какво прави пчелата там – разходка из парка – в царевицата и слънчогледа?

От НАЗ настоявахме пролетните прегледи на пчелните семейства, които до миналата година се правеха от частно практикуващите ветеринарни лекари, този път да бъдат направени от комисия – в нея, освен ветеринарният джипи, да влизат също производител, представител на областната или общинската земеделска служба. Защото преди две години, при проверка в Ловеч, се оказа, че от подадените 100 кошера, пчели има само в 30. Това ни дава основание да се съмняваме в коректността на колегите пчелари. Най-лесно е обаче да бъдат обвинени зърнопроизводителите, които пръскат. Пролетните прегледи на пчелините тази година бяха прехвърлени върху държавните ветеринари, но те реагираха остро и заявиха, че поради многото свои задължения и малък по обем кадрови капацитет, няма да могат да извършват и тези проверки. И това задължение отново беше върнато към частно практикуващите ветеринари. Според справка на БАБХ, жалбите от пчелари тази година не са повече в сравнение с минали години. Проверката на случая в Плевенско показа, че пчели са загинали от пръскане с биоциди, а не следствие на пръскане на земеделски култури с продукти за растителна защита. Но защо отново да не са виновни зърнопроизводителите и защо да не се спретне едно активно мероприятие срещу тях, особено в период на криза – може и да се изпросят някакви пари от цялата ситуация, нали? Но нашият авторитет отново е подронен – репортажи по телевизиите, говорят некомпетентни хора, настройва се общественото мнение срещу нас. Получи се за пореден път една добра спекулация. Извинявам се, но пробите излязоха и показаха друго. Това защо не се превърна в новина?

Затова с нетърпение очакваме една работеща наредба, която да очертае правната и нормативна рамка за работата между двете страни – пчелари и зърнопроизводители. Всеки трябва да носи своята отговорност. На много места конфликтите са междуличностни, там където има диалог, проблеми няма. Проблеми има там, където има схемаджии – такива, които си гледат пчелините само през камерата на телефона, но им е важно да вземат едни пари. Съжалявам, но нали е по-добре да си казваме истината в очите. За да можем реално да решаваме проблемите.

Знам, че на всички сме им виновни ние, зърнопроизводителите, но според мен измина един програмен период, в който бяха облагодетелствани определени групи от хора - от сектори, определени като приоритетни. Тези хора днес всички наричат чертожници, схемаджии. Това повече не бива да се допуска. Трябва да се подпомага реалното производство, а не къщи за гости, риби, прилепи и не знам още какво. И като се появи проблем – съответният чиновник трябва да отива директно при фермера. А не да излиза в болничен.

- Няма да се съгласят с вас нито биопроизводителите, нито пчеларите – ще ви четат субсидиите на декар и ще казват, че зърнопроизводителите получават най-голямо подпомагане.

- Защото не четат правилно. Премиерът Борисов няколко пъти каза, че земеделието е най-подпомаганият сектор, нали така? Хайде да смятаме. 1,5 млрд. лева всяка година отиват за директни плащания. Обработваемата земя е 35 млн. дка. При средна рента от 50 лева на декар, тези пари отиват при собствениците на земеделска земя, връщат се при хората. А ние, арендаторите и наемателите на земя, работим на пазарен принцип. Какво да кажем за малцината господа, които са собственици на близо 3 млн. дка земя – при тях субсидиите са чист доход, това по цял свят го няма. А ние плащаме данък върху субсидиите, които получаваме. 800 млн. лева всяка година се разплащат по Програмата за развитие на селските райони – там няма нито един зърнопроизводител. Ние искаме да знаем какъв е ефектът от тези мерки и програми, които са само за приоритетни сектори – био, плодове и зеленчуци, животновъди и т. н. Така че, много е лесно да гледаш отстрани и да правиш чужда сметка.

- Как да бъде постигната справедливост?

- В своята предизборна програма, например, Обединените патриоти предлагаха да бъде въведен данък върху физически и юридически лица, които притежават над 30 хил. дка собствена земя. Това е добро решение, но то още си стои само като точка в предизборната програма на Патриотите. Вместо това, се развиха какви ли не абсурдни идеи – като задължителен 14-дневен обществено полезен труд в земеделието, например. Такива мерки не вършат работа. В сектор „Зърно“ наетата работна ръка е на постоянен трудов договор, плащат се адекватни за квалификацията на труда заплати и реалните осигуровки върху тях. Пак казвам – трябва да се работи с реалностите, а не с добрите намерения.

Публикувана в Бизнес

Украйнският земеделец и блогър Руслан Нерод, който има и фирма за продажба на земеделска техника,  записа емоционално видео в което реагира на създаването на фалшив имидж на No-till като образ на борец за справедливост и спасител на света

Винаги съм ценял и уважавал различните гледни точки и чуждото мнение, започва видеото си Руслан Нерода. Много ми харесва технологията на земедеие без обработка на почвата. Тя развива креативността и открива нови хоризонти, както за нотилърите, така и за класиците и за традиционалистите. Но не разбирам тези, които казват, че тази технология на отглеждане на земеделските култури е най-правилната, а останалите бързо трябва да се спрат от практиката. При това хората философстват, показват фокуси и чудеса, заострят вниманието върху отделни предимства, забравят да споменат недостатъците...

Само до преди няколко години всички дружно се присмивахме на фирмите, които за да продават повече но-тилни сеялки ни разказваха всякакви небивалици за предимствата на технологията No-till. При някои след първите 3-4 години на нотил се повишаваше хумусът по 2-3 пъти, при някого добивите се вдигаха 3-4 пъти. А днес в аграрното медийно пространство наблюдавам, че както фермери, които работят по технологията No-till, така и някои медии започнаха да създават определен култ и пропаганда на тази технология. Ако преди казвахме, че излишната категоричност е враг на всичко добро, а най-добрата технология е тази, по която стопанството успява да работи най-ефективно, то днес вече наблюдавам откровено надсмиване, неприкрита ирония и дори определено презрение към онези, които използват почвообработващи машини. И дори повече – нотилърите изведнъж започнаха да смятат, че почвообработката унищожава създаденото от природата и разваля екологията. Вие сериозно ли?

Нека тогава да поговорим за химическо натоварване, което даваме на почвата с No-till. Сигурни ли сте, че глифозатът и останалите препарати са на 100 процента безопасни и няма да доведат до проблеми след време? Защо в Европа, която не е най-изостаналият по отношение на науката континент, днес не се наблюдава масово приложение на технологията No-till? А за предотвратяването на деградацията на почвата се смята достатъчно на законодателно ниво да се въведат в сеитбооборота сидерати и да се ограничи използването на химически препарати и торове. Нима европейците са толкова глупави и не разбират, че всички проблеми могат да се решат само с една технология?

Днес ни натрапват мнението, че в No-till химически вещества не се използват повече отколкото при класическата почвообработка. Пълни глупости! Нека да забраним напълно използването на химически препарати и да видим къде ще изчезнат всички нотилъри. Ако в традиционното земеделие има начин да се пребориш с плевелите и други проблеми с помощта на машини, то при No-till далеч не всеки успява да реши тези проблеми дори с използването на химия. И нито едно научно общество, институт, университет или академия в света не твърди, че край, светът спешно трябва да се откаже от традиционното земеделие и да премине на No-till, за да се спаси природата. Разпространението на тези технология в света също не се случва с бързи темпове, а по-скоро дори е обратното – забавя се. И дори се наблюдава определен спад в интереса.

Заедно с всичко това аз, като земеделец, работещ и по технологията No-till, и по класическата технология, определено смятам, че тази технология заслужава внимание. Тя е абсолютно работеща, интересна, но има както маса предимства, така и недостатъци. Също толкова ме дразнят хора, които никога не са пробвали да работят по No-till, но яростно доказват, че технологията не работи, необходима е специфична почва, или че No-till работи само там, където има много влага. Ядосват ме и тези, които са преминали на нулева почвообработка и започват да разказват на всички, че едва ли не иконите в църквата са почнали да плачат от радост. Че дори млеконадоят при кравите им се е вдигнал! Тази технология има нужда от практически индивидуално адаптиране не просто за определен район, а фактически за всяко стопанство и за всяко поле!

Не споря, че има страхотни фермери, на които всичко им се получава без проблеми. Те просто са внимателни към детайлите и имат някакъв талант, така че не са се сблъскали с проблеми при преминаването на нулева почвообработка. Има и хора, които са правили всичко 5 за 4 досега, но с преминаването си към No-till започват да посещават конференции и семинари, където освен технологията се разказва и как да се организира храненето, защитата на растенията, как да се смесват препаратите и т.н. Такива хора сменят технологията и не могат да повярват – преди зърнените култури ми даваха по 300 кг, а при No-till-а – по 400 кг от дка! Чудо! Не, приятелю! Просто, най-накрая си отишъл на училище, започнал си да учиш, да подхождаш по-отговорно към работата. Защото No-till изисква определена концентрация и засилена мозъчна работа! Тази технология не е за глупаци! Грешките при нея не се прощават!

А това са усетили на свои гръб други фермери. Тези, които браздяха година-две полетата със суперскъпи сеялки, стигнаха с незнанието си до непреодолими препятствия и край! Почват да обясняват на всички, че No-till не работи, това е глупост за наивници! Такива също има колкото искаш!

Именно заради това тази технология еволюира, видоизменя се, нуждае се от изучаване, експериментиране, нетрадиционен подход. Разбира се, аз съм благодарен на всички, които честно и откровено споделят своя опит в прилагането на технологията. Но не бива да се забравя, че No-till е само една от технологиите! Нито най-добрата, нито най-лошата! Тя е просто различен път. И този път е просто друг. Той не е особен, не е богопомазан, не е уникален. И нека се отнасяме към тези, които изкарват хляба си по друг път като към равни, а не като към някакви неуки люде! Защото въпроси има към всички, ако вникнем в нещата по-дълбоко!


Например, скоро гледах видео на нотилър, който показваше трактора си, отработил за 5 години едва 800 моточаса с коментар – О, чудо! Благодарение на No-till моят трактор никога няма да умре! И се замислих. През лятото си купих трактор, с него работя само на сеитба и за по-малко от година вече е отработил почти 500 моточаса. Нещо тук не е наред! Ако 800-те моточаса на нотилъра се разделят на 5 години ще получим 160 моточаса годишно. Ако разделим това на 8 часа работен ден, то значи тракторът работи едва 20 дни в годината. А това като че ли не говори за чудесата на No-till, а по-скоро за това, че човекът е натоварил правилно своите енергосредства с прикачна техника. А може би просто има малко земя за обработка. Или отлична организация на работата. Но не всеки фермер може да си позволи от началото да си купи нов верижен мощен трактор за 160 моточаса на година. При всеки условията са различни и подходът на работа – също.

Ако си припомним старите времена, ни препоръчваха за преминаване към No-till да култивираме 5 години! Днес подходите вече са тотално различни. А какво ще бъде след 20 години? Може би ще има плуг за No-till? Не знаем! Никой не знае. И почти никой днес реално не сравнява различните технологии. Колко фермери, като мен например, работят едновременно по няколко технологии – и по класическата, и по нулева? А този, който го прави вижда нагледно, понякога на едно и също поле, че понякога No-till радва много и дава неочаквани резултати, а понякога имаме пълен провал даже в сравнение със съседа, който не е чувал за нови технологии!

А колко от вас реално правят почвен анализ всяка година? Колко измерват уплътняването и разуплътняването на почвата? Според моите данни, от датчиците на сеялките, не всичко е толкова еднозначно. Промени в почвата има, но на всяко поле ситуацията е различна. Само веднъж тракторът или комбайна да мине по нотилно поле и отново – до тук! Отново всичко е сбито!

Всички си показваме един на друг структурна като извара почва. И какво от това? Какво ни дава това, за какво ни говори? Колко плюс килограма в добивите ни дава това или в долари. Къде са данните? Къде е математиката? Къде е икономиката? При това не за година, а за няколко години. С оглед на всички инвестиции. Ако преди се смяташе, че за No-till трябва да се инвестира само в сеялка, тоест продавате плуговете и култиваторите и купувате сеялка, и ще бъдете щастлив нотилър. Но вече е очевидно, че е необходим добър съвременен комбайн, желателно със стрипер хедер, сеялка за сидерати, желателно с вграден хедер, трябва да се купуват или приготвят коктейли от покровни култури, да умееш да ги управляваш. Еднозначно е необходим различен подход към сеитбооборота и много друго. Кой е изчислил всичко това? И какво е доверието към цифрите, които представят блогърите и продавачите на техника за минимална почвообработка?

Затова просто призовавам – престанете да ни правите на глупаци! Престанете да продавате на хората страх от необратими последствия от почвообработката. Твърде малко време от прилагането на минималните почвообработки е минало, за да се правят категорични изводи! Просто не сте срещали нормални, грамотни опоненти на тези технологии. Но започнах да забелязвам, че тях вече никой и не иска да ги слуша! Много по-лесно е да се правим, че противоположно мнение не съществува. И да се правим на рицари на тайния орден на No-till, които знаят нещо, което другите не знаят! Нека както преди да правим експерименти, да изучаваме, да анализираме данни, да споделяме опит и да работим над общото развитие, каквато и технология да прилага всеки един от нас! Пропагандата на конкретен начин на мислене никога не е водила до нищо добро! Колкото повече представяме желаното за истина, толкова повече се отказват от нас сериозните хора, които действително биха желали да изпробват нещо ново! А повярвайте ми – като на фермер и на блогър – зад всичко, което снимат и показват блогърите има огромно количество неща, които не се показват! Това са и грешки, и купища дългове, кредити, проблеми... Затова нека не делим хората и технологиите на правилни и неправилни!

Публикувана в Растениевъдство

България ще получи 12 млрд. евро от пакета, който Европейската комисия предлага за възстановяване на икономиките на 27-те след Covid– 19.

Общият спасителен пакет възлиза на 750 млрд. евро. Това се казва добра новина! Полезно е обаче да припомним: Брюксел дава, но в кошара не вкарва.

12 млрд. евро за България, срещу връщане на 3,3 млрд. извън тази сума и то след години, не звучи никак зле. Ще ни ги дадат обаче, ако имаме план, който можем да защитим. А имаме ли план и какъв е той?

Показателно е името, с което ЕК е кръстила спасителния корона пакет – Ново /следващо/ европейско поколение. Каквото и да означава това – 3,3 млрд. ще ги връща следващото поколение, а 12-те ще ги похарчи сегашното. Няма лошо, ако ще твори блага за години напред и ще създава устойчив бизнес.

Колко от тези пари ще стигнат до земеделието? Засега Брюксел не отстъпва от приоритетите си: дигитализация, Зелена сделка, успешен Общ пазар. Тази попара обаче не ни харесва. И нямаме никакъв план как точно ще се впишем в нея.

У нас си играем на политика. Кризата с Covid– 19 все повече заприличва на популистка предизборна препирня. Всеки дава акъл и смята, че държи нотариален акт върху истината. През това време редица бизнеси остават в ступор, възстановяването ще отнеме години. Постигнат с национален консенсус план за възстановяване на икономиката няма.

Това означава, че има реална опасност въпросните 12 млрд евро да потънат в неясни проекти с неясен резултат. Какво пък – нищо ново под българското слънце. Нали сме царе в усвояването на европейски пари. Дори без план и без стратегия. Криза е, кой ще ти мисли за такива работи, нали? Да му мисли следващото поколение.

Анета Божидарова

Публикувана в Коментари

Овощарството носи много по-високи доходи от зърнопроизводството, но след много инвестиции. Съвременно земеделие без наука и иновации, не става. Нашата страна все още остава износител на суровини, а трябва да инвестираме в преработката – убеден е младият, трето поколение земеделец

Ася Василева

Да прекараш един ден в „Агротайм“ – Исперих, не е достатъчно, за да видиш всичко, което се прави тук. Не е достатъчно да видиш сигурно и една трета от дейностите. Но е достатъчно да усетиш духа на съвременното модерно земеделие, изградено върху основите на здравата българска традиция.

Какво отличава "Агротайм" от конкурентите й? Това е въпрос, на който нейният собственик и управител Иван Иванов отговаря така: „ Най-вече подходът и това, че и дядо ми, и баща ми са вградили едни неотклонни ценности и морал за работа в компанията и дъщерните й дружества. Ние никога не сме продавали дори един килограм продукция без ДДС. Никога не сме си позволявали да осигуряваме служителите си на заплата, различна от реалната. Никога не сме правили схеми с европрограми“.

98001032 233120901325639 2062723142723305472 n
„Агротайм“ е една от най-големите фирми производителки и износителки на семена и заедно с дъщерната „Аннона грейн“ обработва около 80000 декара в районите на Разград и Исперих. Компанията разполага с модерни съоръжения за почистване, сушене и съхранение на семената и зърното. Изнася зърно в Германия, Швеция, Испания, Италия, Гърция, Йордания, Ливан, Египет, Тунис, Мароко и Мадагаскар.

„Агротайм“ произвежда и плодове под фирмената марка „Бориса“. Общата площ на черешовите градини е около 700 декара. През 2017 година в сътрудничество с израелската компания „Бен Дор“ исперихското дружество създаде експериментална овощна градина за нови сортове кайсии, сини сливи, праскови, ябълки и круши.

Наскоро „Агротайм“ започна производство на плодови ликьори, съвместно с партньори от Великобритания. Първите им продукти са ликьор трънков джин – приготвен от диви трънки от околностите на Исперих, и ликьор дренков джин – приготвен от дренки, култивирани в овощните градини на фирмата.

„Агротайм“ притежава един от най-големите свинекомплекси в България, с най-модерните системи в сектора. Капацитетът на фермата е 80 000 свине годишно, който през 2020 година ще бъде увеличен на 85 000. Екипът на свинекомплекса е изключително висококвалифициран и се ръководи от управител от Дания. От 2014 година „Агротайм“ е инвестирала около 12 000 000 лева за нововъведения в свинекомплекса, който е превърнат в първокласна европейска компания.

През 2017 година фирмата се разширява с още едно звено – „Агротайм техник“, която предлага земеделска техника, поддържащо сервизно обслужване и консултации на земеделците. „Агротайм“ е и единствен официален представител за България на листните торове Фолик.

“Агротайм“ е сред най-големите работодатели в региона и осигурява постоянна заетост на 370 души, като всяка година наема и около 120 сезонни работници.

Иван Иванов, управител на „Агротайм“ е трето поколение земеделец. Семейната фирма „Агротайм“ е създадена през 1992 година от дядо му Иван Крачунов, който през 1996 година бе избран за Агробизнесмен на България. Девет години по-късно бащата на Иван Иванов – Теодор Крачунов, също бе удостоен с престижната награда.

 Иван Иванов е бакалавър по „Международни финанси и търговия“ от University of Portsmouth – Англия, и магистър по „Хранително-вкусова промишленост“ от Heriot-Watt University – Единбург, Шотландия, и по „Мениджмънт“ от London School of Economics and Political Science. Връща се в България, за да поеме семейния бизнес и да го изведе на ново ниво. А именно – на равнището на съвременното земеделие на младите и иновативните.

100846590 660661278047090 8584960221007314944 n

Със земеделеца трето поколение разговаряме в черешова градина „Регина“ в град Исперих. Това е изцяло ново насаждение от 12 сорта, които са северноамерикански разработки, главно канадски и американски. Прави впечатление колко поддържана е градината, колко добре са оформени дърветата, вече натежали от плод. Изградено е капково напояване, поставени са кошери за опрашване. Красиво е, но разбира се, това са огромни инвестиции в един рисков бранш – овощарството. Оттук тръгва и моят разговор с Иван Иванов.

Защо заложихте на черешите?

На първо място защото черешите са много вкусен плод. На второ – защото вече имахме няколко започнати такива проекта. Инвестирахме в 2 овощни градини и в предприятие за заготовка, калибриране, сортиране, опаковане на плодове и череши. Ние се утвърдихме като предпочитан доставчик на череши не само в България, но и в още две европейски страни. Това беше естествено продължение на вече установения бизнес.

Общо имаме 700 дка черешови градини и 100 дка експериментални овощни градини от най-различни видове. Но основният бизнес са черешите. Използваме най-модерните сортове в света, които човек може да засади в България. Дърветата в градина „Регина“ са в своята четвърта година в момента. Благодарение на плодородните почви в нашия район на Лудогорието, имаме един много силен растеж и за първи път тази година ще имаме и значимо количество плод от тази градина, който да реализираме на пазара.

Пазар за български череши има. Разбира се, казвам го с уговорката, че 2020 г. е малко по-особена заради проблемите, свързани с коронавируса. И въпреки това интересът продължава, особено към нашите череши, защото ние успяхме миналата година да се утвърдим като надежден доставчик на качествени череши във Великобритания в две големи търговски вериги. В резултат на 18-месечни преговори станахме първият производител, който успя да регистрира България като страна на произход в две от основните вериги супермаркети във Великобритания – Marks & Spencer и Waitrose. Дотогава България не стоеше на картата на одобрените страни на произход, така че ние отворихме пътя на много други производители от страната. Оттам заявиха след приключването на сезона през миналата година, че българските череши са били номер едно на техния пазар. Така че вече имаме запитвания и от няколко седмици текат преговори да реализираме през настоящия сезон плодовете отново там.

Към производството на плодове добавихме и търговията с плодове. Търгуваме и с продукция на други производители на плодове, но това се оказва много самарянска и трудна работа поради факта, че нашите производители са изключително изостанали със стандартизирането на продукцията, с управлението на качеството, с готовността им да работят на едни развити пазари. Изградихме един плодов център в Исперих, който е най-големият в Североизточна България, и имаме възможност да приемаме, сортираме и пакетираме различни видове плодове.

98078703 537844153573689 70901019474657280 n

  • Защо овощни градини? Зърнопроизводството изисква много по-малко инвестиции и работна ръка...

  • Това е особено интересен въпрос за България. Имаме огромни площи със зърнопроизводство. Включително и ние, в нашите дружества, гледаме огромни площи със зърнени култури. При овощарството и зеленчукарството доходът от единица площ е много по-голям. Тоест площите, заети със зърнени култури, не са най-добре оползотворени откъм приходи не само за стопаните, но и за държавата.

Вярно е, че в овощарството трябва много повече работна ръка и инвестиции, но с развитието на модерните технологии като роботизация дори в брането на ягоди и малини, това се променя. Вярвам, че такива разработки ще се появят и за дърветата – череши, сливи, праскови, кайсии. Така че овощарството ще става все по-актуално, особено с по-високия приход от декар. Тези войни, които ги има в зърнопроизводството за по-високи ренти, изстискват и последните сили на зърнопроизводителите и те няма да имат избор, освен да се развиват в по-интензивни производства.

  • Какво е положението в зърнопроизводството при вас?

  • Има леко засушаване към края на април. Нашите пшеници доста добре се справиха с това предизвикателство. Нямаме щети и в началото на май бяхме добре подкрепени от традиционните ранномайски дъждове. Валя 2-3 дни, което даде достатъчна влагозапасеност, за да си гарантираме нормални добиви. В други области имаше по-сериозни проблеми, някои колеги се наложи да разорат есенниците и да сложат пролетници на тяхно място.

  • Знам, че имаш възражения срещу неравенството на европейските субсидии. Какво мислиш в тази посока днес?

  • Мисля, че Европейският съюз трябва на нова основа да докаже, че е справедлив и еднакво щедър с всички страни членки и техните земеделски производители. Това ще бъде и много сериозен политически сигнал за ценностите и морала и свободния пазар, като основополагащ в ЕС. Няма как да градим устойчиво бизнеса си, ако на теория сме в положение на отворен общ пазар, а всъщност той не е съвсем справедлив и еднакъв за всички. Не може ние, българските земеделци, да бъдем дискриминирани и да получаваме по-ниски ставки на единица площ от западните страни членки.

Ще дам пример – Германия е най-сериозният нарушител на свободния пазар в Европа. 67 пъти от основаването на общия пазар в ЕС страната е санкционирана за нарушаване на практиките на свободния пазар и то за нерегламентирана държавна помощ за различни отрасли.

98316878 566954524237922 3037208057764380672 n

ЕС трябва да изгради наново пазара като една отворена система, в която младите хора да видят справедливост, и да се развиват всички заедно на еднаква основа.

  • Струва ли си да се прави земеделие в България, или това е любов?

  • При тази природа определено си струва да се прави земеделие. Винаги при такъв въпрос давам за пример Израел. Може и да звучи изтъркано вече, но израелците направиха чудеса от техните песъкливи почви и пустиня. А ние, с нашите дадености, много вяло стоим зад това, което би могло да се направи. Трябва да се даде много по-мощен сигнал, че в България може да се гради устойчиво и модерно земеделие.

  • Какви са конкретните ти предложения?

  • Те са в няколко посоки. На първо място трябва да се отдаде много сериозно значение на науката – разработването на сортове, на породи и всякакви разработки за нашите условия, нашия климат, нашите почви, нашите култури. За съжаление, както знаем, институтите почти не работят. Дори и да работят, нещата не са това, което трябва да бъде. Работещата наука ще постави основа за взаимодействие с бизнеса, който да добавя по-голяма стойност към своята продукция, така че тя да се продава на по-добри цени, на по-конкурентни пазари, на пазари с по-висока платежоспособност.

За другото, което трябва да се направи, вече споменах – еднакви условия за всички участници в общия европейски пазар, за да можем ние да инвестираме парите си във все по-скъпите техника и технологии, в иновациите, които ще ни направят наистина модерни земеделци.

Досега всички европрограми бяха ориентирани към това ние да догоним западните страни. И ние все ги гоним, обаче кога ще стане така, че да сме на едни нива с тях и да започнем да ги конкурираме? Докато си накупим техника, въведем нови технологии, докато направим силозни стопанства, капково напояване, все не можем да напреднем.

И като споменах напояване – това е една друга отворена и много значима за земеделието тема, на която не се отделя необходимото значение. А поливното земеделие е бъдещето. Климатичните промени, сушата вече сериозно застрашават земеделието у нас. България е много слънчева и сравнително суха страна и според мен в новия програмен период има нужда от специална програма за поливно земеделие.

Другото, на което трябва да се даде много сериозен тласък, е последващата преработка. България все още остава износител на суровини. Това се отнася за всяко едно наше производство, което е в необходимите количества, за да има износ. Ние сме износител на зърно. По оперативните програми трябва да се предостави по-широк достъп до по-големи средства за инвестиране в преработка. Преработката само ще добави стойност към производството и ще се намали частта на износ на суровини.

А какво правим досега? Експлоатираме почвите, отглеждаме едно зърно, голяма част от него отива за износ с най-ниската възможно добавена стойност и в страната ни остават жълти стотинки. А тези плодородни почви могат да се ползват за много по-смислени неща. Но за да стане това, трябва да работи науката, да се създават нови продукти и да се намират иновативни решения, трябва да се добави съпътстваща инфраструктура, преработвателни и заготвящи предприятия.

Ще дам пример със свиневъдството. В България няма нито една значима, модерна, голяма кланица от западен модел, която да даде възможност за износ на продуктите ни на азиатските пазари. Такива кланици има в Дания, в Германия, в Испания, но в България няма. Тоест българският сектор „Свиневъдство“ е ограничен от неефективността на местните кланици да повишава себестойността на нашата първична продукция. Една модерна кланица е абсолютно роботизирана, в нея почти не работят хора, всичко е много стерилно и много хуманно. Но такава кланица струва 40-50 млн. евро. А досега оперативните програми за преработка бяха до 4 млн. лв. Кой и какво може да направи за 4 млн. лв?

Драскаме по повърхността, без реално да правим значими ходове. А в животновъдството категорично имаме шанс. Да се върнем на това, което вече казах, че сме огромен нетен износител на зърно. А това зърно може да се преработи в последващи продукти по веригата, например за производство на месо, вместо да се изнася като суровина. Храната е тука, тя е до нас. Винаги животновъдните комплекси се правят там, където е храната.

АЧС-то не е проблем. Има начини да се контролира заболяването. Ние сме се опазили, предприели сме необходимите мерки. Дори мерките, които прилагаме, са много над официалните задължителни изисквания. Има как да се оцелее.

Това ли е моделът на едно устойчиво стопанство? Затварянето на цикъла?

  • За да стигне нашето стопанство дотук, то е създавано от три поколения земеделци. И това, което споделям, са вижданията на три поколения, събрани в едно.

  • Ще останеш ли в България?

  • Засега оставам. Борим се, градим това, което зависи от нас. С трудности, естествено, но и с модерни решения. Ако докажем, че сме успешни, това ще е една победа за българското земеделие и за младото поколение.

Публикувана в Бизнес

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: +359 895 451 986
Факс: +359 895 451 986

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта