То ще прави надпроизводствени капиталови обединения - с мениджъри, които знаят как се играе тази игра, казва бившият земеделски министър

Нихат Кабил е  роден на 5 декември 1962 г. в с. Подайва, Разградско. Завършва агрономство във Висшия селскостопански институт в Пловдив. От 2001 г. е зам.-министър, а от 2005 г. – министър на земеделието, храните и горите в правителството на Симеон Сакскоругготски. Остава на поста и в правителството на Сергей Станишев.          

Нихат Кабил вярва, че фермерството е обреченост. Агробизнесът изисква постоянен темпоритъм, за който трябва човек да е готов. Работата на държавата е да създаде добрите условия за това – като задава цели, законодателство и съответните инструменти – в името на интереса на българския бизнес.

Кабил не вярва в мантрата на стратегиите, вярва в смисъла на икономическия интерес, който движи всеки предприемач.

Като зам.-министър и министър на МЗХ, той работи за подготвянето на отрасъла и на администрацията за прилагането на Общата селскостопанска политика /ОСП/ - само за година и половина са създадени ДФЗ - Разплащателна агенция, ИСАК, СИЗП, граничните ветеринарни пунктове на европейската външна граница. Създадена е и първата в историята на страната ни ортофотокарата – със заснемане на цялата територия.

Нихат Кабил започва работа в МЗХ, когато молбите за отпуск се пишат на ръка, а докладите - на пишещи машини. Когато го напуска, фермерите вече получават европейски субсидии. Затова Кабил счита за свои малки тихи революции оборудването на цялото министерство с персонални компютри, запазването на общинските и областните земеделски служби след съответното им преформатиране, запазването на Националната служба за съвети в земеделието, както и полагането на традицията портретите на всички земеделски министри след Освобождението до наши дни да бъдат закачени в сградата на министерството – за да бъде съхранена институционалната памет на ведомството.

Интервю на Анета Божидарова

- Г-н Кабил, илюзия ли е да се мисли, че преди 30 години политическите партии можеха да постигнат съгласие около една дългосрочна стратегия за развитие на българското земеделие? Днес отново сме изправени пред промени?

- Никога не съм имал илюзията, че българските политици могат да постигнат политически консенсус за дългосрочно развитие на земеделието с хоризонт от 20-30 години. Не вярвам в тази мантра. Вярвам в силата на предприемаческия нюх и интерес. Друг е въпросът какво е състоянието на земеделието днес. То не е онзи гръбнак на българската икономика, каквото е било след Освобождението и през първата половина на XX век. Не съм привърженик на тезата, че българското земеделие трябва да бъде натоварвано с прекомерни икономически очаквания, защото това дефинитивно ни превръща единствено в аграрна страна. Сам по себе си, аграрният продукт, каквато и добавена стойност да дава, не може да покрие останалите пазарни изисквания на съвременния свят – модерна индустрия, енергетика, цифрови технологии, услуги и т. н.

Да погледнем какво казват числата. В началото на промените след 1989 г. , в рамките на около 10 години, делът на земеделската продукция в образуването на брутния вътрешен продукт /БВП/ скача от 10 на 18%. За 2018 година той е под 4%. Това показват аграрните доклади и данните на НСИ. Брутната добавена стойност на цялата ни икономика за 2018 година е в размер на над 95 млрд. лева. 70% от нея се падат на сферата на услугите, в тях влиза и туризмът. 26% е индустрията, в това число и строителството. Делът на целия аграрен сектор е 3,9% - около 3,7 млрд. лева в парично изражение. 70% от тях – растениевъдство, 22% - животновъдство, остатъкът – услуги. Брутната продукция за 1 година от отрасъл „Растениевъдство“ е 5,6 млрд. лева, от животновъдство – 1,8 млрд. лева. Съотношението е 3 към 1. Външната търговия със земеделски стоки /преработени и непреработени/ е 16% от общия износ на страната. В парично изражение това прави 8,6 млрд. лева. Вносът е 10% - 6,5 млрд. лева. В целия стокообмен за 1 година селскостопанските стоки заемат 12%. Всички тези числа показват едно - нереализиран потенциал в областта на аграрния бизнес у нас.

- В каква посока е този нереализиран потенциал?

- Над 70% от селскостопанския ни износ е в рамките на Европейския съюз, но изнасяме основно пшеница, царевица, слънчоглед, слънчогледово масло и кюспета. Ако погледнем вноса, основно внасяме меса – всякакви меса. Мисля, че отдавна е назряло времето в земеделското министерство да бъде структуриран един отделен ресор – икономически, със заместник-министър макроикономист, с икономически анализатори и експерти – на секторно и на макроикономическо ниво. На базата на анализ, този икономически блок, трябва да може да предлага на ръководството на МЗХГ цели. Първа цел – по какъв начин да увеличаваме брутната добавена стойност в аграрния сектор? Търсим примери и модели. А такива има – веднага се сещам за Недко Митев от село Овчарово - образцов пример за успешен аграрен бизнес. Резултатите при него са впечатляващи – от земята и растениевъдството, през животните и суровината, която дават – до преработения краен месен и млечен продукт, брандиран на пазара с високо качество. Затова съм убеден, че е крайно време на аграрния сектор да се гледа през икономически очила. Иначе само се наливат едни пари, но икономически ефект за земеделието няма.

- През какви политики може да бъде реализирана подобна цел – да се гони по-висока добавена стойност?

- Като се създадат нужните условия – първо на политическо, след това на административно, организационно и на финансово ниво. Политическото решение е ключово. Първо на европейско ниво то трябва да извоюва подобна политика. И тук не става дума да воюваме за някаква икономическа самодостатъчност, защото живеем в отворен, половинмилиарден пазар. А да възстановим вътрешния баланс на българското земеделие. И за това могат да бъдат намерени постепенни механизми, допустими в рамките на ЕС. Всяка европейска държава лидира собствени аграрни стоки, България също може да направи това. Не е достатъчно да сме сред първите по износ на пшеница. Защото в това няма добавена стойност, то ни превръща в суровинен придатък на европейския и на световния пазар.

- Зърното е борсова стока, а пазарът за български плодове и зеленчуци винаги се оказва труден – защо?

- В България все още нямаме истинска национална борса, която да е свързана с европейските пазари и през която нашите производители да могат да търгуват – чрез регионални нейни представители. Ако има поръчка от някой европейски клиент, примерно за 10 хил. тона моркови от Югоизточна Европа, подобно предложение не стига до нашите фермери. У нас имаме само тържища. Друг е въпросът до колко конкурентна е българската продукция – предвид високата си себестойност, и до колко може да отговори на високите изисквания на пазара.

- Не сме ли в това положение на дисбаланс заради системите на европейско субсидиране? Ако можеш да печелиш бързо от зърно, защо, например да гледаш ябълки?

- Системите на субсидиране в ЕС са постигнати с политически консенсус по Общата селскостопанска политика - от 27-те страни. Къде бяхме ние през 1991 година – с току що възстановена собственост върху земята, но с унищожен капиталов фонд, включително и физически. Морално справедлива поземлена реформа, направена по глупав начин – разкъсахме всички изградени хоризонтални и вертикални връзки в аграрния сектор. След 1991, в рамките на 10 години, започна подготовката за членство и влизането ни в Европейския съюз. Бяхме приети през 2007 г., но още не беше възстановен загубеният капиталов фонд. И изведнъж се оказахме пред едни високи европейски изисквания, за които не бяхме съвсем подготвени.

Вече 13 години прилагаме ОСП, но още сме в догонваща позиция. Въпреки това, никой не може да отрече, че беше направено много. Световната криза, която предстои, ще катализира много процеси. Европа трябва да преодолява последствията от БРЕКЗИТ и от ковид пандемията. Вероятно и ние най-накрая ще се освестим и ще си подредим целите. Защото имаме прекрасни условия за земеделие.

- Климатът обаче все повече се превръща във враг на земеделците – в тази посока какви политики са необходими?

- Политики не се налагат чрез административни заповеди. Става по пътя на обучението и на поощрението. Защо, например, сортове българска пшеница от години са хит в Турция, а у нас масово се сеят предимно чужди? А там климатът дори е още по-рисков – откъм суша и внезапни климатични аномалии. Ясно е, че това се дължи на корпоративната политика на чуждите фирми, която чрез агресивен маркетинг атакува българския земеделец. И тук говорим не само за семената, но и за торовете, препаратите за растителна защита, земеделската техника. За мен това граничи с корпоративна корупция. Но такива са правилата на свободния пазар.

- Зелената сделка ще принуди ли българските земеделци да променят структурата на своите стопанства?

- На Зелената сделка трябва да се гледа като на огромна възможност. Днешният български земеделец, който гледа от хоризонта на своите 50-60 години, трябва да си зададе един много важен въпрос: каква земя ще остави на своите наследници, които вече е запалил по фермерството? Става дума за земята като основен капитал. Но днес тя вече върви към такива промени в своята структура, които я обричат да се превърне в пустиня – заради стремежа към максимално вадене на печалба от нея. Факт е, че хумусният слой на земеделската земя у нас драматично намалява във времето. Земята обаче не е безкрайна, не е разтеглива като локум. Затова трябва да се съхранява и да се работи умно с нея, с мисъл за бъдещето. Зелената сделка дава тъкмо такава възможност – тотално да се промени подходът към обработката на земята, с фокус върху почвеното плодородие. Има вече утвърдени технологии, които постепенно ще навлязат и у нас. Например, утайките от пречиствателните станции – след като бъдат утилизирани, те се превръщат в готов хумус. Защото ще дойде време когато зърнопроизводителите ще купуват хумус.

Зелената сделка предполага до 2050 година рязко да се ограничи употребата на химически торове. И да се премине към такива, които имат слабо или почти никакво въздействие върху околната среда. Нали всички са наясно, че щом Зелената сделка е сложена на масата, по нея вече активно се работи и ЕК няма да отстъпи. Така че няма защо нашите фермери да хвърлят къчове. По-добре да седнат и да мислят за промяна, да се свържат с хора, които са навътре по темата. За да оставят един ден на своите наследници работещ аграрен бизнес.

- Не е ли малко в повече лакомията, защо толкова трудно се променя нагласата към тези неща?

- За един среден и едър предприемач е нормално да гони печалба и в това няма нищо укоримо. И в аграрния бизнес е така. Обаче възниква друг въпрос: Добре, печелиш. Но до кога така ще печелиш? И тази година е особено показателна – виждаме какво се случи в Добруджа. Искам обаче да припомня и да подчертая, че за тези 30 години българското земеделие направи огромен скок, особено през последните 15-20 години. И аз съм минал лично през този процес – и като агроном, и като председател на земеделска кооперация, и като човек, който е работил в сферата на преработването и услугите, и като политик – като зам.-министър и министър на аграрното министерство. Някак бързо забравихме как изглеждаше земеделието преди няма и 20 години, бързо свикнахме да виждаме модерни машини на полето. За дигитализацията пък да не говорим. Надграждането в тази посока предстои.

- Това ли е бъдещето на земеделието?

- Иновации и дигитализация – те ще донесат пряк икономически ефект – по-ниска себестойност на продукцията и по-висока добавена стойност, съответно и по-голяма печалба. Всичко това обаче - през призмата на зелените практики. Да, Европа пак ще дава определен брой пари за преки плащания и за проекти, но само ако определен процент от тях са под знаменател „Зелена сделка“. От тази гледна точка всяко ръмжене е нелепо. С дигитализацията ще се преодолее сегашната сложност в администрирането на земеделието като бизнес. Спомням си какъв вой до небесата беше едно време, когато фермерите разбраха, че за да получат пари по САПАРД, трябва да подготвят 28 документа. Но това е въпрос и на психология. Новото плаши, тръгва се с рогата напред. До момента, в който някой не го направи и всички около него не се убедят, че в това има полза, файда.

- Не може се отрече, че доста схемаджии и субсидаджии се навъдиха, нали?

- Ако си влязъл в земеделието единствено заради субсидиите, рано или късно приключваш с него. Субсидиите и проектите имат една единствена цел – да запазят жизнени селските райони. В Европа на селските райони се гледа като на застрахователна полица на цялото общество. Защото всички помнят ужаса на последната световна война и най-страшното нещо – глад в продължение на години. Никой не иска това да се случва отново. Затова се ражда и идеята за Общата селскостопанска политика – фермерите трябва да бъдат защитени, за да произвеждат спокойно. Това са историческите европейски репери. Колкото и да се променят политиките в земеделието, дълбоката идея е тази – всеки в Европа да има храна на масата. И то качествена храна.

- У нас обаче нещата не се случиха точно така…

- Ще стане и у нас, макар и по-бавно. Няма как толкова бързо да догоним държави като Германия или Франция в земеделието. Въпрос на време е. Пак да припомня – ние за няма и 15 години изминахме път, който други европейски държави са извървели за много по-дълго време, даже и през войни са минали.

- Искате да кажете, че сегашният модел на земеделие у нас може да бъде променен?

- Освен, че в МЗХГ трябва да бъде създаден икономически блок, трябва да се поработи и с нашите външни търговски представителства, с аграрните ни аташета. Те не са изпратени там просто на една хубава службичка, а трябва да работят за интересите на българския земеделски бизнес. Ако не го правят, трябва да им бъдат създадени съответните стимули – през законодателна и нормативно приета уредба. Те не бива да се чувстват като тайни комисионери, ако съдействат български стоки да излязат на външни пазари, а държавата да регламентира това. Вярно е, че живеем в условията на свободна пазарна икономика, но държавата може да създаде стимули и механизми за подкрепа на пазара. С какъв инвестиционен ресурс разполагат нашите мащабни фермери? Ако приемем, че той е от порядъка на 15-20 млн. лева, нали си давате сметка, че на фона на световните икономически играчи това е нищо? Как да бъдем конкурентни?

- Какво земеделие тогава ни очаква?

- Убеден съм, че следващото поколение фермери – дигиталното, ще започне да прави надпроизводствени капиталови обединения – с мениджъри, които знаят как се играе тази игра. Онези, които са в обединението, ще произвеждат и ще преработват, надстроечният елемент ще брандира и ще реализира, а надолу всички ще си делят печалбата. Така се случват нещата в модерните и развити общества. Но те го правят от 20-50 години, а ние от няма и 20 години сме излезли на едни мегдан и още налучкваме такта на хорото, което те играят. Въпрос на време е. И в това отношение аз съм тежък оптимист – ще се случи и в България.

- Законът за земята и поземлените отношения през последните години е променян близо 100 пъти, и сега предстои ново законодателство – защо е толкова трудно да се намери баланс на интересите?

- Нямаме традициите на Германия, например, в земеползването. У нас земята винаги е била раздробена и в ръцете на малки собственици. След като се направи поземлената реформа, се оказа, че повечето от собствениците вече не са между живите. До 1991 година земята е била в съвсем друг режим на управление. Тя беше възстановена на собствениците, в реални граници. Онези, които искаха да работят земята, започнаха да я окрупняват. Тя се превърна в обект на търговски сделки. Появиха се нови субекти – арендатор, семейно стопанство и т. н. След влизането ни в ЕС, схемата по СЕПП създаде този ефект – колкото повече площи имаш, толкова повече субсидии взимаш. И започна щурмово наемане на земеделска земя. Като прибавим и възможностите, които даде САПАРД – за преки инвестиции в земеделска техника, това обяснява цялата картина в земеделието. В рамките на 5-6 години бяха създадени огромни стопанства – у нас, в Румъния, в източната част на Германия. Затова се заговори за тавани – за да се спре изкривяването на този процес. Едно е сигурно - предстоят големи промени в ОСП. Но няма законов механизъм, през който да се ограничават икономическата свобода и предприемачеството. Така че новите европейски политики ще минават през финансови стимули и през изискването за реформи.

- Защо още нямаме Закон за браншовите организации – мнозина смятат, че МЗХГ работи на принципа „Разделяй и владей“ и всъщност властта няма интерес от силни браншови организации? Само ние не членуваме в Копа и Коджека.

- Българинът трудно се сдружава, обикновено го прави под някакъв натиск или ако вижда файдата в това. В много от браншовите асоциации превес взимат личностни конфликти и тогава се получава роене. За да имаме представителство в Копа и Коджека, трябва структурата, която ще кандидатства, да има максимално представителство на целия аграрен бранш. Браншовите организации не бива да се държат като синдикат. Те са друго – те първо трябва да упражняват самоконтрол в сектора и едва след това да си партнират с държавата в стратегически план. Добър пример за това е Националната асоциация на зърнопроизводителите. Особено важно е да се обменят политики и с браншовите организации в другите европейски страни. Когато има сближаване на позициите у целия европейски земеделски бранш, могат да бъдат извоювани други политики, да се работи на друго ниво. Но и това е въпрос на време. Една изкуствено създадена структура - чрез закон, не вярвам, че ще върши ефективна работа. Така че проблемът не е в законодателството, а в узряването. Западните кооперативи работят на доброволен принцип и защото имат вътрешната убеденост в нуждата от това. Дания е страхотен пример в тази посока. Още през 2002 година го видях там, представете си къде са стигнали след 18 години. Основното, което ги движи е едно – икономическият интерес.

- Как оценявате работата на сегашното ръководство на МЗХГ?

- Г-жа Танева прави необходимото, понякога и повече. Африканската чума по свинете е голям икономически удар по бранша. Добро впечатление ми прави напоследък и работата на Държавен фонд „Земеделие“. От ЕК се изнервят, когато около тази институция се вдига шум. ДФЗ е касиер-счетоводител на европейските средства – трябва да работи акуратно и тихо. Политиките са ясни, европейските директиви са разписани, ДФЗ работи само на експертно ниво. Не е нужен шум. И сегашното ръководство го прави.

- Не е като да нямаше скандали – къщи за тъщи, нарушения по обвързаната подкрепа….

- Който е нарушил правилата, да си понесе последствията. Ние сме една от държавите в Европа с най-голям потенциал за селски туризъм и този сегмент трябва да се развива – като се обхване цялата верига, свързана с този бизнес – от полето до масата, с идеята да се запазят традициите и автентичният вкус. За това обаче е нужен цялостен маркетинг. А по отношение на обвързаната подкрепа, когато сателитните проверки изместят физическите, злоупотребите съвсем ще намалеят. Човек от телефона си вече управлява своята банкова сметка, времето на принтерите и на хартията свърши. Бъдещето е в дигитализацията на тези процеси.

- В държавата предстоят промени – как ще коментирате събитията от последните седмици? Фермерите се притесняват вероятно – всяка смяна на властта обикновено носи несигурност за тях…

- Промените са част от демокрацията. Надеждата на всички е промените да бъдат към добро. А фермерите се притесняват, защото има свръхадминистриране в земеделието. Безкрайните ротации и смени в администрацията не носят работен комфорт. В тази връзка си мисля, че е нужен нов Закон за държавния служител. Защото големи реформи без подготвени хора не се правят. От една страна, администрацията трябва да е защитена от политически посегателства, от друга – да има сериозни санкции за онзи, който си е позволил да залитне политически. Според мен е нужно да бъдат назначени държавни секретари с дълъг мандат, които да носят цялата отговорност за администрирането на конкретни политики. И тогава може би ще напредваме по-бързо в догонването на развитите европейски икономики. При смяна на правителствата, политическият кабинет си отива, но държавните секретари остават – за да продължи системата да работи. Животът ще ни наложи и това, убеден съм. А сега всеки, като дойде на власт, започва отначало. Това е незряло.  

Публикувана в Интервюта

В стопанството на добруджанския фермер нито един стрък на полето, нито капка мляко или грам тор от кравефермата не отиват на вятъра

Ася Василева

Доц. Въто Христов след посещението си в стопанството на известния добруджански агробизнесмен написа следното: „ За Недко Митев може, а и трябва да се напише цяла книга, както и да се направи филм.
От декар използвана земя (ИЗ) Недко Митев получава всяка година общ доход повече от 800 лева. Голяма или малка е тази сума, ще оставя читателите да преценят. Средно за България сумата е 170-180 лева. Старите страни членки на ЕС (15 броя), които са с много добре развито земеделие, получават средно по 540-550 лв. Само Холандия, Белгия, Дания получават по-голям общ доход от нашия фермер. Всичките останали 12 страни, които имат също много добро земеделие, където влизат Франция, Италия, Германия имат по-нисък общ доход от декар от нашия фермер. Това се дължи на обстоятелството, че полското производство е подчинено на производството на фураж за преживни животни - говеда и овце. Площите със слънчоглед заемат около 10% от обработваемата земя срещу повече от 30% за страната. Фермерът изнася ограничено количество пшенично зърно, което неговите животни засега не могат да поемат. Близо 90% от полското производство е насочено към животновъдството. Растениевъдните култури, които се отглеждат в стопанството, са пшеница, царевица, люцерна и слънчоглед“.

Този блестящ анализ е написан преди почти 5 години. Оттогава досега цифрите са още по-впечатляващи, защото фирмата на Недко Митев изгради собствени мандри и месопреработвателно предприятие, и излезе на пазара със собствени марки сирена, млека, месни продукти.

Започнах с цитат от статията на доц. Въто Христов, защото не мисля, че някой би могъл да го каже и обобщи постигнатото от Недко Митев по-добре. В края на краищата земеделие се прави, за да печелиш. Ти, и останалите.

Добруджанецът Недко Митев, собственик на една от най-големите ферми в страната, отдавна надхърлил мащабите на повечето европейски и световни стопанства, е легенда сред своите колеги. Вече два пъти е избиран за агробизнесмен на България, а храните, които произвежда, нееднокртно печелят медали на международни изложения. Признанието идва заради неговия модел на работа – да инвестира в модерни и добре подбрани технологии, да използва генетика на световно ниво, но всичко това в името на чистата и качествена храна.

„Тъй като това е основната цел, поддържаме контрол над целия процес, който започва с отглеждането на зърнените култури и подготвянето на фуражите, и завършва с крайния продукт – месото и месните продукти, млякото и млечните продукти“, коментира добруджанският фермер. „Ако българският народ знае какво му дават, какво му сервират, с политика няма да се занимава, а ще хване сопите“, казва добруджанецът.

Споделя, че е „болен на тема вестници“. В багажника на колата му има поне 10 издания и дори да се прибере в 22 часа у дома, в 23 часа ще седне да ги чете. Любопитството към света кара добруджанецът да търси и открива все по-нови и прецизни технологии, които прилага в стопанството си, а благодатната добруджанска земя и високопродуктивните животни се отплащат за добрите грижи. Но за да станат млечните и месни продукти най-хубавото нещо, което има на пазара, трябва да се извърви дълъг път.

107980871 619843858915054 5627857146641728909 n
От тук тръгва и нашият разговор с Недко Митев в уютната трапезария на бащината му къща в село Овчарово, Добричко. На кисело мляко и баница със сирене, собствено производство. Оказва се, обаче, че въпреки постигнатите успехи, разговорът изобщо не поема в оптимистична посока...

  • Господин Митев, заработи ли вече месокомбинатът, който планирахте да пуснете в работа?

  • Отворихме месокомбината преди 6-7 месеца. Не правим големи обороти, защото пазарът трябва много внимателно да се следи и да не се прави стъпка повече, отколкото може да поеме. Нашите продукти са изключително хубави, хората ги харесват. От няколко седмици вече влязохме и в големите вериги. Пазарът е много сложно нещо. Вече сме склонни да продаваме на веригите. Аз дълго време бягах от тях. В началото, когато почнахме с млечните продукти, ни предлагаха унизителни цени и се отказахме да работим с тях. Сега вече приеха цените, които имаме във фирмените ни магазини. Става работата. Малко бавно и трудно, но времената са такива. Трудни са времената, но специално нашите обороти в сравнение с миналата година, се покачват. Малко, но се покачват. Не искаме повече, защото не е възможно. Нашата стока е изключително чиста. Една прашинка няма овкусители, стабилизатори, сухи вещества, нишестета и т.н. Съществуват безбройно количество заместители. Нищо от това не допускаме.

    Нашето мляко идва от 300 метра – излиза от кравите и го вкарваме в мандрата. Няма транспорт, няма съхраняване. Работим около 30-35 тона на ден. Добиваме 100 тона мляко, а разликата продаваме на външни фирми.

    Месните ни продукти също са изключително чисти, тъй като имаме много голямо стадо. Кравите, които излизат от стадата, са не повече от трета година. Те не са лекувани. Изключително важно е в животните да няма пеницилини, да няма антибиотици. Осеменяваме ги с месодайна семка и минават в месодайното стадо. След две поколения стават месодайни животни. Те не се доят и се отглеждат на по-специален режим. Ражда кравата, телето е до нея и бозае. Породите ни са Шароле и Лимузин. Имат изключително хубаво месо, много прясно и чисто. Затова и продуктите ни са хубави, защото няма лекувани животни.

  • За вас винаги е била много важна темата за здравословното хранене и качеството на храната. Защо?

  • В миналото хората бяха абсолютно сигурни във всичко. Българският държавен стандарт беше категоричен и много стриктно се спазваха правилата. Стандартите бяха закони. А и производителят нямаше мотив да подменя съставките. Защото пазарът не беше толкова некоректен, колкото е сега. За съжаление, в България продължава “андрешковщината”. Всеки смята, че ако стане нещо лошо, то той няма да е там. Него няма да го хване болестта. Но с производството, което имаме на пазара в момента, народът ни е тотално отровен. Целият контрол, за който се говори е вятър работа. Но народът ни е беден и лесно се лъже.

  • Как излиза сметката да се прави качествена храна?
    Евтините неща стават скъпи. Истинските неща не са толкова скъпи. Милиарди се дадоха за земеделието. Не е вярно, че не са дадени пари в земеделието. Милиарди се дадоха, но те не се оползотвориха както трябва.  Защото няма стратегия. Много пари се дават, и то не само от ЕС. Според мен парите, които се дават от ЕС са вятър работа. Ние така или иначе не можем да стигнем стандартите на европейското производство. Няма как да ги стигнем с тези пари. Субсидиите са по 25-26 лв на декар. Не е все едно да работиш земя в Германия, например, и в село Овчарово, Добричко.

    Тези 25 лв на дка, са само прах в очите на хората. Уж трябваше да успеем да догоним западните страни по технологии, машини и т.н.... Всичко беше на приказки, една голяма реклама. Като разсъждаваш върху процесите, през които преминава земеделието, виждаш, че това нищо не е.

    И все пак можеше нещо да се направи. Но като че ли отстрани ни гледаха сеира и се радваха, че нищо не правим. Твърдо вярвам в това. Как може да се гради нещо, след като сринаха до нулата всичко?

    Как се купуват крави, по 4000 лв едната, горе-долу хубави? Голяма част от животните, които идват като генофонд, като начало на стада, приплодите, не са от семенна течност, а от бичета. Никога България няма да стъпи на краката си по отношение нито на земеделие, нито на животновъдство.

    Много ясно, още в началото, беше казано от хора, които са били наясно, че ние ставаме задния двор на Европа. Ние трябва да бъдем пазар, а не хора, които да произвеждаме. Знам как се работеше преди – с подредена селекция, с подредено хранене, подредена наука, култура на земеделие. С малко по-непроизводителна техника, но земеделието беше перфектно. Торенето беше научно. Всичко това се съсипа и по никакъв начин не може да се възстанови. Нито като правила, нито като култура, нито като традиции.

    Защо винаги сте се занимавали с животновъдство? Никой не иска в България животновъдство, а Вие още от началото заложихте на него?

  • Защото толкова им стига акъла. Сеят пшеница, царевица, слънчоглед и продават. На входа всичко минава през иглено ухо и на изхода по същия начин. Никаква добавена стойност не остава. С тези доходи не може да се живее. От година на година става все по-зле. Сега всички се хвърлиха на лавандулата и мислят, че ще забогатеят отведнъж. Ето, че не се забогатява от това.

  • Животновъдството е един сигурен отрасъл. Едно земеделие не може да върви само с растениевъдство. От успехите може да не направиш кои знае какви изводи, но от неуспехите задължително трябва да се направят сериозни изводи. 

  • Тази година в Добруджа има по 40 кг пшеница от декар. Човек трябва да е луд да разчита, че другата година ще бъде по-различна. Трябва да се търсят възможности. Какви ще са, всеки ще търси сам – ще се сменят култури, ще се прави производство, варианти има. Но никой не слуша.

    30 години минаха. 30 години на едно бродене из дебрите. Имаше и умни хора, имаше и грамотни хора, приказваха, даваха някакви препоръки. Никой не се съобрази с тях. И тези хора си заминаха.  

  • Защо останахте в земеделието?

    Защото съм агроном. Друго не виждах какво мога да работя. А и не виждах кой може да направи земеделие по-добре от грамотен агроном. Имах много опит. Ние навремето сме се учили да работим на огромни площи. Аз оттук, от Овчарово, не съм мърдал вече 50 години. ТКЗС-то, в което работех, стопанисваше 65 000 дка земя. В онези години се научихме да работим в такива мащаби, защото науката показваше такива модели. Тогава в България нямаше ТКЗС-та по-малки или по-големи от 60 000 дка. 2700 ТКЗТ-та имаше в България.

  • Но имаше и наука. Имаше 20 научно-изследователски института и 200 опитни станции, където се изпитваха сортовете. Сега нищо няма. Как да се ориентират хората? Купуват се сортове, които не са изпитани в българските условия. Те не са за България, не са районирани. Те са за ония страни, където валят по 1000 литра дъжд.  Тези сортове са с много големи изисквания, те са с различна структура, различна коренова система, различна вегетация. Като ги докараш тука, и като паднат 300 литра дъжд и дават по 40 кг. Това е честа практика в България.

  • Нашите сортове бяха адаптирани за нашите райони. И като студоустойчивост, и като изисквания за влага, към климат, към топлина, към слънчева светлина. Всичко беше съобразено с конкретния район. Вярно е, че в Германия и във Великобритания има определени марки коли. И в Добрич има от тези коли, ама карат по нашите шосета.

    Лошото е, че много бързо се завъртя рулетката и никой не разбра какво стана. А съм сигурен, че не е нормално това нещо. Когато дойдох в Овчарово, преди 50 години, тук имаше 700 деца ученици, сега няма 7. Четириетажно училище стои затворено. Имаше завод, в който работеха 700 души. Не произвеждаха части за совалки, а филтри за Лада. Но хората работеха. Разбутаха го за една нощ и така и си остана. За каква държава говорим?

    Няма производството, икономиката се сгромоляса. Като няма работа, няма и морал. Бедният човек е слаб човек. Няма перспектива в България. България е една една угасваща държава и някой се готви да я прилапа с всичко в нея. С реките, с планините и т.н. Това е положението.

    Кой са големите работодатели в България? Няколко вериги, които не са български. Последни сме в Европа по БВП на глава от населението. Защото няма производство. Трябва да е ясно, че интересите на България не са интересите на Европа, и интересите на Европа не са интересите на България.

    Добре, че сме жилав народ. Ние сме като троскота. Може би това дава някаква надежда. Но се съмнявам, че някога България ще стане просперираща държава. Не е просперитет да гледаш лъскави витрини, просперитет е когато имаш стабилна икономика, земеделие и производство. 

Публикувана в Бизнес
Вторник, 14 Юли 2020 11:30

А сега накъде?

След 30 години на окаян преход, отново сме в изходна позиция. Спомням си разказа на един земеделец, чиито баща лежал тежко болен. След поредните избори, синът му изтичал при него в стаята с радостен вик: „Тате, тате, нашите победиха!“ Старият човек се извърнал и рекъл: „И тия, сине са като ония…“ Не се сещам за по-тежка присъда над родния политически елит.

Не искам утрешният ден да прилича на досегашните. Искам българското село да не бъде единствено спомен от думи и снимки в социалните мрежи. Искам на българската политическа класа най-сетне да й уври главата. И да проумее, че няма да живее с орлите. И че милионите, дето ги е откраднала, дори няма да успее да ги похарчи, защото стигат за няколко живота. Но той, животът е един. И е днес и сега.

Няма никакво значение дали това правителство ще падне или не. По-важното е какво ще се случи след това. Малцина са ярките и будни политически гласове през последните 30 години. За жалост, не произведоха промяна.

Утрешният ден обаче трябва да бъде друг. Повече от тъжно е, ако след цялата битка, за пореден път едни политици просто ще се сменят с други.

Какво се обърка? Толкова ли не се намери срам и свяст във всичките българки правителства след 10 ноември 1989 г., които обещаваха преходът да свърши, да се съгради истинска държавност и хората просто да заживеят по-спокойно, без да бъдат унижавани, като мислят единствено за насъщния?

Всеки, сдобил се с власт, счита себе си за непогрешим. Но днешният ден показва друго. За 30 години пропастта между политиците и народът ставаше все по-страшна.

Нито един министър – председател от най-новото време не постави българската съдба на първо място. Не намери сили и разум да постигне съгласие между всички политически сили поне в едно – да се даде възможност на предприемчивите и работливите да създадат стабилен икономически гръбнак. Да се формира средна класа.

Ако поне за два сектора – земеделие и туризъм - беше очертана стратегия на развитие за 20-30 години напред и политическите партии бяха постигнали съгласие тя да не се променя, независимо от моментната политическа конюнктура, нещата можеха да изглеждат съвсем различни. Откъде обаче политическа зрялост за подобна стъпка? Затова истинска средна класа у нас няма, не е и възможна. Затова и политиците ни изглеждат обречени - да слугуват на различни господари, но не и на народа си.

Не ви ли изглежда все по-омерзителен и нелеп надписът върху сградата на Народното събрание „Съединението прави силата“ ?

Дали след няколко години отново няма да се озовем в изходна позиция? Ако изкрещите високо: „Господи, какво се обърка? И тия ли ще са като ония? Какво им става на всички, когато дойдат на власт?“, ехото безмилостно ще ви отговори: „Власт, власт, власт…“

Анета Божидарова

Публикувана в Коментари
 Пандемия, суша, икономическа криза. Цялата тази комбинация, естествено, се отрази негативно на пазара на земеделска техника в световен мащаб. Българският пазар също последва тази тенденция.
 
Данните на КТИ за продажбите на нова земеделска техника в България за първите 6 месеца на 2020 г. обаче са двупосочни.
 
От една страна има спад на продадените нови трактори в сравнение със същия период на миналата година с почти 20 на сто - от 529 през 2019 г. на 235 трактора през настоящата година. Лидер в продажбите на тракторите у нас традиционно е John Deere.
 
Продажбите на нови зърнокомбайни, обаче запазват нивата от миналата година като са намалели само с 2 броя - от 87 на 85. Тук по-скоро интересното е огромното предимство, което е набрал брандът CLAAS с цели 30 продадени броя.
 
При товарачите също има тенденция на увеличение в сравнение с миналата година до 112 продадени колесни машини. Вероятно това се дължи на програмите в подкрепа на животновъдите, които бяха отваряни напоследък.
Публикувана в Агротехника
Сряда, 01 Юли 2020 07:51

Шапки долу – жътва е!

Пустият му вирус! Ако до вчера ни се струваше, че ежегодният ритуал „Хляб на мира“ е рутинно мероприятие, днес тихата жътва, която започна в страната е някак си тъжна. Тъжен е целият свят. Самотни кюстендилски череши се пукат от дъждовете в очакване на по-добър пазар. Породисти теленца с големи очи шестват единствено в социалните мрежи.

Всеки земеделец копае мълчаливо на собствената нива, а най-гласовитите обикновено не произвеждат нищо. Изтръпнали от невъзможността да наругаят някого право в лицето, земеделските разбирачи са развързали езици във фейсбук. Само дано си дават сметка, че казаното отминава, но написаното остава.

На фона на тежките битки в Брюксел, нашите малки войни изглеждат още по-самотни и незначителни. Дори вече е изморително човек да повтаря едно и също.

Не е ясно кога светът ще се върне към своята нормалност, повече от ясно е обаче, че един невидим вирус от години разяжда българското земеделие. Мамка им и вируси. Олеква му на човек, като наругае, така си е.

Но ругатните не произвеждат нищо. Картината в бедната ни държавица вече е толкова омерзителна, че може би единствената сигурна опора остава земята.

Но и тя се подяжда от вируса на лакомията. Битката за това кой и как да се разпорежда със земята предстои. Рано или късно, поземленото законодателство ще бъде сложено на масата. Едва ли обаче преди следващите парламентарни избори. Просто никой няма да посмее да жонглира с толкова горещ картоф, какъвто са поземлените отношения. Твърде големи интереси стоят зад цялата тази работа.

Бедното земеделско министерство също изпадна в тиха турбуленция. Колкото повече се опитват да й генерират скандали, толкова по-упорито министър Десислава Танева повтаря своите мантри: плащанията в сектора никога не са били по-редовни, проверките хващат схемаджиите, даже и невъзможното е направено, за да бъдат докарани онези 100 млн. лева, които трябва да закърпят дупките след пустия му Covid – 19. Боже мили, какво са 100 млн. лева на фона на милиардите, които всяка година се наливат в българското земеделие? Трохички някакви, но пък толкова е мило, че сами сме си ги извоювали, нали?

А какви ще ги вършим след 2 години – кой да ти каже. Иначе работата се бута по план. Пардон, по национален стратегически план. В него обаче, освен залагането на политики, в които добрите намерения се разминават с реалностите, човек трудно може да види друго.

Истината е, че не знаем какво ни очаква. Едно обаче е сигурно. На всяка маса, във всеки дом, всеки божи ден е нужен хляб. Както се казваше в онова стихотворение на Стефан Цанев: „Земя, ти имаш хляб и гроб за всички“. И всъщност това е дълбокият смисъл на инициативата „Хляб на мира“. Просто сме забравили за него.

Затова, респект към българските фермери. Може да не са докрай узрели за големия агробизнес, но всеки прави своите малки стъпки в тази посока. За едни държавата е майка, за други – мащеха. Тази тежка дилема обаче едва ли ще разрешим дистанционно, в онлайн дискусии.

Днес обаче за мъничко да усмирим обичайните крясъци. За да може всеки да се вслуша в тихата българска жътва. В нея има нещо свещено – отвъд политиките, отвъд самото земеделие дори. Шапки долу – жътва е!  

Анета Божидарова

Публикувана в Коментари

Компанията обяви трансформирането си в Smart Industrial
Company (компания, произвеждаща интелигентни машини) на специална пресконференция. Развитието е съобразено с новите реалности, в които работят фермерите по света

Ася Василева

Кризата с К-19 не спря развитието на John Deere. Дори напротив - доведе до кардинална промяна в работата на световния лидер в производството на земеделска техника, продиктувана от новите реалности, в които работи и живее светът. Защото когато работиш умно, дори и в трудни времена, намираш правилните пътища да продължиш и да станеш още по-добър партньор на своите клиенти. И няма по-правилна стратегия от тази да предоставиш на земеделците решения, които да им помогнат да бъдат още по-ефективни и печеливши. За тези месеци, в които светът живее под знака на пандемията, John Deere не само провежда вече втора пресконференция, на която обявява новости, но и анонсира пълно преструктуриране на начина, по който работи и се структурира компанията.

На втората поред онлайн пресконференция за аграрните журналисти, компанията обяви много новости при тракторите от сериите 6М, 6R, 7R и пръскачките R700i. Всички те са насочени в една посока - интелигентното, умно, икономично земеделие, изключително важно във времена като сегашните. Всички от машините са обновени в посока по-ниски производствени разходи на час работа.

Най-важната новост обаче стана обръщението на Mark von Pentz, Президент на направленията за земеделска и градинска техника в световен мащаб, отговорен за развитието и разработката на новите поколения трактори и т.нар. „зелена линия“ (балиращи машини, косачки, пръскачки и др.), както и за модерните технологии в John Deere, в което той анонсира една кардинална промяна в начина на работа на компанията и заявката й за превръщането на John Deere в

световен лидер в умното земеделие

"Живеем в несигурни времена, каза по време на пресконференцията

Mark von Pentz; Президент на направленията за земеделска и градинска техника. Хората навсякъде по света са тежко засегнати от пандемията. John Deere преминава през трудностите достатъчно гладко. Нашето виждане за развитието на бизнеса ни днес е много по-ясно от преди няколко седмици. Факт е, че в тези времена дигитализацията е във възход. Без нашата система Connected Support Systems, дилърите ни не биха могли да продължат да обслужват машините на полето и да спазват необходимата социална дистанция. Те използват нашите дистанционни технологии, за да наблюдават отдалечено и проактивно да обслужват машините в реално време. В над 180-годишната история на нашата компания, ние непрекъснато се променяме и развиваме. Това ни позволи да бъдем най-големият и успешен производител на земеделска техника и технологии в световен мащаб. Днес наред е поредната голяма промяна в компанията

John Deere става Smart Industrial Company(компания, произвеждаща интелигентни машини)! Какво означава това?


John Deere вече няма да продава просто машини. Компанията предприема решителна крачка към производството на цялостни технологични системи, всяко звено, на които има една цел – да пести пари на фермерите и да прави работата им икономически по-ефективна. Те ще покриват решения от периода след жътва до следващата жътва, като по този начин ще открият икономически и екологични възможности за елиминиране на загубите и неефективността при работа.

John Deere ще предлага решения, които не само оптимизират цената на машините, но и ще предоставят на фермерите възможности да пестят пари докато произвеждат продукцията си. Продуктовите системи, включващи цялостни технологични линии, ще бъдат насочени в направленията "Царевица и соя", "Зърнени култури", "Памук и Захарно цвекло", "Животновъдство" и "Култури с висока добавена стойност".

Клиентите вече ще получават интегрирани решения и ще се възползват от предимствата от кооперирането на John Deere с външни компании за торене, растителна защита, консултации, софтуер и т.н. Повече от 160 такива доставчици вече са включени в John Deere Operation Center. По този начин земеделците могат значително да намалят своите производствени разходи. Защото машината като машина сама по себе си може да спести едва от 10 до 20 на сто от общите производствени разходи.

" Но като погледнем останалите 80-90 на сто от възможностите за реализиране на икономии в сферите на торенето, растителната защита и т.н. можем да постигнем много повече, каза още Mark von Pentz; Президент на направленията за земеделска и градинска техника. Това ни води до следващия стълб в нашата корпоративна структура. Това е нещо, което вече показахме на АГРИТЕХНИКА 2019 в зоната Future Technologу. Идеята беше да покажем, че сме готови да инвестираме в автоматизация, автономност, електрификация и изкуствен интелект".

John Deere е в процес на разработване и на семейство от умни машини, системи и решения. Фокусът е иновативен хардуер, интегрирани софтуерни решения, платформи за данни и различни приложения. Стратегията за умно земеделие ще помогне на фермерите да правят своя бизнес по-ефективно и устойчиво.

" Самите фермери вече не търсят просто отделни машини. Те искат да знаят всички разходи за притежаването им по време на целия срок на тяхната експлоатация, каза Mark von Pentz; Президент на направленията за земеделска и градинска техника. С решенията на John Deere FarmSight Solutions "Гарантирана горивна ефективност “, “Договори за оптимизация “и т.н.,  ние вече направихме много в тази посока през последните години. За в бъдеще обаче, заедно с нашите дилъри, ще предоставяме цялостни решения за целия експлоатационен живот на машините, които предлагаме. Това ще осигури на клиентите повече сигурност при планирането и по-добро познаване на реалните разходи за производството им.

Когато става дума за машини, то новото поколение трактори 6М се превърнаха в едни от най-атрактивните трактори на John Deere по света за средните фермери. Това са много компактни и надеждни машини на изключително конкурентни цени. Сега с представянето на трансмисията AutoPower и системата AutoTrac в три спецификации земеделците получават достъп до високи технологии в средния клас машини на цена, която остава твърде атрактивна. Внедряването на технологии от високия клас машини продължава и при тракторите от серия 7 и пръскачките, за да могат клиентите ни да се радват на повече контрол и прецизност при работа. Гаранцията е увеличена на 2 години или 2000 моточаса. 

Светът се променя и John Deere продължава да трансформира своята дейност, за да отговори на новите потребности на земеделците. Днес компанията предприема едно от най-значителните преструктурирания в своята история. Фермерите по света се сблъскват с нарастващи предизвикателства по отношение на внимателното отношение към ресурсите, печелившото производство и опазването на околната среда. Дигитализацията е един от основните пътища за решаването на тези предизвикателства. Превръщайки се вкомпания, произвеждаща интелигентни машини(Smart Industrial Company), ние искаме да дадем своя принос и да направим нас и нашите продукти и услуги по-умни, свързани и лесни за работа цялостни решения за производството на различни земеделски култури и животновъдство".

Повече информация може да намерите при официалния вносител на бранда John Deere в България – компания МЕГАТРОН.

Публикувана в Агротехника

Зърно за хляб ще има, но мнозина колеги ще са на ръба на фалита, казва Цветан Берберов, член на УС на НАЗ, председател на Тракийския съюз на зърнопроизводителите

Интервю на Анета Божидарова

- Г-н Берберов, критична година се очертава пред зърнения сектор – какво е положението при вас, в региона на Стара Загора?

- В момента сме изключително притеснени – времето е против нас, имаме проблеми с опрашването на пшеницата заради нетипичните застудявания през месец април и нещата никак не изглеждат добре. Ситуацията с коронавируса остава непредвидима. Лично аз съм затегнал мерките в стопанството, външни хора не се допускат, защото един да се появи с Covid-19 и това може да обърка всичко, а чакаме да жънем. Но като цяло моята прогноза не е добра – между 100-120 лева приход от декар, това виждам аз като средно число за страната. На места дори и по-ниско. Пролетните култури няма да могат да компенсират тази разлика.

- При добра година какви са приходите от декар и какво покрива субсидията?

- Между 150 и 170 лева. Субсидията е 30 лева на декар площ. Рентите се движат средно между 40 и 70 лева. Така че на много места субсидията не покрива дори 50% от рентите. Субсидията е толкова преекспонирана, а ние дори още не сме получили дори окончателните плащания по СЕПП.

- Само 100% пропаднали площи с пшеница ще бъдат компенсирани, по данни на МЗХГ това са близо 30 хил. дка. От НАЗ обявихте още близо 200 хил. дка, които са в критично състояние – какво ще се случи с тези производители, как ще оцеляват?

- Да уточним, че става дума предимно за Добруджа. Онези със 100% загуби поне няма да амортизират машините, няма да им се налага да влизат в полето. Най-критични са производителите със 75% загуби. Те няма да им бъдат признати като такива и въпреки това ще трябва да направят допълнителни разходи. Зърно за хляб ще има, но не вярвам да постигнем 5 млн. тона реколта тази година. Много от колегите ще изпаднат в неплатежоспособност. И с банките вече е трудно. Което означава, че много от зърнопроизводителите вероятно ще прибегнат до редукция на земеделските площи, които обработват. До месец всичко ще стане ясно.

- Защо има проблем с банките?

- Кредитните нива се вдигнаха и причините за това са комплексни, включително и Covidкризата. Рисковите климатични условия през последните 5-6 години сигурно също са повлияли на анализите на банките.

- Нервна е картината, а какъв пазар се очертава?

- И там не е лесно. Търговците се ослушват, предпазливи са по отношение на резервирането на контракти. Въобще – ситуацията е нестабилна за всички.

- Земеделският министър Десислава Танева обяви 9% увеличение по СЕПП – това няма ли да компенсира отчасти загубите?

- Раздробеното изплащане на субсидиите не ни помага. Това не дава добра индикация нито към нас, нито към банките. Паричният поток трябва да бъде по-добре планиран. Постоянно сме в някаква изчаквателна позиция и това е изнервящо. На нас сега са ни нужни пари – да заредим машините с гориво преди жътвата. Трябва да закупим торове, да плащаме работни заплати – да покрием режийните разходи. На много от колегите се наложи да преструктурират своите кредити, което също струва пари. И всички сме в тази ситуация от 5-6 години. Колко още ще издържим? В особено тежка ситуация са колегите, които плащат високи ренти. Ако нямат вариант за някаква комулация на средства, това означава да се отиде към фалити.

- В този смисъл не е ли належащ един обществен дебат за рентите?

- Изхожда се от позицията, че сектор „Зърно“ е пазарно ориентиран, рентите се договарят свободно. Има обаче т. нар. справедлива рента, средна рента, диференцирана рента. Още Маркс е писал за тези неща, има какво да се прочете по въпроса. Вярно е, че през последните 10-12 години българското зърнопроизводство се модернизира и стана конкурентоспособно, но през последните 4-5 години този мастодонт започна някак да се подяжда. И трябва да се разсъждава върху това. Защо нещо, което е изградено, тръгва да се руши, а не се надгражда върху него? Трябва ли да се върнем 22 години назад в земеделието? Нека бъдем много внимателни. При нас парите са ясни. Публична тайна е обаче, че парите, с които се купува земеделска земя, меко казано са завоалирани. Много от собствениците видяха спекулативна възможност за натрупване на капитал от земята – чрез ренти. Да заповядат да я работят – да инвестират в техника, в работна ръка, във всичко. И да видят как се изкарват пари от земеделие. Затова призовавам – нека всички бъдат внимателни по тази тема. Как се плаща рента след една тотална загуба?

- Как ще коментирате намеренията на Брюксел да прилага Зелената сделка в следващите 10 години?

- Ако трябва 25% от площите, които обработвам, да са екологично насочени, по-добре да не стопанисвам нищо. И веднага една проста сметка ще ви направя: при моя размер на стопанството, това означава около 2 хил. дка. За тях трябва да платя на собствениците минимум около 100 хил. лева рента. От къде да ги взема, кой може да обезпечи подобно нещо?

- Говори се за поетапност, за обезпечаване на тези европейски политики…

- Може ли някой да каже какво ще се случи до 2030 година? Едва ли.

Публикувана в Интервюта

Да се чуди човек на радините фермерски вълнения като какви пари ще се паднат на всеки от извънредната мярка Covid-19. Все едно 100 млн. лева ще оправят родните батаци в земеделието и животновъдството.

Covid-19 ли е крив, че като сапунени мехури се пукат балоните с лавандула и рози. Всеки тръгва да засажда, работната ръка от готини е кът, а пазарът си е пазар – когато има свръхпредлагане, цената пада. Коя точно дупка ще запуши извънредното подпомагане по Covid-19?

Овцевъдите и козевъдите и те втасали – 70% от стопанствата не могат да се приведат в ред според сегашното законодателство. Covid-19 ли е виновен? Едва ли. Май е редно за това да попитаме десетките браншови животновъдни организации у нас. Като са толкова много, все някоя трябва да знае отговора.

Плодовете и зеленчуците отново се дрънкат кой краде пари по обвързаното подпомагане, какви и колко ефективни са проверките на терен, кой крив и кой прав в един лют спор, от който никой нищо не печели. Врявата вече на всички е досадна. Никой обаче не се сеща да повдигне въпроса за сортовия състав на българските градини и дали те са конкурентни на европейския и на световния пазар. Вместо това, сверяваме цените в малкия квартален магазин и в голямата търговска верига, цъкаме с език и се чудим тарикати ли са нашите производители или пък ние сме лоши, че не щем да прежалим 6 лева за кило череши или за кило домати. И тук никакъв Covid-19 не ни е виновен.

Зърнопроизводителите и те кахърни. Поне с основание и поне са наясно, че това няма нищо общо с един вирус. Най-големият враг за сектора се очертава времето. Първо невиждана суша, сега дъждове. Реколтата на много места е на кантар, въпреки, че сметката за зърнения баланс ще се върже.

Под въпрос е плащането на големите ренти в Добруджа. Даже и субсидиите няма да помогнат. Само че тази работа е сбъркана от години – днес обаче ще се плати висока цена за непремерения стремеж да наемаш колкото се може повече земя. Че Добруджа е златна, златна е. Но явно не е яма бездънна и аритметиката трябва да се прави по друг начин. Земята е жив организъм, не е дойна крава. Затова аграрен бизнес се прави с акъл.

Като капак – задават се радикални промени в европейското земеделие. Милиарди ще се изсипят в тази посока. Ние обаче още не разсъждаваме по темата. По-важни са ни 100-те милиона лева, с които да запушим някоя дупчица в сбърканото ни фермерство. Такава ни е психиката – оцеляваме ден за ден, година за година. Тъжна работа, не мислите ли?

Анета Божидарова

Публикувана в Коментари

Аргументи „за“ и „против“ No-Till се публикуват достатъчно често. Но само малка част от тях са балансирани и отделят достатъчно място не само на предимствата, но и на недостатъците на системата.


Поради несъвършенства на технологиите земеделието всяка година губи 23 млрд тона плодородна почва. Ако това продължи, то след 150 години на Земята няма да остане плодородна почва. Една от основните причини за загуба на плодородна почва е оранта. Тя от една страна осигурява заораването в почвата на растителните остатъци, плевелите и органичните вещества, както и оздравява почвата посредствам аерирането и. Но от друга – постепенно намалява здравето и плодородието на почвите.


За

1. No-Till пести средства

Изключвайки оранта от списъка на полските работи, земеделците пестят от гориво и работни заплати. Едно работно преминаване на полето увеличава разходите с до 50 щатски долара на хектар. Големите стопанства могат да постигнат забележими икономии.

  1. Намалява необходимостта от вода за отглеждане на културите

    При No-Till растителните остатъци не се заравят в почвата, за да изгният и да запасят почвата с хранителни вещества, а се оставят на повърхността. Наличието на такова органично вещества водш до това, че влагата се поглъща по-интензивно от почвата. По този начин намалява изтичането на водата от склоновете. Поради това, колкото по-често в местността има засухи, толкова по-ефективно ще бъде преминаването на No-Till.


    3. При No-Till по-малко хербициди попадат в околната среда

    Това е характерно не само за хербицидите, но и за пестицидите и торовете. Съответно, намалява замърсяването на подпочвените води с химически вещества. Ако повече стопанства преминат на No-Till, то това може да спомогне за оздравяване на околната среда.


    4. Повишават се добивите

    Когато в дадена местност обичайно не достига влага, то преминаването на No-Till може да доведе до съществен ръст в добивите. Например, в щатите Канзас, Небраска и Айова не е рядкост и 50-процентно увеличаване на добивите след преминаването на стопанството на No-Till. Това ускорява възвръщането на допълнителните инвестиции, необходими за подмяната на машинно-тракторния парк при преминаването на нулева почвообработка.


    5. Сформирано общество на фермери, работещи по No-Till, готови да споделят опит

    Масовото внедряване на нулевата почвообработка в САЩ започва в края на 70-е години на миналия век. През 1988 г. тази технология са прилагали 5 % от стопанствата, а днес – 30 %. И всички тези фермери са готови да споделят своя опит, което помага на новаците да избягват проблемите на етапа проба-грешка, през който са преминали пионерите на тази технология.

    6. No-Till способства за нарастването на количеството на полезните микроорганизми и насекоми

    След преминаването на No-Till е фиксиран ръст на популацията на полезните насекоми и почвени микроорганизви. Особено видим е той, там където No-Till се прилага в комбинация с почвопокривни култури.

    7. Цената на техниката за No-Till е съпоставима с тази на цената на останалите земеделски машини

    Капиталните разходи за No-Till зависят от няколко фактора, но всеки от тях може да се контролира. Цената на повечето машини е съпоставима с аналогичната техника за традиционното земеделие, ако се пресметне за срока на служба на машината и ако той не превишава 10 години. Например, за площ от 800 ха царевица или соя са необходими две директни сеялки, а цялата техника е на стойност над 100 000 щатски долара. Но пресметно на всяка година експлоатация на техниката това е едва 10 000 щатски долара.

    8. No-Till спира ерозията на почвата

    При оран горният пласт почва губи влагата, особено при вятър. А при проливни дъждове почвата не може бързо да попие влагата, и тогава възникват ерозия и наводнения. Но мулчирането със слой от растителни остатъци предпазва от студове и стабилизира поглъщането на водата.

    Против

    1. Цената на специализираната техника може да е непосилна за някои фермери

    Преминаването на No-Till изисква специална директна сеялка, способна да сее в миналогодишни растителни остатъци. Цената на такава сеялка често превишава 100 000 долара. Дори с оглед на икономията от оранта, такива разходи не могат да си позволят всички фермери.


    2. На полето може да има по-активно разпространение на гъбните заболявания

    Въпреки, че задържането на влага в почвата се отнася към предимствата на No-Till, то също така може да благоприятства разпространяването на различни плесени и гъбни заболявания. Тези проблеми по-лесно се контролират при оран. Фермерите трябва да вземат мерки, ограничаващи потенциалните загуби от гъбни заболявания, например, подобряващи аерирането без загуба на плодородна почва. Проблемът е особено остър в места с влажен климат.


    3. Увеличаване на необходимостта от хербициди

    Оранта унищожава плевелите, а при No-Till те растат по-интензивно, отколкото културните растения. Това принуждава земеделците да засяват устойчиви към хербициди ГМО сортове.


    4. Положителните резултати може да се забавят

    Ако земята е орана повече от 100 години, то пълното й възстановяване може да продължи 15-20 години. Така растежът на добивите може да не изплати разходите за нова техника. По тази причина търпението е неизменна част от прехода към No-Till. Фермерът трябва да дава всичко от себе си, и въпреки това няма стопроцентова гаранция, че преминаването към No-Till ще повиши доходите на стопанството. Може да минат 3-4 години, преди земеделцът изобщо да види някакви резултати. Технологията може да повиши рентабилността на стопанството само при дългосрочно виждане за преминаване на стопанството към нулеви почвообработки.

    5. Технологията изисква адаптиране към всяко конкретно поле

    Технологията No-Till може да се опише с израза: „Докато си жив, се учиш“. И въпреки, че днес тя е много по-лесна за усвояване отколкото преди 40 години, работата по No-Till предполага постоянно учене. В процеса на работа се появяват много нюанси в зависимост от условията на полето, влагата и т.н. Много фермери се разочароват, тъй като мислят, че само промяна в технологията ще бъде достатъчна за решаването на всичките им проблеми. А успех постигат тези, които непрекъснато адаптират начина си на работа.

    6. При някои почви фермерите никога не постигат предимства от преминаването на No-Till

    Към тях се отнасят тежките глинести, както и силно преуплътнените почви. Силно преуплътнените почви изискват обратно разуплътняване и разкъсване на плужната пета. И въобще е добре фермерите да се посъветват с консултанти и агрономи относно възможните ползи от преминаването на No-Till на всяко конкретно поле.

    7. No-Till ограничава възможностите за използване на земята

    В Средния Запад на САЩ обикновено не се практикува отглеждането като междинни култури на фуражни треви. Без оран е невъзможно да се отглеждат овощни култури. Най-голяма полза от растителните остатъци фермерът получава тогава, когато те са равномерно разпределени по повърхността на полето. Поради това стопанствата с ограничени площи може да нямат полза от преминаването на No-Till.

    8. Понякога растителните остатъци могат да станат развъдници на болести

    Рискът от акумулиране на патогени на растителните остатъци е един от най-големите проблеми при No-Till. Това е основната причина поради която при тази технология не се препоръчва да се отглежда една култура повече от 2 години поред на едно и също поле. Поради тази причина консултантите препоръчват да се практикува сеитбооборот въпреки по-ниските доходи от реализиране на продукцията.

Публикувана в Растениевъдство

ИВИЯНА МИТОВА, АГРОЕЛИТ:

Земеделието е икономически рисков отрасъл, трябва да се работи внимателно

През последните години в цял свят в сектора текат процеси на комасация на земята и уедряване на стопанствата. Европа все повече ограничава производството на традиционни култури и се поставя в позицията на вносител.

Ася Василева

Тя е финансистът на търговищката фирма „Агроелит”. Дружеството e с 30-годишен опит в земеделието и е сред най-успешните у нас. Обработва повече от 100 хиляди декара земя в областта. За себе си Ивияна казва, че е израснала със зърнопроизводството, проблемите и успехите в бизнеса винаги са били неотменна част от дните й. Родителите са й предали любовта към земята. Днес тя се занимава с реализацията на реколтата. Фирмата сее основните за страната зърнени култури – пшеница, ечемик, царевица, слънчоглед, рапица.

„Пред мен никога не е стоял въпросът, дали да се реализирам у нас или в чужбина. Зная, че камъкът си тежи на мястото и предпочитам родната страна. Обикновено хората, които тръгват на Запад, смятат, че там ще спечелят много, а проблемите ще са по-малко. Рядко това отговаря на истината. Начинът на живот зад граница е различен, липсват приятелите, личното време е оскъдно. Тук имаме близки и приятели, на които може да се разчита и прекрасна природа. Предимствата на живота в България надделяват. Убедена съм, че в България по-лесно може да се реализира всеки човек, който се стреми към това. Определено предпочитам да работя и да се развивам в родината, защото тук е домът ми.

При мен пътят от самото начало беше ясен. Вече има нещо създадено, от което е трудно да се откажеш. И нелогично. С течение на времето осъзнах, че земеделието е един много динамично развиващ се сектор, който е изцяло модернизиран. Земеделието, особено в България, е на много високо ниво“, без да се замисля отговаря на първият ми въпрос Ивияна.

  • Отговаряш за финансите и търговията във фирмата. Колко е важно доброто икономическо планиране в земеделието?

  • Земеделието по принцип е доста рисков отрасъл. Земеделците са изцяло зависими от времето. Което, поне лично за мен, предполага една по-голяма предпазливост по отношение на планиране и разходване на средствата. Никой няма гаранции, че това което е заложил, ще го произведе накрая. И повече – на каква цена ще го продаде. От тази гледна точка смятам, че икономическото планиране е изключително важно в земеделието. За разлика от един завод в земеделието не можеш да не насееш, а и като насееш, не знаеш какво ще ожънеш. Не можеш да спреш. Или дори и да можеш, това ти отнема една година. Няма как просто да затвориш за един месец.

  • Каква финансова стратегия следвате във вашето стопанство?

  • Ние винаги сме се стремяли да инвестираме в рамките на наличните средства през кредити. Но никога не сме предприемали излишно големи рискове.

  • Каква е годината за вас?

  • Годината е трудна защото със сигурност добивите ще са по-малки от това, което сме очаквали. Добре е, че при нас положението не е толкова лошо, колкото е в Добруджа. Но тепърва ще разберем каква ще е годината, защото сега предстоят пролетниците, тепърва ще се приберат пшеницата и есенниците, ще стане ясно какви са всъщност добивите. Надяваме се все пак годината да не е чак толкова песимистична.

  • Това ще забави ли вашите инвестиционни планове?

  • Не. Инвестициите са отдавна планирани неща, които сме предвидили вече като средства.

  • Като човек, който е пътувал много по света, можеш да направиш сравнение на земеделието по света и в България. Различава ли се много то?

  • Разликите са много големи. Смятам, че земеделието може да се раздели на европейско и земеделие на останалия свят. През последните няколко години в цял свят в сектора текат процеси на комасация на земята и уедряване на стопанствата. Включително в Съединените щати, където земеделието никога не е било раздробено. Ако в Западна Европа средните размери на стопанство са около 500 ха, при тях винаги са били над 5000 ха. Дори и там текат процеси на комасация и уедряване.

  • В Европа нещата са много по-различни. И това все повече ни затруднява като отрасъл, който трябва да се развива, ако искаме да бъдем конкурентни. С годините все повече стават чисто административните спънки пред земеделците. Не говоря толкова за екология, колкото за зелени мерки без ясен резултат от тях.

  • А в същото време субсидиите не са еднакви на българските и европейските фермери...

  • Това дори не го коментирам. Дори и изискванията не са еднакви, защото всяка страна може да си избере пакет от зелените мерки, който да прилага. Смятам, че в Западна Европа доста по-успешно се справят с това, за разлика от България, където в законодателството ни бяха допустими да се ползват за зелени мерки синори и т.н. Аз не съм чула за някой, който да е пробвал да ползва такова нещо и да му се е получило. На практика у нас не се получава, докато в Европа се получава.

  • Не трябва ли да има една по-широка дискусия за зелените мерки с участието на реалните производители като вас?

  • В интерес на истината, аз смятам, че такава дискусия тече, не само на ниво България, а в ЕС, във връзка с новата Обща селскостопанска политика. И тепърва предстоят да се приемат много нови неща, които тепърва ще разберем. Но, според мен, основното предизвикателство е Зелената сделка на Европа. Неизвестните от сегашна гледна точка са много. Всичко това, което в момента излиза като предложения от страна на ЕС, за нас става все по-притеснително. Не само заради таваните на плащанията и плановете за 25 % биологично земеделие. Изисквания като намалена употреба на пестициди, например. Да, това е добре, ние всички искаме да ползваме по-малко пестициди. Обаче как да произведем достатъчно, за да може ние да съществуваме? Ако намалим добивите, как ще се преборим с Русия, която всяка година ги увеличава? Как ще оцелеем като зърнопроизводители?

  • В момента на земеделието се гледа от позицията на какви мерки може да се измислят, за да допринася сектора за екологията. Смятам, че земеделието не е сектор, който има толкова голямо отрицателно въздействие върху екологията.

  • Това няма ли да застраши хранителната сигурност на Европа?

  • Мога да споделя един парадокс, който аз лично не мога да си обясня, както не мога и да си обясня каква е цялостната политика на Европа. Европа внася ежегодно, към тази година 17 млн. тона царевица, основно от Украйна. С политиката на позеленяване, оставянето на площи под угар, допълнителни задължителни площи за биологично земеделие, ако такива бъдат въведени, производството на царевица в Европа неминуемо ще падне още. Което означава, че Европа все повече ще става вносител на култури, които сама може да произвежда. Но поради неясни за нас причини, тя ограничава производството им и минава на внос. Ще се намали отглеждането на традиционни за европейското земеделие култури. И Европа ще бъде принудена все повече да внася основни за изхранването си култури.

  • Как се прави финансово планиране при толкова много неизвестни за бъдещето?

  • При нас плановете са до периода, до който има яснота. След това ще се съобразим според обстоятелствата. Нямаме избор.

  • Какво е отношението ти по отношение на вечната дилема в зърнопроизводството „качество или количество“?

  • Специално за мен, при зърнените култури спорът качество или количество не е толкова голям, защото там кой знае какви разлики в качеството не може да има. Единствената разлика е при пшеницата, но в много случаи качеството не зависи от нас. Може да си заложил много добри суровини, да си направил всичко, което е трябвало, но само един дъжд в неподходящия момент приключва с качеството. Според мен, при зърнопроизводството качеството зависи от обстоятелствата. Аз съм повече привърженик на количеството. Но смятам, че пазар има и за двете неща.

  • Какви са очакванията ви за цените?

  • По отношение на цените тази година е много непрогнозируема. Никой не знае с колко ще се свие потреблението заради Ковид-19. Защото това ще се случи. Факт е че има и проблеми с производството на пшеница в Северното полукълбо. Дори и в световен мащаб има големи разминавания в очакванията за добивите. Прогнозирането е трудно.

  • Какъв е пътят за успешно производство?

  • Приходите са резултат от производството. Парите, които си похарчил, за да произведеш единица продукция, трябва да са по-малко от приходите, да да е рентабилно производството. Важно е колко ще остане накрая. Производството трябва да бъде оптимално, така че да получиш максимално количество възвръщаемост от това, което си вложил. Например, има земеделци които влагат по 60-70 лв на дка торове, има и такива, които предпочитат да вложат торове за 30 лв. Разликата е двойна. Съответно печалбите от декар ще са различни. Това имах предвид под разумно и правилно инвестиране.

  • Ще останеш в земеделието, предполагам...

  • Да. За мен това е един изключително интересен отрасъл. Много динамично развиващ се. В земеделието има много място за млади хора. А това е основният проблем за земеделието в България – липсата на млади, образовани кадри.

Публикувана в Бизнес

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: +359 895 451 986
Факс: +359 895 451 986

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта