Превиването на клончетата е помощна операция, с която се регулират растежът и плододаването чрез разпределяне на хранителните вещества в дървото, без да се съкращават части от него, т.е. без резитба. Целта е да се стимулира образуването на плодни пъпки и да се ускори встъпването на клончетата в плододаване.

Клонките се извиват в основата, където пъпките не са добре оформени и се привързват за стъблото или към друг клон. По този начин сокодвижението се забавя, връхните пъпки се поставят в неблагоприятно за растеж положение. Широки дъговидни извивки не се правят, защото стимулират появата на лакомци по леторастите. След образуването на плодни пъпки близо до скелетните клони горната част на превитата клонка се премахва.

Превиването при младите овощни дръвчета се прилага в началото на пролетта на миналогодишни клонки и през лятото - втората половина на юни до началото на юли, на новите млади леторасти преди да се вдървесинят. Операцията се прилага най-често при ябълката и крушата, особено при плоските формировки - палмета, кордон и др. Вземат се под внимание и биологичните особености на вида, сорта и подложката на която е присаден. Превиването на клонките се прекратява, когато дръвчетата встъпят в плододаване.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина

Въпрос на Младен Филипов от гр. Плевен:

Имам три сливи Стенлей, които са на 8 години. Дръвчетата са развити добре, но все още не съм получил добра раколта от тях. Цъфтят обилно, но след това остават единични плодове по дървото. Прилагам добри грижи, като торене, поливане, пръскане, но явно допускам някъде грешка и ви моля за съвет – как да подобря плододаването?

ОТГОВОР

Сливата е непритенциозен овощен вид, който дава плод дори и в неблагоприятнигодини. Повечето сортове са самоопрашващи се, както в случая Стенлей. Опрашването се подпомага и от джанките, които са едни от най-разпространените дървета и присъстват почти навсякъде. Случва се обаче, много сливови дървета през годините да дават малко плод или изобщо да не раждат. Причините в повечето случаи са лесно преодолими и плододаването се възстановява. Ще се опитаме да посочим евентуалните причини за липса на плодове, както и изхода за тяхното преодоляване.

Повечето сливови сортове са самоопрашващи се

При подбора на сливовите сортове трябва да се знае, че повечето от тях са самофертилни (самоопрашват се). Такива са Стенлей, Стринава, Ана Шпеп, Нансийска мирабелка. Това означава, че те могат да се засаждат самостоятелно без друг сливов сорт за опрашване.

Не се самоопрашват:Габровска, Невена, Пловдивска, Зелена ренклода, Алтанова ренклода и др.

Тези сортове трябва да се засаждат заедно с дървета от други сортове, които ще ги опрашват. И по-точно процесът е взаимен – посочените сортове взаимно се опрашват. Освен това, техни опрашители са и посочените самоопрашващи се сортове – Стенлей, Стринава, Ана Шпет и др.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина

Азотът е елемент на растежа със съществено значение за растенията. Той присъствав големи количества в младите тъкани, докато в зрелите тъканисъдържанието му е значително малко.Производственото ниво на една култура се определя на първо място от наличието на азот в почвата. Той стимулира растежа на културата и определя едно обилно присъствие на хлорофил в листата.

Азотните торове могат да съдържат азот в азотна, амонячна, карбамидна и органична форма.

. В азотната форма елементът се абсорбира бързо от растенията и резултатите са видими почти веднага. Все пак това носи тежкия дефект на бързото отмиване, т.е. елементът много бързо достига до най-дълбоките пластове на почвата, като става неизползваем и замърсява водния слой.

. При амонячната форма на азота се наблюдава постепенно усвояване на хранителното вещество, тъй като, за да се трансформира в азотна форма - елементът се нуждае от известен период от време, необходим за нитрификацията. По този начин ефектът е по-добър, а загубите от елемента – по-ниски.

Респективно, нитратните торове се препоръчват за непосредствени нужди, а амонячните – за по-дългосрочни нужди (например при сеитба).

. В карбамидната си форма азотът се превръща чрез амонификация до амонячен азот. Това се случва в относително кратки срокове, зависещи предимно от температурата. От тук, карбамидните торове имат аналогични свойства на тези на амонячните торове, но с още по-висока продължителност на действие.

Петър Кръстев

Публикувана в Зеленчукопроизводство

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: +359 895 451 986
Факс: +359 895 451 986

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта