Острата реакция е на председателя на УС на НАЗ Костадин Костадинов, провокиран от думи на екоминистъра Емил Димитров по време на петъчния парламентарен контрол

127957921 3341742325924820 1014920939443313694 nПромените в Закона за водите, които предвиждат облекчен режим за регистрация на кладенци за земеделските производители и 50 кубика безплатно ползване на вода за напояване на денонощие се оказват под въпрос. Причината: министърът на околната среда и водите Емил Димитров е на път да спре промените в закона, с аргумента, че земеделците са част от причините за водната криза у нас. Председателят на УС на Националната асоциация на зърнопроизводителите Костадин Костадинов реагира светкавично: „Да не се използват земеделците за политически цели в битката за вода!“, предупреди той. И припомни предисторията на проблема. Още през месец август, на среща с премиера Бойко Борисов, е постигнато съгласие земеделците да регистрират кладенци при уведомителен режим, за да се избегне тежката административна процедура. „Освен това, регистрацията на нов кладенец е скъпа инвестиция, която не всеки може да си позволи – да се направи

нов сондаж струва минимум 60-70 хил. лева

обясни Костадинов. След срещата с премиера, от МЗХГ са внесени промени в Закона на водите, които са съгласувани с екоминистерството. Законопроектът е одобрен на комисия по земеделие в парламента, но не минава в комисията по водите. Въпреки това, законът влиза в пленарна зала, с което регистрацията на домашните кладенци се удължава с 2 години. „Комуникацията с МОСВ е изключително трудна. Въпреки, че бяха съгласни с промените в закона, в пленарна зала сме свидетели на обрат в отношението към земеделците от страна на екоминистъра Емил Димитров. Неговите думи към целия бранш и към земеделското министерство са обидни“, категоричен е Костадинов. Темата вече е впрегната за политически цели, което не обслужва интересите на земеделците, а единствено тези на политиците. „Отказваме да участваме в този цирк и да бъдем употребени. Пак си измиват ръцете с нас, ние не искаме нищо повече от една облекчена процедура по използването на кладенци за напояване – с уведомителен, а не с регистрационен режим. Всички виждат колко лошо ни удря сушата. Искаме да си вършим работата, отказваме да участваме в политически панаири“, каза в заключение председателят на УС на НАЗ.  

Анета Божидарова

Публикувана в Бизнес

Без напояване, земеделието ще продължава да търпи загуби, категоричен е проф. Валентин Казанджиев, агрометеоролог в НИМХ

127238374 2683568431904887 8878208739101838144 nТенденцията към засушаване е трайна през последните 5 години, а българските земеделци продължават да работят хаотично и без да спазват необходимите срокове. Това показват наблюденията на проф. Валентин Казанджиев, агрометеоролог в НИМХ.

„В края на октомври имах дълга обиколка в страната – в цяла Източна България – от Русе до Карнобат. Онова, което констатирах, е тревожно. На много места имаше неприбрана царевица, не беше нито разорано, нито засято. Фермерите трябва да са наясно, че сеитба след 10-ти ноември е обречена. Най-късно до средата на септември всичко трябва да е прибрано от полето и до средата на следващия месец – почвата да е подготвена за сеитба, а до края на октомври, максимум първото десетдневие на ноември - в зависимост от агроклиматичните условия в различните части на страната, да е засято“, казва проф. Казанджиев.

„Без напояване, земеделието ще продължава да търпи загуби“, категоричен е той. Сега технологиите се усъвършенстват бързо и специалистите в тази насока препоръчват предпосевно поливане преди засяване на есенни култури. Това повишава с до 40% вероятността за успешно презимуване и високи производствени резултати. Според проф. Казанджиев е несериозно земеделците да разчитат единствено на милостта на небето – засушаването ще продължава и това поставя въпроса за взимането на адекватни мерки в тази посока. В този процес е добре да участва и държавата – с адекватна стратегия за напояване. „Ако правителството е планирало близо 900 млн. лева да отидат за възстановяването на напоителни системи и съоръжения, това трябва внимателно да се обмисли и инвестициите да се направят по адекватен начин. За да има полза за цялото българско земеделие. Фермерите трябва да са активна страна в този процес“, казва професорът.

Рано е да се прави прогноза за зимата, но съдейки по сезонната прогноза, идващата Коледата се очертава да e подобна на предишната – по-скоро суха, отколкото снежна. Още едно доказателство, че тенденцията към засушаване е трайна.

Анета Божидарова

Публикувана в Бизнес

121163401 925554941303685 6898932441356487052 nРазходите за напояване на декар тази година са скочили с близо 50% за сектор „Ягоди и малини“, много насаждения загинаха от хроничен недостиг на вода в Североизточна България, казва председателят на браншовата организация Божидар Петков

Интервю на Анета Божидарова

- Г-н Петков, след Консултативния съвет по зеленчукопроизводство и овощарство, от МЗХГ предлагат законодателни промени, свързани с напояването – бихте ли ги коментирали?

- Тези промени са съгласувани с целия бранш, защото напояването е лимитиращ фактор № 1 за нас. След това се нарежда земята, която също е ограничен ресурс. Лимитиращ фактор № 3 е липсата на сезонна работна ръка, която заплашва да измести недостига на земя.

Ако имам 100 дка земя, но мога да поливам само 50 дка от тях, но реално мога да осигуря работна ръка за 20 дка, то тогава защо ще засаждам 100 дка с малини? В момента така стоят нещата.

- Какви бяха разходите за напояване на сектор „Ягоди и малини“ през тази стопанска година, която беше белязана от невиждана суша?

- Разходите скочиха от 80 на 140-150 лева на декар. Въпреки че 95% от насажденията с ягоди и малини са с капково напояване. От известните данни става ясно, че ако към сектора са отпуснати за напояване 7 млн. куб. м вода, то до нас са стигнали едва 1 млн. куб. м. Това означава повече от 90% загуби на вода, определена за напояване. Не е учудващо, след като ВиК мрежата в страната отчита 60-70% загуби на вода за питейни нужди.

- Какво означава това – разхищение, кражби, безхаберие? Вие какво предлагате?

- Означава всичко, което изброихте. Ние предлагаме водата да се вкара в тръбопреносна мрежа – под налягане, за да се минимизират тези фрапиращи загуби. Това ще спести и разходи на производителите. Сега те плащат един път за вода и втори път – за гориво за помпи, което да вкара водата от канала на „Напоителни системи“ в капковото напояване.

- Това изисква огромни инвестиции – кой трябва да ги направи?

- „Напоителни системи“ – чрез проекти по мярката за напояване. Ако дружеството така или иначе държи монопол върху водата за напояване, а земеделските производители плащат за услугата, поне трябва да бъдат изградени адекватни напоителни системи. Защото в много случаи просто няма алтернативни източници на вода.

Едно забавяне в пускането на водата с 15 дни, както се случи тази година, донесе загуба в добива на ягоди почти с 30%. Измерено в килограми това прави 200 - 300 кг/дка, а в пари - между 400- 600 лева на декар. За стопанство от 50 декара, например, това са 30 хил. лева, при 100 или 200 дка сметката на загубите става още по-голяма. А от „Напоителни системи“ не поемат никакви компенсации или неустойки при забавяне в пускането на водата.

- Какво още поискахте като подкрепа от МЗХГ?

- Държавна субсидия за напояване за плодове и зеленчуци - както е при ориза, например. И по-голям контрол върху „Напоителни системи“ и тяхната дейност. Защото напояването е ключово за цялото земеделие и няма как държавата да остане извън този процес.„Напоителни системи“ държат монопол, ВиК дружествата дърпат в тяхната посока, защото и законът е на тяхна страна, институциите си прехвърлят топката.

И накрая какво се оказва – ние, производителите, все стоим между интересите на различни субекти и между политиките на няколко министерства. Това не ни носи сигурност. Доволни сме, че поне от МЗХГ е направена някаква крачка в правилната посока.

Публикувана в Интервюта

Те нямат задължителен характер и са част от списъка на земеделските практики от полза за климата и околната среда, публикуван от МЗХГ . В контекста зелените политики, заложени в бъдещата ОСП и на тенденцията към трайно засушаване, е добре земеделците да ги познават

Почвеното засушаване настъпва при продължителен период без валежи или без напояване и може да се наблюдава през всеки месец или сезон, в който липсват горните условия. При почвеното засушаване, коренообитаемият слой просъхва и растенията страдат от недостиг на вода. Всъщност, почвеното засушаване представлява продължителен период, при който се нарушава водния баланс в почвата и на растителните екосистеми, влошава се физиологичното състояние на растенията и в крайна сметка добивите рязко спадат. При атмосферната суша, освен ниските стойности на валежите, се наблюдават високи температури и ниска влажност на въздуха. Чести явления са сухите и горещи ветрове и вследствие на голямата евапотранспирация се нарушава водния баланс на растенията. Растенията се намират в най-неблагоприятни условия при настъпване на почвено-атмосферно засушаване. Комплексът от почвени и метеорологични условия се характеризира с много малки запаси от почвена влага, ниски количества валеж, високи температури, ниска влажност на въздуха и силни горещи ветрове.

За ефективното използване на наличните водни ресурси може да се работи в три направления:

Ø Първото е запазване (акумулиране) на водата от валежите, паднали извън вегетационния период в коренообитаемия слой на почвата;

Ø Второто е максимално използване на вече акумулираната вода за нуждите на културните растения. В този случай се търси максимален ефект от използване на водата чрез преминаване през растенията (изпарение от дишането) и натрупване на сухо вещество увеличава и минимален ефект от изпарение от повърхността на почвата.

Ø Третото – преструктуриране на напоителните системи в ефективни локални системи, доставящи вода на около 200-300 ha. Вече има изградени единични системи, но е необходимо повишаване броят им. Използват се много различни методи за напояване, като дъждовална система, въртяща се около основата си ос (Central-pivot); капково (Drip); заливане чрез изкуствено създадено езеро (Flood), заливане чрез бразди (Furrow); гравитачно (Gravity, ротационно (Rotation) - система, чрез която напояваните култури получават определено количество вода на определени интервали, а не в непрекъснат режим; дъждуване (Sprinkler); подпочвено (Subirrigation); с подвижен разпръсквач за поливане (Travelling Gun); допълнително (Supplemental); повърхностно (Surface) и други. v Капково напояване представлява планирана напоителна система, при която водата се подава директно в зоната на корените на растенията чрез т.н. апликатори (дюзи, излъчватели, порьозни тръбички, перфорирана тръба, и т.н.), работещи при ниско налягане, като капкообразувателите се поставят на повърхността на почвата или над нея на различна височина. Може да е в комбинация с покривни растения или мулч. Възможно е комбиниране на поливките с хранителни елементи и биологични вещества.

Капковото напояване е най-ефективният метод за напояване, тъй като позволява равномерно прилагане на вода и хранителни вещества. За използването му, земеделският стопанин трябва да разполага с автоматизирана поливна система за капково напояване.

Ползи: Повишаване на ефективността от използване на водата и намалена консумация. Намаляване риска от засоляване на почвата.

Недостатъци: Увеличени инвестиционни разходи, оборудване и материали, както и разходи за управление.

Почвени обработки за управление на влажността в почвата:

- Браздово-гребениста оран

Създават се прегради за водата, за да се удължи периода на попиването и предпазването от оттичане. Това се постига чрез оран на гребени и бразди с различна дълбочина, височина и разстояние помежду им. Осъществява се с плуг с удължена с 40 – 45 cm отметателна дъска на последното плужно тяло. Тя отхвърля изорания в момента почвен слой, върху слоя на предходното плужно тяло и се получават гребени с височина 10 – 12 cm и бразди, преграждащи пътя на водата.

Ползи: Намаляване на водно-ерозионните процеси. Висока почвозащитна ефективност. Не се изискват големи инвестиции и специализирана техника. Подпомага и повишава влагозапасяващата способност на почвата през есеннозимния период. Повишава влагообезпечеността на почвата за растенията.

Недостатъци: Необходимост от специализирани консултации при прилагането й. Затруднена пролетна обработка на почвата за засяване и отглеждане на пролетните земеделски култури.

- Теснолехова дълбока оран с обръщане на орния слой срещу наклона на склона

Тя е противоерозионна обработка, която има за цел да намали повърхностния воден отток. Нейната ефективност се дължи на гъсто разположените валове и разори между ивиците с различна посока на обръщане на орния слой спрямо наклона на склона. Количеството на погълнатата и задържана вода от оттокопричинителните дъждове е по-голямо поради създадената по-голяма грапавост и обща порьозност на почвата в сравнение с ивиците, където орния слой е обърнат по посока наклона на склона.

Ползи: Защита на земеделските земи от водна ерозия. Не се изискват големи инвестиции и специализирана техника.Предпазва почвата от водна ерозия. Повишава водозадържащата способност респ. водообезпечеността на почвата за нормалното развитие на растенията и оптималната им продуктивност.

Недостатъци: Необходимост от специализирани знания за прилагането й. Затруднява подготовката на площта за отглеждането на земеделските култури, поради наличието на обработвани/необработвани валове/разори напречно на склона. - Обработка без обръщане на пласта. При тази обработка почвата се разрохква добре, като 80-85% от растителните остатъци остават на повърхността. Те намаляват силата на повърхностния отток по склона и водата по-пълно попива в почвата, а при откритите равнинни терени намалява силата на вятъра в приземния слой въздух и предпазва почвата от издухване. Извършва се с различни видове култиватори-разрохквачи или култиватори-плоскорези на дълбочина до 20-25 см и с иглести брани за плитко разрохкване преди сеитбата. Ползи: Запазване на стърнището /от 70 до 95%/, което намалява разрушителната сила на дъждовете и улеснява попиването на водата в почвата.Запазва структурата на почвата. Увеличава притока на въздух в почвата, необходим за оптималното развитие на отглежданите растения. Недостатъци: Използване на специализирана техника

- Мулчиране

Мулчирането е процес, при който се извършва покриване на почвата около растенията с различни материали, регулиращи водните и въздушните режими в повърхностния слой на почвата. Най-често бива органичен материал – торф, компост, слама, дървесна кора и др., който се разполага върху почвата около стъблата на растенията. Той се поставя с цел да запази влажността и да регулира температурата на почвата.

Ползи: Предпазва почвата от разрушителното действие на дъждовните капки; намалява повърхностния воден отток, увеличава попиването на водата в почвата; предпазва я от изпарение, способства за запазване на органичното вещество в нея. Не изискват допълнителни средства и специализирана техника за прилагане. Мулчирането значително способства борбата срещу плевелите. Регулиране на топлинния режим на почвата (т.е. предпазване от прегряване). Запазване на влагата в почвата. По-пълно и по-правилно използване на дъждовните води – бавно и пълно попиване на водата в почвата. Предпазване от свличане на почвата, т.е. ограничава водната ерозия.

Недостатъци: Ограничено приложение. Допълнителни материални и трудови разходи.

Публикувана в Растениевъдство

Локалното засушаване у нас се очертава като трайна климатична тенденция, предупреждава проф. Валентин Казанджиев, от секция „Агрометеорология“ в Националния институт по метеорология и хидрология

Интервю на Анета Божидарова

- Проф. Казанджиев, страшна е сушата тази година – това превръща ли се в трайна климатична тенденция?

- Ако преди 30 години можехме да кажем твърдо, че единственият сух месец у нас е август, то днес изобщо не е така. По наши климатични наблюдения, засушаването в последните години започва през втората половина на месец юли и продължава почти до края на октомври. Втората част на този сух период засяга силно предсеитбената обработката на почвите, сеитбата на есенниците, успешното им поникване и развитие, тяхното презимуване.

- Адекватни ли са земеделците на тези климатични промени – разполагат ли с професионална информация? Не трябва ли държавата и персонално земеделското министерство да работят с агрометеоролозите и да се предоставя на фермерите регулярно информация, която е с възможно най-високата експертиза? Все пак, става дума и за продоволствена сигурност, нали? А тази година щетите от сушата са огромни за целия сектор, да не говорим, че сме и в ситуация на пандемия.

- От 5 години – аз и моите колеги – правим отчаяни опити да бъдат направени изменения и допълнения в Закона за земеделските земи, чрез които да бъде дефинирана дейността на секция Агрометеорология“ в Националния институт по метеорология и хидрология – като основополагащ и най-компетентен източник на информация за устойчиво управление на земеделието у нас. Информацията трябва да се използва от държавата с една единствена цел – да не се допускат критични нива в сектор „Земеделие“. Това, разбира се, срещу целево финансиране в рамките на 1,5 млн. лева на година.

- Това са смешни пари на фона на милиардите, които се изливат всяка година в земеделието…

- Вероятно е така, но досега не срещаме разбиране по този въпрос. Отговорът от страна на управляващите е, че се дават достатъчно пари за наука. НИМХ днес е под шапката на министерството на образованието и науката. Но нашата работа не е само наука. Агрометеоролозите са хора, които освен в областта на климата, имат компетенции в областта на агрономството и екологията. И нашата висока експертиза е изградена след дълги години на работа в тези области.

- Тенденцията към засушаване автоматично поставя въпроса за напояването в земеделието – защо там нещата остават проблемни?

- Вече се уморявам да повтарям едно и също: в условията на изменящия се климат, през следващите години българското земеделие – интензивно, с качествена продукция, конкурентна на пазара – няма да бъде възможно без напояване. Това е истината. А ние още стоим на нивото от 2008 – 2009 година по отношение на размера на поливните земеделски площи – около 1,6 млн. декара. Резонно е да се попита: защо след като преди години се платиха милиони на Световната банка - за изготвянето на експертни доклади за състоянието на напоителните системи у нас и за адаптирането на различни сектори от националната икономика към промените на климата, въпросът за напояването на земеделските площи в България все още е само на хартия? Това граничи с безхаберие. А тази работа някой трябва най-после да я свърши.

- В момента се пише националният стратегически план, свързан с развитието на земеделието у нас през следващите близо 10 години – участвате ли в работната група?

- Никой не ни е поканил, нито мен лично. Може да прозвучи нескромно, но не ми е известно в държавата да има друг професор по агрометеорология.  

- Вие от години говорите за нуждата от ново райониране, обвързано със земеделието – този въпрос напоследък се коментира във връзка с предложението на Обединени патриоти да бъде въведен данък върху едрите земеделци – как ще го коментирате?

- Добре е да бъде направен опит монополът върху земята да бъде разбит. Нека не забравяме обаче, че пътят към ада често пъти е постлан с добри намерения. Ако тези промени не бъдат направени от компетентни и умни хора, от хора с държавническо мислене, хаосът може да стане много голям. Трудно ще бъде намерен баланс между толкова много интереси. Ако обаче европейските субсидии бъдат обвързани с количествени и качествени резултати, може би ще се постигне повече справедливост за българските фермери. Част от субсидиите могат да отиват в специален фонд, който да бъде контролиран на държавно ниво и на ниво фермерски сдружения, като средствата от този фонд отиват единствено за напояване. Пак повтарям – без напояване българското земеделие е обречено.

Публикувана в Интервюта

В днешно време метеорологичните условия са най-голямата пречка за всеки един земеделец. Промяната в климата е факт и ние трябва да се приспособяваме към новите условия на работа и да прилагаме нови и алтернативни методи с цел подобряване и увеличаване на нашата продукция. Не случайно Министерски съвет прие „Национална стратегия за адаптация към изменението на климата (АИК)“ и план за действие към нея. В плана за действие се предвижда увеличаване на напояваната площ с 30 000 ха, инвестиции 50 млн. евро, увеличаване на напояваните площи с интензивни култури с 20%, увеличаване на добива на плодове с 2%, увеличаване на добива на зеленчуци с 10%.

Agrotaim02Ние от Агротайм Техник ООД, бидейки дъщерно дружество на Агротайм ЕООД, една от най-иновативните земеделски фирми в България, от първа ръка знаем всички трудности, с които се сблъскват земеделците днес. Продуктите и услугите, които предлагаме на нашите клиенти са първо и преди всичко изпитани на нашите полета и овощни градини, доказали своята ефективност и надеждност. Това ни дава едно предимство пред нашите конкуренти, защото ние можем да покажем реални резултати от използването на нашите продукти, а също така и да покажем тяхната издръжливост и качество.

Agrotaim03От 2018 г Агротайм Техник е официален представител за България на световния лидер в напоителните системи “NaanDanJain”. Това е израелска компания с над 80 години опит в напоителните системи и оперираща в над 120 държави по целия свят. Напоителните системи, било то пивотни системи за открити полета или капково напояване, се правят по индивидуални проекти спрямо нуждите на клиента. В допълнение към това всяка една система може да бъде снабдена с безконтактно управление, т.е. седейки вкъщи с телефона, всеки може да активира или деактивира системата и да следи актуалното й състояние. Също така при евентуален проблем, тази функция позволява на нашия екип поддръжка от разстояние да провери от къде идва този проблем, в някои случаи дори и да го отстрани от разстояние. Важно е да се отбележи, че нашите напоителни системи не се използват само за напояване с вода на насажденията, а също така и за торене. Това позволява прецизна дозировка на тор, а също така и спестява една обработка с машина на полето или овощна градина.

Публикувана в Бизнес

Колкото и валежи да паднат сега, липсата на зимна влага ще е определяща за бъдещата реколта

Агр. Петър Кръстев

Картината със земеделските култури в страната остава сложна и непредвидима. Най-потърпевша от неблагоприятните условия е крайморска Добруджа, където е съсредоточено основното производство на пшеница в страната. Очакваният голям дъжд по Гергьовден, който синоптиците прогнозираха, така и не се състоя или падна само на отделни места. Валежите бяха локални – дори в едно и също землище имаше участъци с дъжд до 30-35 л/м2 и такива – без капка. Естествено че там, където валя, посевите с пшеница и ечемик, които вече изкласиха, могат да издържат до юни, но ако през това време не вали, ситуацията отново ще се влоши. В резултат от сушата почти всички братя са отпаднали и пшениците, които впоследствие получиха живителна влага, могат да дадат добив от 200-300 кг/дка. Такава е картината в общините Каварна, Шабла, Генерал Тошево – на места от февруари досега има едва 8 л/ м2, а последната седмица на други има до 50 л/м2. Но никак не са малко местата без никакви валежи. На фона на всеобщата критична картина обаче има и посеви в отлично състояние, където по прогноза на местни специалисти добивите могат да стигнат до 600-700 кг/дка.

Тревожна е картината и във Варненска област, където се стигна до разораване на напълно изсъхнали посеви с пшеница. Стопаните са пред дилема дали и с какво да засеят разораните площи, защото ако не вали, ще имат само още допълнителни разходи.

Няма спор, че екстремните условия на изминалата зима и настоящата пролет са основната причина за състоянието на есенниците, но има допуснати и технологични грешки, споделят специалисти от района на Добруджа. Без да се вземе предвид липсата на влага, на места пролетното подхранване е направено с високи дози азот, който е подействал фитотоксично на и без друго силно стресираните растения. В резултат на това в момента се наблюдава интересна картина – стопаните, които по едни или други причини (включително поради липса на средства) не са торили с азот или са торили с по-малка норма, имат значително по-добри посеви, от тези, които са торили с големи дози.

Непредвидимостта остава и за пролетните култури

Засетите слънчоглед и царевица вече никнат, защото влагата за поникване е достатъчна, но ако сушата продължи, не може да се очаква добра реколта.

Най-характерно за сезон 2019-2020 е отсъствието на снеговалежи и липсата на зимно влагозапасяване на почвата. Пролетните и летните валежи са ефективни, когато влагата от тях се среща с почвената влага в дълбочина. Когато такава няма, тези валежи имат краткотраен ефект и нямат голяма стопанска стойност, защото влагата от тях много бързо се изпарява и не може да бъде на 100% оползотворена от растенията.

За кой ли път отново можем да направим констатацията, че в земеделието година с година никога не си прилича. Винаги има нещо, което не се случвало, независимо дали в положителен или май по-често в отрицателен план. Този селскостопански сезон също не прави изключение. Освен всичко, той съвпадна и с пандемията, която обхвана целия свят! Слава Богу, че все пак отрасълът земеделие, в частност зърнопроизводството, е един от малкото, за който карантината не създаде сериозна пречка за извършване на сезонните работи на полето. Независимо от това, в завода на открито производството зависи най-вече от обективния фактор – природата, която все по-често е непредвидима!

Публикувана в Растениевъдство

На дневен ред отново застава остро темата за напояването

Анета Божидарова

Светът бавно започва да се отърсва от коронавирусната пандемия. Градската болест, както я наричат мнозина анализатори, слабо засяга селата и селските региони. На полето работата върви с пълна пара, особено в сектор „Зърнопроизводство“. В момента за голяма част от българските земеделци по-големият проблем се явява сушата. Въпреки това, недостиг на зърно не се очаква, за глад изобщо не може да се говори.

„При вътрешно потребление от 700-800 хил. тона пшеница, ще ожънем такива количества без проблем, прехраната на България изобщо не е под въпрос“, коментира за „Гласът на земеделеца“ Георги Милев, зам.-председател на УС на Националната асоциация на зърнопроизводителите. Той обработва 20 хил. дка земя, близо половината от тях – собствена. Въпреки, че в региона на Плевен валежите също не са били обилни, в почвата все още има влага, казва Милев. Ако до десетина дни обаче не завали, добивите и в Дунавската равнина ще претърпят редукция.

Какво казват аграрните специалисти

Картината на полето днес е такава и поради друга причина – заради комбинацията от суша и прекомерно използване на азотни торове, казват аграрни специалисти. Там, където положеният азот е в по-малки количества, посевите дори и сега изглеждат се държат добре. Казано просто, наторяването действа като сол, когато е суша, а когато вали –като азот. Затова фермерите трябва да се съобразяват с валежните норми и да прилагат адекватна норма при наторяването, съветват учените.

Щети и компенсации

Тежка е картината в Сливенско, където е стопанството на Георги Радев, зам.-председател на УС на НАЗ. „Чакаме дъжд, положението при нас е трагично. Силният и постоянен вятър изсмуква за няма и ден дори и малкото влага, която се образува след оскъдните валежи. Засега не мислим да презасяваме, защото ако сушата продължи, съвсем нищо няма да приберем от полето. А ако падне дъжд, поне стотина килограма от декар все ще ожънем “, тревожи се Радев. В Добруджа мнозина от фермерите дори смятат да разорават и да презасяват, информира преди дни председателят на НАЗ Костадин Костадинов.

От Националната асоциация на зърнопроизводителите очакват да минат комисии, които да констатират щетите по посевите. Обезщетения ще се изплащат при 80 до 100% загуби. „Нали знаете как става, каквито сме късметлии, ще се окаже, че щетите ни са 79%“, коментира Георги Радев. Дори и да бъдат компенсирани обаче, земеделците трудно ще покрият реалните загуби, особено когато става дума за хиляди декари с посеви и за огромни инвестиции в тях, пресмята земеделецът от Сливенско.

Как се плаща рента при 100% загуби

В регионите, в които ще се претърпят големи щети от сушата, със сигурност ще има фалити, прогнозира Георги Милев. В този смисъл е редно да бъде обявена нулева рентна година, особено за фермерите с тотални загуби. Сушата е пагубна за всеки земеделец, но тази година отново поставя остро на дневен ред темата за рентите. Според земеделеца от Плевенско, справедливото образуване на рентното плащане от декар е като се раздели на две печалбата на едно стопанство в края на всяка стопанска година. 50% от нея – за рента. „Нормално ли е в Добруджа рентата да е 95 - 110 лева от декар, при сегашната суша как ще се плаща такава висока рента?“, пита Милев. По думите му, реалният размер на рентата за цялата страна трябва да е от 35 до 45 лева. „Големите арендатори работим на светло, в края на всяка година правим отчет, имаме годишна печалба и всичко е видно“, казва още Милев. Според него е абсолютно несправедливо рентата да е фиксирана. Така някои земеделци при 70 лева чиста печалба от декар, плащат 60 лева рента на собствениците и едва 10 лева остават за тях, обяснява още той. Смяната на този режим на плащане обаче трябва да бъде облечена в съответното законодателство, в момента рентното плащане е въпрос на договаряне.

Напояването – мисия невъзможна

В контекста на все по-големите засушавания през последните години, Георги Радев поставя на дневен ред и темата за напояването. Арендатори от Сливенско са сключили договори с местното водно дружество, което ще кандидатства по подмярката 4.3 „Инвестиции в инфраструктура за напояване“. Според Радев обаче възстановяването на напоителните съоръжения ще стане факт едва през следващата година. „Ние бихме инвестирали в напояване, но ако имаме сигурност, че ще стопанисваме земята, която сме наели поне в рамките на 5 последователни години. Иначе какъв е смисълът да направим толкова голяма инвестиция и след това някой да реши и да я ползва на готово? При сегашното преподписване на арендните договори година за година, как да имаме сигурност“, разсъждава зам.-председателят на НАЗ от региона на Сливен. „Всяка година даваме пари за какво ли не – за торове, за препарати, за машини, за инвентар. Ще извадим и за напояване, няма кой друг да извади такива пари. Но ни трябва поне малко предвидимост в бизнеса“, казва Радев. Според него именно това е една от причините за казуса с напояването все още да няма трайно решение.

Проблемът всъщност е по-дълбок и е на ниво държава. Депутати от левицата преди старта на мярката за напояване зададоха въпрос към земеделския министър Десислава Танева по време на петъчен парламентарен контрол: чрез подмярката 4.3 няма ли да бъде реанимирано едно губещо предприятие, каквото е „Напоителни системи“ – не чрез пряко финансиране от националния бюджет, а през европейските програми? „Напоителни системи“ не се ли явяват единственият възможен бенефициент по подмярката 4.3? Ако цената за един кубик вода за напояване на 1 декар земеделска земя е между 0.17 – 0.20 лева, защо за вецовете е 0,003 лева на кубик? Кой има интерес от това? Защо се стига до абсурда да няма вода за напояване, защото се оказва, че тя е източена от вецовете за производство на ток, и то на скъп ток? Държавата очевидно трябва да преосмисли този казус и то на ниво политики. На въпрос на „Гласът на земеделеца“ към министър Танева дали няма риск подмярката 4.3 да бъде обсебена изцяло от „Напоителни системи“, аграрният министър заяви, че е даден шанс на всички, които желаят, да участват с проекти и да инвестират в съоръжения за напояване. Само времето ще покаже как реално е сработила тази подкрепа и за кого.

Полезният ход е да се направят реални сдружения за напояване, в които да участват и земеделците. Така, ако в момента те нямат дългосрочна сигурност по отношение на стопанисването на земята, ще могат да продават услугата „напояване“ на онзи, който иска да я ползва. В момента обаче законодателството не работи в полза на създаването на реални сдружения, защото напоителните системи и канали могат да преминават само през собствена земя, а не през наета. Това лишава арендаторите от възможността да участват в този процес. В Конституцията пише: „Частната собственост е свещена и неприкосновена“, тоест, само държавата може да отчуждава частни имоти в обществена полза. Напояването явно не се възприема като такова.

От полето по-хубаво няма

И двамата зам.-председатели на НАЗ казват, че нямат проблем с доставката на торове, семена, препарати и резервни части за машинния парк в своите стопанства. Заради очертаващата се суша в цяла Европа, се очакват по-ниски добиви от зърно. Това ще вдигне цената, както се случва при всеки дефицит, казва Георги Милев. С оглед на неясния изход от развитието на пандемията и на постепенното възстановяване на икономиките, износът на българско зърно очевидно ще е по-малък. Но вътрешното потребление изобщо не е под съмнение.

„Ако компаниите за селскостопанска техника добре са се справили във времето с продажбите, сега спокойно могат да преживяват само от сервизното обслужване“, анализира земеделецът от Плевенско. И Милев, и Радев са категорични, че който е планирал покупка на техника за своето стопанство, ще я направи. Защото въпреки извънредното положение, работата на полето си върви.

„Ние не сме натъпкани в офис, ние сме навън, от полето по-хубаво няма, карантината изобщо не ни бърка. Само малко дъжд да капне, всичко съвсем ще бъде наред.

Двамата стопани са благодарни на полицаите от КПП-та, които ги пропускат, защото вече добре ги познават. Някак за всички е ясно, че земята не признава карантина, а иска работа. И то навреме.    

Публикувана в Бизнес

Близо 100 млн. лева ще бъдат инвестирани във възстановяване на инфраструктурата за напояване в страната чрез прилагането на подмярка 4.3 „Подкрепа за инвестиции в инфраструктура, свързана с развитието, модернизирането или адаптирането на селското и горското стопанство“ от Програмата за развитие на селските райони 2014 - 2020 г. (ПРСР). Целта е напоителните съоръжения да бъдат реконструирани и модернизирани в съответствие с идентифицираните нужди.

Предвид спецификата на мярката, са открити две отделни процедури чрез подбор, които се различават според допустимостта на кандидатите.

Първата процедура е „Проектни предложения от „Напоителни системи“ ЕАД“, по която ще се подпомагат само проекти, подадени от дружеството. Общият размер на финансовата помощ по тази процедурата е 45 419 274 евро. Максималният размер за едно проектно предложение е 6 млн. евро.

Втората процедура е „Проектни предложения от сдружения за напояване и други юридически лица за възстановяване на съществуващи хидромелиоративни съоръжения за напояване“. По нея допустими кандидати са юридически лица, учредени и регистрирани по реда на Закона за сдружения за напояване (ЗСН) и вписани в регистъра на Сдруженията за напояване и юридически лица, както и учредени и регистрирани по реда на Търговския закон (ТЗ) или Закона за кооперациите (ЗК).

Общият размер на финансовата помощ по процедурата е 5 046 586 евро. Максималният размер на допустимите разходи за целия период на прилагане на ПРСР 2014 - 2020 г. за кандидат е 1,5 млн. евро.

Подаването на проекти се извършва изцяло по електронен път чрез Информационната система за управление и наблюдение на Структурните инструменти на Европейския съюз в България (ИСУН 2020). Необходимо е използването на квалифициран електронен подпис (КЕП), чрез модула „Е-кандидатстване“ на следния интернет адрес: https://eumis2020.government.bg.

Крайният срок за подаване на проектни предложения е 3 юли 2020 г.

Публикувана в Бизнес

Близо 100 млн. лева ще бъдат инвестирани във възстановяване на инфраструктурата за напояване в страната чрез прилагането на подмярка 4.3 „Подкрепа за инвестиции в инфраструктура, свързана с развитието, модернизирането или адаптирането на селското и горското стопанство“ от Програмата за развитие на селските райони 2014 - 2020 г. (ПРСР). Целта е напоителните съоръжения да бъдат реконструирани и модернизирани в съответствие с идентифицираните нужди. Предвид спецификата на мярката, днес се откриват две отделни процедури чрез подбор, които се различават според допустимостта на кандидатите. Първата процедура е „Проектни предложения от „Напоителни системи“ ЕАД“, по която ще се подпомагат само проекти, подадени от дружеството. Общият размер на финансовата помощ по тази процедурата е 45 419 274 евро. Максималният размер за едно проектно предложение е 6 млн. евро. Втората процедура е „Проектни предложения от сдружения за напояване и други юридически лица за възстановяване на съществуващи хидромелиоративни съоръжения за напояване“. По нея допустими кандидати са юридически лица, учредени и регистрирани по реда на Закона за сдружения за напояване (ЗСН) и вписани в регистъра на Сдруженията за напояване и юридически лица, както и учредени и регистрирани по реда на Търговския закон (ТЗ) или Закона за кооперациите (ЗК). Общият размер на финансовата помощ по процедурата е 5 046 586 евро. Максималният размер на допустимите разходи за целия период на прилагане на ПРСР 2014 - 2020 г. за кандидат е 1,5 млн. евро.

Подаването на проекти се извършва изцяло по електронен път чрез Информационната система за управление и наблюдение на Структурните инструменти на Европейския съюз в България (ИСУН 2020). Необходимо е използването на квалифициран електронен подпис (КЕП), чрез модула „Е-кандидатстване“ на следния интернет адрес: https://eumis2020.government.bg.

Крайният срок за подаване на проектни предложения е 3 юли 2020 г.

Публикувана в Бизнес
Страница 1 от 7

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: +359 895 451 986
Факс: +359 895 451 986

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта