Нормите на торене на овощните дървета са в зависимост от възрастта на растенията, особеностите на отделните видове, подложките, силата на растеж и размерите на короните, количеството на плодовия товар, запасеността на почвата с хранителни вещества, осигуреността с вода, типа на насажденията, системата на поддържане на почвената повърхност и др.

При млади дръвчета

. При нормално предпосадъчно торене на овощните дървета с оборски тор, фосфорни и калиеви торове, през първите 3-4 години след засаждането овощните растения не се нуждаят от подхранване.

. В неторените предпосадъчно млади овощни насаждения се прилага подхранване с 25 до 35 г амонива селитра на кв. м. (физическо вещество). С такава норма се подхранват и основно торените растения след четвъртата година.

. При необходимост се дават 20-25 г троен суперфосфат (във физическо вещество) и 20 г калиев хлорид или калиев сулфат (физ. в-во) на кв. м.

Торовете се разхвърлят кръгово около стъблата на овощните дървета или по цялата редова ивица след което се заравят с окопаване.

Плододаващи дръвчета

Плододаващите овощни насаждения се торят ориентировъчно с 12-20 кг азот, 8-12 кг фосфор и 8-10 кг калий на декар. През 2-3 години на декар е добре да се внасят и по 3-5 тона оборски тор.

В зачимени овощни насаждения торовите норми са с около 30% по-високи.

Торенето е съобразено с нуждите на овощните насаждения само когато се прави въз основа на резултати от химичните анализи на почвата или растителните части.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина

Характерът на развитието на кореновата система на лозите се определя от съотношението на развитие на главния, страничните и допълнителните корени.

Ако в растежа доминира основният корен за сметка на страничните е един тип коренова система, ако предимството имат допълнителните странични корени се образува влакнестата коренова система. Тя е характерна при лози, размножавани вегетативното.

В зависимост от условията на отглеждане, дългите и дебели корени на лозите могат да достигнат дълбочина 6 м, понякога дори 14 м.

Структурата на кореновата система при лозите се променя с възрастта на растението. При едногодишните храсти примерно 3/4 корени са обрасли и разклонени. При 20-годишните, техният брой не надвишава 1/5. Ето защо кореновата система на по-старите лози е по-слабо активна.

Кореновата система при лозата се характеризира с ясна полярност: по краищата на корените най-често има разклонение. Това положително явление трябва да се използва в агротехниката на културата.

Кореновата система на лозата и естеството на нейното развитие е ампелографски признак. Видовите и сортовите свойства на кореновата система се проявяват най-добре в плодородна и добре аерирана почва.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина

Важен момент в отглеждането на разсад е да се предвиди времето за засяване на семената. При твърде ранно засяване разсадът ще се изтегли от липса на светлина или ще прерасне. Ако се засее твърде късно – при засаждането на постоянно място разсадът ще бъде недоразвит, бързо ще загуби резервите от влага и може да загине.
На каква възраст трябва да бъде разсадът при засаждането му на открито? Със сроковете всичко е просто:
    краставици - 30-35 дни;
    зеле - 35-40 дни;
    домати ранни - 40-50 дни;
    Средноранни домати - 55-60 дни;
    домати късни - 70 дни;
    сладък пипер - 50-65 дни;
    патладжан - 45-60 дни.
За ориентир може да послужи и вегетационния период на разсадните култури:
    домати - от 80 до 140 дни;
    сладък пипер - от 90 до 140 дни;
    патладжан - от 100 до 150 дни;
    зеле - 50 (ранно) до 190 (късно) дни.
Така че диапазонът е много голям. Вие сте избрали времето за сеитба според препоръките за разсада, климата и личния си усет. Но не бързайте да засаждате топлолюбивия разсад на открито. Възвратни студове винаги са възможни. Изключение има - зеле, лук и целина. Разсадът на тези култури не се страхува от замръзване.

Петър Кръстев

Публикувана в Зеленчукопроизводство

За да се получи желания ефект от оборския тор и като хранителен субстрат и като почвен подобрител, той трябва да е размесен с почвата. Това става, като след разхвърлянето му под дръвчетата се направи обработка.

Внасянето – наесен или напролет

В малките градини и вилни места не винаги могат да се спазят всички изисквания по отношение на сроковете за различните мероприятия. Възможно е внасятнето на оборския тор да се направи и рано напролет, преди обработката на почвата. Единственото изискване е той да е добре угнил.

Количеството

Торете според възрастта на дръвчетата. Препоръчителни са следните норми оборски тор в кг на едно дръвче:

  • след 4-та-5-та година - 10-15 кг (1-2 кофи) оборски тор;

  • от 5до 10 години – 20-30 кг оборски тор;

  • от 10 години нагоре – 35-50 кг.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина

Целтана тази резитба еподпомагане намладитефиданки, зада се развият като силниидобре оформенидървета. Структурата на всяко дърво може дабъде значително подобреначрез избирателнопремахване на определени клони.Това осигуряваздраво срастване на основните скелетни части идобраструктура накороната.

Задачата на формиращата резитба е създаването на силни, удобни за обгрижване корони, способни да встъпят рано в плододаване и да раждат качествени плодове характерни за сорта.

За младите дръвчета още не встъпили в плододаване, резитбата трябва да бъде минимална – колкото по-силно се реже младото дръвче, толкова по-късно то ще встъпи в период на плододаване.

Резитбата за формиране започва след засаждането на дръвчетата и продължава до 4-5-а година, а при семкови подложки и до 6 годишна възраст. Тя е особено важна, защото с нея се постига оформяне на избраната корона, подходяща за съответния овощен вид и подложка. Целта на резитбата за формиране е растежът на младите дръвчета да се насочва в правилна посока, максимално близка до избраната формировка.

Основни задачи на резитбата за формиране са:

. максимално бързо формиране на избраната корона;

. изграждане на здрав скелет, способен да носи бъдещият плодов товар;

. ускоряване на периода до встъпване в плододаване на дръвчето.

Независимо от вида на избраната корона, с формиращата резитба трябва да се осигури:

. здраво срастване между скелетните части на корона;

. подходящ наклон на скелетните клони и разклонения;

. съподчиненост на отделните скелетни части.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина

. Най-много хранителни вещества от почвата извлича прасковата, следвана от ябълката, дюлята, сливата и крушата

. Нуждите на овощните култури от хранителни вещества нарастват с напредване на възрастта

. През отделните фази от своето развитие дръвчетата имат различна потребност от хранителни вещества - ябълката приема усилено азот и калий през целия период на растеж и запасяване, а фосфор през буйния растеж и запасяването и др.

За какво ви е агрохимичният анализ?

За най-правилно и точно торене, съобразено с нуждите на растенията е необходим агрохимичен анализ на почвата. С него се установява количеството на усвоими форми на хранителните елементи.

След изготвянето на анализа се прави и препоръка за торене на съответната култура.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина

Едно от най-съществените мероприятия имащо най-голямо значение за редовното плододавне при овощните дръвчета е резитбата. За да се постигне това обаче, любителите овощари трябва добре да познават резитбените операции по време и по вид и да ги прилагат съобразно биологичните особености на отделните овощни видове.

Видът на резитбата зависи от възрастта на дръвчетата. В зависимост от това тя бива:

. Формираща резитба - тя започва от първата година на засаждане и трае до окончателното формиране на избраната формировка. Най-често тя завършва до 4-5 година.

. Резитба за плододаване - провежда се през целия период на плододаване на овощните дръвчета. При някой видове, които встъпват по-рано в плододаване, като праскови или ябълки и круши на слаборастящи подложки тя започва още с резитбата за формиране.

. Подмладяваща резитба - тя се прилага в периода, когато дърветата започнат да застаряват и плододаването им отслабва, но са още жизнени и имат потенциал.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина
Петък, 28 Октомври 2016 12:50

Засаждайте едногодишни фиданки

Като правило всеки градинар желае, ако може още същата година от засаждането на дърветата да обере плодовете от своя труд. По тая причина много любители предпочитат да засадят по-старо дърво - 2-3 годишно, че и по-старо. За съжаление това в повечето случаи не е оправдано. Тригодишните фиданки са с мощна корона, а кореновата система при изваждането се поврежда - съхраняват се само няколко по-дебели корени, а малките се накъсват и повреждат, а именно те позволяват на растението бързо да се прихване на новото място. При несъответствие на корона и коренова система растенията изостават в развитието си през първите две години.

Как може да се определи възраста? Обикновено при едногодишните фиданки надземната част представлява една пръчка без разклонения. Кореновата система при едногодишните се състои от три-четири основни корена с дължина до 20-25 см с множество тънки разклонения. Различните видове растения не изглеждат еднакво. При крушите кореновата система е по-слабо развита. При тях през първите 2-3 години е характерно, че не се развиват много клонки. При ябълките също не е много развита кореновата система, а при вишни и сливи са по-характерни малките коренчета.

Двугодишните фиданки имат ствол, на който на височина 30-40 см има 4-5 клонки с дължина 30-40 см. Тригодишните имат клонести разклонения.

петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина

Обикновено при едногодишните облагородени дръвчета надземната част представлява едно стъбло без разклонения. Кореновата система при тях се състои от три-четири основни корена с дължина до 25-20 см с множество тънки разклонения.

Различните видове овощни дръвчета не изглеждат еднакво.

. При крушите кореновата система е по-слабо развита. Характерно за тях е още, че през първите 2-3 години не се развиват много клонки.

. При ябълките корените не са много разклонени.

. За вишните и сливите са по-характерни повече на брой, но по-малки коренчета.

. Корените на семенните подложки при всички видове са много по-добре развити, а на на вегетативните – по-слабо.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина

За да се получи желания ефект от оборския тор и като хранителен субстрат и като почвен подобрител, той трябва да е размесен с почвата. Това става, като след разхвърлянето му под дръвчетата се направи обработка.

Внасянето – наесен или напролет

В малките градини и вилни места не винаги могат да се спазят всички изисквания по отношение на сроковете за различните мероприятия. И все пак, нали сме любители. Възможно е внасятнето на оборския тор да се направи и рано напролет преди обработката на почвата. Единственото изискване е той да е добре угнил.

Предозирането не е страшно

"От много глава не боли" е казал народът. Колкото повече, толкова по-добре. И все пак - количествата от оборски тор са ограничени, нали? Затова торете според възрастта на дръвчетата. Препоръчителни са следните норми оборски тор в кг. на едно дръвче:

. след 4-та-5-та година - 10-15 кг (1-2 кофи) оборски тор;

. от 5до 10 години - 20-30 кг оборски тор;

. от 10 години нагоре - 35-50 кг.

Публикувана в Овощната градина
Страница 1 от 2

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: +359 895 451 986
Факс: +359 895 451 986

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта