Европейският съюз възнамерява да модернизира и опрости своята обща селскостопанска политика и да я приведе в съответствие с новите технологии, екологичните изисквания и международните търговски задължения.
Очаква се реформата да намали бюрокрацията при прилагането на цялостната селскостопанска политика, да подобри координацията, гъвкавостта по отношение на страните и регионите и да контролира разходите, каза заместник-председателят на Европейската комисия Юрк Катайнен.
Според него, страните сами ще формират плановете си за развитие на селското стопанство, а Брюксел само ще наблюдава и координира.
Фил Хоган - комисарят по земеделие и развитието на селските райони заяви, че документът за реформа се основава на консултации със заинтересованите страни. При подготовката му са обработени повече от три хиляди писма с мисли и предложения от фермери, работници и предприятия от аграрната сфера.

Петър Кръстев

Публикувана в Растениевъдство

Представители на страните от ЕС, членове на специалната комисия по земеделие, договориха и одобриха в Брюксел нови правила за производството и етикетирането на биологични храни.
След почти тригодишни преговори държавите-членки на ЕС и Европейският парламент постигнаха консенсус потози въпрос. Новите правила са насочени към насърчаване на развитието на биологичното производство в ЕС, гарантиране на конкурентоспособността на биологичните стопанства, защита на потребителите от измами на производители и дистрибуторина храни.

Новите правила осигуряват въвеждане на прозрачни, еднакви и опростени правила за производствения процес и употребата на пестициди. Също така ще бъде засилен контролът на конкретните профилактични и защитни мерки на продуктите от страна на контролиращите институции. Според представителите на ЕС стриктният контрол има за цел да повиши доверието на потребителите към екологичните продукти.

Новите правила е предвидено да осигурят лоялна конкуренция между европейските продукти и био храните, внасяни извън Европейския съюз. Първо, производителите от трети държави, които искат да продават продуктите си на пазара на ЕС, трябва да спазват правилата на ЕС за производство и контрол на биопродуктите. На второ място, търговските споразумения с трети държави ще опростят износа на стоки от ЕС до неевропейски пазари.

Списъкът на продуктите, класифицирани като биологични, също ще бъде разширен. В него ще бъдат включени продукти като сол, пчелен восък, лозови листа. На особен контрол ще бъде поставено биоотглеждането на зайци.

Новата система за групово сертифициране ще улесни работата на малките фермери. Възможността за получаване на общ сертификат ще позволи на фермерите да намалят разходите за сертифициране, а проверката ще бъде избирателно на един член от кооперацията.

Последните десет години в Европа, броят на фермите за биологични продукти се е удвоил. В ЕС ежегодно около 500 хил. хектара земеделска земя се разпределят за биологично земеделие.

След потвърждаването на споразумението на равнище специална комисия по селско стопанство, съставено от представители на държавите-членки, Европейския парламент и Съвета на ЕС, трябва да изменят законодателството официално. Новите правила ще влязат в сила на 1 януари 2021 г.

Петър Кръстев

Публикувана в Растениевъдство

Управителният комитет по зърнените култури към Европейската комисия публикува данни за основните вносители на зърно в Европейския съюз от началото на настоящия селскостопански сезон до 21 ноември включително, съобщи електронното издание ZOL.
Държавите-членки на ЕС са внесли най-много мека пшеница от Молдова – общо 414 614 тона, или 33,8% от цялото доставено количество. На второ място е Украйна с 25,7% (315 548 тона), следвана от САЩ с 14,1% (162 895 тона). Прави впечатление липсата на Русия в челната тройка на вносителите въпреки рекордната реколта от над 80 млн. тона. При твърдата пшеница начело е Канада с почти половината от доставките – 48,2%, или 402 366 тона. След нея са САЩ със 134 624 тона (16,1%) и Австралия със 132 161 тона (15,8%).
В доставките на ечемик Украйна е абсолютен лидер с 69,7%, или 210 833 тона, а по-голямата част от останалото количество е внесено от Молдова – 27,5% (83 119 тона). За Сърбия остават 2,5% (7 536 тона).
Над половината внесена царевица в ЕС е пристигнала от Бразилия – 3,154 млн. тона (57,4%). Украйна е доставила 1,458 млн. тона, или 26,5%, а вносът от САЩ е само 339 108 тона (6,2%).

Публикувана в Бизнес

Вносът на маслодайни култури в държавите-членки на Европейския съюз от началото на настоящия селскостопански сезон до 21 ноември е достигнал 6,5 млн. тона, обявиха от Службата за наблюдение на пазарите на селскостопански продукти и храни към Европейската комисия, цитирани от електронното издание ZOL.
Доставките на соя от трети страни са намалели с 9% спрямо същия период на миналата година до 4,7 млн. тона, вносът на слънчоглед се е свил с цели 45% до 178 хил. тона, докато този на рапица е скочил със 70% до 1,6 млн. тона, уточняват от службата.
Най-много соя са внесли Испания (1,2 млн. тона) и Холандия (1,3 млн. тона). Холандия е лидер и по внос на рапица с 525,9 хил. тона, докато доставките на слънчоглед от трети страни са най-големи за Румъния – 72,4 хил. тона.
Основните вносители на маслодайни култури в ЕС са съответно САЩ за соята с 1,77 млн. тона и от Бразилия с 1,62 млн. тона, Украйна за рапицата с 1,31 млн. тона и Молдова за слънчогледа със 121 млн. тона.
Същевременно за посочения период от ЕС са били изнесени едва 160,6 хил. тона соя, 104,6 хил. тона рапица и 95,4 хил. тона слънчоглед.

Публикувана в Бизнес

Преките загуби за България от санкциите на ЕС спрямо Русия възлизат на около 20 млн. евро. Санкциите на ЕС спрямо Русия изглежда не засягат българския износ. Ако има засегнати стоки, то техният дял е толкова малък, че не може да се улови от статистиката. Това пише в анализ на Веселин Илиев – главен директор "Външноикономическо сътрудничество" в Българската стопанска камара, разпространен от пресцентъра на работодателската организация.

Според автора ефектът от санкциите на Русия срещу ЕС също не е значителен, въпреки че е възможно да се изчисли.

В най-добрите за българския износ години, износът на стоки, обект на настоящите санкции, е бил 11-12 млн. евро, докато през 2016 г. – 5,2 млн. евро. Сумарно за времето на санкциите преките български загуби от износ на стоки едва ли надхвърлят 20 млн. евро.

Вероятно косвените загуби са по-големи – основно от пренасочване на стоки на други държави-членки от Русия към България, като така допълнително притискат българските производители на националния им пазар, посочва авторът на анализа.

Износът на България за Русия нараства през годините, но с доста по-бавни темпове от общия ни износ. Променя се и значението на руския пазар. Ако през 2001 г. Русия е била 13-та в експортната ни листа – след Румъния и преди Македония, то 2016 г. е 19-та – след Унгария и преди САЩ. Износът през 2016 г. е наполовина от най-добрите 2012 и 2013 години. За Русия не сме съществен доставчик: през 2016 г. България заема 50-то място в руската импортна листа, срещу 39-то място през 2001 г.

По експертна оценка българските доставчици не реализират потенциала на руския пазар по няколко основни причини:

- Условията за достъп до пазара и работа с местни партньори значително се различават от тези в ЕС. Пазарните инструменти, където съществуват, са подчинени на непознати за нас причинно-следствени връзки и нови български износители почти не могат да пробият.
- Вече успелите български фирми ревниво пазят завоюваното и използват специфичните за Русия механизми, за да не допускат нови конкуренти. Същото се отнася и за вече присъстващите доставчици от други държави. Сравнително лесно е да се мотивират местни контролни органи да пречат на едни и да помагат на други.
- Голяма част от нашите предприемачи не отчитат големите промени, настъпили във функционирането на пазара през последните 10-12 години. Освен свирепата конкуренция, трябва да се съобразяват и със забогателите и все по-взискателни руски потребители. Вече не можем да продаваме нискокачествените си продукти в Съветския Съюз, както едно време. Както не можем да ги продаваме и в България.
- Взаимното признаване оценките на съответствие изостава от съвременните практики. Необходимо е увеличаване на броя на акредитираните за руския пазар български лаборатории.
Констатира се недостиг на надеждна информация относно руските изисквания и акредитирани лаборатории. По настоящем най-надеждната такава е на ЕК, но тя е доста обобщена.
- Променящи се (и различни за различните митнически пунктове) процедури, вкл. минимални цени по внос.
- Сигурност на доставките.
- Входящият туризъм страда от непоследователната ни визова политика.
- Държавните служители, отговорни за различни аспекти на търговско-икономическите отношения с Руската Федерация, действат реактивно и не са в състояние да формулират самостоятелни позиции по отделни въпроси. Няма формулирани търговско-икономически интереси и политики, които да подпомагат износа ни. На практика – следва се зададен от Русия дневен ред. България има търговски служби в Москва (търговската служба към посолството в Москва е с най-много персонал от всички държави по света), Санкт Петербург и Център по промишлеността в Москва. Тези задгранични служители – над 20, заедно с местния персонал, не разбират защо българските данъкоплатци плащат издръжката им и обясняват функциите си с „увеличаване на двустранния стокообмен“. А някои откровено и публично заявяват, че трябва да се работи и по вноса от Русия в България. Една от възможните причини е във важността на Русия като партньор: там се изпращат бивши политици и кметове, но не и експерти, коментира икономистът.

Публикувана в Бизнес

Произведената в Европейския съюз (ЕС) селскостопанска продукция през 2016 г. възлиза на 405 млрд. евро, което е спад от 2,8% спрямо предходната година, сочат данните на Евростат.

През 2016 г. еквивалентът на 59% от стойността на произведената селскостопанска продукция е изразходван за междинни разходи (стоки и услуги), докато брутната добавена стойност (стойността на продукцията минус стойността на междинните разходи) е еквивалентна на 41% или 165,7 млрд. евро.

Със 70,3 млрд. евро (или 17% от общото производство в ЕС) през 2016 Франция отбелязва най-голям дял от производството в Общността. Следват Италия (53,4 млрд. евро, 13%), Германия (52,9 млрд. евро, 13%), Испания (46,8 млрд. евро, 12%), Великобритания (27,9 млрд. евро, 7%), Холандия (27 млрд. евро, 7%), Полша (22,4 млрд. евро, 6%) и Румъния (15,4 млрд. евро, 4%).

За България данните са 4 млрд. евро, което е спад с 0,7% спрямо 2015 г. 

Стойността на селскостопанската продукция се влияе от промени в цената или обема, а може и в комбинация от двете, поясняват от Евростат.

Спадът от 2,8% в селскостопанското производство през 2016 г. може основно да бъде свързан с понижение (от 3,3%) в стойността на произведеното от животновъдството, основно заради намаление на цените (с 4,9%), което бе частично компенсирано с ръст в обемите (1,7%). На общия фон влияе спадът от 5,2% при млякото и от 3,6% за едрия рогат добитък.

Стойността на продукцията от растениевъдството намалява с 2,5% при 1,8% спад на цените и 0,7% намаление на обемите. Намалението от 13,5% при зърнените култури бе частично компенсирано от увеличение от 23,5% при картофите, 4,5% при фуражите и 2,7% при техническите култури.

Разходите за суровини (междинните разходи) намаляват с 3,4%, като причините са намаляване на разходите за торове и почвени подобрители с 8,6%, намаление от 7,8% за горивата и смазочните масла, и от 5,1% за поддръжка на сградния фонд и 2,7% за фуражите, уточняват експертите.

Публикувана в Бизнес

Европейският съюз активно подпомага на своите земеделски стопани, които са засегнати икономически от руското ембарго. Общият размер на помощите за земеделските стопани, производители на плодове и зеленчуци възлиза на 490 милиона евро. Европейският комисар по земеделието Фил Хоган е заявил, че САЩ не е спазил обещанията си и не отваря пазарите за плодовете от Белгия и Полша.
"Но в същото време не мога
да не отбележа, че износът на европейските плодове и зеленчуци, въпреки това се е увеличил значително в сравнение с 2014 година, когато беше въведено руското ембарго и достига в периода от лятото на 2016 г. до лятото на 2017г. до 137 милиона тона", казва Хоган.

Петър Кръстев

Публикувана в Растениевъдство

През 2016 г. площите с биологично земеделие в Европа достигнаха 12 млн. хектара, което е 6,7% от цялата земя със селскостопанско предназначение. От 2012 г. площите с биологично земеделие са се увеличили с близо 2 млн. хектара.
По данни на Евростат - статистическа служба на ЕС, се регистрира увеличение на броя на земеделските стопани, които се занимават с отглеждането на биологични продукти. В края на 2016 г. броят им е достигнал 295 600 души.
Най-големите производители на биологична продукция са Испания, Италия, Франция и Германия.
Екологизирането на селскостопанските дейности в Европа върви неравномерно. Най-висок процент земеделски производители, отглеждащи биологични продукти са регистрирани в Австрия - 21%, следвани от Швеция (18%), Естония (18%) и Италия (14%).
Органичното селско стопанство е най-слабо застъпено в Малта (0,2%), Румъния (1,7%), Ирландия (1,7%) и Великобритания (2,8%).

Петър Кръстев

Публикувана в Растениевъдство

  „Загубата на 80% от насекомите и 50% от птиците в Европа за едно поколение е шокиращо. Ние с пълна скорост вървим към катастрофа и трябва да натиснем спирачките веднага, дори трябваше да го направим "вчера". Затова ОСП трябва да се реформира в посока към по-отговорно опазване на биоразнообразието и устойчивост на земеделските стопанства“. Това заяви Ариел Брунер от BirdLife Internationalпо време на семинар в Брюксел, на който бе направена оценка на целесъобразността на Общата селскостопанска политика (ОСП). На него бе представено независимото проучване от водещи експерти в областта на агроикономиката, екологията и социологията, които са оценили 450 научни статии, следвайки методологията на Европейската комисия. Резултатите от проучването ясно показват, че сегашната ОСП, която използва 40% от бюджета на ЕС (около 60 млрд. евро годишно), е нецелесъобразна.

Ключовите резултати от проучването показват, че:

- От социално-икономическа и екологична гледна точка ОСП не отговаря или отговаря само частично на петте ключови въпроса за проверка на целесъобразността: изпълнителност, ефективност, съгласуваност, добавена стойност към ЕС и обществено значение.

- Директните плащания за подсилване на доходите получават най-голямото разпределение на бюджета без достатъчна обосновка или ясни връзки с целите на ОСП.

- Екологичната ангажираност на ОСП не е достатъчна, за да се спре деградацията на околната среда, да се намали драстичното намаляване на биологичното разнообразие и за справяне с  предизвикателствата, свързани с изменението на климата.

- Общата селскостопанска политика не отговаря адекватно на целите за устойчиво развитие, като сегашната й структура няма да го направи и в бъдеще.

Самата Европейска комисия не успя да следва собствените си правила за по-добро регулиране и не предприе проверка на състоянието на ОСП, въпреки призивите от страна на гражданското общество и на част от бизнеса  (например участниците в кампанията "Жива земя"). Финалната проверка на ОСП бе поискана официално от Платформата за регулиране на целесъобразността и ефективността (REFIT), която е ключов консултативен съвет на Европейската комисия, съставен от представители на бизнеса, социалните партньори и гражданското общество.

Д-р Себастиан Лакнер, научен сътрудник в катедра "Селскостопанска политика" на Университета в Гьотинген, автор на изследването, каза: "ОСП на 2017 е нецелесъобразна. Най-голямата част от ОСП са преките плащания, като Комисията на ЕС не успя да обоснове тези огромни разходи от парите на данъкоплатците с разумен аргумент. И вследствие на това все още липсват надеждни показатели и статистически данни за оценка на тази политика. През 2017 директните плащания все още водят до неправилно разпределение и несъответствия. Време е Европейската комисия да се изправи пред новите предизвикателства. От моя гледна точка трябва 1) да се подпомогне преходът към по-устойчиво земеделие, 2) да се спре загубата на биологично разнообразие и 3) да се отговори адекватно на  огромното предизвикателство, свързано с изменението на климата. За да постигне напредък по тези ключови теми, Комисията на ЕС трябва да въведе амбициозно предложение за реформа на ОСП! "

При откриването на срещата Константин Крейсер от BirdLife заяви: „Наскоро бе публикувано шокиращо проучване за Германия, че насекомите в страната са намалели с ¾. Намаляването на биологичното разнообразие днес дори е по-драматично, но медиите много рядко отразяват този проблем. Ние отдавна алармираме за проблема и до голяма степен той е свързан с общата селскостопанска политика на ЕС. Тъй като резултатите от оценката на ОСП бяха скрити, NABU се обърна към независими учени, които да направят това изследване, ползвайки същата методология като ЕС“.

Публикувана в Бизнес
Петък, 17 Ноември 2017 13:23

ЕС: страни лидери по добиви за 2017

В страните от Европейския съюз лидери по добиви на зърнени култури са Ирландия, Германия, Швеция и Холандия , на захарно цвекло - Испания и на картофи - Франция.

Това доказват данните за наблюдение на добивите на MARS за сезон-2017.
Най-висок е средният добив при пшеница в Ирландия - 9,61 т/ха , а най-нисък в Португалия - 2,14 т/ха. Средният добив на пшеница в ЕС е 5,94 т/ха.

Най-високия среден добив на ръж имат земеделците от Швеция -6,17 т/ха. Най-ниският европейски добив на ръж е в Португалия е 0,8 т / ха. Средният добив на ръж в ЕС е 3,84 т/ха.
При зимния ечемик отново Ирландия води по добиви - 9,03 т/ха, а Кипър е последен в класацията със 1,81 т/ха. Ирландският пролетен ечемик също води класацията за добив - 7,33 т/ха, а най- слаби са показателите в Испания – 2,23 т/ха . Средния добив в ЕС на зимен ечемик е 5,76 т/ха, а за пролетен - 3,94 т/ха.

Добри добиви бяха получени от тритикале в Германия (6,30 т/хa), а минимални добиви в Португалия - 1,75 т/ха. Средният добив на тритикале в ЕС е 4,18 т/ха.

Лидер в добивите на царевица за зърно е Нидерландия с 11,80 т/ха, а с най-ниски резултати е Румъния - 4,0 т/ха. При царевицата за силаж, Ирландия с 50,5 т/ха е водеща, а на последно място се нарежда Гърция с 13,5 т/ха. Средният добив на царевица за зърно в ЕС е 6,91 т/ха, а за силаж 44 т/ха.

Максималният среден добив на рапица в ЕС е 4,31 т/ха и е регистриран в Белгия, а най-нисък - 1,51 т/ха във Финландия. Средният добив на рапица в ЕС е 3,25 т/ха.

За захарното цвекло водещи са производителите на Испания - средният добив е 93,0 т/ха , във Финландия резултатите от сезона са 37,9 т/ха. Средната добива на захарно цвекло в ЕС е 76,7 т/ха.

Най- високи добиви при картофите бяха получени във Франция, като средният добив за страната е 45,8 т/ха. На последно място са фермерите от България с 14,5 т/ха. Средният добив на картофи в ЕС е 33,7 т/ха.

Петър Кръстев

Публикувана в Растениевъдство

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: +359 895 451 986
Факс: +359 895 451 986

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта