От дебатите за ОСП става ясно, че министри на земеделието в ЕС са съгласни бюджетът на единствената стабилна и наистина структурирана политика да се запази. Това заяви в интервю за най-голямото френско земеделско издание Agra Presse министърът на земеделието, храните и горите Румен Порожанов. По думите му намаляването на средствата за ОСП би било опасно. "Това би било истинско разтърсване за селскостопанския сектор, което може да доведе до липса на конкурентоспособност и да причини  икономически и социални проблеми", коментира Порожанов.
Министрът на земеделието споделя, че по време на Съветана ЕС е обсъдена и горната граница на директните плащания на големите производители. „Тези разисквания са много плодотворни и се надявам до март –април да завършим консултациите по между си и да представим резултатите пред ЕК и обществото“. Попитан дали според него е необходимо да има законодателство, което да защитава дребните търговци и производители Порожанов отговаря: 
"Трябва да разработим правила, които да регулират разпределението на добавената стойност в хранителната верига, тъй като най-засегнати са производителите. Би било добре да се предприемат стъпки, за да се гарантира, че интересите на производителите, които носят най-голяма отговорност в хранителната верига, са защитени. Ние, министрите на земеделието в ЕС чакаме предложението на Комисията за разрешаване на проблема. Бихме искали регламентът да бъде приет от текущия мандат на Парламента, което би било добър сигнал за фермерите. За да бъде успешен този регламент, всяка страна би следвало  да бъде отговорна за справедливото разпределение на печалбата в сектора . Това е много важен регламент, който ще бъде трудно да се приеме, но поздравявам смелостта на Комисията". 
По отношение на приоритетите за развитие на българското земеделие Порожанов  споделя, че в краткосрочен план се подготвя законодателно предложение за борба с градушките. 
„Аз и моят екип работим за това България да бъде страна със съвременно селско стопанство, в която се прилагат най-добрите практики на ЕС, обясни Порожанов.
Публикувана в Бизнес

Последните данни на Евростат показват, че различията между най-бедните и най-богатите райони в страните от ЕС продължават да бъдат значителни, коментира анализ на Института за пазарна икономика /ИПИ/. В периода 2007-2016 г. тази разлика се повишава в 12 държави, между които и България, и намалява в 9, като в почти всички случай „сближаването” се дължи не на застигане от страна на най-бедните райони, а на спад в относителното благосъстояние на най-богатите. Индикаторът, който европейската статистика използва за това сравнение, е БВП на човек от населението, изразен в стандарт на покупателната способност[1] (СПС).

Графика 1 демонстрира разликите в степента на развитие между най-богатия и най-бедния регион във всяка от страните членки (като % от средното за ЕС), която има повече от един район за планиране в рамките на Европа.

Графика 1: БВП на глава от населението (СПС) като % от средното за ЕС, 2016 г.

Източник: Евростат, изчисления на ИПИ (*Данните за най-богатия район във Великобритания показват средната стойност за целия Лондон, който се състои от 5 отделни района.)

Вижда се, че България далеч не е сред страните, в които се наблюдава най-голяма неравномерност по отношение на развитието на районите. В същото време България и влошилата сериозно показателите си през последните години Гърция, са единствените страни, в която най-богатият район е с по-ниско благосъстояние от средното за ЕС.

Промяна през последното десетилетие

Анализът на разликата в благосъстоянието на най-богатите и най-бедните райони в европейските държави за последното десетилетие показва, че страните, в които различията намаляват в периода между 2007 и 2016 г., са девет, като можем условно да ги разделим в три групи:

  • Страни, в които различията намаляват заради понижаване на относителното благосъстояние в най-богатия район и повишаване на това в най-бедния (Австрия, Германия и Португалия)
  • Страни, в които различията намаляват, но се наблюдава спад на относителното благосъстояние и в най-богатия, и в най-бедния им район (Белгия, Финландия, Испания, Великобритания и Гърция)
  • Единствената страна, която успява да постигне някакво, макар и минимално, сближаване на степента на развитие на най-бедния и най-богатия си район, като в същото време и двата покачват благосъстоянието си, е Унгария.

Графика 2: Страни с намаляващи и увеличаващи се различия между най-беден и най-богат район (2016 спрямо 2007 г.), пунктове

Източник: Евростат, изчисления на ИПИ (*Данните за най-богатия район във Великобритания показват средната стойност за целия Лондон, който се състои от 5 отделни района.)

В по-голямата част от страните членки различията в благосъстоянието на най-бедния и на най-богатия район се задълбочават. Тук можем да обособим четири групи:

  • Страни, в които благосъстоянието нараства и в най-богатия, и в най-бедния район, но различията стават по-големи заради изпреварващо развитие на богатите райони – Дания, Полша, Румъния и България
  • Страни, в които относителното благосъстояние намалява и в най-богатия, и в най-бедния район, но негативните процеси са по-ясно изразени в бедните райони, поради което разликата се задълбочава – Холандия, Швеция и Хърватия
  • Страни, в които различията се задълбочават заради ръст на относителното благосъстояние в най-богатия район и спад в най-бедния – Ирландия, Франция и Италия
  • Страни, в които най-бедният район стагнира (остава без промяна), а благосъстоянието в най-богатия се повишава – Чехия и Словакия

Фокус върху България

В периода между 2007 и 2016 г. БВП на човек от населението, изразен в стандарт на покупателната способност (СПС), в най-бедния български район (Северозападна България) се покачва минимално - от 27% на 29% от средното за ЕС. За същия период увеличението в Югозападна България е от 67% на 78%, а средната стойност за страната нараства от 40% на 49%. Така страната ни остава на последно място както по отношение на относителното благосъстояние на най-бедния район в страната, така и по линия на националните стойности. През 2007 г. най-бедният румънски регион (Североизточният) е имал едно и също ниво на развитие като Северозападна България. В последващия период обаче увеличението в този район на северната ни съседка е от 27% на 36% от средното за ЕС равнище спрямо достигането на споменатите 29% за Северозападна България.

Разбира се, част от наблюдаваните различия са следствие от особеностите на районирането на европейските държави, тъй като столиците на много от тях са обособени като отделен статистически район. Анализ на обсъжданите в момента варианти за прекрояване на районирането на България може да намерите в този материал.



[1] Стандартът на покупателната способност (СПС) е условна валута, която позволява международни сравнения, тъй като взима предвид разликата в цените на стоките и услугите в отделните страни. Агрегатите, изразени в СПС, се получават като агрегатите по текущи цени в националната валута се разделят на съответния паритет на покупателната способност.

Публикувана в Бизнес

През 2016 г. регионалният БВП на човек от населението, изразен в стандарти на покупателната способност, варира от 29% от средния за Европейския съюз (ЕС) в Северозападния район в България до 611% във Вътрешен Лондон-запад в Обединеното кралство.

На фиг. 1 е показано, че съществува значителна вариация както в рамките на ЕС, така и между отделните държави - членки на Общността. Тази информация е взета от данните, публикувани от Евростат - Статистическата служба на Европейския съюз.

Фиг. 1. Регионален БВП на човек от населението в държавите - членки на ЕС,за 2016 г. в СПС

ЕС-28 = 100

* Столичен регион на Лондон, който се състои от 5 региона на ниво NUTS2.

За всяка държава стълбчето показва размаха между регионите с най-ниско и най-високо равнище.

Водещите региони според БВП на човек от населението през 2016 г. след Вътрешен Лондон-
запад в Обединеното кралство (611% от средното) са: Великото херцогство Люксембург (257%), Южен и Източен в Ирландия (217%), Брюксел в Белгия и Хамбург в Германия (200%).

Деветнадесет региона са с БВП на човек от населението с 50% или повече спрямо средното равнище в ЕС-28: пет в Германия, три в Обединеното кралство, два в Австрия, по един в Белгия, Чешката република, Дания, Ирландия, Франция, Нидерландия, Словакия и Швеция, както и във Великото херцогство Люксембург.

След Северозападния район в България (29% от средното равнище) регионите с най-ниско икономическо равнище са Майот, Франция (33%), Северният централен и Южният централен район в България (по 34%) и Североизточният в Румъния (36%).

Сред 21 региона с БВП на човек от населението под 50% спрямо средното равнище в ЕС-28 са по пет в България и Полша, четири в Унгария, по три в Румъния и Гърция и един във Франция.

Следва да се отбележи, че в някои региони стойностите на БВП на човек от населението биха могли значително да се влияят от потоците ежедневно мигрираща работна сила. Нетните миграционни потоци от ежедневно приходяща работна сила в тези региони увеличава продукцията до равнище, което не може да бъде достигнато от местното активно население в дадения регион. Съответният ефект се наблюдава и в регионите с ежедневно мигрираща извън тях работна сила.

Регионален БВП на човек от населението в ЕС-28 за 2016 г. в СПС

ЕС-28 = 100

С най-висок БВП: С най-нисък БВП:
1 Вътрешен Лондон-запад(UK)* 611 1 Северозападен (BG) 29
2 Люксембург (LU)* 257 2 Майот (FR) 33
3 Южен и Източен (IE) 217 3 Северен централен (BG) 34
4 Брюксел-столица (BE)* 200 - Южен централен (BG) 34
- Хамбург (DE) 200 5 Североизточен (RO) 36
6 Братислава (SK)* 184 6 Североизточен (BG) 39
7 Прага (CZ)* 182 7 ЮгозападенОлтения (RO) 42
8 Горна Бавария (DE) 177 8 Югоизточен (BG) 43
9 Ил де Франс (FR)* 175 - Северен Алфьолд (HU) 43
10 Стокхолм (SE)* 173 10 Южно Задунавие (HU) 44
11 Вътрешен Лондон-изток(UK) 167 11 Северна Унгария (HU) 45
12 Северна Холандия (NL)* 164 12 Източна Македония, Тракия (EL) 46
13 Щутгарт (DE) 162 - Южен - Мунтения (RO) 46
14 Дармщат (DE) 160 14 Люблинско (PL) 47
15 Ховедстаден (DK)* 159 - Южен Алфьолд (HU) 48
16 Бремен (DE) 155 - Епир (EL) 48
17 Залцбург (AT) 154 - Подкарпатско (PL) 48
18 Виена (AT)* 153 - Подласко (PL) 48
19 Бъркшър, Бъкингамшъри Оксфордшър (UK) 151 19 Западна Гърция (EL) 49
      - Швентокшиско(PL) 49
      - Варминско-Мазурско (PL) 49

*    Столица.

Публикувана в Бизнес

Износът на храни и селскостопанска продукция от ЕС към Русия се е увеличил до 137,9 млрд. евро. Основна предпоставка за това е позитивната динамика на експорта към САЩ, Русия и Източна Азия.

Ръстът на износ от ЕС към Русия е в размер на 900 млн. евро., а този към САЩ с 1,22 млрд. евро. Увеличил се е и експорта към Япония- 600 млн. евро, Китай- 600 млн. евро, Хонконг- 400 млн. евро и Южна Кореа- 300 млн. евро.

От всички стоки, които ЕС изнася за чужбина най-търсени са винaтa (pъcт oт 1,24 млpд. eвpo, или 12%), фypaжитe (yвeличeниe c 600 млн. eвpo, или 17%) и cпиpтнитe нaпитĸи и лиĸьopитe (пoвишeниe oт 500 млн. eвpo, или 5%.

Bнocът нa ceлcĸocтoпaнcĸa пpoдyĸция и xpaни пpeз 2017 г. cъщo oтчитa се покачва, нo в пo-мaлĸa cтeпeн oт изнoca. Toвa ce e oтpaзилo в пoлoжитeлeн бaлaнc oт външнoтъpгoвcĸaтa дeйнocт в ceĸтopa oт 20,5 млpд. eвpo.

Публикувана в Бизнес

Приходите от износа на пшеница от Европейския съюз през 2017 г. са намалели с 27,5% до 4,03 млрд. евро от 5,55 млрд. евро през 2016 г., сочат данни на Европейската комисия, цитирани от електронното издание AgriCensus. Все пак през последния месец на миналата година спадът е забавил темпо до 17,4% спрямо декември 2016 г., като доставките за чужбина са възлезли на 347 млн. евро.

В най-голяма степен е намалял износът за някои от традиционните купувачи на европейска пшеница – за Египет например понижението е с 25% до 1,35 млрд. евро.

Като причина за спада в износа на пшеница от ЕС са посочени повишаването на обменния курс на еврото спрямо останалите световни валути и нарасналата конкуренция от страна на традиционни производители като Русия и Аржентина, подбиващи цените на международните пазари.

Положението не е много по-розово и през настоящия селскостопански сезон, започнал на 1 юли 2017 г. В края н февруари доставките от ЕС за трети страни са намалели с 19% до 12,84 млн. тона, а големи производители на пшеница в общността като България, Румъния, Германия и Полша отчитат спад на износа за трети страни на годишна база, подчертават от изданието.

Публикувана в Бизнес

От януари до октомври 2017 г. страните членки са внесли рози за 624 млн. евро от държави извън ЕС. Половината, 51%, са внесени от Кения (317 млн. евро). След това по дял в европейския внос с 20% се нарежда Етиопия (126 млн. евро), Еквадор, (17%), Колумбия (5%) и Уганда (4%).

Европейският износ на рози за страни извън блока възлиза на 62 млн. евро за първите десет месеца на миналата година.

Начело на износителите е Холандия. Държавата е експортирала рози на стойност 43 млн. евро, което представлява 70% от износа за страни извън ЕС. След нея са Литва с 11% (7 млн. евро), Германияс 8% (над 5 млн. евро) и Латвия със 7 на сто (под 5 млн. евро).

Розите от ЕС са изпращани главно за Русия (28 млн. евро, или 45% от общия износ на рози за страни извън ЕС ) и Швейцария (20 млн. евро, 31%). Следват Норвегия (4 млн. евро, 6%) и Беларус (3 млн. евро, 5%).

Публикувана в Бизнес

Земеделските министри на ЕС взеха решение относно преизчисляване на налозите върху производството на захар за годините 1999/2000 и 2000/2001 по време на по време на втората  си среща в рамките на българското председателство на Съвета на ЕС на 19 февруари т.г.

Целта на приетия регламент е да се съобрази с решение на Съда на Европейския съюз от февруари 2017 г., според което размерът на налозите върху производството в сектора на захарта в периода 1999—2001 г. е бил погрешно изчислен и производителите са внесли завишени суми.

За да се съобрази с решението на Съда, приетият от Съвета регламент предвижда на производителите на захар и захарно цвекло да бъдат възстановени сумите, които са надвнесли неоснователно между 1999 г. и 2001 г.

Общото въздействие за бюджета на ЕС се изчислява на 195,3 млн. евро, от които 93,1 млн. евро за налозите и 102,2 млн. евро за прогнозните разходи за лихви.

Налозите върху захарта бяха неразривно свързани с квотния режим за захарта. Съгласно правилата на ООП производителите, превишаващи своята квота, трябваше да заплатят такса за свръхпроизводство за тези количества. Тези налози след това се внасяха в бюджета на ЕС.

Директните плащания, опазването на околната среда и развитието на селските райони също бяха коментирани. Както и по време на първото заседание, дебатите по Общата селскостопанска политика на ЕС бяха  публични и се излъчваха на живо.

Министри изразиха мнението, че принципът на равнопоставеност  между държавите членки при разпределението на директните плащания е важен елемент в полза на справедливостта. Затова трябва да се вземе предвид средният размер на директните плащания на хектар, а също и разходите за труд и цената на земята, подпомагането по линия на втория стълб.

Много министри подчертаха значението на доброволното обвързано с производството подпомагане като ефективен инструмент за подкрепа на чувствителните сектори.

Беше отправен призив за опростяване и намаляване на административната тежест. Същевременно държавите членки и отделните региони следва да разполагат с по-голяма гъвкавост при изготвянето на мерки, която да позволява индивидуални решения, съобразени с местните особености и нужди.

Публикувана в Бизнес

Министрите по земеделие и рибарство заседаваха в Брюксел на 29 януари, съобщиха от пресцентъра на Министерския съвет. Министрите обмениха мнения по Съобщение на ЕК, в което е изложена визията й за Общата селскостопанска политика (ОСП) за периода след 2020 г. Министрите приветстваха предложението за увеличаване на сегашното ниво на субсидиарност, но в същото време изтъкнаха значението на опростяването и достатъчната гъвкавост за държавите-членки.

Публикувана в Бизнес

Ацетамиприд, активно вещество от групата на неоникотиноидите, което е основната съставка на инсектицида моспилан, е получило положителен резултат от Постоянния комитет по растения, животни, храни и фуражи. Това означава, че веществото ще бъде разрешено за употреба в продукти за растителна защита в Европейския съюз през следващите 15 години, съобщават по време на пресконференция от Sumi Агро Полша
Препаратите на базата на неоникотиноиди през последните години предизвикаха много противоречиви спорове. Европейското управление за безопасност на храните, което изучава тези активни вещества от 2012 г., трябва да публикува доклад за бъдещето на тези инсектициди през февруари 2018 г.
"Ацетамиприд бързо и лесно се метаболизира от пчелите, така че това веществото е по-малко токсично за тези насекоми", споделя Дейвид Колинг, мениджър за Sumi Агро Европа.
Според компанията, ацетамиприда, като активно вещество на моспилан, е по-малко вредно за околната среда и с по- ниска токсичност към пчелите. Поради тази причина, веществото е претърпяло положителен и сложен процес на пререгистрация и разрешението за използване на инсектицида в ЕС беше удължено с още 15 години.
Повторно разрешаване на ацетамиприд за използване в продукти за растителна защита за период от 15 години - по-дълъг период от по-рано, е много важно, защото това доказва, че не всички препарати от групата на неоникотиноидите са токсични за опрашителите. Важно е, че не се очакват значителни ограничения върху използването на ацетамиприд, а това означава, че моспиланът ще продължи да има широка регистрация.
Решението за разширяване на употребата на ацетамиприд в европейските райони ще влезе в сила през май тази година.

Петър Кръстев

Публикувана в Растениевъдство

През периода януари - ноември 2017 г.износът на България за ЕС се увеличава с 11.4% спрямо същия период на 2016 г. и е на стойност 31 979.9 млн. лева. Основни търговски партньори на България са Германия, Италия, Румъния, Гърция, Франция и Белгия, които формират 67.5% от износа за държавите - членки на ЕС.

През ноември 2017 г. износът за ЕС нараства с 15.3% спрямо същия месец на предходната година и е в размер на 3 210.6 млн. лева.

При износа на България за ЕС, разпределен според Стандартната външнотърговска класификация, през периода януари - ноември 2017 г.в сравнение със същия период на предходната година най-голям ръст е отбелязан в секторите „Артикули, класифицирани главно според вида на материала“ (25.2%) и „Мазнини, масла и восъци от животински и растителен произход“ (21.3%)  Най-голям спад се наблюдава в сектор „Безалкохолни и алкохолни напитки и тютюн“ (13.7%).

Вносът на България отЕС през периода януари - ноември 2017 г. се увеличава с 11.4% спрямо същия период на 2016 г. и е на стойност 34 436.6 млн. лв. по цени CIF. Най-голям е стойностният обем на стоките, внесени от Германия, Италия, Румъния, Испания и Гърция.

През ноември 2017 г. вносът на България от държавите - членки на ЕС, нараства с 15.4% спрямо същия месец на предходната година и е в размер на 3 597.9 млн. лева.

При вноса от ЕС, разпределен според Стандартната външнотърговска класификация, през периода януари - ноември 2017 г.в сравнение със същия период на 2016 г. най-голямо процентно увеличение е отчетено в секторите „Необработени (сурови) материали, негодни за консумация (изкл. горивата)“ (45.5%) и „Минерални горива, масла и подобни продукти“ (36.1%). Най-голямо намаление се наблюдава в сектор „Мазнини, масла и восъци от животински и растителен произход“ (3.9%).

Външнотърговското салдо(износ FOB - внос CIF) на България сЕС за периода януари - ноември 2017 г. е отрицателно и е на стойност 2 456.7 млн. лева. По цени FOB/FOB (след елиминиране на разходите за транспорт и застраховки при внос на стоки) салдото също е отрицателно и е в размер на 349.0 млн. лева.

 
 
Публикувана в Бизнес

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: +359 895 451 986
Факс: +359 895 451 986

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта