ЕС планира да намали с 30 млрд.  евро . финансирането на проекти в Източна и Централна Европа, съобщава UkrAgroConsult, позовавайки се на проектодокумент от ЕК. Тези средства ще се преразпределят между Италия, Гърция и Испания. Вчера евробюрократите трябваше да представят своята политика за сближаване на регионите в периода между 2021 и2027 година на стойност 330 млрд. евро. Тази политика ще е насочена към реализирането на проекти с цел преодоляване на различията между отделните региони.

Според определените нови категории ще се отчита степента на младежката безработица, нивото на образование и миграцията в периода до 2027 година и обема на изхвърлените в атмосферата вредни газове.

Подобно решение от ЕК аргументират с факта, че източно и централноевропейските страни са получили доста непропорционално високи финансови изгоди след разширяване на съюза през 2004 година. По отношение политиката на сближение например Полша трябва да получи с 19,5 млрд. евро по-малко средства, което е с 23% по-малко в сравнение с полученото в текущия период. Полският министър на развитието Йежи Квечински определи подобно разпределение като несправедливо, като то ще допринесе за задълбочаване на напрежението между Изтока и Запада.

Предполага се, че най-голямо намаление от 24% на средствата по политиката за сближение ще има за Полша, Чехия, Литва и Естония, докато южноевропейските страни които бяха засегнати от финансовата криза могат да разчитат на увеличение на средствата. Така финансирането на Испания ще се увеличи с 5%, на Гърция- с 8%, а за Италия с 6,4%. В информацията се припомня изказване на шефа на ЕК Жан Клод Юнкер от по-рано тази година, според който финансовата програма за спасяване на Гърция ще може да бъде реализирана през тази година без отпускане на допълнителни кредити.

 
Публикувана в Бизнес

Комисията по земеделие на ЕС гласува предложението да се даде възможност на държавите-членки да предприемат по-индивидуален подход към политиките в селскостопанския сектор

Комисията по земеделие на ЕС, която се срещна в Страсбург, прие редица предложения за реформа на общата селскостопанска политика за периода след 2020 г. с 32 гласа (против 5 и въздържали се 6).
Депутатите от Европейския парламент заявиха, че признават: държавите-членки на ЕС трябва да имат възможност да адаптират селскостопанската политика на евросъюза към техните потребности, но отхвърлят всякакви реновации в АПК, които могат да изкривят конкуренцията на единния пазар.
Докато земеделската политика в ЕС трябва да се основава на общ набор от цели, държавите-членки са задължени на тази основа да разработят своите национални стратегии и да изберат мерките, които считат за най-подходящи за тях.
Бъдещата политика на ЕС в областта на селското стопанство трябва да допринесе за повишаване на ефективността и спазването на най-високите европейски стандарти, нарушенията на които ще бъдат наказвани със санкции, казаха депутатите от Европейския парламент.
Стратегията за развитие включва осигуряване на устойчивост на селскостопанския сектор, привличане на иновации в земеделските стопанства, подпомагане на научни изследвания. Други мерки включват по-малко средства за големите ферми и повече за млади и начинаещи фермери.

Петър Кръстев

Публикувана в Растениевъдство

По данни на Световната асоциация на производителите на круши и ябълки (WAPA) считано от 1 април, 2018 г. около 38% от общите резерви на ябълки в ЕС са на сорт Златна превъзходна (Golden Delicious).

Според анализаторите, в хранилищата на европейските компании се съхраняват 446 хил. тона ябълки от този клас, което е с 41% по-малко от април на предходната година.
Второ и трето място в рейтинга се разделя между Granny Smith и Idared, които са 7% от съхранените в хранилищата. Запасите от трите сорта са 82 000 тона, като Грени Смит е с 21% повече от предходната година, докато ябълките айдаред са с 55% по-малко, отколкото предходната година.
Общо тази година на съхранение в ЕС на 1 април са останали 1,171,000 тона ябълки, което е с 43% по-малко от същата дата през 2017 г., което се дължи на значителния спад в производството на тези плодове в ЕС в сезон 2017 /18.

Петър Кръстев

Публикувана в Растениевъдство

Експертите от Oil World прогнозират, че производството на рапично семе в страните от Европейския съюз през 2018 г. може да достигне максималната стойност за последните 3 сезона - 22,22 милиона тона (21,95 милиона тона през последната година), въпреки спада в прогнозите на площите при маслодайни в ЕС.

Площта с рапица в ЕС може да достигне 6,62 млн. ха, което е малко по-малко от миналата година (6,7 млн. хa). Анализаторите отбелязват, че площите засети с маслодайни култури са намалени в Германия - до 1,27 (1,31) млн. ха и в Полша - до 0,77 (0,89) млн. ха.
Благодарение на високите добиви, които се очакват от маслодайните култури при средно 3,36 (3,28) т/ха, производството им в Германия може да достигне 4,55 (4,29) милиона тона, във Франция – 5,25 (5,2) милиона тона, във Великобритания - 2,2 (2,13) милиона тона, в Чехия - 1,4 (1,14) милиона тона, в Румъния - 1,98 (1,8) милиона тона.
Заслужава да се отбележи, че прогнозите за увеличаване на производството на рапица в ЕС през 2018 г., заедно с високи те доставки на маслодайни от Украйна и рапица от Австралия и Канада, както и прогнозата за рекордно високи запаси на тези култури в ЕС, в дългосрочен план ще окажат натиск върху цените на европейската рапица.

Петър Кръстев

Публикувана в Растениевъдство

Европейската комисия ще проведе предварително гласуване на страните-членки на ЕС, относно забраната на неоникотиноидите до 27 април, 2018 г., така че до тази дата те ще вземат окончателно решение.
Предполага се, че забраната за употребата на трите неоникотиноида (клотинидин, имидаклоприд и тиаметоксам) на открито, предложена от Европейската комисия, ще бъде окончателно приета от държавите-членки на ЕС през април.
В края на февруари Европейският орган по безопасност на храните (EFSA) представи преработена оценка, според която трите неоникотиноида представляват висок риск за дивите и медоносните пчели. Ако забраната мине, употребата на тези неонекотиноиди ще бъде ограничена до семената от цвекло и картофи, а вече е ограничена до голяма степен при царевица, рапица и зимни зърнено-житни култури.

Европейската комисия изрази мнението си, че използването на тези неоникотиноиди трябва да бъде забранено за всички растения.

Петър Кръстев

Публикувана в Растениевъдство

Трудът в ЕС  е най-евтин в Българи япрез 2017 г., а най-скъп в Дания. Това става ясно от разпространената от Евростат статистика за почасовите разходи за труд.
Средните почасови разходи за труд в цялата икономика (изключва се земеделието и публичната администрация) са в размер на 26,8 евро в ЕС и 30,3 евро в еврозоната. Но тази средна стойност прикрива значителната пропаст между отделните страни членки. Почасовите разходи за труд са най-ниски в България (4,9 евро), Румъния (6,3 евро), Литва (8,0 евро), Латвия (8,1 евро), Унгария (9,1 евро) и Полша (9,4 евро). Най-високи са в Дания (42,5 евро), Белгия (39,6 евро), Люксембург (37,6 евро), Швеция (36,6 евро) и Франция (36,0 евро).
Почасовите разходи за труд в индустрията в ЕС са 27,4 евро и 33,4 евро в еврозоната; в услугите - съответно 26,6 евро и 29,3 евро; в строителството - 23,7 евро и 26,7 евро.
Разходите за труд включват не само възнагражденията и работните заплати, но и разходи извън заплатите - най-вече вноските за социално осигуряване.
В сравнение с 2016 г. разходите в ЕС са се увеличили с 2,3% в ЕС и 1,9% в еврозоната. Във валутния съюз най-голямо увеличение е регистрирано в Литва (+9,0%), Естония (+7,4%) и Латвия (+7,0%). Спад е отчетен само във Финландия (-1,5 на сто). В целия Европейски съюз най-голямото увеличение е в Румъния (+17,1%) и България (+12,0%).

Публикувана в Бизнес

ЕС и Великобритания постигнаха съгласие, че преходният период след Brexit ще бъде 21 месеца и ще приключи на 31 декември 2020 г. Това заяви главен преговарящ за ЕС по Brexit Мишел Барние на пресконференцията с британския министър по въпросите на Brexit, Дейвид Дейвис в Брюксел.
Преходният период бе изчислен за периода от 29 март 2019 г. до 31 декември 2020 г. и има за цел да смекчи ефекта от "Брекзит" както за Великобритания, така и за ЕС.
През този период, Обединеното кралство ще бъде в състояние да се ползва с всички права на член на Европейския съюз, оставайки в рамките на единния пазар, но няма да може да участва във вземането на решения в Европейския съюз.
По време на преходния период Обединеното кралство ще може също да преговаря и да подписва търговски споразумения.
По-рано бе съобщено, че Лондон и Брюксел са се договорили по редица важни въпроси, които ще бъдат включени в текста на освобождаването на Великобритания от договора за ЕС.

Петър Кръстев

Публикувана в Растениевъдство

Както вече е известно в края на миналата година използването на хербицида глифозат в ЕС беше продължено с още 5 години. За това гласуваха 18 от 28 представители на страните-членки на Европейския съюз. Въпреки възможността за бъдещото прилагане в производството от фермерите на този хербицид, споровете за вредата от него все още не стихват. Представителите на 9 страни се изказаха против неговото използване, въпреки че досега няма научни доказателства за възможната опасност от глифозат за здравето на човека.

Официалният представител на министерството но селското стопанство на Белгия Дени Дюкарм в изявление пред местните средства за масова информация заяви, че Министърът на ведомството е силно обезпокоен и „изказва голямо съжаление, че не е било предложено никакво решение за създаване и внедряване на механизъм за постепенен  отказ от глифозата в бъдеще и не е предвиден никъкъв бюджет за финансиране на проект за разработване на негова алтернатива“. Това означава, че след 5 години земеделските производители отново няма да разполагат с адекватно решение за проблема с плевелите.

Петър Кръстев

Публикувана в Растениевъдство

България е начело по публични разходи за опазване на обществения ред и безопасността с 2,4% от БВП и за поддръжка на жилища и други комунални услуги с 1,9% от БВП, сочат обобщените данни от прочуване на европейската статистическа служба „Евростат". Сред основните публични разходите от консолидирания държавен бюджет в Европейския съюз (ЕС), най-големи са за "социална защита" през 2016 г. и се равняват на 19,1 процента от брутния вътрешен продукт (БВП).

Следващите най-важни области са "здравеопазване" (7.1%), "икономически работи" като външни работи и сделки с държавен дълг (6.0%), „образование" (4.7%), „икономически политики" (4.0%), "обществен ред и безопасност" (1,7%), "отбраната" (1,3%), "отдих, култура и религия" (1,0%), "опазване на околната среда" (0,7%) и "жилищни и други комунални услуги" - под процент. 

Тези данни, обаче не разкриват значителните различия между държавите-членки за тези разходи като дял от БВП, които могат да се видят в пълния текст на изследването по страни.

Разходите за социална защита са най-големи във Финландия и най-ниски в Ирландия

През 2016 г. публичните разходи за социална защита имат най-голям дял от разходите на сектор "Държавно управление" във всички държави-членки на ЕС. Съотношението на разходите за държавна социална защита към БВП варира в различните държави-членки на ЕС от по-малко от 10% в Ирландия (9,9%) до повече от четвърт във Финландия (25,6%). Осем държави-членки - Финландия, Франция, Дания, Австрия, Италия, Гърция, Швеция и Белгия - отделят минимум 20% от БВП за социалната защита, докато Ирландия, Литва, Румъния, Латвия, Малта, Чехия и България до 13 на сто от БВП.

Разходите за социална защита се разпределят в няколко подробни групи. Групата "старост", която включва пенсии, заема най-голяма част от разходите за социална закрила във всички държави-членки.

Държавните разходи за "старост" като дял от БВП са най-високи през 2016 г. в Гърция (16.0%), следвани от Финландия (13.7%), Франция и Италия (по 13.5%) и Австрия (13.0%). За разлика от тях, най-ниски са тези разходи в Ирландия (3,5%), Литва (5,9%), Кипър (6,2%) и Нидерландия (6,7%). Общите разходи за "старост" представлява 10,2% от БВП в ЕС.

Къде са най-високи публичните разходи за здраве и образование?

През 2016 г. начело  по разходи за здравеопазване са Дания (8,6% от БВП) и Франция (8,1%), а за образонание Дания и Швеция (по 6,9% от БВП), Белгия (6,4%) и Финландия (6,1%).

Най-много публични разходи за отбраната се отделят в Естония (2,4% от БВП), Гърция (2,1%) и Великобритания (2,0%).

Лидери по разходи за защита на околната среда са Гърция (1,6%) и Холандия (1,4%), а за почивки, култура и религия е Унгария (3.3%) и Естония (2,1%).

Публикувана в Бизнес

Задава се поскъпване на свинското месо у нас, като крайните цени се очаква да се вдигнат с 50 стотинки до 1 лев за килограм. Това съобщава председателят на свиневъдите Добрин Папазов, цитиран от "Телеграф".

Цените на прасетата за клане продължават да растат в цяла Европа според данни на германски свиневъди. Очаква се тази тенденция скоро да дойде и у нас, макар и със закъснение, посочи Папазов.  Увеличението на цените на прасетата ще се усети най-вече при производителите. За потребителите поскъпването ще бъде с 20-50 стотинки, най-много с до 1 лев.  Трудно е да се прогнозира кога ще поскъпне свинското, но това ще се случи, защото и ние сме част от Европейския съюз и няма как да ни подмине, но не мога да кажа кога точно, добави председателят на Съюза на свиневъдите. Италия заема челната позиция по най-висока продажна цена на прасета за клане за последните 9 седмици - 1 евро и 80 цента за килограм. За сравнение в края на 2017 година цената е била 1 евро и 70 цента. Най-евтино се търгуват животните в Белгия - за 1 евро и 30 цента за килограм.

Публикувана в Бизнес

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: +359 895 451 986
Факс: +359 895 451 986

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта