Прилагането на фитосанитарни проекти за борба с плевелите и други вредители, които влияят на посевите, доведе до увеличаване производителността на селскостопанските култури в Европа през последните 50 години. Тяхното използване бе едно от основните направления за интензификация на селското стопанство през последните десетилетия, което позволи получаването на по-високи добиви.

Двама изследователи от научния екип на европейския проект Diverfarming в Университета Вагенинген (Нидерландия), Виолет Гейсън и Коен Риц, са анализирали проби от повърхността на почвата от 11 европейски страни, в търсене на следи от пестициди, използвани при селскостопанското производство. По резултатите от изследванията се установило, че в почвата се съхраняват значително количество пестицидни остатъци.

След анализ на 317 проби, взети през 2015 година от 11 европейски страни, отнасящи се към шест различни системи на земеделие и благодарение на изследването „Остатъци от пестициди в европейските селскостопански почви: скрита реалност“, станало ясно, че 83% от пробите съдържали остатъци от пестициди (от 76 различни типа съединения), примерно 58% са били смеси от пестициди, а 25% са съдържали остатъци от един тип вещества. Основно били откривани съединения от хербициди, DDT (забранено от 1970-та година) и фунгициди със широк спектър на действие.

Повишената социална значимост по този въпрос има две основни предписания: натрупване и съхраняване на пестицидите в почвата (както е установено в това изследване) и тяхната токсичност. Отчитайки, че остатъците се натрупват в най-повърхностните части на почвата, те лесно попадат във въздуха с въздушните потоци.

За противодействие на този проблем проектът Diverfarming, финансиран по програма H2020 на Европейската комисия, предлага по-рационално използване на земята и намиращите се в нея ресурси: вода, енергия, торове, машинно оборудване и пестициди. Предлагат се редица алтернативи за съхраняване баланса на почвените микроорганизми и биоразнообразието. Те варират от използването на нови неустойчиви (лесно разградими) пестициди, биостимулатори, органични компости до прилагането на диверсификация на културите, което ще способства балансирано съществуване на насекоми и отсътствие на вредители.

Според изследването, присътствието на смеси от пестицидни остатъци в почвата е по-скоро правило, отколкото изключение, което илюстрира необходимостта от оценка на екологичните рискове за свеждане към минималните им въздействия.

Земеделците все повече осъзнават, че за да произведат качествена продукция е необходима здрава почва, а това означава, че подобни изследвания и стратегии, като предложените от Diverfarming, придобиват все по-голямо значение в селскостопанския сектор на Европа.

Петър Кръстев

Публикувана в Растениевъдство

През следващите три години Европейският съюз ще изразходва 172,5 милиона евро за популяризиране на селскостопанското производство извън ЕС
Европейският парламент взе решение, според което в рамките на три години ще бъдат проведени 79 кампании, обхващащи млечната продукция, зеленчуци, плодове, зехтин и др.

От общо 79 одобрени програми, 48 обхващат целеви държави извън Европейския съюз, 23 от които са предназначени за сектора плодове и зеленчуци.

Фирми от 19 страни от Европейския съюз спечелиха конкурс за програма за популяризиране на селскостопанските продукти, избрани от Агенцията за потребителите, здравеопазване, земеделие и храни. Сред кандидатите са Българската асоциация на млекопреработвателите, Алиансът на балтийската индустрия за напитки, Полската асоциация на производителите на плодове и зеленчуци и др.
Петър Кръстев

Публикувана в Растениевъдство

„Тук съм в Смилян, за да се срещна с производителите и да защитим Смилянския фасул и той да е известен не само в България, но и в цяла Европа. Така можем да се преборим с имитацията и да не позволим на тези които, копират фасула да печелят на гърба на производителите от региона. Само така можем да запазим поминъка в Смилян и в околните села“. Това заяви евродепутат Момчил Неков при откриването на празника на „Смилянския фасул“ в Смилян.

Има документи, че първите данни за този фасул са отпреди 250 години. Преди повече от век „Цариградски вестник“ подчертава качествата на Смилянския боб като храна, желана на всяка трапеза.

„Трябва да запазим българското и затова основната ми кауза, като евродепутат и по която работя е защита на български традиционни продукти. Така българските продукти ще станат конкурентни на единния пазар и ще се знае, че производителите, които използват тази защитена марка произвеждат и продават качествени продукти“, каза още Неков.

Практически Смилянският фасул в момента има национална защита, но не и европейска, затова в момента се работи за вписването му като географско означение и защитено наименование за произход в Европейския съюз.

Очаква се до месеци Смилянският фасул да започне официално процедура по защита в ЕС.

В Европейската схема за качество вече има защитени 16 вида боб. Боб са защитили Гърция, Франция, Испания, Италия и Полша.

Момчил Неков участва в Смилян и в кръгла маса „Традиции и нови технологии на отглеждане и преработка на земеделски продукти в планински райони“. Той разясни необходимостта български продукти да защитят географски указания и защитени наименования за произход, с цел повишаване на тяхната привлекателност, възможност за реализация на пазари и по-добри доходи.

Евродепутатът показа боб, който се представя за Смилянски, но всъщност е от Полша и е пакетиран в България.

Неков информира участниците и за въвеждане на термина за качество „планински продукт“, тъй като това също е опция за осигуряване на по-добра видимост на продуктите и осигуряване на пазари.

Публикувана в Бизнес

Европейската комисия потвърди решението си да оттегли одобрението на активната съставка на хербицидите дикват.
След заседанието на Комитета по жалбите на 12 юли 2018 г., в което не беше постигнато становище по предложението на Европейската комисия да оттегли одобрението от дикват, тя взе окончателното решение да изпълни предложението си и да не подновява одобрението на това активно вещество от хербицидите в ЕС.
Това решение се прилага за всички продукти, съдържащи дикват и се основава на принципите за защита на хората и животните от възможни рискове, свързани с употребата на това активно вещество в пестицидите.
Европейската комисия предлага дикват да бъде пускан на пазара до 4 май 2019 г. и с период за за употреба и съхранение от производителите до 4 февруари 2020 г.
Дикват е активно вещество на контактни хербициди, ползващи се като десиканти при растенията преди прибиране на реколтата и се счита за ефективен срещу едногодишни плевели. Прилага се върху широк спектър култури.

Петър Кръстев

Публикувана в Растениевъдство

Догодина България очаква трансфер от ЕС в размер на 294 833,8 хил. лв.за подпомагане на българското земеделие. Това е записано в прокетобюджета за 2019 г. на Министерството на финансите,  предложен за публично обсъждане.

Приоритет за страната остава успешното усвояване на средствата от европейските фондове и програми на ЕС, чрез които да се постигне устойчив икономически растеж, по-висока заетост, социално включване и териториално сближаване и изграждане на конкурентоспособна и иновативна икономика, се казва в документа. 

По схемата за единно плащане на площ се предвижда да бъдат усвоени 1,5 млрд. лв. под формата на директни плащания на фермерите от бюджета на ЕС.
Общият бюджет за финансиране на пазарни мерки е в размер на 135,4 млн. лв., от които 79,8 млн. лв. са средства от ЕС и 55,6 млн. лв. идват от национално съфинансиране. Мерките за пазарна подкрепа имат за цел стабилизиране на пазара в сектори като зърнени култури, ориз, мляко; пазарна подкрепа за лозаро-винарския сектор, пчеларство, плодове и зеленчуци и други.По линия на втория стълб на ОСП ще се изплащат средства за развитие на селските райони в размер на 1,26 млрд. лв., от които 1 млрд. лв. са от ЕС и 230,6 млн. лв. – от национално съфинансиране и авансови плащания.По бюджета на Държавен фонд „Земеделие“ за периода 2019–2021 г. са предвидени  средства в размер на общо 300,4 млн. лв. годишно за изплащане на държавни помощи, преходна национална помощ за тютюн, преходна национална помощ за животни, схеми за извънредна помощ на земеделски стопани по селскостопански пазарни механизми, средства за ДДС пазарни мерки и национални доплащания за предходни кампании, предвижда проектът на държавата за догодина.

Публикувана в Бизнес

През месец октомври, мрежата от 28 Информационни центрове организира обща инициатива „Бъдеще на Кохезионната политика на ЕС“.Основните цели на кампанията сапопуляризиране на новата Многогодишна финансова рамка 2021-2027 г., популяризиране на предложената от Европейската комисия (ЕК) законодателна рамка за новия програмен период и отбелязване на 30 години Кохезионна политика на Европейския съюз.

Част от инициативата е и провеждане на допитване до гражданите за бъдещето на Кохезионната политика за следващия програмен период.

На всеки седем години Европейския съюз определя своя бъдещ дългосрочен бюджет, който се нарича Многогодишна финансова рамка (МФР). В този документ се включват всички приоритети на Съюза, както и финансовите средства, необходими за тяхната реализация. Всяка законодателна инициатива  на ЕС се изготвя по начин, който да отразява и защитава правата и интересите на заинтересованите страни. Споразумението за бъдещата МФР се приема с единодушие от лидерите на държавите членки, което обуславя продължителността и сложността на преговорите по нея.

Чрез тази анкета мнението Ви относно бъдещето на Кохезионната политика ще бъде чуто и взето под внимание от Европа.

https://docs.google.com/forms/d/e/1FAIpQLSehn47Byr0K95PkOyVEFlU9dx68PdDTS-jxUU5OUuqOBPXj_w/viewform?usp=sf_link

Публикувана в Бизнес

По данни на ЕК аграрната търговия на Съюз абележи добри резултати за август 2017-юли 2018 г. Зеленчуците представляват 2,5% от целия експорт. От няколко години ЕС се превърна от нетен вносител на храни и селскостопански стоки в нетен износител. Причината е не в нарастване на производството, което се повишава незначително за последните 20 години, а по-скоро заради скока в търсенето на храни в останалите части на света.

За последните 20 години световната търговия с доматено пюре се увеличава с рекорден годишен темп от 4,7%, от 1,4 млн.т през 1997 г. до 3,2 млн.т през 2017/18 г. Ръстът за миналата година е само 1%, което показва постепенно изчерпване на търговския потенциал. Най-голямо увеличение през тези години по данни на IHS има на износа от Китай, който през 1997/98 г. е заемал дял 8% от световната търговия, а вече достига 26%. 
Страните от Западна Европа продължават да доминират, но присъствието им във външната търговия пада от 55% през 1997/98 г. до 35% през 2017/18 г.
Цените на основните зеленчуци в Европа през това лято са по-високи от миналогодишните. През м.септември на месечна база цените на едро на домати се удвояват и вече са около 1 евро/кг в Холандия и Испания.
При краставиците ценовата ситуация през септември е различна, като цените на месечна база вървят надолу. В най-големите ЕС производителки – Испания и Полша, те са в рамките на 0,6-0,8 евро/кг, което е с около 25% под нивото от м.август.
 През октомври се очаква по-голям ръст в цените на краставиците, като първите дефицити се появяват на пазара в Германия, където цените на едро вече надвишават 1 евро/кг. Германия е сред най-големите пазари в Европа и силно може да повлияе на пазарната конюнктура. 
При зеления пипер по информация на www.tridge.com, цените на едро в основните страни износителки през настоящия месец отбелязват ръст с около 5% на месечна база, като на основните пазари в ЕС са около 0,6-0,7 евро/кг, а в Турция около 0,28 евро/кг. 
Тази година се очертава като годината с едни от най-високите цени на зеленчуците в Европа за последните 5 години. Това важи не само при доматите и донякъде пипера, но и при картофите. В основните производителки в ЕС се очаква цената на едро да не пада под 0,25 евро за килограм.
Публикувана в Бизнес

Европейският съюз (ЕС) и Канада добавиха нова клауза към търговския договор между тях, насочена към климатичните промени и подписаното през 2015 г. Парижко споразумение за изменението на климата, съобщава Euractiv.

Еврокомисарят по търговските въпроси Сесилия Малмстрьом и канадският министър на природните ресурси Джим Кар подписаха в четвъртък добавката към Всеобхватното търговско и икономическо споразумение между ЕС и Канада (СЕТА), което влезе в сила през 2017 г. 

Двете икономики се съгласиха да насърчават взаимната подкрепа при политиките за търговията и климатичните промени, като се позовават на своите ангажименти към Парижкото споразумение.

Клаузата допълва разпоредбите на СЕТА за сътрудничество в областта на околната среда и подчертава изолацията на американския президент Доналд Тръмп относно въпросите за търговията и изменението на климата.

Публикувана в Бизнес

За запазване на възможността за прилагане на преходна национална помощ и след 2020 г. с цел поддържане стабилността в подкрепата на земеделските стопани, се обяви министърът на земеделието, храните и горите Румен Порожанов на неформалното заседание на Съвета на ЕС по земеделие и рибарство, което се проведе в периода 23–25 септември 2018 г. във Виена, Австрия. По думите му рекратяването й би могло да доведе до фалити при част от земеделските стопани в България.

Дискусията на министрите се фокусира върху документ, изготвен от Австрийското председателство на Съвета на ЕС, относно приоритетните инструменти на Общата селскостопанска политика (ОСП) за обезпечаване на селскостопанското производство в целия съюз. Разисквания имаше и върху ролята на ОСП за адекватна подкрепа на фермерите в усилията им да произвеждат висококачествена и безопасна храна.
В отговор на поставените от Председателството въпроси, министър Порожанов заяви, че прилагането на обвързани плащания с още по-широк обхват и по-голям финансов ресурс ще има положителен ефект за поддържането и развитието на жизнеспособни селски райони.
Прилагането на инвестиционна подкрепа чрез ПРСР ще допринесе за увеличаване на конкурентоспособността на стопанствата, като едновременно с това ще спомогне за развитието на биологичното земеделие, енергийната ефективност и иновациите в селското стопанство, както и за стимулирането на процеса на обновяване на поколенията.
Публикувана в Бизнес

Селско стопанство в Европа към 2050 г. ще може напълно да се откаже от пестицидите, прогнозираха учените Пиер-Мари Обер и Ксавие от Института за устойчиво развитие и международни отношения  по време на конференция в Париж, съобщава EURActiv.
"Ние представяме алтернативен сценарий, който може да доведе до едромащабна трансформация на селското стопанство", казва Пиер-Мари Обер и пояснява, че в момента се водят дебати за бъдещото на земеделието заради невъзможността да се съвместява ръстa на земеделското производство и понижаване на въздействието върху климата и биоразнообразието.

"Трябва да си зададем въпроса: какво им трябва на европейците за здравословно и стабилно хранене и какви земеделски модели съществуват за реализирането на тази цел", казва Пиер-Мари Обер.
Затова изследванията на учените са се фокусирали върху установяване на влиянието на съвременно хранене върху здравето на европейците. Според тях болестите, свързани с храненето, се разпространяват със застрашителни темпове.

В свое изследване Пиер-Мари Обер и Ксавие По посочват, че в Европа не само се произвежда прекалено много храна, но и се консумира прекалено много. Самото хранене на свой ред не е балансирано – не отговаря на препоръките на Европейската организация по безопасност на храненето и Световната здравна организация. Сценариите за възстановяване на баланса в храненето на европейците предвижда повече зърнени храни, плодове и зеленчуци, протеини, по-малко месо, яйца, риба и млечни храни.

"Освен това нашето изследване показва, че европейците до 2050 г. може да бъдат изхранени и без използването на пестициди като по този начин ще бъдат намалени генерираните парникови газове с 40% и ще бъде възстановено биоразнообразието", прогнозира Пиер-Мари Обер. по дучите му това е постижимо чрез отказ от пестициди и внедряване на „зелени“ аграрни технологии, сред които сеитбооборот, торене и използването на екологична инфраструктура – например живи плетове, дървета, ниски стени и др. Сценарият на учените предвижда още понижаване на производителността с 10-50% в зависимост от отглежданата култура.

Авторите на изследването допълват, че това ще провокира намаляване на доходите на фермите, но същевременно ще се орежат разходите за пестициди. При това развитие на ситуацията потенциалът за износ на зърнени храни, млечна продукция и вино няма да бъде намален.

Публикувана в Бизнес

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: +359 895 451 986
Факс: +359 895 451 986

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта