Мерките за бързо разлагане на стърнището предотвратяват възникването на епифитотии при пшеницата

Агр. Петър Кръстев

Гъбата Fusarium graminearum е един от най-опасните растителни патогени. Тя причинява различни заболявания на зърнените култури – пшеница, ръж, ечемик, царевица и др., като прави продукцията от тях опасна и негодна за консумация. Доказано е, че метаболитите на плесента от гъбата са токсични за хората и животните. Основните микотоксини, продуцирани от F. Graminearum, са деоксиниваленол (DON) и зеараленон. Някои щамове продуцират и други токсини, които също са опасни.

Fusarium graminearum има изключително негативно икономическо въздействие върху селското стопанство, като производствените загуби в световен мащаб се оценяват на 50%.

Ако по време на прибиране на царевицата за зърно или веднага след това растителните остатъци не бъдат раздробени, епифитотията от фузариум на зърнените култури, идващи след нея в сеитбооборота, е предопределена.

Отглеждане на пшеница след царевица

При ограничения брой полски култури, които се отглеждат в нашата страна, почти винаги след царевицата за зърно идва зимната пшеница. При отглеждането й след царевица, рискът от разпространение на фузариум е значително по-висок, отколкото във варианти с други предшественици. Освен това биологията на причинителя на фузариума усложнява борбата с него с химични средства за растителна защита: КПД на такива операции е максимум 60%. По-подходящи методи тук могат да бъдат подборът на устойчиви сортове и качествената почвообработка. Силно влияние за намаляване съдържанието на токсина DON (дезоксиниваленол) в пшеницата оказва допълнителното раздробяване на следжътвените остатъци от царевица.

Опасен предшественик

Царевицата е подходяща за заселване, развитие и съхранение на причинителя на фузариума. В началото на нейното узряване гъбата прониква в ниската част на стъблата и след прибиране на реколтата всички растителни остатъци практически се оказват заразени. Оставащата на повърхността растителна маса се характеризира с близко към единица съотношение въглерод към азот (съотношение С:N), което е изключително благоприятна среда за развитие на болести.

Природните условия през 2007 и 2012 г. в Германия са били изключително благоприятни за естественото разпространение на фузариум във фаза цъфтеж на пшеницата. Тогава е установено, че културата е била значително по-силно поразена на полета, където е отглеждана след царевица, отколкото при отглеждане след други предшественици. Разбира се, такава ситуация не се повтаря всяка година. Развитието на фузариума в голяма степен зависи и от природните условия. Това означава, че при идентични изходни параметри – сорт, сеитбооборот и обработка на почвата, има възможност след царевица да се получи здрава реколта от пшеница.

Причинителите на различните гъбни болести по-дълго време се запазват в растителните остатъци на царевицата, отколкото например в стърнище от пшеница. От съхраняващите се по стъблата на царевицата патогени могат да се открият причинители на различни видове фузариум. Но по отношение на микотоксините при отглеждане на зимна пшеница след царевица, става въпрос преди всичко за гъбата Fusarium graminearum – тя образува на неразградените стъбла черни кълбовидни плодни тела, т. нар. перитеции.

При благоприятни природни условия те освобождават аскоспори, които попадат на цъфтящите класове на следващите култури – зимна пшеница. Спорите започват системно да се развиват в растенията и образуват токсина DON. Затова усилията следва да се насочат за отстраняване на условията, подходящи за растежа и развитието на причинителя, за да не може той да премине към масово производство на спори във фаза цъфтеж.

Подпомагане на разлагането

Поражението на класовете на пшеницата от фузариум е толкова по-силно, колкото повече неразложени следжътвени остатъци от царевица се намират на повърхността на почвата във фаза цъфтеж към края на май – началото на юни. Без съответстващо раздробяване тези остатъци (особено основата на стъблата с почвена буца около корените) се съхраняват дълго време без проблем. Често дори след година заораните царевични стъбла все още остават цели и в резултат на следваща почвообработка отново се оказват на повърхността. Освен това на тежки почви невинаги е възможно извършването на качествена оран.

Микроорганизмите могат да включат органичните остатъци в процес на интензивно разлагане само когато стърнището от царевица е силно наситнено. Колкото по-силен е процесът на разлагане на сламата, толкова по-слабо е заразяването с опасните форми на фузариума. При раздробяване на растителните остатъци до 1 см процесът на разлагане протича два пъти по-бързо, отколкото при наситняване до 5 см. Това се обуславя от повишаване активността на микроорганизмите в резултат на увеличената площ на съприкосновение със силно раздробените части на стърнището.

Освен това поради голямата маса растителни остатъци, оставащи при прибиране на царевицата за зърно, е необходим азот за намаляване на съотношението С:N (за активиране процеса на разлагане). Потребността от азот става съвсем осезаема с повишаване на почвената температура през пролетта. Планирането на по-висока доза торове следва не само по тази причина, но и с цел предотвратяване гладуването на растенията на пшеницата при пролетното възобновяване на вегетацията.

Много важно е при сеитба на пшеница след царевица да се зарови колкото се може по-голямо количество растителни остатъци в почвата. Дългите стъбла и стъблата с почвена буца около корените се заравят лошо. Това е още една причина за интензивно раздробяване на растителните остатъци. Наситняването с мулчировачи със сърповидни ножове от ротационен тип съществено подобрява заравянето на стърнището с дискови брани и количеството стъбла с почвена буца около корените намалява до два пъти.

Техника за раздробяване

Максималното раздробяване на растителните остатъци е ключ към тяхното качествено заравяне и бързо разлагане, особено при безплужни технологии. Най-добри резултати се получават с мулчировъчни машини с активни работни органи. Агрегатите с пасивни работни органи не осигуряват нужния резултат при преработка на царевичното стърнище.

Стойността на обработката с мулчировач е съпоставима със стойността на култивиране на средна дълбочина. Въпреки това фитосанитарният ефект от допълнителното раздробяване е значително по-висок. Но фермерите се опасяват да прилагат този агротехнически начин, тъй като за неговата реализация при високото натоварване в сезона на есенната сеитба е нужен допълнителен трактор и още един работник.

Ситно раздробяване – по-малко токсини!

В последните години в различни опити е изследвано как раздробяването на следжътвените остатъци от царевица влияе за намаляване съдържанието на DON в зърното на следващата в сеитбооборота пшеница. Освен това е установено взаимодействие между обработката на почвата, раздробяването на растителните остатъци и прилагането на фунгициди във фаза цъфтеж на пшеницата. Фитосанитарният ефект от оранта е сравнително малък,ако не е направено предварително раздробяване на следжътвените остатъци, дори и след третиране с фунгициди във фаза цъфтеж на пшеницата. Такива посеви показват по-голямо съдържание на DON. Раздробяването на растителните остатъци от царевицата за зърно има аналогичен на оранта ефект, като съдържанието на DON намалява два пъти. Затова този вид обработка, наред с целенасочен подбор на сортове и третиране с фунгициди, гарантира успех при отглеждане на пшеница след царевица.

Не бива да се забравя още един допълнителен ефект от раздробяването на остатъците – силно се ограничава разпространението на царевичния стъблопробивач, като числеността на ларвите му след операцията намалява с 90%.

Публикувана в Растениевъдство

Когато сутринта на 25 юли 44-годишният германски фермер Карл Пехлер отишъл на царевичното си поле, просто не повярвал на очите си - почти цялата царевица се била превърнала в ... пуканки. Вероятно, причина за това е станало горещото време, което доведе до рекордни температури това лято в цяла Германия.

Всъщност, Пехлер не смятал да посещава това поле поне още една седмица, но местен жител му позвънил, за да му съобщи за тайнствени пукания, които чул, минавайки покрай него.

"И сега - какво да правя? 350 декара! Загубих цялата реколта! Никога не съм виждал толкова пуканки дори и на най-големите панаири", оплаква съдбата си Пехлер, разглеждайки царевичните кочани. Почвата по цялото поле е осеяна с пуканки, а пукания продължават да се чуват от всички страни.

Поради рекордните горещини страдат не само производителите на царевица в Германия, картофопроизводителите се оплакват, че вадят картофите вече изпържени, а над пшеничните полета се носи аромат на пресен хляб.

Това е сатиричен репортаж на германското издание https://www.der-postillon.com/2019/07/landwirt-entsetzt-komplette-maisernte.html. Но той описва много точно положението с температурите в Германия. Фермерите са сериозно разтровожени за бъдещето си, ако положението не се промени. Някои от тях дори вече споделят, че може да се наложи да започнат да отглеждат слънчоглед!

 

Публикувана в Растениевъдство

При трансгенната култура добивите са по-високи и не се използват инсектициди, което води до повишаване на доходите в стопанствата. Учени твърдят, че генетично модифицираните култури са безопасни за използване и носят огромни изгоди за селското стопанство.

Така, отглеждайки ГМ царевица, земеделците могат да увеличат своите доходи в размер на €173 ха/година за сметка на увеличение на добива и икономиите на средства за инсектициди, които няма да са им необходими. Направеният неотдавна икономически анализ на историята на генетично модифицираната устойчива на насекоми (IR) царевица в Испания и Португалия дава нова дългосрочна представа за това, доколко генетично модифицираните организми могат да бъдат полезни за земеделието.

Новото изследвание е показало, че използването на ГМ растения намалява замърсяването на почвата, намалява разхода на вода и газовите емисии в атмосферата. Аграрикономистът Грем Брукс анализирал използването на ГМ царевица на Пиренейския полуостров в продължение на 21 години. За целта на проучването в Испания и Португалия е била отглеждана царевица, устойчива на неприятелите Ostrinia nubilalis (европейски царевичен стъблопробивач) и Sesamia nonagroides (средиземноморски царевичен стъблопробивач).

Според Грем Брукс за 21-годишния период - между 1998-а и 2018 година, земеделците, които са използвали технология с ГМО, увеличили своите общи доходи на €285 400 000 за сметка на увеличение на добивите и икономията на средства за инсектициди, които в случая не са им били необходими. Тази сума съответства средно на прираст в дохода на едно земеделско стопанство в размер на €173 ха/година.

Science Alert

Публикувана в Растениевъдство

Международните зърнени пазари през изминалия седмичен период (12-18.07.19) запазиха висок ценови волаталитет, обусловен от доминиращото влияние на климатичния фактор и засилената спекулативна активност на борсата в Чикаго, провокирана от противоречиви информации за състоянието на новите реколтив Щатите и на Стария континент.

Влошените перспективи за добивите от пшеница в Русия, Украйна и ЕС бяха основен фактор за изразеното повишение на цените на пшеницата на международния пазар през първата половина на седмицата. Най-високи ценови стойности в Чикаго и Париж житните котировки достигнаха на 15 юли - $195,30/т и EUR179,25/т съответно.

Ала ценовото рали не продължи дълго. Рязкото повишение на цените провокира засилване на спекулативните продажби (прибирането на печалби) и на 18 юли пшеницата затвори в Чикаго на равнище $181,35/т, а цената на мелничарското зърно на борсата в Париж се срина до EUR 174,75/т ($181,90и EUR 186,00 – 18 юли 2018 г.). Търговците коментират, че за понижението на цените в значителна степен допринесоха информациите за навлизане на дъждовен фронт в засегнатите от суша територии на царевичния пояс на САЩ. Ценовата динамика на експортния пазар следваше кривата на фючърсите.

Към 19 юли експортните цени на меката червена зимна пшеница на американския пазар се понижиха до $215FOB , но котировките на френската мелничарска пшеница (11,5-12% протеин ) на база FOB Руан останах почти непроменени - EUR 172-173/т ($212FOB САЩ иEUR 190/т FOB Руан на 18.07.18 г.).

Анализатори отбелязват, че влиянието на реколтната преса в САЩ и Европа постепенно се засилва, но прогнозиране на ценовото развитие дори в краткосрочен план е затруднено от противоречивите прогнози за новите реколти в държавите основни износители на зърнени храни. Типичен пример в това е Русия – най-големият износител на пшеница за международния пазар. От една страна, повечето западни експерти говорят за значими щети от сушата в редица големи руски региони, от друга страна, обаче браншовата асоциация на руските зърнопроизводители - Руският зърнен съюз изтъква, че информациите за щетите от сушата сапреувеличени.

За нивото на цените в черноморския регион най-добра представа дава последния египетски търг. На 17 юли Държавната египетска агенция GASC информира за покупката на 60 хил. тона руска мелничарска пшеница по $201,36 FOB($215,54 C&F)за товарене 21-31 август 2019 г. Украинската пшеница се предлагаше по цена от $198,50/т, но заради високото навло ($19,35) загуби в тръжната надпревара. Най-ниска цена предложена за румънска пшеница беше $202,88 FOB + $17,25 фрахт = $220,85 C&F. Според търговците необичайно малкото количество закупено от Египет (само 60 хил.т) показва, че най-големият купувач на пшеница в света изчаква по-добра ценова конюнктура.

Европейският пазар на царевица през изминалите седем дни остана стабилен. Френското фуражно зърно завърши седмицата при непроменени ценови стойности – около EUR185FOB Бордо. На украинския пазар царевицата поскъпна с 2 долара – до $195FOB черноморско пристанище.

Игор Валентович

Публикувана в Бизнес

Американско изследване потвърждава важността от редуването на културите

Както е известно, много агрономи препоръчват спазването на сеитбооборота. Например редуването на царевица със соя и/или пшеница.

Първото и очевидно най-важното за земеделците предимство на такъв сеитбооборот е възможността да прекъснат цикъла на размножаване на болестите и неприятелите, характерни за монокултурата.

Вторият важен фактор е съхраняване на екологията. Ученият от Университета Илинойс Хевън Банк е намерил допълнителни доказателства, че сеитбооборотът намалява емисиите на парникови газове в сравнение с непрекъснатото отглеждане на царевица например.

„Мисля, че съвременните земеделски производители трябва да направят избор в посока на сеитбооборота отчасти поради опасения, свързани с околната среда, а също и затова, че ротацията на културите може да доведе до значително увеличение на добивите“, казва Хевън Банк, който е провел уникални по рода си проучвания.

Американският учен е проучвал и съпоставял показателите на емисиите парникови газове на полета, където непрекъснато са отглеждани царевица или соя, с полета със сеитбооборот (царевица-соя или пшеница-царевица-соя) на обработваеми площи и на площи, където културите са отглеждани по технологията No-till в продължение на 20 години.

Сравнението на сеитбооборота царевица-соя с този на постоянно отглеждане само на царевица е показало средна доходност на добива, по-висок с 20%, и намаление на емисиите на азотния окис примерно с 35%. Азотният окис представлява парников газ с изключително силен ефект върху глобалното затопляне. Това е страничен продукт от процеса на денитрификация, по време на който бактериите в почвения слой превръщат нитритите в инертен газообразен азот.

Не е изненадващо, че емисиите на азотен оксид са свързани с времето на внасяне на азотните торове. „Нивата на азотен оксид в нивите само с царевица бяха постоянно високи в началото на сезона и намаляваха към края му. Земеделските производители обикновено използват торове през пролетта, така че резултатите при царевицата бяха напълно очаквани“, казва Банк. В същото време, в случай на сеитбооборот царевица-соя, ротацията увеличава добива на соя с около 7%“.

Според Хевън Банк начинът на обработка на почвата не влияе по никакъв начин на емисиите на парникови газове, но практикуването на технологията No-till е дала допълнително около 38 кг/дка зърно царевица.

Включването на пшеницата в сеитбооборота на царевицата и соята е увеличило добива от царевица с 25 кг/дка и добива на соя с 15 кг/дка. Въпреки че отглеждането на пшеница не е така изгодно, както на царевица или на соя, сеитбооборотът с нея нарушава цикъла на плевелите, което е особено важно при появата на видове плевелни растения, устойчиви на хербициди. 

Публикувана в Растениевъдство

Осигуряването на царевичните растения с хранителни вещества трябва да е съобразено с техните потребности в конкретните фази на развитие.
До стадий 8-и лист царевицата усвоява само незначителна част от необходимите й хранителни вещества: 2% - азот, 1% - Р2О5 и 4% - К2О.
Максималното количество от тези елементи царевичните растения усвояват в периода от изметляване до три.четири седмици след цъфтеж. В този период се поглъщат 70-80% от цялото необходимо количиство NPK.

Потреблението на азот и фосфор продължава и във фаза узряване на зърното, докато потреблението на калий в този период вече е приключило.

Петър Кръстев

Публикувана в Растениевъдство

До стадий осми лист царевицата потребява по-малко от 2% от необходимия й азот

Подхранването на царевицата с минерални торове дава възможност да се получи прираст на добива с 10-12% и повече.
В някой случаи дори на висок фон почвено внесени торове, проблематично е да се получи висок и качествен добив без внасянето на комплекс от хранителни елементи под формата на микроторене.

Царевицата реагира много добре на листно подхранване с 6% разтвор на карбамид (6 кг карбамид на 100 л вода). Пръскането на посева се прави сутрин или вечер, когато температурата на въздуха не е висока.
Най-добре е подхранването на растенията да се направи от фаза 6-7 лист в продължение на три седмици 1-3 пъти през 6-8 дни. Едновременно с това се внасят и микроелементи, и водорастворим магнезиев сулфат (MgSO4 5% -на концентрация).
Оптималното осигуряване на растенията с фосфор и калий увеличава устойчивостта на царевицата към термичен стрес и недостиг на вода, подобрява аминокиселинния състав и протеините.
Фосфорът и магнезият способстват по-доброто озърняване, осигуряват равномерно и бързо узряване на реколтата.
В същото време най-много от всичко върху качеството на зърното влияе азотът, защото освен повишаването на добива, той повишава съдържанието на протеини и масло в зърното.

Петър Кръстев

Публикувана в Растениевъдство

След кратка корекция в низходяща посока (прибиране на печалбите) цените на основните зърнени култури на борсата в Чикаго отново се устремиха нагоре, повлияни от рекордното забавяне на пролетната сеитба и драматичното влошаване на перспективите за производството на царевица в САЩ.

В предишния пазарен обзор цитирах думите на един от известните чикагски брокери и собственик на аналитична агенция Майк Сеърли, който коментира, че „това е най-лошата реколта, която съм виждал и всъщност цялата истина може да се окаже много по-лоша”. Сеърли се оказа прав. Във вторник, 11 юни, Министерството на земеделието на Щатите публикува редовния си месечен доклад за състоянието на глобалния зърнен баланс.

Актуализираната прогноза за добива от царевица в САЩ през 2019/20 г. буквално взриви пазара, тъй като се оказаха с 34 млн.т под нивото очаквано през май - само 347,5 млн.т. За засилването на напрежението на пазара допринесе и прогнозата за навлизане на нов дъждовен фронт в териториите на Средния Запад.

Информациите, че мексиканското правителство прие тарифната политика на Щатите също беше фактор за позитивен потенциал, предвид големият мексикански внос на царевица от САЩ. На 13 юни цената на царевицата в Чикаго се изкачи до четригодишния връх от $174 за тон и то при положение, че само допреди един месец котировките на фуражното зърно в Чикаго гравитираха към $130 за тон.

Динамичният ценови възход при царевицата се отрази и върху котировките на другите зърна и най-вече пшеницата. Юлският контракт мека зимна пшеница завърши седмичния период (7-13.06.19 г.) в Чикаго с положително отклонение от 10 долара, на ниво около $198/т, което е най-високото равнище от началото на декември 2018 г. насам ($184 – 13.06.18 г.).

През по-голямата част на изминалия период на европейските зърнени пазари за разлика от САЩ, тонът на ценовото развитие беше слаб предвид оптимистичните очаквания за новата реколта. Службата за външните пазари към Министерството на земеделието на САЩ прогнозира във вторник, че през новата маркетингова 2019/20 г. добивът от пшеница в ЕС ще възлезе на 153,8 млн.т, с 16,6 млн.т повече в сравнение с предходния сезон. Като фактор с негативен за цените потенциал търговците коментираха и увеличение с по1 млн.т на прогнозите за производството на пшеница в Русия и Украйна през новия сезон – до 78 млн.т и 30 млн.т съответно, в сравнение с 71,6 млн.т и 25,1 млн.т – 2018/19 г.

Благодарение на оптимистичните перспективи европейският зърнен пазар до голяма степен успя да издържи на спекулативния натиск отвъд Океана. Цените на пшеницата на борсата в Париж се покачиха над ниските седмични стойности (EUR 175,75), но все пак седмичният период завърши с минимално, но отрицателно отклонение от 0,50 евро, на равнище EUR 178,75/т за доставка през м. септември.

Руският и украинският пазар завършиха седмичния период без значими ценови промени. На 13 юни пшеница с 12,5% протеин от новата реколта се предлагаше за износ по 195-197/т FOB($203-206/т FOB – 13.06.18 г.). Реалността на тези котировки потвърждава и последния египетски търг, по време на който египетската държавна агенция GASC закупи 120 хил. тона руска и румънска пшеница по цени $196.60/т FOB Новоросийск и $197.49 /т FOB Констанца.

Поскъпването на царевицата в САЩ беше основна причина за умерено (c 2,00-3,00 евро) повишение на цената й на европейския пазар - до EUR176,25/т на борсата в Париж и EUR182/т FOB Бордо (EUR165-167/т - 14.06.18 г.). Според търговски източници, в момента украинска царевица се предлага за износ по EUR180FOB(EUR193 -14.06.18 г.)

Игор Валентович

Публикувана в Бизнес

Въпреки тежките агроклиматични условия през изминалия сезон, от посевите, в които е вложена по-добра агротехника и растителна защита, може да се очаква добра реколта

Агр. Петър Кръстев

За пореден път ще припомним неблагоприятните стечения на агрометеорологичната обстановка от миналата есен до късна пролет тази година. Но този път, за да кажем, че въпреки всичко, есенниците успяха да стигнат до крайната фаза – жътвата. Факт е вече жътвата на ечемика в Южна България в района на Хасково и Димитровград. Необичайно ранната жътва на житната култура дори дава доста добри резултати. Ожънатите площи в село Добрич, Хасковско, показаха добив малко над 500 кг/дка. Но това не е случайно, а се дължи най-вече на изключително професионалното отглеждане на културите и прилагането на съвременни технологии. Там стопаните сеят междинни култури, продълбочават почвата без да я орат, сеят с модерни сеялки, валират посевите. Влагат оптимални торови норми и третират навреме срещу плевели, болести и неприятели. Оказа се, че всички тези грижи водят до добри резултати, дори и при недостатъчно благоприятни в климатично отношение години.

Всичко това е показателно, че начинът на производството е все по-важен и определящ за резултатите от отглежданите култури. Съобразяването на технологиите с грижата за опазване на почвеното плодородие, структурата на почвата, влагата и микробиологичния живот в нея, ще са ресурса от който ще зависи земеделското производство. Затова,

Тези, които са се грижили за почвата и посевите си и са направили всички агротехнически мероприятия, не са изненадани, че добивите им са добри

Към момента пшеницата в Южна България преминава от восъчна към пълна зрелост. Валежите в Южна България, както в цялата страна, са локални, на места има паднали и градушки. Житната пиявица, житната дървеница и пенестата цикада са под ПИВ и не застрашават посевите, казват специалистите от района. За болестите на повечето места са проведени профилактични третирания, заедно с хербицидните. Някъде е направено и второ пръскане в края на април - началото на май.

Слънчогледът излиза от фаза цветен бутон и навлиза във фаза цъфтеж. Царевицата не е културата, която заема значителни площи в Южна България. Отглежда се основно на поливни площи и в момента е от фаза 4-и-5-и до 8-и-10-и лист.

Скоро се очаква жътвата на ечемика да започне и в Добруджа

Производителите прогнозират това да се случи след 20 юни. И там, въпреки предшестващите несгоди с времето, посевите с пшеница са в забележително добро състояние. Това според зърнопроизводителите се дължи на времето, което през последния месец е било мрачно, облачно и температурите са били сравнително ниски. В резултат на това не се е получило характерното за Добруджа в други години т. нар. припламване на листната маса, която храни класа. На места, в района на Балчик, пшеницата е била нападната от ръжда, което е наложило да се направи второ пръскане с фунгициди.

Пролетните култури - царевица и слънчоглед, в Добруджа са в много добро състояние. Но тъй като растенията навлизат в по-напреднали фази, ако скоро не вали, ще започнат да изпитват сериозен дефицит на влага, притесняват се производителите.

Публикувана в Растениевъдство

Упорити плевели като коренищно-издънкови - паламида, повeтица и балур от коренища, нямат шанс за оцеляване

Агр. Петър Кръстев

Спец. пратеник в с. Горно Александрово

В края на юни в землището на село Горно Александрово агроном-консултантът на CORTEVA Agriscience Валентин Реджев, представи демонстрационно поле пред земеделски производители от Сливен, Ямбол, Бургас и Стара Загора. Акцент на срещата бяха резултатите от проведена растителна защита с продукти на CORTEVA Agriscienceв основните полски култури – пшеница, слънчоглед и царевица.

Валентин Реджев представи приложените продукти на CORTEVA Agriscience в царевица. Той обясни, че доскоро царевицата е била във физиологичен стрес от атмосферните аномалии, като ниски нощни и високи дневни температури.

През последните години практиката показва, че земеделците търсят вегетационни хербициди за смесен тип заплевеляване, отбеляза г-н Реджев, т.е. всеки иска да реши проблема с плевелите с едно третиране.

Затова опитните парцели с царевица включваха няколко варианта от приложени както самостоятелно, така и в различни комбинации хербициди на CORTEVA Agriscience.

ПринципалТМ Плюс – хербицид за смесен тип заплевеляване

Първият опитен участък с царевица е бил третиран с хербицида ПринципалТМ Плюс, който съдържа трикомпонентна структура. Две от активните вещества – никосулфурон и римсулфурон контролират житните, третото – дикамба, контролира широколистните плевели. Специалистът обърна специално внимание на факта, че именно заради съдържанието на дикамба продуктът има една особеност по отношение на приложението – до фаза 6-и лист на царевицата. Тази особеност е известна на всички земеделци и агрономи, произвеждащи царевица.

Principal

ПринципалТМ Плюс е много добре познат и предпочитан продукт у нас, защото вече от няколко години е на пазара. Той контролира както едногодишни и многогодишни житни (кокоше просо, кощрява, балур от коренища и др.), така и най-упоритите широколистни плевели като бутрак, лобода, паламида, поветица и др. Препоръката на специалистите от компанията е ПринципалТМ Плюс да се използва заедно с прилепителя Тренд®90, който подсилва действието на хербицида, помага му да се усвои по-пълно и проникне по-бързо в плевелите. Това е особено важно при неустойчивото време, каквото има в момента.

Старане®Голд – терминатор на коренищно-издънковите плевели

Следващият опитен парцел с царевица е бил третиран със Старане голд –хербицид за широколистни плевели, особено ефективен за коренищно-издънковите и най-вече за трудния за контрол плевел – поветица. Старане® голд контролира ефикасно всички поникнали плевели.

Starane

За контрол и на останалия спектър от плевели за партньор на Старане® Голд в опитните парцели е използван хербицидът Виктус 4 ОД – насочен най-вече за справяне с житни плевели. Той е на база никосулфурон и се отличава от всички останали по течната си ОD формулация, която има по-силно изразен биологичен ефект срещу плевелите. Поради ОD формулацията на Виктус 4 ОД в случая на комбинирането му със Старане® Голд не се налага използването на прилепител Тренд®90, уточни Валентин Реджев.

АригоTM ВГ– осигурява пълен контрол при смесено заплевеляване

В друга опитна парцелка царевицата е била третирана с АригоTM ВГ, заедно с прилепителя Тренд®90. В съседство в нетретираната контрола ясно се виждаше големият набор от житни и широколистни плевели , докато при третираната площ контролът на тези плевели беше перфектен, при това без да се наблюдава стрес върху царевицата.

За АригоTM ВГ е характерно избелващото действие върху плевелите, което се дължи на съдържащия се в него мезотрион. Това е активното вещество, което контролира широколистните плевели в продукта. АригоTM ВГ съдържа същите две противожитни съставки, както ПринципалТМ Плюс, но се различава от него по третата съставка – мезотрион. Това го прави съществено различен, защото Ариго TM ВГ може да се прилага до 8-и лист на царевицата, както и негово предимство е и удълженото почвено действие срещу вторично поникващите широколистни плевели.

В следващия брой ще ви запознаем с продуктите и технологиите на CORTEVA Agriscience в слънчоглед и пшеница, приложени на опитните парцели в Горно Александрово.

Публикувана в Растениевъдство

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: +359 895 451 986
Факс: +359 895 451 986

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта