Всеки опитен производител, за да получи здрави и силни растения, има свои собствени тайни за отглеждане на разсад. Такъв ценен опит, произтичащ от неуморен труд и подобряван чрез корекции на грешки от цели предходни поколения, не се придобива за една година. По емпиричен път ние събрахме 8-те основни грешки, които могат да представляват заплаха за тъй желаната сполука в градинарското ви начинание. Ето как изглежда тази „нежелателна“ осморка, всяка точка от която трябва да избягвате от самото начало.

1. Градинарят е практик, а не читател

Не е вярно. Предварителната информация е много важна. Преди всичко трябва да сте наясно, че някои култури са топлолюбиви, а други – не, и да отчитате този факт, доколкото отглеждате растенията в топъл или прохладен климат. И още: къде очаквате реколтата си – на открито или в оранжерия? Отчитайки тези съображения специално за вашия регион и ползвайки се от препоръките на местните зеленчукопроизводители, вие определяте датата за засяване на разсада. Не бива, ако сте прочели в интернет за старта на кампанийно разсаждане в по-топлите райони, веднага да се захванете с посева и вие, особено ако живеете в зоната на рискованото земеделие, където не разполагате с жарко слънце през цялата година.

Ако засеете твърде рано семената вкъщи, скоро ще се развият големи израстъци и ще броите дните до топлото време. А то може и да се забави. Ако засадите по-късно, вегетационният период ще се забави и ще съберете по-малко плодове.

От друга страна, някои видове семена изобщо не се нуждаят от предварителни операции: морковите и репичките се засяват чрез директна сеитба и за предпочитане рано. В самото начало на пролетта някои по-вещи градинари приготвят разсад от моркови, за да изпреварят майката природа и да получат възможно най-бързо първите витаминозни зеленчуци.

Следователно, най-доброто време за засаждане на семената зависи от вашето местоположение и разновидностите на растението. 

Ще бъдете изненадани, но практически почти всички начинаещи зеленчукопроизводители игнорират информацията на опаковката. А тя предоставя конкретно ръководство в сбита форма – оптималното време за засаждане на конкретния хибрид или сорт, дълбочината на засяване, препоръчителното разстояние между растенията и т.н.

Дори да приемем, че познавате зеленчуковите култури – все пак погледнете етикета. Например, различни сортове от един и същи зеленчук (да речем, 3 вида лук) могат да имат свои собствени и различни специфики.

И накрая, дори всичко да пропадне, не се обезсърчавайте. Ако е необходимо, можете да си купите готов разсад. 

2. Мога да отглеждам културата във всякаква почва

Не, не можете. Особено ако това е стара градинска почва, „обогатена“ с патогени. Евтината и твърде плътна почвена смес, макар и стерилна, има несъвършена структура или дренаж.

В неподходяща почва разсадът не може енергично да покълне, възможно е дори да загине.

Тук действаме на два етапа. На първия се обръща внимание на леката и пухкава текстура на почвената смес, която ще позволи на малките, подобни на косъмчета, нови корени лесно да прораснат. На втория, поради нездравата текстура на сместа, разсадът не трябва да се задържа в нея дълго време. При пресаждането се добавя калцинирана във фурната почва от градината, но не повече от 30% спрямо общото количество. Така на вашия разсад ще дадете нов стимул.

3. В апартамента ми винаги е достатъчно топло

Невинаги. За повечето зеленчукови култури оптималният температурен диапазон на почвата за покълване на семена е 26 градуса по Целзий. При правилна температура семената покълват бързо, но трябва да е топла почвата, а не общата температура на въздуха в помещението. Освен това редица култури изискват по-хладна почва при покълване, като лук, когато се отглежда от семена. Той „харесва“ температура около 10-15 градуса по Целзий.

За топлолюбивите растения тавите със семена се поставят по-високо на топло и там, където няма течение. Нагревателната подложка е много удобен инструмент за поддържане на температурата на почвата в необходимия диапазон. Загряването е необходимо повече през нощта, когато няма естествено дневно отопление. И никога не загрявайте семената над 35 градуса, те ще станат стерилни или ще загинат. До появата на първите израстъци могат да се поставят полиетиленови торбички, закрепени дори с клечки за зъби.

4. В помещението има достатъчно светлина

Възможно е да грешите! Резултатът е разтегнат разсад – простиращи се вейки в търсене на светлина. Зеленчуковите разсади изискват от 12 до 18 часа пряка ярка светлина и до 8 часа тъмнина. Недостатъчното осветление е може би най-честата грешка, с която се спестява от сметките за ток. Както обикновено, скъперникът плаща два пъти.

Търсещите светлина издължени растения са слаби, могат да се счупят и са по-податливи на заболявания.

Когато прозорецът не осигурява достатъчно светлина, най-добрият вариант е да инвестирате в осветителни тела. За предпочитане са бели флуоресцентни лампи, с близка светлина на естествената слънчева през деня.

Добре е, ако целият разсад се побира под лампите. В противен случай размествайте тавите през ден-два, така че растенията да не се„протягат” към лампите. След като стъблата укрепнат (домати, зеле), може да ги заровите в почвата, растенията няма да са „дългокраки”. Но тази техника е противопоказна за твърде млад разсад, стъблото може да изгние.

5. Поливам, както и когато пожелая

Погрешно! Излишъкът от вода води до загниване и подпухване на разсада, а недостигът лишава растенията от жизненоважната влага.

Когато растенията се поливат непоследователно, те изпитват стрес и стават податливи на редица други проблеми.

Процедираме така.  Още преди засяването на семената, почвата се овлажнява и не се полива веднага. Следим грунтът да има консистенция на изцедена влажна гъба.

По време на покълването държим разсада под пластмасово капаче, като пръскаме горния слой пръст с пулверизатор.

След това преминаваме към поливане отдолу – водата се добавя във външния съд. Почвата изсмуква водата, с което спомага корените да прорастват дълбоко надолу. Водата, която се добавя от дъното на съда, трябва да се абсорбира в рамките на няколко часа след поливането.

6. Колкото повече торове, толкова по-добре

Невярно! Когато са в стадий покълване, семената въобще не се нуждаят от торове, всички хранителни вещества са в зърното. Концентрираните торове просто ще убият нежния разсад.

Но ако разсадът се остави без подхранване месец след поникването, също е погрешно. Просто оставете разсада на спокойствие през първите няколко седмици. Използвайте течни листни торове, след като се появят първите двойки същински листа, наречени котиледони. 

7. Нямам време за прореждане

А защо? Препълнените тави за разсад говорят за равнодушие у градинаря. Напълно ненужната конкуренция между израстъците за хранителни вещества, коренно пространство и вода няма да доведе до нищо добро, с изключение на взаимно засенчване и болести.

Разбира се, не бива да изтръгвате разсад с пръсти, рискувайки да нараните съседните корени – използвайте ножичка и отрежете по-слабите растения в основата. Обикновено разреждането започва едновременно с подхранването с течни листни торове, разредени наполовина от препоръчителната доза. На този етап е доста лесно да се определи най-силната и здрава култура от вашето зелено войнство.

8. Растенията ми сами ще се справят

Погрешно! Пропускането на закаляването поставя голям минус в дневника на градинаря. В края на краищата пред разглезените обитатели на стаите ще се изправят яркото слънце, вятърът, росата, температурните падове.

Без подходящо приспособяване, растенията ви ще бъдат шокирани до смърт. „Физзарядката“ за разсада представлява бавно потапяне на изнежените растения в условия, които симулират бъдещето сурово ежедневие. В рамките на няколко седмици след поникването можете да провеждате активна тренировка, с понижаване на температурата на нагревателната подложка.

В продължение на две седмици преди разселването в градината, разсадът трябва постепенно да се изнася навън или да се отваря прозорец, увеличавайки времето от няколко часа на ден на сянка до пълен дневен престой на открито.