За да дочака зимата в оптимално състояние, културата трябва да отговаря на някои критерии

Агр. Петър Кръстев
Запасите от продуктивна влага в почвата към настоящия момент са значително повече от предшестващите години, което дава основание на земеделските производители да разширят площите с рапица. Главното при отглеждането на зимната маслодайна рапица е да се избегне измръзването на посевите през зимата. Разбира се, невъзможно е метеорологичните изненади да бъдат възпрепятствани, но агрономите могат да дадат своя принос в борбата срещу измръзване на културата. За това е необходимо до влизане в зимен покой рапицата да е формирала максимално устойчиво на измръзване растение.
Оптималните параметри за успешно презимуване на рапичните растения са следните:
 Височина на растенията: 15 – 25 см
 Количество листа: 8 – 12 (фаза розетка)
 Диаметър на кореновата шийка: 1,5 – 2,5 см
 Височина на растежната точка над повърхността на почвата – 1 см.
Опасност от измръзване има както за недоразвитите, така и за прерасналите растения
Недостатъчно развитите рапични растения могат да измръзнат през зимата поради недостиг на запаси от хранителни вещества, а прерасналите – от измръзване на точката на растеж, ако тя се намира прекалено високо над повърхността на почвата. 
За формиране на растения с оптимални за влизане в зимата параметри на рапицата са необходими 80 – 100 дни есенна вегетация със сума на ефективните температури 400 – 600°С. От това произтича и изключително важното значение, което има правилният избор на срока на сеитба.
В България за такъв оптимален срок специалистите смятат третата половина на август. Съответно сеитбата преди 15 август се счита за ранна, а след 31 август – за късна. Но дали това правило трябва да важи и при сегашната промяна в климата, когато синоптиците прогнозират продължителна и топла есен? Практиката у нас обаче показва, че масовата сеитба на рапица се прави от началото до края на септември.
През последните години в почти всички части на страната ни, влагата се превърна в най-важният фактор за селското стопанство. Затова успешното отглеждане на рапица зависи от правилно избраното време за сеитба и хибрида, съобразено със запасите от продуктивна влага
Прецизно преценяване срока на сеитба
Тази година вече има земеделци, които започнаха да сеят рапица по-рано, стремейки се да се възползват от влагата в почвата. Защото опитът досега показва, че основните причини за разочарование от културата през последните години се появяваха още от есента, когато семената не поникваха поради суха почва. Но дали прекалено ранната сеитба няма да доведе до прерасване на растенията и поради това да понесат измръзване? Само времето ще покаже! За да се предотврати това, специалистите съветват: първо – прецизно да се подберат хибридите, и второ – технологията и грижите за културата да се коригират съобразно конкретните условия. По-специално трябва непременно предварително да се знае генетично обусловеният темп на растеж на избрания хибрид през есента. За по-ранни срокове на сеитба се препоръчват хибриди с умерен темп на растеж през есента, за оптимални срокове – със средни и интензивни темпове на растеж, за късна сеитба – с интензивен темп на растеж.
В зависимост от темповете на развитие на хибрида през есенния период се регулира и гъстотата на сеитбата: колкото по-бързо расте хибридът, толкова по-малка трябва да бъде сеитбената норма. Освен това посевите с ранни срокове изискват допълнително третиране с ретарданти. Например рапицата, засята в оптимални срокове, би трябвало да се третира с ретарданти един или два пъти, без да се смята последната обработка с фунгициди, които също имат ретардантен ефект. Разбира се, броят на ретардантните обработки зависи и климатичните условия през есента.
Гъстотата на засяване на рапица е от голямо значение
Препоръчителната сеитбена норма е в диапазона 25 – 55 хиляди семена/дка, за да има плътност 20 – 45 растения/м2 през пролетта. Специфичната стойност на плътността на засяване се препоръчва да се избира в зависимост от датата на сеитба, наличието на влага в почвата, хибрида (масата на 1000 семена) и дори сеялката. Експериментално е доказано, че най-високият добив (над 450 кг/дка) е постигнат при гъстота на посева от 40 растения/м2 и намалява до 200 – 250 кг/дкa както в резултат от прореждане (рядък посев), така и при прекомерно сгъстяване.
За да се получи възможно най-равномерно и дружно поникване, се препоръчва сеитбата на зимната рапица да се извършва в добре подготвено сеитбено легло и с уплътняване на повърхността след сеитбата за възстановяване на капилярите на почвата. На леки почви препоръчителната дълбочина на сеитба при оптимални условия е 2,5 – 3 см, а на тежки почви – 2 см.
Рапицата е взискателна към храненето
За да презимува успешно рапицата, е необходимо съответстващо на потребностите ѝ хранене. Рапицата е култура, която има висока потребност от хранителни елементи. Със 100 кг семена тя изнася 6 – 6,5 кг азот, 2,4 кг Р2О5, 4,2 кг К2О, 0,85 кг магнезий и 0,8 кг сяра. Освен това рапицата се нуждае от микроелементи като манган, молибден и бор. За есенния период зимната рапица използва една четвърт от общото количество хранителни вещества, необходими за вегетацията. При изчисляване на торовата норма окончателното количеството тор се коригира съобразно плодородието на почвата и предшественикъта.
След предшественик зърнени култури рапицата изисква допълнително внасяне на 1 кг/акт. в-во азот на всеки тон слама на декар. Това е необходимо за ускоряване на минерализацията на растителните остатъци. Тук е важно да не се превишава дозата на азота, защото излишъкът му наесен води до влошаване на зимуването на растенията.
Фосфорните и калиеви торове се внасят с основната обработка в норма 2 –5,2 кг/дка акт. в-во фосфор и 2 – 3,5 кг/дка акт. в-во калий. Заедно с тези елементи е препоръчително внасянето и на 0,5 – 2,0 кг/дка акт. в-во сяра.
При правилно избран хибрид, при спазване на всички изисквания за създаване на посева и осигурено достатъчно минерално хранене може да се разчита, че в момента на прекратяване на есенната вегетация рапичните растения ще са в оптимално състояние и ще презимуват успешно.

Високотехнологична сеялка позволява сеитба с променлива норма и торовнасяне на течни и гранулирани продукти • Край добруджанското село Попгригорово НИК представи иновациите от Precision Planting

Габриела Събева
Когато стане дума за прецизност в земеделието, неизменна е асоциацията с НИК и технологиите, които компанията предоставя. Често земеделските стопани сравняват оборудваните си с последната дума на техниката машини с космически кораби. Не, това не е шега, а реалност в съвременното земеделско производство у нас.
Доказателство за това са отзивите за иновативната сеялка, оборудвана с Precision Planting от НИК. Тя бе представена край село Попгригорово в полетата на Агрофирма „Статев“ по време на съвместна демонстрация между Bayer и НИК, на която бяха показани есенни и пролетни култури.
„Това е сеялката, с която в стопанството на Недялко Статев, съвместно с Bayer подготвихме демополетата край село Попгригорово“, разясни Павел Калоянов, технически експерт в НИК. Благодарение на прецизно изведените опитни парцели, земеделските стопани, посетили Агро Арена 2021, успяха да се запознаят както с иновациите при опазване на основните полски култури и семената рапица, така и с технологиите, с които бе извършена сеитбата на опитното поле с царевица.
„Днес представихме сеялка за директна сеитба с английска рама Horizon Agriculture, на която са монтирани секции на американския производител Harvest International. Сеялката е оборудвана с технология Precision Planting за по-добра и прецизна сеитба“, допълни Павел Калоянов и уточни, че освен за директна сеитба, тя може да се използва и за конвенционална.
Сеялката е навесна, 8-редова с V-образно сгъване. Precision Planting позволява много добро следене на всички параметри на сеитбата, управление на множество от тях, сред които променлива норма на сеитба и торовнасяне – и двете индивидуално за всеки ред. На полето край Попгригорово са внесени течни торове, но сеялката позволява и работа с гранулиран тор.
Как се постига прецизната сеитба? Сеялката е оборудвана с прецизен изсяващ препарат, който се управлява с електромотор vSet и vDrive. Освен него сеялката разполага със система DeltaForce, която автоматично контролира натиска. „Не само се прилага допълнителен натиск там, където е необходимо, но има възможност за повдигане на секцията, за да не се получава допълнително уплътняване. Спокойно може да кажем, че системата контролира целия натиск на секциите върху полето, имаме пълен и автоматичен контрол на натиска“, поясни техническият експерт на НИК.
Друга важна част, присъстваща на всяка една секция, е SpeedTube – елеватор, който се управлява от електромотор. Предимството му е, че чрез него се постига едновременно високоскоростна сеитба и отлично полагане на семената в почвата. В края на всяка секция може да видим друга иновация от Precision Planting, а именно FurrowForce – автоматична система за добро затваряне на реда при всякакви почвени условия. Тя може да се добавя като модул и към други марки и модели сеялки, при които се наблюдават проблеми със затварянето. Това е всъщност характерна черта на технологиите на Precision Planting – с тях могат да се обновяват над 20 различни марки сеялки и в тази сфера те са пазарен лидер в Америка, където синоним на добрата сеитба е именно Precision Planting.
„Много опции даваме на земеделските стопани. Със сеялката може да се гарантира една по-висока рентабилност, особено в комбинация с добрата навигация. Една добре окомплектована сеялка спрямо нуждите на производителите може чувствително да подобри рентабилността“, допълни Калоянов.
Сеялката, която видяхме в Добричко, се оказа, че е засяла още 6 демополета – всички те със семена Dekalb, осигурени от Bayer България. Локациите са из цялата странна, а именно: Северозападна България, в Русе, около София, в района на село Изгрев, където е разположена базата на НИК, и в Добрич в стопанството на Недялко Статев, където се намираме и ние.
Вече втора години сеялката е верен помощник при сеитбата на демополетата на Агрофирма „Статев“. „С нейна помощ се сеят хибриди с различна посевна норма, различна гъстота на сеитба, като се задава файл с предписания за промяна на гъстотата на сеитбата, разясни Недялко Статев и допълни: – Сеялката е много различна. Това, което предоставя, няма нищо общо с другите машини. Има много предимства. Едно от тях е следенето на влага в почвата. Така сме сигурни, че семената попадат на подходящото място и получаваме дружен растеж. Това е нов тип технология за България.“
„През настоящата година има засилен интерес към тази сеялка, особено при предизвикателната сеитба, която премина. Производителите се интересуват от по-прецизни машини, защото са наясно, е това е изключително важно“, смята още Павел Калоянов.
Експертът се спря на още един продукт, който беше представен на Агро Арена 2021 от търговския директор на Bayer Жечо Мурзов – Climate FieldView.
Това е онлайн платформа, съвместима с технологиите на Precision Planting. Цялата информация от сеитбата и жътвата, ако комбайнът е оборудван с нея, се картира в тази платформа. Посевна норма, температура на почвата, влага на почвата, натиск на всяка една секция във всеки един момент и сингулация на семената – са само част от информацията, която се събира в приложението. С помощта на таблет и Climate FieldView може да се следи в реално време какво се случва със сеитбата, условията на полето и тези данни да се анализират на по-късен етап. Това е управление на земеделието, съобразено с климатичните условия!
По време на Открития ден край Попгригорово НИК представи и ATV за вземане на почвени проби с цел изготвяне на дигитални карти и прилагане на променлива норма на торене.
Повече за процеса по услугата AgroBalance – за пробовземане и изготвяне на дигиталните карти за променливо торене, разясни Димитър Атанасов – регионален представител за Варна и Добрич.
„Пробовземането се извършва автоматизирано и по предварително изготвена схема. Зададени са границите на парцелите и клетките, от които ще се вземат пробите. Във всяка една клетка се правят между 15 и 20 бода със сондата, за да добием нужната представителност на пробата“. Когато се пробовзема с цел изготвяне на карти с променлива норма на торене, се вземат 4 пъти повече проби от изискуемите по стандарт. Това се прави с цел повече детайлност и по-прецизно изготвяне на картата. Втората стъпка е изпращането на пробите в лабораторията на НИК Агро Сървис в София, която е специализирана в почвени и растителни анализи и анализира проби както от България, така и от Румъния, Италия, Украйна и други.
Третата стъпка са количествените анализи, които се получават след напълно автоматизираното анализиране на пробите. Те се разглеждат от екип агрономи, специалисти в сферата на прецизното торене, които вземат предвид желания добив от полето и културата и правят предписание и схема (под формата на дигитална карта) за приложение на променлива норма на торене.
Последната стъпка е изпращането на картата до фермера и зареждането й в дисплея за навигация, което при Trimble дисплеите може да се извърши дистанционно чрез платформата Trimble AutoSync.
„Променливата норма на торене навлезе сериозно у нас през последните години. Това допринася за правилното разпределение на торовете по зони в полето, а като допълнително предимство фермерите виждат оптимизиране на количествата тор, които използват. Резултатът е доказан през последните 6-7 години в региона – постига се еднороден добив“, допълни Димитър Атанасов.
Пробовземането и почвените анализи могат да се направят и с цел плоско торене. Това отново е в обхвата на услугата AgroBalance, но в този случай пробвземането е по-бързо и по-лесно, а като резултат от услугата фермерът получава карти с резултати от анализа и препоръка за плоска норма на торене спрямо желания от него добив. Картите се използват за информация как са разположени химичните елементи в полето и посочват препоръките за плоска норма на торене при различните блокове и култури. Почвеният анализ всъщност е първата крачка към прилагането на променливо и съобразено с нуждите на почвата и културите торене.
„Целта е да се залага необходимото за растенията количество тор и да постигнем еднороден добив. Има и вариант за запасяващо торене, което да уеднакви разликите по полето“, допълни още регионалният представител на НИК.
Прецизната сеитба и оптимизираното торене са едни от основните фактори за по-висока рентабилност на стопанството и ясно показват как чрез приложение на нови технологии в сферата на машините и агрономските услуги едно стопанство може чувствително да повиши своите добиви, а оттам и печалбите.

Сеитбата и торенето на културата са основни фактори, определящи крайния резултат

Агр. Петър Кръстев
Крайният добив от „царицата на полетата“ се влияе от много фактори. Сред тях са правилният избор на параметрите в процеса на сеитба: срок на сеитба, гъстота на растенията и дори скоростта на сеитба. Трябва да се има предвид, че оптималните стойности на тези показатели се различават за различните хибриди и групи зрелост на царевицата.
Освен това климатичните промени и поскъпването на торовете, особено азотните, принудиха земеделците да преразгледат традиционните подходи за торене на царевицата. На първо място се промени подходът към изчисляване на нормата на внасяните торове. Най-адекватният начин за изчисляването ѝ все още се счита изчисляването въз основа на изнесените хранителните вещества с реколтата. Но ако по-рано добивът беше планиран според потенциала на сорта, плодородието на почвата и амбициите на производителя, сега е необходимо да се започне от влагата.
Сушите през последните години научиха земеделците да се опитват да сеят пролетните култури възможно най-рано, за да „хванат” влагата в почвата. При подобна стратетия обаче почти се забравя за показателя температура на почвата, която трябва да е оптимална за периода на сеитба.
Въпреки че царевицата започва да покълва при среднодневна температура на почвата от 8-10°C, оптималната температура за това е 13°C. В последния случай растенията се появяват 20 дни след сеитбата, докато в първия случай най-малко след 25 дни. При средна дневна температура на почвата от 15°C, семената поникват след 10 дни, а при температура от 19°C - след 6-7 дни.
Опитът от минали години показва, че сеитби, направени с разлика от 10 дни, например 9-14 и 20-25 април, поникват почти едновременно. В случай че има застудяване, по-късно засетите посеви са в по-добро състояние. В крайна сметка трябва да се знае, че колкото по-развита е царевицата, толкова по-трудно издържа на студ: например за растения във фаза от 6-и-7-ми лист, температура от +10°C вече е критична.
Гъстите посеви имат отрицателно въздействие върху добива. Доказано е, че на посеви с голяма гъстота се наблюдава загуба на добив от 10-20%. Оптималните показатели за гъстота са различни за различните райони на отглеждане, група зрелост, срокове на сеитба и самите хибриди. Ако запасите от влага в еднометровия слой на почвата са 120-160 мм, нормата на сеитба следва да се намали с 5-10%, а ако е 90-120 мм - с 10-15%. А при преувлажнени почви (когато запасите превишават 160 мм, което нашите земеделци отдавна не помнят и забравиха какво е това), препоръчително е намаляване сеитбената норма с 5%.
Всеки земеделелец знае колко е важно получаването на равномерно поникване в оптимален срок. Дори при дружно поникване, но получено със закъснение от 10 дни, добивният потенциал намалява с 5%, а със закъснение от 20 дни - с 12%. Ако поникването е неравномерно и една четвърт от царевицата поникне със закъснение от 10 дни, то дори ако останалите три четвърти семена поникнат навреме, добивът намалява със 6%. Ако половината семена поникнат със закъснение от 10 дни или една четвърт от царевицата поникне със закъснение от 20 дни, намаляването на добива стига около 10%. Ако половината от растенията изостават в развитието си с до 20 дни, тогава потенциалът за добив в най-дория случай ще бъде реализиран на 79%.

Практиката показва, че главната причина за неравномерното поникване на царевицата най-често става превишението на оптималната скорост на сеитба. Вакумните сеялки сеят най-равномерно при скорост 7-9 км/ч. При по-големи скорости се нарушаева равномерността не само на разстоянието между семената в реда, но и в дълочината на сеитба. Само пневматичните сеялки със свръхвисоко налягане могат да сеят равномерно при високи скорости (около 16 км/ч).
Климатичните промени станаха допълнителен аргумент в полза на разделното внасяне нормата на азота. Спецификата на потребление на елемента от царевицата (най-голяма потребност от азот културата има след фаза 10-и лист), сащо са повод за дробното му внясяне. Всъщност, ако торовете се внасят наведнъж за добив от 1 т/дкa, а сушата не позволи да се получат повече от 600 кг/дкa, тогава торът вече не добавя добив, а напротив, дори го намалява. При суша, поради твърде високия индекс на соли в кореновата зона, посевите прегарят преждевременно и по този начин прекомерното торене има негативен ефект.
Внасянето на цялата азотна норма наведнъж крие и други рискове. В случай, че това се напрви в първата половина на вегетацията и тогава има добра влага, това дава стимул за активно усвояване на азота. Но в случая елементът отива за силно развитие на вегетативната маса на културата, а през а втората половина на вегетацията културата изпитва дефицит на азот, дори ако е внесено голямо количество от него. Дробното подхранване с азот през втората половина на вегетацията позволява получаването на пълноценен кочан. В условия на неустойчива влага, която през последните години е много характерна за условията в нашата страна, азотът трябва да се внася дробно, на няколко порции.
Добра практика е пролетта със сеитбата да се внесат 6 кг/дка акт. в-во. азот). Това количество азот в среднестатистическа година е достатъчно за добив от 600-700 кг/дка. Когато има влага за усвояване на по-голямо количество азот, във фаза 8-ми-12-и лист се добавят още 3-4 кг/дка акт. в-во. Тогава е гарантирано получаването на 800 кг/дка. Затова, за да има оптимален ефект, азотът трябва да се използва много внимателно, съобразно условията в конкретната година.
Съвременна тенденция е торенето на царевицата чрез локално внасяне на торовете. Това се отнася преди всичко за азотните и фосфорните торове. Фосфорните торове се усвояват само ако молекулата на фосфора се намира не по-далече от 1-2 мм от кореновите власинки на растението. Работата е там, че фосфорът в почвата се свързва активно с калция, магнизия, алуминия и желязото, особено при внасяне на тора разпръснато. Затова при придобилия популярност на внасяне на тора „5+5“ (5 см под и встрани от семето) начин, културата започва да потребява фосфора по-късно (със седмица-две), отколкото при внасяне в зоната на браздата. Поради това препоръчително е внасянето на течни стартерни торове, какъвто е българският продукт N6P21. Допълнителният добив при такова торене е спо-висок и е в зависимост от състоянието и температурата на почвата. Течните стартерни торове осигуряват на „царицата на полето“ по-добър старт, особено в хладно време и стимулират формирането на мощна коренова система. Освен на фосфора, локалното хранене позволява ефективно използване и на азота, защото царевицата усвоява елемента в радиус от 20-25 см от стъблото.

Възможностите на този модерен подход в земеделието, при който не само се спестяват средства, но и се спечелват пари, вече са известни на всички. Много земеделци са готови буквално още утре да започнат да работят по данните на иновативните технологии. А откъде всъщност да започнат?

Smart farming
Прецизно земеделие! Тези думи чуваме повсеместно. Но ако разгадаем помислите на земеделците за тази технология, ще разкодираме вероятно следните монолози: „Да! Искам! Още от утре!“ – на по-нетърпеливите, или „Май ще пробвам от следващия сезон“ – на по-предпазливите. Общото и при двата типа поведение е, че тези земеделци имат желание и намерение да започнат нов живот, но нещо им пречи да го направят на практика. Защото да започнеш да прилагаш прецизното земеделие, е малко по-сложно от това да се заречеш да не пиеш кафе от понеделник или да се запишеш на фитнес, например. Проблемът в случая е в липсата на навици и знания за тази технология, а не в липсата на специализирана техника и оборудване. Така че, преди да пристъпите към фигурите от висшия пилотаж, ще ви се наложи първо да отидете на училище.
ПОДГОТОВКА НА ОСНОВИТЕ
Да започнем новия живот с началото на новия сезон! На дневен ред е ранното подхранване на есенниците. С N-тестер рано напролет в полето не можеш да излезеш – още няма какво да се тества, а след падането на снега е труден самият достъп до културите. И ако все пак е възможно да влезеш в полето, то в коя точка да застанеш, за да проведеш обследване на есенниците и да направиш коректна оценка на тяхното състояние? Да пребродиш целия масив по диагонал? По-лесно и по-практично определено е да се възползваш от спътниковите снимки. Има много услуги, предлагащи поглед към нивите от космоса. За агронома, разбира се, са интересни онези, които представят картинката с данни за вегетацията под формата на NDVI или друг сходен показател. Такива снимки са масово достъпни от 2013 г., тоест вече е напълно възможно да се проследи историята на полето и да се направи анализ на тенденциите, които да се използват в бъдеще. Та дори и у нас има вече компании, които разработват и прилагат такива решения – с българско меню и гарантирани качествени снимки за територията на страната, което несъмнено звучи примамливо за всеки фермер.
Знаете какви сеитбообороти е имало в стопанството, знаете през кои години на конкретното поле е отглеждана пшеница, например. Избирате в приложението необходимите години и натискате бутона „Създаване на зони на плодородност“.
Поздравления! Вие създадохте първия многогодишен композит на полето и той вече ви предоставя маса ценна информация. В частност, можете точно да видите къде, в коя зона на полето година след година всичко се е развивало прекрасно и къде – лошо. Дори само благодарение на тази информация може да се приложи диференцирана норма на торене – защо да се внася пълната препоръчителна норма в цялото поле и по-конкретно в онези участъци, където година след година състоянието на посевите е било под средното за парцела и стопанството?
Действия на сляпо обаче не се приветстват. Така че все пак ще се наложи да отидете на полето. Приоритетно трябва да се посетят именно онези точки, в които според снимките участъкът остава проблемен година след година. Посещението трябва да се направи с агроном или поне с таблета на агронома – така ще имате наземни данни, съотнесени към спътниковите снимки, а при нужда могат да се направят фотографии и с тях да се допълни историята на полето за получаване на цялостната картинка.
И така, вече сте на мястото и веднага виждате какво не е наред с посевите. Някъде това е трудният релеф на терена, някъде е възможно излизане на пясък на повърхността, някъде славното минало на текезесето напомня за себе си. При посещенията на полето има възможност да откриете точните граници на зоните на преовлажняване или засушаване.
Така благодарение на спътниковите снимки и личното ви посещение на полето субективната информация, постъпваща от агрономите и работниците в стопанството от различни точки на полето, се превръща в обективна. И това бележи началото на ерата на прецизното земеделие конкретно на това поле, а вие вече се причислявате към групата на иновативните фермери.
С получената информация вече може да се работи диференцирано и като резултат да се спести от внасянето на торовете или да се спечели от осигуряването на по-добро хранене на растенията. Ако решите да прилагате стратегия за съкращаване на разходите в зоните, където година след година резултатите са били ниски, може да се внесе половината от препоръчителната норма на торене, а там, където от историята на полето се вижда, че „сега всичко е зле, но след това всичко е добре“, си струва нормата да се увеличи на 120% – това ще помогне да се провокира братенето.
Или обратното – ако искате да изравните добивите си в полето, може да приложите стратегия на внасяне на повече тор в слабите зони, за да подсилите посевите в тях.
МОЖЕ ЛИ ДРОНЪТ ДА ВИ БЪДЕ В ПОМОЩ?
При по-късни срокове на торене, от фазата на вретенето, вече може да се ориентирате по резултатите от експресната диагностика на азотното хранене. За установяването на зоните на неравномерно развитие на растенията ще са необходими висококачествена спътникова снимка или облитане с дрон, или ползването на N-тестер. Тестерът представлява сензори на тавана на кабината на трактора с торачката, които в режим на реално време ще оценяват състоянието на посевите. Определяйки същия този NDVI, те ще изпращат информацията за необходимата доза на внасяне на торове към терминала в кабината, от който се управлява торовнасящата машина. Благодарение на фотозаснемането (от дрон или от спътник) се спестява от времето за реално разузнаване на полето, неговото зониране.
Какво в този случай може да бъде открито при зонирането? Например – участъци, в които зърнените култури са преовлажнени, нападнати от болести и вредители, или полегнали. В този случай полетите на дрона трябва да се организират не хаотично и по ваша преценка, а според полетни планове и планирани траектории, които не са най-лесните по отношение на изпълнението и обработката на данните впоследствие, но това пък не е и невъзможно. Тук може да кажете: „Защо да се затруднявам с ползването на N-тестер и с полети на дрона, ако имам актуални спътникови снимки с отчетен NDVI?”. Отчасти сте прави, защото спътниковите изображения са по-достъпни и по-евтини – от вас не се изисква отделяне на време и човек, който да се занимава с това, а можете лично да проверявате новите данни в платформата с увереността, че данните от две съседни полета са от един и същи ден – и не само те, но всички ниви са заснети в един и същи ден.
Без да посетите полето обаче не може да вземете правилното решение – плевелите също поглъщат червената светлина, така че и при отлични показатели NDVI, фактическата ситуация на полето може да се окаже направо катастрофална. Откъде идва тази разлика? 25 малки растения на зърнените култури могат да покажат същия индекс NDVI, както и 5 големи заради еднаквото количество биомаса. А следователно стратегията за подхранване на такива участъци трябва да се различава съществено в зависимост от фазата на развитие и действителния размер на растенията.
КАРТИ НА ДОБИВА И АНАЛИЗ НА ПОЧВАТА
Дотук говорихме за анализ на резултатите – реалните посеви на полето. Но нека погледнем по-навътре в нещата. В анализа на особеностите на различните полета незаменим помощник са картите на добивите. Често по полетата работят комбайни с функция за картиране на добивите, но по някаква причина тази функция остава неизползвана, а почти всеки модерен комбайн я притежава или може да бъде добавена към него срещу неголям разход.
Разполагайки с композитните спътникови снимки и някакъв аналог на често липсващите карти на добивите, може да излезете на следващото ниво на прецизното земеделие – диференцирано внасяне не само на азот, но и на фосфор и калий. За целта ще се наложи обаче да се заемете с изучаването на състава на почвата, тъй като често „разковничето“ се крие точно в нея. Почвените проби са доказано най-добрият и точен начин. Те трябва да се вземат в цялото поле, за да се установят зоните на нееднородност, като се правят не по-малко от 15 бода във всяка зона. От 15-те бода (препоръчват се между 15 и 20 бода за максимална точност) се съставя една смесена проба. Зоните следва да са така оразмерени, че да осигуряват представителност за площта на цялото поле. Според резултатите от агрохимическия анализ на средната проба много неща ще ви станат ясни. Първо, може би вашите зърнени култури страдат от недохранване поради висока киселинност на почвата. Второ, може би вие просто не давате достатъчно хранителни елементи на растенията – често се оказва, че изнасянето с реколтата на хранителните елементи от торовете е по-голямо, отколкото внасянето им. Получената информация може да се вземе предвид при по-нататъшното диференцирано внасяне на торове. Разбира се, отчасти това вече е фигура от висшия пилотаж и за напреднали.
ДИФЕРЕНЦИРАНА НОРМА НА ТОРЕНЕ
За да я изпълнявате правилно и да получите дивиденти от нея, то трябва да се научите грамотно да работите с торачката. Важно е да не си спестявате настройките на напречното разпределяне на внасяните в полето торове – или с две думи – да сте настроили торовнасящата машина правилно спрямо типа тор, неговия физичен състав и указанията на производителя. Отдавна е установено, че едни на пръв поглед нищожни 5% неравномерност при внасянето на торовете могат да ви струват минимум 1,5% от добивите. Самите торове при правилното им разпределяне също може да бъдат спестени, като не се хвърлят два пъти на едно и също място. В частност, при работа в зоните за обръщане, при стеснените участъци – спестяването с т. нар. секционен контрол е до 5-10%, което е директно спестяване от преразход на материал, чието приложение не носи агрономическа стойност. В помощ на механизаторите вече са измислени и реализирани в повечето торовнасящи машини електронни помощници, нещо като втори интелект, който помага за точното приложение на нормата, както и за минимизиране на презастъпването в края на полето.

Диференцираната норма на торене, и в частност висшият пилотаж, се постига тогава, когато прилагате различно количество от тора в различните зони на едно поле, вследствие на базата данни от почвения анализ, съпоставянето им с предходните добиви и залагането на очакван добив за текущата година. Този трик за напреднали спестява понякога разходите не в проценти, а в пъти. Не са малко примерите, в които фермерите у нас спестяват по 3000 кг тор TSP само от едно поле – тук реалното спестяване зависи не само от картата за диференцирано торене, а от прецизността на торовнасящата машина. По-голямо спестяване се постига с машини, които могат да сменят нормата в движение автоматично, командвани от компютър, и тези, които могат да торят с две различни норми по едно и също време.
ДИФЕРЕНЦИРАНА СЕИТБА
Следващото ниво на прецизното земеделие е преминаването към диференцирана сеитба. Със сигурност и вие имате участъци на полето, в които през пролетта всички посеви изглеждат прекрасно, а на практика през юли-август точно там няма какво да приберете като добив. Причините може да са различни – от излизането на пясък на повърхността до сложен релеф с образуване на възвишения, на които поради по-бързото обезводняване на почвите е нарушен водно-въздушният баланс, който и не позволява на растенията да се развиват в необходимата степен.
На такива участъци няма смисъл семената да се засяват с пълна сеитбена норма. По-добре е да се намали сеитбената норма и на растенията да се предостави достатъчно хранителна площ – така от този участък ще може да се получи реколта с по-малко вложени семена, а нерядко тя може да е дори еднаква с тази при сеитба с пълна норма. Провеждането на диференцираната сеитба днес изобщо не е сложно. Първо, има сеялки с електрическо задвижване на засяващите апарати, а изпълнението на картите за диференцирано торене и сеитба не е проблем за терминала, който ги управлява. Второ, появяват се нови решения – благодарение на сензорите на ботушите и предаването на информация в обратна посока – от машината към терминала може да се установи в реално време физическото състояние на почвите, тяхното съпротивление и в зависимост от това да се прави не само диференцирана сеитба по отношение на нормата, но вече и диференцирана по отношение на дълбочината, тоест да се променя дълбочината на работните органи, при това автоматично съобразно почвата и съпротивлението ѝ.
Американските технологии са изключително напреднали в тази посока, като много от тях са вече достъпни и в Европа, позволявайки на практика приложението на променливи параметри в реално време при сеитба на пролетници.
ЗАЩИТА - ТАМ, КЪДЕТО Е НЕОБХОДИМА
За възможностите на таргетираната растителна защита изводите се налагат от само себе си. В много европейски стопанства, отглеждащи соя, днес въз основа на данните, получени при облитането на узряващата култура с дрон или от спътник, се работи с дезисектант изборно. Защо да се внася там, където соята и без това вече е изсъхнала?
Но и без необходимост от десекация, диференцираната работа на пръскачката е необходима. При работата с препарати за растителна защита има значение размерът на капките на работния разтвор и тяхното количество върху повърхността на листата. В зависимост от условията на развитието им, растенията на полето се отличават със своята нееднородност – всяко има различна площ на листата. Вече сме свикнали да работим на цялото поле с една зададена норма за разпръскване на материалите за растителна защита. А в това време еднаквата за цялото поле доза, попадайки на растения с по-големи листа по отношение на другите, ги защитава по-зле. Тъй като върху по-големи листа попада същото количество разтвор, както и върху по-малки. Това впоследствие може да провокира появата на инфекция. По тази причина много често най-добрите растения стават източник на зараза на полето.
По отношение на защитата от плевели, вие може да сте не една, а две крачки напред със съвременните пръскачки, които имат способността да разпознаят плевелите от основната култура и съответно да прилагат препарат само там, където това е необходимо, а не в цялото поле. Това резултира в пъти по-ниски разходи за количество разтвор и по-малко стрес върху основната култура.
Приложението на прецизното земеделие при пръскане може да се разглежда и през призмата за защита на посевите от прекомерно или повторно третиране с препарати за растителна защита, като тук на помощ идва намаляването на работната ширина за пръскане чрез изключване на цели зони от пръскачката. Така се спестяват средства от препарат и се осъществява по-прецизна грижа за растенията.
Възможностите на диференцираното внасяне на препарати за растителна защита, както впрочем и диференцираната сеитба все още се усъвършенстват от науката и практиката. Те са сред сферите, които търпят най-бурно развитие, но за добро, вече се прилагат във все повече стопанства. При работата с препарати за растителна защита на първо място се препоръчва да се научим да избираме правилните дюзи и режими на работа на пръскачката. Решения за това има на пазара. И тук говорим за правилната подготовка на пръскачката преди работа – това се учи още в първи клас – без него преминаването към прецизно земеделие ще е трудно. Модерните решения са висшият пилотаж, който контролира всяка дюза самостоятелно и променя нормата мигновено.
ВМЕСТО ЗАКЛЮЧЕНИЕ
Разбираемо е, че всички технически решения имат своята цена. Но при грамотното им използване разходите бързо се възвръщат. Няма да говорим за икономията на торове, семена и препарати за растителна защита, нека погледнем допълнителната печалба, която се получава при прилагането на прецизното земеделие. Много български стопани вече са оценили възможностите за получаването на допълнителни приходи от използването на диференцираното торене. В едно конкретно стопанство от площ 4130 дка са успели да съберат допълнителни 411 тона пшеница, а в друго – поради увеличаването на добивите и повишаването на качеството на зърното, цената, на която е продадено зърното, е значително по-висока. Разбира се, за да достигнем висините на прецизното земеделие, всички ще трябва да растем, но ефективността на този способ вече е доказана в практиката.
Стъпките са вече ясни, остават действието по тях и най-важното – резултатите!

До края на месец октомври е добре сеитбата на есенниците да приключи, казва проф. Валентин Казанджиев, агрометеоролог в НИМХ – БАН

Блицинтервю на Анета Божидарова

- Проф. Казанджиев, кога трябва да сеят земеделците след прогнозата за валежи?

- В момента вали в цялата страна. Спрат ли дъждовете, трябва веднага да се сее. Да се сее бързо и денонощно, не с работно време. В регионите, в които е имало повече дъждове и машините не могат да влязат, трябва да се изчака, разбира се. Последните данни от МЗХГ показват, че площите, засяти с пшеница са пренебрежимо малко. Затова трябва да се побърза. Сегашните валежи са благоприятни за зимната рапица. След края на октомври обаче вече сеитбата ще бъде рискова.

- Очакват ли се още дъждове?

- Като изключим сегашните валежи, до края на октомври и през целия ноември, прогнозата е по-скоро за сухо време. Затова е важно да се засее сега. Нека напомня, че е добре да се спазват всички технологични дейности по този процес. След тенденцията към аномалии в климата през 10 последните години, земеделците трябва непрекъснато да се съобразяват с времето. Вече не може да се говори за твърдо фиксирани срокове на сеитба.

Тази практика е особено важна в условията на ресурсоспестяващи технологии при минимални обработки на почвата

Агр. Петър Кръстев

Изискванията към качеството на подготовка на семената се повишават при прехода към ресурсоспестяващи технологии, като минимални или нулеви обработки на почвата при отглеждане на зърнени култури. Решенията за третирането на семената преди сеитба, изборът на препарат и нормата на неговия разход трябва да се вземат, след като се анализират фитосанитарното състояние на семената и почвата, прогнозата за фитосанитарната ситуация за бъдещия вегетационен сезон. Предпосевното третиране на семената е неразделна част от общата технология за отглеждане на културите и важен елемент от прилагания комплекс от мерки, повишаващи стресоустойчивостта на растенията. Ефективността на обеззаразяването се постига чрез стриктното изпълнение на редица агротехнически и биологични изисквания.

През последните години все по-голяма е вероятността от загуба на добив от зърнените (а и не само) култури от стресови абиотични (суша, измръзване и др.) и биотични (вредни организми) фактори.

Особености на съвременното земеделие, обострящи фитосанитарните проблеми

На първо място са високата специализация на растениевъдството, отсъствието на сеитбооборот или високата концентрация в него на зърнени култури, което води до намножаване на почвени фитопатогени, вредители и семена от плевели, десетки и стотици пъти по-високи от праговете на икономическа вредност.

Второ – минимизация на обработката на почвата – минимални обработки, ленточна технология, нулеви обработки и др., последствията от които са не само положителни, но и отрицателни. Сред вторите на първо място стои високата концентрация на вредни за растенията организми в стадии на покой с дълга задължителна или принудителна диапауза (траеща от две до три години от яйце до имаго, напр. телени червеи) в повърхностния слойна почвата. За съжаление, ресурсоспестяването не се прилага в система на органо-минерално хранене на растенията, а се основава само на минерално хранене. Това води до дефицит на макро- и микроелементи, а също към хронично слабо постъпване в почвата на органични вещества, което намалява способността на почвата за потискане на вредните организми и значително утежнява фитосанитарните проблеми.

В каква степен и на какъв процент от земеделските земи у нас се прилагат ресурсоспестяващите технологии, не може да се посочи, защото никой не води тази статистика. Но налице е ясна тенденция към минимализиране на механичната обработка на почвата. По прогнози на международни експерти към 2020 г. приблизително на половината площи от обработваемите земи по света ще се прилага нулева технология.

Най-критичен за растенията е периодът от покълване до поникване на семето

Зимуващите в повърхностния слой почва и в растителните остатъци фитопатогени и фитофаги лесно проникват в растенията в най-уязвимия за тях период – от покълване на семената до поникване, и усложняват фитосанитарните условия за първоначалното им развитие. Това предопределя необходимостта от особено високи изисквания към посевните качества на семената, в т.ч. тяхната защита от фитопатогени и фитофаги. За съжаление, забраната за употреба на неоникотиноидите в ЕС доведе до дефицит на активни вещества за обеззаразяване на семената срещу фитофаги, което още повече усложнява борбата с тях. Проблемът с всяка изминала година се задълбочава и всяка страна търси частични решения сама за себе си. В тази връзка неслучайно се промъкват и контрабандни и забранение за употреба препарати за растителна защита от трети страни, с които земеделските производители се опитват да решат проблема, нарушавайки забраните.

Главните критерии при вземане на решение за предсеитбено третиране на семената са тяхната кълняема енергия и фитосанитарно състояние. За тази цел семената за посев трябва задължително да преминат анализ за окачествяване в ИАСАС.

При подбора на препаратите за обеззаразяване във всеки конкретен случай трябва да се взема предвид и комплексът от почвени патогени (гъби от родовете Fusarium, Pythium Rhizoctonia и др.)

Най-ефективни са комплексните мерки

Обеззаразяването не трябва да се разглежда като единствен начин за повишаване посевните качества на семената. То трябва да се прилага в комплекс с други технологични практики, повишаващи устойчивостта на растенията към неблагоприятните фактори и ефективността от химичните препарати. Висока ефективност за повишаване на посевните и фитосанитарните параметри на семената притежават загряването, калибрирането, облъчването с импулни нискочастотни електрически полета. Термичната обработка на семената на зърнените култури се провежда при 20°С в продължение на 5 дни в хранилища при разбъркване или на открити площадки. Може да се направи и активно загряване на семената в сушилни в продължение на 1,5 – 2 дни (до 5 – 8) часа при температура 45 – 50°С. Загряването повишава полската кълняемост с 10 –12%, особено ако зърното е прибирано при хладно и влажно време и семената са с физиологично недозрял зародиш. Калибрирането отделя спаружените (по-малки от 2,5 – 3 мм в диаметър) зърна. Неговата ефективност в повишаване кълняемостта е 5 – 20% в зависимост от партидата и сорта, а биологичната ефективност по отношение на причинителите на кореново гниене и септориоза е 30% и повече.

Ефективността на всички обеззаразители се проявява в пълна сила само при условие на строго спазване на технологията на обеззаразяване, равномерно разпределение на препарата по повърхността на семената, почистване на семенните партиди от примеси и др.

Обеззаразените семена изискват правилно подготвена почва

Чрез многогодишни изследвания е установено, че биологичната и стопанската ефективност на обеззаразяването, особено при системнните препарати, се проявява в максимална степен при създадени благоприятни условия в почвата. Те се изразяват в ефективно подготвеното легло за семената, осигуряващо формиране на оптимални по гъстота посеви с високи стартови ритмични растежни процеси.

Особено внимание следва да се обръща за спазване на следните условия:

• Семената да се сеят във влажен (60% от пълната полска влагоемност) слой почва, съдържащ 14 – 16 мм влага в слоя 0 – 10 см

• Семената да се полагат на твърдо легло, за което дълбочината на предсеитбената подготовка на почвата (ако има такава) се прави на дълбочината на сеитбата, за да не се разруши капилярният слой под семената;

• Температурата на дълбочината на сеитба трябва да бъде положителна за набъбване на семената — минимум +1-2°С, покълване и поникване — +4-5°С (оптимална — +12-16°С);

• Наличието на разтворими форми на хранителни вещества, особено на фосфор в почвата. Желателно е внасянето на NP в редовете или гранулиран суперфосфат в доза 1,5 – 2 кг акт. в-во/дка. Като много добра практика през последните години се очертава едновременно с обеззаразяването на семената те да се третират и с растежни регулатори и биостимулатори

• Семената да са покрити отгоре с „пухкаво одеало“, диаметърът на почвените буци да не e повече от 2 см.

За повишаване устойчивостта на растенията към кореново гниене голямо значение има съдържанието на подвижен фосфор в почвата, особено в началния стадий на развитие. Независимо че в много типове почви този макроелемент се съдържа в излишък, най-често той се намира в недостъпна форма и растенията не могат да го усвоят в достатъчно количество. Изходът е във внасянето на фосфорни торове при сеитбата в редовете, при което растенията стават по-устойчиви към всички почвени вредни организми.

Несъмнено, при прехода към ресурсоспестяващи технологии на отглеждане на зърнените култури, ролята на предсеитбената подготовка на семената нараства. Практиката показва, че не по-малко важно е тя да се прилага с комплекс от технологични практики, повишаващи стресостойчивостта на растенията при спазване на всички агроекологични изисквания.

В Европа преразпределянето на сеитбената норма в зависимост от почвените условия отдавна е станало ефективен инструмент за икономия на семена и оптимален баланс на добивите. У нас тази технология прави първите си стъпки. Какви са характерните особености на техниката за диференцирана сеитба и какво трябва да се знае при закупуването й?

Ася Василева

С терминът „диференцирана сеитба“ е прието да се обозначава коригирането на сеитбената норма в съответствие с предварително съставени работни карти, привързани към координати в пространството. С други думи това е увеличаване или намаляване на количеството на семената в зависимост от местоположението на сеялката.

Донякъде диференцираната сеитба се прилага отдавна, но преди всичко това се правеше в ръчен режим и се управляваше от механизатора. Технологията на диференцираната сеитба в съвременното й разбиране, тоест от гледна точка на цифровото земеделие, предполага автоматична промяна на сеитбената норма въз основа на работна карта без човешка намеса.

Основният фактор, оказващ влияние върху диференцираната сеитба в някаква степен, са почвите, които могат кардинално да се различават помежду по отношение на плородност, плътност, киселинност и влажност. И ако недостигът на химически елементи в почвата или уплътняването й могат да се компенсират за сметка на внасянето на торове или механично разрохкване, то такъв фактор като влагата се поддава на коригиране само с огромни разходи на труд. И ако земеделците са направили тези огромни разходи, то те биха искали да получат максимална възвръщаемост. Именно това е призванието на технологията на диференцираната сеитба, която позволява да се увеличи нормата и да се правят по-сгъстени посеви в благоприятните за растежа на културите условия, например, в зоните на полето, които се напояват, и по-разредени – в по-малко благоприятните. Така се повишават добивите в подходящите зони и се намаляват рисковете от конкуренция между растенията в неподходящите.

Защо?

Диференцираната сеитба се прилага най-често при напоявани площи. Напоителните установки обикновено са кръгови, съответно влагата се разполага по определен и постоянен радиус. Това означава, че вътре в кръга – на участъка с благоприятен воден режим, растенията могат да се засяват с висока или обичайна норма, а извън неговите предели (обикновено полята имат правоъгълна форма, поради това остава достатъчно много място извън ареала на напояването) – със занижена норма. Подобна практика е достатъчно широко разпространена при сеитбата на царевица в засушливи райони. Например, според препоръките на компаниите производители на царевични хибриди като

DuPont Pioneer, количеството на семена на напоявани площи може да бъде два пъти по-високо (около 100-105 000 семена на ха), отколкото извън техните предели (60-65 000 семена на ха), където водният режим не е така благоприятен. Тази технология е широко разространена в Америка, Израил, Арабските страни и т.н.

За засушливи райони това е преди всичко икономия на семена и едновременно увеличаване на добивите. Работата е там, че при недостиг на влага растенията започват да се конкурират помежду си и намаляват добивите, съответно сеитбената норма там трябва да се намали. Но в същото време там, където на полето има благоприятни участъци, е изгодно сеитбената норма да се увеличи. В крайна сметка добивите от цялата площ се увеличават с 10-30 на сто. Впрочем, същото диференциране може да бъде направено в райони с преовлажнени почви, но при обратен алгоритъм.

Диференцината сеитба може да се прилага и на площи с участъци, където почвата е преуплътнена, както и засолена. Там сеитбената норма може да се намали два пъти.

Съществуват почви, които са склонни към самоуплътняване. Това е поясът на географска ширина 45 градуса на север и юг от екватора, а площта на тази почва в света е 248 млн. ха. Тези почви са особено трудни за разрохкване, тъй като имат много тесен диапазон на оптимална за дълбоко разрохкване влага. Тяхното подобряване е практически невъзможно, нито фосфорът, нито органиката са в състояние да променят генетичната им структура. Единственото, което е възможно е сеитбените и торовите норми да се адаптират към тях с помощта на технологиите на прецизното земеделие.

Именно поради това една от основните задачи на агронома е да открие неплодородните зони и да зададе на тях минимални сеитбени норми. Да не се засяват изобщо тези площи не е решение, тъй като тогава ще бъдат превзети от плевели. А ако се зададе минимална сеитбена норма, то може ефективно да се спестят семена и в същото време да не се остави шанс на плевелите.

Началото е картата

Алгоритъмът на работа е сходен с диференцираното торовнасяне – заложената в компютъра работна карта, привързана към координатите и съответстваща на конкретен участък автоматично променяща се сеитбена норма.

Съответно, първото за което трябва да се погрижи стопанство, планиращо да приложи диференцирана сеитба е съставянето на работни карти. Днес с това се занимават много компании. И критериите за съставянето на картите могат да бъдат различни – основани на статистиката за добивите, почвен анализ, режим на влагата, радиусът на поливане и т.н.

Такива карти вече почти конвейерно се правят за диференцираното торене и пръскане на растенията, но в контекста на диференцираната сеитба могат да възникнат нюанси със сеялките за окопни култури. Това е свързано с факта, че препоръките за внасянето на торове и препарати за растителна защита се правят в кг на хектар, докато при сеитбата на окопните култури трябва да се оперира с хиляди семена на единица площ. Или в картата трябва да е зададено разстоянието между семената (сгъстен или разреден поток).

Пректиката показва, че фермерите, желаещи да прилагат технологията на диференцираната сеитба не могат да работят с картите за диференцирано торене – сеялката не ги чете, или по-точно не определя по тях сеитбената норма. Особено това се проявява при сеялките за окопни култури. Така че този аспект трябва да се уточни преди съставянето на работните карти.

Технически това се решава достатъчно просто. Съществуват формули за превод. А при кръгово напояване картите на добивите изобщо може да не бъдат необходими. Навигацията в този случай се прави по разположението на поливните кръгове.

При едновременна сеитба и торене трябва да се разполага с двуслойна карта, в която са заложени заданията за диференцираната сеитба и диференцираното торене. Този метод вече е изпробван в практиката. През 2019 г. компания AMAZONE демонстрира работа с едновременна промяна на сеитбената и торовата норми с едно работна преминаване на сеялка DMC PRIMERA 9001. Използвани са карти, съставени въз основа на многогодишни спътникови снимки и анализи на почвата.

Ако стопанството възнамерява да работи с диференцирана сеитба, то само картата на добивите от комбайна няма да е достатъчна. Освен нея трябва да има като минимум данни от минералния анализ на почвите и статистика на биомасата (спътникови снимки за период от 5 години). Или поне за периода на сеитбооборота. А колкото по-голям е периодът на проследяване, толкова е по-висока точността на картата.

Монитор

Мониторите на различните производители четат картите в определен формат и с определено разширение. И преди да се пристъпи към работа, трябва да се изясни в какви формати „общува“ наличното в стопанството оборудване и какви разширения на файловете чете, за да се избегнат излишни проблеми. За универсалност може да се използва конвертор или да се работи с файлове с отворен код, които се свалят от интернет порталите за техниката на всички производители.

Някой от големите производители вече създадоха програмни продукти, позволяващи да се адаптират карти с различни разширения за техните терминали. Например, новата система AG-DATA Integrator на база 1С (съвместен проект на «ЦентрПрограммСистем» и John Deere) позволява да се използват практически всякакви карти и те да се четат на дисплея на тракторите на John Deere през собствената им операционна система.

Ключ

За да се осъществи промяната на сеитбената норма в автоматичен режим освен самата карта на полето е необходимо да се активира лиценза, тоест да се закупи ключ за разблокиране на програмата. Използват се две контролиращи машини заедно и трябва да се активират два ключа – на сеялката и на трактора. Това трябва да се направи както в случай, че сеялката има собствен монитор, така и когато е оборудвана с терминал на друг производител (например, Trimble или Raven). Впрочем, при топ-версиите на терминалите на производителите на електроника (например, Trimble) тези лицензи се активират при закупуването им.

Трактор

С цел икономия на средства е добре да се обърне внимание на ISOBUS-съвместими машини. В този случай няма да се наложи закупуването на допълнителен терминал за сеялката. Като правило съвременните трактори и инвентари поддържат този протокол. Но ако в машините няма такава система за общуване, то е препоръчително да се поставят външни системи за управление (например, Trimble).

Убедете се, че машината е действително ISOBUS-съвместима.Случва се, земеделецът да е напълно сигурен, че неговият трактор работи с ISOBUS-протокол и се отказва да купува допълнителен терминал за сеялката. Но при включването й се оказва, че машината има само подготовка за ISOBUS.

Още на етапа на закупуване на машините трябва да се предупредят доставчиците, че прикачната машина ще се използва без собствен монитор. Не е лошо да се уведоми и продавача на сеялката каква навигация използва клиентът.

Повечето трактори вече имат асистираща система и може да се използва навигацията на тази система. Но за всяка навигация сеялката се окомплектова с различни кабели и съответно, различни контактни точки. Например за техниката на John Deere и електрониката на Trimble те са различни. И ако се планира включването към тези навигационни системи, то трябва да се закупи комплект преходници предварително (не струва повече от €50).

Цялата статия - само в хартиеното или електронното издание на Гласът на земеделеца

От производителността и качеството на работата на тази машина пряко зависят добивите на стопанството. По време на сеитбената кампания тя трябва да работи бързо, безотказно, с висока точност и в строго предписаните срокове

Ася Василева

Сеялката се експлоатира само 3-4 седмици в годината, но понякога, заради капризите на времето, сроковете на сеитбената кампания силно се съкращават и обемът работа, определен за 2 седмици, трябва да се свърши например за 5 дни (между дъждовете). Така че натоварването върху тези машини може да нараства значително. Затова и при избора на сеялките земеделецът трябва да се ориентира към здрави, невзискателни и поддаващи се на ремонт в стопанството машини.

От друга страна, стопаните искат да имат максимално автоматизирана, „умна“ машина с голяма работна ширина. За да се намери оптималният вариант и за да не се допуснат грешки при избора на сеялката от самото начало, фермерът трябва да предостави на търговеца възможно най-пълната информация за това как ще се експлоатира машината.

Понякога фермерът споделя само част от плановете си. А после, в процеса на работа, се изясняват важни особености, но време за оправяне на ситуацията вече няма. Например, фермерът споделя каква култура ще сее, но не казва, че работи с нестандартни сеитбени норми. Като резултат се налага да се сменят ботушите, да се чака за доставката им и да се бави сеитбата.

Основните детайли, които трябва да бъдат известни на продавача по време на сделката, са технологията на отглеждането на културите, агрофонът, по който се сее, релефът, контурите на полята, разнообразието на културите, средните размери на полетата, тяхната отдалеченост едно от друго и необходимостта от транспорт, състоянието на машинния парк в стопанството, готовността на персонала за обучение и неговата отговорност.

Избор на работен орган

Основните работни органи са дисковите и анкерните ботуши. Практикува се и сеитба под култиваторни лапи. Тук критериите за избор са технологията на почвообработката, равността на полето, машинният парк и икономическата ситуация в стопанството.

По принцип, сеялките на база на култиватора (с лапи на стойка) са способни да сеят практически на всякаква почва. Те се предпочитат в стопанства, където сроковете за сеитба са много кратки и няма време за предсеитбена подготовка на почвата. С тях на полето се влиза по-рано, въпреки високата влажност, а в такива условия за дисковите сеялки е почти невъзможно да работят – нищо не може да спаси дисковете от задръстване. По тази причина, ако в стопанството се работи главно рано напролет, фермерът трябва да се замисли за закупуването на сеялка от култиваторен тип (със закрепване на работните органи на стойка – култиваторна лапа, длето, ботуш) или сеялки с анкерни ботуши.

Действително, анкерните сеялки с длетовидни лапи успешно работят на влажни почви, тъй като за сметка на тясното контактно петно налягането върху ботушите е равномерно, а работните органи не се задръстват.

А основният недостатък на култиваторните сеялки е лошото копиране на релефа (твърдото прикрепване на лапите към рамата не позволява на ботушите да повтарят неравностите на релефа). По тази причина закупуването на култиваторна сеялка с голяма работна ширина е съществена грешка за стопанство с неравни и неголеми площи – поставянето на семената ще е неравномерно. Сеялките от култиваторен тип се избират от стопанства с равни и големи площи, за които най-важна е икономичността на процеса.

Земеделците, които сеят в по-сухи условия (например наесен, когато почвата е суха след горещото лято), в повечето случаи предпочитат дискови сеялки, които позволяват да се копират неравностите на терена независимо от положението на рамата, както и да се запази влагата, благодарение на минималното разрохкване на повърхността на почвата.

В дъждовни години разликата в посевите между култиваторните и дисковите сеялки често не се забелязва, тъй като при достатъчно количество влага в почвата развитието на растенията се изравнява, а освен това растенията в широк ред при сеитба под лапа братят много по-добре, отколкото при лентовата сеитба на дискова сеялка, за сметка на по-ниската конкуренция между семената.

Паралелно с това днес набират популярност сеялките с копиращи анкери. Тези машини имат независимо окачване, при това те позволяват да се излиза на полето по-рано напролет, без проблем сеят върху растителни остатъци и точно поставят дребни семена на минимална дълбочина.

Да се впишеш във веригата

Машинно-тракторният парк в стопанството не бива да се формира, започвайки от сеялката. Експерти съветват да се започне, опирайки се на почвообработващите машини, а сеялката трябва да се впише в технологичната верига. За качествената и производителна работа на сеялката трябва да се вземат предвид една камара детайли – изравнеността на полето, обработката на почвата, нейната структура, раздробяването и разпределението на растителните остатъци след жътвата. Всичко това трябва да съответства на конструктивните особености на сеялката.

Експертите призовават фермерите да бъдат особено внимателни при избора на сеялка за директна сеитба – не всеки анкерен или еднодисков ботуш (дори с голяма сила на натиск) може да влезе в дълбока слама, особено на площи, където сечката не е разпределяла нарязаната слама по цялата работна ширина. Откосите, образувани от недоразпределени растителни остатъци, може да създават сериозни препятствия за работата на анкера или диска (няма да може да ги разреже). В такива случаи трябва да се обърне внимание на допълнителното разпределяне на следжътвените остатътци от зъбни брани.

Освен това не всички сеялки са способни да сеят върху мулч. Ако в стопанството се работи по технологията на минималната почвообработка, което предполага наличието на много растителни остатъци на полето, то добре ще работят или дискова сеялка с предварителна подготовка на почвата (не самостоятелна сеялка, а именно сеитбена комбинация, която позволява още веднъж да се работи с растителните остатъци), или анкерна сеялка. Подходяща е и дискова сеялка с голямо налягане на дисковете и добри чистачи, която може да работи по мулч. Със следжътвени остатъци добре се справят сеялките от култиваторен тип.

Въпреки големия избор както на анкерни, така и на дискови машини трябва да се признае, че повечето от тях съвсем не са създадени, изхождайки от почвено-климатичните особености на някои райони. А това е най-важно за практиката. Не всеки анкерен ботуш може да влезе в преуплътнената почва с тежък механичен състав (особено при сеитбата на есенници) и не всяка дискова машина може да сее в следжътвени остатъци на полето. Поради това най-сигурният път е да се пробва машината на собствените поля, тоест да поискате индивидуална демонстрация от дилъра.

При избор на сеитбен комплекс е важно да се вземат предвид средният размер на полето и неговата геометрия, за да се избере правилната работна ширина. При малки размери на площите не бива да се купува „влак“ с голяма работна ширина, за да не се губят време и сили на завоите и обработване на полосата за обръщане, която заема голяма площ. И обратно, ако размерът на едно поле е 700 – 1000 дка, то логично ще е да се работи с 12-16-метрови машини.

Освен това на този етап трябва да се помисли за гъвкавостта на технологиите. Ако се счупи една машина с голяма ширина, сеитбата ще спре, а ако фермерът има две или три сеялки сумарно със същата ширина, то вероятността всички да излязат от строя едновременно е малка.

А с какво ще дърпаме?

Естествено, най-важното е да се избере правилното енергийно средство, способно да работи със сеялката. Характерна грешка при избор на сеялка е недостатъчната мощност на трактора, който фермерът е предназначил да дърпа новопридобитата машина. Такава грешка най-често се прави при покупката на сеялка с голяма работна ширина.

Типична е ситуацията, когато и тракторът, и сеялката се избират изключително по данните, описани в брошурите. А всяко измерване е регламентирано от норми на определен стандарт, международен или национален. Това също е указано в брошурите, но с най-дребния шрифт. А какво включва стандартът, не всеки фермер си прави труда да разбере. Нормите на стандартите (например американските, международните и европейските) могат съществено да се различават помежду си.

Теглителното съпротивление на прикачната машина на свой ред може да бъде указано за „стандартни“, тоест благоприятни условия на работа (когато бункерът е натоварен с леки семена, на сухи и меки почви, с добра предсеитбена обработка). И ако производителят на трактора декларира в своите брошури мощността му по най-либералния стандарт, а производителят на сеялката указва някакви осреднени показатели на теглителното съпротивление на машината, то на практика може да се получи, че при нормално натоварване и в реални условия тракторът трудно помръдва сеялката от мястото й и работи с много ниска скорост.

Както си спомнят специалистите, случвали са се прецеденти, когато фермерът, ориентирайки се по голи числа, е купувал машини, а после възмутено е изказвал претенции пред производителя на сеялката, че скоростта на работа е наполовина по-ниска от посочената в брошурата.

Сега в тези брошури обикновено се посочва ножицата от минималната до максималната граници на мощностния диапазон, а специалистите призовават фермерите да не се ориентират по минималната мощност. Вземете предвид обичайните условия на работа, оставете резерви за случаи на сеитба при екстремни условия, качеството на предсеитбената подготовка и ще получите реално необходимата мощност за вашата работна ширина.

Впрочем, случва се и ножицата между указаните диапазони на мощности да е твърде голяма, и в резултат фермерът не знае по коя стойност да се ориентира. Например, предлага се машината да се агрегатира с трактор с мощност от 250 до 400 к.с. Но машините с такава мощност принадлежат към различен теглителен клас и имат различна цена. В този случай трябва да забравите за брошурата и да се посъветвате с производителя, а също  да съберете опит от други земеделци, работещи с такива машини.

Добросъвестните производители имат достатъчно точни графики, отчитащи условията на работа на машината и количеството мощност, необходима при такива условия на всеки метър работна ширина. Например, те могат да пресметнат необходимото енергийно средство с точност до 10 литра в секунда.

Като цяло, специалистите са единодушни, че за осигуряване на нужната скорост на сеитба е необходим трактор с резерв на мощност не по-малък от 30 на сто от средната стойност на диапазона на мощността.

Цялата статия четете само в хартиеното или електронното издание на Гласът на земеделеца