агр. Петър Кръстев

Краставицата е топлолюбива култура. Сеитбата ѝ на открито в градината е възможно, едва когато температурата на почвата на дълбочината на 8-10 см достигне 21°С. За условията на нашата страна тези условия настъпват обикновено след първата десетнедка на май. В същото време всеки, който има градина, не иска да чака толкова дълго.

Краставицата е бързорастящо растение

Благодарение на това, че краставицата е бързорастящо растение, всеки може в обикновени стайни условия предварително да си произведе разсад от краставици. Когато температурните условия позволят, готовият разсад се засажда в градината и с това периода за плододаване се скъсява с 3 седмици до месец. За производство на разсад са подходящи както късоплодните, така и дългоплодните сортове краставици.

Всеки може сам да прецени кога точно да засее семената, като се съобрази с това, кога настъпват подходящите условия за засаждане навън за района в който живее. Трябва да се има предвид, че разсадът е готов за разсаждане на открито след около три седмици до месец след сеитбата на семената.

Рътенето ускорява поникването на семената

За ускорено поникване на семената те могат предварително да бъдат рътени, като се накиснат за 24 часа в хладка вода. След този срок семенцата пукват и на върха им се подават първите 1-2 мм от коренчето. След като се засеят рътените семена поникват за 3-4 дни. Температурата в помещениуто, където се отглежда разсада през деня не бива да пада под 15°С, като оптималната е 21-23°С, а вечер ни трябва да е под 10°С, а оптималната е 16-18°С. Съдовете с разсада се държат на светло и се поливат умерено, като не се допуска засушаване. През периода на отглеждане на разсада може да се направи едно подхранване с комбиниран водоразтворим тор, с по-високо съдържание на фосфор.

Засаждане на открито

Когато премине опасността от слани и температурните условия навън да безопасни, растенията могат да се засаждат на постоянно място в градината. Денят преди засаждането им съдовете, в които е разсадът се поливат добре, за да може растението да бъде извадено заедно с почвата около корените.

Когато почвата се освобиди от чесъна, след него могат да се засеят или засадят листни зеленчуци като спанак, копър, рукола, магданоз, целина, салата. Вегетационният период на тези зеленчуци е кратък и до края на есента те ще могат да дадат още една реколта от свежи витамини. Преди сеитбата им внесете в почвата обикновени комплексни торове, разтворени във вода (1 супена лъжица на 10 л вода).

Растенията, засети или засадени през лятото обикновено страдат от недостиг на влага в почвата. Затова, ако искате да получите сочни зеленчуци, сейте семената в добре навлажнена почва, а при сухо време вечер поливайте с темперирана (престояла на дневна температура) вода.

След чесъна, до края на юли може да засеете още ряпа, репички и краставици. Важно е да изберете подходящи сортове с къс вегетационен срок и да приложите правилна агротехника.

Петър Кръстев

При използване на съвременните хибриди и спазване на агротехническите условия при отглеждане, добивите от зимна маслодайна рапица могат да достигнат до над 700 кг/дка. Въпреки това, стопанствата прибират значително по-малко. Това се дължи на климатичните условия, болести и неприятели, и типични грешки, които допускат земеделците.

1. Лоша подготовка на почвата. Резултатите са лошо поникване и неравномерно развити растения. На един и същ посев има прерасли и недоразвити растения, съществува голям риск от измръзване през зимата.

2. Некачествено раздробяване на сламата след прибиране на зърнените култури и лошото й заравяне в почвата. Това води до запълване на почвата с въздушни кухини. Лошият контакт на семената с почвата води до лошото им покълване, което по-късно води до изтегляне на растенията. Такива растения обикновено са слаби, което повишава риска от тяхното загиване през зимата.

3. При лошо раздробяване и заравяне на сламата от предшественика пониците биват изкривени и неравномерни. Микроорганизмите, участващив разлагането на сламата, поглъщат от почвата азот, необходим за началното хранене на растенията на рапицата.Това води до допълнителни разходи при сеитбата за внасяне на азотни торове (средно по 10 кг/дка във физическо вещество амониева селитра).

4. Прекаленодълбоката сеитба води до продължително поникване на растенията. Те поникват слаби и изтощени, което увеличава вероятността от измръзване.

5. При завишенасеитбена норма, растенията в гъстите посеви се конкурират помежду си за влага, светлина и хранителна площ. Те се развиват лошо, изтеглят се и лошо презимуват. Стъблата им са тънки и изнежени, което води до значително полягане на посева.

6. Неспазване сроковете на сеитба. При раннасеитба растенията прерастват, при късна остават недоразвити, кореновата шийка към момента на влизане в зимата остава под 8 мм. Всичко това завършва с измръзване.

7. При излишек на азотно хранене растенията прерастват, стават крехки и чупливи.

8. Високи и стабилнидобиви от зимна рапица обикновеносе получават при внедряване в стопанствата на специализиран рапичен сеитбооборот (делът на рапицата да заема до 20-25%) с максимално насищане със зърнени култури. Насищането на сеитбооборота с рапица води до увеличаване на пораженията на растенията от бяло гниене, фома и алтернария. Връщането на културата в сеитбооборотане по-рано след 4-5 години на същото поле позволява оздравяване на почвата и значително намаляване на инфекционния фон на причинители на болести в нея.

Петър Кръстев

Въпреки че е дърво, лавърът или дафиновия лист, както го наричаме у нас, се адаптира към всякакви условия, което позволява да расте дори и у дома. Можете да поставите саксията на всеки перваз на прозореца, но растението се чувства по-добре на слънце, отколкото на сянка.
През лятото температурата в помещението, където се намира лавърът, трябва да бъде + 20- + 27 градуса, а през зимата - около + 3- 15 градуса. През пролетта се препоръчва да изнесете растението на слънце на вън.
Основни грижи за лавъра
През пролетта и лятото лавърът се нуждае от обилно поливане. През топлите дни това трябва да е ежедневно. През зимата трябва да се полива 2 пъти седмично. Желателно да се използва вода, чиято температура е не повече от 20 градуса.
Лавровите листа трябва постоянно да се пръскат. През лятото тази процедура се извършва 2 пъти на ден. Ако не е възможно да се напръска растението, тогава можете да поставите съд с вода до саксията.

Пресаждането на лавър се извършва след като навърши 5 години. От този момент нататък растението се пресажда веднъж на всеки 2-3 години.
През първата година растението не се нуждае от подхранване. То започва след втората година от живота му, като всеки месец се внасят минерални торове.

При лавровото дърво, отглеждано в саксия също се извършва и резитба, макар че тя е само с декоративни цели. Короната се реже след като растението навърши 2 години и може да се приложи формировка, каквато желаете.

При лоши грижи лавровото дърво може да се зарази с различни вредители: акари, трипс и др. Не винаги се налага пръскане с препарати за растителна защита. Борбата може да бъде и механична при слабо нападение.
Гъбни болести се развиват, когато количеството вода е в повече и се застоява на повърхността на почвата. За се избегне това, трябва да следите влажността на почвате и да не я преовлажнявате.

Петър Кръстев

Най-често културата не достига до потенциалния си добив поради неспазване на агротехническите изисквания

Агр. Петър Кръстев

При използване на съвременнихибриди и спазване на агротехническите изисквания при отглеждането на зимна маслодайна рапица могат да се достигнат добиви от 700 кг/дка. Въпреки това на практикастопанстватаприбират значително по-малко. Вина за това имат климатичните условия, вредителите, болестите и пропуски, коитофермерите, волно или неволно, допускат. В помощ на земеделците и като превенция предвид предстоящата сеитба на рапица, ще посочим седемте най-често срещани грешки.

1. Лоша подготовка на почвата. Резултатите сатрудно и лошо поникване,както и неравномерно развитие на растенията. На полето едновременно има както прерастнали, така и недоразвити растения. Съществува голям риск отизмръзване на части от посева през зимата.

2. Некачествено раздробяване на сламата следприбиране на зърнените култури и лошото й заравяне. Това причинява формирането на въздушникухини в почвата. Лошият контакт на семената с почвата води до трудно покълване и поникване на семената, което по-нататък предизвиква изтегляне на растенията. Такива растения обикновено са по-слаби, което е предпоставка за голяма вероятност от загиване.

3. При лошо обработенаслама семената поникват неравномерно и пониците са неизравнени. Микроорганизмите, участващи в разлагането на сламата, поглъщат азот от почвата, необходим за начално хранене на рапичните растения. Това налага да се направят допълнителни разходи при сеитбата за внасяне на азотниторове (средно10 кг/дка амониева селитра във физическо тегло).

4. Прекалено дълбоката сеитба води до продължително прорастване на пониците на зимната рапица, докато поникнат. Те се появяват на повърхността на почвата доста отслабени, което увелича вероятността от тяхното измръзване.

5. При повишена сеитбената норма растенията формират сгъстени посеви. В тях те се конкурират помежду си за влага, светлина и хранителна площ. Не се развиват добре, изтеглят се и лошо зимуват. Стъблата стават тънки, което води до значително полягане на посевите.

6. Неспазване сроковете на сеитба. При ранни срокове растенията в посевите прерастват, а при късни са недоразвити, кореновата шийка към момента на влизане в зимата е дебела по-малко от 8 мм. Всичко това завършва с измръзване.

7. При излишно азотно хранене растенията прерастват, стават крехки и чупливи. Лошо зимуват и са уязвими на болести.

Високи и стабилни добиви от зимна рапица обикновено се получават при внедряване в стопанствата на специализиран рапичен сеитбооборот (делът на рапицата трябва да заема до 20 – 25%), максимално наситен със зърнени култури. Насищането на сеитбооборота с рапица води до увеличаване на пораженията на растенията с бяло гниене, фома и алтернария. Връщането на културата в сеитбооборота на предишното полеслед 4-5 години позволява оздравяване на почвата, съществено намаляване инфекциозния фон от причинителите на болести.

Примерните срокове на сеитба (зависят от района на отглеждане):

.Ранните сортове главесто зеле се сеят в средата на март

. Средноранните – в средата на април, късните – в началото на април.

Благоприятната дата на сеитба всеки може лесно да избере. От сеитбата до поникване на семената минават 8–10 дни. Още 50–55 дни са необходими от поникването до засаждането на открито. Ако нямате възможност да държите разсада на остъклен балкон или в парник при температура от +15 до +17°С, ще се наложи да го отглеждате при по-висока температура в стайни условия. Тогава сеитбата може да се отложи с няколко дни. С увеличаване на светлата част на деня разсадът по-малко се изтегля и жълтее. Тогава дори при излишък на топлина имате голям шанс да получите здрави растения.

Почвата за разсада е: равни части торф, градинска почва и пясък с добавка на дървесна пепел (половин кофичка от мляко на обем 2 литра почвена смес). Пресейте и пропарете с вряла вода в продължение на час, след което добавете перлит.

Петър Кръстев

Аспержите са студоустойчиви многогодишни растения. Отглеждат се главно чрез разсад. Семената се засяват към края на април на открити лехи редово, като разстоянието между редовете е 25-30см. Тъй като семената на аспержите поникват много бавно - 2-6 седмици след засяването им, те трябва да се накиснат предварително за 3-5 дни във вода, чиято температура трябва да е около 25-30°С. Водата се сменя ежедневно. След като растенията достигнат 7-10 см височина, те се прореждат в редовете на 8-10 см едно от друго. До есента успяват да развият хубаво коренище с 3-4 разклонения.

Разсадът от аспержи трябва да се засажда на постоянно място, колкото е възможно по-рано напролет, преди да е започнала вегетацията. Подходящи за засаждане растения са тези, които имат дебели, месести, бели корени с ясно оформени 3-4 пъпки. Те се засаждат поединично на малки купчинки, приготвени от пръст и угнил оборски тор. Разстоянията в междуредията са 100-130 см, а в редовете 40-50 см.
През първата година почвата се окопава неколкократно, като растенията последователно се загърлят, докато браздите се запълнят и повърхността се изравни.
През втората година междуредията се окопават. Реколтата не се прибира.

През пролетта на третата година почвата от междуредията се натрупва на 35 см високи и 40 см широки тирове върху растенията.

Беритбата започва от четвъртата година. Бере се ръчно. „Свещите" трябва да се изрязват, преди да са се появили на повърхността. Беритбата приключва края на май - началото на юни.

Животът на растението е около 15 години.

Петър Кръстев

Водният лук, наричан още каба или сладък лук, по-успешно се отглежда чрез разсад. Оптималният срок за сеитба на семената е още в края на февруари или най-късно в началото на март.

Сортовете воден лук, които са разпространени и се отглеждат в нашата страна са Испанска каба 428 и 483, Самоводска каба, Гюмюрджинска каба и Асеновградска каба 5. Първите три сорта са със сламеножълта обвивна люспа, а Асеновградската каба е с тъмномиолетова обвивна люспа. Всички тези сортове са с много добри вкусови качества, почти без лютивина и се използват за прясна консумация и салати.

Семената за производство на разсад се сеят на високи студени лехи. Те трябва да бъдат широки около 1 м и дълги според това, какво количество разсад ще ви е необходимо. За да прецените това, трябва да знаете, че за 1 кв.м са необходими 8-10 г семена, разсадът, от който е достатъчен за засаждане на 25 кв.м.

Почвата, на която ще произвеждате разсада от воден лук трябва да е добре обработена, чиста от плевели и наторена. За предшественици са подходящи всички късни зеленчуци с изключение на зелеви и лукови култури.

След подготовката на високите лехи, семената се разхвърлят равномерно по повърхността на лехата и се покриват с пласт от 1,5-2 см добре разложен и пресят оборски тор. Уплътняването на почвата след сеитбата е задължително, за да се осигури достъп на влага до семената и се ускори поникването. То може да се направи с дъска или малко валяче. Накрая лехите се поливат с лейка, но много внимателно, за да не се оголят семената.

Грижите след поникване се състоят в плевене и редовни поливки, за да може до края на май растенията да са готови за засаждане. Добрият разсад трябва да има 3-5 развити листа, височина 25-30 см и дебелина на стъблото около 8 мм.

Петър Кръстев

Неправилно подготвена почва
Почвата за разсад трябва да бъде смес от няколко компонента. Обикновено тя включва почва, едър речен пясък, торф, дървени стърготини и др. Тези компоненти се смесват в определени пропорции в зависимост от културата, за която се приготвя почвата.
Ако не можете или нямате време да приготвяте почвата сами, добре е да закупите готовата почва в магазина.

Неспазване на времето за сеитба на разсад

Много хора занимаващи се с разсади са убедени, че колкото по-рано засеят семената за разсада, по-рано ще получат реколта. Но на практика често се оказва точно обратното. Не е нужно да се засяват всички култури през февруари. Особено ако нямате възможност да осигурите допълнително осветление. По-добре погледнете пакетчето на семената, внимателно прочетете инструкциите от обратната страна - там винаги е посочено времето за сеитба на семената.

Недостатъчна подготовка на семената за посев

В повечето случаи се пренебрегва подготовката на семената, процедурите за повишаване на кълняемостта и за предпазване от болести. Всички тези процедури оказват положителен ефект върху качеството на посадъчния материал, а така също и върху реколтата.

Сеитба на семената

Много честа грешка е поставянето на семената твърде дълбоко в почвата. Много от тези семена никога не намират „пътя нагоре” и загниват в съдовете след засяването, а това се отдава на качеството на семената.

Гъст посев

Ако засеете повече семена за по-сигурно, а след това не проредите посева се получава гъст посев. Така за всяко растение остава по-малко площ за хранене, по-малко светлина и въздух. Разсада се изтегля и се увеличава риска от сечене на разсада.
Неправилно поливане

Не поливайте обилно засетите семена, това ще ги забие дълбоко в почвата, а почвата ще се спече и те трудно ще поникнат. Най-добре леко пръскайте почвата с пулвелизатор.

Неспазване на температурата за отглеждане

Всички растения имат различни изисквания към температурите на отглеждане през деня и през ноща. Освен това всяка култура е с различни изисквания към температурата. Чушките и доматите обичат топлина, а зелето, напротив, се нуждае от по-ниски температури при отглеждане.
Недостатъчна светлина
Отглеждайте разсада на най-светлия прозорец. За да не се нуждаете от допълнителна светлина засявайте семената възможно най-късно през март, когато дневната светлина е достатъчно дълга.

Петър Кръстев

Екзотичният антуриум или „мъжко щастие“, както още се нарича, радва с красивите си листа, необикновенно ярки цветове, с нежните съцветия. С течение на времето, антуриумът губи своята привлекателност: долните листа увяхват, стъблото се оголва, листата на растението намаляват значително, цветовете намаляват или дори изчезват. Растението винаги подсказва, че трябва да го подмладите.
Има няколко начина за подмладяване на старото растение:
.  Отрежете върха на възрастния антуриум с няколко зачатъка на въздушни корени. Засадете го в малка саксия с рохкав субстрат.
   . Увийте горната част на стъблото със зачатъците на въздушните корени с навлажнен мъх. Когато корените прораснат през мъха, отрежете стъблото с част от мъха и го посадете в рохкава почва.

Всяко растение се пресажда след цъфтежа, макар че антуриумът няма проблеми и при пресаждане по време на цъфтежа.

Преди пресаждането се препоръчва да се отрежат цветоносите и увяхналите листа.

След пресаждането антуриумът е добре да се защитава от слънцето и да се полива с престояла вода при просъхване на почвата.

Операцията по подмладяването е добре да се извършва от февруари до август, когато растението расте активно.

За младите растения пресаждането се извършва един път в годината, а възрастните един път на три- четири години, за да се подмени почвата с по-хранителна.

Петър Кръстев