Понеделник, 19 Юли 2021 11:30

Изгодно за двете страни

Формирането на цени за опрашването и плащанията според вида на земеделската култура

Когато се говори за ролята на пчелите в опрашването на културните растения, особено за такива, които се нуждаят от медоносната пчела за своето развитие и добра реколта, винаги се вземат предвид двете страни на процеса – фермерът обработващ своите площи и пчеларят отглеждащ своите пчели.
На първо място има една особеност, която е много важна – договарянето за опрашване на определени култури започва далеч преди цъфтежа (за българските условия в октомври, ноември). В процеса на договаряне трябва да се предвидят евентуалните загуби, породени от технология, лоши климатични условия, разстояния и т.н.

oprashvane 4 tab1 site
В таблица 1 предлагаме препоръчителни цени, използвани от фермери и пчелари в периода 2006-2007 г в Тасмания. Всички цени са без ДДС, в австралийски долари.
На таблица 2 са показани ориентировъчните бройки за разполагане на пчелни семейства на хектар, според вида на културата (пак за този регион).
Макар и оскъдни, представените данни дават информация за значението, което местните фермери отдават на опрашването на медоносните пчели. Очевидно ползата за двете страни в процеса е голяма, като разбира се спазват изискванията към пчелните семейства, описани в предишните публикации.

oprashvane 4 tab2 site
(ПиК)

Публикувана в Пчела и кошер

Пчеларите, изпълнили договорите си по Националната програма по пчеларство (НПП), могат да подават заявления за плащане до 16 август 2021 г. в областните дирекции на ДФ „Земеделие“.

Близо 730 хил. лева е изплатената до момента от Държавен фонд „Земеделие“ финансова помощ по Националната програма по пчеларство (НПП) за 2021 г. От 1 юни 2021 г., когато започна приема на заявления за плащане по програмата, до момента са приети над 500 заявления.

За всяка от посочените в договора дейности от мерките на НПП може да бъде подадено отделно заявление за плащане.

Припомняме, че кандидатите по Пчеларската програма трябва да са извършили одобрените им разходи в периода от 1 август на предходната финансова година (2020 г.) до 31 юли (2021 г.) на финансовата година, за която са кандидатствали. Важно изискване е кандидатът да има валидна регистрация като земеделски стопанин в регистъра на земеделските стопани на МЗХГ, да е подал актуална информация за пчелините и броя на пчелните семейства в регистъра на пчелините воден от БАБХ, да няма задължения към държавния бюджет, да не е осъждан.

Подадените заявления за плащане подлежат, както на административни проверки, така и на проверки на място за изпълнението на дейностите по договора.

Публикувана в Пчела и кошер
Понеделник, 05 Юли 2021 15:15

Биологичното пчеларство

Реалност и перспективи в световен мащаб и в Русия

Източник: rosorganic.ru
Международното изложение на технологии за животновъдство и полско фуражно производство AGROS-2021, проведено в Москва в изложбения център "Крокус Експо", събра 280 изложители от 22 страни по света. Сред 56 бизнес събития се проведе и семинар по биологично пчеларство. Събитието беше организирано от Природна пчеларска асоциация на Русия.
Днес, въпреки влизането в сила в Русия от 2020 г. на Закон за биологичните продукти, биологичното пчеларство остава най-бавно растящият сектор на органичните вещества, въпреки че в страната има доста територии, подходящи за такива дейности. Експертите на пазара и производителите на органичен мед говориха за спецификата на индустрията и нейните перспективи.
Както отбеляза модераторът Иван Пигарев, изпълнителен директор на Природната пчеларска асоциация на Русия, дискусията се проведе в навечерието на 20 май, Международния ден на пчелите. „Медът сега е един от най-сериозните сертифицирани продукти. Нуждаем се от институция, която да регулира развитието на биологичното пчеларство и да създаде репутация на онези пчелини, които работят в тази област. В Европа тази посока се развива много активно, в Русия засега има само един пчелин, сертифициран по биологични стандарти “, подчерта Иван Пигарев.
pchela8 2siteГлобалното биологично пчеларство ще достигне близо 1 милиард долара до 2025 година
Днес, каза Олег Мироненко, изпълнителен директор на Националния органичен съюз, биологичното земеделие се развива активно в света: „До 2018 г. този сектор нарастваше с темпове от 10-12 процента годишно. Годината на пандемията, противно на очакванията, имаше положително въздействие върху биологичния сектор, като много страни показаха 20% ръст и повече през 2020 г. Например, Великобритания преди това показа 4-5% ръст, а миналата година отчете почти 30% органичен ръст на рафтовете. Но биологичното пчеларство все още заема незначителна част в биологичното земеделие - 0,5 процента от пазара, това са 650 милиона долара (без да се брои производството на див мед, който принадлежи към сектора на дивите растения и се развива бавно и според различни правила). Ръстът в продажбите на биологични пчеларски продукти е почти 11 процента годишно, до 2025 г. обемът на този пазар ще достигне почти 1 милиард долара годишно. "
Но засега Русия не участва в този процес. Както припомни Олег Мироненко, в Русия само мордовската компания "ARIVERA" има международен и руски сертификат за биологично пчеларство. Но вече много пчеларски компании се интересуват от прехода към биологично производство.
БИОЛОГИЧНОТО ПЧЕЛАРСТВО ИМА КАКТО ПРЕДИМСТВА, ТАКА И ПРОБЛЕМИ
Плюсовете включват:
• Повишена цена на меда: биологичният мед (като краен продукт и като суровина) има по-висока цена на пазара в сравнение с конвенционалния мед;
• Повишена продаваемост: По-лесно е да се продава биологичен мед, тъй като се счита за по-здравословен от небиологичния мед;
• Осигуряване на качество на меда за купувачите: клиентите са уверени в качествен продукт, тъй като стандартите за производство и боравене с биологичен мед се следят внимателно от сертифициращия орган;
• Удовлетвореност от производството на чист продукт: много фермери преминават към биологично земеделие поради ползите за околната среда;
• Всеки буркан органичен мед е проследим: Сертифицираният органичен мед изисква подходящо етикетиране на продукта.
От минусите:
• Наличие на подходящи места за пчелини: трудно е да се намерят подходящи места за пчелини, които отговарят на стандартите за биологичен мед по всяко време на годината.
• Ограничения на терапиите за заболявания: органичният мед изключва съвместно използване на антибиотици. Следователно възможностите за лечение на заболявания са по-ограничени.
• Ограничаване на практиките за управление на храненето: биологичният производител на медоносни пчели трябва да гарантира, че в близост до кошерите му няма небиологични ферми
• Разходи и време за преход: Средният пчелар не може внезапно да премине към биологично производство на мед.
• Други разходи: производството включва и други разходи като разходите за присъединяване към сертифициращ орган, разходи за сертифициране, разходи за одит и др.
• По-голямо водене на документация: биологичното производство на мед включва водене на подробни записи на всички етапи на производство, преработка и продажба на дребно.
Flag of RussiaОсновният документ за всеки пчелар, който иска да се занимава с биологични продукти, е ГОСТ 33980-2016 „Правила за производство, преработка, етикетиране и продажба на биологични продукти“, където член 7 описва основните правила на биологичното пчеларство, които са еквивалентни на правилата на Европейски регламент 834. "Въпреки това, изминали са вече 13 години от датата на приемане на този регламент, поради което правилата се променят/допълват, от следващата година в Европа влиза в сила нов регламент за биологичното производство със съответните изменения.
Планираме да изменим законодателството си въз основа на 848-ия стандарт - каза Олег Мироненко. - Ако искате да изнасяте в Европа, тогава от 1 януари 2022 г. производството на мед трябва да отговаря на новия регламент. Европейският и китайският пазар ще бъдат важни за нас по отношение на износа на биологични пчеларски продукти. Освен това медът е по-търсен там като суровина, а не като краен продукт”.
Изпълнителният директор на NOS посочи, че сега в Русия са акредитирани 9 сертифициращи компании, докато само 3 компании от тях могат да сертифицират животновъдството, а оттам и пчеларството: Organic Expert, Roskachestvo и Test-Tatarstan. 17 чуждестранни компании сертифицират продукти за европейския пазар, от които 9 фирми сертифицират животновъдството, включително пчеларството.
Ксения Фирсова, водещ експерт на сертифициращата компания Organic Expert LLC, каза на участниците в семинара за процедурата за сертифициране: „За пчеларството периодът на конверсионно производство е 1 година. Всичкият восък и пчелни пити трябва да бъдат заменени с органични и ако не е достатъчна една година, тогава този преходен период се удължава. Възможни са изключения: за създаване на нови пчелини е разрешено да се използва восък, който не отговаря на изискванията на биологичното производство, ако са изпълнени други изисквания, трябва да има документ, потвърждаващ чистотата на восъка. Времето за преобразуване може и даже ще се съкрати, ако компанията вече е изпълнила изискванията на биологичния стандарт, преди да подаде заявлението, т.е. се включва и преходният период.
Особености на биологичното пчеларство, свързано с контрола на района:
Радиусът на полета на медоносната пчела е 3 км, не е лесно да се осигури чистота на земеделските полета на такова разстояние: „Необходимо е земята наоколо да не се третира с пестициди. Следователно не всички площи са подходящи за биологично пчеларство. " Друг проблем е, че е много трудно да се придобие органична восъчна основа, така че пчеларските ферми трябва да организират производството на основи сами.
Бенджамин Форстър, собственик на руско-швейцарското биологично пчеларство „Форстер“, Русия-Швейцария, разказа за своя опит.
В Русия медът се проверява от гледна точка на ветеринарния контрол, както и за захар, нишесте и други компоненти, докато восъкът и медът освен това не трябва да съдържат пестициди и антибиотици. „В Европа все още не всички восъци са органични, дори след 30 години забрана на пестицидите, все още има восък с остатъци от тези вещества. Но само истински чистият восък се счита за органичен. Чистотата на восъка и съответно на восъчната основа трябва да се проверяват в лаборатории, обясни пчеларят. "Използваме чист восък, ръчно изработен, но в голям пчелин е трудно да го направим на ръка."
Принципи за грижа за пчелите и естествено (биологично) пчеларство
Бенджамин Форстър сподели методи за борба с пчелните болести, включително акари, които заразяват пчелите (вароатоза). Според опита на специалист в органичното пчеларство антибиотиците могат успешно да бъдат заменени с киселини (по-специално оксалова киселина).
„Биологичното пчеларство е важна работа и отговорност за следващите поколения. Това е положителна и радостна работа “, казва Бенджамин Фостър.
Руските биологични пчелари ще се интересуват както от външния, така и от вътрешния пазар, подчерта Олег Мироненко. Ако по-рано чужди държави - големи потребители на органични вещества сами са се снабдявали с биологичен мед, сега такъв мед се доставя по-често от трети страни, като: Бразилия, Замбия, България, Чили, Мексико.
Основните потребителски пазари са разположени в развитите страни. Европа има пазарен дял от 39%, следвана от Северна Америка с 31%. Китайският пазар на потребление има по-висок темп на растеж - 16,4%.
Вътрешният пазар е не по-малко интересен за руския мед от чуждестранния. Днес пазарът на биологични продукти в Русия се оценява на 192 милиона евро, докато по рафтовете има 6-7 вида органичен мед, но само един от тях е руски.
В Русия много търговски вериги вече са направили отделен рафт за биологични продукти, по-специално веригите хипермаркети Globus и Azbuka Vkusa. Ръстът на органичните продажби средно при различните търговци на дребно беше около 30 процента тази година. Днес обаче редица органични продукти са в недостиг. Сега медът е на трето място по искания от веригите към доставчиците, на второ място след зеленчуците и плодовете.
„Според търговията на дребно пазарът ще расте. До 2030 г. руският пазар на биопродукти може да възлезе на около 5 милиарда долара, от които до 1,5 процента (75 милиона долара) могат да бъдат мед и продукти от мед. Дали сами ще запълним пазара или ще дойдат чужди продукти, това е въпросът, на който трябва да отговорим, допълва Олег Мироненко.

Публикувана в Пчела и кошер

Дали тази година ще е медоносна или не, задължителните пчеларски дейности трябва да се правят

Инж. Георги Русимов
Най-после е юли – месецът на пчеларската жътва. На 12 юли е максимумът на излюпените пчели за едно денонощие – 20 дни след 22.06., когато майката достига апогея на яйценосната си дейност. Следователно на 12.07. броят на пчелите в пчелните семейства е достигнал своя максимум (виж таблиците на инж. Г. Русимов – „Ръководство по рационално пчеларство“, второ разширено издание).

Пашата се оползотворява напълно, защото пчелните семейства са най-силни и времето е слънчево, топло и стабилно – само за медосбор. А паша в повечето райони все още има – треви, плевели, билки, магарешки бодил, слънчоглед, кориандър, лавандула, резене и други технически култури. Все още има опасност от излитане на роеве. Изхождайки от тези предпоставки, какво предстои да извършим на пчелина през месец юли?
1. Осигуряване на достатъчно килийки за работа на майката и за складиране на меда.
2. Разбира се, че най-важна и основна дейност е ваденето на меда – венец на пчеларската работа през цялата година. Това е тежка, комплексна, трудоемка и в същото време лека и сладка работа. Медът се вади от кошерите, транспортира, разпечатва, центрофугира, прецежда, декантира, разфасова, складира. Центрофугираните медови пити се връщат отново в кошерите, приготвя се амбалаж (тенекии или буркани) и т.н. Работата е обширна и разнообразна, като в същото време е специфична за всеки пчелар – основно по отношение на организацията. Пчеларската жътва е не само работа – тя е свещенодействие!
3. Добиване на восък. Восък се добива най-обилно от восъчните разпечатки. Методите са различни – слънчеви восъкотопилки, изваряване в казан, парни преси и др.
4. Събиране на прашец – вече в по-умерени количества, защото намалява в природата.
5. Събиране на клей (прополис). Прополисът е ценна и скъпа суровина. Може да се съчетават операциите по отваряне на кошерите и вадене на медовите пити с остъргване на прополиса от питите, на които е отложен.
6. След приключване на медосбора в края на месеца, обичайната практика е магазинните пити да се връщат в кошера за почистване на меда от пчелите, след което се прибират на склад. Лично аз не ги прибирам, а разменям местата на магазините и плодниците чрез вертикална ротация (магазинът се подпъхва под плодника, където зимува), като по този начин постигам най-малко пет ефекта:
а) Опазвам магазинните пити от молци;
б) Отдалечавам плодника от студената и влажна земя;
в) Елиминирам нуждата от склад;
г) Тъй като в магазините има 2-3 кг мед, извършвам лятното подбудително подхранване с цел производството на зимни пчели;
д) Елиминирам нуждата от почистване на магазинните пити от мед и пчели, останали по тях преди складирането им.
7. След приключване на медосбора се предприемат противовароатозни третирания с ленти, плочки, опушвания и други методи.
8. Отводки не се правят – твърде е късно.
9. Следи се за появата на американски гнилец и други патологии.
10. В края на месеца майските и юнските отводки започват да се подхранват със захарен сироп, а така също и пчелните семейства, за които е приключил медосбора (лятно-есенно стимулиращо подхранване).
11. Подменят се стари и некачествени майки със закупени или собствено производство.
12. В края на месеца, когато пашата намалява, има опасност от нападения и кражби от пчели, оси, стършели. Предприемат се съответните превантивни мерки – стесняване на прелките, внимателно подхранване със захарен сироп (късно вечер), води се борба с най-различни средства с осите и стършелите.
13. Можем да споменем още една дейност, която като пчелари трябва да извършим през месец юли. Това е да почетем и отпразнуваме подобаващо летния пчеларски празник – Св. Прокопий, който се отбелязва на 8 юли!
В заключение – месец юли е най-пчеларският месец – и като интензивност на работата, и като наситеност с емоции – положителни, а понякога и отрицателни.

Публикувана в Пчела и кошер

Клинични признаци и противодействие

Д-р Илиян Гечев, двм – експерт „Болести по пчелите и биологично сертифициране”
Вирусните болести по пчелите се проявяват през активния сезон. В този период вниманието на пчеларите е насочено основно към получаване на стокова продукция и по-малко към наблюдение за проява на клинични признаци на заболявания по пчелите. Това обаче може да ни изиграе лоша шега. Вирусите се размножават в пчелите, отслабват имунната им система и предизвикват болестен процес. Когато коментираме вирусни заболявания по пчелите, следва да имаме предвид, че обикновено те се проявяват едновременно с други патогени: Varroa destructor (причинителят на вароатозата), Nosema ceranae (причинителят на нозематозата), Ascosphaera apis (причинителят на аскосферозата) и т.н. Всички тези патогени влияят негативно на имунния отговор на пчелите, скъсяват продължителността им на живот, а като добавим и хранителният дефицит (липса на достатъчно по количество и качество храна) може да се стигне до загуба на семейства. Ето защо дори и в активния сезон трябва да сме много наблюдателни за проява на клинични признаци на болести по пчелите и незабавно да предприемем правилни мерки, с които да управляваме здравословния статус на пчелните си семейства.
Анализът на данни, предоставени от БАБХ след извършени проверки в регистрираните пчелини на територията на Република България и лабораторни анализи на умрели пчели, установени в някои от тях през м. март 2021 г. показва, че в България има области, в които 100 % от изследваните проби са положителни за вароатоза (София област, Враца, Габрово, Пазарджик, Смолян). В други области (Благоевград, Кюстендил, Враца, Русе, Силистра, Добрич, Разград) 100 % от изследваните проби са положителни за нозематоза. Това показва колко широко е разпространението на тези патогени в нашата страна. Като се добави, че акарът Varroa destructor е вектор за разпространение на редица вируси можем да си представим, какъв е натискът от тези патогени върху организма на пчелите. Тук е мястото да отбележа, че в България е доказано разпространението на редица вируси: вирусът, деформиращ крилата (DWV), вирусът на черната пчелна майка (BQCV), вирусът на мехурчестия гнилец (SBV), острият вирусен паралич (ABPV), хроничният вирусен паралич (CBPV), израелският остър вирусен паралич (IAVP), като много често се среща смесена инфекция между отделните вируси.
Sn2 DWV IG 2021Доказано е, че увреждането на епителните клетки на средното черво и потискането на имунния отговор на медоносните пчели от Nosema ceranae увеличават способността на вирусите да предизвикат заболяване, т.е. тяхната вирулентност. Има данни, че при смесена инфекция от нозематоза (Nosema ceranae) и вирус на хроничния паралич по пчелите (CBPV) се наблюдава синергичен/взаимно усилващ се ефект. При наличие и на Varroa destructor настъпва срив в имунната система на пчелите, което още повече отслабва защитните сили на организма на пчелите и води до тяхната смърт. Акарът Varroa destructor е както вектор на разпространение на вируса на хроничния паралич, така и естествен резервоар за този вирус. Нещо повече - пчели, заразени с Nosema, показват повишена способност за репликация/възпроизводство на вируса на хроничния паралич. Следователно при смесени инфекции от различни патогени в организма на пчелите настъпват различни изменения, като някои от патогените взаимно засилват своето отрицателно въздействие върху организма на пчелите.
За да водим правилно борбата срещу вирусите следва да се приложи интегриран подход на управление за контрол на вирусите по пчелите. Затова обаче са необходими знания и умения от страна на пчеларите. Интегрирания подход означава детайлно познаване биологията на пчелите, на пчелното семейство и на патогените по пчелите. Защитата на медоносните пчели от патогени е неразделна част от управлението на пчелните семейста, което изисква отдаденост за изучаване на идентифицирането, диагностиката и лечението на болестите. Следователно, пчеларите трябва да имат основни познания за биологията на пчелите, идентифицирането на болестите, процедурите за предотвратяване и контрол на заболяванията.
Тук ще насоча вниманието Ви към клинични признаци на някои вирусни инфекции. През активния сезон е възможно в единични семейства в пчелина да се наблюдава поява на черни пчели с бляскави коремчета, без косми по гърдите. Пилото започва да се прошарва. Впоследствие броят на семействата, в които се наблюдават същите черни пчели се увеличава. Пчели с такива признаци може да се наблюдават и в семейства, които са с ниска степен на опаразитеност с акара Varroa destructor. Независимо от ниската степен на опаразитеност с акара, вирусите са налични в семействата, размножават се и могат да предизвикат болестен процес. Това може да се случи дори и в семейства, които са добре развити и от тях е добит пчелен мед.
Възможно е черни пчели с бляскави коремчета, без косми по гърдите да се наблюдават във всички семейства в пчелина. Първоначално се наблюдават единични пчели с горепосочените признаци, впоследствие броят им се увеличава, а семействата започват да отслабват по сила. Пилото започва да се прошарва. В случая тези признаци ни насочват към хроничен вирусен паралич (сн.1).
Това е сигнал, който ни задължава да бъдем внимателни, и когато наблюдаваме подобни признаци да предприемем съответните мерки.
Има обаче семейства, при които се наблюдават и пчели с деформирани крила. Обикновено в тези семейства степента на опаразитеност с акара Varroa е висока. Това е насочващ признак за вирус, деформиращ крилата (сн.2).
(Следва)

Публикувана в Пчела и кошер

Целогодишното подхранване на пчелите със суха захар има много предимства, доказани от технологията на Якофов

Зооинж. Михаил Михайлов
На 13 май пчелари от София, в състав: автора, Сашо Цветаноски и Георги Петровски, посетихме пчелина на Костадин Якофов в с. Дълбок дол, Старозагорско. Пчелинът, състоящ се от 5, 6 и 7 рамкови кошери система ЛР, намиращи се в ограден парцел с разположени в него битово помещение, поилки и други помощни съоръжения, се нарича „МАЙ“. Разбрахме, че има и друг пчелин, който се нарича „ЮНИ“. „Майският“ пчелин е за добив на пчелен мед и прашец. На него се извършва и производство на маточници и отглеждане на майки.
viber image 2021 05 14 09 45 44Поводът за гостуването бе поканата от домакина към нас, във връзка с информацията за високата смъртност в различни пчелини в страната. Изтъкваше се необходимостта от популяризиране на техники и технологии на отглеждане, изключващи загуби на пчелни семейства, а такива тук на този пчелин, се оказаха нулеви.
ТОВА Е ИНТЕРЕСЕН ФЕНОМЕН, КОЙТО БЯХМЕ ДЛЪЖНИ ДА РАЗГАДАЕМ
Без да изключваме съобщенията за ниска смъртност и от други пчелари, то спецификата на този пчелин е в някои особености на работата с пчелите, които са съобразени с тяхната биология. На първо място, това са пчелните майки, собствено производство, които пчеларят отглежда чрез пренасяне на еднодневни ларви в присъствие на майката в кошера – отглеждач. Майките се излюпват в оплодни сандъчета и биват подменяни всяка година. Характерно за тях е, че те правят плътно компактно пило без пропуски на килийки и че създават силни и здрави пчелни семейства. На второ място, това е целогодишното подхранване на пчелите със суха захар, факт, който поражда много спорове поради не напълно изяснения механизъм на усвояването на захарта. Съществува разлика между подхранването на пчелите със суха захар, захарни питки (канди) и захарен сироп. Разликата е не само в темпа (скоростта) на усвояване, но и в количествата на разграждане на захарозата. Със захарен сироп пчелите много бързо запълват килийките и този начин се прилага за подбудително подхранване или за попълване на запасите от захарен мед. Това често води до блокиране на майките поради изпреварващото запълване на килийките от пчелите. При подхранване с твърда храна (пудра захар), пчелите я усвояват под формата на каша, поради частичното й разтопяване от повишената температура в гнездото и метаболитната влага от храненето. При подхранването със суха захар, състояща се от кристали, за усвояването й от пчелите е необходима вода, която да овлажни тези кристали и те да преминат в друго агрегатно състояние. Капилярата в хранопровода на пчелите е твърде тънка за преминаване на кристалчета захар – през нея преминава само течност.
Как и кога ще стане овлажняването на кристалите захар, откъде ще дойде водата?
Тъй като подхранването на пчелите със суха захар е целогодишно, то усвояването на захарта от хранилките става възможно само когато захарта е овлажнена. Откритото пило е голям източник на влага и когато започне яйценосната дейност на майките, захарта се овлажнява и става достъпна за усвояване от пчелите. В периоди без пило в пчелните гнезда, когато влагата е оскъдна, пчелите би трябвало да активират мастните депа и слюнчените жлези в телата си за да усвоят сухите захарни кристали, което е невъзможно. Когато влагата в гнездото е недостатъчна, сухата захар не се овлажнява и е недостъпна за пчелите. Парадоксално е, че в безберитбени периоди, когато е необходимо подхранване на пчелите, за да не изпадат семействата в роево състояние, употребата на суха захар е най-удачна. Въпросът е къде отива усвоената захар, дали за покриване на ежедневни нужди на пчелите или за складиране на запаси. Смята се, че разграждането на захарозата, както в нектара, така и в сухата захар стимулира пчелите да извършват работа, т.е да бъдат активни. Количествата на усвоените от пчелите продукти на хидролизата на захарозата, глюкоза и фруктоза са малко и не се депонират в запаси. Процесът е ензимен, така както и при инвертирането на течния захарен сироп от пчелите. Разликата е в изразходването на минимални количества ензими при подхранването с овлажнена захар, което не натоварва пчелите и не ги изтощава. Сухата захар е дразнител, имитиращ външен източник на храна. viber image 2021 05 14 09 46 30И все пак медът е най-добрата естествена храна за пчелите.
ПРОТИВ ВАРОАТОЗАТА СЕ ТРЕТИРА САМО С МРАВЧЕНА КИСЕЛИНА
Обобщено казано, на пчелина на Костадин Якофов видяхме следното:
 силни пчелни семейства, с кротки нахранени пчели;
 млади едногодишни, белязани в бяло майки;
 пити с плътно и равно пило, изпълващи цялата площ и тънък венец от мед;
 милерови хранилки със захар и пчели в малките отделения;
 чекмеджета в дъната на кошерите пълни с разноцветен прашец;
 леки пластмасови корпуси с ниска рамка на кошери ЛР, групирани по двойки, тройки и четворки;
 кошери, линейно разположени в два реда с пътека между тях.
Видяхме един жизнен и активен пчелар, който бързо преместваше корпусите и показваше питите без опасност от ужилване. Кошерите по етажите бяха пълни с пчели, което е гаранция за добър медосбор. Пчелите се отглеждат съобразно техните потребности и биология. Накрая, изказваме благодарност на г-н Якофов за гостоприемството.

Публикувана в Пчела и кошер

Този период от годината е най-подходящ за масово рояване

Милан Стоянов
Естественото рояване на пчелите е резултат от действието на инстинкта за оцеляване (Ив. Лонин). То се проявява, когато в пчелното гнездо и околната среда възникват ситуации, застрашаващи нормалното съществувание и живота на пчелните семейства.
Роенето на пчелите се заражда и утвърждава като полезен за вида признак, когато пчелите живеят в естествени жилища (дупки, хралупи, скали, кухини, в земята). Причините условно могат да се подредят в три групи: биологически, причини – породени от състоянието на пчелите и външни причини. Съставните елементи на биологичните причини за роене са: генетичната склонност, недостиг на маточно вещество (феромони) и състоянието и възрастта на майката. Семействата с двегодишни майки се роят при други равни условия три пъти по-често отколкото семействата с едногодишни майки.
Много са особеностите в пчелното семейство, които подтикват към възникване на роево настроение. Една от тях е малкото открито пило в пчелното семейство. Това е причина, поради която голяма част от младите пчели да изпадат в състояние на безработица. Стига се до неудовлетвереност на кърмаческата потребност на младите пчели-кърмачки. Изтънчената инстинктивност на пчелите възприема тази обстановка в пчелното гнездо като сигнал, застрашаващ нормалното им съществуване. В тясна връзка с изложената причина е стесненото гнездово пространство, което не позволява нормално яйцеснасяне на майката и не предоставя възможност за складиране на постъпващия нектар и прашец.
Сред многобройните причини за рояване, произтичащи от вътрешното състяние в пчелното семейство са и следните:
• Лоша вентилация в кошера;
• Отслабнали фермони на майката;
• Замърсеност в кошера - черни пити, непочистени дъна…;
• Голям брой пити в пчелното гнездо с търтеев градеж;
• Слабопродуктивни майки;
• Голям брой резервни пчели, неангажирани с отглеждане на пило и преработане на постъпващия нектар;
• Наличие на прекалено голямо съдържание на въглероден двуокис в кошерното пространство;
• Силно опаразитяване с акара Вароа;
• Нарушаване на баланса между вътрешнокошерни и летящи пчели;
• Излишно производство на млечице в семейството.
Важна роля за възникване на роево настроение играят външните условия. Към факторите на околната среда се отнасят: липсата на паша, неподходящо за живота на пчелите време, прекомерно слънчево греене на кошерите. Към масово рояване подтиква меката топла пролет и горещо начало на лятото. Лошото време, пораждащо намалена летателна активност на пчелите и липсата на цъфтящи медоносни растения влияе силно за възникване на роево настроение.
Естественото рояване на пчелите е резултат от настъпване на нарушаване на равновесието в живота на пчелите и колебание в техния биологичен ритъм, утвърден през хилядолетията. Пчеларят не може да промени радикално външните условия, с които е длъжен да се съобразява, но състоянието в пчелното гнездо е негово задължение и отговорност.

Публикувана в Пчела и кошер
Четвъртък, 20 Май 2021 11:36

Храненето на пчелите?

То би могло да обуславя затрудненото оцеляване на пчелните семейства в последно време

Кръстю Кръстев
Увеличаването на загубите на пчелни семейства през последното десетилетие е основно затруднение, изпитвано в пчеларската практика. Поддържането на икономически адекватен брой пчелни семейства от отделните пчелари става все по-трудно, както и добиването на задоволителни количества стоков мед от оцелелите семейства (често с понижен стопански потенциал в края на зимата и през активния сезон). В общия случай загубите на семейства настъпват през зимата.
Следващата серия от материали разглежда възможното влияние на ограниченото наличие на разнообразни естествени източници на храна върху тези повишени загуби. Прави се разграничение между краткото и обилно изхранване, осигурявано от блокове с цъфтящи селскостопански култури, и изхранване в условия на разнообразие от цъфтяща растителност (вкл. и дива) с различно разположени през активния сезон цъфтежни периоди. Отделя се внимание на влиянието на липсата на достатъчно прашец през ключови периоди от активния сезон и особено през периода на формиране на пчели със зимна физиология. В евентуално недохранване, което те срещат през ларвната си фаза и началните етапи на живота си като имаго, се търси (поне частично) обяснение за повишените зимни загуби.
Разгледани са три механизма, по които би могло да настъпи обедняване и загуба на разнообразието на хранителната база до нивà, недостатъчни за доброто изхранване на наличния брой семейства в района: (1) интензификация на земеделието, (2) пренаселване на района с пчелни семейства и (3) зачестяване на неблагоприятните климатични условия. Прави се опит действието на тези механизми да бъде вписано в концепцията на носеща способност (капацитет) на района. Правят се и някои предложения за модулиране на настоящото упражняване на земеделската дейност в посока подобряване на хранителната база на пчелите.
Излага се разбирането, че недохранването не е единственият оперативен фактор, а действа във взаимообуславяща се обвързаност с повишената употреба на пестициди, характерна за интензивното земеделие, и с товара от паразити и патогени, които пчелите срещат.
ХРАНАТА НА APIS MELLIFERA
Естествената храна на пчелите са произвежданите от цъфтящите растения нектар и прашец. Бивайки неодомашнени, макар и позволяващи да бъдат отглеждани от човека, Apis mellifera се изхранват сами чрез събиране на храна от цъфтящата растителност в радиус от няколко километра около пчелното жилище. Дори да разполага с възможност да храни пчелните семейства, човекът не може да замени естествената храна на пчелите, може само да добавя към нея. В този смисъл влиянието, което колебанията в наличието на храна в природата оказва върху развитието на пчелните семейства, не може да бъде премахнато.
УСТАНОВЯВАНЕТО НА НУЖДАТА ОТ СЪБИРАНЕ НА ХРАНА
откриването, събирането, установяването на нуждата от по-нататъшно събиране, преработката и складирането на храната са процеси, изключително фино регулирани чрез комплекс от положителни и отрицателни самоподхранващи се цикли, опериращи в и представляващи градивни елементи от социалната организация на пчелното семейство (Seeley 1995). В рамките на тези процеси редица поведения на определени работнички играят ролята на обуславящи фактори за поведението на други работнички, при което съвкупно се постига регулиране на процеса на събиране на храна. Регулацията на събирането на храна осигурява баланс между хранителните нужди на семейството към дадения момент (консумация/хранителни запаси в гнездото) и евентуално изразходваната от семейството енергия за събиране на още храна, съобразно качествата ѝ (напр. енергийна стойност) и наличните ѝ количества.

Семейството A. mellifera има значителен потенциал за събиране на храна поради (1) големия брой индивиди, съставящи пчелното семейство през активния сезон, (2) високите склонност и способност на семейството за натрупване на хранителни запаси в гнездото, които да служат за изхранване през периоди на недостиг на храна в природата (предпоставки създава самата архитектура на гнездото), и (3) перманентния характер на съществуването на пчелното семейство (за разлика от колониите на пчелни видове с по-ниска степен на еусоциалност, като Bombus terrestris, например). Очевидно трите аспекта са свързани, като (3) обуславя нуждата от (2): при перманентно съществуваща колония неизбежно се минава през период(и) на липса на храна в природата (напр. зимата в умерения пояс), а (2) обуславя (1) чрез необходимостта от голяма работна сила за събиране и натрупване на големи количества храна, особено от ефимерно цъфтящи главни медоноси, каквито се срещат твърде често в умерения климат. Голямата работна сила, от своя страна, изисква значително количество храна за отглеждането и поддържането си в работещо състояние. В този смисъл, „икономиката“ на семейството A. mellifera е доста ресурсоемка.
НЕОБХОДИМИТЕ РЕСУРСИ БИВАТ НАБАВЯНИ ОТ ОКОЛНАТА СРЕДА
като високата степен на специализация на пчелите ги прави способни да експлоатират само цветовете на растенията за източник на храна. Естествено възниква необходимостта от голям брой цветове, предлагащи нектар и прашец, в териториалния обсег на действие на пчелното семейство. Такива цветове обаче трябва да има не само в един или два кратки периода от активния сезон, а сравнително равномерно разпределено през целия активен сезон.
Способността и склонността на пчелите за натрупване на въглехидратен запас под формата на мед в гнездото значително превишава тази за натрупване на другата хранителна субстанция – прашеца. Така една или две кратки и интензивни главни паши могат да осигурят на семейството значителни въглехидратни запаси, с които то да преживее останалото време на липса или ограничено наличие на нектар. Изхранването на семейството с прашец обаче не може да бъде осигурено по този начин – необходимо е относително перманентно наличие на прашец в природата, равномерно разпределено в рамките на активния сезон. Прашецовите запаси в гнездото не могат за стигнат за продължително време.
Прашецът обаче е източник на повечето типове хранителни вещества за пчелата:
белтъци, липиди и микронутриенти. Dolezal et al. (2016) посочват (и препращат към научни публикации по всяка от темите), че изхранването с прашец обуславя множество индивидуални и колониални аспекти: продължителност на живот, правилно разпределен темпорален полиетизъм, имунен отговор, устойчивост на патогени, чувствителност на пестициди, формиране и показатели на мастното тяло, нива на вителогенин, качество и размер на хипофарингиалните жлези.
Каква е причината за тази хетерогенност в склонността на A. mellifera да натрупва хранителни запаси от различните видове храна? Вероятно самата структурата на наличието на различните видове храна в природата – отделянето на нектар от растенията е по-ефимерно, не изпълнявайки репродуктивна роля за растението per se, а образуването на прашец от тичинките на цветовете е по-постоянно поради пряката репродуктивна роля на прашеца. Разцъфналият цвят може да отделя нектар много ограничено или да не отделя, а прашец образува с по-висока степен на постоянство. Разчитайки на това, пчелните семейства не натрупват големи прашецови запаси – самото наличие на цветове в района почти гарантира дневната дажба прашец. Необходимото количеството прашец е по-малко от това на въглехидрата (около 20 кг прашец годишно, спрямо 120 кг нектар, Seeley 1995), вероятно поради особената – на първо място градивна, а не енергийна – роля на протеина за организма. Още по-силно посоченият тип хетерогенност е изразен при сравняване на склонността на семейството за складиране на хранителни запаси спрямо вода: вода не се складира, вероятно поради практически неограниченото ѝ наличие в природата.

Зимни пчели и срив на семейството
Носеща способност на средата – дали прекомерното развитие на пчеларството в България не е ограничителен фактор

Пчелните семейства, бивайки приспособени за живот в умерения климат, в който има зима, са способни да преживяват продължителни периоди на липса на цветен прашец в природата. Това става чрез формирането на пчели с diutinus физиология, дългоживеещи, или зимни, пчели, които прекарват тези периоди, разполагайки със значителни белтъчни и мастни запаси в телата си и ограничавайки колониалната консумация на белтък чрез силно намаляване или пълно прекратяване на отглеждането на нови членове на семейството. В умерения климат този тип физиология се формира у работничките, излюпващи се в края на лятото и през есента. За правилното ѝ формиране (оставяйки настрана феромоново и поведенчески обусловените аспекти на формирането; виж Döke et al. 2015 за описание на отделните фактори и цялостния механизъм на формиране на зимна физиология) е необходимо добро протеиново/липидно захранване на пчелата през ларвната ѝ фаза на развитие и в ранния ѝ период като имаго (седмица-две след еклозия). Това захранване, както на всяка работничка, има два компонента: (1) пчелно млечице, което работничките в кърмаческа възраст трябва да отделят (поемайки самите те достатъчно прашец) и (2) прашец. Разбира се и за двете е необходимо наличие на прашец в природата.
ОСОБЕНО ВАЖНО ЗА ЗИМНИТЕ ПЧЕЛИ Е ДОБРЕ ФОРМИРАНОТО МАСТНО ТЯЛО ОРГАН С МНОЖЕСТВО ФУНКЦИИ
Които са от значение за необходимият им продължителен живот (Dolezal et al. 2016; Döke et al. 2015). Този продължителен живот трябва да протече в условията на постоянна натоварваща терморегулация, основана на енергията от метаболизъм на захари и без гарантирана възможност за изхвърляне на отпадните продукти. Колкото повече пчели от семейството биха загинали през зимата поради невъзможност да издържат на натоварването, толкова по-трудно става за останалите да продължат да поддържат съществуването на семейството до пролетта. Dolezal et al. (2016) пишат: „Следователно, здравето на тези „зимни пчели“ е с висша степен на важност за оцеляването на пчелното семейство и високите липидни запаси са един показател за потенциала за презимуване. Поради множество стресори загубите през зимата са се увеличили значително през последните няколко десетилетия. Така, силна и здрава популация от зимни пчели в края на есента е критична за способността на семейството да устои на предизвикателствата на дългата зима.“
Загиване от типа „колапс“ (или „срив“) на пчелно семейство (термин, оставящ настрана някои преки причини, като отравяне, например) е резултат от невъзможността на семейството да извършва самоподновяването си с достатъчен темп – работничките загиват с по-високи темпове, отколкото се излюпват нови. Това става при безнадеждно осиротяване – добре известен сценарий в живота на семейството.
ЗАГИВАНЕТО НА СЕМЕЙСТВОТО ПРИ НАЛИЧИЕ НА СНАСЯЩА МАЙКА И ПИЛО ПРЕЗ АКТИВНИЯ СЕЗОН, ПОКАЗВА ДРАСТИЧЕН СПАД В СПОСОБНОСТТА МУ ДА СЕ САМОПОДНОВЯВА
Dennis and Kemp (2016) търсят обяснение за колапса на пчелните семейства именно в особеностите на популационната динамика вътре в семейството и по-специално, в една популационна закономерност, наречена „Ефект на Але“. Този ефект, отнесен към пчелното семейство, представлява нарастване като функция от броя на пчелите в семейството на нетния темп, с който индивидът допринася за нарастване на семейството. Per capita темпът на нарастване е функция от размера на семейството. Най-добре изразено е това при неголеми семейства. Неголямото семейство, такова, което е далеч от максимума си на развитие, нараства толкова по-бързо, с колкото повече пчели разполага. Следва, че при намаляваща популация (има се предвид „популацията“ от индивиди в семейството, а не от семейства в даден район) per capita темпът на нарастване намалява. Авторите обсъждат възможността
Под определен критичен брой пчели, семейството да не е
В СЪСТОЯНИЕ ДА СЕ САМОПОДДЪРЖА
Излюпват се по-малко пчели отколкото умират, а живите членове на семейството не са способни да допринесат достатъчно, за да се обърне тенденцията. Това резултира в колапс: състояние, при което към даден момент е налице пчелно семейство, а скоро след това то е престанало да съществува. Критичният размер на семейството не е статичен – той зависи от условията на средата, като благоприятните условия го снижават, давайки възможност за оцеляване на малки семейства. Неблагоприятни фактори, повишаващи смъртността или намаляващи раждаемостта, изострят „Ефекта на Але“, повишавайки критичния за оцеляване размер на семейството. В такива условия бива намален също така горният стабилен размер на семейството (максималният размер, който семейството може да достигне, след което спира да нараства) – нещо с очевиден негативен ефект за добивите от „оцелелите“ (останалите над критичния праг на съществуване) семейства. Авторите спекулират за възможността различни странични стресори, като пестициди, акари, патогени, недохранване и климатични промени, поотделно или в съвкупност, да причинят сриване на пчелното семейство.

Посочената статия не диференцира особености в популационната динамика на семейството през зимата и през активния сезон. Моделът все пак би могъл да бъде приложим за зимата, като характерният за активния сезон принос на работничката за нарастване на семейството чрез отглеждане на нови пчели (per capita темп на нарастване) бъде разбиран като приноса ѝ за запазване на размера на семейството през зимата; последното, разбира се, се основава на оставането ѝ жива достатъчно дълго време. Сривът на семейството през късната есен или през зимата (оставяйки настрана загиването от глад или от свръхопаразитяване с Вароа), когато са болшинството случаи у нас, говори за неспособност на зимните пчели да осъществят основното си предназначение – да имат достатъчно дълъг живот, за да преживеят зимата, периода, през който семейството не може да се „самообновява“, но би трябвало да се „самоподдържа“. В известен смисъл, това явление може да се нарече криза в продължителността на живот на зимните пчели. В резултат на преждевременното отмиране на пчели, при определен критичен минимум, достигнат по-рано (ако средната продължителността на живот на работничките е била драстично скъсена), или по-късно през зимата, оставащите пчели не са в състояние да поддържат съществуването на семейството. Липсата на мъртви пчели на дъното или по питите може да се обясни със способността на пчелите да напускат пчелното жилище, усещайки наближаването на края на живота си, за да умрат навън; това може да бъде извършено през всеки относително мек зимен ден.
НАЛИЦЕ ЛИ Е ДОСТАТЪЧНО ПРАШЕЦ В ПРИРОДАТА ПО ВСЯКО ВРЕМЕ НА АКТИВНИЯ СЕЗОН?
Достатъчно ли е прашецът в края на лятото за формиране на нормална зимна физиология у пчелите, която да им позволи да преживеят зимата? Ако отговорът е не и ако този отговор по някакъв начин бъде обвързан със затрудненото оцеляване на пчелните семейства в последните години, или може би едно-две десетилетия, трябва да се разгледа какви изменения са настъпили в средата на пчелите през този период. Преди конкретните промени в средата обаче, нека посочим теоретичната конструкция, в която те се вписват, и през която може да бъде разбирано тяхното действие.
Носеща способност (или капацитет) на средата е понятие от екологията, с което се означава максималната възможна популация от даден вид организми (при пчелите колонии от организми или придобилото известна популярност „суперорганизми“), която средата може да поддържа (Chapman and Byron 2018 за обзор на понятието „носеща способност“ и възможните му интерпретации и приложения). Когато размерът на популацията е далеч под носещата способност, популацията нараства бързо; приближавайки носещата способност, нарастването забавя и спира. Евентуално превишаване на носещата способност на средата би довело до висока смъртност сред популацията организми и връщане към максималния допустим от средата размер. Факторите, обуславящи носещата способност на средата, разбира се, не са статични, те се променят, с което се променя и максималният възможен размер на популацията.
Един такъв променлив и особено важен за всяка популация фактор е наличието на храна
Търсейки обяснение за завишената смъртност на пчелните семейства през последните години във взаимодействието (свръх-) организъм – околна среда, и съсредоточавайки се върху фактора наличие на храна, може да се запита съществуват ли релевантни механизми, които биха могли да обусловят спад в популацията на A. mellifera? Очевидно, тези механизми биха могли да бъдат две групи:
(1) такива, които би трябвало да снижават наличната храна и съответно носещата способност на средата;
(2) да се стремят да повишат размера на популацията над носещата способност (тъй като говорим за отглеждано от хората насекомо), при което тази популация се стреми да се върне обратно към по-ниска стойност. Нищо не пречи на кумулативното действие на механизми от двете групи, при което би се наблюдавала силно повишена смъртност.

Земеделие и намаляване на естествената цъфтяща растителност

Активното отглеждане на земеделски култури, ограничава храната на пчелите

Структурата на земеделската дейност, упражнявана от хората, влияе върху природата. Наличието на отпечатък на земеделието върху околната среда е нещо съвсем нормално – това е начинът, по който хората се изхранват. Всеки биологичен вид има свой отпечатък върху природата – пчелите например изчерпват нектара от цветовете, който други нектаривори (напр. пеперуди) биха могли да усвоят, и чрез опрашването, което извършват, могат да доведат до засилено (защо не и прекалено) разпространение на определен вид цъфтящо растение в даден регион, особено сполучливо ползващо се от техните опрашителни услуги, например инвазивен вид като акацията (Tepedino et al. 2008); те също така заемат дървесни хралупи, които други животни охотно биха заели.
Различно структурираната земеделска дейност може да има различен отпечатък върху природата. Настъпила ли е промяна в структурата на земеделието през последните десетилетия? Възможно ли е течащият процес на интензификация на земеделието да е достигнал нива, правещи отпечатъка от дейността твърде силно интерфериращ с екосистемите? В такъв случай, затруднено оцеляване на пчелни семейства би се наблюдавало особено ясно изразено в земеделски райони.
Затруднения в оцеляването на пчелните семейства в последно време биват изпитвани на много места по света, което показва, че оперативният фактор, създаващ предизвикателства пред пчелните семейства, действа по всички тези места (виж Spivak et al. 2011 за кратко описание на еволюцията на земеделската дейност в САЩ след Втората световна война). Може би това е икономическата система, в която икономическото оцеляване на земеделските бизнеси налага:
 интензификация, повишаване на добивите и приходите, от единица площ, при увеличаване на производствените разходи за единица площ (напр. за труд, семена, машини, горива, препарати, консултации);
 увеличаване на размера на бизнеса, произвеждане на все по-голямо общо количество продукция от отделните бизнеси. Състоянието на техниката позволява и двете във все по-висока степен.
Икономическата логика налага засяването на все по-големи площи със земеделски култури, а интензивното им отглеждане налага окрупняване на площите, засети с дадена култура. Очевидно това става за сметка на площи, които по-рано не са били обработвани – пустеещи земи, които някога отдавна са били обработвани, земи, които никога не са били обработвани, макар и да са имали земеделски статут (напр. поради неблагоприятно разположение или почва), и синорите и малките полски пътища между блоковете с култури, които изчезват при окрупняване на блоковете. Икономическата система предлага силни стимули за обработване на всяко възможно парче земя, а окрупняването на блоковете дава възможност за най-пълно имплементиране на настоящите технически възможности в производството. Политиката на субсидиране на площ (а и евентуална политика на субсидиране на произведена продукция, ако я имаше) допълва тези стимули.
Резултатът е евтина за крайния потребител храна, произведена в преобладаваща си част от големи земеделски бизнеси, добиващи индивидуално големи количества продукция и оглеждащи културите си с интензивни способи. В тази структура на земеделието няма нищо лошо, тя е толкова добра, колкото всяка друга, която би могла да осигури изхранването на хората; тази успява да го осигури и това е нещо чудесно.
Увеличението на площите, на които активно се отглеждат земеделски култури, означава и намаление на площите, на които растат естествени цъфтящи растения
Разбира се, част от отглежданите земеделски култури са ентомофилни; нещо повече, в много райони те отделят големи количества нектар и позволяват натрупването на значителни медови запаси от пчелните семейства. Не е трудно да се определи дали количеството добит стоков мед от даден пчелин би било по-голямо, ако наблизо имаше пустеещи земи, храсталаци, блата и пасища или ниви с рапица и слънчоглед; вероятно второто. Но тези култури (и културите в близост, с които те са в сеитбооборот), особено, ако са интензивно обработвани, не оставят особено много място за диви цъфтящи растения; липсва дори минимални ивици незасята земя между блоковете, а в самите блокове и по перифериите им плевелите (които биха могли да са и цъфтящи) са ликвидирани с хербициди. Парадоксално, но единствените оставащи ивици с дива растителност са покрай междуселските и междуградските асфалтови пътища, както и още по-парадоксално – в парковете в населените места! Разбира се, и покрай реките, стига в района да има такива…
ЗАЩО ДИВАТА ЦЪФТЯЩА РАСТИТЕЛНОСТ Е ТОЛКОВА ВАЖНА?
Тя има сравнително равномерно разпределение на цъфтежите през целия (или почти целия) активен за пчелите сезон. От така разпределени цъфтежи пчелите биха могли да събират по малко прашец през много повече дни от сезона спрямо огромното количество, което нива със слънчоглед предлага за около две седмици. Oliver (2014) пише: „Осъществената ниша на медоносната пчела е вероятно в голяма степен зададена не от количеството нектар, налично през главната паша, но от количеството и качеството на прашеца, налични преди и след този период. Успешното семейство се нуждае от сравнително постоянно изобилие от качествен прашец и нектар за ранно развитие; и след това, адекватен прашец през късната част на сезона, който да осигури способността му да произведе кълбо от зимни пчели с високи телесни белтъчни запаси, както и да си складира перга за отглеждане на ранното пило през зимата.“ Авторът добавя, че преди развиването на земеделието от човека вероятно биологически продуктивните райони са предлагали на пчелите именно такъв продължителен „бюфет“. Spivak et al. (2011) посочва, че възприетите базови цели за подобряване на пчелните местообитания в САЩ включват поне три различни вида растения, цъфтящи по всяко време от активния сезон.
КАКВО БИ МОГЛО ДА СЕ НАПРАВИ ЗА ПОДОБРЯВАНЕ НА ТОВА СЪСТОЯНИЕ?
Тъй като сериозна промяна на наложилата се структура на земеделската дейност би изисквала промяна в икономическите механизми, които я обуславят и в чиито рамки населението понастоящем получава достатъчно и разнообразна храна (нещо, достойно за уважение), мерките за подобряване на изхранването на пчелите биха могли да се опитат да се впишат в тази наложила се структура, без да я изменят съществено. Би могло да помогне създаването на стимули за оставяне на площи, които да бъдат заети от естествена растителност, дори и само в определени години или поредици от години. Биха могли да се търсят стимули и за засяване на площи с цветни смески или засяване на комбинации от парцели с индивидуални видове растения с разминаващи се периоди на цъфтеж, които съвкупно да предлагат храна на пчелите през продължителни периоди от активния сезон, особено през втората му половина, когато биват отглеждани зимните пчели. Подобни площи би трябвало да бъдат силно фрагментирани и многобройни, а не огромни и разпръснати на големи разстояния, като така позволяват на максимален брой пчелини в страната да попадат в близост до тях. Биха могли също така да се засяват ивици с разнообразни цъфтящи растения по перифериите на блоковете със земеделски култури, което би наложило, разбира се, особено повишено внимание при провеждане на растителнозащитни мероприятия (вероятно само нощем). (Виж Spivak et al. 2011 за мерките, прилагани в САЩ, през последното десетилетие; сред тях, впрочем, е и увеличаване на финансирането за научна дейност в областта.)
Първото – оставянето на площи, които да бъдат заети от естествена растителност, би дало възможност природата да осигури част от необходимата на пчелите храна. Второто и третото – засяването на „култури“ за пчелите, дори и те да нямат никаква друга стопанска стойност, не представлява нещо принципно ново в стопанската дейност на човека – това е нещо, което той прави, за да осигури изхранването на много други отглеждани от него животни. По една или друга причина обаче подобна грижа за пчелите досега не се е считала необходима.
Може би идва време, в което трябва да започне да се мисли за храната на пчелите като нещо, постъпващо през входа на кошера, а не през хранилката, и да се поеме активна дейност по осигуряване на достатъчно от източниците на тази храна – цветовете на растенията.

Пренаселване на определени райони с пчелни семейства

Концентрирането на много пчели в определен район повишава забележимо различните стрес-фактори, свързани и с въздействието на Вароа

Отглеждайки пчелите, човекът има възможност да влияе на популацията на пчелни семейства в района на отглеждане. Нормално стремежът е броят да бъде увеличен, за което има множество способи. В пчеларската практика естествената репродуктивна способност и склонност на пчелите бива насочвана към формиране на нови семейства, заселени в кошери. Често на новосъздадените семейства бива предоставена въглехидратна храна, с което практически изкуствено бива повишавана носещата способност на средата. Оставени да се изхранват само от естествени източници, семействата се конкурират едни други, защото храната в природата е ограничена. Разбира се, новосъздадените семейства биха били в по-неизгодна позиция поради по-малката си работна сила. В естествени условия голяма част от рояците (77%) не преживяват първата си зима поради липса на достатъчно натрупани хранителни запаси, спрямо 16% зимна смъртност при вече установените семейства (Seeley 2017). Seeley and Visscher (1985) посочват зависимост между времето на колониална репродукция (времето на излизане на рояка) и преживяването на новото семейство (рояка) през първата му зима; заключението е, че късните рояци по-често умират от глад през зимата от ранните.
Heinrich (1979) посочва на много места в книгата си “Bumblebee Economics” как при изследванията му на механизмите, регулиращи събирането на нектар от бомбусите (земни пчели) в блатата и ливадите на щата Мейн, нектарът от цветовете в района бива изчерпан сравнително бързо за съответния ден, понякога още в ранните часове на деня. Това поставя пчелите пред трудни за разрешаване „икономически“ проблеми и води до специализиране на някои видове земни пчели към събиране на останалите минимални количества нектар (които други видове изобщо не биха счели за наличие на нектар в цвета) от много по-голям брой индивидуални цветове. Книгата показва, че освен общото количеството храна, което районът предлага на пчелите, конкуренцията между семействата (и между видовете, в случая със земните пчели) има голямо влияние върху количеството събирана от всяко семейство храна. Ситуацията пред пчелите не се свежда само до това, че има ли цветове, има и храна;
ЗАДАЧАТА, СТОЯЩА ПРЕД СЕМЕЙСТВОТО В НАЧАЛОТО НА ВСЕКИ ДЕН Е ДА УСПЕЕ ДА СЪБЕРЕ ДОСТАТЪЧНО ХРАНА ПРЕДИ ПЧЕЛИТЕ ОТ ДРУГИ СЕМЕЙСТВА ДА СА Я ОБРАЛИ
„Съревнованието за храна е, разбира се, най-силно между семейства от един и същи вид, както и между видове с близки потребности“ (стр. 159). Книгата посочва и още нещо, което е много показателно – междувидовото съревнование между земните и медоносните пчели. Известно е, че медоносните пчели не са местни за Америка и дори до 70-те години на XX век там е имало райони, в които не са присъствали семейства A. mellifera. „Поради почти пълното съвпадение в използваните ресурси между медоносните и земните пчели, съревнованието между тях е вероятно интензивно.“ (стр. 159) Авторът посочва, че в райони на Мейн с много медоносни пчели, се наблюдават сравнително малко бомбуси. Посочва и, че в определени райони е наблюдавал как в годината след донасяне на медоносни пчели в района цветовете на златника (Solidago spp.) са гъмжали от тях, докато предната година са гъмжали от бомбуси. „Намаляванията в популациите на дивите пчели изглежда са правопропорционални на количеството нектар и прашец, направено недостъпно за тях, макар към настоящия момент да няма данни потвърждаващи или отхвърлящи тази хипотеза.“ (стр. 160) Авторът дори пресмята с колко репродуктивни индивида намалява популацията на земните пчели поради наличието на едно семейство A. mellifera в района.
Henry and Rodet (2018) изследват влиянието върху местната дива пчелна фауна на масово интродуциратинте в природни области със защитен статут пчелни семейства. Изводът е, че разполагането на твърде много семейства поражда съревнование за храна, водещо до намаляване на честотата на срещане на дивите пчели, както и на успеха им при събиране на храна. Ефектът е изразен в радиус от около едни километър около пчелина. В такива райони с висока гъстота на пчелни семейства е открита редукция при събирането на нектар и прашец и у самите A. mellifera. Изводът е, че пренасищане на района с пчелни семейства може да е опасно за чувствителни или застрашени от изчезване диви видове пчели, особено на места като малки океански острови, характеризиращи с високи нива на ендемизъм.
Посочването на тези научни изследвания няма за цел да предполага възможността за каквито и да било негативни ефекти от наличието на медоносни пчели в даден район у нас, още повече, че в Европа те са естествена част от екосистемите и опрашването на много диви растения зависи от тях. Има за цел по-скоро да покаже, че
НАЛИЧИЕТО В РАЙОНА НА ТВЪРДЕ ГОЛЯМ БРОЙ ЖИВОТНИ, ХРАНЕЩИ СЕ С ЕДИН ВИД ХРАНА, МОЖЕ ДА СЪЗДАДЕ ТРУДНОСТИ ПРЕД ИЗХРАНВАНЕТО ИМ
Особено, ако друг фактор, напримр човешка дейност или неблагоприятен климат през определен период, причинят намаляване на наличната храна. Обратният вариант пък – на увеличаване на наличната храна в района, резултат от разпространението на инвазивни видове цъфтящи растения, – разглеждат Tepedino et al. (2008). Сравнявайки нивата на посещаване от дивите местни пчели на цветовете на местни цъфтящи растения с нивата на посещаване на паралелно цъфтящи инвазивни видове, авторите забелязват, че инвазивните видове биват посещавани много интензивно.

Налице е съревнование не само за храна между пчелите, но и за опрашване между растенията; в това отношение инвазивните видове се представят много добре. Изводът на авторите обаче е, че съревнованието за опрашителни услуги между растенията едва ли ще доведе до изчезване на местните видове за сметка на по-адаптивните инвазиви; по-вероятно е разпространението на инвазивните видове растения да повиши носещата способност на района и така, размерите на популациите на местните диви видове пчели, като по този начин биват поддържани достатъчно пчели за опрашване.
Отглежданите от хората пчели, особено новосформираните семейства, най-често получават подкрепа от пчеларя. Въглехидратното подхранване може да осигури текущо изхранване, както и достатъчно зимни запаси, но необходимият на семействата прашец може да бъде осигурен само от природата. Ако носещата способност на средата бъде превишена по отношение на прашеца, популацията ще се стреми да се снижи до кореспондираща на средата стойност. Освен собствено формиране на нови семейства, пчеларят разполага и с възможност да закупи и достави отводки от отдалечен производител, за които местната среда трябва да определи дали се вписват в носещата ѝ способност.
РАЗЛИЧНИ ФАКТОРИ БИХА МОГЛИ ДА ОБУСЛАВЯТ КОНЦЕНТРИРАНЕТО НА ТВЪРДЕ МНОГО ПЧЕЛНИ СЕМЕЙСТВА В ДАДЕН РАЙОН
На първо място, това е наличието на определен вид ценна медоносна растителност, като акация (у нас), например. Newstrom-Lloyd (2015) разглежда ситуацията с пренаселване с пчелни семейства в районите с изключително ценния медонос манука в Нова Зеландия. Високата цена (формирането и поддържането на която е подпомогнато от мощна реклама) на този сорт мед дава много силен икономически стимул за разполагане на пчелини в районите с растението; резултатът е „безпрецедентни нива на пренаселване“. Авторката прави аналогия с отглеждането на крави, където както твърди, фермерите много отдавна са се научили да се съобразяват с носещата способност на пасищата, защото противното би намалило добивите им. „Ако носещата способност на района бъде превишена, пише Newstrom-Lloyd, стоковият мед ще намалее (или дори липсва). Ако носещата способност бъде драстично превишена, ще е налице недохранване и сривове на семейства поради болести и глад. За пример, недохранването води до повишена податливост на болест като Nosema ceranae.“ Авторката предлага някои решения: да не се разполагат нови пчелини в близост до вече съществуващи и да се търсят начини за засаждане в тези райони на растения (напр. дървета и храсти), цъфтящи през периоди когато мануката не цъфти (рано и късно през активния сезон).
Oliver (2014) счита, че при нормална гъстота на дивите (неотглеждани от човека) пчелни семейства съревнованието за нектар през главната паша не е ограничаващ фактор за оцеляването им; съревнованието за прашец през пролетта и есента, според него, обаче, твърде вероятно би могло да бъде. Ясно е, че практически никой от главните медоноси не предлага изхранване на пчелите през целия активен сезон; необходимо е наличие и на множество други видове цъфтящи растения, макар и със слаби нектороотделителни способности, но с различни периоди на цъфтеж. В случай, че в даден район има силно изразен медонос, но липсва разнообразна цъфтяща растителност, е налице противоречие между икономическия стимул пред пчеларите за установяване на пчелини и носещата способност на района. Да се търси равновесие чрез държавно или друго регулиране за понижаване на броя на пчелните семейства в дадени райони обаче съвсем не би било правилен подход; пчеларският бранш в страната е достатъчно свит и изпитва достатъчно затруднения. Подходящите мерки биха увеличили носещата способност на района (най-вероятно вече намалена от интензивното земеделие) чрез създаване на поддържащи паши, за да позволи тя успешно отглеждане на повече пчелни семейства и добиване на мед от ценните растителни видове.
Друг фактор, водещ до концентрация, би могъл да бъде, например, криминогенната обстановка, повишаваща склонността на пчеларите да разполагат пчелини в рамките или по границите на населени места, където кошерите са по-защитени от посегателства.
Подвижното пчеларство изглежда сякаш би могло да съчетае най-доброто от двете крайности – усвояване на една (или повече) кратка бурна паша, последвано от разполагане в район с разнообразна естествена цъфтяща растителност, където семействата да имат продължителна поддържаща паша. Нито първият, нито вторият тип райони обаче са толкова много, така че и при двата може да се получи свръхконцентрация на подвижни пчелини. Струпването на пчелни семейства от човека по време на цъфтежа на ценни медоноси би могло да направи интензивно съревнованието през главната паша (нещо нетипично за естествено живеещите A. mellifera), при което биха се наблюдавали понижени добиви при иначе благоприятни метеорологични и други условия. Al-Ghamdi et al. (2016) изследват именно такива случаи на концентриране на пчелни семейства при превозването им в райони с ценни медоноси в Саудитска Арабия. Авторите намират, че разполагането на твърде много пчелни семейства през време на цъфтежа намалява добивите и доходността на пчеларската дейност, като съобразно с нектароотделителните способности на всеки от двата изследвани медоноса, определят и оптимални норми на гъстота на пчелни семейства на кв. км.
Други по характер случаи на концентриране на голям брой пчелни семейства в определени райони в САЩ, породени от подвижното пчеларство, са при опрашване на земеделски култури и при разполагане на пчелини за зимуване в области с мек климат.
Известно е, че самото транспортиране стресира семействата и би могло да ги направи по-уязвими на неблагоприятни фактори. При всички случаи голямата концентрация на пчелни семейства на единица площ (независимо дали те принадлежат на един или повече пчелари) води до повишаване на разпространението на комплекса Вароа-вируси (Frey and Rozenkranz 2014).

Публикувана в Пчела и кошер
Четвъртък, 20 Май 2021 10:44

Подхранка в критичните дни?

Едно практично решение за помощ на пчелните семейства в края на зимата, когато има белтъчен глад

Николай Маруфенко, „Пасека Росии”
Трудно е да се съхраняват пити с прашец и мед, което е особено необходимо за стартирането на пчелното семейство в ранна пролет. Питите, сложени в склада често плесенясват или обратното пресъхват. Пчелите в ранна пролет обаче се нуждаят от белтъчна храна и трябва да им я осигурим.
Ето един начин:
За да се ограничат загубите при заделените за зимуване пити с прашец, те се смилат в машинката за месо. На 1 кг от получената восъкопращецова смес прибавяме 1 кг пудра захар или поне ситна захар и 50 г. течен мед. Сместта омесваме прилежно и съхраняваме през есента и зимана в буркани на хладно и тъмно място. Когато дойде време за подхранване на 1 кг от получената смес прибавяме 1 л преварена вода, охладена до 35 градуса Целзий. Отново объркваме сместта и прецеждаме през ситна цедка или марля. Течната белтъчна подхранка затопляме до 35 градуса и заливаме в празни пити, които ще придаваме на пчелните семейства. След пролетното облитане на всяко семейство се придават до три такива пити, пълни с подготвения сироп. Това се прави до появата на достатъчно пресен цветен прашец. Така подпомогнатите пчелни семейства се развиват интензивно и в началото на май са готови за главната пчелна паша.
Пчеларите имат и практиката да подхранват пчелите със суха захар или захарна пудра, което увеличава отглежданото пило, особено в период на слабо отделяне на нектар. Също така стимулира пчелите за събиране на прашец, удължава срока за преминаване в роево състояние, ограничава кражбите между кошерите, увеличава медосбора, снижава разходите на труд на пчеларя. За това пишат редица автори. Положителното качество на тази храна е в това, че пчелите не я складират в килийките. Отрицателното – нужна е много вода за разреждане на сухата захар. Има начини за осигуряването й чрез покривна табла или непромокаема материя, която да улеснява конденза на вода над захарта.
Пчелната храна от суха захар има предимството, че съдържа по-малко вода и повече захароза и значително повече ферменти, които попадат в нея вследствие на активната работа на жлезите на пчелите. За съжаление при този начин се скъсява живота на пчелите. Това е причината използването на суха захар да се препоръчва след основния медосбор, когато нея преработват много стари пчели, които няма да повлияят на зимуването. Добре е да не се дава суха захар в периода предшестващ зимуването, за да не се отслабват пчелните семейства и зимуващите пчели.
В моята практика използвам и още един начин за приготвяне на подхранващ сироп. На 1 кг захар добавям 0,5 л вода, 0,5 л прясно краве мляко и след смесването добавям 24 мг кобалтов хлорид на всеки литър сироп.

Публикувана в Пчела и кошер
Вторник, 18 Май 2021 11:09

Бизнесът опрашване

Това е е обвързана дейност между пчелари и земеделците

Медоносните пчели са най-масовите и най-ефективни опрашители на ентомофилните растения. Една голяма част от културните растителни видове са именно ентомофилни растения. Този факт определя значението на пчеларството в земеделието.
Основни страни в процеса на опрашване са:
 пчелари, които практикуват или желаят да практикуват подвижно пчеларство с цел опрашване на медоносни растения и добиване на допълнителни количества мед;
 фермери, които отглеждат култури, нуждаещи се от опрашване, за да се повишат добивите и качеството на плодовете;
 консултанти, чиито клиенти са пчелари или фермери производители.
За да бъдат подготвени производителите относно предимствата на опрашването, както и относно това, което те искат да изискват от своите доставчици на услуги – пчеларите, трябва да се има предвид следното:
 за всяка култура да се знаят особеностите при опрашването ѝ - колко време продължава, при каква температура е оптимално, кога да се започне и др.;
 полезните дейности, извършвани от пчелите – събиране на нектар и цветен прашец чрез обхождане на стотици хиляди цветове на ден;
 схемите за оптималното разположение на пчелните кошери на терена. В различните култури схемата на разположение е различна – може да стане по редове около масива, може на групи или в редове вътре в масива, комбинирано или хаотично. Има значение и какво е засято около разположените кошери, колко е диворастящата растителност и т.н.
 основните изисквания относно пчелните семейства (ще бъдат описани по-нататък);
 правила за безопасност относно пчелните семейства и кошерите, в които се намират те – предпазване от диви животни или стада от фермите, възможност за посегателства от случайно преминаващи хора или организирани крадци;
 съотношения при добива на нектар от различните растения (предпочитанията към отделните източници на нектар). Стратегически важно е да се познава ситуацията на полето, календара на цъфтеж на отделните растения, кои от тях са примамливи за пчелите и за кои трябва обучение чрез подаване на хранителен сироп;
 проблемите, които могат да възникнат от жиленето на пчелите, вследствие на работата около кошерите. Ситуация, която неизбежно съществува там, където има пчели. Работници или животни могат да преминават системно и трябва да съществуват мерки или предписания за техния маршрут и времеви интервал на преминаване;
 неприятните ефекти върху пчелите, вследствие на използването на пестициди. Възможни са отравяния на разположените на терена пчелни семейства, било поради необходимост от третиране на растенията, било поради извършено такова в съседното стопанство или пък по непредпазливост от трети лица.
pollination brushВсеки от вариантите може да доведе до загуби
Предвиждането на такава ситуация е задължителна в отношенията с пчеларя. Както се вижда, фермерите трябва доста добре да познават особеностите на отглежданите от тях култури, за да използват най-ефективно опрашването на пчелите.
В процеса на договарянето фермерите също така трябва да предоставят своите адреси, телефони, електронни пощи и т.н., за да има качествен и бърз достъп при необходимост, както от пчеларите, така и от други лица, свързани с обслужването. От голямо значение е възможността за взаимен контакт с пчеларите, защото:
- може да се наложи използване на агрохимикали, които увреждат пчелите;
- може да има необходимост от настаняване на допълнителен брой пчелни семейства в района на опрашване;
- възникнали проблеми с кошери или тяхното състояние се решават от пчеларя, а той трябва да вземе незабавно решение за това;
- по-ранно изтегляне на пчелните кошери от площадката за опрашване.
Най-общо казано опрашването на културите е сложен многостранен процес и всяка активност на двете страни – производители фермери и пчелари, е от най-голямо значение. Без ползотворен и навременен диалог не би могло да се случи най-ефективното за двете страни решение – качествено опрашване с последствие добра земеделска реколта и отлично развитие на пчелните семейства с приток на нектар и цветен прашец.
(ПиК)

Публикувана в Пчела и кошер
Страница 1 от 18

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: +359 895 451 986
Факс: +359 895 451 986

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта