Почти навсякъде в страната има масово нападение на листни въшки. Кои въшки са най-разпространени, как да ги познаете, какда изведете борбата с тях?

Зелената ябълкова листна въшка вреди главно по ябълката, но се среща по крушата, дюлята и глога. Тя е опасен неприятел за младите градини. Тази въшка годишно има 8 до 19 поколения. Това е причината след като сте третирали и сте унищожили популацията на дървото, след време отново да се появят въшки. По време на цъфтежа се раждат по 40-50 ларви. Образуват се колонии от въшки, които смучат сок от листата и връхните части на леторастите. Те се завиват без да променят цвета си. Въшките отделят медена роса, върху която се развиват чернилни гъбички. Крилатите женски се появяват от второто поколение и разселват вида в овощната градина. През лятото, при високи температури и ниска влажност и вдървесиняване на леторастите, въшката изпада в депресия и вредната й дейност почти спира. Колонии могат да се наблюдават главно по лакомците и леторасти с невдървесинен връх.

Ларвите на ябълково-живовлековата листна въшка се излюпват при набъбване на пъпките

Хранят се като смучат сок между люспите им. Впоследствие преминават по долната страна на листата. Смучат сок от листа, дръжки и цветове, а после и от завръзите. При храненето си инжектират секрет, който спира растежа.

Повредените части силно се деформират и остават по-дребни. От втората половина на май в колониите се появяват крилатите разселителки, които мигрират по младите леторасти и лакомците на ябълката и по междинните гостоприемници - видове живовлек. Една част от популацията на въшката остава по ябълката до края на юни - началото на юли. В средата на юли те мигрират изцяло. Есента се връщат върху ябълката и раждат, а женските смучат сок от долната страна на листата.

По семковите вредят още: ябълково-житна листна въшка - с основни гостоприемници ябълка, круша, дюля, мушмула и различни видове глог, а междинни гостоприемници - житни треви. червеногаловата листна въшка - напада само ябълката. Листата се завиват надлъжно надолу, а по тях се образуват червени подутини (гали)

Крушовата листна въшка - нейн основен гостоприемник е крушата, междинен - лепката. Безкрилите женски са кафяво-червеникави с белезникав налеп. Повредените листа се завиват напречно, като тръбички.

Петър Кръстев

Резитбата на зелено е коригираща предшестващата резитба. Тя се прилага когато:

- липсва завръз поради лошо опрашване или окапване на плодовете;

- като средство за прореждане на плодовете;

- за проветряване и просветляване вътрешността на короната.

Лятната резитба се състои в отстраняване на зелено на цели леторасти, на излишни връхни части на съкратените през зимната резитба клончета или на преждевременни леторасти по продължителите на скелетните клони или на полускелетните разклонения.

Отстраняват се всички лакомци, които са се развили на неподходящи места и не могат да бъдат използвани за попълване на скелета. При лакомци, израснали на подходящи места, се налага да се приложи лятно превиване. Това е извънредно важна и полезна операция, тъй като благоприятства развитието на водача и на продължителите на скелетните клони. По този начин се ускорява формирането и се съкращава времето, необходимо за окончателното изграждане на скелета.

Ако на изрязаните на 3-4 пъпки клончета при зимната резитба на слабо растящите ябълкови и крушови дървета от долните две пъпки се развият дълги "дървесни" леторасти вместо очакваните къси плодни клончета, извършва се лятна резитба на най-долното леторастче, като то се пензира на 5-6 листа. Може да се постъпи и по друг начин. Долните два леторасти се съкращават близо до основата, а горните се пензират на 5-6 листа.

При прасковата се премахва дървесната част над заместителите при неродилите смесени клончета или след като е обран плодът. По този начин заместителите се хранят по-добре и се засилват.

Петър Кръстев

Последните дни времето се установи хладно и доста влажно. Дъждовното време и ниските до умерени температури са изключително благоприятни за развитие на гъбни и бактериални болести.

Вирусните, бактериалните и гъбните болести нападат растенията в продължение на целия вегетационен период - от ранна пролет до късна есен. Пренасят се от вятъра, препредават се от насекомите – полезни и вредители. Чрез операциите по дръвчетата, овощарите също могат да са преносители на болестите.

При поява на вирусно болни дръвчета в градината трябва да се вземат радикални мерки – унищожаване на нападнатите растения. В противен случай заразата ще обхване цялата градина.

Бактериалните болести в по-малките градини и вилни места също могат да тормозят вашите дръвчета. Срещу тях е необходимо да се води профилактична борба с медни фунгициди.

Най-разпространени са гъбните болести, те на практика са и най-много на брой. Хубавото е, че те се поддават на борба с контактни и системни фунгициди с лекуващо действие.

Препоръчвахме да направите пръскане преди цъфтежа във фаза цветен бутон. Сега следват и следцъфтежните пръскания, които се правят през 8-10 дни, докато има условия за развитие на болестите.

Петър Кръстев

И тази година времето не бе благосклонно към овощарите. Известният пловдивдски ябълкопроизводител Красимир Кумчев публикува на Фейсбук страницата си пораженията, които минусовите температури са нанесли тази сутрин в неговата градина. В 6 часа тази сутрин температурата е била почти минус 4 градуса. 

Ранният цъфтеж тази година се оказа сериозен проблем за овощарите. А  и застрахователните компании поемат риск за слана само след 20 април. Така че дори и да са застраховали, овощарите няма да имат право на обезщетения, ако студовете тази сутрин са съсипали реколтата.

Снимка: Красимир Кумчев

Ранното кафяво гниене се проявява в много опасна форма - опожаряване на цветовете. Проявява се особеносилно при кайсия, череша, вишня, слива, а в последно време и по семкови овощни видове.

Болестта се причинява от гъба, която постоянно присъства в овощната градина и се развива в нападнатите органи. Ранното кафяво гниене се причинява от гъбата Monilialaxa. Заразяванията през вегетационния период започват при поява на цветовете. За заразяването е нужно навлажняване чрез дъждовни капки или роса. Спорите се разнасят чрез въздушните течения, вятър, насекоми. Инфекцията прониква през плодника и тичинките в завърза и се разраства по цветната дръжка в кората на носещата плодната клонка, в едногодишните и по-дебелите клони.

При кайсията и вишнята заразата може да достигне до тригодишни клонки, по които се образуват раковини, от които изтича смола. Видимите признаци от заразяването са поява на кафяви петна по венечните листенца, които бързо обхващат изцяло цвета и той омеква и загнива. Отделните цветни кичури или целите леторасти изсъхват и изглеждат като опожарени и остават до късно наесен по клоните – тази форма на болеста е известна като „опожаряване” на цветовете. Болестта заразява листа, леторасти, клони, цветове и плодове.

За да предпазите дръвчетата от кафявото гниене със зимната резитра трябва да отстраните всички болни и изсъхнали клонки и да просветлите короните, с което се постига по-добро проветряване. Отстранените клони се изнасят от градината и се изгарят.

Не пропускайте предцъфтежното пръскане с 0,1% бордолезов разтвор, шампион ВП- 0,4% и др. меднипрепарати за растителна защита, след появата на венечните листа.

Петър Кръстев

Нормите на торене на овощните дървета са в зависимост от възрастта на растенията, особеностите на отделните видове, подложките, силата на растеж и размерите на короните, количеството на плодовия товар, запасеността на почвата с хранителни вещества, осигуреността с вода, типа на насажденията, системата на поддържане на почвената повърхност и др.

При млади дръвчета

. При нормално предпосадъчно торене на овощните дървета с оборски тор, фосфорни и калиеви торове, през първите 3-4 години след засаждането овощните растения не се нуждаят от подхранване.

. В неторените предпосадъчно млади овощни насаждения се прилага подхранване с 25 до 35 г амонива селитра на кв. м. (физическо вещество). С такава норма се подхранват и основно торените растения след четвъртата година.

. При необходимост се дават 20-25 г троен суперфосфат (във физическо вещество) и 20 г калиев хлорид или калиев сулфат (физ. в-во) на кв. м.

Торовете се разхвърлят кръгово около стъблата на овощните дървета или по цялата редова ивица след което се заравят с окопаване.

Плододаващи дръвчета

Плододаващите овощни насаждения се торят ориентировъчно с 12-20 кг азот, 8-12 кг фосфор и 8-10 кг калий на декар. През 2-3 години на декар е добре да се внасят и по 3-5 тона оборски тор.

В зачимени овощни насаждения торовите норми са с около 30% по-високи.

Торенето е съобразено с нуждите на овощните насаждения само когато се прави въз основа на резултати от химичните анализи на почвата или растителните части.

Петър Кръстев

За да постигнем определени цели при отглеждането на даден овощен вид ние прилагаме различни способи. Един от най-важните от тях е резитбата. Според целта, която преследваме и възрастта на овощните дръвчета, резитбите биват:

• Резитба за формиране

Тя се прави, когато дръвчетата са млади – до 4-5 годишна възраст и са в период на усилен растеж. С нея се постига оформяне на избраната корона подходяща за съответния овощен вид. Тази резитба запчва от първата година на засаждането и продължава до окончателното формиране на короната.

• Резитба за плододаване

Тя започва да се прилага от периода на встъпване в плододаване на овощния вид. При някой видове, които встъпват по-рано в плододаване тя се прилага още по-време на формиране – както е при прасковата. Основната задача на тази резитба е чрез прореждане и съкращаване да се осигури достатъчно количество обрастваща дървесина и да се получава редовно и оптимално количество плод ежегодно.

• Резитба за подмладяване

Тази резитба се прилага при дървета, чийто растеж е спрял преждевременно или поради старост и плододаването е слабо и некачествено. Според степента на застаряване се прави подмладяваща резитба на различни части от дървото – обрастващи клонки,върховете на скелетните клони и разклонения, които се съкращават на многогодишна дървесина – 4-6 годишна, или се подмладява цялата корона, като силно се съкращават скелетните клони и разклоненияи се премахва почти изцяло застарялата плододаваща дървесина.

• Зимни и летни резитби

Според сезона в който се прилага резитбата те биват зимна и лятна. Зимната резитба се прави извън вегетацията, по време на зимния покой на дръвчетата, а лятната резитба, която в съвременното овощарство придобива все по-голямо значение, се прави по време на вегетацията, когато дръвчетат имат листа и плодове.

Петър Кръстев

Когато времето позволява (през тихите и слънчеви дни) в овощната градина е добре да продължат механичните мерки (резитба, почистване) за борба с болестите и неприятелите. Към края на януари се провежда и зимно пръскане на дърветата с 2% бордолезов р-р срещу гъбните болести, а при нападение от акари, листни и щитоносни въшки трябва да се извърши третиране с минерални масла. Пръсканията трябва да се провеждат в тихи дни при температура на въздуха над 5 - 6°С. Важно е да увиете стъблата на по-младите дървета с хартия срещу гризачи, а вече повредените стъбла и ниски клони трябва да се намажат със смолист сапун, разреден с малко вода, като на следващия ден върху наранената повърхност се добавя и овощарска замазка.

Зимният период е най-подходящ за подмладяваща резитба на стари и засъхващи дървета (особено при ябълките, крушите и дюлите). Първо трябва да се огледат стъблото и по-дебелите скелетни клони – минимум една трета от тях трябва да са здрави и жизнени. Не се страхувайте, че силната резитба ще нанесе повреди по дървото. Започнете с резитбата на счупените и изсъхналите клони, но при условие, че е необходимо да се премахне някой по-дебел клон, той трябва да се реже на етапи. Не бива да се изрязва повече от половината от запазената дървесина. Най-напред се отстраняват преплитащите се и висящите към земята или изправено растящите клони. Подмладяването на дърветата се извършва постепенно, за няколко години.

Петър Кръстев

Повредите от ниски стойности на температурата са познато явление за условията на нашата страна.

Те могат да предизвикат както локални поражения по растителните тъкани, така и пълно измръзване на дърветата.

Признаците в градината могат да се проявят по различни начини.

Те могат да са под формата на измръзване на кореновата шийка и основната част на стъблото. Листата на измръзналите дървета напролет могат да бъдат дребни, хлоротични и деформирани и да ви заблудят, че дръвчетата боледуват от други болести.

От периферията на листата могат да тръгнат пригори, които постепенно предизвикват пълно изсъхване на листата.

Обезлистените корони на измръзналите дървета се различават отдалеч между здравите - това става по-късно напролет. При отделяне на кората в областта на кореновата шийка може да се види, че слоят под кората (камбият) е потъмнял силно.

По ствола и дебелите скелетни клони на дърветата повредите от ниски температури се проявяват под формата на надлъжна ивица. Тя постепенно се вдлъбва и загубва нормалния си цвят. Тези повреди се получават най-често при слънчеви дни през януари и февруари, когато независимо от ниската въздушна температура стъблото от южната и югозападна страна се загрява силно - затова е необходимо варосването на дръвчетата.

Нагряването на ствола е съпроводено със загуба на студойчивост, поради това при следващи студове отделни негови участъци могат допълнително да измръзнат - кората хлътва и потъмнява. Получават се т.нар. мразобойни раковини от по-тъмна и хлътнала кора. В последствие тази повредена кора подпухва и се отделя лесно.

При нашите условия сравнително често се наблюдава измръзване на пъпките- листни и цветни. Те почерняват и не се развиват напролет, а цветните пъпки са по-силно чувствителни от листните.

Петър Кръстев

Причинените повреди от измръзването зависят от бързината, с която се понижават температурите - при рязко застудяване те са значително по-големи.

През периода на покой повредите са предимно върху плодните пъпки, особено при прасковата, кайсията и бадема.

При покой по-слаби са пораженията при ябълката, сливата, крушата.

Месторазположението на овощното насаждение също влияе върху силата на поражение от студовете. Високите открити и ветровити места, както и затворените котловини създават условия за по-големи измръзвания. С цел намаляване на повредите от ниските температури в насажденията трябва да се използват студоустойчиви сортове и правилно да се подбира площта за създаването на овощната градина.

Някои агротехнически мероприятия влияят върху студоустойчивостта на овощните видове - така например, чрез редовно извършвани и правилни резитби се осигурява наличието на здрава и силна плодна дървесина.

Претоварените с плод дървета са изтощени и по-слабо запасени с хранителни вещества, което ги прави по-чувствителни на ниските температури.

Пораженията от болести и неприятели могат да намалят студоустойчивостта на овощните растения, затова е необходимо редовното провеждане на растителнозащитни мероприятия. Азотното торене наесен не трябва да е с високи норми, за да не се удължава вегетативния растеж до късно през есента и дърветата да не успеят да се закалят и запасят с хранителни вещества.

Петър Кръстев