Четвъртък, 20 Август 2020 09:20

Какъв е ключът към успеха

Земеделска кооперация „16 декември“ от с. Гарван, Силистренско, с председател Иван Добрев е една от най-успешните в страната

Анета Божидарова
Garvan1Ако по инерция смятате, че кооперация е мръсна дума, стопанска отживелица от годините преди т. нар. преход, отидете в село Гарван, Силистренско, за да видите какво означава успешна кооперация. Чисто и спретнато навред, модерна сградна и складова база (вкл. собствени силози, хладилно помещение за съхранение на пресни плодове и зеленчуци), още по-модерни машини, изрядни земеделски площи, овощни и зеленчукови насаждения, дух на разбирателство и екипен труд.
Инвестициите през годините в ЗК „16 декември“ възлизат на 12,5 млн. лева. Тук 34 души са намерили достойно препитание, а благодарение на кооперацията селото е живо. И ако държавата поначало е абдикирала от този вид стопански структури у нас, в Гарван кооперацията дава хляб и подкрепа на местната общност. Защото дълбокият смисъл на нейното съществуване е именно такъв – да бъде стожер и пазител на българското село.
Такава е картината отвътре в земеделската кооперация „16 декември“, която от 2000 г. се управлява от бившия учител Иван Добрев. Трудно е да бъдат изброени всичките награди, които кооперацията печели през годините – още едно доказателство, че тя е успешна и добре се управлява.
Какъв е ключът към този успех – търсим отговори от ръководството и от работещите в кооперацията.
КОНТРОЛ, КОНТРОЛ, КОНТРОЛ
Garvan2ЗК „16 декември“ е учредена през 1992 година, с 1400 член-кооператори, собственици на земя. „Първите години бяха много тежки. Кооперацията беше в мизерно състояние и под управлението на г-н Иван Добрев тя се възроди от пепелта“, разказва Веселин Иванов, организатор „Производство“. Той работи в кооперацията от 2003 година. „Кооперациите са сдружения от много хора, те не се управляват еднолично“, категоричен е Иванов. Затова всичко е публично и прозрачно. Всяка година се прави отчетно събрание, на 4 години – отчетно-изборно. В края на всеки мандат, ревизор прави пълна ревизия, като оповестява резултатите пред Общото събрание на кооперацията. Така за всички става видно какви са приходите, разходите, печалбата. Фактът, че кооперацията в с. Гарван дава една от най-високите ренти в региона и страната – 100 лева на декар, е още един знак, че тя се управлява умно и успешно. А когато Иван Добрев я поема през 2000 година, тя е с близо 900 хил. лева задължения.
ПЛАНИРАНЕ И ИНВЕСТИЦИИ
Сегашният председател въвежда практиката на 5-годишно планиране. Инвестициите през годините са впечатляващи – два проекта по програма САПАРД, четири проекта чрез Държавен фонд „Земеделие“, като фондът поема лихвите по инвестиционните кредити, проекти по мярка 4.1, по мярка 124. Субсидиите, които са получени и вложени в модернизирането на кооперацията, са в размер на над 3 млн. лева. „Решението за инвестиции в кооперацията трябва да се вземе не по-рано от 15-20 юни – когато е ясна картината при есенниците. Пшениците и ечемикът трябва да са наведени надолу, пролетниците също трябва да дават индикация за добър добив“, разказва от позицията на своя опит председателят Иван Добрев.
КООПЕРАЦИЯТА = ЖИВОТ ЗА МЕСТНАТА ОБЩНОСТ
Garvan3„Кооперацията е жизнено необходима за селото“, казва механизаторът Петър Братоев. Думите му подкрепя и началникът „Работилница“ Димитър Петков. И двамата правят сравнение между първите тежки години и сегашното състояние на кооперацията. „Днес работим с модерни машини и шефовете обичат да идват при нас в кабината, на хладно, защото сме с климатици и климатроници“, смее се механизаторът Братоев. Личи си, че е доволен от своя живот.
ВЪПРЕКИ СУШАТА - ДОБРИ ДОБИВИ
2020 година е тежка за всички – невиждана суша удари по-голямата част от страната. В Гарван обаче нямат притеснения – реколтата е повече от прилична – 568 кг е средният добив от декар, при над 18 хил. дка стопанисвани земеделски площи. За сравнение – средният добив в община Ситово тази година е 420 кг от декар.
ПОЧТЕНОСТ В УПРАВЛЕНИЕТО И АДЕКВАТНИ ВЪЗНАГРАЖДЕНИЯ
Garvan4Едни от най-добрите кооперации у нас са в Силистренска област. Мнозина от техните председатели са бивши учители, разказва Иван Добрев. Той се срамува от онези свои колеги, които заради собствената си лакомия, „заради една пачка с пари“, са погребали ръководените от тях кооперации. Затова днес на българската земеделска карта успешните и живите кооперации наброяват едва 400. А преди 20 години са били над 3200.
„Ние възнаграждаваме по адекватен начин труда на нашите служители. Заплатата трябва да носи перспектива за всяко едно семейство. Въпреки че не сме на печалба от плодовете и зеленчуците, поддържаме и такива насаждения, за да можем да ангажираме като допълнителна работна ръка хора от селото. Затова и работещите в кооперацията се задържат при нас с години“, обяснява Иван Добрев.
РАБОТЕЩИТЕ КООПЕРАЦИИ - АПЕТИТНА ХАПКА ЗА ХОРА С НЕЯСНИ ИНТЕРЕСИ
В последните години обаче се забелязва тревожна тенденция. Богатите и работещи кооперации се явяват апетитна хапка за бизнесмени с неясни интереси. Те опитват да превземат кооперациите отвътре, разказва организаторът на производството в ЗК „16 декември“ Веселин Иванов. И се диви на факта, че човешката лакомия няма край.
Garvan5„Човек трябва да бъде почтен. До последния лев и до последния евроцент – всичко сме вложили там, където трябва. Моята мечта е кооперацията да ме надживее и да продължава да дава живот на родното ми село Гарван. Тогава спокоен ще мога да затворя очи“, казва в заключение достолепният председател на ЗК „16 декември“ Иван Добрев.
Ако държавата застане зад кооперациите у нас – с адекватно законодателство и с добри политики, шансът за живот на българското село ще порасне. Жителите на село Гарван са късметлии – ЗК „16 декември“ е стожер и пазител на местната общност.

 

Garvan6

Публикувана в Бизнес

Приходите от въвеждането на данък върху земята е добре да отиват за изграждане на поливно земеделие, казва председателят на Областния съюз на земеделските кооперации в Силистра Кирил Боянов. Той е автор на концепция за усъвършенстване на поземлените отношения и преструктуриране на българското земеделие в условията на ОСП. Концепцията предизвика дебат сред фермерите, след като „Гласът на земеделеца“ я публикува на своята интернет страница

Интервю на Анета Божидарова

- Г-н Боянов, написали сте сериозен труд от близо 50 страници – на базата на вашия дългогодишен административен и практически опит в земеделието. Изпратили сте го до много държавни институции – има ли реакция и какво ви провокира да напишете вашата концепция?

- Бях заинтригуван от предложението на Обединени патриоти за облагането с данък на земеделци, които имат над 20 хил. дка земя. Защо обаче се залага подобно ограничение? Ако ще има данък върху земята, то той трябва да е за всички – без ограничения от размера на земята. Това ме провокира да напиша тази концепция, върху която всъщност работя от години. Имам отговор от администрацията на Министерския съвет – че документът е получен. Доц. Въто Христов от Клуба на аграрните специалисти даде добра оценка за моята работа. Изпратил съм концепцията и до МЗХГ, до парламентарната комисия по земеделие, до президентството, ДФЗ, НССЗ, БАСЗЗ, БАН, Институт по аграрна икономика, Институт за агростратегии и иновации, ОСЗК, кметове, председатели на земеделски кооперации, арендатори, офиси на политически партии.

- Въпросът за въвеждането на нов ред в поземлените отношения е политически – вярвате ли, че ще има политическа воля за такава реформа, при условие, че досегашният Закон за собствеността и ползването на земеделските земи е променян близо 100 пъти, а новият Закон за земята е поставен на трупчета?

- Много пожари има да се гасят в земеползването. Наясно съм, че моята концепция няма да бъде посрещната еднозначно – вероятно ще си спечеля доста врагове – и от страна на арендаторите, и от страна на председатели на кооперации, както и от собственици на земеделски земи. Този дебат обаче трябва най-сетне да започне по същество. И колкото повече мнения се чуят, толкова по-добре. А относно политическата воля – днес се говори за нова Конституция, един добър и нов Закон за земята е възможен през смяна на сегашната политическа система.

- Как ще се намери балансът между толкова много интереси по отношение на земеползването?

- Трудно. Защото работата е изтървана още от самото начало. В началото на прехода държавата даде 15 млрд. лева за земеразделяне и за връщането на земята в нови реални граници. Какъв е резултатът 30 години по-късно – имаме разпокъсана и некомасирана земя. А опитите за комасирано ползване на земята са нещо страшно. Затова казвам, че трябва да се гаси пожар след пожар в поземлените отношения. Въвеждането на данък върху земята е стъпка в полагането на някакъв ред. Дори и данъкът да бъде 1 стотинка на декар, държавата трябва да събере пари, за да се натрупа фонд, който да се използва с приоритет в най-важната посока – да се осигури напояване на земеделските площи. Ако преди 30-40 години близо 12 млн. декара земеделска земя бяха обхванати от поливни и напоителни системи, днес те са около 1,6 млн. декара. Коментарът е излишен. Но тогава държавата имаше ангажимент за напояването, отчисляваха се 2% от всеки доход в земеделието – и се заделяха само за напояване. Днес липсва такова държавническо мислене. Да, евентуален данък върху земята ще засегне лично всеки, но не трябва ли да мислим и за държавата, освен за себе си?

- Едрите собственици на земя реагираха остро на идеята за въвеждането на данък, малките я приемат радушно – как ще го коментирате?

- Как няма да реагират едрите – известно е, че в земеползването има няколко големи акули. И те всъщност не са земеделци, а рентиери. В Силистренско имаме нотариус с над 10 хил. дка закупена земя. Депутати, магистрати и всякакви други масово купуваха земеделска земя и сега живеят от това. Трудно ще се пребори държавата с такива. Не знам до колко рентиерството е част от една демократична система на управление, но у нас така се случиха нещата.

- Днес очевидно е време за дебат – кой трябва да участва в него?

- Всички, които имат отношение по темата. От Института по аграрна икономика е добре да подготвят няколко варианта за изчисляване на рентата – на базата на категориите земя, на основни култури, на среден доход - и те да бъдат подложени на дискусия. Категориите земеделска земя в България имат нужда от актуализация – това е работа на института „Пушкаров“. Те не са актуализирани още от времето на поземлените комисии. А земята отдавна е с променени почвени показатели – след 30 години експлоатация. На нея обаче не бива да се гледа само като на атрактивна стока, тя е национално богатство.

- Мнозина земеделци признават, че има бясно наддаване на ренти – за да се наемат възможно най-големи масиви земя?

- Подобна е картината и в кооперациите. Но какъв е смисълът от високата рента, ако цялата субсидия + печалбата от декар отиват за нейното изплащане? Това не може да се нарече ефективно и рентабилно земеделие. Има от кого да почерпим добър опит в тази посока – Франция е хубав пример със своята нормативна уредба по отношение на рентите. Стига у нас да има политическа воля за такава крачка. Аз съм добавил моята клечка в големия пожар, който трябва да се гаси в земеползването.

- Във вашата концепция говорите за децентрализация на институциите, обвързани със земеделието и даването на по-голяма свобода на общините да решават на местно ниво. Как обаче ще се случи това, след като и тази реформа не е проведена - по отношение на местното самоуправление?

- Част от данъка върху земята е добре да остава в общините. За да имат финансов ресурс, с който да благоустрояват малките населени места. Това е един от начините младите хора да бъдат задържани в тях. С погрешната поземлена реформа какво направихме – младите българи, отчуждени от земята, я продадоха на безценица, за да си купят самолетен билет за Терминал 2. И днес берем горчивите плодове на тези политики. За хората в малките населени места може да се помисли и чрез възстановяване на практиката на работа в земеделието и животновъдството на акорд – държавата да поеме ангажимента да изкупува произведената продукция. Това би било атрактивно за млади хора, които искат да отглеждат подове и зеленчуци, животни.

- Г-н Боянов, за съжаление добрите концепции и стратегии за българското земеделие често остават само на хартия – вероятно сте наясно с това?

- Аз имам вътрешен мир, че съм направил каквото трябва. Благодарен съм на „Гласът на земеделеца“, че публикува моята концепция. Ако тя предизвика дебат – значи съм постигнал нещо. Доц. Въто Христов се пошегува, че много от моите идеи вероятно ще бъдат откраднати – нека, стига да свършат нужната работа.

- Май българите сме големи индивидуалисти, г-н Боянов – това не е ли беда?

- Сам човек нищо не може да постигне. Затова и нашите земеделци не се обединяват, не могат да направят т. нар. фермерски кооперативи, каквито масово има на Запад и там са много успешни. Ние сме недотам образовани, но със самочувствие до небето. И най-важни са ни субсидиите и комисионните. С такова мислене трудно се правят реформи в земеделието.

 https://fermera.bg/%D0%B0%D0%B3%D1%80%D0%BE%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D0%BD%D0%B8/item/29156-zemedeltzi-pishat-kontzeptzii-za-novi-pozemleni-otnosheniya

Публикувана в Бизнес

Едно от условията за успех във всеки един бизнес е доброто партньорство, убеден е Христо Краев, председател на кооперация „Зора“, с. Върбица, община Плевен. Такова партньорство кооперацията е намерила в лицето на компания ЗЛАТЕКС

Ася Василева

Село Върбица, община Плевен, е зелено и спокойно място, обградено от гори и с много вода. С население около 500 души, то има училище, църква и детска градина. Улиците са чисти, а бордюрите – окосени. Селото се развива и става все по-предпочитано място за отдих на плевенчани. Както разбрахме от Христо Краев, председател на кооперация „Зора“, с. Върбица, за да се случи всичко това, голяма заслуга има новият кмет на селото – Красимир Маринов.

117303540 302644860849824 6882914244861584368 n

Малко са хората като Христо Краев. Неговата кооперация е за пример на всеки земеделец – подредена, обустроена, обградена от овошки. Самият Христо Краев на 50 години учи и завършва агрономство и аграрна икономика. За да може да взема най-правилните решения за кооперацията, която ръководи, обработваща 20 000 дка земеделска земя. Кооперацията е учредена през 1993 г. и наброява около 800 член-кооператори; сключени са договори за наем и аренда с около 1250 души. Преобладават договорите за аренда и хубавото при тях е, че са 10-годишни и така значително се улесняват инвестиционните планове на кооперацията. И това води до една добра перспектива за работа. А както казва Христо Краев, нямаш ли перспектива, то ден за ден не се прави нищо в земеделието. Откакто е станал председател на кооперацията през 2004 г., досега тя няма нито едно просрочено задължение.

Кооперациите в България работят в условията на пазарна икономика, много висока конкуренция и глобални климатични промени. Трябва по някакъв начин да устояваме. А целта ни е правоимащите лица да получат една добра рента. Осъществяваме и социална политика, която не е за подценяване. Подпомагаме училището, църквата, детската градина, поддържаме лекар в селото. Имаме и фурна, която произвежда хляб за хората в селото на много достъпна цена“, казва Христо Краев.

Основната дейност на кооперацията е производство на зърно и маслодайни култури. При земеделските кооперации това, което често се забравя, е, че те плащат не само рента. Ежегодно се актуализира и дяловият капитал и се изплаща процент от печалбата като дивиденти. Ролята на управителния и контролния съвет в една кооперация са от огромно значение. Така се постига прозрачност и няма злоупотреби. По време на жътва контролният съвет измерва влагата във всяко едно ремарке. Прозрачността е от голямо значение, убеден е Христо Краев. Така е в кооперация „Зора“ вече дълги години. И затова тук всички работят заедно, в името на една обща цел.

Когато влезеш в стопанския двор на кооперацията, голямо впечатление прави новата, високопроизводителна техника. Комбайните и тракторите са с марката FENDT и си личи, че компромис относно техниката не е правен. Защото Христо Краев е убеден, че когато се работи правилно, кооперациите в България имат бъдеще и могат да бъдат печеливши. Питам го – как го постигат?

  • С упоритост и с много сериозна работа при отглеждането на културите.

Има четири основни стълба в земеделието, които трябва да се спазват

И не отговаряш ли на изискванията им, няма как да съществуваш.

Първият основен стълб е потенциалът на добива от дадена култура. Тук имаме какво да направим. Вторият стълб е цената. За съжаление, там не можем да влияем, тъй като сме на световните борси и цената се определя от много други фактори. Третият основен стълб е екипността. И аз много държа на това. За щастие, намерил съм подходящите хора – за всяка една длъжност имам съответния човек с необходимата квалификация. От главен счетоводител до агронома и бригадира, както и човека, който отговаря за техниката, с която разполагаме.

Техниката в нашата кооперация е само FENDT, закупена от компания ЗЛАТЕКС

  • Искам специално да благодаря на целия екип на компанията – от ръководството – господата Миневи, през продуктовия мениджър г-жа Живка Димова, до момчетата в сервиза на ЗЛАТЕКС в Плевен, които се отзовават бързо винаги, когато имаме нужда от тях – споделя събеседникът ми. – От ЗЛАТЕКС имаме 3 големи трактора с мощност 400 к.с., FENDT 939 VARIO, 4 комбайна FENDT 6270. Машините вършат безупречна работа. Производителни са, отхвърля се лесно много работа за кратко време. А като икономичност, аз не съм им срещал равни!

Фирма ЗЛАТЕКС извършва необходимото обучение на нашите кадри, прави сезонни подготовки на техниката, сервизът им отстранява повредите бързо и навреме, обяснява на персонала, който обслужва машините. Нямаме никакъв проблем, партньорството ни е силно.

И това е четвъртият основен стълб – партньорството

  • Партньорите трябва да са точните и верните хора, независимо в какво направление работиш с тях – снабдяване с горива, закупуване на земеделска техника, изкупуване на продукцията и т.н. Точно такъв партньор намерихме в лицето на компания ЗЛАТЕКС, с която работим от 2004 г. – убеден е Христо Краев и допълва: –

Освен тракторите и комбайните, всичкият инвентар, който сме закупили, също е от тях. Адаптери за комбайните, 3 плуга RABE, култиватори, самоходна пръскачка CAFFINI, която ни върши огромна работа. На 20 000 дка земя изцяло растителнозащитните мероприятия се извършват само с тази машина. Работи безупречно, с работна ширина 24 м, с въздушни ръкави, дори и при вятър тя върши работата си отлично. Вместимостта на резервоара й е 3500 л. С нея работи само един човек. Колкото по-малко хора работят с дадена машина, толкова по-дълъг е животът й.

  • Колко е важна ролята на добрата техника за успешното земеделско производство?

  • Ролята на добрата техника в земеделието е голяма. Първо, имаме по-ниски разходи на декар за производство, по-малко резервни части са необходими, производството е по-икономично, разходът на гориво е по-нисък, машините правят по-качествени обработки. А това е от голямо значение.

Например, една качествена жътва като тази с комбайните FENDT е безценна. Не е необходимо после пречистване на семената. Когато идват при мен клиенти да купуват семена от рапица, все ме питат дали сме я пречиствали някъде тази рапица. Не, направо от полето е, с правилните комбайни, а именно с комбайн FENDT от фирма ЗЛАТЕКС, няма нужда от пречистване на семената. Истината е в добрата техника.

И не на последно място е бързото прибиране на продукцията. Особено сега, при тази промяна на климата, вече не разполагаме с онези сезони, които ги имаше преди. Сега за кратко време трябва да свършим много работа.

  • Климатичните промени ли са основното предизвикателство пред земеделието в момента?

  • Климатичните промени са от голямо значение. Глобалното засушаване, липсата на влага, липсата на сняг са тревожни. Пролетно време трябва да имаме запаси на влага от порядъка на 260–350 л/кв.м, а ние нямаме абсолютно никакви запаси. Миналата зима един път валя сняг и това беше, което доведе до 20 л/кв.м запаси от влага напролет. Липсата на вода е един от големите проблеми в земеделието. Вече трета поредна година наблюдаваме едно незапомнено засушаване, което създава голям проблем на земеделските производители.

Необходимо е ние, фермерите, да се адаптираме към тези климатични промени. Да използваме хибридни семена, които са по-устойчиви на стреса, причинен от сушата, да търсим нови технологични и генетични решения за постигане на по-добри добиви при тези условия.

Правилният сеитбооборот е от голямо значение при нас. С него нямаме синя китка в слънчогледа, редуваме ниски с високи култури, по-малко заболявания имаме. Много малко пръскаме с инсектициди, което е много добре. Ползваме хубави препарати, предимно на Bayer CropScience и BASF.

  • Тоест, вие не пестите средства от качественото производство?

  • Не. Не бива да се спестяват производствени средства, които правят себестойността на културите. И вече цената, която, казах, че не зависи от нас, има важна роля. Защото няма как да направим икономия от разходи. Растението си иска своето още от засяването, от вегетационния период са му необходими съответните препарати за растителна защита и няма как да се направят икономии от това. И вече цената е тази, която ни убива.

Ще дам един пример – през 2010 г. съм продавал зърното на малко по-добра цена от 250–270 лв./тон, както върви сега в момента. За съжаление, оттогава много са се вдигнали цените на всичко като разходи. И в много други държави има една дотация до някаква средна цена за разходи на култура. А ние понякога се налага да продаваме под себестойност. Затова е важна ролята на държавната политика в помощ на земеделието.

Каквото зависи от нас, като добро производство, добра техника и технологии, ние го правим. Особено по отношение на техниката, не вярвам да има по-добро от FENDT на пазара. Убедили сме се в качествата на тази марка с годините и нямаме никаква причина да я сменяме – каза в заключение председателят на кооперация „Зора“ Христо Краев.

Публикувана в Бизнес

Протичащите негативни процеси в българското село на обезлюдяване и демографски срив са обезпокоителни. Въпреки усилията на държавното управление, процесите остават неуправляеми. Наблюдавайки протичането на тези социално-икономически процеси, крайно време е държавата да се намеси с нови подходи в земеделието.

Разграбването на българската земя, която е национално богатство, национална сигурност и продоволствен комплекс за изхранването на българските граждани, при определена ситуационна обстановка ще се прояви като бумеранг за националната сигурност. В условията на едно регулирано държавно, социално пазарно стопанство обезлюдяването в българските села би следвало да се коригира доколкото е възможно чрез

социална политика и форми на коопериране в земеделието

Предстои разработването на нов проект на Закона за собствеността и стопанисването на земеделските земи и на проект на Закон за кооперациите.

Възстановена бе земята на българските граждани в нови реални граници и българинът придоби собственост. Държавата обаче не посочи какъв път на развитие да поеме собственикът на земя и той беше оставен сам да решава. Без да има пари за техника, без необходимите знания, държавата го остави в тази икономическа среда – сам да избира своя път на развитие.

Много от собствениците на земя избраха колективното обработване на земята чрез българската кооперация, а други побързаха да се разделят със земята, като я продадоха на безценица. Ето в този исторически момент имаше потребност от държавна политика - с насоченост за развитие на семейни ферми и в по-нататъшното им управление чрез изграждането на кооперативи, които са форма на съхранение на земята, условие за дребен и среден бизнес и „съхранение” на селото.

Липсата на такава политика, с изключение на земеделските кооперации, създадоха благоприятна икономическа среда за криминално придобития капитал - чрез закупуване земя на безценица, у нас да се развие безконтролното латифундистко земеделие.

Въпреки изградените 3200 земеделски кооперации, бившите управляващи чрез своята политика унищожиха 2140 кооперации и днес останалите 900 кооперации доказват със своята социална политика, че са нужни за българското село. На този етап земеделската кооперация, символично казано, е църквата, училището, читалището, тя е спортният клуб, тя е селският сбор, тя помага, ако някой се разболее, тя плаща на лекар, зъболекар, тя почиства снега през зимата и всичко това спасява хората по селата.

У нас, по отношение пазара на земята, е прецедент разрешаването от страна на държавата на инвестиционни фондове да изкупуват земя, да не плащат поземлен данък, а само данък печалба, когато я отдават под наем. Това е несправедливост по отношение облагането на доходите.

В тази посока трябва да се направи стъпка за справедливост и равнопоставеност. Час по-скоро трябва да се въведе поземлен данък, диференциран според размера на закупената земя. След като държавата не ограничава какъв да е таванът на закупената земя от физически и юридически лица, какъвто закон има в много страни, то такъв

диференциран поземлен данък

ще повлияе положително на това разграбване и ежегодното повишаване на рентата или наема за земята, което води до фалити.

Държавата, след като пропусна регулирането на комасацията на собствеността на земята и въведе ново понятие комасирано земеползване, което противоречи на конституцията за неприкосновеността на собствеността, създаде условия за появата в нашето земеделие /неизвестно в света/ на понятието „бели петна”. Тази негативна кампания с белите петна дойде на живот от недалновидна поземлена реформа в прехода към демокрацията, и за която държавата плати 15 млрд. лева за земеразделяне. Прилагането на „белите петна” е решение за стопанисването на непотърсени, но възстановени земеделски земи на собствениците или техните наследници.

Там, където има земеделски кооперации и добри арендатори, които редовно плащат рента или наем, няма интерес земята да пустее. Ползвателите на тези бели петна плащат предварително средното рентно плащане за даденото землище по сметката на ОДЗ и в срок до 10 години собствениците или наследниците могат да си потърсят парите, а след този 10-годишен срок непотърсените остават в полза на държавата.

По отношение на социалната политика в българското село, обработката на общинските пътища, заложени в картата за възстановената собственост, като технологични пътища до всеки парцел - би било справедливо

тези пари да не потъват в общинския бюджет, а да остават в съответното населено място

- за подобряване на инфраструктурата и стимул за местната общност да подкрепя бизнеса. Тези средства е добре да се управляват от т. н. Местен обществен съвет - с оглед на тяхното целево използване. Има малки по брой на жителите села, но с големи землища. И този финансов ресурс - от общинските пътища от кадастралният план – могат да направят селото привлекателно за младите хора - да се върнат в него и да работят земеделие.

Правителство, което чрез държавно регулиране и социално пазарно стопанство в земеделието, в условията на ОСП, доразвие и осъвремени кооперативното движение, ползвайки традициите и натрупания световен опит, ще съхрани българското село, земята като национално богатство и България като традиционна аграрна страна.

Кирил Боянов

Председател на

ОСЗК – Силистра

Настоящата статия написах в подкрепа интервюто на проф. Иво Христов на тема Българската земеделска политика е грешна, публикувано в брой 648/23 март 2020г. във в-к „Гласът на земеделеца”.

Публикувана в Бизнес

Да достигнем повече, като работим заедно – това е мотото на германските кооперативни дружества

Ася Василева

На 30 ноември 2016 г. програмата „Идея и практика на постигането на съвместни интереси чрез обединяване в кооперативи“ е включена в световното нематериално културно наследство на ЮНЕСКО. Германия влезе в този списък на първо място. Не е случайност, че от цялото германско културно наследство в списъка на ЮНЕСКО попада именно тази практика на организиране на обществения и стопанския живот. Опитът на Германия в кооперативното движение днес помага на хората в цял свят също така, както и преди 160 години, когато в страната се появяват първите обединени кооперативи.

Днес в кооперативи (дружества) са обединени над 800 милиона души по света. В Германия 8000 кооперативни дружества обединяват над 22 милиона души. Кооперативите решават задачи във финансовия сектор, търговията и занаятите. Но най-големи са земеделските дружества. Част от техните дейности включва възобновяема енергетика, възпитание на децата и грижа за възрастните, както и снабдяване на селскостопанските региони.

Формално кооперациите се появяват в Европа в средата на XIX век. В Германия едно от първите дружества е основано от Фридрих Вилхелм Райфайзен (1818-1888 г. ) – бургмистър на Вайербуш в Западна Германия. В своето село Райфайзен основава дружествена спестовна и кредитна каса, за да облекчи живота на дребните стопанства.

Но първите членове на кооператива ставали не селяните, а селската интелигенция – учители, лекари, свещеници, инженери и агрономи, които искали да подобрят живота на селското население. При това голяма роля имали християнските или утопичните идеи. Важно е да се знае, че не селяните „отдолу“ са се обединявали в кооперативи. Кооперативите са се създавали „отгоре“, и много често представители на местната интелигенция работели в дружествата като счетоводители или управители. По-късно обединенията на кооперативите стават основна движеща сила в организирането на нови дружества и привличането на нови членове.

Още на началния етап от своето развитие кооперацията става за дребните производители ефективно средство за противодействие на монополите и способства за растежа на производството в селското стопанство. По това време в Европа са създадени кооперативи от всички основни видове, включително производствени (например, на производителите на сирене или масло), кредитни, потребителски и т.н.

Известно е, че кооперативното предприятие се създава не за получаване на печалба от вложения капитал, а за „увеличаване, благодарение на общото стопанисване, на трудовите доходи на своите членове или намаляването на разходите им за потребителски нужди“ (Туган-Барановский М. И. Социальные основы кооперации). По този начин икономическото взаимодействие в кооператива е призвано в значителна степен да противостои на пазарните стихии, да защити производителите или потребителите в икономически и социален план.

Както показва практиката, най-ефективни са обединенията на равни. Ако разликата в размера на стопанствата е значителна, то кооперативът се доминира от най-богатите членове и престава да изразява в пълна степен интересите на останалите.

Опитът на Германия

Днес кооперирането в земеделието е актуално както никога досега, и това явление е много по-широко от обединението на фермерски стопанства. Интензивното земеделие и необходимостта от прилагането на нови технологии изискват дълбоки знания в най-разнообразни области. И въпреки че внедряването на научния подход от сферата на управлението до биотехнологиите е непосилна задача дори и за най-големите стопанства, кооперативите и техните обединения са способни да решават въпросите за използването на най-съвременните научни методи за своите членове, както и подготовката на кадри. Те предоставят за ползване на своите членове целия достъпен научно-технически потенциал при равни условия, независимо от размера на стопанството и дела на вносителя.

И дори повече – най-важната задача на кооперативите е да противостоят на могъществото на монополистите и да защитават интересите на своите членове на национално и международно ниво. Удивително е, но те постигат това дори в ситуация на монополизиране на пазара на средствата за растителна защита и торовете от големите концерни.

Да разгледаме работата на кооператива по примера на Германия.

Оборотът на селскостопанските кооперативи в страната е около 50 млрд. евро на година, от тях 50% са от собствена продукция, 50 % са диверсифицирани – кооперативите стопанисват бензиностанции, пазари за търговия със строителни материали и хранителни борси. Като мост, съединяващ хиляди предприятия и членове на кооперативи с пазарите вътре и извън Германия, служат предприятия, основани от обединения на кооперативи (AGRAVIS Raiffeisen AG, Raiffeisen Waren GmbH, RWZ Rhein-Main eG, ZG Raiffeisen eG, BayWa Konzern и др.).

Например, най-големият селскостопански концерн BayWa, основан през 1923 г. в Мюнхен (с оборот от 14,9 млрд. евро през 2015 г. и повече от 16 000 работни места) има подразделения или дъщерни предприятия в 34 страни. Основните сфери на дейност са селско стопанство, енергетика, строителство и недвижими имоти.

Концернът предоставя пълно обслужване на членовете на обединението – планиране, счетоводство, складиране, подготовка и продажба на растителни и животновъдни агростоки, свързва фермерите с потребителите и преработващата промишленост. Собствената складова и транспортна инфраструктури позволяват да се създадат необходимите резерви за преодоляването на колебанията на цените през различните сезони и непрекъснатото потребление.

Техническото подразделение на концерна закупува техника, оборудване, сгради и съоръжения, необходими за земеделското производство, занимава се с тяхното обслужване и техническо снабдяване. Освен техника за растениевъдство, млекопроизводство, горска промишленост и хранене на животните, се закупува също и комунална техника, чак до строителство на угоителни комплекси и складове. Впрочем към предоставяните услуги се отнасят не само продажбите, а също консултиране, обучение и осигуряване на финансирането.

В сегмента на енергетиката влизат не само снабдяването с гориво и смазочни материали, но и строителството на установки за възобновяема енергия (слънце, вятър, био), както и консултации по въпросите за пестене на енергия.


Тъй като съществена част от инвестициите на концерна BayWa е в строителството, търговията със строителни материали има най-висок дял в оборота – от 15 до 20%. Тук влизат и непосредственото снабдяване със строителни материали на членовете на кооператива, както и организирането на пазари за строителни материали и техника.

Освен чисто стопански, кооперативните обединения решават и множество социални задачи, като организиране на детски заведения в селските местности, грижа за възрастни хора и подготовка на кадри.

Немаловажен е и фактът, че кооперативите до голяма степен определят и общото ниво на цените за населението. Дружественият характер на кооперативната дейност прави възможно производството и дистрибуцията на земеделски продукти, преди всичко хранителни, по минимални цени. Съответно, материално-техническото снабдяване на самите кооперативи (от работното облекло до най-сложните машини) също се води от професионалисти и осигурява високо ниво на качество на достъпни цени.

Кооперативните обединения и организираните от тях предприятия дават възможност значително да се задълбочи разделението на труда. Солидарният характер на отношенията дава възможност дори и на жителите на най-отдалечените райони да имат достъп до най-новите постижения на науката и техниката и да поддържат първокласна инфраструктура. Точната информация за всичко, случващо се в селското стопанство, и строгият отчет на цялата произвеждана продукция позволяват оптимално да се организира дистрибуцията без значение от сезонните колебания на цените. Благодарение на това, доходите на кооперативните обединения и свързаните с тях предприятия не само осигуряват висока производителност на труда и отлична инфраструктура, но и дават допълнителни приходи на членовете на кооператива под формата на дивиденти.

Особено вниманието трябва да се обърне на кредитоспособността на кооперативите и техните обединения. От 1889 г. всяко кооперативно обединение в Германия е задължено да бъде член на ревизионен съюз. Тези съюзи изработват собствени критерии за стопанска дейност, които съществено се различават от критериите, възприети от обикновените акционерни дружества. Строгият контрол върху жизнеспособността на кооперативите, който осъществяват съюзите, и привързването им към реалната икономика препятствят проникването в тази сфера на всички видове спекулативен капитал и възможността за каквито и да било спекулации.

От една страна, това ограничава безкрайния растеж на кооперативите, но от друга страна (тъй като земеделието не е просто част от икономиката), такава система защитава местните производители и регионалната култура, като така позволява на селските райони да се развиват и да благоденстват. В крайна сметка се постигат ниско ниво на цените за потребителите на хранителните продукти, високо качество на стоките и услугите и едновременно висока кредитоспособност на селскостопанските обединения в Германия и тяхната устойчивост към всякакви кризи. А това е най-доброто доказателство за успеха на кооперативното движение.

Отличителни черти на германските кооперативи:

  1. Помощ в икономическата дейност на членовете на кооператива, тоест съвместен ръст на стопанствата. Тази идея е основната, отличаваща кооперативите от останалите стопански форми, които поставят в основата собственото стопанство.
  2. Членството в кооператива е доброволно и отворено за всички.
  3. Един член – един глас. Независимо от размера на стопанството и участието в капитала.
  4. Дейността на кооператива изхожда от неговите членове и е насочена към тях – взаимопомощ, самоуправление и пълна отговорност.
  5. Дуализъм на членовете на кооператива – от една страна, те са съсобственици, вземащи решения, от друга страна, са клиенти на кооператива – потребители на предоставяните услуги.
Публикувана в Бизнес
Понеделник, 28 Януари 2019 12:59

Българите пак ще останат без земя

Пакетът от данъци, които земеделските кооперации плащат на декар земя, е десет пъти повече от този на арендаторите, изчисли Явор Гечев, председател на Националния съюз на земеделските кооперации в България

Лили Мирчева

Земеделските кооперации загиват, а имуществото, което имат, и него няма да могат си вземат хората, предупреди Кралю Кралев, председател на ЗК „Асен Първи“ в каварненското село Белгун на ежегоден семинар, проведен в курорта „Златни пясъци“ край Варна. Той направи образно сравнение: „В община Каварна имаше 8 кооперации, останаха 5, да не казвам колко от тях вече са извън лодката и дишат със шнорхел“.

Щом са много добра форма на организация, защо от 3200 кооперации останаха само 400, попита Кралев. „Дано умра в кооперацията и да не дочакам арендаторът да дойде с думите: Казах ли, че ще те взема тебе. Казах ли, че ще взема кооперацията!“, сподели страховете си председателят на една от най-добрите кооперации в североизточна България. По думите му в новия Закон за земята се отстояват интересите само на едрите собственици и арендатори, а дребните, устояли досега заради кооперациите, нямат никакви права.

Върви процес на поредното обезземляване на българските граждани. Това е заложено и в новия Закон на земята, където комасацията се диктува от едрите ползватели на земя. Те ще обработват хубавите ниви, а чукарите ще оставят на реални собственици, но без права. Оттам до обезземляването има само една стъпка – (не)доброволната продажба на земя.

„Скъсват ни от ревизии. Минава трудовата медицина – акт, минава Инспекцията по труда – акт, а арендаторите няма кой да ги намери“, продължи Кралев.

„Нашата кооперация стои стабилно и има високи доходи - заплашваха, че ще ме убият, че ще ми вземат внучетата. Полицията ги залови, а после 10 пъти Окръжният съд връща делото, докато накрая го прекрати. Целта е мен да ме няма, но аз догодина вдигам рентата на член кооператорите на 120 лв. Моите работници почиват пет месеца и получават по 1500 лв., през другото време - по 3-4 хил. лв. заплата. Ако въведат прогресивен данък, мен ще ударят, защото през лятото комбайнерът като взема 5 хил. лв. заплата, аз няма откъде да извадя за данъци. В същото време арендаторът ще ги изкара като дивидент. От кооперацията хората излизат с 1200 лв. пенсия, при арендаторите излизат с 200-300 лв., защото са осигурявани на 4-часов работен ден“, обясни Кралев.

Но най-страшното е, че дяловете в кооперацията не са защитени. „На Общото събрание вземаме решение да залагаме движимо и недвижимо имущество. Но ако кооперацията не може да се издължи на банката, тя си взема имуществото“, продължи председателят.

Според него дори изискването, залегнало в Закона за кооперациите, за ежегодно провеждане на Общо събрание, се организира трудно. „Давам кебапчета и кюфтета да дойдат на събрание. Други колеги вадят по 50 лв., за да дойдат на събрание член кооператорите. Не ни питайте откъде ги вадим“, коментира Кралев.

По думите му няма кой да погребе хората в селата. Преди избори партиите обещават подвижна здравна служба и какво ли още не, но веднага след това забравят. Кооперацията плаща на доктор, който да посети Белгун, а той прави преглед в кметството, пред очите на всички, защото здравната служба отдавна е закрита.

„Миналата година отчетохме 1 млн. лв. печалба. От тях 100 хил. лв. плащаме на държавата. Преотстъпен данък не ползваме, защото откъм техника кооперацията вече си има всичко. САПАРД беше направен заводите в Германия да работят – правят трактори и ни ги продават. Но скъпа техника не се сменя всяка година“, коментира Кралев.

Картината на бавната, но сигурна смърт на земеделските кооперации в България си има своите икономически обяснения. Пакетът от данъци, които земеделските кооперации плащат на декар земя, е десет пъти повече от този на арендаторите, изчисли Явор Гечев, председател на Националния съюз на земеделските кооперации в България. По думите му, за да плати дивидент едно капиталово дружество, трябва да намали рентата и да реализира по-висока печалба. Кооперацията плаща 10% данък печалба и 5% данък дивидент, а арендаторите пак са едни гърди напред защото не плащат данък дивидент.

„При кооперирането в България има куп субективни фактори, въпреки които земеделските кооперации оцеляват, но са финансово и законово неравнопоставени. Трябва нов, реален Закон за земеделските кооперации“, категоричен е Явор Гечев.

Публикувана в Бизнес

До края на месеца плащат вторите ставки по обвързаната подкрепа и акциза върху горивата. Това съобщи министърът на земеделието, храните и горите (МЗХГ) Румен Порожанов на на годишния национален семинар на Националния съюз на земеделските кооперации в България.

До 1-2 месеца ще бъде готова и новата държавна помощ за малки хладилни камери за съхранение на плодове и зеленчуци. Такава вече има за минимандрите, а в момента се съгласува с ЕК подобна схема и за малки кланици, както и за мобилни доилни апарати.

Коопераците продължават да имат своята перспектива в земеделието и хранително-вкусовия бранш. Професионалният и експертен момент в нашата работа е изключително позитивен, коментира  Порожанов.

Министърът допълни, че рпез цялата 2017 г.  е имало много добра комуникация със земеделския бранш, особено по дебата за позицията ни за Общата селскостопанска политика- къде е България и какво искаме да направим.“Смея да твърдя, че браншът и екипът на министерството знаят какво искат“, заяви още министър Порожанов. Той припомни, че по време на българското председателство на Съвета на ЕС започна дебатът по ОСП и в началото на юни бяха представени от ЕК драфтовете на 3 регламента- най-важният от които е за  стратегическите планове. Всяка страна е дала позициите си по тях и се очакват коригираните  предложения на регламентите, но за съжаление вече 6 месеца това не става. За да не се губи време България вече е стартирала изработката на т.нар. SWOT анализ, който да изведе приоритетите и инструментите. Вероятно през месец май ще започне и публичното му обсъждане с бранша.

Кооперациите са допустими бенефициенти по мярката за напояване, очаква се прием по нея между май и юни, заяви председателят на НСЗКБ Явор Гечев.

Публикувана в Бизнес

Коопераците продължават да имат своята перспектива в земеделието и хранително-вкусовия бранш. Професионалният и експертен момент в нашата работа е изключително позитивен. Това заяви министърът на земеделието, храните и горите Румен Порожанов на годишния национален семинар на Националния съюз на земеделските кооперации в България.

С НСЗКБ и другите асоциации минахме през много сериозни тестове последните години. През цялата 2017 г. в много добра комуникация със земеделския бранш мина дебатът за позицията ни за Общата селскостопанска политика- къде е България и какво искаме да направим. Смея да твърдя, че браншът и екипът на министерството знаят какво искат, заяви още министър Порожанов. Той припомни, че по време на българското председателство на Съвета на ЕС започна дебатът по ОСП и в началото на юни бяха представени от ЕК драфтовете на 3 регламента- най-важният от които е за  стратегическите планове. Всяка страна е дала позициите си по тях и се очакват коригираните  предложения на регламентите, но за съжаление вече 6 месеца това не става. За да не се губи време България вече е стартирала изработката на т.нар. SWOT анализ, който да изведе приоритетите и инструментите. Вероятно през месец май ще започне и публичното му обсъждане с бранша.

Пред председателите  на кооперациите министър Порожанов обяви, че до края на месеца ще бъдат платена вторите ставки  на обвързаната подкрепа и акциза върху горивата за земеделски нужди. До 1-2 месеца ще бъде готова и новата държавна помощ за малки хладилни камери за съхранение на плодове и зеленчуци. Такава вече има за минимандрите, а в момента се съгласува с ЕК подобна схема и за малки кланици, както и за мобилни доилни апарати.

Кооперациите са допустими бенефициенти по мярката за напояване, очаква се прием по нея между май и юни, заяви председателят на НСЗКБ Явор Гечев.

Публикувана в Бизнес

Европа знае как да си пази интересите, а това, че ние сме глупавите и мислим васалски, си е наш проблем. Нашата земя може да храни 20-30 млн. човека, но държавата се е превърнала в администратор на процесите по разпределението на пари. Това коментира Явор Гечев, председател на Националния съюз на земеделските кооперации в България

Интервю на Лили Мирчева

  • Г-н Гечев, в последно време името Ви се споменава като евентуален министър на земеделието в следващото правителство. Какво ще направите за къщичката на българското земеделие, ако поемете поста или поне – какви основи ще положите за промяна на модела, по който досега се развива секторът?

  • И аз знам, че името ми се върти, но нито са ми предлагали, нито пък аз съм се предлагал за поста. За мен се говори повече в медиите, отколкото в политическите среди. Не са много имената, които могат да свършат работа в българското земеделие. Аз съм председател на Съюза на земеделските кооперации в България и в момента гледам да си върша работата като такъв. Това е една от най-големите браншови организации, която по собствен начин допринася за напредъка на земеделието, стига управляващите да се вслушват в сектора, за да има реален дебат. Съюзът е единствената структура в земеделието, която има реален опит и визия по отношение на кооперирането.

  • Може ли да се използва опита на кооперациите при организирането на т. нар. водни сдружения за напояване?

  • Може, но ние сме заявили, че искаме промяна в Закона за кооперациите и на практика - написване на нов закон. До април месец ние ще подготвим проект на закона, който ще предложим за широко обсъждане – както в нашите среди, така и в други неправителствени организации. След това ще го предоставим в Народното събрание и в Министерството на земеделието и храните. За мен е изключително глупава практика в България за всяко нещо да се пише отделен закон. От многото кръпки в закона вече не се вижда ризата. Не може да има Закон за сдруженията за напояване, като те са просто кооперативна структура. Трябва ли една кооперация с около 1500 член - кооператори да прави нова кооперация, за да извършва напояване? Има и други модели, особено по отношение на напояването. Печалбите би трябвало да се реализират от земеделските производители, защото това не е просто търговска услуга. Всъщност печалбите от напояване не би трябвало да са продукт от продажбата на вода. По-скоро би трябвало да се реализират от земеделските производители, които поливат след теб, т.е. това е много различен модел, в който простите пазарни принципи не действат. Искаме в новия закон да съберем на едно място всичко за кооперативното земеделие, но не с измислените форми на регистри в МЗХ, в които вписваш виртуални кооперативи, а всъщност са регистрирани като ООД-та. Уж ги подпомагат в административните дейности, но от това няма никакъв ефект. Искаме да се даде дефиниция на кооперация, на кооперативно стопанство, да се отвори цялата палитра на възможностите за коопериране. Необходимо е тези кооперации, които са в момента, да ги свържем със земята, т.е. член-кооператора да запази собствеността си. Не би трябвало, както е сега, да подписва договори за аренда със собствената си кооперация всяка година. Досега много се говори за кооперации на фермерите, но на практика никой нищо не прави за тях. Нека 10-15-20 човека в едно населено място да си направят кооперация от друг тип, запазвайки земята, техниката, но работейки и търгувайки заедно, съобразявайки се какво да сеят и поливат заедно. Така се прави в цяла Европа.

  • Защо кооперациите в България не успяват да работят по този европейски модел?

  • Не успяват заради N на брой неща. Защото може и да пречат на някого.

  • Как си обяснявате парадокса да сме на средата на втория програмен период на Общата европейска политика и в България да няма още напояване? Както и другия парадокс – непрекъснато затваряне и фалит на малките, и средни ферми?

  • Такава е политиката. Така става когато управлява някой, който не познава нито механизмите, нито сектора. Програмата за развитие на селските райони, евросубсидиите, националните плащания не са просто някакви пари, които трябва да похарчиш. Това са вид пазарни намеси и те, разбира се, изкривяват пазара по един или друг начин. Когато нямаш умението да управляваш процеса и знаеш какво ще стане след като похарчиш парите, къде да ги насочиш и каква политика да водиш, накъде си тръгнал. От приказките на властимащите се разбират други неща за финансовите потоци, които разпределят в момента. Видно е, че работим на самотек, за запазване на статуквото на земеделието, не смятаме да развиваме зеленчукопроизводство и трайни насаждения, защото няма напояване, не смятаме да разнообразяваме пазара, не мислим за държавна подкрепа, не мислим за кооперирането и малките ферми са ни някак излишни. Те не отговаряли на изискванията и най-лесният начин е да ги закриеш.

  • Същевременно щабът на чиновниците набъбва непрекъснато, а на практика виждаме, че липсва координация между МЗХ и ДФЗ.

  • Държавен фонд „Земеделие“ трябва да прилага това, което му каже министерството. Факт е, че последното не знае какво прави, но на практика държи в ръцете си съдбите на всички земеделски производители. В цяла Европа държавата влияе на сектора чрез финансовите механизми на подпомагане. Да не говорим, че държавите пазят интересите си в рамките на самия Европейски съюз. Механизмът за управление на земеделието у нас отдавна е сбъркан. Когато правиш най-грозното нещо – чрез запетайки отваряш ниши за изкривяване на изискванията по ПРСР, то всяка година се получават аномалии. Бяха млади фермери с калифорнийски червеи, след което бяха 5 дка домати – полско производство, които дори не ги прибират, то не бяха пъдпъдъци, то не бяха тикви... Всеки редови агроном знае каква е средната производствена разлика при отглеждането на определени продукти. Това за мен е 100% умишлена политика. Какви послания се правят към фермерите? Хайде да излъжем, да направим едни изкуствени сектори, защото така е по-лесно. И се оказа, че "нацвъкахме" едни червеи, а сега има свръхпроизводство на пъдпъдъци, които няма какво да ги правим. По последни данни на МЗХ има 600% ръст на тиквопроизводството! Несериозна история – хората просто сеят тикви и дори не ги прибират от полето, а ги заорават. При липсата на пазар по-лесното е да не ги гледат.

  • Съзнателно ли се изкривяват мерките, така че само единици от фермерите да вземат пари и после да се променят правилата, така че кранчето да секне?

  • Непознаването или използването на пазарните намеси в полза на някой, е много опасен процес и той буквално разказа играта на българското земеделие.

  • Тук идва вечният въпрос - какво да се прави?

  • Ние трябва да имаме ясна представа какво ще правим в земеделието – че ще развиваме плодове, зеленчуци, пасищното животновъдство, да стимулираме преработката и вътрешния пазар. Необходимо е да достигнем поне 20% на директните продажби, но не в този вид, в който си ги представя МЗХ сега. Да се развива политика в подкрепа на малките, семейни ферми в региона. Това не става без коопериране на съответните земеделски и икономически субекти. Първо държавата трябва да каже: Това е моята политика и тя ще е приоритет. И другите сектори трябва да вървят, а не да се води политика на самотек. Всеки вече проумява, че временното, частично оцеляване не върши работа. Дори в сектора на зърнопроизводството печалбите вече не са такива и въпреки всички субсидии, производителите не стигат до себестойността на продукцията. Помислете какво ще стане ако има лоша година, съчетана с ниски цени. Въпрос на време е този модел да се спука. Една държава трябва да мисли с хоризонт 4-5 години напред в плановете си. Земеделието не е бързооборотен сектор. Една продукция се произвежда поне една година, да не говорим за трайните насаждения. А при тази поземлена реформа, която се прави в момента, фермерите ги въртят както пумпал. Те не знаят дали ще обработват или не площите през следващата година. Ние станахме вносител и на десертно грозде, а Тракийската низина е мястото, откъдето е произлязло. Внасяме дини и пъпеши! Нали разбирате що за безумие е това, погледнато от макроикономическа гледна точка. Така изтървахме редица шансове.

  • Какви са по-конкретно?

  • Изтървахме да синхронизираме основния пакет от пари в ПРСР с това, какво земеделие трябва да правим. Издумкахме парите за най-апетитните мерки по ПРСР. На практика нямаме пари за развитие на селата, за производството и преработката на селскостопански продукти в следващия 5-годишен период.

  • Това политическа грешка ли е или дивидент за сега управляващите?

  • Това е престъпление. Под политически дивидент аз разбирам да се отчете после, че произвеждаме 20% повече български плодове и зеленчуци, и ги реализираме в българските магазини. А другото е – вкарваме едни пари и като ударим чертата – нямаме постижения. Сега сме на път да направим и другото национално престъпление (ние също сме отговорни за глупостите, които се правят в момента), и това е следното – пълна неадекватност по отношение на европейската политика. Ние 2018 г. ще участваме в управлението на сектор земеделие в Европа, т.е. ние трябва вече да имаме формулирани национални каузи, дипломацията вече трябва да работи, да знаем каква е позицията на държавата ни, т.е. да можем да влияем на европейския процес, а не само да се оплакваме, че все трябва да слушаме Европа.

  • Как ще определяме политика в ЕС - все пак си бяхме и си останахме най-бедни в Европа?

  • Аз популяризирам една кауза и ще я отстоявам, и тя трябва да стане национална. Това е – пакетът от пари, който ще се дава след 2020 г. по ОСП във всяка една държава от ЕС, да не надминава с 30% най-високото и най-ниското подпомагане като средна база. Примерно, ако ние не можем да си позволим да подпомагаме повече от 100 лв., то Германия да не може да плаща повече от 130 лв. субсидия в даден сектор.

  • Смятате ли, че големите и богати държави в Европа ще ни послушат за такова предложение?

  • Това е национална кауза, която трябва да отстоим. В момента за такова предложение има почва и България може да е носител на тези интереси. Европа след брекзит не е същата. Ако ЕС не направи собствените си компромиси относно баланса на парите за по-солидарна политика, а не на две скорости, то Европа няма защо да я има. Ние трябва да сме част от този дебат. Става дума не само за европейските средства, но и националните доплащания. И те трябва да са част от тази 30-процентна схема. Ако ние горе-долу вече имаме някаква изравнена сума за европейските пари, в по-богатите държави от държавния бюджет се финансират огромни средства. Това също изкривява пазара. Европа знае как да си пази интересите, а това, че ние сме глупавите и мислим васалски, си е наш проблем. И затова са виновни случайните хора в политиката. Старите земеделци казват: "Ако потен вода не си пил и не те е била градушка – не може да разбираш от селско стопанство".

  • Затова ли досега написаните стратегии за развитието на земеделието в България остават само на книга?

  • Това е объркана мантра. Това не са стратегии, а някакви планове. Не ми трябва да ми казват, че в България трябва да гледаме домати, а как да ги реализирам. Политиката в сектора на земеделието е много сложно нещо – това е икономика, но и политика на заетост, социална, демографска политика и т.н.

  • Трябва ли държавата да стане играч на пазара?

  • Да и ние трябва да кажем – такава ще е политиката, такова ще е подпомагането, така ще е облекчена администрацията, държавата ще гарантира продажбата на земеделската продукция със солидарни фондове ако щете. Има хиляди механизми. И не му е работата на земеделския производител да ги знае. Той трябва да ги получава наготово, защото това е ролята на държавата. Тя не трябва като феодал да разпределя едни пари, които взема от хората, внася си вноската в ЕС и той ги връща под формата на някакви фондове. Това е упадъчен модел и опасен механизъм, ако не знаеш как да го използваш. Според мен този механизъм не се използва пълноценно и който и да е следващият министър ще му е адски трудно, защото фондовете са опоскани, и то най-апетитните, и лесни мерки. Затова през следващите години отново ще си говорим защо не сме усвоили парите, тъй като оставащите мерки не са прилагани досега. Ще ни трябва нов опит и убеждаване на фермерите за едно или друго. Това няма как да стане.

  • Досега само за ПРСР в новия програмен период няма данни колко са усвоените средства. Имате ли някаква информация?

  • То няма и за стария период. Силно се съмнявам, че са 99%, както твърдят от МЗХ, но ще дойде време да говорим и за това. Не се знае какъв процент от договорените пари са платени и какъв процент ще остане държавата ни да плаща. Не се знае колко са глобите – липсват данни. Сайтът на ПРСР не работи от три месеца. Това означава само липса на публичност или пък липса на специалисти, които могат да се справят с един сайт.

  • Има ли шанс тази година са стане повратна в развитието на земеделието, да има промяна?

  • В сектора се говори предимно какво не трябва да бъде, но липсва алтератива. Малко хора виждат нещата пространствено. Частичните неща не вършат нищо – само налагат кръпка върху кръпка. Не се ли осъзнае че се иска цялостна алтернатива и тя да бъде дадена, поне за период от 5 г., нещата няма как да станат. Обществото ни се гради на недоверие и дори стана прекалено търпимо към всичко. Много политика взе да има във всичко. Трябва да опитаме да изградим национална кауза в земеделието и да дадем поне 4-годишен толеранс, за да настроим политиката към земеделието. Иначе трябва да визираме поне 50-100 години напред. Дори тези 7-годишни рамкови периоди в ОСП са къси за реализацията на пълна политика в сектора, а пазарът е динамичен. Нашата земя може да храни 20-30 млн. човека, а при това има освобождаване на пазари. Световната геополитика разсипа държавите от азиатския спектър. Една Сирия беше много сериозен производител, ако щете дори и Либия в определени области, Египет, Ирак не е същият– отварят се много сериозни пазари по отношение на нахут, на фасул, да не говорим за специфичното агнешко месо. Нас ни няма на картата на световните пазари. Държавата се е превърнала в администратор на процесите по разпределението на пари и това е жалко.

  • Говоренето за това означава, че нещата са назрели за промени.

  • Не съм сигурен. Кажете ми нещо, което показва цялостна политика – комасация, поземлени отношения, постигане на земеделска средна класа, семейни ферми, коопериране по отношение на напояване, по отношение на продажбата, контрактуването и подписването на договори. Къде са плановете за гаранционни фондове по отношение на продажбите на земеделска продукция. Химерно е да мислим, че държавата може да стане същия играч както едно време. В момента трябва да търсим стимули за коопериране и сериозен държавен играч, който да урегулира и подпомага тези процеси. Дори чрез държавни дружества, но ролята на държавата не е да печели, а да създава условия хората в нея да печелят. Когато в целия ЕС има политика, която е всичко друго, но не и свободна конкуренция, държавата може да е този фактор, който да разработва определени дружества. След това да ги оставя на кооперативен принцип и вече развитите сектори да ги владеят. Колкото и сложно да звучи, аз мисля, че формулирането на национален казус в земеделието, при един 4-годишен толеранс, за да се настрои системата, е възможна мисия. Но аз не виждам нито едни индикатор за промяна. Изпукахме еврофондовете и тези пари, които ни трябват, вече ги няма. Трябва през 2020 г. да сме подкарали нова политика и да настройваме финансовите инструменти към нея, устоявайки нашите интереси в Европа. 

    • Г-н Гечев, в последно време името Ви се споменава като евентуален министър на земеделието в следващото правителство. Какво ще направите за къщичката на българското земеделие, ако поемете поста или поне – какви основи ще положите за промяна на модела, по който досега се развива секторът?

    • И аз знам, че името ми се върти, но нито са ми предлагали, нито пък аз съм се предлагал за поста. За мен се говори повече в медиите, отколкото в политическите среди. Не са много имената, които могат да свършат работа в българското земеделие. Аз съм председател на Съюза на земеделските кооперации в България и в момента гледам да си върша работата като такъв. Това е една от най-големите браншови организации, която по собствен начин допринася за напредъка на земеделието, стига управляващите да се вслушват в сектора, за да има реален дебат. Съюзът е единствената структура в земеделието, която има реален опит и визия по отношение на кооперирането.

    • Може ли да се използва опита на кооперациите при организирането на т. нар. водни сдружения за напояване?

    • Може, но ние сме заявили, че искаме промяна в Закона за кооперациите и на практика - написване на нов закон. До април месец ние ще подготвим проект на закона, който ще предложим за широко обсъждане – както в нашите среди, така и в други неправителствени организации. След това ще го предоставим в Народното събрание и в Министерството на земеделието и храните. За мен е изключително глупава практика в България за всяко нещо да се пише отделен закон. От многото кръпки в закона вече не се вижда ризата. Не може да има Закон за сдруженията за напояване, като те са просто кооперативна структура. Трябва ли една кооперация с около 1500 член - кооператори да прави нова кооперация, за да извършва напояване? Има и други модели, особено по отношение на напояването. Печалбите би трябвало да се реализират от земеделските производители, защото това не е просто търговска услуга. Всъщност печалбите от напояване не би трябвало да са продукт от продажбата на вода. По-скоро би трябвало да се реализират от земеделските производители, които поливат след теб, т.е. това е много различен модел, в който простите пазарни принципи не действат. Искаме в новия закон да съберем на едно място всичко за кооперативното земеделие, но не с измислените форми на регистри в МЗХ, в които вписваш виртуални кооперативи, а всъщност са регистрирани като ООД-та. Уж ги подпомагат в административните дейности, но от това няма никакъв ефект. Искаме да се даде дефиниция на кооперация, на кооперативно стопанство, да се отвори цялата палитра на възможностите за коопериране. Необходимо е тези кооперации, които са в момента, да ги свържем със земята, т.е. член-кооператора да запази собствеността си. Не би трябвало, както е сега, да подписва договори за аренда със собствената си кооперация всяка година. Досега много се говори за кооперации на фермерите, но на практика никой нищо не прави за тях. Нека 10-15-20 човека в едно населено място да си направят кооперация от друг тип, запазвайки земята, техниката, но работейки и търгувайки заедно, съобразявайки се какво да сеят и поливат заедно. Така се прави в цяла Европа.

    • Защо кооперациите в България не успяват да работят по този европейски модел?

    • Не успяват заради N на брой неща. Защото може и да пречат на някого.

    • Как си обяснявате парадокса да сме на средата на втория програмен период на Общата европейска политика и в България да няма още напояване? Както и другия парадокс – непрекъснато затваряне и фалит на малките, и средни ферми?

    • Такава е политиката. Така става когато управлява някой, който не познава нито механизмите, нито сектора. Програмата за развитие на селските райони, евросубсидиите, националните плащания не са просто някакви пари, които трябва да похарчиш. Това са вид пазарни намеси и те, разбира се, изкривяват пазара по един или друг начин. Когато нямаш умението да управляваш процеса и знаеш какво ще стане след като похарчиш парите, къде да ги насочиш и каква политика да водиш, накъде си тръгнал. От приказките на властимащите се разбират други неща за финансовите потоци, които разпределят в момента. Видно е, че работим на самотек, за запазване на статуквото на земеделието, не смятаме да развиваме зеленчукопроизводство и трайни насаждения, защото няма напояване, не смятаме да разнообразяваме пазара, не мислим за държавна подкрепа, не мислим за кооперирането и малките ферми са ни някак излишни. Те не отговаряли на изискванията и най-лесният начин е да ги закриеш.

    • Същевременно щабът на чиновниците набъбва непрекъснато, а на практика виждаме, че липсва координация между МЗХ и ДФЗ.

    • Държавен фонд „Земеделие“ трябва да прилага това, което му каже министерството. Факт е, че последното не знае какво прави, но на практика държи в ръцете си съдбите на всички земеделски производители. В цяла Европа държавата влияе на сектора чрез финансовите механизми на подпомагане. Да не говорим, че държавите пазят интересите си в рамките на самия Европейски съюз. Механизмът за управление на земеделието у нас отдавна е сбъркан. Когато правиш най-грозното нещо – чрез запетайки отваряш ниши за изкривяване на изискванията по ПРСР, то всяка година се получават аномалии. Бяха млади фермери с калифорнийски червеи, след което бяха 5 дка домати – полско производство, които дори не ги прибират, то не бяха пъдпъдъци, то не бяха тикви... Всеки редови агроном знае каква е средната производствена разлика при отглеждането на определени продукти. Това за мен е 100% умишлена политика. Какви послания се правят към фермерите? Хайде да излъжем, да направим едни изкуствени сектори, защото така е по-лесно. И се оказа, че "нацвъкахме" едни червеи, а сега има свръхпроизводство на пъдпъдъци, които няма какво да ги правим. По последни данни на МЗХ има 600% ръст на тиквопроизводството! Несериозна история – хората просто сеят тикви и дори не ги прибират от полето, а ги заорават. При липсата на пазар по-лесното е да не ги гледат.

    • Съзнателно ли се изкривяват мерките, така че само единици от фермерите да вземат пари и после да се променят правилата, така че кранчето да секне?

    • Непознаването или използването на пазарните намеси в полза на някой, е много опасен процес и той буквално разказа играта на българското земеделие.

    • Тук идва вечният въпрос - какво да се прави?

    • Ние трябва да имаме ясна представа какво ще правим в земеделието – че ще развиваме плодове, зеленчуци, пасищното животновъдство, да стимулираме преработката и вътрешния пазар. Необходимо е да достигнем поне 20% на директните продажби, но не в този вид, в който си ги представя МЗХ сега. Да се развива политика в подкрепа на малките, семейни ферми в региона. Това не става без коопериране на съответните земеделски и икономически субекти. Първо държавата трябва да каже: Това е моята политика и тя ще е приоритет. И другите сектори трябва да вървят, а не да се води политика на самотек. Всеки вече проумява, че временното, частично оцеляване не върши работа. Дори в сектора на зърнопроизводството печалбите вече не са такива и въпреки всички субсидии, производителите не стигат до себестойността на продукцията. Помислете какво ще стане ако има лоша година, съчетана с ниски цени. Въпрос на време е този модел да се спука. Една държава трябва да мисли с хоризонт 4-5 години напред в плановете си. Земеделието не е бързооборотен сектор. Една продукция се произвежда поне една година, да не говорим за трайните насаждения. А при тази поземлена реформа, която се прави в момента, фермерите ги въртят както пумпал. Те не знаят дали ще обработват или не площите през следващата година. Ние станахме вносител и на десертно грозде, а Тракийската низина е мястото, откъдето е произлязло. Внасяме дини и пъпеши! Нали разбирате що за безумие е това, погледнато от макроикономическа гледна точка. Така изтървахме редица шансове.

    • Какви са по-конкретно?

    • Изтървахме да синхронизираме основния пакет от пари в ПРСР с това, какво земеделие трябва да правим. Издумкахме парите за най-апетитните мерки по ПРСР. На практика нямаме пари за развитие на селата, за производството и преработката на селскостопански продукти в следващия 5-годишен период.

    • Това политическа грешка ли е или дивидент за сега управляващите?

    • Това е престъпление. Под политически дивидент аз разбирам да се отчете после, че произвеждаме 20% повече български плодове и зеленчуци, и ги реализираме в българските магазини. А другото е – вкарваме едни пари и като ударим чертата – нямаме постижения. Сега сме на път да направим и другото национално престъпление (ние също сме отговорни за глупостите, които се правят в момента), и това е следното – пълна неадекватност по отношение на европейската политика. Ние 2018 г. ще участваме в управлението на сектор земеделие в Европа, т.е. ние трябва вече да имаме формулирани национални каузи, дипломацията вече трябва да работи, да знаем каква е позицията на държавата ни, т.е. да можем да влияем на европейския процес, а не само да се оплакваме, че все трябва да слушаме Европа.

    • Как ще определяме политика в ЕС - все пак си бяхме и си останахме най-бедни в Европа?

    • Аз популяризирам една кауза и ще я отстоявам, и тя трябва да стане национална. Това е – пакетът от пари, който ще се дава след 2020 г. по ОСП във всяка една държава от ЕС, да не надминава с 30% най-високото и най-ниското подпомагане като средна база. Примерно, ако ние не можем да си позволим да подпомагаме повече от 100 лв., то Германия да не може да плаща повече от 130 лв. субсидия в даден сектор.

    • Смятате ли, че големите и богати държави в Европа ще ни послушат за такова предложение?

    • Това е национална кауза, която трябва да отстоим. В момента за такова предложение има почва и България може да е носител на тези интереси. Европа след брекзит не е същата. Ако ЕС не направи собствените си компромиси относно баланса на парите за по-солидарна политика, а не на две скорости, то Европа няма защо да я има. Ние трябва да сме част от този дебат. Става дума не само за европейските средства, но и националните доплащания. И те трябва да са част от тази 30-процентна схема. Ако ние горе-долу вече имаме някаква изравнена сума за европейските пари, в по-богатите държави от държавния бюджет се финансират огромни средства. Това също изкривява пазара. Европа знае как да си пази интересите, а това, че ние сме глупавите и мислим васалски, си е наш проблем. И затова са виновни случайните хора в политиката. Старите земеделци казват: "Ако потен вода не си пил и не те е била градушка – не може да разбираш от селско стопанство".

    • Затова ли досега написаните стратегии за развитието на земеделието в България остават само на книга?

    • Това е объркана мантра. Това не са стратегии, а някакви планове. Не ми трябва да ми казват, че в България трябва да гледаме домати, а как да ги реализирам. Политиката в сектора на земеделието е много сложно нещо – това е икономика, но и политика на заетост, социална, демографска политика и т.н.

    • Трябва ли държавата да стане играч на пазара?

    • Да и ние трябва да кажем – такава ще е политиката, такова ще е подпомагането, така ще е облекчена администрацията, държавата ще гарантира продажбата на земеделската продукция със солидарни фондове ако щете. Има хиляди механизми. И не му е работата на земеделския производител да ги знае. Той трябва да ги получава наготово, защото това е ролята на държавата. Тя не трябва като феодал да разпределя едни пари, които взема от хората, внася си вноската в ЕС и той ги връща под формата на някакви фондове. Това е упадъчен модел и опасен механизъм, ако не знаеш как да го използваш. Според мен този механизъм не се използва пълноценно и който и да е следващият министър ще му е адски трудно, защото фондовете са опоскани, и то най-апетитните, и лесни мерки. Затова през следващите години отново ще си говорим защо не сме усвоили парите, тъй като оставащите мерки не са прилагани досега. Ще ни трябва нов опит и убеждаване на фермерите за едно или друго. Това няма как да стане.

    • Досега само за ПРСР в новия програмен период няма данни колко са усвоените средства. Имате ли някаква информация?

    • То няма и за стария период. Силно се съмнявам, че са 99%, както твърдят от МЗХ, но ще дойде време да говорим и за това. Не се знае какъв процент от договорените пари са платени и какъв процент ще остане държавата ни да плаща. Не се знае колко са глобите – липсват данни. Сайтът на ПРСР не работи от три месеца. Това означава само липса на публичност или пък липса на специалисти, които могат да се справят с един сайт.

    • Има ли шанс тази година са стане повратна в развитието на земеделието, да има промяна?

    • В сектора се говори предимно какво не трябва да бъде, но липсва алтератива. Малко хора виждат нещата пространствено. Частичните неща не вършат нищо – само налагат кръпка върху кръпка. Не се ли осъзнае че се иска цялостна алтернатива и тя да бъде дадена, поне за период от 5 г., нещата няма как да станат. Обществото ни се гради на недоверие и дори стана прекалено търпимо към всичко. Много политика взе да има във всичко. Трябва да опитаме да изградим национална кауза в земеделието и да дадем поне 4-годишен толеранс, за да настроим политиката към земеделието. Иначе трябва да визираме поне 50-100 години напред. Дори тези 7-годишни рамкови периоди в ОСП са къси за реализацията на пълна политика в сектора, а пазарът е динамичен. Нашата земя може да храни 20-30 млн. човека, а при това има освобождаване на пазари. Световната геополитика разсипа държавите от азиатския спектър. Една Сирия беше много сериозен производител, ако щете дори и Либия в определени области, Египет, Ирак не е същият– отварят се много сериозни пазари по отношение на нахут, на фасул, да не говорим за специфичното агнешко месо. Нас ни няма на картата на световните пазари. Държавата се е превърнала в администратор на процесите по разпределението на пари и това е жалко.

    • Говоренето за това означава, че нещата са назрели за промени.

    • Не съм сигурен. Кажете ми нещо, което показва цялостна политика – комасация, поземлени отношения, постигане на земеделска средна класа, семейни ферми, коопериране по отношение на напояване, по отношение на продажбата, контрактуването и подписването на договори. Къде са плановете за гаранционни фондове по отношение на продажбите на земеделска продукция. Химерно е да мислим, че държавата може да стане същия играч както едно време. В момента трябва да търсим стимули за коопериране и сериозен държавен играч, който да урегулира и подпомага тези процеси. Дори чрез държавни дружества, но ролята на държавата не е да печели, а да създава условия хората в нея да печелят. Когато в целия ЕС има политика, която е всичко друго, но не и свободна конкуренция, държавата може да е този фактор, който да разработва определени дружества. След това да ги оставя на кооперативен принцип и вече развитите сектори да ги владеят. Колкото и сложно да звучи, аз мисля, че формулирането на национален казус в земеделието, при един 4-годишен толеранс, за да се настрои системата, е възможна мисия. Но аз не виждам нито едни индикатор за промяна. Изпукахме еврофондовете и тези пари, които ни трябват, вече ги няма. Трябва през 2020 г. да сме подкарали нова политика и да настройваме финансовите инструменти към нея, устоявайки нашите интереси в Европа. 

Публикувана в Бизнес

адвокат Виолета Андрейчина

ВЪПРОС: Ние сме земеделска кооперация и обработваме земята на нашите членове, съгласно сключени договори. Един от нашите членове иска да продаде наследствената си част от земята, като с другите наследници нямат делба.

Може ли да се продава идеална част от земята и след това ние как ще определим, коя част от парцела да върнем на новия собственик, ако иска да си вземе земята, за да я обработва лично?

Председател на ВЗК “Нов живот”, Чирпан.

ОТГОВОР: Идеална част от земеделска земя може да се продава при спазване изискванията на чл.33 от Закона за собствеността, т.е. ако първо се предложи за закупуване на останалите съсобственици и само, ако те откажат може да се продаде на трето лице.

Читателят информира, че има сключени договори между кооперацията и нейните членове за обработване на земите им, но не уточнява какъв вид са тези договори, не се уточнява и дали останалите наследници са членове на кооперацията. Ако договори са за аренда и само един от съсобствениците го е сключил, отношенията по между им се уреждат съгласно чл.30, ал.3 от Закона за собствеността, т.е. всеки сънаследник участва в ползите и тежестите на общата вещ съразмерно с частта си. Когато общата вещ се ползва лично само от някои от наследниците, те дължат обезщетение на останалите за ползата, от която са лишени от деня на писменото поискване. Читателят не е конкретизирал дали всички наследници на въпросната земя са членове на кооперацията или само един от тях - този който иска да продаде своята идеална част и как са уредени имуществените отношения между тях по повод ползването на земята. Ако само един от наследниците е член на кооперацията – този, който иска да продаде своята идеална част, то кооперацията трябва да върне цялата наследствена земя на наследниците и новия собственик. Това е така, защото член-кооператорът може да прехвърли идеална част от земята си, но не може да прехвърли членствените си правоотношения и третото лице не става автоматично член на кооперацията, а само ако желае и общото събрание на кооперацията го приеме.

Уставът на кооперацията е документа, в който трябва да бъдат уредени въпросите, които поставя читателят, но явно тези въпроси не са уредени там. В случая най-важно е съсобствениците на земеделската земя, включително и новия собственик на част от нея да уредят въпросите относно нейното ползване. Съгласно чл.32 от Закона за собствеността, общата вещ се използува и управлява съгласно решението на съсобствениците, притежаващи повече от половината от общата вещ. Ако не може да се образува мнозинство или ако решението на мнозинството е вредно за общата вещ, районният съд, по искане на който и да е от съсобствениците, решава въпроса, взема необходимите мерки и ако е нужно, назначава управител на общата вещ.

Разбира се, всеки от съсобствениците по всяко време може да поиска доброволна или съдебна делба на земеделската земя, което е най-добрия вариант.

Публикувана в Бизнес
Страница 1 от 2

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: +359 895 451 986
Факс: +359 895 451 986

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта