Половината фактури, които ще дойдат по схемата за обвързаната подкрепа ще бъдат по 20 ст. за кг продукция, прогнозира шефката на Арон ЕООД на форум на Селскостопанската академия

Лили Мирчева

„Знаете ли колко македонска, албанска и всякаква продукция тази година беше продадена като българска, за да си докараме евросубсидии? Стига сме чакали някой нещо да ни даде. Целият ни модел е изкривен към това кой – кому - какво ще даде“. Това заяви на форум на Селскостопанската академия Габриела Баранска, главен изпълнителен директор на АРОН ЕООД, фабриката с най-много машини за пакетиране на плодове и зеленчуци в България. По думите й фирмата не е вземала никакви субсидии или помощи от държавата, защото това изкривява бизнес модела. Тя призова чиновниците от МЗХ да направят така, че субсидирането на продукцията наистина да има смисъл. „Нека този, който е реализирал по-голям оборот, защото е направил повече и по-качествена стока, платил си е данъците, тогава да получи помощта. А не защото има хартия, на която пише, че е произвел по 8 тона домати от декар“, коментира Баранска и даде още един пример за неправилно администриране на земеделската продукция с цел отчитането на субсидии. „Вие домати на цена от 20 ст. виждали ли сте? Аз не съм, въпреки че работя в този бранш от 20 години. Половината ви фактури, които ще дойдат за евросубсидии, ще бъдат на 20 ст.“, прогнозира още шефката на Арон ЕООД. По думите й чиновниците не бива да се оправдават с трудности при администрирането на евросубсидиите и средствата да се дават само при отчитането на реализиран оборот, а не с хипотетична продукция от декар.

„Със субсидиите в България се провеждат политики

и е невъзможно да убедим политиците да не ползват субсидиите за политики“, коментира Слави Трифонов, председател на Съюза на градинарите. „Около 10 години атакуваме организацията на пазара с пресни плодове и зеленчуци. Така се нарича и регламентът на ЕС, който в България е хармонизиран на 10 процента. Колкото и да не ви се вярва – 90% не е хармонизиран у нас. Винаги съм твърдял, че най-големите беди в нашия сектор идват от ДДС-то на стоката, което е 20 на сто, и от качеството на продукцията. Това качество е във вреда на производителите, защото болшинството от тях нямат международния сертификат GlobalGAP. Както съобщи Трифонов повече от 10 години се работи по темата как

МЗХ да подпомогне производителите да въведат GlobalGAP

но и „до ден днешен ние чакаме по 3 хил. евро на стопанство за въвеждането на стандарта“. Затова някои от чуждестранните супермаркети в България вече плащат на производителите да си въведат GlobalGAP, за да могат да изкупуват продукцията им. Според Слави Трифонов така супермаркетите внасят чужд, положителен опит в България. Иначе пресконференции, каквато министър Десислава Танева проведе наскоро с представители на Метро България, се превръщат само в евтина реклама за последните. Напразни са призивите на агрочиновниците чуждите търговски вериги да изкупуват стоката на българските градинари, след като последните нямат GlobalGAP, с който да докажат качеството и безопасността на продукцията си. Любопитно е защо министър Танева в края на управлението си избра само един чуждестранен търговец, вместо да покаже опита и на другите му конкуренти в България, но това е друга тема.

Нещо повече – от МЗХ непрекъснато призовават производителите да се обединят в организации, за да можели да реализират продукцията си. „В България от 25 години се говори, че трябва да се организираме. Ние им казваме – помогнете ни да се обединим, а не ни подкрепяйте когато вече сме се организирали“, призова Слави Трифонов. Той обясни, че вече са създадени 54 организации и групи на производители на пресни плодове и зеленчуци. „Новата изненада е, че

20 от тях стоят един месец неразписани

от МЗХ, след като са одобрени. Защо не се подписват, след като толкова много се насърчават фермерите към обединяване – не се знае“, коментира председателят на браншовата организация.

„В сектора на търговията с пресни плодове и зеленчуци контролът би трябвало да се извършва от фитосанитарните органи. Всеки фермер би трябвало да има данни кога е пръскал, защо е пръскал и какви препарати за растителна защита е използвал. Мога да кажа, че нас най-много ни е страх, когато продаваме европейска стока, в това число и българска“, съобщи на форума Габриела Баранска. „Нямам никакви притеснения ако продам стока от трети страни. Тя е сертифицирана, направени са анализи, като

на всеки ТИР се дават по 200-300 евро за анализи

Стоката винаги е минала контрол и аз никога не съм имала проблем с такава стока. С българска - за съжаление съм имала, с гръцка - за съжаление съм имала. Не знам как трябва да се направи контролът, не съм човекът който трябва да каже, но може би трябвало да се засили на първото ниво. Затова трябва да информираме производителите, да им помагаме да се организират, за да станат конкурентноспособни“, предложи директорът на фирмата, която пакетира и преработва стока, доставя я на веригите, работи на нашите борси и тържища, изнася българска стока и внася от много страни.

„Проблемът е такъв, че стоките от трети страни влизат при много строг санитарен контрол, а нашите никой не ги контролира. Нашите производители не могат да си позволят да правят тези изследвания.

Всяка проба е много скъпа

и производителите просто не я правят“, коментира и Слави Трифонов.

Ще припомним, че съществуват два европейски регламента – единият е за хигиената на храните от растителен произход, а другият е за храните от животински произход. В тези регламенти има специални раздели, които третират ангажиментите на операторите на първично производство, в случая това са производителите на земеделска продукция. На практика това означава, че фермерите трябва да имат въведена минимална ХАСЕП система, с която носят отговорност за цялата си дейност. Така гарантират за качеството и безопасността на продукцията, която предлагат по нататък по цялата агрохранителна верига. „Официално в България операторите на първично производство не са част от агрохранителната верига. Официалните власти не упражняват системен контрол така, както се прави с преработвателите.

БАБХ на извадков принцип контролира определени параметри в определени региони, но там няма сертификат за безопасност и качество. До ден днешен в България

производителите на първично производство не са елемент на агрохранителната верига

и не носят своята отговорност за безопасността на храните“, предупреди г-жа Младенова, представител на бранша на преработвателите на плодове и зеленчуци. По думите й целият риск се носи от преработвателя, а не от производителя и е крайно време тази тенденция да се обърне.

Един от акцентите на научно-приложния форум на Селскостопанската академия на тема „Развитие на земеделието и тенденции на стоковите пазари“ бе

дисбалансът в земеделието

породен от неправилни политики на субсидиране. Както бе подчертано по време на срещата на учените, европейските помощи в периода 2007 – 2010 г. бяха направени така, че подпомагаха 30% от себестойността на продукцията, предимно в сектор зърнопроизводство и 1% до 2% в сектор зеленчукопроизводство. Оттам дойде и първото изкривяване на модела за правене на агробизнес в България. Сега идва залитане в другата посока чрез въведената схема за обвързана подкрепа. На практика за първи път фермерите получават субсидии за производството на плодове и зеленчуци, но според наблюденията на мнозина, това става „на калпак“, без да се отчита реално качеството и количеството на реализираната стока.

Най-емблематичният пример в този посока бе даден от министър Десислава Танева. Както съобщи на пресконференция в МЗХ с 210 пъти за една година е нараснало производството на тикви в България. Ако ставката по схемата е била 30 лв. на декар, стана по 200 лв. на дка за плодове и зеленчуци.

„Това изкривяване дойде от обвързаната подкрепа.

Сега тиквата е изключена от пакета култури, които ще се подпомагат по схемата за обвързана подкрепа“, призна министърът в оставка. Както се казва: „Който пил - пил, за останалите - по една студена вода“. Затова няма да е чудно когато се стопи снегът да виждаме стотици декари с изоставена продукция от тикви. Важното е, че субсидиите ще бъдат прибрани. Как иначе ще си обясним скока от 680 дка до 117 000 дка, засети и отгледани тикви в България през тази година? Затова новите правила по мерките за обвързана подкрепа влизат в сила от 2017 г. и ще важат до 2020 година. Но дотогава със сигурност ще се намерят други вратички в субсидирането, които ще пропуснат само фермерите, които поддържат топла връзка с политиците.

„Въпреки това, че сме провокирали растежа и балансирането на

българското земеделие въз основа само на субсидии

то трябва да стане устойчиво, конкурентноспособно и да генерира доходи“, призна и министър Танева. Тя прогнозира, че след 2020 г. вероятно ще има промяна в структурата на първи стълб на директните плащания, включително и на обвързаната подкрепа и призова фермерите отсега да се подготвят за този период чрез производство, което да носи по-висока добавена стойност.

В тази посока са и думите на Илияна Йотова, бивш евродепутат от БСП/ПЕС и бъдещ вицепрезидент на България. В интервю за Нова телевизия тя обяви, че се очаква

пълна промяна във финансирането на целия Европейски съюз

след 2020 г. Вместо за развитие на икономиката и селското стопанство, парите ще се насочат към сигурността и към

големите инфраструктурни проекти

които носят печалба. По думите й сега над 80% от финансирането на българските общини идва от европейските фондове и това носи сериозна заплаха за бъдещето им. Да не говорим, че болшинството български фермери по никакъв начин няма се съизмерват с европейските си колеги по конкурентноспособност на продукцията си. И това няма да се дължи на невъзможността на българите да се организират в групи на производители, а в грешния модел на субсидиране, налагат от политиците ни близо 10 години. Както и министърът в оставка обяви, в Швеция отчитат 80% степен на организираност на земеделската общност. „Така етапите по надграждането на първичното земеделско производство са минали по естествен пазарен ред и флуктуациите (колебанията) на пазара не действат така зле, както в България, където сме на начален етап (на сдружаване на производителите, бел. ред.)“, заяви Танева.

Поредна черна краска в картината на бъдещето за нашето земеделие добави и Свали Трифонов по време на форума на учените-аграрикономисти. По думите му около 20 и повече години селскостопанската наука у нас не е субсидирана. „През втория програмен период на ОСП има мярка за иновации. Сега се очаква тази мярка, залегнала в ПРСР 2014-2020 г., да бъде зачеркната и да бъде дадена на общините, за да се прави политика“, обяви председателят на браншовата организация на градинарите.

Публикувана в Бизнес
От 1 декември европейските фермери ще получат още 435 милион евро от неизползвания резерв, предвиден от ЕК за кризисни ситуации.
От въвеждането на резерва през 2013 година, той не е бил използван, съобщиха от еврокомисията. Приспадането се прилага само за директни плащания над 2000 евро и все още не се отнася за страните България, Хърватия и Румъния, тъй като директните плащания, предвидени от бюджет 2016 г, все още не са напълно изплатени.  
Самият резерв идва от приспадането на суми от директните плащания, отпуснати за земеделци. Средствата може да бъдат използвани когато годишният бюджет не е достатъчен, за да се финансират нуждите на сектора, както и да се използват като помощ при извънредни мерки в кризисни ситуации. Ако тази сума не се използва до края на годината, те се връщат на земеделските производители.
"Тази година беше трудна за много фермери и редица пазарни сектори, въпреки това, аз съм доволен, че ЕК бе в състояние да отговори със серия допълнителни мерки за финансиране в сектор земеделие, без да се налага задействаме на този резерв. Всичко това означава, че ние сме били в състояние да реагираме при различни ситуации без да намалим европейското субсидиране, предвидено за селското стопанство“, коментира еврокомисарят Фил Хоган. 
 
Публикувана в Бизнес

Преди точно 20 години в ирландския град Корк делегати от цяла Европа подписват декларация, която впоследствие води до промени в Общата селскостопанска политика. Новостите тогава са основно в посока директни плащания и развитието на селските райони. Днес по всичко личи, че е време за нова равносметка и нови насоки в европейската земеделска политика. През септември бе изготвена и подписана нова „Декларация от Корк“, озаглавена "По-добър живот за селските райони". Документът представя възможните начини за справяне с икономическите предизвикателства, пред които са изправени селските райони, а именно: инвестициите и създаването на работни места, опазването на околната среда, изменението на климата, както и ефективното прилагане на политиките. Декларацията също така се отнася до необходимостта от проверка и евентуални промени на други области на политиката на ЕС, като се вземат предвид селските райони. Тя подчертава значението на разработването на политика, отразяваща местните нужди и възприемането на „подхода отдолу-нагоре" за развитието им.

10 политически насоки

Участниците във Втората европейската конференция за развитие на селските райони в Корк, заявяват в приетата Декларация, че иновативната, интегрирана и приобщаваща селскостопанска политика на Европейския Съюз следва да се ръководи от следните десет насоки:

  • Насърчаване на благоденствието в селските райони

  • Укрепване на добавената стойност по цялата верига на земеделското производство

  • Инвестиране в жизнеспособността на селските райони

  • Запазване на селскостопанския ландшафт

  • Управление на природните ресурси

  • Насърчаване на дейности, свързани с адаптиране към климатичните промени

  • Увеличаване на подкрепата за науката и иновациите

  • Подобряване на управлението на селските райони

  • Опростяването на прилагането на политиките

  • Подобряване на ефективността и отчетността

Препоръки

Тези "насоки за политиката" са последвани от серия заключителни препоръки от конференцията, с които делегатите призовават за подкрепа от страна на политиците в ЕС. Сред тях са нуждата от подобряване на обществената осведоменост за потенциала на селските райони, инвестирането в "идентичността" на селските общности и необходимостта да бъдат привлекателни за хората, които живеят и работят там през целия си живот. В документа се посочва още, че политиката за развитие на селските райони трябва да премине към "ориентиран към резултатите, опростен и гъвкав подход, основан на партньорство, който същевременно да отразява целите на ЕС, както и нуждите и стремежите на земята".

Освен това в декларацията се казва още, че другите макро и секторни политики трябва да бъдат преразгледани през призмата на селското стопанство като се вземат под внимание потенциалното и реалното въздействие върху работната заетост в селата, социалното благополучие и състоянието на околната среда в селските райони и общините. Документът призовава също така политиците да включат постулатите на декларацията в бъдещото развитие на политиката.

Политика

Еврокомисарят Фил Хоугън подкрепя насоките на новата Декларация от Корк, заставайки зад призива за признаване на потенциала на селските райони да доставят иновативни, приобщаващи и устойчиви решения за настоящите и бъдещите предизвикателства пред обществото. Той заявява, че тази декларация ще бъде включена в обсъжданията за бъдещето на ОСП. Хоугън подчертава още, че публичните средства трябва да създават обществени услуги, "които са едновременно подходящи и с добавена стойност". Еврокомисарят подчертава също необходимостта от опростяване и прозрачност на администрирането на селските райони, като в същото време се запазят високите наложени стандарти. По думите му приетата декларация е "важен крайъгълен камък", но подчертава, че "истинската работа започва сега".

В отговор на въпрос по отношение на това какви промени в селските райони се очаква да бъдат видяни в следващите 10 години, Фил Хоугън очертава редица проблеми, на които се надява да бъде обърнато внимание. Той посочва продоволствената сигурност като най-голямо предизвикателство пред човечеството и че ЕС трябва да гарантира осигуряването на висококачествена храна не само за своето нарастващо население, но и за гражданите по целия свят. На второ място той посочва повишената грижа от страна на фермерите към поддържаните от тях обществени блага, така че те да отговорят на промените в околнота среда и изменението на климата. Еврокомисарят подчертава, че „ако искаме да прегърнем технологиите на бъдещето“, би искал да види производството на храна като професионална заетост на младите хора, което да доведе до смяна на поколенията в селското стопанство. По отношение на агро технологиите той е категоричен, че след 10 години те ще бъдат "неузнаваеми", в сравнение с днес, позовавайки се на повишено използване на нано-технологиите, фотониката и сензорите.

Фермерски реакции

Европейските неправителствени организации приветстват приемането на плана от десет точки от Корк. От фермерската организация Копа-Коджека посочват, че декларацията признава необходимостта от опростяване на политиката за развитие на селските райони и намаляване на бюрокрацията и че е необходимо да се преодолее цифровото разделение, за да може селските райони да се възползват от потенциала на цифровизацията, така че земеделските производители да могат да използват най-новите технологии. От европейската организация на биологичните производители IFOAM определят декларацията като своевременна, тъй като налице е "нарастващо признание, че европейската политика за земеделието и селските райони вече не може да продължава по старому". IFOAM посочват, че малки промени в политиките няма да имат ефект и ОСП има нужда от „основен ремонт".

Бившият еврокомисар по земеделие, Франц Фишлер, който председателства конференцията, която произвежда оригиналната „Декларация от Корк“ преди 20 години и е считан от мнозина за архитект на политиката за развитие на селските райони като част от ОСП, също призова след тазгодишната конференция, ролята на селските райони в Европа да бъде доминираща в напредъка на Общата селскостопанска политика на ЕС.

Материалът е предоставен от Институт за агростратегии и иновации, по материали на Agra Europe.

Публикувана в Бизнес
Неделя, 18 Септември 2016 16:11

Европейската комисия опростява ОСП

Европейската комисия публикува предложения за промени на Общата селскостопанска политика, които ще опростят достъпа до средства както за фермерите, така и за администрацията.

Промените предвиждат въвеждането на специфичен Инструмент за стабилизиране на доходите за различни земеделски сектори. Това ще даде на всяка държава членка възможност да изработи инструмент за специфичен сектор, който ще се съобразява с нуждите на фермерите и администрацията. Опростяват се правилата за достъп до заеми и до други финансови инструменти. Целта на промените е да се даде необходимия стимул в земеделския сектор и да се даде по-добър достъп до капитал за фермерите, особено младите, за които проблемът е най-сложен. Целта е публичните пари да се изразходват по-ефективно и да се увеличи конкурентоспособността на сектора.

Комисията предлага да се даде повече свобода на страните членки да прилагат определението „активен фермер“. Всяка страна ще може да реши дали да продължи да прилага съществуващата дефиниция, или да я промени, за да постигне повече предимства за своята администрация и фермерите.

Публикуваните днес от Европейската комисия предложения са част от пакета за Многогодишната финансова рамка на ЕС. Решението те да бъдат приети трябва да бъде взето от Съвета на ЕС и Европейския парламент, като целта е тези нови мерки да влязат в сила от 2018 г.

Европейската комисия остава съсредоточена върху необходимостта от допълнително опростяване на Общата селскостопанска политика, коментира еврокомисарят по земеделие е развитие на селските райони Фил Хоган. „Особено се радвам, че редица промени, предложени днес, особено във връзка с инструмента за стабилизиране на доходите, достъпът до финансови инструменти и прилагането на клаузата за „активен фермер“, са директен отговор на притесненията на фермерите, които постоянно чувам откакто заех поста еврокомисар и по време на моите посещения в страните членки.“

Публикувана в Бизнес

Европейската комисия публикува днес предложения за промени на Общата селскостопанска политика, които ще опростят достъпа до средства както за фермерите, така и за администрацията.

Промените предвиждат въвеждането на специфичен Инструмент за стабилизиране на доходите за различни земеделски сектори. Това ще даде на всяка държава членка възможност да изработи инструмент за специфичен сектор, който ще се съобразява с нуждите на фермерите и администрацията.

Опростяват се правилата за достъп до заеми и до други финансови инструменти. Целта на промените е да се даде необходимия стимул в земеделския сектор и да се даде по-добър достъп до капитал за фермерите, особено младите, за които проблемът е най-сложен. Целта е публичните пари да се изразходват по-ефективно и да се увеличи конкурентоспособността на сектора.

Комисията предлага да се даде повече свобода на страните членки да прилагат определението „активен фермер“. Всяка страна ще може да реши дали да продължи да прилага съществуващата дефиниция, или да я промени, за да постигне повече предимства за своята администрация и фермерите.

Публикуваните днес от Европейската комисия предложения са част от пакета за Многогодишната финансова рамка на ЕС. Решението те да бъдат приети трябва да бъде взето от Съвета на ЕС и Европейския парламент, като целта е тези нови мерки да влязат в сила от 2018 г.

Европейската комисия остава съсредоточена върху необходимостта от допълнително опростяване на Общата селскостопанска политика, коментира еврокомисарят по земеделие е развитие на селските райони Фил Хоган. „Особено се радвам, че редица промени, предложени днес, особено във връзка с инструмента за стабилизиране на доходите, достъпът до финансови инструменти и прилагането на клаузата за „активен фермер“, са директен отговор на притесненията на фермерите, които постоянно чувам откакто заех поста еврокомисар и по време на моите посещения в страните членки.“

Публикувана в Бизнес

Всички страни в ЕС прилагат своя политика – във Франция има 20% държавно участие в икономиката, в България е под 7%

Лили Мирчева

В европейската комисия вече откровено се говори, че субсидиите в сегашния си модел са остаряла форма на финансиране. Дебатът за това върви от година и половина - две и мнозина са на мнение, че директните субсидии са доста неефективен механизъм. Нашата страна е нагледен пример за това.

По предложение на партията на европейските социалисти се обсъжда идеята за пакет от мерки по отношение на финансирането на селското стопанство и подкрепа за дребните и средни фермери. „Подел съм инициатива и вече говорих с евродепутатите. Започваме да мислим за директива в ЕС, касаеща пакета от субсидии – европейски и национални”, съобщи за в. „Гласът на фермера” бившият зам. министър на земеделието и храните Явор Гечев. По думите му ще се подпомагат обособени единици, примерно за една крава, овца, декар домати или ябълки, като най-високата и най-ниската субсидия в даден сектор не трябва да се разминават с повече от 30 процента.

За да се стимулират хората да работят в агросектора, би трябвало да се направят няколко неща. Едното е да се обмисли добре мярката за полупазарните стопанства. Това се отнася за хората, които се занимават със земеделие, но имат друга основна работа.

От агросектора си докарват допълнителни доходи

подпомагат и семействата си, което също е устойчива форма на земеделие, коментира Гечев. По думите му другата мярка, която може да се въведе, е изцяло пазарна. Тя обхваща малки и средни стопанства, където се отглеждат интензивни култури на площ до 50-100-200 дка. Това са предимно семейни ферми.

Ако първият сегмент е сравнително безпроблемен, вторият е трудно разрешим, защото как да ограничиш монополите, да ги свиеш на практика и как да развиеш капацитета на средните, устойчиви стопанства за зеленчуци, плодове или в животновъдството, риторично пита бившият зам. министър.

Отговорът е открит отдавна в икономически развитите държави в ЕС, но ние пак ще търсим топлата вода. „Погледнете една Франция – тя е най-кооперативната държава в света. Не говоря за ТКЗС-та, имаме и сега нелоши кооперации, но трябва да се разшири законовата база. Страната ни направи

пробив в селската програма чрез т. нар колективни инвестиции

Те целяха следното – нека всеки да си гледа поотделно земята, но примерно 10 човека да ползват един трактор, да вземат повече субсидия като получават бонус от програмата, да пазаруват заедно препарати, да имат общ агроном, да ползват общи пазари и то синхронизирайки се „на зелено”, т.е. да уговарят сортове, които ще сеят. Така единствено могат да просъществуват дребните фермери, тъй като всеки сам по себе си не може да захрани целогодишно нито един голям магазин – започвайки с оранжерийните зеленчуци, осигурявайки ранно и късно производство от градините“, обобщи Явор Гечев. Той припомни, че мнозина са били недоволни от окрупняването на земята преди 10 ноември 1989 г., а после се случи по-лошата реформа, защото единствената по-лоша форма от държавния монопол, е частният.

„Смело мога да кажа, че в сектор земеделие, на практика

Европа е във вторична планова икономика

Защо толкова мрънкахме против плановата икономика, а сега направихме псевдопланова икономика? Всички държави в ЕС прилагат своя политика – във Франция има 20% държавно участие в икономиката, в България е под 7% и е най-раздържавената държава в Европа.

Планирането в агросектора е сложен процес, защото е свързан със земята. Има изгубени години - я градушка, я суша, я слана ще провали реколтата, и всичко това трябва да се планира.“

Бившият зам. министър на земеделието призна, че в България системата на контрол и планиране е направена така, че да

обслужва само най-големите фермери

и нищо друго. „Преди ако една баба гледа домати в двора си, не й искаха касов апарат, не искаха сертификат, не я глобяваха от 5 институции. Нека има минимален принцип на контрол, но не и сегашните драконови мерки срещу малките производители. Изискванията за една животновъдна ферма, в която се гледат до 100 прасета, е много по-различна в чужбина, много по-лесна. Защо нямаме директни доставки – този процес започна, но не раздвижи особено дребния бизнес сред фермерите“, коментира човекът, който преди близо две години беше от другата страна на барикадата. Той попита защо не се дават

държавни земи на животновъди за по-дълъг период от време

в който да имат срочно право на строеж за животновъден обект. Гечев припомни за началото на процес на разработки на типови проекти, включително за строителство на ферми за 50-100-200-300 овце, 20-50-100-200 крави и т.н. Това са готови проекти, държавна собственост, които могат да се предоставят на фермерите безплатно.

Има нещо изкривено и в даването на пасища и ливади на животновъди. От една страна изискването да се дават общински и държавни земи на животновъди е добре, но България сега има малко животни. При това сегментът - отглеждане на животни свободно и пасищно, почти липсва. Тогава къде отиват тлъстите субсидии за поддържане на пасищата в добро екологично състояние? От друга страна фермерите не могат да правят бизнес план и да инвестират в отглеждането на 400-500 крави, щом договорът за наем на общинската или държавна земя е едногодишен.

„Ако някои поеме ангажимент да гледа 1000 крави за 5 години на 500 дка или на 1000 дка, но не просто да ги отглежда, а да облагороди пасището, вкл. да го полива, да го насее с благородни смески, няма как да го направи. Стъпка в правилна посока е наредбата на МЗХ само животновъди да наемат пасища, но идеята не трябваше да е точно такава. Трябва да има възможност за дългосрочни инвестиции, за

ползване на типови проекти за строеж на ферми

включително да се създадат мобилни кланици“, казва Явор Гечев. За пореден път той потвърди, че законодателството в България е правено за най-големите преработватели. „В цял свят обаче има сегмент, наречен директни продажби. В Германия могат да ти смелят и продадат наденица на улицата, тук – не може. Ние сме по-католици от папата. Замисълът бе да се направят малки типови ферми, да се актуализира законодателството и да се въведат по-малко изисквания. Да не ти е нужна хладилна камера и метални уреди, за да произвеждаш храни така, както са го правили преди 100 години“, коментира Явор Гечев. Така малките преработватели ще могат да правят продукти от 200-500 л мляко на ден, или да заколят теле и 3-4 прасета, за да направят домашни наденици, които на всичко отгоре ще са по местен стандарт. А ако искаме да помечтаем – може и да се регистрират в ЕК като защитени географски означения или с традиционно специфичен характер. Оттам крачката към привличане на туристи е много малка, но затова пък трябват законови промени.

Публикувана в Бизнес
Петък, 15 Май 2015 14:41

Реакция на Комисията

Комисар Хоган поздрави председателството за работата му по постигането на консенсусното решение на Съвета за опростяване на ОСП и приветства проведените разговори, като каза, че всичко това ще бъде "важен принос" за текущото преразглеждане на ОСП.

Сега Хоган ще "направи оценка и ще отговори“ на направените заключения, но той припомни на министрите на земеделието, че на национално ниво органите също могат да действат в посока да "намалят тежестта на местно ниво за земеделските стопани".

Изпълнителната власт на ЕС ще продължи да преглежда законодателството на ОСП за още възможности за опростяване, облягайки се на първия набор от предложения, представени на 11 май от Хоган.

Публикувана в Растениевъдство

Що се отнася до инструментите за управление на пазара, Комисията е създала "работна група", за да се приведат около 200 регламентa по ОСП в съответствие с Лисабонския договор.

Работната група трябва да се съсредоточи върху редица въпроси, включително избягването на ненужни изисквания за докладване, рационализирането на пазарните стандарти за премахване на ненужната административна тежест и опростяването на изискванията за организациите на производители и оперативните програми в сектора на плодовете и зеленчуците, се казва още в заключенията на Съвета.

Държавите-членки трябва да имат по-голяма гъвкавост и по отношение на използването на предпазни мерки, като например частното складиране и публичната интервенция. Работната група трябва да проучи възможността за прилагането на кризисни инструменти, особено в страните, в които се касае за малки обеми на продукцията, пише още в документа.

Що се отнася до развитието на селските райони в рамките на ОСП, втори стълб – програмирането и одобрението на национални/регионални програми следва да бъде опростено и тяхното наблюдение и оценка да са по-леки, завяват правителствата.

"Не бива да се добавят нови условия и изисквания по време на процеса на одобрение на програмата, които не са предвидени в приложимото законодателство". Правителствата искат още правилата по втори стълб за програмиране и отчитане да бъдат хармонизирани с тези на другите структурни и инвестиционни фондове на ЕС.

Публикувана в Растениевъдство

В заключенията си Съветът призовава Комисията да покаже "гъвкавост" в рамките на 2015 г., предвид трудностите, пред които са изправени земеделските стопани и администрациите. Изпълнителната власт на ЕС трябва да се съсредоточи върху "даването на съвети и превантивните мерки" тази година, се съгласиха от правителствата на държавите-членки.

Изобщо не е изненадващо, че опростяването на екологичните изисквания е ключова тема за Съвета. В решението си за реформи Комисията се ангажира да преразгледа екологично насочените площи след 2015 г. и да предложи промени, ако има "значително намаляване" на потенциалната производителност на стопанствата.

Държавите-членки искат още от Комисията да опрости прилагането на правилата за постоянни пасища, диверсификация на културите и определянето на видовете екологично насочени площи. Изискванията за схеми, признати като "еквивалентни" на позеленяването, също могат да бъдат опростени, като се даде възможност за „по-голяма гъвкавост на държавите-членки по отношение на въвеждането им, предвид природните условия и като им се позволяват по-целенасочени проверки," съгласиха се правителствата.

В заключенията си Съветът призовава и за "по-пропорционален и съобразен с риска подход" по отношение на контрола, като заявява, че честотата на проверките следва да предвиди риска и разходите, ефективността на разходите, целите и резултатите. Комисар Хоган е заявил, че е готов да променя и в бъдеще регламента за извършването на проверки, така че те да са по-свързани с реализацията и резултатите.

Правителствата са съгласни, че многократните проверки на позеленяването трябва да се избягват и искат "пропорционални" намаления на плащанията и санкциите в случай на неспазване на изискванията, особено за дребни нарушения. Няма да се прилагат санкции през 2015 г. и 2016 г., но от 2017 фермерите ще са изправени пред опасността за намаляване на тяхното "базово" плащане, както и за 30 % загуба на плащанията за екологизиране.

В заключенията на Съвета се посочва още, че насоките, дадени от Комисията до държавите-членки относно прилагането и ефективността на разходите при докладването са две области с "големи възможности за опростяване".

Други елементи, където правилата могат да се опростят, са "практическото прилагане" на определението за активен земеделски стопанин, за допустимостта за субсидиране на юридически лица по схемата за подпомагане на млади земеделски стопани, схемата за подпомагане на дребни земеделски стопани и обвързаното подпомагане, казват още правителствата.

Публикувана в Растениевъдство

Страните-членки на ЕС се споразумяха за обща позиция относно опростяването на ОСП 2014-2020, а Европейската комисия представи първия набор от предложения – фокусиран върху екологично насочените площи.

Правителстватa призоваха Брюксел да намали бюрокрацията в редица области, особено по отношение на изискванията и контрола за екологизиране, в т.нар. "Заключения на Съвета" за опростяване на ОСП, приети на Съвета в Брюксел на 11 май.

На 11 май Комисията предложи някои първоначални ходове за опростяване, а именно предоставяне на повече свобода на действие на национално ниво по отношение на екологично насочените площи, за да може новите правила да влязат в сила още тази година.

В заключенията на Съвета се казва още, че държавите-членки са се споразумяли на 11 май да вземат предвид "преразглеждането и опростяването", за които настоява комисарят по земеделието Фил Хоган. Хоган поиска още от Европейския парламент да консолидира мнението на членовете на Европейския парламент в свой "доклад по собствена инициатива" по-късно тази година.

В момента Комисията прави ревизия на цялото законодателство на ОСП, с конкретни предложения за облекчаване на бюрократичната тежест, като то трябва да бъде представено до края на 2015 г. – като се започне с директните плащания, пазарните мерки и схемата за защита на качеството на селскостопанските и хранителни продукти.

Хоган подчерта, че тези предложения няма да променят основното законодателство – регламентите на Общата селскостопанска политика – по-скоро вторичното законодателство (делегираните актове и актоветe за изпълнение ), които поясняват подробнo правилата за прилагане и имат за цел да се осигури унификация в целия блок.

Публикувана в Растениевъдство

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: +359 895 451 986
Факс: +359 895 451 986

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта