Заместник-министърът на земеделието, храните и горите д-р Цветан Димитров взе участие в срещата на министрите на земеделието на страните от Вишеградската група и Хърватия, България, Румъния и Словения, която се проведе на 25 януари 2018 г. в Будапеща, Унгария.

По време на срещата комисарят по земеделие и развитие на селските райони Фил Хоган представи кратка информация относно визията на ЕК за бъдещата ОСП след 2020. По думите му, Съобщението на ЕК относно „Бъдещето на прехраната и селското стопанство“ има за цел да стимулира серия от дебати, които ще дадат по-ясно послание на Комисията относно нагласите на държавите членки.

Димитров посочи, че бъдещето на ОСП след 2020 г. е основен приоритет на Българското председателство в областта на земеделието. „В качеството си на председател на съвета на ЕС ще работим за отправяне на силно послание към европейските институции относно значимостта на ОСП за всички европейски граждани и нейната безспорна добавена стойност“, заяви той. 

По време на срещата страните изразиха подкрепата си за една силна и адекватно финансирана ОСП и подчертаха необходимостта от осигуряване на плавен, прозрачен и ефективен преход към новите правила на ОСП след 2020 г.
Публикувана в Бизнес
Едни от приоритетите, които България си е поставила по време на председателството на Съвета на Европейския съюз е свързана с бъдещето на общата селскостопанска политика след 2020 г. Това каза заместник-министърът на земеделието, храните и горите Вергиния Кръстева по време на участието си в Годишния семинар на Национален съюз на земеделските кооперации в България, който се провежда в к.к. „Златни пясъци“. 
 
Тя обясни, че на предстоящите съвети на министрите на земеделието на ЕС през месеците януари и февруари ще бъдат поставени темите, свързани с директни плащания, в частност принадената стойност от плащанията по Първи стълб на ОСП, сближаване нивата на подпомагане между държавите членки, както и обвързаното подпомагане. На обсъждане ще бъдат подложени и целите на ОСП, както и стратегическите планове, които следва да изготвят държавите членки, за които се споменава в съобщението на ЕК. Целта на българското председателство е след проведените  дебати на двата съвета да обобщи позициите на държавите членки и през месец март да  излезе със заключения, които да представи на ЕК преди излизането на законодателните предложения, каза още Вергиния Кръстева. 

Заместник-министърът даде информация по изготвения от министерството анализ за поземлените отношения в България и предстоящата подготовка на бъдещия Законопроект по темата. 

Експерти от Министерството на земеделието, храните и горите припомниха основните моменти, свързани с регистрацията на правните основания, както и новостите, които предстоят в Кампания 2018 по директни плащания. 

По време на семинара на кооперациите бяха направени презентации, свързани с предстоящото  отваряне на мерките от ПРСР. Бяха дадени и указания  за прием през Информационна система за управление и наблюдение (ИСУН). 

Министерството на земеделието, храните и горите  планира през месец февруари да проведе информационни кампании в цялата страна, свързани с Кампания 2018 по директни плащания, както и с предстоящи приеми по мерките от ПРСР.
Публикувана в Бизнес
Понеделник, 18 Декември 2017 12:22

ОСП-говоренето досега не казва нищо

На колкото и скорости да се движи Европа, ние си оставаме в периферията. Разликите в субсидирането между отделните страни в ЕС ще продължава

Лили Мирчева

В Съвета на министрите по земеделие се проведе първия дебат по комюникето на комисар Фил Хоган за Общата селскостопанска политика на Европейския съюз. Самото комюнике е доста общо и не влиза в детайли, за да се избегнат конфликти в една или друга посока. Залага се на отказ от тавани на разходи, на пропорционално намаление, на екологичното финансиране. Така министър Румен Порожанов обясни на депутатите от парламентарната комисия по земеделие първите реални разговори на високо равнище относно земеделската политика на Евросъюза след 2020 г. По думите му всеки от министрите е представил приоритетите на страната си, като всички са категорични, че не желаят да има национално съфинансиране по първи стълб. „Новото в комюникето са т. нар. стратегически планове, които всяка страна членка трябва да изготви. Тези планове ще включват финансирането по Първи и Втори стълб, регламентите, които ще излязат. Те ще бъдат между един и четири, но никой нищо не казва в момента колко ще са“, обясни още Порожанов.

На 29 януари 2018 г. ще се проведе второ заседание на Съвета на министрите по земеделие и рибарство и тогава може би ще има единно решение на министрите относно бъдещата ОСП. „На заседанието ние ще поставим всички основни въпроси относно сближаване на нивата на субсидирането. Ще направим публичен дебат на Съвета на министрите с акцент върху новата ОСП и най-важните въпроси. Битката за новия бюджет и многогодишната финансова рамка ще е много сериозна“, коментира Порожанов.

Въпреки че финансовата част е тема табу засега, земеделският министър обясни, че стратегическият план, който всяка страна членка трябва да изготви, включва насоките на работа и кои ще са приоритетните им мерки. „ От стратегическия план трябва да станат ясни параметрите - колко ще е обвързаното подпомагане, как ще се направят директните плащания, преразпределителните и други“, каза министърът. Той изрази притеснението си, че ако Брюксел не одобри дадена стратегия, може да минат месеци или година-две, докато планът се одобри. „Това ще върне страните членки към месечното одобрение на ПРСР, което има и в момента. Много притеснения има и до каква степен се връща тази ренационализация, при която се акцентира в т. нар. възможност на страните да са по-свободни. Комюникето на еврокомисаря по земеделие е доста общо написано и без детайли. Много са нещата, които тепърва ще се изясняват“, добави Порожанов.

„Не мога да кажа колко ще бъдат регламентите – дали ще бъдат един или четири, както е в момента. Един би бил много тежък“, коментира в кулоарите на парламента министърът на земеделието. От думите му става ясно, че трябва да се обобщят резултатите от стратегическите планове на всяка държава членка и тогава в Генералния секретариат на ЕК ще се формулират най-важните 5 до 10 въпроса, за да излезе с решение и Съветът на министрите в земеделието. „Важно за България и всички нови страни членки, е политиката на сближаване на финансирането в рамките на новия програмен период. В момента между 60-70% е финансирането в страните членки от средното за ЕС. Ние ще го поставим отново на масата за преговори. Знаете, големите донори са с по-големи средства, но стъпвайки на изказването на председателя на Европейската комисия Юнкер, че трябва да има не две Европи, а еднакви граждани и еднакво отношение към страните“, заяви още Порожанов.

Така в говоренето за бъдещата ОСП никак не става ясно единственото, което вълнува фермерите – ще има ли субсидии и колко ще са те. А дипломатическото изказване на Юнкер идва да замаже гафа, сътворен от Меркел, Оланд, Рахой и Джентилоне, които на срещата си във Версай се обединиха около идеята за „Европа на няколко скорости“. Лидерите на Германия, Франция, Испания и Италия, които са основни донори в общата европейска хазна, ясно ни дадоха да разберем къде ни е мястото – в периферията.

Впрочем „Европа на няколко скорости“ не е новина. Дискриминационният подход е заложен още преди 60 години, когато се поставят основите на Обединена Европа. Съюзът стартира от избрани икономически играчи, които се договарят за пазара на въглища и стомана. А после идва Европейският икономически съюз, който има за цел да улесни транснационалната търговия. Сега той успешно може да се нарече и банков съюз, защото как иначе ще си обясним, че някой иска да вкара най-бедната страна в еврозоната, от която гърците пропищяха.

Колко точно ще са скоростите, на които тепърва ще се движи ЕС, предстои да разберем. Но периферното място ни е гарантирано не само по географски, но и по икономически и политически причини.

Публикувана в Бизнес

Директните плащания остават основен елемент от  Обща селскостопанска политика (ОСП) след 2020 г. Около това мнение се обединиха експерти на дискусия в представителството на Европейската комисия в България с участието на представители от Генерална дирекция „Земеделие и развитие на селските райони“ в ЕК, съобщава Инвестор.

Сега ОСП отговаря на основната си мисия – да изхранва населението, но трябва да еволюира, посочи Марио Милушев, директор на дирекция „Развитие на селските райони в Генерална дирекция „Земеделие и развитие на селските райони“. По думите му селското стопанство осигурява 44 млн. работни места в ЕС, от които половината директно в земеделието, а останалите – във веригата доставки на храни. За 500 млн. потребители е гарантирана продоволствена сигурност. С износ за 131 млрд. евро на селскостопански стоки и внос за 120 млрд. евро ЕС е най-големият износител на храни в света. 

Промените в ОСП след 2020 г. ще са в три насоки, припомни той. А това са повече свобода за държавите членки (повече субсидиарност), по-опростено приложение и ориентиране на бюджета към резултати.

Като се отчита, че селското стопанство е много разнообразно в различни части на Европа, ще се въведе по-голяма гъвкавост за държавите членки.

ЕС ще определи основните параметри, а държавите членки ще трябва да изготвят стратегически планове по двата стълба на ОСП (директни плащания и програми за развитие на селските райони - ПРСР), за да се стигне до опростяване и наблюдение на резултатите. Еврокомисията ще одобрява стратегическите планове.

Експертите увериха, че не съществува опасност за национализация на ОСП, тъй като общата законодателна рамка ще гарантира конкуренцията, опазването на природата и действията в областта на климата.

В областта на екологията държавите членки ще съчетават задължителни и доброволни мерки на три нива: първото - зададени на европейско ниво базисни критерии, плюс още две нива с доброволни мерки. Следва входно ниво с опростени мерки, чрез които фермерите доброволно ще подобряват екологичните параметри на стопанствата. Последното трето ниво ще е подобно на сегашните зелени мерки в ПРСР.Експертите дадоха пример, че сега един италиански фермер трябва да спазва същите екологични изисквания като земеделците от Финландия, въпреки че работят в много различни условия, .

Доходът на фермерите в момента е много под средния доход в отраслите извън селското стопанство, изтъкнаха експертите. Това се отнася и за България, където стопаните са с доходи на едно от най-ниските равнища в ЕС.

Докато 22% от населението на ЕС (над 100 млн.) живеят на ръба на бедността, то 30% от живеещите в селските райони са бедни. Затова според представителите на Еврокомисията и  в следващите десетилетия подкрепата за земеделците трябва да продължи.

Участниците в дебата изтъкнаха, че 80% от директните плащания се разпределят между 99% от земеделските производители. 20-те процента големи стопанства произвеждат 80% от общата селскостопанска продукция – те осигуряват голяма част от прехраната и износа. Затова според експертите темата за концентрацията на директните плащания в големите стопанства не е толкова актуална и не е възможно те да бъдат изключени от тази подкрепа.

Тепърва в следващите месеци ще има дискусии за ограниченията на плащанията и преразпределението между малки и средни стопанства.

Основни рискове за фермерите са климатичните условия, цените и доходите. В момента се обсъжда възможността за интервенции на застрахователния пазар, но, проблемът е, че той не е равномерно развит в ЕС. Докато има страни, където над 80% от фермерите са застраховани срещу всякакви рискове, има и региони, където няма развит застрахователен пазар.

Данъчните политики трябва се очаква да бъдат преразгледани и да се даде възможност на фермерите, пострадали от природни бедствия, да бъдат временно освободени от данъци, стана ясно на дискусията.

Обсъжда се включването на финансови инструменти, които да подпомогнат изплащането на заеми от страна на фермерите, така че вноските да бъдат  изравнени с цикъла на доход от стопанствата. Така няма да има излишен натиск от финансовия сектор в периодите, когато фермерът не може да има доход, а когато има, той ще наваксва с плащанията.

19 млрд. евро е в момента недостигът на заемен капитал за стопанствата, казаха участниците в дебата.

Те допълниха, че част от структурните проблеми в селските райони като липса на интересни възможности за работа или недостатъчните инвестиции може да бъдат решени чрез нови методи – развитие на биоикономиката и на професионално образование.

Според представителите на Комисията ОСП освен това може да бъде използвана за подкрепа на легалните мигранти в селските райони, като им се предоставят възможности за работа.

Марио Милушев заяви, че предложенията за бъдещата ОСП се очаква да бъдат обсъдени в периода на българското председателство на ЕС. 

Публикувана в Бизнес

Европейските производители на царевица приeха обща позиция относно Общата селскостопанска политика (ОСП) след 2020 г. Тя се избистри след дебати  между членовете на ЕКПЦ (Европейска конфедерация на производителите на царевица), сред които е и НАЗ (Националната асоциация на зърнопроизводителите). Позицията на ЕКПЦ може да бъде обобщена по следния начин: по-силен бюджет, ограничена субсидиарност, по-широк и модернизиран набор от инструменти и преразглеждане на екологичния подход.

За ЕКПЦ Европейският съюз трябва активно и искрено да се ангажира със своето селско стопанство, както и с въпросите на гражданите, които се издържат от него, като по този начин допринесе за постигането на стратегическите приоритети, определени от Европейската комисия. Тази възродена амбиция следва да се основава на по-силен бюджет, който все още е обект на дебати. Най-вече ОСП след 2020 г. трябва да запази своя общностен европейски характер, като ограничи субсидиарността, която се предлага на държавите членки, по-специално в рамките на Първи стълб.

ОСП след 2020 г. трябва да позволи разширяването на наличния набор от инструменти, които да подпомагат способността на фермерите да се справят с пазарни и метеорологични рискове, както и да подобряват конкурентоспособността им посредством: спасителна мрежа по време на пазарни кризи, необвързани с производството базови плащания, подобрени инструменти за управление на риска, политика съгласно инвестициите, която се стреми да подобри конкурентоспособността на европейския сектор за производство на царевица, и по-широк достъп до иновации.

Накрая, екологичният подход следва да бъде преразгледан в рамките на ОСП след 2020 г., за да спечели подкрепата на земеделските стопани. Екологизирането би трябвало да засилва индивидуалните и колективните инициативи на фермерите, вместо да отслабва производството, доходите, следователно и устойчивостта на европейските стопанства. Това е приложено нагледно и в инициативата, ръководена от ЕКПЦ, относно признаването на практики еквивалентни на екологизирането.

„Като се има предвид, че Европейският съюз е на ръба да стане най-големият вносител на царевица в света, европейските производители, представлявани от ЕКПЦ, искат да развият един амбициозен проект преди следващата ОСП. Целта ни е да подпомогнем постигането на високи цели на производството на царевица в ЕС, между които най-малкото да се задоволят европейските нужди”, заяви Даниел Пероб, председател на ЕКПЦ.

За ЕКПЦ: Европейската конфедерация на производителите на царевица е създадена през 1984 г. и обединява организации на производители от 10 държави членки на ЕС: Германия, България, Испания, Франция, Унгария, Италия, Полша, Португалия, Румъния и Словакия, които представляват 90 % от европейските производители на царевица. ЕКПЦ е член на пет групи за граждански диалог от създаването им през 2014 г.

Публикувана в Бизнес

  „Загубата на 80% от насекомите и 50% от птиците в Европа за едно поколение е шокиращо. Ние с пълна скорост вървим към катастрофа и трябва да натиснем спирачките веднага, дори трябваше да го направим "вчера". Затова ОСП трябва да се реформира в посока към по-отговорно опазване на биоразнообразието и устойчивост на земеделските стопанства“. Това заяви Ариел Брунер от BirdLife Internationalпо време на семинар в Брюксел, на който бе направена оценка на целесъобразността на Общата селскостопанска политика (ОСП). На него бе представено независимото проучване от водещи експерти в областта на агроикономиката, екологията и социологията, които са оценили 450 научни статии, следвайки методологията на Европейската комисия. Резултатите от проучването ясно показват, че сегашната ОСП, която използва 40% от бюджета на ЕС (около 60 млрд. евро годишно), е нецелесъобразна.

Ключовите резултати от проучването показват, че:

- От социално-икономическа и екологична гледна точка ОСП не отговаря или отговаря само частично на петте ключови въпроса за проверка на целесъобразността: изпълнителност, ефективност, съгласуваност, добавена стойност към ЕС и обществено значение.

- Директните плащания за подсилване на доходите получават най-голямото разпределение на бюджета без достатъчна обосновка или ясни връзки с целите на ОСП.

- Екологичната ангажираност на ОСП не е достатъчна, за да се спре деградацията на околната среда, да се намали драстичното намаляване на биологичното разнообразие и за справяне с  предизвикателствата, свързани с изменението на климата.

- Общата селскостопанска политика не отговаря адекватно на целите за устойчиво развитие, като сегашната й структура няма да го направи и в бъдеще.

Самата Европейска комисия не успя да следва собствените си правила за по-добро регулиране и не предприе проверка на състоянието на ОСП, въпреки призивите от страна на гражданското общество и на част от бизнеса  (например участниците в кампанията "Жива земя"). Финалната проверка на ОСП бе поискана официално от Платформата за регулиране на целесъобразността и ефективността (REFIT), която е ключов консултативен съвет на Европейската комисия, съставен от представители на бизнеса, социалните партньори и гражданското общество.

Д-р Себастиан Лакнер, научен сътрудник в катедра "Селскостопанска политика" на Университета в Гьотинген, автор на изследването, каза: "ОСП на 2017 е нецелесъобразна. Най-голямата част от ОСП са преките плащания, като Комисията на ЕС не успя да обоснове тези огромни разходи от парите на данъкоплатците с разумен аргумент. И вследствие на това все още липсват надеждни показатели и статистически данни за оценка на тази политика. През 2017 директните плащания все още водят до неправилно разпределение и несъответствия. Време е Европейската комисия да се изправи пред новите предизвикателства. От моя гледна точка трябва 1) да се подпомогне преходът към по-устойчиво земеделие, 2) да се спре загубата на биологично разнообразие и 3) да се отговори адекватно на  огромното предизвикателство, свързано с изменението на климата. За да постигне напредък по тези ключови теми, Комисията на ЕС трябва да въведе амбициозно предложение за реформа на ОСП! "

При откриването на срещата Константин Крейсер от BirdLife заяви: „Наскоро бе публикувано шокиращо проучване за Германия, че насекомите в страната са намалели с ¾. Намаляването на биологичното разнообразие днес дори е по-драматично, но медиите много рядко отразяват този проблем. Ние отдавна алармираме за проблема и до голяма степен той е свързан с общата селскостопанска политика на ЕС. Тъй като резултатите от оценката на ОСП бяха скрити, NABU се обърна към независими учени, които да направят това изследване, ползвайки същата методология като ЕС“.

Публикувана в Бизнес

Не знам дали подпомагането ще бъде точно обвързано с нея, но така или иначе, ще се намерят стимули и начини за преструктуриране на земеделието в Европейския съюз, включително и на българското земеделие, коментира Слави Кралев, директор на дирекция „Пазарни мерки и организации на производители“ в МЗХГ

Интервю на Лили Мирчева

  • Г-н Кралев, колко са в момента групите и организациите на производители в България?

  • Над 70 са сдруженията, които са признати от министъра на земеделието.

  • Може ли да се каже как са разпределени по браншове?

  • Водещ е секторът на плодовете и зеленчуците. На второ място се класира секторът на млякото и то предимно на производители на овче мляко. Оттам нататък следват другите сектори като зърнопроизводството и други. Има и пчеларски организации. Сравнително малко са все още сдруженията в сектора на месото.

  • Преди непрекъснато се повтаряше, че българската народопсихология пречи за хората да се сдружават. За колко време се организираха производителите сега?

  • Започнахме през 2015-та година, но реалната бройка се натрупа през 2016 г. и началото на този година.

  • Има ли много кандидатстващи сдружения във времето преди отварянето на мярка 9 „Учредяване на групи и организации на производителите“ от Програмата за развитие на селските райони?

  • Не виждам някакъв скок на кандидати. Общо взето са тези, които са имали намерение да кандидатстват по мярката и искат да станат организации и групи на производители.

  • Малко преди старта на мярката обаче се наложи да се направят промени в наредбата. Какви бяха мотивите за това?

  • Не само ние от Министерството на земеделието, храните и горите, но и сертифициращият орган отчете, че в някои от по-старите групи на производители има роднинска свързаност, което поставя под въпрос демократичността на управлението на групата или организацията на производители. Тази свързаност позволява на едно лице чрез другите съдружници да управлява групата или организацията, което противоречи на основните идеи за тяхното създаване. Противоречи и на европейското, и на българското законодателство. Затова взехме мерки главно по отношение на роднинския тип свързаност. Има се предвид съпрузи или други роднини, работодатели и работници.

  • Кои текстове точно се промениха?

  • Променят се и трите наредби, които уреждат организации и групи на производители – Наредба 1 за млякото, Наредба 11 за плодовете и зеленчуците и Наредба 12 за организациите на производители на земеделски продукти, асоциациите на организации на производители и междубраншовите организации. Идеята е да има вътрешен синхрон и да създадем еднакви условия за всички сектори, а не да съществува някаква дискриминация между тях.

  • Смятате ли, че ще успеете да надхитрите хората, които винаги успяват да намерят вратичка в закона и пак да прокарат роднини в една група или организация на производители?

  • Тук не става дума за някакво надхитряне. Очевидно е, че когато създавате организация или група на производители, вие няма да се сдружите с непознат човек. Той може да не ви е роднина, но може да е приятел, може да е човек, с който сте имали общ бизнес и т.н. Дори и генерално погледнато, организациите и групите на производители се създават, за да има свързаност между самите производители. Нали в крайна сметка тези хора трябва да се свържат и за правят общ бизнес. Но тук говорим за такава свързаност, при която има пряка зависимост между двама члена от общо четирима, шест или 10 души. Това означава че участниците в сдружението са много по-малко, защото един от тях ръководи още двама-трима. Погледнато от друга гледна точка така не се изпълнява изискването за минимален брой членове. Оказва се, че те не са четирима, а са само двама, да речем. Това е гледната точка на свързаността при организациите и групите на производителите. Тук не говорим за свързаност по смисъла на мярката за подпомагане, при която трябва да има свързаност между възложител и изпълнител, изпълнител и подизпълнител, и т.н.

  • Преди казвахме, че ахилесовата пета на нашите земеделци е невъзможността им да се сдружават. Промени ле се психиката или просто бизнесът има необходимост да го прави?

  • Много често ми казват, че организациите и групите на производители се създават, за да вземат едно подпомагане по една мярка. Аз се надявам, че не е така. Може би някакъв процент от групите и организациите на производители са създадени точно за това. Времето ще покаже.

  • Какви субсидии получават сега фермерите, ако се сдружат? Какво получава една група?

  • Организациите и групите на производители имат някои малки предимства при ранкинга на мерките 4.1 и 4.2, които са основните мерки по Програмата за развитие на селските райони. Споменахме, че в края на годината ще стартира една специална мярка, а в сектора на плодовете и зеленчуците има и едно конкретно инвестиционно подпомагане, от което сравнително малко организации досега са се възползвали дотук, но то също би могло да събуди интерес. В този смисъл – има някакъв стимул, но на мен ми се иска да вярвам, че голямата част от тези групи и организации на производители са създадени, за да работят фермерите съвместно и защото са осъзнали, че това е пътят за увеличаване на конкурентноспособността и оцеляване на пазара. Това е начинът да стигнат до по-високи цени на продукцията си, да се наложат на пазара и да просъществуват.

  • Използваме ли опит на друга европейска държава, за която знаем, че има добри практики в обединяването на малките фермери?

  • Не бих казал, че на този етап нашите групите и организациите на производители приличат на другите. Примерно в Холандия, която е страната с най-висок процент на сдружаване, особено в сектора на плодовете и зеленчуците, се оказа, че средният оборот на една групае и организация на производители е 70 милиона евро. Очевидно не приличат на нашите. В Италия пък организацията обединява между 200 и 400 члена. И тези на приличат на нашите. В този смисъл не бих казал, че следваме някакъв модел, но аз съм доволен, че този процес стартира и с времето нещата ще се насочат в определена посока. Ясно е, че тези организации няма как да оцелеят с 4 или 6 члена, и ще трябва да приемат повече хора.

  • Има ли вече такива примери у нас?

  • Има и ще кажа, че някои от по-старите организации като „Българска праскова“ в Сливен, която вече надхвърли 20 и наближава 30 члена, а може би и тях ще надхвърли. Има вече такава тенденции да се обединяват голям брой производители. С високия оборот е малко сложно в България, защото при нас мащабите са други и цените на продукцията са други, т.е. има много фактори, които дърпат оборота надолу, но надявам се, че и това ще се промени.

  • Какви обороти трябва да има дадена група или организация на производители, за да бъде призната?

  • Засега не мога да дам точни цифри защото при нас идват и се регистрират с минимума, т.е. на този етап те все още не си обявяват оборота.

  • В кой момент те ще си извадят оборота на светло?

  • Примерно когато тръгнат да кандидатстват по мярка 9 „Учредяване на групи и организации на производителите“, защото подпомагането там е на процент от оборота. Подпомагането в сектора на плодовете и зеленчуците също е свързано с процент от оборота.

  • Ще бъдат ли създадени още реални стимули, така че българските фермери да видят, че имат конкретна полза от сдружението, да знаят защо го правят и каква ще е ползата им?

  • Най-добрия стимул е да се убедят, че това е начинът да се преборят, образно казано, с натиска на изкупвачите, а понякога и със самите преработвателни предприятия. Че това е начинът да получат по-високи цени и да направят икономия на разходите. Точно това убеждение е най-добрия стимул и когато част от производителите видят, че други са успели по този път, това ще ги накара да се сдружават. Иначе всичко друго – раздаването на пари само по себе си, не може да бъде траен и сериозен стимул.

  • Какъв е пътят за създаване на групи и организации на производители? Към кого трябва да се обърнат фермерите, за да успеят да се сдружат?

  • В Министерството на земеделието, храните и горите, дирекция „Пазарни мерки и организации на производители“ , и особено в отдела „Организации и групи на производители“. Там колегите веднага ще им обяснят всичко, ще им изпратят готови материали, образци и т.н. Няма да имат никакви проблеми в това отношение.

  • За колко време се признава една организация?

  • Около месец и малко повече време, след като се подадат документите за кандидатстване. Все пак има административни процедури, събиране на подписи, преглед на документите, проверка на място. Това са задължителни етапи, които трябва да се преминат.

  • Има ли отказали се кандидати за създаване на групи и организации на производители?

  • Има и те изобщо не стигат до предложение, и до заповед на министъра. В тези случаи очевидно тези, които искат да се сдружават, не отговарят на едно или друго изискване, т.е. не се е стигало до там самият министър да пише отказ. Просто те виждат, че не могат да покрият определени изисквания и се отказват.

  • Сложна ли е процедурата, която трябва да се премине, за да се направи група или организация на производители?

  • Никак не е сложна. Направили сме я максимално опростена и това донякъде поражда известен страх, да не би пък прекалено опростената процедура да доведе до не съвсем реални организации и групи. Аз мисля, че с времето и с избистрянето на изискванията към тях, нещата ще се изяснят, редуцират, може да се стигне до окрупняване. Вече чувам за идеи на признати организации, особено на групи производители, които казват, че вече искат да да се обединяват едни с други. Това вече е чудесно.

  • Ще има ли бъдеще този процес, така че болшинството български фермери да стигнат до идеята, че трябва да се сдружават, но и чиновниците да им помагат за това?

  • Със сигурност ще има, още повече, че това ще бъде една от насоките на следващата реформа на Общата селскостопанска политика. Не знам дали подпомагането ще бъде точно обвързано с нея, но така или иначе, ще се намерят стимули и начини за преструктуриране на земеделието в Европейския съюз, включително и на българското земеделие. Все пак Европейският съюз не иска да комуникира с милиони производители, а от друга страна – това е най-естественият начин за извършване на земеделска дейност. Разбира се, това не се отнася за всички сектори. Примерно при птицевъдството, свиневъдството и по-промишления тип земеделски сектори, нещата се по-различни. На пък в областта на зеленчукопроизводството, производството на мляко, етерично-маслените култури, дребните и средни фермери трябва да се сдружават.

Публикувана в Бизнес

Нямаме време за промени в ОСП заради политическия график на Европейския парламент и Съвета на Европа преди изборите през лятото на 2019 г. Смятам, че това ще отнеме доста време, дори 10 години, каза Алън Матюс, почетен професор по европейската селскостопанска политика в Министерството на икономиката в колежа Тринити, Дъблин

 Лили Мирчева

Всички индикации до момента показват, че реформа на Общата селскостопанска политика (ОСП), подобна на предишните, няма да има. По-скоро модернизиране и опростяване. Така Светлана Боянова, председател на Института за агростратегии и иновации откри  втория дебат от серията „ОСП след 2020 – Изборът на България“, който се проведе в София на 22 септември. По думите й целта на форума е да помогне за формирането на информирана позиция затова как трябва да изглежда ОСП след 2020 година. „Амбициозно е, но защо не. Можем да помогнем за сформирането на бъдещата ОСП и с оглед вижданията на бранша, потребителите, синдикатите, организациите и т.н, като тази позиция ще бъде съгласувана и с другите политики на ЕС“, отбеляза Боянова в началото на конференцията, организирана от Института за агростратегии и иновации, съвместно с фондация ИнтелиАгро. Управителят на фондацията Николай Вълканов, представи пред гостите на събитието резултатите от националното допитване, които в. „Гласът на фермера“ вече публикува.

Позициите на управляващи, администрация, чуждестранни и български експерти, браншови и неправителствени организации, фермери и потребители намираха място на форума, но сред тях малцина поискаха реформи и ясна промяна в политиката на Общността за селското стопанство. Както коментира Алън Матюс, почетен професор по европейската селскостопанска политика в Министерството на икономиката в колежа Тринити, Дъблин причината за отлагането на реформите е, че „нямаме време заради политическия график на Европейския парламент и Съвета преди изборите през лятото на 2019 г., за да представим и окончателно да оформим новата ОСП. Поради това тя ще бъде ангажимент на следващия Парламент и Комисия. Смятам, че това ще отнеме доста време, дори 10 години. В изказването си пред участниците в дебата той заяви: „Време е да мислим малко по-амбициозно затова какво искаме да правим в бъдещата Обща селскостопанска политика (ОСП) след 2020 година“. Проф. Алън Матюс. Матюс изнесе лекция на тема „Предизвикателствата пред ОСП след 2020 – да правите повече с по-малко“. По думите му в момента се опитваме да поддържаме бенефициентите на тази политика от потоците на приходи, като директните плащания (ДП). „Нека се запитаме обаче дали ние, като граждани на ЕС, наистина получаваме стойност за разходите си. Отговорът е не. Може да го правим и по-добре, съответно да постигаме по-добре и целите си“, обясни Матюс. Експертът припомни, че бюджетът е в сърцето на дебата и недвусмислено заяви, че след 2020 г. ще трябва да се справим с по-малко финансови средства, заделени за аграрния сектор на ЕС.

„Това създава възможност за избор – дали ще си струва повече Стълб I, дали да отрежем от него или пък да запазим Стълб II, а защо не и да отрежем от него. В този ред на мисли беше интересно да видим проучването, което България е направила“, коментира Матюс. По думите му директните плащания съставляват най-голям компонент, над 70% от бюджета за земеделие, който възлиза от 40 до 42 млрд. евро годишно. Има ли смисъл тогава да орязваме предимно Първи стълб, попита специалистът и представи с диаграми данни, показващи какво се постига чрез субсидиите. „Директните плащания играеха важна роля, като преход от старата ОСП. Коректно беше фермерите да получат субсидии, за да направят този преход, тъй като техните приходи са ниски в сравнение с другите в обществото. Става дума за оказване на една подкрепа на доходите чрез тези плащания“, коментира Матюс и отново провокира присъстващите с въпроса - кой обаче получава тези пари?

Той припомни дилемата 80/20, където принципът е, че 80% от фондовете отиват при 20% от обществото и то при най-големите стопанства. „Да, директните плащания помагат за стабилизирането на фермите, но дали това е най-ефективният начин? Директните плащания осигуряват подкрепа и стабилност, но не са най-добрият начин затова. Например рентите в България са поскъпнали 4 пъти, а цената на земята ще е вдигнала 5 пъти от 2000 до 2017 г. и не е в резултат на това, че цените на земеделските продукти са нараснали. Това е ефектът от плащанията. Ако се придържаме към изравнява на плащанията, каквото иска и България за новата ОСП, тогава и нивото на директните плащания ще се повиши, а с това и цените на земята и арендата също“, коментира Матюс.

Според него подкрепата на селскостопанския сектор може да се извърши като се налеят повече средства за инвестиции в иновациите и управление на риска. „Във всички тези случаи се справяме повече с целевите инструменти, отколкото с тези общи плащания, които са си изживели времето си. ЕС използва бюджет за намаляване производството на мляко. Има ли смисъл в това? По този начин, по дефиниция искате от фермерите да следват практика за намаляване на производството само защото има субсидии. Дългосрочно това ще бъде подривно за тях“, категоричен е проф. Матюс.

По отношение на зелените плащания експертът обяви, че има две опции. „Първата опция е една мярка във Втори стълб и директни плащания в едно. Това е едната възможност - да преместим зеленото плащане, което е 12 млрд. евро при мярката за агроекология и климат от Втори стълб, която е в размер на 6 млрд. евро. Това ще позволи да се разширят доброволните мерки. Именно защото са доброволни обаче, някои хора смятат, че няма да се обезпечат най-интензивните райони. Трябва да преосмислим как харчим“, заяви проф. Алън Матюс.

„Смятам, че не трябва да се опитваме да правим нов дизайн, по-справедлив, защото ще спорим докрай. За мен има смисъл да спорим какви са потребностите - при плодове и зеленчуци, по отношение на иновации. Според мен ще е по-продуктивно да водим дискусия, с която да разгледаме потребностите и след това да питаме кой е най-ефикасният инструмент. Да потърсим тези целеви плащания и да ги въведем за в бъдеще“, добави експертът по време на дискусията в залата.

„Има много други европейски цели, които искаме да постигнем, пари са нужни на всички. Ако обаче не сте сериозни за това, което искате да постигнете, няма как да настоявате за сериозен бюджет“, заяви представителят на Европейската комисия Иман Буут по време на дебата „ОСП след 2020 – Изборът на България“. Той подчерта, че един от главните аспекти, които в момента определят и влияят на бъдещите сметки за парите на Европа, е Brexit. „Британците ще ни напускат, но внасят значителни средства. Ще идват по-малко пари и дали ще справяме с намалени бюджети, или другите ще трябва да плащат повече, това не е много популярен въпрос“, каза Буут. По думите му има и други предизвикателства, които изискват пари като защитата на Европа, проблемите с бежанците и др. 

„Все повече забелязваме, че когато съществува криза, изведнъж ЕС не може да реагира бързо, защото са конкретизирани бюджетите, а не може да  вземем пари от друго място. Затова този път ще се опитаме да имаме по-голяма гъвкавост“, коментира още представителят на Европейската комисия.  По думите му идеята на директните плащания е стартирала, за да се постигнат по-ниски цени на суровините и храните, но реално това е приход за фермерите. 

 „Опитахме се да свържем това със системите за околната среда. Държавите членки имат голямо влияние върху това, което се решава на регионално или национално ниво. Те трябва да решат кое е най-подходящо за тях, какъв трябва да бъде балансът, когато се извършват различните видове плащания“, обясни Буут. Според него фермерската общност няма желание за промяна, но има редица проблеми, които подсказват, че ОСП такава, каквато е, не ги решава. 


„Във всяка държава членка доходите от селско стопанство са по-ниски, отколкото в другите сектори. Затова се опитваме да измислим как да привлечем млади фермери. Имаме проблеми в някои селски области, защото се обезлюдяват“, коментира Буут. По думите му

 ниските доходи в сектора идват от това, че често фермерите трябва да се съобразят със предлаганата им цена за тяхната продукция. „Един от най-важните моменти, е фокусирането върху това как да се намалят въглеродните емисии, за което фермерите имат голяма роля в процеса“, добави представителят на ЕК. 

„Предстои борба със зъби и нокти, но вече на много по-интелектуално ниво“, заяви министърът на земеделието, храните и горите Румен Порожанов пред участниците във втория дебат за ОСП, организиран от Института за агростратегии и иновации и фондация ИнтелиАгро. „Това, което предложихме на комисаря Хоган, е Европейската комисия да направи сценарий при намален бюджет с 10-15%, как това би повлияло на европейските земеделци спрямо третите страни“, обясни Порожанов. По думите му този сценарий трябва да бъде разгледан от различните браншове, защото ако бюджетите са намалени, трябва да е ясно какви ще са последиците и как да се компенсират. Според министъра не би трябвало да разглеждаме едно намаление на бюджета на ЕС като нещо страшно. „И сега знаем, че не използваме парите много ефективно“, заяви той като припомни казуса с мярка 11 и скандала с гъските. 
 

„В момента работим по бюджети, които са от договора ни за присъединяване и тези 800 млн. евро ще администрираме до 2020 г.“, добави Порожанов.  

По думите му една от основните теми, които се поставят, е балансирано разпределение на бюджета.  „Голямата тема, в която може би и в Комисията трябва да е водеща, за да направи анализа, е как ще се разпредели бюджетът между страните-членки след излизане на многогодишната финансова рамка. Може да се окаже, че България ще има още по-добър бюджет, ако той се балансира“, коментира Порожанов.  Но според него призивите за опростяване на ОСП го плашат. „Има го най-малко от 5 години и колкото повече опростяваме, толкова по-сложно става. Това опростяване блокира всички – администрация, органи, бенефициенти.  Темата с опростяването е много важна, но трябва да бъде на ниво доверие и много малко на ниво бюрокрация, защото се допускат грешки. Но опростяването е мнение на всички и трябва да намери отражение в новите документи“, допълни министърът.

Той обобщи, че позицията на България не се различава почти с нищо от позиция с другите страни-членки. „Става дума за това какви да са стълбовете, финансиранията и т.н. Българският земеделски сектор е на едно много добро ниво.  Вече сме израснали и желанието на министерството е да сме един добър партньор“, заключи земеделският министър. Но според повечето участници в дебата ОСП след 2020 г. трябва поне да запази, ако не и да увеличи настоящото финансиране. Колкото до реформите – те се отлагат поне с десетилетие. А в това време богатите ще стават още по-богати, а дребните фермери ще потърсят друг поминък в градовете на Европа.

Публикувана в Бизнес

Субсидиите нито ще спрат, нито ще останат същите. Оттук нататък параметрите на подпомагане са въпрос на дискусия между държавите - донори и държавите - бенефициенти

Лили Мирчева

Има пет сценария за бъдещето на Общата селскостопанска политика (ОСП). Двата са крайни. Единият предвижда да няма подпомагане, а другият - субсидиите да останат в същия модел, както е в момента. Това са невъзможните сценарии, но пък очертават лимитите, които няма да се случат. Това каза за в. „Гласът на фермера“ Стоян Чуканов, председател на Асоциацията за развъждане на месодайните породи говеда в България. По думите му той е имал личен разговор с генералния директор на дирекция „Земеделие и развитие на селските райони“ на ЕК Йежи Плева по време на гостуването му в България и това е било неговото заключение.

„Трябва да спрем да говорим, че няма да има подпомагане“, категоричен е Чуканов. Другият невъзможен сценарии е нещата да останат както са в момента. „Всичко останало е дискусия и в нея ще се проявят интересите на страните-членки. Някои от тях са нетни донори, други са бенефициенти. „Тази тематика бе преекспонирана така у нас, като че ли нещо зависи от нашите медии.

Да бъдем реалисти и да спрем да дъвчем една и съща тема

Субсидиите нито ще спрат, нито ще останат същите. Оттук нататък параметрите са въпрос на дискусия на европейско ниво и затова ние трябва да избистрим позицията си като държава, да търсим съмишленици в рамките на новоприсъединили се страни членки на ЕС, с които имаме общи позиции относно бъдещата политика в земеделието“, коментира той.

Предстои нещо много по-важно – европейските лидери да очертаят бюджета на Общността след 2020 година. След като бъде обсъдена цялата финансова рамка, едва тогава ще се изяснят и параметрите на ОСП. В момента се водят дискусии между браншовите организации в опит да сближат становищата си, като всяка има право на собствено мнение.

„Моето мнение е по-крайно – смятам, че не трябва да има субсидии“, заяви Младен Радев, изпълнителен директор на Био-Дженезис България и собственик на „Ферматъ“ ООД. По думите му субсидиите изкривяват пазара. „Много по-лесно е да имаш 100 бройки животни и да не те интересува какво ще изкараш, защото знаеш, че ще ти дадат едни нелоши пари. Субсидията за глава животно в България не е малка в сравнение със средната за Европа. При това държавата ни осигурява и пасища. Образно казано, половината от нашата страна е в НАТУРА или се води необлагодетелствани райони, или някакъв природен парк... Така че като дадат субсидиите, рязко се увеличава броят на купените от фермери автомобили.

Субсидиите не ни стимулират да работим правилно. Аз смятам, че не трябва да ги има, но не ги и връщам“, признава предприемачът и предлага подпомагането да е обвързано с произведената продукция.

„Ако произведеш повече и по-качествена продукция – вземи повече. Ако заради субсидията си обявиш всички животни и фактурираш всичката си продукция,

ще излезем дружно от зоната на сивия бизнес

коментира още той. Цитира статистика на МЗХГ, според която през 2016 г. в България са заклани 26 хиляди телета до една година. „Не е нужно да си завършил аграрна икономика, за да изчислиш, че щом в България има 300 хил. крави – половината да родят мъжки, половината - женски, се получават близо 150 хил. мъжки телета на година. Това показва, че сивият сектор е над 80% в България“, заяви Радев. Той сподели още, че търгува и с малки магазини, и с големи търговски вериги собствената си продукция. „Онези в сивия сектор са с 20% напред с ДДС-то, което не плащат. На всяко животно са по-евтини с 10 лв. заради печата на ветеринаря, заради това че съм заклал телето в лицензирана кланица – още 20 лв. по-скъпо излиза. Заради това, че съм го дал в екарисажа – още 10 лв. Само дотук съм с 30% по-скъп и неконкурентноспособен спрямо хората в сивия сектор“, изчислява собственикът на животновъдна ферма.

„Приоритетите ще се променят, но моето лично виждане е, че

субсидиите трябва да отиват при по-малките производители

за да бъдат рентабилни“, предлага Васил Морфов, млад фермер, който преди година се е завърнал от Лондон, където учил, а после работил като мениджър. „Когато една фирма има годишна нетна печалба от порядъка на милиони лева, не е от жизнено важно значение да получава още десетки милиони субсидия. Нека тези пари отидат при стопаните, които имат нужда от тях“, предлага той. Смята, че нещата ще се преструктурират и вероятно някои от мерките ще се пренапишат, „за да не отиват парите при най-големите зърнопроизводители, както в момента се получава. Необходимо е да отиват при по-малките или диверсифицираните фермери, тези, които произвеждат не толкова рентабилен продукт. Има достатъчно работни групи по този въпрос и се надявам да се вслушват в гласа на фермерите, а да не се вземат решенията на най-горно ниво. В момента

разни лобита се включват активно в дискусията

и щом 10 фирми обработват 40% от земята в България, трудно ще се променят нещата. Според неговото определение лобизмът работи тогава, когато парите се връщат при тези, които чертаят правилата.

Според Тони Тонев, който е програмист по професия, а отскоро и фермер, българското животновъдство трябва да е малко, да се използват пасищните ресурси, а не да се сеят слънчоглед и рапица на нископродуктивните земи в България.

„Първият стълб на подпомагане трябва да се запази поне с минимални ставки. Да се насочат повече средства към животновъдството, за да не стане пак - гъските изядоха парите...“, казва компютърният спец. Според него трябва

субсидирането да се насочи към пасторализъм

т.е. да се подпомагат стопаните, които са вложили средства и труд в подобряване на пасището, а не защото са го очертали.

„Миналата седмица си дойдох от Америка. Там държавата почти не участва в бизнеса. Частната инициатива сама определя правилата“, разказва Алекси Дурев, собственик на ферма в Разложкото село Горно Драглище. Отглежда

около 150 животни месодайна порода Херефорд и близо 100 животни от млечна порода черношарено говедо. По думите му в САЩ „няма РИОСВ, няма Басейнова дирекция, няма никакви спънки. Там 20 човека гледат 30 хиляди животни без проблем. А при нас бумащината е много“, коментира Алекси.

Ние, фермерите, печелим само от субсидиите

Не ни излиза сметката, защото животните не са машина за производство. Да има мляко кравата, трябва да се храни добре, а ние постоянно сме на нулата заради фуражите“, добавя той. „Трябва да има подпомагане, за има тласък бизнесът. При това изпитваме остър недостиг на работна ръка. В Америка дори по време на родео децата се възпитават в любов към животните и фермерския живот. Те от малки ходят на търгове за продажба на говеда и така се захранва интересът им“, обяснява фермерът. По думите му животновъдите в САЩ не получават големи субсидии. „Там нещата са устроени и вървят по канален ред – има пазари, а при нас няма. Тук всичко е в ръцете на прекупвачите и циганите определят цените. Няма регламентиран пазар. Държавата уж участва в регулацията, а накрая ни оставя сами на пазара. Ако махнат субсидиите сигурно ще останем само тези фермери, които бяхме и преди 20 години. А нашите животни не отстъпват по нищо на американските. Там слагат хормони, хранят ги с ГМО храни, а ние тук ги гледаме на чисти пасища“, казва фермерът. Дава пример с колегите си от други държави. „Шотландецът каза, че изкарва по 5 000 евро от едно живото, в Америка – 180 хил. долара от един бик, а ние не можем да продадем нашите животни. Има отлични условия за животновъдство в България и пак не се получава“, тъжно констатира животновъдът от разложкия край.

Публикувана в Бизнес
На среща при министър-председателя Бойко Борисов беше връчена Декларация за подкрепа на „Силна ОСП след 2020 г.“ На нея беше представена позицията на 32 браншови олганизации в България за бъдещата Обща селскостопанска политика след 2020 г. 
 
В Декларацията се акцентира върху геостратегическото значение на селскостопанския сектор, върху неговата значимост за икономиката на страната и развитието на селските райони, върху необходимостта от постигането на икономически жизнеспособен, конкурентен на единния европейски пазар и пазарно ориентиран аграрен сектор, способен да обезпечи продоволствената сигурност чрез снабдяване с качествени храни на достъпни цени, както и да предостави обществени и екологични стоки и услуги в полза на обществото. 
 
ОСП е най-силната връзка на всички 28 страни в ЕС и земеделието е изконен и важен отрасъл, изискващ не само обща политика, но и внимание и подкрепа посредством общия европейки бюджет както за селско стопанство, така и за селските райони.
 
Значимостта на бюджета на ОСП се обуславя и от факта, че той представлява 40% от общия бюджет на ЕС за периода 2014-2020 г. 
Позицията и Декларацията са подписани от тридесет и две неправителствени организации в сектор „Земеделие“. 
 
На срещата с премиера Бойко Борисов бяха обсъдени актуални въпроси във връзка с предстоящите преговори за бъдещата ОСП и приоритетите в сектора, както и текущи въпроси, касаещи основни принципни теми като състоянието и перспективите за износ на български земеделски стоки за страни извън ЕС.
 
От страна на земеделските производители беше изразена удовлетвореност от добрата комуникация и сътрудничество с екипа на Министерство на земеделието, храните и горите, както при подготовката на позицията на бранша, така и при разрешаването на неотложните проблеми, възникнали в поземлените отношения, както в частта на оперативните действия, така и в подготовката на законодателни промени.
Публикувана в Бизнес

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: +359 895 451 986
Факс: +359 895 451 986

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта