Предупреждение, че мерките по новата Обща селскостопанска политика могат да се забавят с 2 години, публикува ирландското министерство на земеделието. Според информирани източници, новите мерки е твърде възможно да не могат да бъдат приети и съгласувани преди 2022 г, а говорителят на министерството заяви, че началната дата на новата ОСП е "твърде несигурна".

През последните 30 години зърнопроизводството се очертава като най-устойчивия сектор в българското земеделие. Това показват данните от swot-анализа, изготвен от Института по аграрна икономика. В страната ни се отглеждат основни зърнено-маслодайни култури: пшеница, ечемик, царевица, слънчоглед, рапица и лавандула.

През 2013 година, площите с основните зърнени култури у нас достигат най-високата си стойност – 2 млн. хектара, като общо с маслодайните образуват 3 млн. хектара. Този пик намалява плавно и през 2017 година зърнените площи са 1,7 млн. хектара. Анализът показва, че пикови стойности от тук насетне са трудно достижими. Причините за това са комплексни: задържане на изкупните цени, сериозна конкуренция на пазара, прилагане на схеми с екологична насоченост, които поставят ограничения върху обработваемите земи.

Настоящата пазарна конюнктура също влияе върху българското зърнопроизводство. Постоянен е натискът на предлагане на зърнени култури в Черноморския регион, което оказва натиск и върху цените. В България почти липсват неоползотворени земеделски площи, расте делът на протеиновите култури, които са допълнително стимулирани.

През 2007 година делът на стопанствата у нас, които отглеждат зърнени и маслодайни култури е 3%, през 2016 той вече е нараснал 3 пъти – до 9 на сто. В тях е концентрирана 62% от използваемата земеделска площ и 79% от обработваемата земя.

Това са тясно специализирани стопанства, като средният размер през 216 година достига 144 хектара. В 1100 от тези стопанства се концентрира 46% от обработваемата земя в страната и 29% от производствения обем в отрасъла. Едва 3% от зърнения сектор се занимава и с животновъдство.

Този тип стопанства са изцяло пазарно ориентирани и затова тяхното място в икономиката на страната е чувствително високо. Зърнопроизводството дава около 32% от брутната продукция в земеделието и 33% от добавената стойност в отрасъла.

При маслодайните и техническите култури картината е идентична. През 2016 година брутната продукция възлиза на 26%, добавената стойност се изчислява на 27%.

Политиката на подпомагане в сектора след 2007 г., когато България става член на Европейския съюз, също е фактор за устойчивото развитие на зърнопроизводството. Субсидиите на декар площ осигуряват между 25-30% от производствените разходи и рентата на земята. Анализът показва увеличение на добивите при зърнените и маслодайните култури през последните години – с 27% при пшеницата, 36% при царевицата, 29% при слънчогледа. Това се дължи на значително подобрените семена за посев, прилаганите агротехнически мероприятия, инвестициите в модерна земеделска техника. Така се постига по-висока производителност, намаляват загубите и се повишава качеството на отглежданата продукция. Въпреки тези добри показатели, средните добиви у нас са по-ниски от тези в Европейския съюз.

Въпреки постоянният натиск върху пазара в Черноморския регион от Русия и Украйна – държави с мощно зърнопроизводство, пазарната ценова конюнктура за сектора е добра. Изкупните цени на зърното през 2016 г. са с 13% по-високи от тези през 2006 г., а при маслодайните култури ръстът е чувствителен - с 47 на сто, показват данните от swot-анализа.

От Националната асоциация на зърнопроизводителите изразяват категорична позиция по отношение на бъдещите политики в земеделието в новата Обща селскостопанска политика. На база на данните от swot-анализа е видно, че българското зърнопроизводство е работещ и конкурентен отрасъл. Затова от НАЗ са против въвеждането на тавани в подпомагането. За да бъде секторът конкурентен на външния пазар, българските зърнопроизводители трябва да могат да посрещнат предизвикателствата на климатичните промени и да отговорят на най-новите тенденции за прилагане на прецизно земеделие. Това означава да се инвестират средства в модерни технологии и цифровизация на процесите в земеделието. В тази връзка от бранша искат целева държавна и европейска подкрепа за закупуване на земеделска техника. А в националния стратегически план зърнопроизводството трябва да заеме подобаващо място. „Защо ще се рита срещу сектор, който носи всички на гърба си?“, питат българските зърнопроизводители.

В ексклузивно интервю само за „Гласът на земеделеца“, аграрният министър Десислава Танева говори за кризите и предизвикателствата в своя втори мандат. Африканската чума по свинете е проблем №1, кризата в ДФЗ се овладява, започва серия от дебати за новата Обща селскостопанска политика. Въпросите са важни, отговорите – още повече.

Автори: Анета Божидарова, Тодор Петров

Фамилията на Цветомила Спасова обработва 20 хил. дка земя в землищата на Бяла Слатина, Галиче и Бърдарски геран. В стопанството работят около 20 души, като средната възраст е 35 години. Цветомила Спасова е горда, че цялата рода е ангажирана в семейната фирма – от децата до племенниците и братовчедите. Емоционалната дама се чувства най-свободна, когато е на полето.

- Г-жо Спасова, какво виждат и какво не виждат хората, когато чуят израза крупен зърнопроизводител?

- Виждат скъпите колите, виждат пълните хамбари, но не виждат нашето ежедневие. Зад всичко, което сме постигнали, стои много труд, много ядове, най-малко по 12 часа работа на ден. Картината и в другите земеделски сектори не е по-различна – при производителите на плодове и зеленчуци, при животновъдите. В селското стопанство лесно няма.

- Не може да се отрече обаче, че зърнопроизводителите сте най-мощния сектор, ако поискате, можете да сваляте и правителства, нали?

- Ние не сваляме правителства. Ние просто показваме грешките, които се допускат в законите и създават недомислици. Ако няма ред в поземлените отношения, това влияе пряко на нашата работа. И ние реагираме. Но това не означава, че искаме да свалим едно или друго правителство. Искаме адекватни закони, за да можем да работим спокойно. Да не забравяме, че ние попадаме под силата на няколко закона – за поземлените отношения, за горивата, за енергетиката и т. н. И когато към нас има изисквания по един закон, които влизат в противоречие с тези по друг, става сложно. Освен това, сме затрупани със страшно много документация и ако липсва една добре работеща система, която да администрира този процес, нашата работа започва да буксува. Затова изискваме от всеки земеделски министър работеща администрация. Но ние не пишем законите, ние сме на полето. И понеже сме хората на терен, можем най-добре да кажем кое законодателство работи и кое не. Когато не ни чуват, излизаме с тракторите, да. Но тези наши действия са обосновани и аргументирани.

- От другите земеделски браншове смятат, че сектор „Зърнопроизводство“ е свръхсубсидиран, ваши колеги обаче казват, че субсидията на декар площ не е достатъчна, за да се модернизират стопанствата. Как ще го коментирате?

- Малко колеги зърнопроизводители могат да си позволят най-модерните технологии в земеделието, това е по силите само на най-мащабните. Затова е добре да се помисли как всеки стопанин – от най-малкия до най-големия – може да бъде подпомогнат в модернизацията на своето стопанство. Това ще улесни работата, ще направи сектора конкурентен. В момента земеделците, които обработват до 5 хил. дка земя не могат да си позволят да купуват най-модерната техника. Субсидията, която получаваме на декар площ, дори не покрива рентата, която плащаме. Семената и препаратите стават все по-скъпи, а без качествени такива няма как да постигнеш добив. Изкупните цени на зърното от години държат относително ниско ниво. Субсидията е трохичка в цялата калкулация на разходите, които имаме в работния процес. Нека припомня, че ние сме се захванали със зърнопроизводство и преди да има субсидии. Започнали сме с малко земя, успели сме да създадем устойчивост и да разширим стопанствата. Това означава, че субсидията не е решаваща, че можем и без нея да бъдем рентабилен сектор.

- Митология ли е твърдението, че крупното зърнопроизводство обезлюдява селата, защото не генерира заетост?

- В нашето стопанство работят около 20 души. Средната възраст на работниците е около 35 години. Гордея се с това, че всички членове на фамилията са ангажирани във фирмата – синове, племенници, братовчеди. Не може да се твърди, че зърнопроизводителите обезлюдяваме селата. Ние даваме препитание на достатъчно хора, а къде са другите, които трябва да дават препитание? Има и нещо друго. Нашите деца са с висше образование, с възможности да работят в чужбина или в големия град. Но те остават при нас. Децата на земеделците остават на село, при семейния бизнес. Мисля, че това е важно.

- Хората в селата често ли търсят помощ от местния арендатор?

- Помагаме според възможностите си. На читалището, на църквата, на хора в нужда, на болни. Не просто помагаме на читалището, но цялото ми семейство – от най-малкия до най-големия - участваме в самодейните състави. И това ни носи радост. Аз не слагам на масата нещо по-различно от онова, с което се храни всяко българско семейство. Ние, зърнопроизводителите, не живеем в някакъв лукс и той дори не ни е необходим. Аз поне така ги разбирам нещата.

Интервю на Анета Божидарова

- Г-жо Йорданова, в обществото битува мнението, че българското земеделие днес е силно дебалансирано и вие, зърнопроизводителите, имате основна вина за това. Как ще отговорите на този упрек?

- Много пъти съм коментирала този въпрос. За мен това е по-скоро популизъм, некомпетентно говорене, изопачаване на фактите. Общата селскостопанска политика в двата предходни програмни периода завари един добре структуриран и работещ зърнен сектор в България, с успешно администриране в усвояването на европейските инвестиции по различните програми. Това не означава, че на сектора е бил даден специален приоритет – въпрос на ситуация и на пазар. На мен ми се иска разговорът да бъде в друга посока – не дали сектор „Зърно“ изкривява картината в земеделието, не дали то е монокултурно или прекалено окрупнено и добре развито. На мен ми се иска да говорим за баланс – цялата земеделска общност да направим така, че да изравним със сектор „Зърно“ и другите отрасли, които са губещи или не толкова привлекателни. Иска ми се останалите браншове да се съизмерват със зърнопроизводството и да искат да се изравнят с него. За мен това е нормалната логика – целият стопански сектор да се стреми към единство. Не е толкова важно какво се говори срещу един работещ и развиващ се отрасъл, по-важното е да направим и другите такива. От друга страна, всичко е въпрос на пазар. Нашата стока е борсова. Всичко обаче зависи от световната конюнктура, от геополитиката. И ние никога нямаме докрай яснота и пълно спокойствие за това какъв ще бъде пазарът на зърно.

- При силни играчи като Русия и Украйна, какви са шансовете на българските зърнопроизводители да се наложат в Черноморския регион?

- Натискът върху нас е изключително голям. От една страна, нараства цената на ресурса, на консумативите, които ние купуваме на европейски цени. От друга – изключително силното субсидиране и разрастване на сектора в страните от Черноморския регион – Русия, Украйна, Казахстан. Те произвеждат далеч по-рентабилно и с далеч по-ниска себестойност. Имат и добри експортни мощности, каквито ние не притежаваме, за разлика от една Румъния, например.

- Как тогава се доказвате на пазара?

- Нашият изход е да бъдем по-конкурентни, като понижаваме себестойността. Това означава да въвеждаме нови технологии, а това изисква нови инвестиции. Задължително е да повишаваме своята квалификация. И , разбира се, да мислим в посока на намаляване на износа на суровина и да увеличаваме сегмента на преработване. Тук е мястото да кажем, че освен отвън, българското зърнопроизводство е под натиск и отвътре – проблемно и често променящо се законодателство, липса на работна ръка, липса на устойчивост в администрацията.

- Неясна е бъдещата Обща селскостопанска политика, но е ясно, че всяка държава трябва да изработи Национален стратегически план. Какво трябва да бъде заложено в него по отношение на сектор „Зърнопроизводство“?

- В предишния програмен период 2007-2013 година, в инвестиционната част на Програмата за развитие на селските райони, по мерките за модернизация и инвестиции в дълготрайни материални активи, зърнопроизводството и останалите сектори имаха гарантирани бюджети. За нас това е удачен и разумен вариант на подпомагане. Когато конкуренцията е само между земеделските производители от един бранш, това поставя процесите в естествена и справедлива конкурента среда. Би било добре такъв механизъм на подпомагане да се заложи предварително в националния стратегически план, но още няма яснота дали това ще бъде възможно. Още не са тръгнали преговорите на ниво Европейска комисия, нямаме яснота каква ще бъде общата финансова рамка, дали ще бъде радикално променена. В стратегическия план би следвало да бъдат заложени реални, измерими и изпълними цели – за всички сектори. Те трябва да стъпят не на някакви имагинерни и виртуални реалности, а върху действителната и истинската структура на земеползването. Нови структури заради новата ОСП и ПРСР лесно ще се създадат, но те няма да бъдат устойчиви във времето и няма да бъдат полезни за икономиката на страната. За нас, зърнопроизводителите, е важно всички сектори да бъдат национално отговорни, устойчиви, да създават заетост и да имат принос към фиска на държавата. Ако този базов механизъм не залегне в стратегическия план, ако се създадат самоцелни мерки и програми, това е все едно да наливаме вода в пясък.

Интервю на Анета Божидарова

Това коментира Момчил Неков, член на Комисията по земеделие в Европейския парламент във връзка с гласувания тази седмица доклад по ОСП

„Ключови аспекти за България, като например изравнявания на субсидиите за всички фермери в ЕС в рамките на периода 2021-2027, бяхаотхвърлени. Това означава, че и след 20 години членство, родните фермери ще бъдат в неизгодна позиция спрямо колеги в другите държави членки“. Това коментира българският евродепутат Момчил Неков във връзка с провелото се по-рано тази седмица гласуване на ОСП в Комисията по земеделие на Европейския парламент.

„Таванът от 60 000 евро с прогресивно намаляване до 100 000 евро, който предложиха от Еврокомисията, беше по-добър за страни като България, в която има голяма концентрация на земя и субсидии. За съжаление, той също беше завишен с възможност за изключване от изчислението му на част от заплатите и на схемите за млади земеделски производители и еко-схемите. По същество, това означава, че вместо да има по-справедлив подход към малките и средни земеделски производители, има реален риск да се повтори ефектът в сегашния програмен период.“, допълни още той.

Всички предложения за конкретна финансова помощ за България, както и за всички останали държави членки по различните финансови пера са занулени в приетото предложение. Това означава, че има реална опасност да се отвори Кутията на Пандора и всъщност субсидиите за земеделието да бъдат дори още по-занижени, имайки предвид новите ангажименти на ЕС в сферата на отбраната, миграцията и т.н.

Добра новина е, че опрашването като услуга за първи път намира място в стратегическия документ на ЕС за Общата селскостопанска политика. Тъй като ЕК все още не е готова с необходимите начини на измерване, обаче и то е под въпрос.

Комисията по земеделие прие своя доклад с 27 гласа „за“, 17 „против“ и 1 „въздържал се“. Той обаче няма да може да бъде гласуван в пленарна зала в рамките на този мандат, което означава, че в рамките на следващия мандат, може да бъде ревизиран и прегласуван преди да се започнат междуинституционалните преговори по бъдещата Обща селскостопанска политика.

Министърът на земеделието, храните и горите откри Петата среща на земеделските камари от регион „Три морета“, на която България е домакин за първи път
Одобрението на регламентите за Общата селскостопанска политика след 2020 г. е малко вероятно да стане в мандата на този Европейски парламент. Но дори и да има забавяне в изготвянето им, това няма да забави плащанията към земеделския сектор. Това заяви министърът на земеделието, храните и горите Румен Порожанов при откриването на Петата среща на земеделските камари от регион „Три морета“. За първи път България е неин домакин в лицето на Националната асоциация на зърнопроизводителите. Във форума участват представители на земеделските камари и организации от Литва, Полша, Румъния, Словакия, Чехия, Унгария и Хърватия.

ОСП е най-трудната и обхватна политика на ЕС. Неслучайно една от темите е нейното опростяване, но на този етап страните-членки не го виждаме, коментира министър Порожанов. Той припомни, че България стартира още през 2017 г. дебат по инициатива на бранша за приоритетите и какво да съдържа ОСП.  Продължават разговорите да се запази бюджета за земеделие и през следващия програмен период. Направени са и първите стъпки за т.нар. външна конвергенция или сближаване на нивата на плащания между страните-членки. Конкретните финансови параметри ще са ясни след приемането на Многогодишната финансова рамка, което се очаква да стане до края на годината.

„Много е важно да чуя мнението на младите фермери по темите, касаещи новия програмен период на Общата селскостопанска политика“, заяви министър Порожанов по време на среща с Асоциацията на младите фермери в България. Той призова асоциацията да се включи активно във всички дебати, които инициира Министерството, не само свързани с ОСП, но и с цялостната политика в сектор „Земеделие“.

„Повечето от нас сме учили в западни университети, имаме реален опит и искаме да бъдем партньор в предстоящите дискусии относно ОСП, заяви Пламена Куртева. След като завършва образованието си в САЩ, Пламена трупа опит в Унгария, а след това се завръща да управлява семейната ферма в село Златовръх, Асеновградско.

Петко Симеонов, производител на мед, допълни, че младите искат да имат възможност да се развиват и това да стане през съответните инструменти на бъдещата ОСП.

Председателят на асоциацията Петър Петров от Габровско, който се занимава с овцевъдство и говедовъдство  подчерта, че младите фермери искат да работят за развитието на селските райони.

По време на срещата младите фермери представиха пред министър Порожанов и екипа му част от своята продукция.

Комисията по околна среда в Европейския парламент гласува „ЗА“ задължителен таван от 80 хиляди евро годишно за стопанство в целия ЕС.

С така одобрения проект на Доклад, изготвен от евродепутата Джовани ла Виа, Комисията по околна среда в ЕП одобри компромисно изменение 9а на Проекта на Регламент по Стратегическите планове, съгласно което държавите-членки трябва да ограничат размера на директните плащания, които един фермер може да получи за една календарна година до 80 000 евро.