В момента Комисията преразглежда цялото законодателство за ОСП с цел неговото опростяване, планира конкретни предложения до края на 2015 г. – като се започне с директните плащания, пазарните мерки и схемата за качество за защита на селскостопанските и хранителни продукти.

Тези предложения няма да променят основните регламенти на ОСП, по-скоро ще се фокусират върху делегираните актове и актовете за изпълнение, които ще изяснят подробно правилата за прилагане на ниво стопанство и ще се стремят да осигурят еднаквото им прилагане в целия ЕС.

На заседанието на Съвета на министрите Хоган уведоми министрите какво смята да представи "в идните месеци".

Относно директните плащания, Хоган ще излезе с "пакет от промени" след лятната ваканция". Той ще обхване онези елементи при директните плащания, като например схемата замладите земеделски стопани, обвързаното подпомагане и някои аспекти на Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК), каза той. "Ние, разбира се, ще продължим да работим по позеленяването", добави той.

Що се отнася до пазарните мерки, Комисията "преследва амбициозна програма за опростяване" – като създаде "работна група", за да приведе в съответствие около 200 регламента с Лисабонския договор.

"Нашата цел е не само да се намали драстично броят и сложността на тези правила, но също така да се гарантира реално опростяване, осезаемо за земеделските производители", каза Хоган пред министрите, като подчерта, че той е "готов да промени живота на земеделските производители и на администрациите на национално ниво" в цялото упражнение, наречено Опростяване на ОСП.

Публикувана в Растениевъдство

В решението за реформи на ОСП от 2013, Комисията обеща да преразгледа екологично насочените площи – точка, силно критикувана от много земеделски групи – през 2016 г., което може да доведе до промени, ако селскостопанският производствен потенциал на ЕС се намали.

Сега обаче Комисията е предложила някои незабавни промени в директните плащания, което ще даде на държавите-членки значително повече свобода на действие по отношение на екологично насочените площи.

Новостите са свързани с изискванията за очертаване на екологично насочените площи, правилата за съседство на такива площи до обработваемата земя на стопанството, очертаването на постоянно затревените площи в рамките на Системата за идентификация на земеделските парцели и компенсиране на екологично насочените площи в случай на грешка при декларирането им.

"Това са въпроси, свързани с директните плащания, които са специално подчертани от вас, от членовете на Европейския парламент и от фермерите" и предложението за повече гъвкавост "ще улесни живота на фермерите и администрациите на национално ниво" каза Хоган пред министрите.

На първо място, страните-членки ще трябва само да картографират заявените екологично насочени площи, а не всички потенциални екологично насочени площи (текущата препоръка е да се картографира доколкото е възможно). Екологично насочените площи, които не са заявени, няма да има нужда да бъдат картографирани – и „ние ще трябва да извървим дълъг път, за да отговорим на опасенията на някои страни, по-специално на тези с много дребни земеделски стопани," каза Хоган.

Гъвкавост по отношение на идентифицирането на екологично насочените площи в т.нар. слой „екологично насочени площи“ също ще бъде предоставена, а Комисията ще позволи да се признават живи плетове или обрасли с дървесна растителност ивици с отклонение в ширината до 4 метра.

Що се отнася до екологично насочените площи в съседство до обработваемата земя – поради опасения на земеделски производители, Комисията е готова да насърчи известна гъвкавост по отношение на изискването, че екологично насочената площ трябва да се допира до границата на парцел: ще се признае "ограничена буферна зона" между границата на парцела и екологично насочената площ. Хоган е готов да приеме опростен подход за идентифициране на някои специфични видове постоянно затревени площи в Системата за идентификация на земеделските парцели, каза той пред министрите.

Що се отнася до "грешните заявления" на екологично насочените площи, Комисията ще позволи лиспващата площ да се компенсира с друга екологична площ в същия парцел, дори ако последната не е заявена. „Тази отстъпка е насочена справедливо към земеделските производители,“ каза Хоган.

Хоган иска да отговори и на загрижеността на земеделските производители за задължението им за постоянните пасища и класифицирането на земята като земя оставена под угар.

"В тази светлина бобовите култури (като например люцерната), няма да се считат по дефиниция за постоянно затревена площ след петата година. Освен това срокът на деклариране на земята, оставена под угар, като екологично насочена площ и периода в рамките на агроекологични ангажименти, няма да бъдат взети под внимание при изчисляването на 5-годишния период за постоянно затревени площи", обясни той.

Тези въпроси ще бъдат разгледани по-подробно в ново "ръководство", посветено на постоянно затревените площи, което е в процес на обсъждане с експертите на национално ниво от различните дръжави, каза Хоган пред министрите.

Публикувана в Растениевъдство

Европейската комисия обяви "първа серия" от мерки за опростяване на ОСП, като се фокусира върху спорните изисквания за "екологичнo насочените площи".

Обявените по време на Съветa на министрите на 11 май в Брюксел предложения ще дадат възможност за по-голяма гъвкавост на държавите-членки при изпълнението на изискванията за "екологично насочени площи" – и те ще могат да се приложат за заявленията за директни плащания подадени през година.

Опростяванията нямат да изискват промяна в законодателството, тъй като "гъвкавостта" ще бъде интегрирана в т.нар. "Насоки на Комисията“ до държавите-членки относно директните плащания, каза комисарят по земеделието Фил Хоган пред министрите на земеделието.

Промените в насоките – публикувани през миналата година заедно с т.нар. делегирани актове и актове за изпълнение – ще бъдат предoставени на националните експерти по време на заседанието на Управителния комитет по ОСП на 20 май. След това те трябва да "са приложими веднага" - т.е. през 2015 – каза Хоган.

На заседанието на Съвета, държавите-членки приеха обща позиция по отношение на опростяванете на ОСП, предприето от изпълнителната власт на ЕС, с призив за намаляване на административните тежести, свързани с екологизирането.

Публикувана в Растениевъдство

Не всички държави-членки на ЕС искат нова всеобхватна реформа на Общата селскостопанска политика (ОСП) от 2017 година. Това стана ясно от последното заседание на Специалния комитет по селско стопанство (SCA) миналата седмица в Брюксел.

По повод на дебат за предстоящата позиция на Съвета за намаляване на бюрокрацията, представителите на Франция, Италия, Испания, Португалия, Австрия и Ирландия поискаха да се премахне изискването за „междинен преглед“ на основния акт в рамките на по-следващата година, което се съдържа в настоящия текст с промени.  

Както беше съобщено от кръговете на ЕС, терминът „междинен преглед“ може да предизвика различни реакции, предвид факта, че реформата от 2013 г. едва сега влезе в сила. Други делегации са на мнение, че евентуалните корекции в реформата трябва да се ограничат само до опростяване на програмата за озеленяване. Латвийското председателство на ЕС ще подготви нов текст за следващото заседание на комитета по селско стопанство, което е предвидено за следващия понеделник.   

Комисарят по земеделието на ЕС, Фил Хоган, многократно е подчертавал в миналото, че не желае да се правят промени в основния акт при приемане на предложения за намалявана на бюрокрацията. Въпреки това, той не е напълно против въвеждането на „междинен преглед“ от 2017 година.

Източник: https://www.topagrar.com

Публикувана в Бизнес

Половината от финансовите средства, планирани за изразходване по Втори стълб на Общата селскостопанска политика за периода 2015-2020 г. са предназначени за мерки свързани с опазването на околната среда, климатичните промени и мерки за устойчиво развитие. Това е основният извод в доклад на Agra Europe, който представлява анализ на Споразуменията за партньорство между Европейската комисия и 18 страни-членки. Половината от всички финансови средства за идните 5 години от Европейския фонд за развитие на селските райони (ЕФРСР) са планирани за така наречените „тематични цели“, които са тясно свързани с опазването на околната среда.

Разпределени в различните тематични цели, около 27% от средствата ще бъдат вложени в „Опазване на околната среда и подобряване на ефективността в използването на природните ресурси“. Други 19% ще отидат за „Адаптация към климатичните промени, предотвратяване и управление на риска“, а около 5% са планирани за „Преход към „зелена икономика“ във всички сектори“.

От останалите цели, само за целите „Подобряване на конкурентоспособността на малките и средни предприятия в земеделския сектор“ (27%) и „Насърчаване на социалното включване, борба с бедността и дискриминацията“ (19%) са планирани значителни суми.

Като се има предвид, че европейските земеделци в някои страни-членки вече осезаемо усещат негативните ефекти от руското ембарго, няма да остане съмнение в тях, че мерките за опазване на околната среда са по-незначителни от заплахата, която е ежедневна реалност, да загубят за дълго един огромен пазар за своята продукция.

Фермерите в Дания например вероятно трудно ще преглътнат факта, че страната е планирала да изразходва 77% от бюджета си от ЕФРСР за околна среда при положение, че около 15% от земеделският й сектор е на ръба на банкрут. Финландия също е планирала 68% от бюджета си от ЕФРСР за опазване на околната среда, а в същото време иска европейски средства за подпомагане на млечния си сектор след руското ембарго.

Общ процент евросредства, които всяка държава планира да изразходва за изпълнение на следните тематични цели: „Опазване на околната среда и подобряване на ефективността в използването на природните ресурси“, „Адаптация към климатичните промени, предотвратяване и управление на риска“, „Преход към „зелена икономика“ във всички сектори“:

Дания – 77%

Австрия – 68%

Финландия – 68%

Чешка Република – 65%

Франция – 59%

Нидерландия  - 58%

Португалия  - 56%

Кипър  - 54%

Словакия – 47%

Унгария – 47%

България – 46%

Германия – 46%

Гърция – 44%

Латвия – 41%

Румъния – 39%

Полша –  37%

Естония – 34%

Литва – 34 %

Източник: Европейска комисия, анализ на Agra Europe на споразуменията за партньорство на 18 държави-членки

Въпреки всичко казано до тук мнението на анализаторите на Agra Europe е, че трябва да се гледа позитивно на решението, значителна част от средствата за Втори стълб на ОСП да бъдат изразходвани за опазване на околната среда, защото това е в обществена полза, която никой пазар не може да създаде.

Публикувана в Бизнес

Как Светлана Боянова, председател на Институтa за агростратегии и иновации, отговаря на въпросите: Какви задачи в областта на земеделието имат да свършат настоящото и служебното правителство? Какво е основното, което трябва да се свърши – както по отношение на директните плащания, така и за Програмата за селските райони?

Председателят на Института за агростратегии и иновации Светлана Боянова коментира предстоящата оставка на правителството с оглед онова, което спешно трябва да се случи в земеделския сектор. На прага на новата ОСП, предупреди Боянова, двата основни спешни проблема са: какво ще направим по отношение на директните плащания и по отношение на Програмата за развитие на селските райони. Докъде е стигнало усвояването на бюджета по тази програма за 2014 г.? Да не се стигне до загуба на средства по нея? Да не стане така, че новото правителство ще бъде виновно за неусвояването и загубата на пари. Преди да приключи работа, настоящото правителство трябва да направи много реална прогноза за загубата на средства по програмата. Има най-различни варианти – оптимистичен, реалистичен и песимистичен – и е изключително важно ние да сме наясно в кой попадаме, каза още Боянова. Не забравяйте, че има късно подписване на договори, а някои от проектите по общинските мерки още не са започнати, чак сега одобриха проектите по 311 и 312 лично аз не виждам откъде може да има плащания тази година.

Бюджетът за разплащане е 400 млн. евро. И в песимистичния вариант ние можем да ги изгубим.

Да предположим, че ще има плащания по агроекологията – фондът трябва да каже колко заявления има. Да не забравяме, че тъкмо по отношение по агроекологията има текст, внесен в закона за собствеността и ползването на земеделслките земи, който пази онези производители, които произвеждат екологични продукти и има опасност, ако не се приеме закона, много от тях да не могат да си спазят ангажимента за 5 години, предупреди още Боянова.

Вторият важен момент – програмирането за следващия период: 2014-2020 г. Как ще бъдат отразени бележките и коментарите на ЕК по споразуменията за партньорство в частта за земеделие? Друг въпрос: беше казано от зам. министър Гечев, че изпращат програмата в ЕК, така или иначе не сме наясно какво се изпраща – ние бяхме на общественото обсъждане, знаем обаче само това, което знаят и медиите. Следователно оттук натататък

следващото, очевидно служебно правителство, трябва много внимателно да придвижи преговорите по одобряване програмата

– ако има бележки от ЕК, трябва да се отговори адекватно, за да може най-бързо да ни бъде одобрена Програмата за развитие на селските райони, защото действително това е надеждата на повечето земеделци. Но не само – това е надеждата и на общините, и на малкия, и на средния бизнес, на младите фермери. Между другото, както виждате, и с тях пак имаме отлагане на срока – което говори за една недобра организация, липса на логика в действията – ето това тотално обърква хората, разтревожена е Боянова.

„По отношение на директните плащания нещата също никак не са розови. До 1 август трябва да се вземат определени решения. Но аз не знам дали това правителство ще вземе тези решения, дали ще се свърши тази работа. Това е жизнено важно – те са по-скоро политически решения. Например:

Дали продължаваме схемата за единно плащане на площ – всички работни групи, които се събирахме в Министерството, се съгласихме по тази точка, но остава въпросът как продължава тази схема. Проблеми там има. Има много застъпвания, има променен закон за подпомагане на земеделските произовдители, където се казва, че от следващата година – 2015 – трябва да се очертават площи само с правно основание. Как се връзва това с настоящите споразумения по 37в от ЗСПЗЗ?

Зелените плащания – ще затрудни ли администрацията изготвянето на т.нар. екологично насочени площи? Така и така хората ще се събират да правят споразуменята по 37в, те най-добре знаят дали някъде има горичка, затревена ивица и т.н. Нека го обсъдят помежду си и го предоставят на Минситерството като инфромация – това, струва ми се, е най-ефикасният вариант, за да избегнем грешки при заявяването на директните плащания на 1.03.2015. Въпросът е кой ще направи всичко това. Очевидно няма да е това правителство. Служебното правителство трябва да си даде ясна сметка дали ще му бъде в правомощията – кой ще направи този прословут софтуеър, за който говори Гечев, за който говорих и аз преди това като заместник министър. Но за да се случи това и да се изготви такъв софтуеър – трябва обществена поръчка, трябва да се видят техническите параметри на тази обществена поръчка, много неща, за които просто няма време.

По отношение на постоянно затревените площи – това е голямо предизвикателство за нашата държава. Знаете какво стана в последната кампания, когато се поискаха от всички земеделци правни основания за пасищата. Който нямаше животни – го заяви за ливада, не знам какво ще правят във фонда с всички тези правни основания. Но истината е, че оттук нататък трябва да се подготви и отглежда слой специално затревени площи. Следващото правителство ще трябва да прави и това.

И какво става? Пак по български – имаме следния казус. През годините една площ по заявление е постоянно затревена, а по карта на възстановената собственост (КВС) е нива. И хората се питат – това ще влезе ли в слоя на постоянно затревените площи или не? Аз като собственик искам това да ми е нива, нищо, че е заявявана от някой като постоянно затревена площ. Т.е. има теми и въпроси, които, ако не получат отговор, подлагат на голям риск цялото заявяване и кандидатстване.

По зелените плащания трябва да обявим до 1 август от кои екологично насочени площи ще се възползваме, ще имаме ли еквивалентни практики и т.н.

По отношение на младите фермери пак до 1 август ние трябва да кажем по какви параметри ще се ползваме от тази схема. Т.е. знаете, че максимумът е до 90 хектара, има три варианта за изчисление на плащанията за младите фермери, трябва да кажем кой от трите избираме.

До 1 август трябва да кажем и друго – относно тавана на плащанията и преразпределителното плащане. Ние за 2014 г. избрахме преразпределителното плащане. Наскоро 17 браншови организации се обединиха около искането да има таван на плащанията – това са въпроси, за чиито отговори имаме една много близка финална дата – 1 август. Дотук виждате, че се събира доста работа.

Отделно трябва да кажем дали ще прехвърляме средства от директните плащания към селската програма и обратно. Необлагодетелстваните райони също са много важна тема – ние трябва да кажем дали ще се възползваме от средства за тях. Може би няма да се възползваме от това по линия на директните плащания. Служебното правителство, според мен, трябва за започне работа и по тази тема – по дефиниране на необлагодетелстваните райони по новите биофизични критерии.

Тези пари, които ние така или иначе трябва да разплатим като бюджет. Напоследък чуваме, че искат от земеделците да има прехвърляне от гаранционния фонд към мярка 121, което означава, тъй като аз съм била в този процес по създаването на гаранционния фонд, че тези пари трябва да бъдат разплатени по мярка 121 сега.

От всичко това излиза, че има много работа и за сегашното правителство – да довършва. Ако не може да го направи до 1 август – то тогава очевидно предстои много работа за служебното правителство. В нашия бранш политическите крамоли и смени нямат никакво значение – стопанската година си започва през октомври, програмната – през март и трябва да знаем какво правим, за да няма санкции и да не изгубим пари”, заключи Боянова.

...

Източник: Агро ТВ, „Агро тема”, 3.07.2014,http://www.agrotv.bg/p_1588Na-praga-na-novata-OSP--bol-rabota-za-segashnoto-i-sluzhebnoto-pravitelstvo.html

Публикувана в Интервюта

Светлана Боянова, председател на Институтa за агростратегии и иновации и Христо Цветанов, фермер – гости в предаването „Брюксел в превод” на Агро ТВ:

В този програмен период се чуха много критики за начина, по който се разпределят директните плащания по схемата за единно плащане на площ, как сектори като зърнопроизвдоството са облагодетелствани, как чувствителни сектори – като производството на зеленчуци и плодове, животновъдството и особено високопланинското, са ощетени и едва кретат. В следващия програмен период се предвижда схема с обвързано с производството подпомагане. Дали тя ще нанесе корекция и защо ние я избрахме?

Светлана Боянова: „Ние имаме много основания да избираме схемата с обвързано с производството подпомагане, защото по презумпция тя подпомага секторите в затруднено положение – и по агрономически условия, и по социални причини и др. Макар че ЕС беше решил след реформата през 2003 да не се предоставя обвързана подкрепа в такива размери, за да не се изкривява пазара, а всеки да гледа каквото сметне за добре, стига сам да бъде конкурентен – не само заради субсидиите, които ще получи за определено производство. Но стана ясно, че новите страни-членки, каквато е и България, не са достигнали този етап на производство или са изгубили много през годините, а се налага то да се подкрепи, защото е важно за икономиката на страната. Точно поради това за нас беше важно (тъй като аз участвах в преговорите) да подкрепим сектори, които са традиционни за България, като например животновъдството, и се чувствам горда, защото скок от 3.5 % на 13 % си е сериозен успех. Като се има предвид, че срещу нас стояха старите страни-членки – Франция, Германия. Германия например беше категорично против обвързаното производство, слава Богу Франция мина на страната на новите страни-членки и така успяхме да получим подкрепа с една декларация, която инициира българската държава, с която аз се гордея.

И в тази връзка, освен за животновъдството, такава помощ може да се предоставя и за други сектори. Ние имаме опит със схема за качество на плодове и зеленчуци, за крави с бозаещи телета, за овце и кози майки, в необлагодетелствани райони, в нитратни зони. Има много опции. Въпросът е, че с новите правила за обвързана подкрепа, според мен, трябва да си направим много добре сметката какви да бъдат схемите. Става дума само за производство на определени продукти, които са изброени в регламента: зърнени култури, маслодайни семена, протеинови култури, бобови растения, лен, коноп, ориз, черупкови плодове, картофи за нишесте, мляко и млечни продукти, семена, овче и козе месо, говеждо и телешко месо, маслиново масло, копринени буби, сух фураж, хмел, захарно цвекло, захарна тръстика и цикория, плодове и зеленчуци, дървесни култури с кратък цикъл на ротация – те са и част от зелените дейности по линия на първи стълб.

По обвързаната подкрепа могат да се заделят 13% от общия финансов пакет на директните плащания по тази схема, и ако предположим, че са 790 млн. средно за всички години от 2014 до 2020, за България се получават около 206 млн. лева, които биха могли да се предоставят. За тази година ние предоставяме повече от тези 206 млн., но те идват от доплащания от бюджета. Но е хубаво да мислим по-мащабно, да заделим средствата от бюджета и за други дейности - за напояването например. Сама по себе си обвързаната подкрепа не е достатъчна. Необходим е комплексен подход.”

Христо Цветанов подчерта, че само средствата не решават въпроса, изискват се много други условия. „По отношение на плодовете и зеленчуците имаме проблем с организацията на пазара, с групите производители, защото разпокъсаността на производството е слаба страна в този процес. Имаме проблеми и с документите – или не се издават фактури, или се издават с много завишена стойност. Необходими са и други мерки – комасирането на земята, напояването... Определено фермерите бихме искали да се възползваме от максималния размер от 13% от тази подкрепа. Но само наливането на пари не би възродило секторите,” каза той.

Светлана Боянова добави, че за съжаление нашата страна още не е дала окончателно становище колко процента ще използваме по тази схема. „Някои страни членки – като Франция и Белгия, обявиха своите решения. Ние сме наясно с чуждите решения, но не и със своите. Вероятно това спокойствие на правителствено ниво идва оттам, че част от националните доплащания ще се прехвърлят към обвързаната подкрепа, за да не се товари националния бюджет. Но искам да подчертая, че наистина има възможности, а те не се обсъждат. Мисля, че фермерите смятат, че има добър баланс между секторите в обвързаната подкрепа. Стига обаче тези решения да бъдат подплатени с цифри. Все пак има и удачни стъпки от страна на министерството – завишиха плащането за крави на 200 лв. на животно. Това обаче не е достатъчно. Когато говорим за традиционни местни породи, да речем, биха могли да бъдат подпомогнати по други схеми – агро-екология в програма за развитие на селските райони например. Аз бих разделила проблемите: от една страна при самото производство тук на помощ идват директните плащания (за млад фермер, обвързано подпомагане, по линия на агроекологията по Програмата за развитие на селските райони, за необлагодетелствани райони и т.н.). Но не е само важно фермерът да произведе продукта, а да може да го продаде на цена, която да го държи на пазара. Държавата би трябвало така да разпише в Програмата за развитие на селските райони мерките за групи/организации на производители, че те да се прилагат на практика – а не както при миналия период – само на хартия. В програмата за селските райони трябва да се даде директен стимул за инвестиции, които се правят от групи/организации на производители. Хората искат да се обединят, за да печелят. Инвестициинната субсидия може да ги стимулира – да ползват обща земеделска техника, хладилници, складове за съхранение на продукцията – особено на плодове и зеленчуци и т.н.”

Публикувана в Интервюта

Опазването на водите все още не е достатъчно добре застъпено в Общата селскостопанска политика (ОСП). Това е гледната точка на Европейската сметна палата (ЕСП). В скоро публикуван доклад експертите на ЕС съобщават, че ЕС е постигнал само частичен успех при интегрирането на целите на политиката на водите в рамките на ОСП. От една страна т.н. кръстосано спазване (Cross Compliance) и програмата за развитие на селските райони имат положителен принос за подобряване качеството на водите. Днес земеделските производители са много по-информирани за въздействието на техните управленски методи върху състоянието на водите. Въпреки това, тези два инструмента не са достатъчни, за да реализират амбициозните цели на ЕС по отношение на политиките за опазване на водите.

Едновременно с това, експертите отбелязват закъсненията и слабостите в прилагането на рамковата директива за водите, включително в Испания и Гърция, където селското стопанство е силно зависимо от напояване. В допълнение, от сметната палата съветват да се направят проучвания от страна на Европейската агенция на околната среда (EEA), защото към момента темповете на намаляване на концентрацията на нитрати в реките не са достатъчни, за да се постигане добро екологично състояние на водите във всички речни видове до 2027.

Източник: http://www.topagrar.com/

Публикувана в Бизнес

Директното плащане на хектар за големите стопанства най-вероятно ще намалее през следващите години. За това информира Светлана Боянова, председател на Института за агростратегии и иновации на семинар, който се проведе във Велинград на 11 и 12 април 2014 г. Държавната администрация, в лицето на Министерството на земеделието, се бави с изготвянето на нормативната база за програмата за развитие на селските райони и за схемите за директни плащания за периода 2014-2020 г. Най-вероятно в близките седмици агроминистерството ще обяви подробности по Програмата за развитие на селските райони (ПРСР). От България се очаква да стартират схемите за директни субсидии за млади фермери, както и за зелени дейности, които следва всички стопани да извършват в своите стопанства от 2015 г.. Липсата на достатъчно яснота и нормативна уредба около новите правила обаче, води до хаос и объркване сред производителите, категорична е г-жа Боянова. Те все още не са наясно какви заявления трябва да подават, за да получат нужната субсидия, както и какви дейности трябва да извършват, а сроковете изтичат. Сериозно отражение върху едрите земевладелци, може да се очаква от въвеждането на новите правила, в зависимост от решенията на правителството, като най-вероятно те ще вземат по-малко пари, отколкото досега.

Проблем може да възникне и при субсидиите за малките производители, алармираха още от Института за агростратегии и иновации на семинара. Само преди няколко дни беше обявено пред медиите, че земеделците, които обработват по 10-20 дка, ще получават помощи от 1250 евро на година, без значение от размера на стопанството и вида на земеделска продукция. Според Светлана Боянова обаче сумата е неточна.Регламентът за директните плащания предоставя две възможности за изчисление на сумите, които дребните фермери могат да получават, ако се включат доброволно в тази схема, като единият вариант е диверсифициран в зависимост от размера на допустимите за подпомагане площи на съответното земеделско стопанство. Все още от Министерството на земеделието не провеждат обществен дебат за това за какво ще се използват предвидените над 700 млн. евро всяка година за директни плащания, както и не са направени анализи, показващи отражението на всяко решение върху различните сектори на земеделието. Съвсем скоро от Националната асоциация на зърнопроизводителите също споделиха опасения, че тези субсидии от 1250 евро могат да отидат в сивия сектор, а не към реалните производители. Те се обявиха против начина, по който бяха обещани средствата и настояха за предварително обществено обсъждане. Най-вероятно средствата няма да са еднакви за всички. Сумите ще варират между 500 – 1250 евро. Колко точно ще взема всеки производител ще стане ясно едва след като се направят точни сметки и се разбере броят на всички желаещи да участват в тази схема

„Липсват конкретни разчети на парите, няма нормативна уредба, никой не говори за малките в конкретика, както и за важните подробности около кандидатстването за субсидии, които всеки производител трябва да знае преди да подаде своето заявление, за да получи пари от европейските фондове. Липсва всякаква информация за новите правила. Всичко това трябваше да се обсъди със заинтересованите страни досега”, каза още г-жа Боянова.

Десетки са въпросите, които остават неизяснени по новата програма 2014-2020 г. От Института за агростратегии и иновации очакват да започнат обществени дебати с всички засегнати страни, както и бързи действия от страна на Министерството на земеделието, за да могат производителите да планират най-добре своя бизнес.

Публикувана в Коментари

 77 % от гражданите на ЕС смятат, че Общата селскостопанска политика носи полза за всички жители на Евросъюза. Това сочат резултати от проведена общоевропейска анкета.
Европейците смятат въпросите на земеделието за една от най-важните теми, но за взетите в отрасъла решения не са много наясно. Те смятат за напълно оправдан факта, че значителна част от бюджета на ЕС се изразходва за земеделие и развитие на селските райони. Що се отнася до нивото на осведоменост по отношение на ОСП, то почти две трети от гражданите на ЕС са чували за нея, но са само частично информирани и не са наясно с детайлите.
Анкетата е проведена по поръчка на Генералната дирекция по земеделие и развитие на селските райони, а резултатите са публикувани от Eurobarometer.
Около 90 на сто от европейските граждани подкрепят основните насоки на новата ОСП за по-справедлива и целенасочена помощ и за привързване на плащанията на фермерите със спазването на екологично чисти методи на земеделие.
45 % от европейците подкрепят аграрния бюджет, според който 40 на сто от бюджета на Съюза се заделя за субсидии на фермерите. 26 % от анкетираните смятат европейските субсидии за фермерите за твърде ниски, а 13 % - за твърде високи.

Публикувана в Бизнес

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: +359 895 451 986
Факс: +359 895 451 986

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта