×

Внимание

JUser: :_load: Не може да бъде зареден потребител с номер: 659

Иван Добрев, ЗК „16 декември“: Само от нашата кооперация цяла България може да яде хляб два дни Избрана

В Силистренско са едни от последните мохикани на българското кооперативно движение. Но проблемите пред кооперативните структури у нас са много и са трудно решими

Ася Василева

Земеделска кооперация „16 декември“ от с. Гарван, Силистренско, с председател Иван Добрев е една от най-успешните в страната. Модерна сградна и складова база, собствени силози, хладилно помещение за съхранение на пресни плодове и зеленчуци, още по-модерни машини, изрядни земеделски площи, овощни и зеленчукови насаждения. Инвестициите през годините в ЗК „16 декември“ възлизат на 15 млн. лева. Тук 34 души са намерили достойно препитание, а благодарение на кооперацията селото е живо. Парите, раздадени на хората под формата на ренти и дивиденти за последните 20 години, възлизат на 25 млн. лв. И още 10 млн. лв са отишли за заплати и осигуровки на работещите. От 2000 г. кооперацията се управлява от бившия учител Иван Добрев. Трудно е да бъдат изброени всичките награди, които кооперацията печели през годините – още едно доказателство, че тя е успешна и добре се управлява.

9eb10c288749a182e44dda20462f9b15 L

“Преди 20 години, когато станах председател на кооперацията сварих 20 човека механизатори на 20 000 дка, разказа Иван Добрев за "Гласът на земеделеца". В момента работим със 7. През тези 20 години модернизирахме машинния парк.
Благодарение на добрата техника нашата кооперация излезе от една мизерия. Машините са с автопилоти, проследяващи системи - всичко това пести разходи и повишава производителността. Винаги сме се стремяли да имаме най-новата и най-добрата техника, която е налична на пазара. Тя спестява много време, средства и е гаранция за добро зърнопроизводство.
Рентата през 2000 г. беше 2, 25 ст на декар., сега е близо 100. Това също говори много за успешния път, който кооперацията измина. За съжаление, през онези години на хората им трябваха пари и си продаваха земята на безценица на 60-70 лв/дка. Тогава загубихме 3000 дка. Сега цената на земята при нас вече гони 2000 лв/дка. Но с и 16 000 дка в момента се справяме добре. Миналата трудна година успяхме да дадем по 70 лв/дка, а преди това сме стигали и до 100 лв/дка. Имаме близо 1000 член-кооператори. Те оценяват това, което правим, защото само по-малко от 17 % на сто от земята ни е трета категория, а останалата е четвърта, пета и шеста.

Преди време бях казал в едно интервю пак за "Гласът на земеделеца", че кооперациите нямат бъдеще. И пак го повтарям и ще го повтарям - кооперациите нямат бъдеще, ако не се пререгистрират като акционерни дружества. Тъжно е, но от 3140 кооперации през 1997 г. в момента има 300 кооперации на крака и други 400, които са на косъм. А кооперациите са най-демократичните структури, хората в тях са напълно равнопоставени и от една работеща кооперация член-кооператорите имат изключителна полза”.

Разговаряме с господин Иван Добрев и за изминалата година в земеделието и каква е била тя за кооперацията. Оказва се, че тя е донесла както успехи, така и доста трудности.

Имахме проблем с препарат за обеззаразяване и се наложи да презасеем 3500 дка царевица. Но едно зло не идва само. На 23 юни в 11 часа ни удари силна градушка. Унищожени бяха 7000 дка. Полигони за защита от градушка на земеделските площи по линията Велико Търново-Свищов и до Варненско няма нито един. А в този район се произвежда близо половината от зърното на България.

Обезщетиха ли ви?

Дойде комисия и каза, че трябва да унищожим всичко, което е останало и ще ни платят 80 на сто от разходите. Като направихме аритметиката, решихме че е по-добре да оставим посевите след градушката и да видим дали нещо ще се възстанови.

Застраховани ли сте?

Не всичко. Застраховам 2850 дка пшеница и 1380 дка рапица и 4000 дка слънчоглед, тикви, тютюн и други култури. В блоковете, които не бяха засегнати от градушката постигнахме добиви от пшеницата и до 850 кг/дка при пшеницата. Но в поразените от градушка са наполовина.

Как решавате проблема с напояването при вас?

В нашата кооперация в момента работим по изпълнението на 5-годишен план по развитието на кооперацията. През 2016 г. на Общо събрание решихме, че през следващите 5 години голямата инвестиция на кооперацията ще е да поливаме 2200 дка - най-плодородната земя, която имаме. Там ние през 2019 г. изкарахме добив от 1100 кг пшеница от декар. Но чак през декември 2018 г., близо 3 години след подаването, най-после успях да получа разрешение от Басейнова дирекция Плевен за сондажни кладенци. Не знам дали в друга държава има такава тежка бюрократична машина, която да спъва и най-голямият мераклия за поливане. Трябва да имаш отказно писмо от Напоителни системи, откано писмо от ВИК Силистра, отказно писмо от Общински съвет Ситово, че те нямат в близост общински язовири и не могат да ни подадат вода. Само от арменския поп не ни трябваше отказ. Тази година направихме сондажен кладенец. На 57 метра излезе 50 метра воден стълб, изчислиха, че дебитът ни е по 200 куб. м на час. Това може да ни позволи да поливаме 800 дка с кръгови пивоти. Но като зърнопроизводители едва ли ще съберем необходимите точки, за да мине инвестиционния ни проект за напояване. Това ни обезкуражи. Не знам дали ще бъде одобрен този проект, а имаме прекрасни условия за поливно земеделие. Но бюрокрацията е огромна.

Никога няма да стигнем Гърция, където се полива всичко денонощно и гърците заливат цял свят и България с тяхна продукция. А тя е била много след нас по производството на земеделски култури само до преди 30 години. А тяхната продукция не може да се мери с нашата, расла на богата на хумус почва.

Навремето в България са се поливали 5 милиона декара. Тогава явно са били по-умни. Тогава у нас са построени 430 язовира. Най-прекрасната вода за поливане е дунавската вода, която съдържа много хранителни вещества от всички страни през които преминава. Въпреки 500-километровата ни граница с Дунав, ние много малко използваме дунавска вода за напояване. През 60-те години на миналия век започна изграждането на една голяма напоителна система, от която да се поливат с дунавска вода близо 400 000 дка. В село Малък Преславец, под бившето пристанище, трябваше да бъде изградена помпена станция, която през тръби с диаметър над 2 метра захранваше един бетонен канал, който се ползваше за изравнител и в които могат да плават лодки. Но така и не се довърши тази огромна напоителна система. След 20 години беше възобновена работата по изграждането на тази гигантоманска напоителна система. Но дойде демокрацията и това така и не се случи. И останаха милиарди левове заровени в земята. Трябват много инвестиции, за да заработи тази система, Никога няма да се случи.

Обвиняват зърнопроизводството в какви ли не грехове ...

Преди време бях председател на ОСЗК Силистра. С голяма гордост мога да кажа, че едни от най-добрите земеделски кооперации в България са точно в Силистренско. Тогава на посещение дойде Ивайло Калфин на среща със земеделски производители. Той обяви в презентацията си, че в Еврокомисията по земеделие са много скептично настроени, че в България средствата от ЕС не отиват по предназначение, а изтичат по някакви канали. Строят се хотели по морето, купуват се яхти и дворци. Тъй като в кооперацията сме правили два проекта по САПАРД за по над половин милион лева всеки. „ проекта чрез ДФЗ, в които фондът поема лихвите по инвестиционния кредит, които обща са на стойност над 700 000 лв. И мярка 4.1 от 2008 г. изготвихме проект за над 1 милион и половина лева. И субсидиите, които сме получили по всички реализирани прокети възлизат на близо 3 млн. лв. Това, което господин Калфин каза за парите на европейския данъкоплатец, ме засегна. И предложих на господин Калфин да покани тези брюкселски скептици да дойдат в Силистра и ще отидем в която кооперация си поискат да видят с очите си, че всяко едно евроцентче от проектите, които са направени по европейските мерки в силистренските кооперации, е вложено по предназначение. Така и не дойдоха.

Освен напояването ще участвате ли и с други проекти по инвестиционните мерки?

Искахме да направим проект за фотоволтаични панели, които да ни задоволяват консумацията на електроенергия. Там финансирането е 75 на сто. Подадохме по дни каква консумация на електроенергия сме имали за последните години. Но в мярката пише, че трябва да имаме консумация от минимум 30 кВт на ден. Средно ние нямаме такава. Имаме и повече от 30 кВт, но по време на кампания. Така че не попадаме сред допустимите бенефициери. Не разбирам логиката на това изискване.

Какво ви крепи?

Имам една мечта, която ми остана. Когато Свети Петър ме покани при него, да знам, че кооперацията ще ме надживее. Преди години бях на посещение в Унгария. 60 процента от земята на дребните земеделци там е в кооперативи. В България този процент е не повече от 12 %. Кооперациите в България загубиха битката с арендаторите. Имам приятели арендатори – много иновативни, мислещи, развиващи се, даващи високи ренти. Бъдещето е при тях. Но ми е тъжно за кооперациите. За мен те са най-демократичната структура в земеделието.

Прочетена 2489 пъти Последно променена в Вторник, 14 Септември 2021 12:19
Оценете
(1 глас)

Оставете коментар

Моля, попълнете всички полета означени със звездичка (*). Не се допуска HTML код.

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: +359 895 451 986
Факс: +359 895 451 986

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта