Все повече на пазара нараства търсенето на ядки и пресованите от тях тахани. Тези продукти вече са съществена част от културата на здравословното хранене, а информацията по темата е доста обилна. Пламен Газянов (носител на сертификати за биологично производство) отглежда орехи и лешнци до гр. Славяново, Плевенска област. Той сподели пред ,,Гласът на земеделеца” как е тръгнал по пътя си и кои са основните затруднения в сектора.
,,През 2008 г. реших, че трябва да направя постъпка в тази посока. Първата идея беше за орехи. После се оказа, че разстоянието между орехите е доста голямо и беше дилема с развитие на коя култура ще се занимавам. Минахме през череши, вишни, пракови и кайсии и стигнахме до лешници. В началото имаше по няколкостотин бройки прасковени и кайсиеви дръвчета. В последствие се оказа, че това не е добра комбинация, извадих плодните и вече всичко е само орехи и лешници”, разказва Пламен Газянов.
Според него, в пространството витае едно мнение, че орехите само се посаждат и евентуално се берат. ,,Нищо от това не е вярно! Орехите са плодни дръвчета, които се отглеждат като всички останали. Има ги всички агромероприятия - резитба, пръскане, торене, окопоаване, всички съществуващи операции в една градина. Научих доста неща, можеби все още има и такива, които не знам, но мисля, че добре се справяме с отглеждането”, разкрива Пламен Газянов. Той допълва, че добивът се променя, няма константа в земеделието. ,,Тъй като градината е млада, добивите трябва да се увеличават в близките пет до осем години. В зависимост от външните атмосферни и климатични условия всяка година е различно. Миналата година имаше повече лешници, тази година ще има повече орехи. Ако няма градушки, бури. Дай Боже, да няма, но към момента виждаме, че има. Като завръз има повече орехи”, прогнозира Пламен Газянов. По думите му за реколтата се гледа вече в склада.
Той подчертава, че няма проблеми с опазването на реколтата, на доста места има такива, известно от какъв характер (набези). ,,Проблемът се състои в това, че няма застраховател, който да изплаща застраховки на производители от сектора на нивото, на което се покриват в чужбина”, посочва Пламен Газянов. Според него, в сектора нещата са меко казано различни и няма държавна политика, държавата само пречи. ,,Години наред опитваме и тази за пръв път сме допуснати до определена мярка. Толкова години нямахме право да участваме за техника, зимни пръскания, производствени бази”, пояснява Пламен Газянов. Според него, целият сектор ,,Черупкови” са били изхвърлени с негласното мнение, че има много измамници. ,,Сега сме допусанти, но дори не помня номерата на мерките. Не познавам условията по тях и не съм ги проверявал. Както поради липса на време, така и защото в общи линии съм си затворил цикъла на производство. То е готово, работи добре. Почти нямам нужда от подпомагане”, разказва още Пламен Газянов.
От самото начало започва с идеята за биопроизводство. ,,Намерих фирмата, която беше най-близо до Плевен, в Лясковец. Свързахме се, отидох при тях, запознахме се, дойдоха, направиха проверка, видяха с какво разполагаме и започна процедурата. Няколко години бяхме в преход, взимаха лаборатони проби от листата и плодовете на растенията, почвите, водата”, коментира Пламен Газянов. Преди няколко години получава сертификат за биопроизводство на земеделската продукция. От миналата година и сертификат за биопроизводство в цех на тахани, от няколко месеца и за биопроизводство на студено пресовано олио от орехи и лешници.
Пазарът е залят от орехи от Украйна. ,,Не сме конкуренция. Те работят в много големи мащаби, по съвсем различен начин. Тук става въпрос за заливане с такава продукция. Знаете какво е положението там и как се гледа на тази стока. Те са в друг стандарт, извън ЕС. Ние не можем да ги стигнем по цена, защото продават евтино и не можем да се доближим до тях. Продаваме различни продукти, като качество, вкус, цвят”, обяснява Пламен Газянов. Той допълва, че към момента вече доста хора в България разбират, че цената не е винаги водеща при избора на клиента. ,,Вече има доста голямо търсене на продукция. Работя само на българския пазар и производството ми се е увеличило неколкократно. Както добивите са се увеличили, защото градините влизат в плодородна възраст, така и търсенето се увеличава и броят на хората, които искат да купуват истински продукти. Имам всичко необходимо, с изключение на достататъчно на брой квалифицирани работници”, подчертава Пламен Газянов. Той подчертава, че като производител на биосертифицирана храна, на най-високо ниво не може да правя компромиси в това отношение. ,,Трудно се преборих за един свестен служител, но в момента е при мен. Общо взето няма кой, пътуват хора на голямо разстояние, за да работят. Това е голям проблем. Не мога да извикам само двама човека от сто и десет километра разстояние, трябват ми поне седем, за да е рентабилно. Кога ще излезе политик и да каже, че няма хора в тая държава? Да се запълнят работни места от млади хора. Държа поливни декари и угар, защото няма кой да работи, след поливни системи и сондажи”, споделя Пламен Газянов. Според него, това е основният проблем в сектора. ,,Имам оферти от по-големи фирми, искат продукция. Отказвам, защото не мога да подпиша договор за доставка на стока при тези условия и тази ситуация. Няма кой да изпълни една поръчка от такъв мащаб. Машина се купува, с кредит, без кредит, но хора ни трябват”, разсъждава Пламен Газянов. По думите му субсидията на един декар площ за най-различни култури е еднаква и това не е справедливо. ,,Те се обработват за различно време. Субсидията е на площ, а не на тон продукция. Това е най-елементарен начин за ,,усвояване” на пари. Няма контрол, добрите производствени практики са доста ,,въздушно” въздушно понятие, без реално покритие”, отправя критични забележки Пламен Газянов. ,, И все пак, много съм доволен от постигнатото до сега!”
Виолета Кръстева
