Когато говориш с природата на един език, тя ти помага! Избрана

-       В това са убедени Милена и Недялко Минчеви, които са първите производители на био пшеница в Добричка област

-       Стопаните отчитат, че зърното от реколта`2020 е с изключително високо качество

Габриела Събева

Преди повече от 20 години Милена и Недялко започват да си задават въпросите как да се грижат по-добре за почвата, как да не тровят плодородния чернозем и как да отгледат истински екологично чисти продукти. Към днешна дата техните мисли и действия вече дават резултат - семейството има сертификат за биологично земеделие. Върху 500 дка в добруджанската община Ген.Тошево Милена и Недялко осъществяват мечтата си.

Milena site„Ние не само произвеждаме био пшеница, а българска био пшеница“, подчертава стопанката. „Това е основната ни стратегия – да произвеждаме българско зърно. Вече мислими и за царевица, и за слънчоглед, разговаряли сме с Добруджанския земеделски институт, за да можем наистина да създадем добро име на българските продукти и да предлагаме истинско зърно“, не крие амбициите си Милена. Тя е категорична, че основната движеща сила на семейството е желанието да предложи истински продукти, зърно, характерно за генетичния код на българина. „Това зърно е създадено на българска земя, от българи и за българи. Пазарът е пълен с външна продукция, за която се говори, че е с високо качество. Но тези храни не са типични за района, почвата, климата, за самите нас като българи. Може би затова днес хората боледуват по-често“, размишлява Милена.

2020 година е била трудна и за семейство Минчеви, но не заради сушата или пандемията, а заради усилния труд, който са положили всички – Милена, Недялко, Венета и Мила. Резултатите не закъсняват: „Благодарение на българския характер на пшеницата, която отглеждаме, тя се представи много добре“, споделя производителката и уточнява, че сушата е сериозен фактор в производството, който влияе повече върху едрите земеделци. За тях по-важно е качеството. „Получихме 200 кг/дка. Има колеги с конвенционално земеделие, които имат по 50-60 кг/дка. Това ни доказва, че земята, когато я гледаш както трябва, без наторяване, без натискане на самото зърно да ражда повече, без излишно третиране, тогава се отплаща. Искам да отбележа нещо изключително важно за нас – прибрахме зърно много високо качество. Засяхме сорт с дадени качествени характеристики, а реколтата ги подобри, „умножи“ ги. Това се дължи на биологичното отглеждане на пшеницата“, обобщава със задоволство Милена.

През есента стопаните засяват общо 4 сорта българска пшеница, закупени от Добруджанския институт. Към момента посевите се развиват добре. „Ние не хвърляме тор и нямахме прорастване или затревяване. Нещата си вървят както са по агротехнология. Заваля, насъбра се влага, притесненията ни бяха да няма много ниски температури и да замръзнат, но според синоптиците няма да има екстремни студове. Все пак до март има още много време, всичко може да се случи. Всеки ден е тревога, всеки ден е мислене, но ние това искахме. Това ни удовлетворява. Ако започнеш да си говориш с природата на един език, тя ще се отплати добре. Аз го вярвам и затова го правим!“, разкрива още стопанката.

През трудната 2020 г. семейството не спира да работи. Закупува каменна мелница, регистрира я в БАБХ и вече може да продава сертифицирано биологично брашно от пшеница. Работят само със собствено, произведено от тях зърно, не вземат на ишлеме или услуга.

Hljab 1 gl site„Ние сме семейна ферма. Всички работят. Давам си сметка, че много труд хвърлихме през тази година. Имаме си вече търговска марка, с която да излизаме на пазара, членуваме в неправителствена организация. Но всичко правим с удоволствие, защото отговаря на нашите идеали, на нашето желание да произвеждаме чисто и без химия“, допълва Милена. Тя продължава да работи за каузата „чиста храна“, но за целта трябва и съответната държавна политика.

„Искаме българския фермер да има пространство, в което да расте и да се развива. Искаме да има място за хората с лична кауза – дали ще отглеждат животни, пчели, зърно, зеленчуци, подправки. Това е труд за създаване на продукция, която да храни народа, а не да го трови. За съжаление в законодателството терминът „семейна ферма“ не съществува. Регистрирани сме наравно с едрите земеделски производители и законите еднакво тежат и върху нас, и върху тях. А ние сме малки производители, които имат нужда от подкрепа. Не искам да бъда разбрана погрешно, винаги съм казвала, че думата субсидия означава помощ, подкрепа, тя не ти решава проблемите. От такава имаме нужда ние, малките семейни производители, които не чакаме на държавата“, категорична е Милена. И дава пример с многото млади хора, които през 2020 г. се завърнаха от чужбина, взеха земята на родителите си и се опитват да разработват бизнес в тежки и трудни времена. Те имат нужда от помощ, тъй като се опитват да се развиват, да направят нещо и да не тежат на държавата. „В Добруджа има работа за целия китайски народ“, смее се Милена.

В момента усилията на всички са насочени да се затвори производствения кръг. “Направихме електронен магазин. Това, което искахме и зависеше от нас, е свършено. Като започнем от производството на биологично сертифицирано зърно, през добиването на брашно, до готовия продукт и начините за реализацията му“, разкрива още фермерката. Тя допълва, че вече работи с неправителствена организация за провеждането на мащабно изложение за био продукти в Добруджа. Все още плановете са в начална фаза и трябва да се съобразят редица фактори, част от които са свързани с пандемията COVID-19.

Разговорът с Милена преминава с много настроение. Усмивката не слиза от лицето й. Къде се крие причината? „Човек трябва да работи така, че да получава удовлетворение! Освен това виждаме, че продуктите, създадени от ръцете ни са оценени. Пътят беше дълъг, но си заслужава!“, не крие задоволството си производителката.

Прочетена 797 пъти Последно променена в Четвъртък, 21 Януари 2021 13:15
Оценете
(0 гласа)

Оставете коментар

Моля, попълнете всички полета означени със звездичка (*). Не се допуска HTML код.

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: +359 895 451 986
Факс: +359 895 451 986

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта