Да се умува каква ще е новата Обща селскостопанска политика на фона на над 5 млн. заразени с коронавирус в Европа, меко казано е неуместно. Добрата новина за фермерите е, че Ковид кризата всъщност най-слабо ги засегна. Особено българските.

В първата вълна на пандемията, търговията с фермерски продукти в интернет набра сериозна скорост, признават малки преработватели на мляко и на месо. И вярват, че са спечелили нови и редовни клиенти. Ще им стане малко зор, когато започнат да ги проверяват дали са регистрирани според новия Закон за храните.

Докато Румъния и Русия стопираха износа на зърно, уплашени от неизвестността на задаващата се криза, за родните зърнопроизводители това се оказа ниша – да продават на добра цена. Лошата изненада тази година за тях е сушата, а не пандемията. И стопаните тепърва ще трябва да мислят как да посрещнат най-голямото предизвикателство – капризите на времето. Агрометеоролозите отдавна предупреждават – те ще продължат и ще бъдат все по-безпощадно изненадващи.

В този контекст амбициите за позеленяване изглеждат логични, макар мнозина да ги смятат за налудничави. Икономическите анализатори обаче предупреждават: целите са твърде високи, а хоризонтът на постигане – твърде къс. Затова и няма място за особено кахърене.

Конкретните параметри по новата ОСП ще станат окончателно ясни едва към средата на следващата година. Няма начин, заради Ковид и земеделието ще се окаже под карантина. Само че от друго естество. Особено у нас.

Според постигнатото споразумение между европейските министри в Брюксел, земеделската картина изглежда по-скоро доста разтеглива. Няма как поставените високи зелени цели да бъдат еднакви към всички европейски държави. Просто защото те са на различно ниво. Затова България кротко ще застане в познатите коловози.

Въпреки препоръката да бъдат въведени тавани, у нас това едва ли ще се случи. Повечето браншове кротко ще въздъхнат и ще се примирят със запазването на преходната национална помощ и на обвързаната подкрепа. Ех, De minimis, как те обичаме всички! Закъсаме ли – пак ще те поискаме!

Сигурно ще дочакаме някой ден т. нар. конвергенция да приближи българските субсидии до тези на европейските колеги в старите държави - членки. Какво значение обаче има това, нали отново ще прегърнем удобното статукво. А в него пари има достатъчно. След като не се случват революции, а само се пишат призиви, декларации и стратегии, значи всичко е наред. А и за какъв дявол ни е да мислим пазарно – субсидии ще има за всички от сърце.

Дали Европа ще се справи с Ковид кризата и кога, никак не е ясно. За европейското земеделие обаче се очертава една дълга карантина – тази на статуквото. Промените и реформите са опасно нещо, нали? Я да си кротуваме.  

Анета Божидарова

Публикувана в Коментари
Сряда, 30 Септември 2020 00:52

Търси се борец против статуквото

Страшно тайна и сложна работа е този национален стратегически план, ей! Всъщност – нищо ново под слънцето.

„С обсъждане на предложенията и потребностите ще се финализира вторият етап от стратегическото планиране на Общата селскостопанска политика (ОСП) – от SWOT анализ до идентифицирани нужди. На база на тях, предстои разработването на първите проекти на мерки, новите изисквания за завишена условност и дефинициите“.

Разбрахте ли нещо конкретно от този абзац? Едва ли. Брюкселски език, какво да се прави. Ясно е обаче едно. България ще настоява за запазване на преходната национална помощ с нова референтна дата – 2018 г., както и за запазване на обвързаната подкрепа. А относно зелените схеми, искаме задължителният процент на прилагане да остане 5 на сто, както беше досега. Като малките стопанства до 150 дка бъдат изключени от прилагането на зелените мерки.

Това означава само едно – запазване на досегашното статукво на подпомагане в земеделието. Какъв национален стратегически план, какви нови потребности, какви дефиниции?

Ако Европа говори за 55% намаляване на вредните емисии до 2030 година, ние как ще постигаме тези цели с нашите скромни 5 на сто? След изненадващото изявление на Германия да не се бърза със зелената архитектура, нашата скромна амбиция може пък да се окаже адекватна на новите европейски реалности. То и без друго изглежда сомнамбулно всичко това, все едно Грета Тунберг се е присънила на Урсула фон дер Лайен. И така се е пръкнал страховитият Зелен пакт.

Да не забравяме – нито многогодишната финансова рамка още е гласувана, нито европейските регламенти, свързани с преходния период и новата ОСП. Следователно, няма от какво да се притесняваме толкова, нали?

То и браншовите организации вече са допуснати до Тематичната работна група, а министър Десислава Танева се кълне, че ръководеното от нея ведомство никога не взима важни решения, без те да са съгласувани с бранша. Предстои да разберем. До 31 декември има още време. Тогава е крайният срок за списването на националния стратегически план. Няма драма, казват браншовиците, просто някои амбициозни експерт - консултанти вдигат врява.

Ако някак успеем да минем през иглените уши на Брюксел, всички ще са доволни – статуквото ще продължи и през следващите близо 10 години. То се изразява в следното – земеделската политика на Брюксел у нас се прилага като социална.

Пари има за всички – и за малките, и за големите. Първите се държат на санитарния минимум на оцеляване, вторите – на ръба на пазарния риск. Всички обаче са доволни, защото получават субсидии. Макар мнозина да твърдят, че е по-добре да ги няма, не познавам случай някой да се е отписал от регистрация като земеделски производител и доброволно да се е отказал от субсидиите. Ако познавате такъв – посочете го. Заслужава да му бъде направен портрет – на борец против статуквото. Засега в пространството се забелязват само викачи.

Анета Божидарова

Публикувана в Коментари
Понеделник, 24 Август 2020 15:50

В жегата на август статуквото е удобно

Слънцето ще бъде все по-немилостиво, европейските политики – все по-трудни за изпълнение, националните – все така обвързани с моментната конюнктура

Анета Божидарова

В последните дни на августовската жега ясно се усеща затишие, което предхожда всяка буря. Такава обаче в земеделието трудно може да се очаква. Фермерите нямат интерес от промяна – за да запазят досегашното статукво. То е удобно за мнозина.

Икономисти предупреждават, че свикването на Велико народно събрание и ремонт на Конституцията могат да разклатят икономиката. Като прибавим и задаващата се рецесия заради Covidпандемията, картинката започва да изглежда още по-нестабилна.

Каквито пари беше възможно да се излеят в земеделието, се изляха. През есента пък по сметките на фермерите ще тръгнат регулярните плащания по СЕПП и по обвързаната подкрепа. Отделните браншове договориха каквото успяха – заради сушата и заради загубите от пандемията.

Всяка политическа промяна носи стрес за земеделците. Затова е обяснима подкрепата за сегашния земеделски министър Десислава Танева. Може да не е перфектна, но поне е предвидима, казват си фермерите.

Една нов кабинет ще изисква нови усилия за спечелване на лоби. Всеки бранш отново ще трябва да заявява представителство и да изисква политики на подкрепа. В тежка и сушава година като сегашната, на кого му е до това?

С каквато и сила да се разрази политическата буря през септември, сушата ще продължи до края на октомври, предупреждават агрометеоролозите. Задават се поредица от такива години, а интензитетът на климатичните аномалии ще расте.

Затова е добре земеделците да се размърдат. Удобното статукво не е завинаги. Двете години преходен период, които Брюксел залага, преди да започне прилагането на новата ОСП, ще изминат неусетно.

Колкото и да изглеждат досадни обемните SWOT – анализи, наръчници с добри земеделски практики и т. н., никак не е зле да бъдат прочетени. И всеки бранш да има готовност - със собствен анализ и с възможните политики на терен в своя защита. За да не се окаже после изненадан от написаното в националния стратегически план. Междувпрочем, извън врявата по отношение на тематичната работна група, абсолютно ясно е, че подобен документ няма как да е написан на ниво шести клас, втория срок. Та нали затова в браншовите организации има експерти – хора, които могат да преведат на човешки език брюкселските чиновнически дантели.

Не се отпускайте в жегата, земеделци. Слънцето ще бъде все по-немилостиво, европейските политики – все по-трудни за изпълнение, националните – все така обвързани с моментната конюнктура. Затова, вдигнете малко хоризонта. Ясно е, че оцеляването тази година е ключово, но какъв бизнес е онзи, който мисли година за година?

Интересно, в цялото това безвремие, къде са младите фермери? От браншовата асоциация написаха солидна концепция още преди месеци, но отговор получили единствено от … аграрните медии. Затова сега работят като самотни бели лястовици и се надяват, че след 5-10 години земеделието у нас ще бъде привлекателен бизнес за младите хора. Тъжно.

Още по-тъжно е колко бързо човек се учи на удобното статукво. Още е август, сигурно е от жегата.

Публикувана в Коментари

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: +359 895 451 986
Факс: +359 895 451 986

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта