Как през фермерското сирене да научим, че у нас има пасища, които опазват биоразнообразието?

Анета Божидарова

Да се прави бизнес в зони, които попадат в НАТУРА 2000, на пръв поглед изглежда сложна и тънка работа. Мрежата обхваща 34% от страната ни – 120 са зоните със защитени птици и 234 – с местообитания и видове.

Всичко всъщност е въпрос на гледна точка. Ако се гледа на земеделската дейност в зоните по НАТУРА 2000 като възможност да се вземат едни добри субсидии, логиката е ясна. Следят се регламентите и правилата, в конкретика – всички заповеди, свързани с дейност в зоните по региони. При такава логика обаче, неминуемо се появява

риск от изкривяване

ако липсва анализ и оценка на въздействието. Затова става възможно зимуващите гъски по нашите земи да „глътнат“ субсидии за милиони. А колко всъщност са гъските и какъв точно е ефектът от прилагането на мярката – този анализ липсва. В такъв контекст подобна гледна точка не е здравословна – фермерите да тичат след субсидията. За да се промени това, обаче, се иска воля за смяна на философията на подпомагане. Това означава да се мисли визионерски и да се работи екипно.

Добрият пример в тази посока беше даден от Стоилко Апостолов, управител на фондация „Биоселена“ – по време на уебинар, посветен на земеделските дейности в зоните по НАТУРА 2000. Добрите практики най-добре се илюстрират с

успешните примери

„Биоселена“ може да се похвали с такива, а всеки, който иска да чуе разказ от първо лице, може да срещне овощарят Денка Георгиева и пчеларят Теодор Пушкаров на фермерския пазар, който се провежда всяка седмица пред земеделското министерство в София – в сряда и петък. И двете стопанства попадат в зони по НАТУРА 2000. Това обаче все още не се превръща в популярен маркетингов ход, въпреки направените стъпки от двамата фермери. Затова има какво да се желае – относно етикетирането, бранда, популяризирането на продукти от такива зони, категоричен е Стоилко Апостолов. В тази посока може да се каже, че е отчетен напредък. Ако през 2018 година клиентите на пазара са питали: „Това сирене от истинско мляко ли е?“, три години по-късно питат: „Къде отглеждате животните, как ги пасете?“. Което е знак за узряване в потребителските нагласи към фермерските продукти. Ако в тази верига по ясен начин застане и държавата, нещата могат да се получат още по-добре. Междувпрочем, 28 от 35-имата участници на фермерския фестивал пред МЗХГ попадат в зони по НАТУРА 2000. Това обаче още не им носи специални дивиденти.

Множеството въпроси по време на уебинара бяха отправени предимно към Лидия Чакръкчиева - експерт в дирекция „Развитие на селските райони“ към МЗХГ. Конкретни отговори, свързани с новата ОСП почти не бяха възможни – европейското законодателство ще бъде ясно едва през юни. Новина е, че

на интернет страницата на МОСВ има качени още 75 зони по НАТУРА 2000

които са в режим на обществено обсъждане. Отворен остава и въпросът дали биологичните и агроекологичните плащания ще преминат към Първи стълб и дали ще бъдат въведени тавани в това подпомагане. В европейските проекто-регламенти тавани за дейности в зони по НАТУРА 2000 не са заложени, съобщи Лидия Чакръкчиева.

Според ботаника Чавдар Гусев, от Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания към Българската академия на науките, към всяка дейност в зоните по НАТУРА 2000, трябва да се подхожда внимателно, с познаване на правилата и с яснота за конкретните резултати. Всичко това изисква познание и обучение на българските земеделци.

Дълбоката идея на НАТУРА 2000 всъщност е проста, убеден е Стоилко Апостолов. Как през фермерското сирене да научим, че у нас има пасища, които опазват биоразнообразието. Да си купим бурканче със сладко от глухарче, защото то расте на поляни, които имат висока природна стойност. Остава тази философия да се облече в адекватни политики.

Уебинарът „Селско стопанство в Натура 2000 - възможности и правила“ е с финансовата подкрепа на Програма Life на Европейския съюз, и се изпълнява от сдружение "Зелени Балкани", Икономедиа, Дарик Радио и Хоби ТВ.

Публикувана в Бизнес

Със собствен анализ и позиция по политиките в сектор „Плодове и зеленчуци“ и „Биопроизводство“ излязоха от Националната Биоасоциация, с председател Слави Трифонов. Документът е изпратен до премиера, до земеделския министър и до медиите. Публикуваме пълния текст на анализа и на предложенията за нови политики.

Ние, в качеството си на браншова организация в сектор „Плодове и зеленчуци“ и „Биоземеделие“, с настоящето писмо искаме да изразим своята позиция по провежданата политика в тези сектори, с цел нейното незабавно реформиране в полза на земеделските стопани.

Биоземеделие

След дългогодишна сага по кражба и източване на агроекологичните мерки прилагани по линия на Общата селскостопанска политика през двата програмни периода на ПРСР (2007-2013 и 2014-2020), една значителна част от биологичните земеделски стопани, бяха ограбени и излъгани, като не получиха подпомагане през 2017,2018 и 2019г.

Основна вина за това има ръководството на МЗХГ и ДФЗ, прилагащи тази политика през 2016г. и 2017г., които чрез нормативни промени, успяха на прокарат прилагането на мерки като : Сеитбообръщения, Субсидиране на местообитания на гъски и др., Прокарване на проекти като уж биологични, като целенасочено се допусна ранкинг за предприятия в преход по мерки 4.1 „Инвестиции в земеделски стопанства“ и 4.2 „Преработка/маркетинг на селскостопански продукти.“, както и още и още схеми и мерки по „източване“ на агроекологичните мерки.

Всичко това доведе до липса на бюджет за реалните биопроизводители, като същите останаха без компенсаторни плащания за 2017, 2018 и 2019г. Значителна част от стопанствата или фалираха или прекратиха прилагането на скъпоструващи агроекологични мерки и преминаха отново към конвенционално земеделие.

Мярка 11 „Биологично земеделие“ е структуроопределяща мярка в сферата на биологичното производство, която се прилага в Република България по ПРСР (2014- 2020). Основните функции и цели на мярката се изразяваха в следното : - да запази конкурентоспособността на вече създадените биологични стопанства, които стартираха и получиха подпомагане по програма САПАРД и ПРСР (2007- 2013г.); - да създаде условия за допълнителен растеж в сферата на биологичното производство, като се увеличат площите, на които се прилагат биологично сертифицирана продукция; - да компенсира земеделските стопани, чрез изплащане на ежегодни компенсаторни плащания в размер до 50% от дохода, който губят стопаните в резултат на прилаганите от тях агроекологични дейности.

Предвид гореизложеното, ние сме с желание за пореден опит, да спрем неправилното управление на средства от националния и европейския бюджет, както и да съумеем да спасим поне малкото, което е останало. За да имаме възможност да се „спаси“ останалата малка част от бюджета по мярка 11 „Биологично земеделие“ и да има някакъв положителен резултат за обществото предлагаме, водени от мотивите и препоръките на доклада на Сметната палата на Република България, че нормативната уредба регламентираща прилагането на агроекологичните дейности трябва да предостави възможност за устойчивост на всеки земеделски стопанин, изразяващи се основно в това - след приключване на поетия петгодишен ангажимент, агроекологичните мерки да продължат да бъдат прилагани. Налице е съществена деформация в разпоредбите и политиката на МЗХГ, а именно, че компенсаторните плащания на министерството трябва да обхванат само 5 годишния ангажимент на стопанина, а след това бенефициента е свободен да прави каквото си иска. По този начин МЗХГ не съумя да проведе никаква държавна политика в областта на биоземеделието, а просто прахоса един ресурс, който отиде за създаване на биологични стопанства, които впоследствие опропасти, като не им даде възможност за плавен преход от мярка 214 – „Агроекологични плащания“ към мярка 11 „Биологично земеделие“.

Органът по управлението на ПРСР и Министърът на земеделието храните и горите не изпълниха основното си задължение – да провеждат политика в интерес на земеделския сектор и обществото, което се явява краен потребител на това обществено благо. До известна степен ще минимизираме, колкото можем, провала в сектор биоземеделие и целим да защитим добросъвестните земеделски стопани, които коректно и правилно са прилагали агроекологичните дейности, изпълнили са всичко необходимо.

Не на последно място съществуват редица разминавания между ортофото-картите, които ДФЗ прави на всеки 3 години и ортофото-картите през годината на поемане на ангажимента. Получават се географски изкривявания, които водят до „загуба“ на площи само по картинка, което води до санкциониране на земеделските стопани, без значение че реално площите са съществуващи и ги има на терен.

Този проблем ще бъде изключително остър и през Кампания 2020г., с нововъведения т.н „СЛОЙ НОВИ БИО ПЛОЩИ 2020“. В този слой бяха включени всички парцели които са биологични към 31.12.2019г., но в т.н. слой парцела не се включва по неговата географска площ по БЗС, както е очертаван през годините, а по неговата географска площ, спрямо КВС – картата. По този начин се получава разместване между очертаванията през годините и възможността да се очертае парцела през 2020г. Така например се получава следния парадокс: - Площи които никога не са били очертавани за биологични, се водят за такива в системата ИСАК, така и биологични площи, които са заявявани през годините винаги като биологични, вече са конвенционални. Всичко това поради разминаването на БЗС площта и КВС площта на един и същи парцел. - За да могат да заявят парцелите си биологичните стопани бяха принудени да се съобразят с т.н. „СЛОЙ НОВИ БИО ПЛОЩИ 2020“, в противен случай, ако не го сторят, заявленията за подпомагане влизат в т.н. „ФАТАЛНА ГРЕШКА“ и не могат да ги приключват.

От друга страна бъдещата бомба идва в момента, когато вече изместените парцели съобразно мярка 11 „Биоземеделие“, не покриват критерия за изместване по мярка 10 „Агроекология и климат“. По този начин, се получава следния абсурд : Съобразяваш се със слоя за мярка 11 „Биоземеделие“, но при изместване с повече от 10 %, ще търпиш санкции по мярка 10 „Агроекология и климат“.

Предвид гореизложеното, ние предлагаме: Спешни нормативни промени в процента на припокриване по агроекологичните мерки, като процента на припокриване да не е 90%, а 75%. Всички стопанства, които са спазили био ангажиментите си към 2020г., и не са получили подпомагане през 2017, 2018 и 2019г, поради направените нормативни промени за „източване“ на биомерките – да получат дължимото им плащане. В момента тези стопанства реално са в изключително тежко финансово положение, тъй като не са получаване компенсаторно плащане в годините назад и нямат ликвидни средства да посрещнат предизвикателствата през 2020г. и следващите.

Проект по схема за държавна помощ „Помощ за инвестиции в материални активи в земеделски стопанства, свързани с първично производство на растениевъдна земеделска продукция“ , прилагана през 2019г. и 2020г.

“ Усложнената ситуация с разпространението от т.н. втора вълна на вируса covid19, изключително много притеснява и затруднява земеделските стопани, при изпълнението на своите проектни предложения по визираната държавна помощ. За съжаление се срещат редица затруднения, които не са могли да се предвидят преди това, като : - Срещат се затруднения при намирането и отпускането на кредити, с цел осигуряване на финансиране на проектите, тъй като земеделските стопани, особено при биологичните има влошени финансови показатели и липса на ликвидност за поемане на допълнителни кредити, за изпълнение на проектите; - Банките и административните органи работят с разреден персонал поради спазване на противоепидемиологичните мерки. По този начин всяка една административна преписка се обработва многократно повече време отколкото е необходимо по принцип;

- Персоналът, който извършва производството на съоръженията, както и персонала по доставните и монтажните дейностти бива поставян под карантина при наличие на заболеваемост или контактност;

- Среща се значително забавяне при преминаване на границите и доставката на машини и оборудване предвид изискванията за PCR изследвания към транспортните и логистични фирми;

- Налице е увеличение на цените на машините и оборудването в резултат на повишените разходи за епидемиология, транспорт и липсата на „здрав“ персонал. - Считано от 27.11.2020г.

- Министерски съвет одобри прилагането на противоепидемиологични мерки, които затварят всички „нехранителни магазини“, което на практика води до прекратяване на дейностите по доставка и монтаж на машини и оборудване, което е обект на проектните предложения. Това е така, тъй като не работят строителните магазини, магазините за резервни части и спомагателно оборудване, не може да се извършат никакви дейности по доставка и монтаж на хладилно оборудване, изолационни панели, хладилни агрегати, палети, каси и др.

Предвид гореизложеното, ние предлагаме: В спешен порядък да се удължи с 6 месеца, изпълнението на вече одобрените проекти по „Проект по схема за държавна помощ „Помощ за инвестиции в материални активи в земеделски стопанства, свързани с първично производство на растениевъдна земеделска продукция“ , прилагана през 2019г. и 2020г.“

След като ЕК одобри подпомагането на дребни и средни стопани да бъде повишено до 90% от стойността на одобрените разходи и това се прие от МЗХГ и ДФЗ по отношение на лозаро-винарския сектор, това да се приложи и за сектор „Плодове и зеленчуци“ по отношение на визираната държавна помощ.

През месец септември 2020 г. Делегираният Регламент на ЕС позволи изменения с цел преодоляване на смущенията на пазара на плодове и зеленчуци, както и в лозаровинарския сектор, породени от COVID – 19. Промените са за финансирането по мерки договорени до 15 октомври 2020 г. Това веднага се приложи за лозаро-винарския сектор като инвестиционното подпомагане стана 90%. Настояваме спешно и подпомагането за инвестициите в сектор плодове и зеленчуци да бъде също 90%? И ДДС-то за нас да бъде намалено на 9 или 5 % ! Справедливо ли се прилага Регламента за секторите: плодове и зеленчуци, и вино?

„Схема на държавна помощ за компенсиране на загубите на земеделски стопани в резултат на природни бедствия или неблагоприятни климатични условия, настъпили през 2020г.“

През месец март, тази година по време на видеоконферентна връзка с ръководството на МЗХГ, бяха обсъдени въпроси, касаещи прилагане на „Схемата за държавна помощ за компенсиране на загубите на земеделски стопани в резултат на природни бедствия или неблагоприятни климатични условия, настъпили през 2020 г.“ Тогава достигнахме до консенсус, да се изготвят нови технологични карти, чрез САПИ, по земеделските култури за биологично производство, тъй като технологичните разходи за една и съща култура, произвежданата по конвенционален и биологичен начин се разминават с около 50%. Срокът за прием по визираната държавна помощ изтече на 18.11.2020г., а одобрените Указания от страна на МЗХГ не отговарят на договореното и обещаното между нас. Не са налице технологични карти за биологичните култури, като по този начин биологичното земеделско производство се ощетява с около 50 % от полагащата му се компенсация по визираната държавна помощ, тъй като площите се третират като конвенционални, което реално не отговаря на истината. Предвид гореизложеното, ние предлагаме: В спешен порядък да се извърши промяна в Указанията на „Схема на държавна помощ за компенсиране на загубите на земеделски стопани в резултат на природни бедствия или неблагоприятни климатични условия, настъпили през 2020г.“ , като същата се допълни с нова таблица на технологичните разходи за биокултурите.

Схема на „Държавна помощ за съфинансиране на застрахователни премии при застраховане на селскостопанска продукция през 2021 г. и следващите …..“

За съжаление прилагането на тази държавна помощ е обвързано с очертаване на парцелите в системата ИСАК за съответната година. До сега никога не сме били свидетели, през който земеделските стопани да могат „фактически“ да извършат очертаване на парцелите и да приключат своите заявление от 01.03.ХХ, така както е нормативно определено. По обясними причини т.н. „природни бедствия“, не се съобразяват с административните неуредици на ДФ „Земеделие“ – РА и те настъпват. През годините многократно сме настоявали да се определи друг механизъм на заявяване на парцелите пред ДФЗ, който да не е обвързан с очертаванията в ИСАК през годините. Това е особено важно за трайните насаждения, когато настъпват слани и измръзвания през периодите преди масивите да бъдат заявени пред ДФ „Земеделие“. Предвид гореизложеното, ние предлагаме: В спешен порядък да се променят Указанията по Схема на „Държавна помощ за съфинансиране на застрахователни премии при застраховане на селскостопанска продукция през 2021 г. и следващите …..“, за да могат земеделските стопани още през месец Януари, да могат да подават заявления по визираната държавна помощ. След като ЕК одобри подпомагането на дребни и средни стопани да бъде повишено до 90% от стойността на одобрените разходи и това се прие от МЗХГ и ДФЗ по отношение на лозаро-винарския сектор, това да се приложи и за сектор „Плодове и зеленчуци“ по отношение на визираната държавна помощ. Още повече, че все още няма голям интерес към прилагането на държавната помощ, поради неуредиците около подаването на заявления и обвързването им в ИСАК и твърде ниският интензитет на помощта.

Схема на Държавна помощ „ Помощ под формата на отстъпка от стойността на акциза върху газьола, използван в първичното селскостопанско производство“

При прилагането на тази държавна помощ, се използват нормативно определени разходни норми от гориво за всяка култура. По този начин в зависимост от площите, които обработва всеки стопанин се калкулира разходна квота от гориво, по която всеки стопанин може да кандидатства за отстъпка от стойността на акциза върху газьола. Несправедливостта, която срещат биологичните земеделски стопани, че отново не е направена диверсификация по култури за биологично и конвенционално производство. За разлика от конвенционалното производство, където е допустимо използването на препарати за растителна защита и не е необходимо механично отстраняване на плевелите, то в биологичното производство, понякога ежеседмично се налага механизирано окопаване на междуредията на зеленчуците, дисковане или окосяване в междуредията при трайните насаждения. По този начин се получава значително разминаване с около 50 %, между нормативно определената разходна норма при една и съща култура в зависимост производствения цикъл на стопанството – конвенционален или биологичен. Липсата на разграничение на разходните норми, съобразно производствения процес на стопанствата, прави неправилно, неефективно и несправедливо разпределението на финансовия ресурс на помощта.

Предвид гореизложеното, ние предлагаме: Да се извърши промяна в Указанията по прилагането на Схема на Държавна помощ „ Помощ под формата на отстъпка от стойността на акциза върху газьола, използван в първичното селскостопанско производство“, като се допълнят с разходни норми на газьол по култури – за биологично производство.

Публикувана в Агроновини

Да се умува каква ще е новата Обща селскостопанска политика на фона на над 5 млн. заразени с коронавирус в Европа, меко казано е неуместно. Добрата новина за фермерите е, че Ковид кризата всъщност най-слабо ги засегна. Особено българските.

В първата вълна на пандемията, търговията с фермерски продукти в интернет набра сериозна скорост, признават малки преработватели на мляко и на месо. И вярват, че са спечелили нови и редовни клиенти. Ще им стане малко зор, когато започнат да ги проверяват дали са регистрирани според новия Закон за храните.

Докато Румъния и Русия стопираха износа на зърно, уплашени от неизвестността на задаващата се криза, за родните зърнопроизводители това се оказа ниша – да продават на добра цена. Лошата изненада тази година за тях е сушата, а не пандемията. И стопаните тепърва ще трябва да мислят как да посрещнат най-голямото предизвикателство – капризите на времето. Агрометеоролозите отдавна предупреждават – те ще продължат и ще бъдат все по-безпощадно изненадващи.

В този контекст амбициите за позеленяване изглеждат логични, макар мнозина да ги смятат за налудничави. Икономическите анализатори обаче предупреждават: целите са твърде високи, а хоризонтът на постигане – твърде къс. Затова и няма място за особено кахърене.

Конкретните параметри по новата ОСП ще станат окончателно ясни едва към средата на следващата година. Няма начин, заради Ковид и земеделието ще се окаже под карантина. Само че от друго естество. Особено у нас.

Според постигнатото споразумение между европейските министри в Брюксел, земеделската картина изглежда по-скоро доста разтеглива. Няма как поставените високи зелени цели да бъдат еднакви към всички европейски държави. Просто защото те са на различно ниво. Затова България кротко ще застане в познатите коловози.

Въпреки препоръката да бъдат въведени тавани, у нас това едва ли ще се случи. Повечето браншове кротко ще въздъхнат и ще се примирят със запазването на преходната национална помощ и на обвързаната подкрепа. Ех, De minimis, как те обичаме всички! Закъсаме ли – пак ще те поискаме!

Сигурно ще дочакаме някой ден т. нар. конвергенция да приближи българските субсидии до тези на европейските колеги в старите държави - членки. Какво значение обаче има това, нали отново ще прегърнем удобното статукво. А в него пари има достатъчно. След като не се случват революции, а само се пишат призиви, декларации и стратегии, значи всичко е наред. А и за какъв дявол ни е да мислим пазарно – субсидии ще има за всички от сърце.

Дали Европа ще се справи с Ковид кризата и кога, никак не е ясно. За европейското земеделие обаче се очертава една дълга карантина – тази на статуквото. Промените и реформите са опасно нещо, нали? Я да си кротуваме.  

Анета Божидарова

Публикувана в Коментари

Годишната брутна продукция в България от декар земеделска площ е 80 евро, а в Нидерландия 1460 евро

Доц. Въто Христов

На прага на нов програмен период и на нова Обща селскостопанска политика, въпросите за състоянието на българското земеделие все по-остро застават на дневен ред. За да знаем къде сме ние, полезно е да се сравняваме с най-добрите. Сравнителният анализ дава добра представа за картината у нас. И е повод по-ясно да бъде очертан пътят за развитието на българското селско стопанство. Защо земеделието на България и Нидерландия се оказва в съотношение 1:18?

Нидерландия по територия е една от малките страни в ЕС. Тя се простира на 41 хил. кв. км. От тях вътрешната акватория е близо 4 хил. кв. км. Почти наполовина от територията е под морското ниво, която буквално е отвоювана от морето, тресавищата и делтите на реките в продължение на векове. Тези площи се наричат полдери и наброяват 5000. Най-големият полдер е 1650 кв.км. – направен през 1927-1932 г. Най-високият връх е 321 м. България директно е свързана с Нидерландия чрез плавателния речен канал „Рейн –Майн – Дунав - Черно море“, открит през 1992 г.

Населението на Нидерландия наброява 16.8 млн. души. Страната е една от най-гъсто населените в Европа – 410 човека на 1кв. км., срещу 64 за България. Използваната земеделска площ възлиза на 18,7 млн. дка, което е 2,7 пъти по-малко от България. На един жител се падат само 1,1 дка. земеделска земя, а у нас по 7 дка.

Нидерландия – първа в Европа и света по брутна продукция в сектор „Земеделие“

От декар земеделска земя Нидерландия произвежда продукция за 1460 евро. По този показател тя е на първо място в Европа и света. Ние получаваме само 80 евро. По показателите раждаемост, смъртност и прираст на населението е в изключително благоприятно положение. Ежегодно нейното население се увеличава с 35 хил. човека, докато в повечето страни в Европа и особено в България населението застрашително намалява. Изключително голямо е числото за произведената брутна продукция от отрасъл „Земеделие“ – по 27,3 млрд. евро, което е 7 пъти повече от България при 2,7 пъти по-малко земя.

Понастоящем Нидерландия е лидер в Европа и света по всички икономически показатели, които характеризират земеделието. Тя е най-големият износител на земеделска продукция в Европа и на второ място в света, след САЩ.
Не трябва да се учудваме, че гласът на Нидерландия се чува в ръководните институции на ЕС и ЕК и е ключов при вземането на важни решения. Известно е нейното отношение към някои наши мераци. Това се дължи на силната икономика, част от която е силно развитото земеделие.

Европейското субсидиране – разминаване в числата

Често у нас ще се чуят думите - другите страни имат развито земеделие, защото то е добре субсидирано от ЕС и националните бюджети. Да сравним двете страни. Субсидията от ЕК по Първи стълб (Схема за единно плащане на площ /СЕПП/) за 2016 г. за Нидерландия е в размер на 768 млн. евро срещу 792 млн. евро за България, за 2020 г. съответно 732 и 796 млн. С данъците от националните бюджети сумите почти се изравняват и възлизат на около 950 млн. евро.Съотношението субсидии към брутната продукция от земеделието на Нидерландия е 3,6:96,4, докато при нас е 25:75. Изводът е ясен – нашите земеделски стопани са по-облагодетелствани. 

Българският принцип „Пари ми дай, а не акъл“ ние го прилагаме успешно. От богатия опит на Европа в земеделието не взехме почти нищо или много малко.

Висока добавена стойност – ключ към успеха

Основателно възниква въпросът: На какво се дължат тези изключителни успехи в земеделието на Нидерландия? Оскъдицата на земя и голямата плътност на населението е принудило държавата , а и стопаните да разберат, че трябва да заложат на интензивни сектори, които дават висока добавена стойност. Това са животновъдството и свързаната с него хранителна промишленост, както и оранжерийното производство на цветя, зеленчуци, плодове и семепроизводство. Тези два сектора дават над 80% от брутната продукция на отрасъла.

За животновъдството в Нидерландия, заедно с проф. Николай Тодоров (вече покойник), направихме подробен анализ, който беше публикуван през 2018 г. Тук само ще добавя и повторя няколко числа. На 1000 дка земеделска земя Нидерландия има 357 приравнени животински единици срещу 22 за България. Тя няма достатъчно зърнени и белтъчни фуражи и за това внася огромни количества, за да произведе повече от 14,3 млн. тона мляко, над 3 млн. тона месо, 9,6 млрд. яйца.

За България тези числа са съответно: 1,1, 0,2 и 1,3. По видове произведеното месо се разпределя: свинско - 49%, птиче – 37%, говеждо- 13,5%, овче и козе -0,5%. Малката Нидерландия произвежда над 15 хил. тона овче и козе месо. Ние постоянно подчертаваме, че тези два сектора са традиционни за нас, но производството на месо от тях е само 10-12 хил. тона. На 2,7 пъти по-малко земя Нидерландия произвежда повече от нас: мляко 13 пъти, месо – 15 пъти и яйца – 7 пъти. Ако тези числа се умножат по 2,7, разликите стават зашеметяващи. Брутната продукция от животновъдството в Нидерландия е над 15 млрд. евро и повече от 54% от отрасъл „Земеделие“. Освен, че осигурява на своите граждани за консумация по-високите европейски стандарти, страната е голям износител на сирена, краве масло, сухо мляко, месо и месни произведения, яйца, рибни продукти и разплодни животни. Общият износ на животновъдството възлиза на около 6 млрд. евро.

Нашият нетен внос на животински продукти надхвърля 250 млн. евро. За да подчертая още веднъж силно развитото животновъдство в Нидерландия, ще посоча, че на декар земеделска площ брутната продукция е 850 евро срещу 17 за България. Специалистите в Нидерландия разглеждат кръговрата в природата: Растения-животни-тор-земя. Ние няма да стигнем до подобни разсъждения, защото животните у нас са малко, а от там и оборският тор. Потърпевши от този факт са земята и растенията.

Оранжерийно производство. Стъклените оранжерии в Нидерландия през последните години са с размер 90-100 хил. декара. През 2019 г. зеленчуковите заемат 53,3 хил. дка, плодовите 1000 дка, цветята 38,4 хил. дка, за посадъчен дървесен материал - 5 хил. дка, всичко 97,7 хил. дка. В България те са едва 9 хил. дка.

Освен официалното име Нидерландия, поради огромното производство и износ на цветя, тя се нарича и страната на лалетата. Нидерландия е голям производител и износител на зеленчукови семена и посадъчен материал за картофи. Оранжерийното производство през 2017 г. възлиза на 7,2 млрд. евро, почти 2 пъти повече от цялото производство на растениевъдство и животновъдство в България (3,7 млрд.). Годишният износ на оранжерийните продукти надминава 5,75 млрд. евро.

Иновации, сдружаване, държавна подкрепа

Интересна е организацията на иновациите в оранжерийното производство. Секторните дружества „Оранжерийно градинарство“, „Домашни зеленчуци и плодове“ и „Цветарство“ са инициирали създаването на фондация „Познание в твоята оранжерия“. Фондацията, заедно с Министерство на земеделието, природата и качеството на храните ежегодно осигуряват 6 млн. евро за иновации – насочени главно към икономия на енергия, вода и растителна защита. Програмният съвет на фондацията се състои от 5 предприемачи градинари и 4 производители на цветя. Този съвет се грижи за проучване, финансиране на иновативните проекти и контрол на разходите. Изследването за отделните култури често се определя и финансира от кооперативите. Фундаменталните изследвания се финансират от правителството, което включва и субсидиите от ЕС. Ние, българските граждани, поради липса на достатъчно родно производство, сме принудени да консумираме главно вносни плодове и зеленчуци и да ползваме цветя и зеленчукови семена от Нидерландия.

Проблемите у нас чакат решение

Наскоро в. „Гласът на земеделеца“ публикува статия на Габриела Събева за младия зеленчукопроизводител Светослав Петков от с. Селце, общ. Каварна. Фермерът е категоричен, че бъдещето на сектора е в оранжерийното производство. Освен това, той споделя всички проблеми, с които се сблъсква неговото семейство при организирането на зеленчуковото производство, предлага решения и се надява да реализира мечтите си. (Не) очаквам Министерството на земеделието, храните и горите да сформира една работна група, която да се срещне с младия човек и обсъди поставените от него проблеми за зеленчукопроизводството и да разработи една програма, която да задоволи нуждите на младите български градинари.
Умишлено се наех да сравнявам земеделието на Нидерландия и България. Първата е лидер в Европа и света, а ние сме последни по всички икономически показатели, характеризиращи земеделието. От сравнението се вижда, че пътят, по който вървим няма да ни осигури благополучие. Заслужава внимание земеделието на Франция, Дания, Германия. Струва си да бъдат анализирани отделни сектори на отрасъла и в много други страни. Не вярвам, че ще постигнем високите резултати на Нидерландия, но трябва да направим преоценка на нашето земеделие и тръгнем по пътя на най-добрите.

*Част от данните за Нидерландия ми бяха предоставени от екипа на евродепутата Иво Христов. Благодаря им!

Публикувана в Коментари

Ако някоя стопанска сфера може да се похвали с формирането на така бленуваната във времената на преход средна класа, то това е земеделието. Не че и тук не са се навъдили олигарси, някои от които прокуратурата от миналата година разследва. Колко от тях ще получат осъдителни присъди, предстои да разберем. Да се чуди обаче човек досега не са ли знаели в държавата за тяхното съществуване? Сигурно неслучайно Темида е със завързани очи.

Въпреки популизма, който мнозина съзират в предложението на Обединени патриоти да бъде въведен данък „едър земеделец“, духът вече е изваден от бутилката. Проблемът ясно е сложен на масата и някои от големите браншови организации обявиха, че започват обсъждане на темата и най-късно през септември ще излязат с позиции по нея.

Здравомислещият поглед изисква да се признае, че неимоверно високите ренти в някои региони на страната ще стават все по-трудни за изплащане от страна на земеделците. Ако те не бъдат регулирани със закон, ще настъпи разместване на пластовете в аграрния бизнес. Сушата, която от година на година става все по-плашеща, е пореден аргумент в тази посока. Просто е нужен нов ред в поземлените отношения.

Сушата обаче не се интересува от правата на собствениците по Конституция, сушата не се интересува от субсидии и от фалити, нито от размера на рентите. Тя мълчаливо превзема територии и категорично напомня, че прекомерната лакомия е лош съветник.

Никой, разбира се, не си прави илюзията, че тази битка ще мине леко и безкръвно. Нуждата обаче от нов и по-справедлив ред в стопанисването на земеделската земя трябва да се осъзнае на всички нива и по цялата верига от сложни интереси и отношения.

Земята не е безкрайна и след години на безмилостна експлоатация вероятно започва да си отмъщава. Аграрни учени от Българската академия на науките от години говорят за нуждата от ново райониране у нас, от планиране в земеделието - според почвено-климатичните характеристики на всеки регион. Може би е дошъл моментът гласовете им да бъдат чути.

За да остане земята национален ресурс и капитал, е нужна стратегия за развитие на земеделието с хоризонт от 10-15 години. Стратегии у нас дал Господ. Че даже и анализи няколко се направиха.

Затова наистина е необходимо националният стратегически план за развитие на земеделието да се пише умно и отговорно. И най-вече – прозрачно. Какъв всъщност е проблемът медии да присъстват на т. нар. заседания на работната група? Да не би някаква велика държавна тайна да се обсъжда там? Медийното присъствие дори ще свърши добра работа – ще направи участниците по-обрани и по-концептуални в техните изказвания. Най-малкото – ще внимават да не се излагат.

Устойчива средна класа в аграрния сектор – не звучи никак лошо като национална цел, нали? Дори няма нужда от политическа окраска. Бизнесът се интересува от едно – държавата да създаде такива условия, които да му позволят да бъде конкурентен. Останалото е политическо араламбене.

Впрочем, преди поредното заседание на тематичната работна група, който ще бистри националния стратегически план, не е лошо всички да прелистят Радичков. „Свирепо настроение“ е повече от подходяща.  

Анета Божидарова

Публикувана в Коментари
Понеделник, 27 Юли 2020 10:24

Въпроси с повишена трудност

Ще има ли ясно заявени политики от всеки бранш в националния стратегически план, който трябва да бъде готов тази есен

Анета Божидарова

Кой е казал, че да се занимава човек с документи е леко и приятно. От земеделското министерство удължиха срока за обществено обсъждане на Проекта на идентифицирани потребности за Новата Обща селскостопанска политика (ОСП). На какво, на какво – това би попитал всеки нормален човек, несвикнал на брюкселски език. Толкова ли беше трудно да се сложи едно заглавие „Какво земеделие искаме през следващите 10 години?“, пък отдолу да се напише сложното словосъчетание, което вероятно е изискване тъкмо на Брюксел? Уви, явно още много вода трябва да изтече, докато родната администрация проумее, че работи с живи хора, а не само с документи.

По подобен начин са написани още редица базови документи, които ще залегнат в бъдещия национален стратегически план. Колко от фермерите имат време да ги четат и да подават предложения и бележки, не е ясно. Добре е обаче да си направят този труд. За да имат своите аргументи и да не останат изненадани от написаното в националния стратегически план.

Това означава, че всеки бранш трябва да се въоръжи с експертно подготвени хора в тази посока. Които

да четат и между редовете

дето се казва. Повече от сигурно е, че особено внимателно трябва да се разчита заложеното като зелени политики. По този повод от МЗХГ публикуваха цял наръчник с добри земеделски практики, които публикуваме регулярно на нашия сайт https://zemedeleca.bg/. Общественото обсъждане в тази посока е до 10 август.

Бързо поглед на коментарите под публикациите в социалната мрежа показва, че мнозина от фермерите считат подхода към материята по-скоро формален, отколкото визионерски. Колко по-човешко би било да се разкаже за един добър пример – такива у нас се намират. Това е работа на журналистите, биха контрирали от МЗХГ. Да, няма спор. Но когато властта по-често показва, че и тя е с човешко лице, това й носи само позитиви, нали?

По повод средствата, които се очаква да получи България през новия програмен период по линия на ОСП, земеделският министър Десислава Танева оповести на своя фейсбук профил следното:

В рамките на Общата селскостопанска политика, България ще има достъп до над 7 млрд. евро, над 5 от които са за преки плащания за земеделските производители и над 2 млрд. евро за развитие на селските райони.

Приключилият Европейски съвет е един от най- продължителните в цялата история на ЕС. След дискусии продължили, пет дни и четири нощи, държавните глави постигнаха съгласие за Многогодишната финансова рамка на ЕС 2021-2027 г. и за Пакета за възстановяване от кризата, наречен „Следващо поколение ЕС“. Особено важно за България е, че беше договорено запазване на нивото на европейско финансиране за Общата Селскостопанска политика.

Споразумението, постигнато от държавните глави на Европейския съвет е по цени 2018 г. Експерти от министерство на земеделието, храните и горите направиха предварителни прогнозни изчисления по текущи цени на разпределението на средствата за Общата селскостопанска политика от общия бюджет на ЕС за България. Изчисленията предстои да бъдат финализирани след окончателно получаване от Европейския съвет на разбивките за отделните държави-членки. Министерство на земеделието, храните и горите ще публикува окончателните данни след получаване на официална подробна информация за средствата за ОСП за България от Европейския съвет.

Съгласно приетите заключения на Европейския съвет, за директни плащания и пазарни мерки са предвидени повече от 258 млрд. евро. Очакваме предвиденият финансов ресурс да позволи

повишаване на средствата за директни плащания за България прогнозно с около 5%

в сравнение с текущия финансов период и от 5,3 млрд. евро да станат 5,6 млрд. евро. За всички земеделски стопани е важно, че продължава процеса на постепенно сближаване на директните плащанията между държавите членки (външна конвергенция) чрез запазване на приложимия до момента механизъм. Именно прилагането на механизма за външна конвергенция стои в основата на увеличаването на пакета за директни плащания на България. Прогнозно осредненото плащане на хектар следва до 2027 г. да достигне 219 евро/ха.

За ПРСР са предвидени повече от 85 млрд. евро на ниво ЕС. Очакваме предвиденият финансов ресурс да позволи повишаване на средствата за развитие на селските райони за България с 250 млн. евро от ЕЗФРСР, или 10% повече в сравнение с първоначалното предложение на ЕК от 2018 г. С увеличението спрямо 2018 г. средствата за ЕЗФРСР от 1.97 млрд. евро стават 2.2 млрд. евро по текущи цени. С увеличението ще се осигури относително запазване на средства, които ще са на разположение на земеделските производители. Бенефициентите ще имат достъп до същото ниво на финансиране по мерките за развитие на селските райони предвид демаркацията с Оперативна програма „Региони в растеж“, предвид че населени места над 15 хил. жители ще са в обхвата на същата.

Представената информация е базирана на предварителни изчисления на разпределението на средствата за Общата селскостопанска политика от общия бюджет на ЕС за България. Изчисленията предстои да бъдат финализирани след окончателно получаване на разбивките за отделните държави-членки от Европейския съвет. Представените данни в заключението на Европейския съвет и оповестени от Правителството са по цени за 2018г. По цени за 2018 г. средствата за директни плащания за България са в размер на 5,06 млрд. евро като за сравнение за периода 2014-2020г. сумата е в размер на 4,7 млрд. евро, което представлява увеличение от 305 485 млн. евро.

Пакетът за Многогодишна финансова рамка предстои да бъде представен за съгласуване с Европейския парламент. Приемането на стабилен бюджет за ОСП ще осигури сигурност, стабилност и предвидимост за осигуряване на добро планиране от всеки зает в сектор селско стопанство и хранително-вкусова промишленост, повишаване на конкурентоспособността и по-добри доходи през следващия програмен период.

Въпреки, че в текста, публикуван от Танева, всичко е обяснено относително ясно и просто, колко земеделци ще разберат няколко изключително важни неща:

нито един от обявените по ОСП параметри не е окончателен

докато не бъде гласуван от Европейския парламент. Да, европейските пари за развитие на българското земеделие се запазват, дори ще получим повече, но къде е дебатът по важните за фермерите въпроси: как и с какви финансови стимули ще бъдат заложени зелените практики, които Брюксел изисква като задължителни по линия на Зелената сделка? Ако е сигурно, че въвеждането на тавани в подпомагането е доброволно, това означава, че всяка държава сама ще решава за това. Ако е близко до ума, че зърнопроизводителите вероятно с лекота ще извоюват най-доброто решение за себе си, то има ли всъщност реален и публичен дебат по тази тема?, ще попитат мнозина.

Какво се случва при животновъдите, при производителите на плодове и зеленчуци? Ако за тях определено е добра новината, че обвързаната подкрепа и преходната национална помощ ще продължат поне още две години, каква е визията на бранша за новия програмен период? Отново ли всички политики ще бъдат отвоювани с крясъци или със самотни гласове, с един основен аргумент – чувствителни сектори.

Националният стратегически план със сигурност е базов документ за развитие на българското земеделие през следващите 10 години. Никой не си прави илюзията, че той ще бъде написан ясно и просто. То няма и как. Зад витиеватите административни изрази обаче е добре да стоят ясно заявени позиции от страна на всеки бранш. За да няма сърдити след това.  

Публикувана в Коментари

То ще прави надпроизводствени капиталови обединения - с мениджъри, които знаят как се играе тази игра, казва бившият земеделски министър

Нихат Кабил е  роден на 5 декември 1962 г. в с. Подайва, Разградско. Завършва агрономство във Висшия селскостопански институт в Пловдив. От 2001 г. е зам.-министър, а от 2005 г. – министър на земеделието, храните и горите в правителството на Симеон Сакскоругготски. Остава на поста и в правителството на Сергей Станишев.          

Нихат Кабил вярва, че фермерството е обреченост. Агробизнесът изисква постоянен темпоритъм, за който трябва човек да е готов. Работата на държавата е да създаде добрите условия за това – като задава цели, законодателство и съответните инструменти – в името на интереса на българския бизнес.

Кабил не вярва в мантрата на стратегиите, вярва в смисъла на икономическия интерес, който движи всеки предприемач.

Като зам.-министър и министър на МЗХ, той работи за подготвянето на отрасъла и на администрацията за прилагането на Общата селскостопанска политика /ОСП/ - само за година и половина са създадени ДФЗ - Разплащателна агенция, ИСАК, СИЗП, граничните ветеринарни пунктове на европейската външна граница. Създадена е и първата в историята на страната ни ортофотокарата – със заснемане на цялата територия.

Нихат Кабил започва работа в МЗХ, когато молбите за отпуск се пишат на ръка, а докладите - на пишещи машини. Когато го напуска, фермерите вече получават европейски субсидии. Затова Кабил счита за свои малки тихи революции оборудването на цялото министерство с персонални компютри, запазването на общинските и областните земеделски служби след съответното им преформатиране, запазването на Националната служба за съвети в земеделието, както и полагането на традицията портретите на всички земеделски министри след Освобождението до наши дни да бъдат закачени в сградата на министерството – за да бъде съхранена институционалната памет на ведомството.

Интервю на Анета Божидарова

- Г-н Кабил, илюзия ли е да се мисли, че преди 30 години политическите партии можеха да постигнат съгласие около една дългосрочна стратегия за развитие на българското земеделие? Днес отново сме изправени пред промени?

- Никога не съм имал илюзията, че българските политици могат да постигнат политически консенсус за дългосрочно развитие на земеделието с хоризонт от 20-30 години. Не вярвам в тази мантра. Вярвам в силата на предприемаческия нюх и интерес. Друг е въпросът какво е състоянието на земеделието днес. То не е онзи гръбнак на българската икономика, каквото е било след Освобождението и през първата половина на XX век. Не съм привърженик на тезата, че българското земеделие трябва да бъде натоварвано с прекомерни икономически очаквания, защото това дефинитивно ни превръща единствено в аграрна страна. Сам по себе си, аграрният продукт, каквато и добавена стойност да дава, не може да покрие останалите пазарни изисквания на съвременния свят – модерна индустрия, енергетика, цифрови технологии, услуги и т. н.

Да погледнем какво казват числата. В началото на промените след 1989 г. , в рамките на около 10 години, делът на земеделската продукция в образуването на брутния вътрешен продукт /БВП/ скача от 10 на 18%. За 2018 година той е под 4%. Това показват аграрните доклади и данните на НСИ. Брутната добавена стойност на цялата ни икономика за 2018 година е в размер на над 95 млрд. лева. 70% от нея се падат на сферата на услугите, в тях влиза и туризмът. 26% е индустрията, в това число и строителството. Делът на целия аграрен сектор е 3,9% - около 3,7 млрд. лева в парично изражение. 70% от тях – растениевъдство, 22% - животновъдство, остатъкът – услуги. Брутната продукция за 1 година от отрасъл „Растениевъдство“ е 5,6 млрд. лева, от животновъдство – 1,8 млрд. лева. Съотношението е 3 към 1. Външната търговия със земеделски стоки /преработени и непреработени/ е 16% от общия износ на страната. В парично изражение това прави 8,6 млрд. лева. Вносът е 10% - 6,5 млрд. лева. В целия стокообмен за 1 година селскостопанските стоки заемат 12%. Всички тези числа показват едно - нереализиран потенциал в областта на аграрния бизнес у нас.

- В каква посока е този нереализиран потенциал?

- Над 70% от селскостопанския ни износ е в рамките на Европейския съюз, но изнасяме основно пшеница, царевица, слънчоглед, слънчогледово масло и кюспета. Ако погледнем вноса, основно внасяме меса – всякакви меса. Мисля, че отдавна е назряло времето в земеделското министерство да бъде структуриран един отделен ресор – икономически, със заместник-министър макроикономист, с икономически анализатори и експерти – на секторно и на макроикономическо ниво. На базата на анализ, този икономически блок, трябва да може да предлага на ръководството на МЗХГ цели. Първа цел – по какъв начин да увеличаваме брутната добавена стойност в аграрния сектор? Търсим примери и модели. А такива има – веднага се сещам за Недко Митев от село Овчарово - образцов пример за успешен аграрен бизнес. Резултатите при него са впечатляващи – от земята и растениевъдството, през животните и суровината, която дават – до преработения краен месен и млечен продукт, брандиран на пазара с високо качество. Затова съм убеден, че е крайно време на аграрния сектор да се гледа през икономически очила. Иначе само се наливат едни пари, но икономически ефект за земеделието няма.

- През какви политики може да бъде реализирана подобна цел – да се гони по-висока добавена стойност?

- Като се създадат нужните условия – първо на политическо, след това на административно, организационно и на финансово ниво. Политическото решение е ключово. Първо на европейско ниво то трябва да извоюва подобна политика. И тук не става дума да воюваме за някаква икономическа самодостатъчност, защото живеем в отворен, половинмилиарден пазар. А да възстановим вътрешния баланс на българското земеделие. И за това могат да бъдат намерени постепенни механизми, допустими в рамките на ЕС. Всяка европейска държава лидира собствени аграрни стоки, България също може да направи това. Не е достатъчно да сме сред първите по износ на пшеница. Защото в това няма добавена стойност, то ни превръща в суровинен придатък на европейския и на световния пазар.

- Зърното е борсова стока, а пазарът за български плодове и зеленчуци винаги се оказва труден – защо?

- В България все още нямаме истинска национална борса, която да е свързана с европейските пазари и през която нашите производители да могат да търгуват – чрез регионални нейни представители. Ако има поръчка от някой европейски клиент, примерно за 10 хил. тона моркови от Югоизточна Европа, подобно предложение не стига до нашите фермери. У нас имаме само тържища. Друг е въпросът до колко конкурентна е българската продукция – предвид високата си себестойност, и до колко може да отговори на високите изисквания на пазара.

- Не сме ли в това положение на дисбаланс заради системите на европейско субсидиране? Ако можеш да печелиш бързо от зърно, защо, например да гледаш ябълки?

- Системите на субсидиране в ЕС са постигнати с политически консенсус по Общата селскостопанска политика - от 27-те страни. Къде бяхме ние през 1991 година – с току що възстановена собственост върху земята, но с унищожен капиталов фонд, включително и физически. Морално справедлива поземлена реформа, направена по глупав начин – разкъсахме всички изградени хоризонтални и вертикални връзки в аграрния сектор. След 1991, в рамките на 10 години, започна подготовката за членство и влизането ни в Европейския съюз. Бяхме приети през 2007 г., но още не беше възстановен загубеният капиталов фонд. И изведнъж се оказахме пред едни високи европейски изисквания, за които не бяхме съвсем подготвени.

Вече 13 години прилагаме ОСП, но още сме в догонваща позиция. Въпреки това, никой не може да отрече, че беше направено много. Световната криза, която предстои, ще катализира много процеси. Европа трябва да преодолява последствията от БРЕКЗИТ и от ковид пандемията. Вероятно и ние най-накрая ще се освестим и ще си подредим целите. Защото имаме прекрасни условия за земеделие.

- Климатът обаче все повече се превръща във враг на земеделците – в тази посока какви политики са необходими?

- Политики не се налагат чрез административни заповеди. Става по пътя на обучението и на поощрението. Защо, например, сортове българска пшеница от години са хит в Турция, а у нас масово се сеят предимно чужди? А там климатът дори е още по-рисков – откъм суша и внезапни климатични аномалии. Ясно е, че това се дължи на корпоративната политика на чуждите фирми, която чрез агресивен маркетинг атакува българския земеделец. И тук говорим не само за семената, но и за торовете, препаратите за растителна защита, земеделската техника. За мен това граничи с корпоративна корупция. Но такива са правилата на свободния пазар.

- Зелената сделка ще принуди ли българските земеделци да променят структурата на своите стопанства?

- На Зелената сделка трябва да се гледа като на огромна възможност. Днешният български земеделец, който гледа от хоризонта на своите 50-60 години, трябва да си зададе един много важен въпрос: каква земя ще остави на своите наследници, които вече е запалил по фермерството? Става дума за земята като основен капитал. Но днес тя вече върви към такива промени в своята структура, които я обричат да се превърне в пустиня – заради стремежа към максимално вадене на печалба от нея. Факт е, че хумусният слой на земеделската земя у нас драматично намалява във времето. Земята обаче не е безкрайна, не е разтеглива като локум. Затова трябва да се съхранява и да се работи умно с нея, с мисъл за бъдещето. Зелената сделка дава тъкмо такава възможност – тотално да се промени подходът към обработката на земята, с фокус върху почвеното плодородие. Има вече утвърдени технологии, които постепенно ще навлязат и у нас. Например, утайките от пречиствателните станции – след като бъдат утилизирани, те се превръщат в готов хумус. Защото ще дойде време когато зърнопроизводителите ще купуват хумус.

Зелената сделка предполага до 2050 година рязко да се ограничи употребата на химически торове. И да се премине към такива, които имат слабо или почти никакво въздействие върху околната среда. Нали всички са наясно, че щом Зелената сделка е сложена на масата, по нея вече активно се работи и ЕК няма да отстъпи. Така че няма защо нашите фермери да хвърлят къчове. По-добре да седнат и да мислят за промяна, да се свържат с хора, които са навътре по темата. За да оставят един ден на своите наследници работещ аграрен бизнес.

- Не е ли малко в повече лакомията, защо толкова трудно се променя нагласата към тези неща?

- За един среден и едър предприемач е нормално да гони печалба и в това няма нищо укоримо. И в аграрния бизнес е така. Обаче възниква друг въпрос: Добре, печелиш. Но до кога така ще печелиш? И тази година е особено показателна – виждаме какво се случи в Добруджа. Искам обаче да припомня и да подчертая, че за тези 30 години българското земеделие направи огромен скок, особено през последните 15-20 години. И аз съм минал лично през този процес – и като агроном, и като председател на земеделска кооперация, и като човек, който е работил в сферата на преработването и услугите, и като политик – като зам.-министър и министър на аграрното министерство. Някак бързо забравихме как изглеждаше земеделието преди няма и 20 години, бързо свикнахме да виждаме модерни машини на полето. За дигитализацията пък да не говорим. Надграждането в тази посока предстои.

- Това ли е бъдещето на земеделието?

- Иновации и дигитализация – те ще донесат пряк икономически ефект – по-ниска себестойност на продукцията и по-висока добавена стойност, съответно и по-голяма печалба. Всичко това обаче - през призмата на зелените практики. Да, Европа пак ще дава определен брой пари за преки плащания и за проекти, но само ако определен процент от тях са под знаменател „Зелена сделка“. От тази гледна точка всяко ръмжене е нелепо. С дигитализацията ще се преодолее сегашната сложност в администрирането на земеделието като бизнес. Спомням си какъв вой до небесата беше едно време, когато фермерите разбраха, че за да получат пари по САПАРД, трябва да подготвят 28 документа. Но това е въпрос и на психология. Новото плаши, тръгва се с рогата напред. До момента, в който някой не го направи и всички около него не се убедят, че в това има полза, файда.

- Не може се отрече, че доста схемаджии и субсидаджии се навъдиха, нали?

- Ако си влязъл в земеделието единствено заради субсидиите, рано или късно приключваш с него. Субсидиите и проектите имат една единствена цел – да запазят жизнени селските райони. В Европа на селските райони се гледа като на застрахователна полица на цялото общество. Защото всички помнят ужаса на последната световна война и най-страшното нещо – глад в продължение на години. Никой не иска това да се случва отново. Затова се ражда и идеята за Общата селскостопанска политика – фермерите трябва да бъдат защитени, за да произвеждат спокойно. Това са историческите европейски репери. Колкото и да се променят политиките в земеделието, дълбоката идея е тази – всеки в Европа да има храна на масата. И то качествена храна.

- У нас обаче нещата не се случиха точно така…

- Ще стане и у нас, макар и по-бавно. Няма как толкова бързо да догоним държави като Германия или Франция в земеделието. Въпрос на време е. Пак да припомня – ние за няма и 15 години изминахме път, който други европейски държави са извървели за много по-дълго време, даже и през войни са минали.

- Искате да кажете, че сегашният модел на земеделие у нас може да бъде променен?

- Освен, че в МЗХГ трябва да бъде създаден икономически блок, трябва да се поработи и с нашите външни търговски представителства, с аграрните ни аташета. Те не са изпратени там просто на една хубава службичка, а трябва да работят за интересите на българския земеделски бизнес. Ако не го правят, трябва да им бъдат създадени съответните стимули – през законодателна и нормативно приета уредба. Те не бива да се чувстват като тайни комисионери, ако съдействат български стоки да излязат на външни пазари, а държавата да регламентира това. Вярно е, че живеем в условията на свободна пазарна икономика, но държавата може да създаде стимули и механизми за подкрепа на пазара. С какъв инвестиционен ресурс разполагат нашите мащабни фермери? Ако приемем, че той е от порядъка на 15-20 млн. лева, нали си давате сметка, че на фона на световните икономически играчи това е нищо? Как да бъдем конкурентни?

- Какво земеделие тогава ни очаква?

- Убеден съм, че следващото поколение фермери – дигиталното, ще започне да прави надпроизводствени капиталови обединения – с мениджъри, които знаят как се играе тази игра. Онези, които са в обединението, ще произвеждат и ще преработват, надстроечният елемент ще брандира и ще реализира, а надолу всички ще си делят печалбата. Така се случват нещата в модерните и развити общества. Но те го правят от 20-50 години, а ние от няма и 20 години сме излезли на едни мегдан и още налучкваме такта на хорото, което те играят. Въпрос на време е. И в това отношение аз съм тежък оптимист – ще се случи и в България.

- Законът за земята и поземлените отношения през последните години е променян близо 100 пъти, и сега предстои ново законодателство – защо е толкова трудно да се намери баланс на интересите?

- Нямаме традициите на Германия, например, в земеползването. У нас земята винаги е била раздробена и в ръцете на малки собственици. След като се направи поземлената реформа, се оказа, че повечето от собствениците вече не са между живите. До 1991 година земята е била в съвсем друг режим на управление. Тя беше възстановена на собствениците, в реални граници. Онези, които искаха да работят земята, започнаха да я окрупняват. Тя се превърна в обект на търговски сделки. Появиха се нови субекти – арендатор, семейно стопанство и т. н. След влизането ни в ЕС, схемата по СЕПП създаде този ефект – колкото повече площи имаш, толкова повече субсидии взимаш. И започна щурмово наемане на земеделска земя. Като прибавим и възможностите, които даде САПАРД – за преки инвестиции в земеделска техника, това обяснява цялата картина в земеделието. В рамките на 5-6 години бяха създадени огромни стопанства – у нас, в Румъния, в източната част на Германия. Затова се заговори за тавани – за да се спре изкривяването на този процес. Едно е сигурно - предстоят големи промени в ОСП. Но няма законов механизъм, през който да се ограничават икономическата свобода и предприемачеството. Така че новите европейски политики ще минават през финансови стимули и през изискването за реформи.

- Защо още нямаме Закон за браншовите организации – мнозина смятат, че МЗХГ работи на принципа „Разделяй и владей“ и всъщност властта няма интерес от силни браншови организации? Само ние не членуваме в Копа и Коджека.

- Българинът трудно се сдружава, обикновено го прави под някакъв натиск или ако вижда файдата в това. В много от браншовите асоциации превес взимат личностни конфликти и тогава се получава роене. За да имаме представителство в Копа и Коджека, трябва структурата, която ще кандидатства, да има максимално представителство на целия аграрен бранш. Браншовите организации не бива да се държат като синдикат. Те са друго – те първо трябва да упражняват самоконтрол в сектора и едва след това да си партнират с държавата в стратегически план. Добър пример за това е Националната асоциация на зърнопроизводителите. Особено важно е да се обменят политики и с браншовите организации в другите европейски страни. Когато има сближаване на позициите у целия европейски земеделски бранш, могат да бъдат извоювани други политики, да се работи на друго ниво. Но и това е въпрос на време. Една изкуствено създадена структура - чрез закон, не вярвам, че ще върши ефективна работа. Така че проблемът не е в законодателството, а в узряването. Западните кооперативи работят на доброволен принцип и защото имат вътрешната убеденост в нуждата от това. Дания е страхотен пример в тази посока. Още през 2002 година го видях там, представете си къде са стигнали след 18 години. Основното, което ги движи е едно – икономическият интерес.

- Как оценявате работата на сегашното ръководство на МЗХГ?

- Г-жа Танева прави необходимото, понякога и повече. Африканската чума по свинете е голям икономически удар по бранша. Добро впечатление ми прави напоследък и работата на Държавен фонд „Земеделие“. От ЕК се изнервят, когато около тази институция се вдига шум. ДФЗ е касиер-счетоводител на европейските средства – трябва да работи акуратно и тихо. Политиките са ясни, европейските директиви са разписани, ДФЗ работи само на експертно ниво. Не е нужен шум. И сегашното ръководство го прави.

- Не е като да нямаше скандали – къщи за тъщи, нарушения по обвързаната подкрепа….

- Който е нарушил правилата, да си понесе последствията. Ние сме една от държавите в Европа с най-голям потенциал за селски туризъм и този сегмент трябва да се развива – като се обхване цялата верига, свързана с този бизнес – от полето до масата, с идеята да се запазят традициите и автентичният вкус. За това обаче е нужен цялостен маркетинг. А по отношение на обвързаната подкрепа, когато сателитните проверки изместят физическите, злоупотребите съвсем ще намалеят. Човек от телефона си вече управлява своята банкова сметка, времето на принтерите и на хартията свърши. Бъдещето е в дигитализацията на тези процеси.

- В държавата предстоят промени – как ще коментирате събитията от последните седмици? Фермерите се притесняват вероятно – всяка смяна на властта обикновено носи несигурност за тях…

- Промените са част от демокрацията. Надеждата на всички е промените да бъдат към добро. А фермерите се притесняват, защото има свръхадминистриране в земеделието. Безкрайните ротации и смени в администрацията не носят работен комфорт. В тази връзка си мисля, че е нужен нов Закон за държавния служител. Защото големи реформи без подготвени хора не се правят. От една страна, администрацията трябва да е защитена от политически посегателства, от друга – да има сериозни санкции за онзи, който си е позволил да залитне политически. Според мен е нужно да бъдат назначени държавни секретари с дълъг мандат, които да носят цялата отговорност за администрирането на конкретни политики. И тогава може би ще напредваме по-бързо в догонването на развитите европейски икономики. При смяна на правителствата, политическият кабинет си отива, но държавните секретари остават – за да продължи системата да работи. Животът ще ни наложи и това, убеден съм. А сега всеки, като дойде на власт, започва отначало. Това е незряло.  

Публикувана в Интервюта
Сряда, 01 Юли 2020 07:51

Шапки долу – жътва е!

Пустият му вирус! Ако до вчера ни се струваше, че ежегодният ритуал „Хляб на мира“ е рутинно мероприятие, днес тихата жътва, която започна в страната е някак си тъжна. Тъжен е целият свят. Самотни кюстендилски череши се пукат от дъждовете в очакване на по-добър пазар. Породисти теленца с големи очи шестват единствено в социалните мрежи.

Всеки земеделец копае мълчаливо на собствената нива, а най-гласовитите обикновено не произвеждат нищо. Изтръпнали от невъзможността да наругаят някого право в лицето, земеделските разбирачи са развързали езици във фейсбук. Само дано си дават сметка, че казаното отминава, но написаното остава.

На фона на тежките битки в Брюксел, нашите малки войни изглеждат още по-самотни и незначителни. Дори вече е изморително човек да повтаря едно и също.

Не е ясно кога светът ще се върне към своята нормалност, повече от ясно е обаче, че един невидим вирус от години разяжда българското земеделие. Мамка им и вируси. Олеква му на човек, като наругае, така си е.

Но ругатните не произвеждат нищо. Картината в бедната ни държавица вече е толкова омерзителна, че може би единствената сигурна опора остава земята.

Но и тя се подяжда от вируса на лакомията. Битката за това кой и как да се разпорежда със земята предстои. Рано или късно, поземленото законодателство ще бъде сложено на масата. Едва ли обаче преди следващите парламентарни избори. Просто никой няма да посмее да жонглира с толкова горещ картоф, какъвто са поземлените отношения. Твърде големи интереси стоят зад цялата тази работа.

Бедното земеделско министерство също изпадна в тиха турбуленция. Колкото повече се опитват да й генерират скандали, толкова по-упорито министър Десислава Танева повтаря своите мантри: плащанията в сектора никога не са били по-редовни, проверките хващат схемаджиите, даже и невъзможното е направено, за да бъдат докарани онези 100 млн. лева, които трябва да закърпят дупките след пустия му Covid – 19. Боже мили, какво са 100 млн. лева на фона на милиардите, които всяка година се наливат в българското земеделие? Трохички някакви, но пък толкова е мило, че сами сме си ги извоювали, нали?

А какви ще ги вършим след 2 години – кой да ти каже. Иначе работата се бута по план. Пардон, по национален стратегически план. В него обаче, освен залагането на политики, в които добрите намерения се разминават с реалностите, човек трудно може да види друго.

Истината е, че не знаем какво ни очаква. Едно обаче е сигурно. На всяка маса, във всеки дом, всеки божи ден е нужен хляб. Както се казваше в онова стихотворение на Стефан Цанев: „Земя, ти имаш хляб и гроб за всички“. И всъщност това е дълбокият смисъл на инициативата „Хляб на мира“. Просто сме забравили за него.

Затова, респект към българските фермери. Може да не са докрай узрели за големия агробизнес, но всеки прави своите малки стъпки в тази посока. За едни държавата е майка, за други – мащеха. Тази тежка дилема обаче едва ли ще разрешим дистанционно, в онлайн дискусии.

Днес обаче за мъничко да усмирим обичайните крясъци. За да може всеки да се вслуша в тихата българска жътва. В нея има нещо свещено – отвъд политиките, отвъд самото земеделие дори. Шапки долу – жътва е!  

Анета Божидарова

Публикувана в Коментари
Петък, 05 Юни 2020 13:42

НАЗ – битките предстоят

Поливно земеделие и ред в поземлените отношения – това са най-спешните задачи пред българските зърнопроизводители. Времето тази година изправи всички браншове на нокти, а сушата попари надеждите на много стопани за добра реколта.

Ако е вярно, че обикновено заместник – председателите са хората, които вършат черната работа, то да им е яка гърбината на избраните за такива в Националната асоциация на зърнопроизводителите. Битките предстоят.

„Все ние сме виновни, а когато трябва да се отстояват позиции – се оказваме сами“, често казва председателят на УС на НАЗ Костадин Костадинов. Браншовата организация е единствената сред земеделските, която няма „дубльор“ и това е повече от показателно за единството на сектора.

Предизвикателствата пред зърнения бранш са много - Законът за земята и поземлените отношения е замразен. И едва ли ще бъде изваден от фризера, поне докато не минат следващите парламентарни избори. Кой е луд да разбутва толкова сложна и тежка материя, в която са преплетени мощни финансови интереси?

Зърненият сектор иска едно – предвидимост за своя бизнес и ясен регламент в дългосрочното наемане на земеделска земя. Без такъв, инвестициите в напояване са безсмислени. Няма логика да хвърлиш една камара пари за модерни поливни системи, а утре да се окаже, че това е било напразно. Защото земята внезапно отива в други ръце – често при т. нар. чертожници в земеделието. В този смисъл комасацията е повече от належаща. Но без участието на държавата в този процес, просто няма как да се случи.

Не ги мислете зърнопроизводителите, ще кажат повечето фермери. Тяхното не се губи – директните плащания си вървят, фалитите в този сектор почти са невъзможни. На пръв поглед е така.

Климатичните предизвикателства обаче и неизвестните в предстоящите нови европейски политики ще принудят зърнения бранш да се променя. Ще оцелеят най-гъвкавите, най-далновидните и най-устойчивите.

По-лесно ще се справят онези, които са единни и мислят в една посока. Така че битките предстоят – за всички земеделци.

Анета Божидарова

Публикувана в Коментари

Децата на земеделците са особена порода. Веднага ще ги разпознаете. Те имат спокоен поглед, трезва преценка и не се плашат от работа. От малки са на полето, сред животните, в хамбара със зърно. И цял живот пазят грижливо в паметта си докосването до истински важните неща в живота.

Модерното и работещо земеделие започва от образованието на най-малките. Неслучайно в редица европейски държави има специално разработени програми, които възпитават у децата любов към земята и уважение към труда на земеделците.

У нас такива програми няма. Професионалните земеделски училища от година на година западат. Днес не е модерно да се учи в тях. Т. нар. дуално обучение сработва единствено на добра воля – ако въоръжени с търпение управителни на аграрни фирми са готови да се преборят с цялата законодателна неуредица в тази посока. Учениците, които трябва да бъдат наемани за практическа работа, са третирани от сегашното трудово законодателство като редовна работна ръка. Което, меко казано, е абсурдно. И трудно би се намерил работодател, който да плаща ученическата ваканция като годишен отпуск, например.

В Полша още от най-ранна училищна възраст децата имат специални часове, посветени на фермерството. Така се възпитава любов към земята и уважение към земеделския труд. Във Франция трудът на фермерите е на изключителна почит. И това се внушава от крехка детска възраст – чрез политики на национално ниво.

У нас това е привилегия единствено на децата на фермерите. Независимо от размера на едно стопанство, българското земеделие смело може да бъде наречено семейно. Болшинството от устойчивите ферми у нас вече отглеждат второ и трето поколение земеделци. Тези млади хора учат модерна агрономия, често в чужбина, за да се завърнат един ден в бащиния дом и да продължат семейния бизнес.

Затова децата на земеделците са особена, специална порода. Те сами ще се борят и ще се трудят за успеха на своето семейно стопанство. От това ще спечели държавната хазна и българската икономика. Би било хубаво и държавата да ги подкрепя в това. Да бъде гостоприемен дом за децата на земеделците. Защото никой не е по-голям от хляба.

Анета Божидарова

Публикувана в Коментари
Страница 1 от 2

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: +359 895 451 986
Факс: +359 895 451 986

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта