Да се умува каква ще е новата Обща селскостопанска политика на фона на над 5 млн. заразени с коронавирус в Европа, меко казано е неуместно. Добрата новина за фермерите е, че Ковид кризата всъщност най-слабо ги засегна. Особено българските.

В първата вълна на пандемията, търговията с фермерски продукти в интернет набра сериозна скорост, признават малки преработватели на мляко и на месо. И вярват, че са спечелили нови и редовни клиенти. Ще им стане малко зор, когато започнат да ги проверяват дали са регистрирани според новия Закон за храните.

Докато Румъния и Русия стопираха износа на зърно, уплашени от неизвестността на задаващата се криза, за родните зърнопроизводители това се оказа ниша – да продават на добра цена. Лошата изненада тази година за тях е сушата, а не пандемията. И стопаните тепърва ще трябва да мислят как да посрещнат най-голямото предизвикателство – капризите на времето. Агрометеоролозите отдавна предупреждават – те ще продължат и ще бъдат все по-безпощадно изненадващи.

В този контекст амбициите за позеленяване изглеждат логични, макар мнозина да ги смятат за налудничави. Икономическите анализатори обаче предупреждават: целите са твърде високи, а хоризонтът на постигане – твърде къс. Затова и няма място за особено кахърене.

Конкретните параметри по новата ОСП ще станат окончателно ясни едва към средата на следващата година. Няма начин, заради Ковид и земеделието ще се окаже под карантина. Само че от друго естество. Особено у нас.

Според постигнатото споразумение между европейските министри в Брюксел, земеделската картина изглежда по-скоро доста разтеглива. Няма как поставените високи зелени цели да бъдат еднакви към всички европейски държави. Просто защото те са на различно ниво. Затова България кротко ще застане в познатите коловози.

Въпреки препоръката да бъдат въведени тавани, у нас това едва ли ще се случи. Повечето браншове кротко ще въздъхнат и ще се примирят със запазването на преходната национална помощ и на обвързаната подкрепа. Ех, De minimis, как те обичаме всички! Закъсаме ли – пак ще те поискаме!

Сигурно ще дочакаме някой ден т. нар. конвергенция да приближи българските субсидии до тези на европейските колеги в старите държави - членки. Какво значение обаче има това, нали отново ще прегърнем удобното статукво. А в него пари има достатъчно. След като не се случват революции, а само се пишат призиви, декларации и стратегии, значи всичко е наред. А и за какъв дявол ни е да мислим пазарно – субсидии ще има за всички от сърце.

Дали Европа ще се справи с Ковид кризата и кога, никак не е ясно. За европейското земеделие обаче се очертава една дълга карантина – тази на статуквото. Промените и реформите са опасно нещо, нали? Я да си кротуваме.  

Анета Божидарова

Публикувана в Коментари
Понеделник, 04 Май 2020 05:10

Мълчанието на тулупите

Той премиерът Бойко Борисов вероятно имаше предвид един съвсем конкретен тулуп, но някак си целокупният български народ се почувства като такъв. И няма начин да е иначе, след като премиерът лично съобщи народната квалификация от високата трибуна на Министерския съвет.

Мрежата гъмжи от шеги, но тулупите мъдро и целокупно си мълчат по много въпроси. Мълчанието е злато, казва народната мъдрост. Преклонената главица сабя не я сече – това пък е друга мъдрост, и тя е изстрадана през вековното мълчание тулупско.

Сигурно затова така мълчаливо се преструвахме близо два месеца, че спазваме карантината, но само коронавирусът знае колко е вярно това. Всяка сутрин едни национално-щабни тулупи прилежно ни рисуваха апокалипсис, а пък ние си знаехме, че тая работа изобщо няма как да е точно такава.

Той и вирусът у нас някак си тулуп излезе. Уж удари малко хора, но знае ли ги някой колко са всъщност, като още чакаме едни милиони тестове да дойдат от обединената Европа, че да ни изследват целокупно и да лъсне цялата работа – тулупска ли е или не е. Вместо това, сдобихме се с фурми.

Докато един виден, но самотен градинар победоносно обясняваше от същата тази висока трибуна на Министерския съвет какви благини е извоювал за своите колеги, те мълчаливо го гледаха и се питаха той кого точно представлява, ако на разговор в кабинета на премиера го е завел един баш тулуп патриот - дето всъщност не го е толкова еня за градинарите, а дали ще прескочи изборната бариера и ще влезе в следващото Народно събрание. Че чак и земеделският министър се включи в тая твърде явна и тулупска работа. Ама нейсе, пари щом ще дават още, да си замълчим и по този въпрос.

Какво от това, че първите два самолетни полета до великата Великобритания се оказаха от летище София, и то със сезонни български берачи на ягоди? Те така правят тулупите – предпочитат пари да изкарат, даже и с коронавирус да се върнат от Обединеното кралство.

А то пък нали градинарите и овощарите у нас собствен заместник-министър си издигнаха, но защо замълчаха тулупски, като му духнаха под опашката от земеделското ведомство? Или ялово е била зачената цялата тази работа, или това сме си ние, тулупите – по-добре да мълчим, щото мълчанието е злато, изпитана мъдрост е това, не е шега работа. Пък и протести по време на карантина кой ще ти прави? Само у лекарите български такава смелост може да се намери. Ние ще си протестираме в мрежата, там е по тулупски безопасно.

Най-мразените тулупи са зърнопроизводителите. Тях вируси не ги ловят, даже и небето май се смили, та дъжд им изпрати. Пак ще напълнят хамбарите със зърно, тяхното никога не се губи. А и онези тулупи в Брюксел едва ли скоро ще влязат в релси, та да им сложат тавани на парите. Макар че, след като пакетът „Мобилност“ си гласуваха, ей тъй насред световната пандемия, колко му е да изтъркалят и Зелената сделка. Тия тулупски завери така се правят – мълчаливо и бързо. Явно и в Европейската комисия ги разбират тези работи. Ама да видим кои тулупи ще излязат по-мощни – нашите или европейските?

У нас никой не разбра какъв беше смисълът от битката с търговските вериги, след като фермерските пазари си останаха все така пренебрежимо малко на брой. Твърдоглавите малки производители така и не проумяват, че още по-твърдоглавите и с малки финансови възможности потребители няма да търсят родна продукция в големия хипермаркет, а там ще търсят най-евтиното. Щото до тук ни докара всички мълчанието тулупско – да си броим стотинките и да смятаме промоциите.

А пък в малките животновъдни ферми колко агнета са спрели да плачат, един Господ знае. Статистиката казва, че мълчанието на агнетата било знак за добри продажби, но наесен ще видим колко овце ще заблеят в българските кошари. И колко стопани пак ще мълчат като тулупи, щото едни гласовити са се цанили за техни представителни говорители. Ама кое как е, иди че разбери какво се крие зад мълчанието тулупско – гняв или съгласие, не е ясно.

И понеже ни разхлабват положението извънредно, нека си признаем, че ние много не сме се били всъщност вкарали в него. Гледаме втренчено от дивана вкъщи накъде още има да полудява светът и мъдро си мислим наум: „Тулупи с тулупи, вие си пренареждайте играта, ние ще си я караме както си знаем“. То не е ли било винаги така? Промяната е голяма сила, но мълчанието тулупско е още по-голямо. Да живей!

Анета Божидарова

Публикувана в Коментари

Над три хиляди патици, отглеждани във ферма в пловдивското село Маноле, са умъртвени заради разпространение на инфлуенца по птиците. Всички стопанства в радиус от 10 км са поставени под карантина, съобщиха от Областната агенция по безопасност на храните, предаде БНТ.

Засега птичият грип е регистриран само в една партида животни, доставени до село Маноле от Унгария на шести декември. Превантивно всички болни и контактни патици са умъртвени.

"Разпоредих отново да се извърши физическа проверка на всички птицевъдни обекти в тази зона. Този щам, който е открит лабораторно, не е опасен за човека, още повече като се мине през термична обработка на птичите продукти", коментира д-р Камен Янков, директор на Областната дирекция на агенцията по храните в Пловдив.

Има обаче риск за работниците и ветеринарите, които са имали пряк досег с болните птици. Хората са инструктирани как да действат. Работещи наблизо, заявиха пред камерата ни, че не са притесни и не знаят за разпространението на птичи грип в Маноле. Карантината в Пловдивско ще продължи поне 40 дни. Собствениците на ферми, в които има унищожени животни ще бъдат обезщетени.

Публикувана в Животновъдство

От две години на територията на областта се наблюдава разпространението на нов карантинен вредител по плодовете. Това съобщи пред журналисти Милена Коцева, главен инспектор в отдел „Растителна защита” към Областна дирекция по безопасност на храните – Кюстендил, предаде репортер на Радио „Фокус” – Кюстендил. Става въпрос за карантинния вредител „Дрозофила Сузуки”, който е нов страната. „Проблемът при този вредител е, че напада здрави зазряващи плодове. Напада малина, ягода, слива, череша, ябълка, напада културни и диви видове на територията на Кюстендилска област. Борбата с този вредител е трудна, защото има много поколения и бързо придобива устойчивост срещу химичните средства”, каза Милена Коцева. Според нея трябва да се прилага система от профилактични, агротехнически и химични мерки за борба с вредителя. Мониторингът показва, че през 2016 година се наблюдава по-голямо разпространение и по-голяма плътност на вредителя в региона.

Публикувана в Растениевъдство

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: +359 895 451 986
Факс: +359 895 451 986

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта