Стартира втори прием с бюджет над 2,2 млн. лв. по извънредната мярка за временно прекратяване на риболовните дейности от Програмата за морско дело и рибарство (ПМДР) 2014-2020 г. Мярката цели да се подпомогнат пряко засегнатите от COVID-19  рибари и собственици на риболовни кораби. 

Безвъзмездната финансова помощ ще бъде предоставена за компенсация на операторите, занимаващи се със стопански риболов за пропуснати ползи вследствие на последиците от пандемията, чрез предоставяне на компенсация за дните, през които риболовният кораб не е извършвал риболов.

Кандидатите могат да заявят компенсация за дни на временно прекратяване на риболова в периода от 01 февруари 2020 до 31 декември 2020 г.

Максималният размер на помощта за риболовен кораб е 80 000 лв., като максималният интензитет е 100%.

 При подготовката на проектните предложения, кандидатите ще могат да получат необходимото съдействие и подкрепа от служители на Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури и нейните териториални звена, Националната служба по съвети в земеделието и нейните областни офиси, както и от Местните инициативни рибарски групи и Звеното за подкрепа на Националната Рибарска мрежа. 

Подаването на проекти се извършва изцяло по електронен път чрез Информационната система за управление и наблюдение на Структурните инструменти на Европейския съюз в България (ИСУН 2020). Необходимо е използването на квалифициран електронен подпис (КЕП), чрез модула „Е-кандидатстване“ на следния интернет адрес: https://eumis2020.government.bg.

Крайният срок за подаване на проектни предложения мярка 1.9 „Подкрепа за собственици на риболовни кораби и рибари за преодоляване на икономическите последствия от избухването на COVID-19, поради временно преустановяване на риболовната дейност“, е 13 април 2021 г. или до изчерпване на средствата по всяка една от тях.

Припомняме, че до 5 април 2021 г. тече прием и по другите две извънредни мерки -  2.6 „Подкрепа за сектора на аквакултурата за временно спиране или намаляване на производството“ и Мярка 5.4 „Преработване на продуктите от риболов и аквакултури“. С тях ще се компенсират загубите на производителите на аквакултури и на преработвателните предприятия в сектора.

Публикувана в Агроновини

От този петък до 21 декември влизат в сила новите ограничения, предложени от здравния министър, за да бъде овладяна здравната криза, предизвикана от Ковид – 19.

В тази връзка правителството прие Постановление за определяне на условията и реда за изплащане на компенсации на работещите в икономически дейности, чиято дейност е временно преустановена с акт на държавен орган в периода на извънредното положение или извънредна епидемична обстановка.

Определена е финансова подкрепа за не повече от 60 дни за работници и служители, които са ползвали неплатен отпуск във връзка с наложените ограничения.

Компенсацията на ден е 24 лева - за работещите на 8-часов работен ден, уговорена в основния им трудов договор - за всеки ден, в който са в неплатен отпуск. В случаите на непълно работно време размерът на компенсацията ще се определя пропорционално на уговореното работно време в трудовия договор.
Конкретните икономически сектори, които ще бъдат компенсирани, ще се определят със заповед на министъра на труда и социалната политика.

Работодателите са длъжни да запазят заетостта на работниците и служителите - за период, равен на този, през който са изплащани компенсации. Те трябва да информират работещите за възможностите да получават средства по правителственото постановление. Желаещите да получат тази финансова подкрепа е необходимо да предоставят на работодателя писмена декларация по образец, в която посочват периода за ползване на неплатен отпуск и банковата си сметка, по която да се изплащат компенсациите.

Работодателят или упълномощен негов представител ще подава в дирекция “Бюро по труда” по месторабота документи за изплащане на компенсациите.

Документите ще се разглеждат в срок от 10 работни дни след получаването им. Агенцията по заетостта ще публикува на интернет страницата си информация за работодателите и броя на техните работници и служители, които са одобрени или неодобрени за изплащане на средства до 2 работни след вземането на решение за това. 

Компенсациите ще се изплащат до 5 работни дни след одобрението на подаденото заявление. 

Публикувана в Агроновини

Точно в месеците на ограничения заради пандемията, износът на зърно у нас е по-голям, показва проучване на Дориана Миленкова, докторант в Института по аграрна икономика

125037797 724788224790450 8592692566773123285 nКак Ковид пандемията е повлияла върху зърнения пазар у нас – това е предметът на проучването на Дориана Миленкова, докторант в Института по аграрна икономика, съветник по земеделските въпроси в Посолството на Кралство Нидерландия в София.

Изследването обхваща месеците март, април и май, като се опира на данните за цените на зърното и количествата за износ у нас, сравнени с тези в Румъния, Русия и Украйна.

Кривата на цените, сравнена с тези от миналата година за същия период, показва, че Ковид – 19 не оказва значимо влияние върху зърнения пазар – по-конкретно върху цената на пшеницата за износ.

Точно в месеците на ограничения заради пандемията, износът на зърно у нас е по-голям. Това се дължи на по-либералния подход от страна на българското правителство – не са наложени ограничения, забрани или квоти, обяснява в своето проучване Миленкова.

В тази връзка пазарната конюнктура се оказва добра за българските земеделци, защото в Румъния, в Русия и в Украйна, макар и за кратко, са въведени ограничения в износа на зърно. Затова наличните количества от българска пшеница имат шанс да пътуват спокойно за износ.

Традиционно, над 70% от зърното страната ни реализира в рамките на Европейския съюз, но в трите месеца на ограничения заради пандемията, българският износ се разширява към трети страни, показва още проучването. Българска пшеница за първи път пътува към Индонезия, Иран и Тайланд.

Българското зърнопроизводство е фактор на световния пазар, страната ни заема 11-12 място по износ. Пазарът трайно остава свързан с динамиката на цените на зърното в Черноморския регион, като водещи са Русия и Украйна.

Анета Божидарова

Публикувана в Бизнес

Кабинетът одобри българската позиция на предстоящия Съвет на министрите

На 16 ноември ще се състои видеоконферентна връзка на Съвета на министрите по земеделие и рибарство на ЕС. Тогава ще бъде представен анализ за актуалното състояние на пазара със селскостопански продукти – в контекста на Ковид пандемията.

В тази връзка вече бяха гласувани 8 млрд. евро, които европейските фермери трябва да получат допълнително в рамките на следващите 2 години – за възстановяване на земеделския сектор. Средствата ще са по линия на пакета „ЕС ново поколение.“

България ще настоява всички извънредни мерки, въведени заради Ковид – 19, да продължат да действат до 15 октомври 2021 година. Страната ни предлага още целева подкрепа за лозаро-винарския сектор – като извънредна мярка Ковид – 19, но в рамките на националната програма.

 

Публикувана в Агроновини

Започна най-странната учебна година – с маски на лицето и със смут в сърцето. Голяма е вероятността градските деца съвсем скоро отново да гледат тъжно света единствено през един панелен прозорец. Децата на земеделците са привилегировани - поне ще имат по-широк хоризонт пред себе си. В семейното стопанство вирусът не вирее по същия начин както в градска среда.

Колкото и да не му се вижда края на Covid-19, знанието винаги е на дневен ред. Учете, учете, учете – през целия живот. Това е верният ключ към успеха. Българските деца обаче стремително вървят надолу в класациите за грамотност. Студентите не са изключение. Повечето от бъдещите аграрни специалисти си представят работа зад бюро и тлъста заплата. Малцина са истински посветени на земеделието.

Фермерите не обичат да четат документи. Все чакат някой да им го сдъвче и да им го каже просто. Отчасти са прави – нормативните актове и наредби, свързани със земеделието, трябва да се тълкуват с някой спец по административен език, който умее да чете между редовете. В развития свят бизнесът няма такива ядове. Нещата са опростени и достъпни. За нула време регистрираш фирма и после всичко е в твои ръце. У нас не е така и няма изгледи за промяна. И в тази посока някой не си е научил добре урока – от всички страни по веригата.

А какви уроци ще научи човечеството след Covid– 19, вероятно ще проумеем след време. Днес картината е каквато е – с маски на лицето и със смут в сърцето. Честит 15 септември!

Анета Божидарова

Публикувана в Коментари

Управителният съвет на Държавен фонд „Земеделие“ утвърди 25 660 000 лв. по помощта de minimis за земеделски стопани, отглеждащи крави и/или юници, и/или биволи, овце-майки и/или кози-майки.

   Извънредната помощ беше договорена на среща между премиера Бойко Борисов, министърът на земеделието, храните и горите Десислава Танева и представители на сектора. Схемата цели да подпомогне животновъдите, които търпят загуби заради сушата и негативното влияние на пандемията от коронавирус (COVID-19).

    На подпомагане подлежат стопани, получили подпомагане по схемите за обвързано подпомагане за животни за Кампания 2019 и подали валидно заявление за директни плащания за Кампания 2020. Животновъдите ще бъдат подпомогнати за заявения брой животни за Кампания 2020 по схемите за обвързано подпомагане за животни и по Преходна национална помощ за овце-майки и/или кози-майки, обвързана с производството (ПНДЖ3), но за не повече от допустимия брой животни за Кампания 2019.

   Предвидените ставки за подпомагане са:

    • до 40 лв. до 50-то животно, вкл. и до 20 лв. от 51-то животно за млечни крави под селекционен контрол;

   • до 40 лв. до 50-то животно, вкл. и до 20 лв. от 51-то животно за млечни крави;

     • до 20 лв. за млечни крави в планински райони;

    • до 40 лв. до 50-то животно, вкл. и до 30 лв. от 51-то животно за месодайни крави и/или юници;

     • до 110 лв. за месодайни крави под селекционен контрол;

    • до 80 лв. за биволи;

    • до 15 лв. до 200-то животно, вкл. и до 10 лв. от 201-то животно за овце-майки и/или кози-майки под селекционен контрол;

    • до 10 лв. за овце майки и/или кози майки в планински райони;

    • до 10 лв. за овце майки и/или кози майки, които не са под селекционен контрол, извън животните в планински райони;

     Предстои ДФ „Земеделие“ да изготви указания за прилагане на схемата съвместно с компетентните дирекции на МЗХГ. След утвърждаването им, указанията ще бъдат публикувани на сайта на фонда.

Публикувана в Животновъдство

Министерство на земеделието, храните и горите предлага разработване на три подмерки за компенсиране на земеделските стопани, както и за предприятия, преработващи селскостопански продукти, по извънредната помощ COVID-19. Това стана ясно по време на видеоконферентна среща заместник-министрите на земеделието, храните и горите д-р Лозана Василева и Вергиния Кръстева с представители на браншовите организации. На нея бяха обсъдени условията за допустимост за отпускане на допълнителни средства на засегнатите сектори от пандемията. Зам.-министър д-р Лозана Василева припомни, че програмирането на извънредната мярка COVID-19 стана възможно по инициатива на България,която бе подкрепена в хода на преговорния процес от всички страни-членки на ЕС. „Тя ще бъде в размер на до 2% от бюджета по Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) 2014-2020 г. Предвиждаме по мярката да се задели ресурс от около 100 млн. лв. Таваните на финансовата помощ за земеделските производители е до 7 хил. евро, а за предприятията е до 50 хил. евро“, подчерта още тя. По думите й, с тези средства ще се компенсират разходите за противоепидемични мерки, както и за намалени доходи от затворени канали за реализация на продукцията.

Д-р Василева съобщи, че на фона на ситуацията ще се работи в кратки срокове и заседанието на Комитета по наблюдение на ПРСР за изменение на Програмата и включване на мярката, ще се проведе чрез писмена процедура. „Мярката бе разработена по няколко критерии, като идентифицирахме секторите, които изпитват най-големи проблеми с ликвидността, поради прилагане на мерките за ограничаване на разпространението на пандемията. В тези сектори направихме анкетни проучвания. Целта ни беше да определим какви са допълнителните разходи, които стопаните са извършили за осигуряване на безопасни условия на труд, във връзка с ограниченията и забраните, които бяха наложени. Относно загубите от затруднената реализация , все още нямаме официални данни, тъй като не е приключила селскостопанската година“, обясни заместник-министърът на земеделието. Тя допълни, че разходите на стопаните са изчислени на база на един зает за дезинфекция и закупуване на лични предпазни средства.

От своя страна заместник-министър Вергиния Кръстева заяви, че се работи в посока, мярката да е лесна за кандидатстване от страна на земеделците, а също така и за прилагане от страна на администрацията. Тя допълни,че по този начин финансовият ресурс ще стигне бързо до нуждаещите се земеделски стопани.

По време на дискусията бяха представени критериите и условията за кандидатстване по мярката. По първата подмярка COVID-1 ще се подпомагат земеделски стопани, кандидатствали за подпомагане по схемите и мерките за директни плащания през Кампания 2019 и Кампания 2020. То ще се предоставя на кандидати за размера на допустимите площи и/или брой животни през 2019 кампания, но за не повече от заявените такива през 2020 кампания. Финансовата помощ ще бъде за производители на плодове и зеленчуци, розопроизводство, винено грозде, фермери, отглеждащи селскостопански животни и пчелари. В сектор „Пчеларство“ се предоставя подпомагане за пчелни семейства на допустими кандидати, участвали за държавна помощ de minimis през 2019 г. , но за не повече от наличния брой пчелни семейства през 2020 година.

За сектор „Растениевъдство“ помощта за отглеждане на плодове е в размер на 500 лв/ха. За оранжерийни зеленчуци ставката е 5400 лв/ ха. Относно подпомагането за отглеждане на зеленчуци на открито бяха обсъдени два варианта. Първият от тях е за подпомагане на производителите в размер на 650 лв./ хектар. Втората възможност е 6,5 % от прихода от реализацията на продукцията, добита от отглежданите култури, но не повече от 650 лв./ хектар. Участниците в срещата се обединиха около прилагането на първия вариант, като по-целесъобразен. По първата подмярка ще се подпомогне и отглеждането на рози по 900 лв./ха. Финансовата помощ за отглеждане на винени лозя е в размер на 300 лв./ха. В сектор „Животновъдство“ финансовата помощ ще бъде разпределена , както следва: за овце и кози-10 лв. на глава животно; говеда - 53 лв. на глава животно и за биволи 63 лв. на глава животно. Пчеларите ще получат по 5 лв. за едно пчелно семейство.

По втората подмярка COVID-2 се предвижда да се подкрепят земеделски стопани поради необходимостта от въвеждането на противоепидемични мерки в рамките на земеделските стопанства. Тази подмярка има за цел да запази здравето на заетите в селското стопанство. Финансова помощ ще се предоставя на фермери, осъществяващи дейност по отглеждане на свине, птици и други селскостопански култури. Тя е на база средносписъчен брой на персонала за периода март-юни 2020 г. По нея стопаните ще получат 30 лв. за едно заето лице в земеделски стопанства, отглеждащи други селскостопански култури. 245 лв. ще се изплащат за едно заето лице за земеделски стопанства, отглеждащи свине, а за отглеждащите птици ставката е 430 лв.

Третата подмярка COVID-3 предвижда да компенсира малки и средни предприятия за преработка на селскостопански продукти. В предложения вариант финансовата помощ ще се предоставя, ако е установен спад на приходите от продажби на преработени селскостопански продукти с най – малко 20 на сто по данни за периода март - юни на 2020 г., спрямо периода март - юни на 2019 г. Относно посочените месеци се получиха различни предложения, които ще бъдат обсъдени.

По нея ще могат да кандидатстват производствени сектори, засегнати най-много от пандемията. Подпомагането ще бъде 5 % от декларираните приходи за календарната 2019 г.

Представителите на бранша изказаха благодарност за възможността да бъдат подкрепени в условията на пандемия. Заместник-министър Лозана Василева отправи апел към тях в кратък срок да изпратят становища и предложения по изготвените критерии за кандидатстване по трите подмерки. Тя допълни, че мерките и ставките ще бъдат обсъдени и със службите на ЕК.

Публикувана в Бизнес

Производителите на зеленчуци у нас - полско и оранжерийно производство - ще получат допълнителна финансова подкрепа през тази година – по линия на предложената от България хоризонтална мярка COVID-19 в обхвата на ПРСР 2014-2020 г. Съгласие за този тип подпомагане чакаме от Брюксел през месец май.

Идеята за целева подкрепа е на земеделския производител Красимир Кумчев, който по инициатива на вицепремиера Красимир Каракачанов е провел среща с премиера Бойко Борисов и земеделския министър Десислава Танева. На нарочна пресконференция в Министерския съвет, Кумчев сам представи параметрите на новата мярка за целева подкрепа към сектор „Зеленчуци“.

 Субсидията за подкрепа на зеленчукопроизводителите няма да се изчислява на декар или на тон произведена продукция, а на базата на отчетен доход от нейната продажба. Така секторът ще бъде стимулиран да излезе на светло, защото в момента продукция се осчетоводява като продадена на силно занижени цени, за да се избегнат данъци, обясни стопанинът от Пловдивско.  

За отглеждането на зеленчуков разсад са необходими 30-40 дни, така че тази допълнителна подкрепа няма да е закъсняла. 15 юни е последният технологичен срок за залагането на зеленчуков разсад, уточни Кумчев.

Колкото по-високи са отчетените доходи от реализирана продукция, толкова по-голяма ще е помощта за земеделските производители, обясни още веднъж идеята на целевото подпомагане Красимир Кумчев. Той смята, че мярката ще бъде посрещната добре и от малките стопани, които работят предимно в сивия сектор.

Публикувана в Растениевъдство

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: +359 895 451 986
Факс: +359 895 451 986

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта