Всяка година получавам дежа вю. Дойде ли април – започваме да плачем за пазара на агнетата, през май – ще разораваме розите, към юни идва ред на лавандулата. Рефренът е един и същ – ниски цени, ниско търсене, липса на работна ръка. Понякога си мисля, че съм попаднала на стара статия, но не. Просто е едно и също. Година след година!

Голяма част от проблемите в българското земеделие се свеждат до това, че не искаме да разберем, че земеделието не е просто да отгледаш нещо. Проблемите идват от мисленето на много производители, което може да се синтезира така: „Пазар няма да търся, нека той ме търси! Маркетинг? Не, не съм чувал, какво е това? По изискванията няма да се регистрирам, сложни са, нещо ще направят да отпаднат и тази година! Качество? А бе е.. съм го и така ще мине! Пари дайте! Иначе ще разорем розите, лавандулата и т.н.!”

И този плач се дъвче от медиите година след година! Хубави, сърцераздирателни снимки се получават. Но не решават проблеми.

Някой трябва да седне и да обясни, че земеделието е бизнес като бизнес. Инвестиции, знания, себестойност, маркетинг, качество, законови изисквания, бачкане, финасиране, мениджмънт, бизнес план, мислене, четене, дългогодишни партньорства. Пазар, пазар, пазар! Име!

Единствената роля на държавата е да осигури равнопоставени условия за бизнес на всички участници на пазара. Например - да не се пише закон, наредба или правилник, така че само инсенераторите на една асоциация/консултантска фирма да са допустими за финансиране и същата асоциация под формата на медия, агенция и още пет превъплъщения, да получи всички пари от обществени поръчки за медии и рекламно обслужване на МЗХГ, включително няколко милиона лева за листовки за ловното изложение в Берлин! Равнопоставеност в началото!

Оттам нататък - всеки да се оправя сам според способностите си! Учете бизнес! Всичко се постига с труд и знания. Лесните пари, още повече нечистите, не носят щастие! Все някога си ги искат обратно!

Ася Василева